COVID-19, КОВИД-19 или ковид?

Това са само някои от начините, по които се пише коронавирусната болест в текстове на български език. Кой от тях е правилен? Краткият отговор е, че вариантите COVID-19, КОВИД-19 и ковид са в съгласие с правописните правила и традиционната езикова практика. По-долу може да прочетете и по-дългия отговор.

За варианта COVID-19 вероятно няма да има възражения, че е правилен, тъй като това е най-разпространеният начин, по който се пише болестта на различни езици. Представлява абревиатура на Coronavirus disease 2019.  

Транскрибирана на български, абревиатурата се пише КОВИД-19. Този начин на предаване на съкращения не се среща често в нашата писмена практика, но все пак имаме прецеденти:
ЮНЕСКО (UNESCO < United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization)
НАТО (NATO < North Atlantic Treaty Organization)

В последния, трети вариант – ковид – думата вече е придобила онзи вид, в който сме свикнали да виждаме названията на болестите в българския език (например артрит, диабет, рубеола), и се вписва сред тях. Все пак правилно ли е да пишем с малки букви една абревиатура, която поначало се пише с главни? Да, това е преход, който е естествен в езика и вече имаме доста примери за думи, които са го осъществили:
ТКЗС – текезесе; ТИР – тир; ТЕЦ – тец; ВЕЦ – вец
DJ – диджей; GSM – джиесем; GPS – джипиес

Обикновено процесът на преминаване от чужда или наша абревиатура към съществително нарицателно име отнема повече време, а в момента сме свидетели колко бързо се осъществи преходът COVID-19 > КОВИД-19 > ковид. Дори и да не сте специалисти филолози, можете да се досетите за причините: широката и честа употреба на абревиатурата, обиграването ѝ в речта. Тя вече функционира в езиковата система като съществително от мъжки род и всеки от нас безпроблемно може да образува членуваните ѝ форми – ковидът, ковида. (Не казвам, че точно вие ги употребявате в своята реч, но ако някой ви постави задача да членувате думата, със сигурност ще се справите. В Google може да се намерят не един и два резултата за реална употреба на ковидът, ковида.)

Има свидетелство и за следващия етап от приобщаването на съществителното ковид към българската езикова система: то участва в словообразуването. Засега съм срещала само прилагателното ковиден, но дори и то е достатъчно доказателство, че сме усвоили добре думата в нашия език и е естествено да я пишем и по този начин – ковид.

Съществителните нарицателни имена, както знаем, не включват числа, затова според мен е неприемливо да се пише ковид-19. Ако желаете да пишете пълното наименование на болестта, следва да употребявате или COVID-19, или КОВИД-19.

В писмената практика се срещат също вариантите Ковид и Ковид-19, но те са грешни и е по-добре да ги забравите.

Думата ковид може да се употребява и в съчетание с друго съществително име: ковид отделение/ковидотделение; ковид ваксина/ковидваксина. Правилно е да се пишат и разделно, и слято, но все пак бих ви препоръчала разделното писане.

Как се пише: “коронавирус” или “корона вирус”?

Да, знам, че изписването на коронавируса е най-малкият проблем, който е създал, но като не мога друго да направя, поне за това да дам съвет.

Конкретно правило за правописа на вирусните наименования няма и следва да се приложи общото правило, което е доста сложно, но все пак в общи линии гласи следното: сложно съществително име, чиито съставки са от чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи в българския език, се пише или слято, или разделно.

Нашето съществително име отговаря на тези условия (корона и вирус са самостоятелни думи), следователно правилото позволява да се пише и по двата начина.

И сега следва едно голямо НО, което липсва в познатите ми правописни упътвания. Време е да попълним празнината. Вирусите имат латинизирани наименования – на отделните видове вируси, на родовете и семействата. Конкретният вирус, който тормози света днес, е Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 и е от семейство Coronaviridae. Заразната болест бяс се причинява от вируси от рода Lyssavirus. Вероятно много родители са чували за Rotavirus, който често е виновник за стомашно разстройство при бебетата и малките деца.

Както забелязвате, латинизираните наименования се изписват слято. Затова и когато ги пишем с кирилица, е препоръчително да следваме този образец: коронавирус, лисавирус, ротавирус. Друг аргумент в подкрепа на слятото писане е, че в повечето случаи първата съставка на вирусните наименования не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Ако правописът принципно позволява да се изпише корона вирус, той не дава възможност за рота вирус. При това положение е редно да сме последователни и да пишем вирусите по един начин, който е възможен във всички случаи.

Предполагам, че ще се запитате защо да не следваме и изписването на вирусите с главна буква. Когато имената на видовете, родовете, семействата и т.н. живи организми се употребяват извън научната литература и извън съчетания от типа вид Сом, род Сомове, семейство Сомови, те се пишат с малка буква:

Всички знаем, че слонът е един от най-големите бозайници.

По подобен начин постъпваме и с названията на видовете, родовете и семействата вируси.

За парламентите и Парламента

Толкова често се греши, че се питам да не би аз да се заблуждавам. Става дума за Парламента на Обединеното кралство, който май не съм виждала изписан с главна буква. Защо? Не виждам никакво основание да се пише с малка буква, тъй като Парламент е собствено име – официалното название на върховния законодателен орган на държавата, който се състои от Камара на лордовете и Камара на общините.

Когато министър-председателката Тереза Мей изнася реч, тя го прави пред британския Парламент, а не пред британския парламент.

Възможно е думата да се пише с малка буква под влияние на нейната употреба като съществително нарицателно име – например за българското Народно събрание. Понеже собственото име е Народно събрание, когато използваме синонима парламент, го пишем с малка буква. Също с малка буква се изписва, ако става дума, да речем, за германския парламент – Бундестага, или за сръбския парламент – Народната скупщина.

И така, нашият парламент е Народното събрание, но британското народно събрание се нарича Парламент (ако ми позволите този каламбур), затова се пише с главна буква.

Статуята на Свободата

Случва се понякога: зададат ми въпрос, аз понечвам да напиша веднага отговора, но изведнъж се сепвам и си казвам, че всъщност случаят не е толкова елементарен и трябва да се размисля повече.

Въпросът беше за изписването на Свободата в Статуята на Свободата. Символът на САЩ е известен по цял свят, но не всички знаят историята му и съответно за каква свобода става дума – за общото понятие (съществително нарицателно име) или за нейно олицетворение (съществително собствено име). Самият вид на статуята насочва към второто. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, която освен от скулптора Бартолди е пресъздавана и от други хора на изкуството – да споменем Свободата води народа от Йожен Дьолакроа.

Разбира се, трябва да отчетем, че на плочата в лявата ръка на женската фигура е гравирана датата на подписването на Декларацията за независимостта и така се отдава почит и на свободата (с малка буква). Но все пак в съзнанието надделява внушението за Свободата, олицетворена от внушителната женска фигура. Това се потвърждава и от начина, по който американците наричат статуята – Miss Liberty или Lady Liberty.

Благодаря на Ани Бахчеванова, с която обменихме мисли и сведения по проблема. Тя разсея и последните ми съмнения за изписването на Статуята на Свободата със следните думи: “Свободата е олицетворена в женски образ на богиня, а не е просто мемориал с форма на паралелепипед и с надпис”.

“Лидъл” или “Лидл” – това е въпросът

В тази статия ще стане дума само за изписването на търговската марка и нищо повече. :)

Попитаха ме как трябва да се пише името на компанията с кирилица, и аз най-чистосърдечно отговорих, че трябва да е “Лидъл”. Причината е, че при предаване на чужди имена с кирилица по правило се вмъква [ъ] между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна: Grenoble – Гренобъл; Sartre – Сартър (макар че творбите му са издадени под името Сартр) [1].

Последва обаче коментар, че може волята на фирмата да се разминава с правилното изписване. Как да постъпим тогава?

Всъщност каква е волята на фирмата? Корпоративната воля, както се казва, е изразена в Търговския регистър, където фигурира “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Както научих от адвокат Емил А. Георгиев, специалист в сферата на марките, няма изричен закон или друг нормативен акт, който да регламентира изписването им с кирилица. Според него в такъв случай е редно да се зачете волята на фирмата.

Колкото и да не ми се иска да пиша “Лидл”, трябва да призная, че споделям това мнение. Гледам на името като на собствено име (каквото е в действителност), чийто притежател е заявил как иска да го наричат, съответно да го изписват. Сещам се за два примера от практиката си: Костантин и МАрия. В първия момент си мислиш, че има грешка, но не – имената са верни.

Би било добре, когато чуждестранните фирми навлизат на българския пазар, да се съобразяват с учленителните навици на българите, за които е трудно да произнесат [лидл], както и [метр], [театр], затова казват [лидъл], [метър], [театър]. Несъответствието между изговора и изписването винаги води до проблеми в изписването и съответно чуждестранната фирма рискува да вижда името си в различни варианти, когато е написано с кирилица.
________________
[1] Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 33, т. 27.6.1.

Българският език в началото на 21-ви век. Кодификацията се сблъсква с интернет

На 18 ноември в Представителството на ЕК в София се проведе конференция на Българската езикова мрежа, в която бях поканена да участвам. Публикувам приблизителния текст на моята презентация.

Обикновено на презентиращите им е трудно да започнат, защото трябва да намерят нещо интересно, може и провокативно, с което да заинтригуват аудиторията. Този път аз се колебах между две начала и се изкушавам да започна по два начина.

Първо начало

Преди време говорих с Еленко Еленков. Ако това име ви е непознато, значи не пребивавате достатъчно дълго и разностранно в интернет. Накратко ще кажа, че работи в софтуерна фирма, но е филолог по образование и според мен има трезв поглед върху българския език – поне върху този, който властва в интернет. Когато попитах Еленко какво ще стане според него с българския правопис и пунктуация, той ми отговори, че в бъдеще ще се налага онова, което преобладава в интернет – тоест онези варианти на думите и онези езикови модели, които се употребяват по-често.

В първия момент твърдението ми се стори авангардно, но оттогава насам моите наблюдения върху езиковата практика по-скоро потвърждават мнението на Еленко, отколкото го опровергават.

Второ начало

Случайно или не, подготвих основната част от презентацията си в деня, в който Доналд Тръмп – този несистемен играч, както го определят политолозите – спечели президентските избори в САЩ. Популизмът има добра почва и у нас – референдумът и протестният вот на нашите президентски избори са добра илюстрация. Да споменавам ли и Брекзит? Светът става все по-трудно познаваем и още по-трудно предсказуем. А бунтът срещу установения ред набира сили.

За нас установеният ред е кодификацията, а бунтът – това е изборът на хората да пренебрегват правилата, когато ги познават, или пък изобщо да не се интересуват как е правилно да се пише и говори.

1. Google в ролята на кодификатор – арбитър за правилно и грешно.

За участниците в конференцията, които не са филолози, ще поясня, че кодификацията, това са писмено формулираните правила, валидни за книжовния език. Съответно кодификаторът е онази институция (рядко е личност), която определя и скрепява писмено правилата. За българския книжовен език кодификатор е Институтът за български език при БАН.

Разбира се, Google никакви правила за българския език не е формулирал, но предполагам, че на поне част от вас се е случвало да съпоставят резултатите от два варианта на думи, за чийто правопис са се колебали, и може би сте взели предвид тези резултати. Ето така Google става арбитър за правилно и грешно, без някой изрично да го е упълномощавал. Редовият потребител зад клавиатурата в повечето случаи си казва: щом като резултатите за вариант А са (много) повече от резултатите за вариант Б, значи А е правилно.

Този извод е крайно несъстоятелен, но редовият потребител е по-склонен да се уповава на Google, отколкото да си купи правописен речник.

Може и да ви се струва, че няма никакъв смисъл да се задълбочаваме и да обясняваме защо изводът на редовия потребител е несъстоятелен, но все пак аз ще се спра на някои клопки в Google, за които може и да не подозирате.

• Изкривяване на обективната картина, валидна за българската езикова практика:

– Включват се и резултати от други славянски езици с кирилска азбука (руски, македонски, сръбски, украински, беларуски). Рядко се използва филтър за страници на български език. Ако се използва, не се показва броят на резултатите.

пишите ‖ пишете (2 л. ед.ч., сег. вр.)        79 400 000 ‖ 12 400 000

Това правописно колебание не е измислено от мен (моето въображение не е толкова голямо), а е реален въпрос, който получих в пощата на “Как се пише?”. Резултатите за пишите са толкова много, защото в руски това е форма за повелително наклонение на глагола писать (Пишите правильно!).

Как може да се елиминира изкривяването? Като се добави личното местоимение например, защото то е различно от местоимението в руски (оттам често идват многобройните изкривяващи резултати), и се търсят резултати за цялото словосъчетание, оградено в кавички.

“вие пишите” ‖ “вие пишете”    706  ‖  21 000

– Цели текстове се копират от един сайт в друг или се цитират, съответно, ако една дума е грешно изписана, тя се мултиплицира.

• Google услужливо предлага грешен вариант на думата, когато има повече резултати за него, и така подвежда:

– Ако търсиш лайстна, ти предлага лайсна.

– Ако търсиш умърлушен, ти предлага омърлушен (последното е грешно според ОПРБЕ от 2012 г., но май е правилно според ОПРБЕГ от 2016 г. – за тези речници ще стане дума по-нататък).

• Търси се без кавички. При проверка за слято/разделно писане разликите понякога са огромни.

дежа вю ‖ дежавю                      2 030 000  ‖  2 360 000
“дежа вю” ‖ “дежавю”               421 000 ‖ 2 350 000

При търсене с кавички резултатите за правилния вариант дежавю са многократно повече. Но може би се досещате, че тези милиони резултати идват не от български, а от руски сайтове. На руски слятото изписване на думата също е правилното. Ако се опитаме да елиминираме изкривяването, например с

“имам дежа вю” ‖ “имам дежавю”          1050 ‖ 403

получаваме по-многобройни резултати за грешното изписване.

Изводът е, че както и да се търси, съотношението на резултатите невинаги е в полза на правилния вариант.

2. Речници на българския език – онлайн и офлайн.

Съвременният потребител използва онлайн речниците също толкова смело, колкото и Google, без да е наясно, че те не са меродавни за правописа.

• Официални правописни речници

Единственият меродавен речник – Официалният правописен речник от 2012 г. – има само хартиено издание. Вместо да го качи онлайн и да го направи общодостъпно, кодификаторът реши да добави още едно хартиено издание към него, в което са изнесени само глаголите с повечето им граматични форми; то е по-обемно и почти три пъти по-скъпо. Не мисля, че това съдейства особено за популяризирането на правописните норми през 2016 г., когато човек търси всичко в интернет и никак не е склонен да отдели 99 лв. от бюджета си, за да пише по-грамотно, и то само глаголите.

За мен остават неясни мотивите на кодификатора. Аз самата не съм си купила това издание – по принципни съображения. Не възнамерявам – поне засега – да популяризирам съдържанието му чрез сайта Как се пише?.

• Академичен тълковен речник

Сега да кажа и две добри думи за кодификатора – Института за български език при БАН. Похвално е, че академичният тълковен речник до буквата Р вкл. е достъпен онлайн. Лично за мен неговото съдържание е много полезно и бих го препоръчала. Макар че имам всичките му хартиени томове и те са точно на една ръка разстояние от бюрото ми, аз ползвам онлайн речника, защото много по-бързо намирам нужната информация.

Неприятното е, че този речник не е надежден за правописни справки.

• Онлайн речници – правописни и тълковни

Като няма риба – и ракът е риба. Като няма официален правописен речник онлайн – ползват се наличните в интернет речници. Повечето от потребителите дори и не подозират, че те могат да ги подведат. Хората (мнозинството) не знаят кой е меродавният речник, и вярват на онлайн речниците, които може и да са създадени с добри подбуди и безкористно, но това не ги прави достатъчно качествени.

– Не е ясно каква база данни ползват.
– Не е ясно кои са създателите им, анонимни са. Не е ясно кой поддържа тези сайтове, обогатяват ли се, осъвременяват ли се.

3. Какво би трябвало да прави кодификаторът в началото на 21-ви век.

• Да публикува онлайн резултатите от своята работа.

Правописните, пунктуационните и граматичните правила, валидни за съвременния български книжовен език, и словникът на правописния речник трябва да бъдат достъпни онлайн.

• Да “осветли” своята работа.

Както е прозрачна работата на законодателя, така би следвало и работата на кодификатора (законодателя на книжовния език) да е прозрачна. След като кодификаторът диктува правилата, ние, които трябва да ги спазваме, имаме правото поне да знаем:

– Как се формулират правилата?
– Кой точно взема решенията за промените?
– Защо се променя едно или друго правило?
– Защо се предпочита една или друга форма на дадена дума?

• Да бъде инициатор на диалог (или поне да го поддържа) по проблемите на българския правопис и пунктуация – и със специалистите, и с широката публика.

– Досегашният диалог, доколкото съществува, е малко високомерен, от позицията “ние сме специалистите, ние ще диктуваме, не е необходимо да се аргументираме за решенията, които вземаме”.

– Да чува воплите поне на специалистите. Ако специалистите се затрудняват да прилагат определени правила, какво остава за неспециалистите?

• Да преразгледа някои стари кодификаторски решения (най-вече граматични) и да прецени дали вече не е време да се даде път на новите форми.

 – кой, някой, никой, който – паралелно с кого, някого, никого, когото
Не видях никой./Не видях никого.

– Бройна форма – замяна с мн.ч.

Дали да не стане нормативна употребата на формата за мн.ч. във всички условия? Сегашното разграничение лица/нелица по отношение на бройната форма е изкуствено и подобно на правилото за пълния и краткия член никога е нямало опора в естествения език. Много е трудно правилото да се спазва, особено в устната книжовна реч.

• Да следи как в интернет битуват кодификаторските решения, и да реагира при неправилното им отразяване.

В момента в десетки сайтове може да се намери информацията, че вие се пише само с главна буква – и то изведена в заглавие. Манипулацията е ясна за специалистите, но обикновените потребители не я подлагат на съмнение и я приемат за чиста монета. За тях няма значение какво пише в хартиеното издание на ОПРБЕ, защото се информират от интернет. Нещо повече и по-лошо – те се информират от заглавията или от първите две-три изречения и нямат време да четат разясненията, където може и да пише, че това Вие е всъщност учтивата форма.

Никъде в интернет не срещнах опровержение от страна на кодификатора на тази грешна информация в заглавията. Ако трябва да бъда честна, малко се ядосах и написах такова опровержение в блога си.

4. Правилата за слято, полуслято и разделно писане – пример за неадекватно кодифициране.

Ако ви е трудно и понякога се чувствате безпомощни да прилагате тези около 120 правила и подправила, не се притеснявайте – причината не е у вас. Причината е у кодификатора, който, вместо да улеснява писмената практика, тук се е постарал в обратната посока – да я затрудни. С чиста съвест твърдя това, защото не е редно след повече от 20 години коректорска практика аз самата да се колебая по няколко пъти на ден как да изпиша нещо, а когато ми задават въпроси в пощата на сайта, да отговарям не с “Правилно е да се пише еди-как си”, а с “Аз бих написала еди-как си”.

Споделям мнението на Теофана Гайдарова, че трябва да се промени теоретичната база на този раздел от българския правопис. Със сегашните правила просто няма оправия.

Ще дам два примера.

• От първия ще стане ясно, че представители на самия кодификатор се затрудняват да прилагат правилата поне в част от случаите.

На 13 април запитах на страницата на “Езикови справки” във Facebook как следва да се напише: проектно базирано (обучение) или проектнобазирано (обучение). Според правилата трябва да се напише слято, ако вече е налице сложно прилагателно, т.е. ако двете съставки са се споили в една дума. Ако обаче двете съставки не представляват “смислово единство”, те се пишат разделно. Отговорът, който получих, е следният:

“Като словосъчетание се пише разделно. Има вероятност да се образува и нова дума.”

Аз отново попитах дали вече имаме нова дума проектнобазиран, или не, и кой определя кога подобни словосъчетания образуват “смислово единство”. Отговор не получих.

• От втория пример ще стане ясно, че човек трябва да е суперспециалист, за да прилага суперправилата от въпросния раздел; съответно, дори и да иска, обикновеният човек не е в състояние да го направи.

Как е правилно да се пише: суперспециалист или супер специалист?

Ако някой е долу-горе в крак с правописа, вероятно ще си каже, че щом като супер и специалист се употребяват като отделни думи, то може да пишем и слято, и разделно: суперспециалист/супер специалист.

Но ще сгреши, защото, за да е възможно и слятото, и разделното писане, думата трябва да отговаря на цели осем условия:

1) да е съществително име
2) да е сложна дума, т.е. да има два корена
3) първата съставка (основа) да е подчинена по смисъл на втората, т.е. да я пояснява
4) първата съставка да е съществително име
5) двете съставки да са свързани без съединителна гласна
6) двете съставки или първата от тях да е от чужд произход
7) двете съставки да се употребяват като самостоятелни думи в българския език
8) сложната дума да не се пише слято по традиция, т.е. да не е утвърдено слятото ѝ изписване (да не е от типа на вакуумапарат, голмайстор)

Нашата дума се пише само слято, защото не отговаря на условие 4) – супер не е съществително име. Да, има съществително име супер, но то означава ’супермаркет’, а не ’превъзходен’, както е в суперспециалист.

5. Интернет и незачитането на кодификацията.

И така, колко процента от пишещите българи днес са в състояние да прилагат подобни правила? И един още по-съществен въпрос, поне за мен, е за колко процента от пишещите българи е важно да прилагат тези правила? Втория въпрос ще си го задаваме все по-често.

За всички нас в тази зала е важно да пишем грамотно и сравнително плътно да се придържаме към кодификацията. Но все повече ще нараства делът на хората, които няма да зачитат писмените правила или поне не всички писмени правила. Протестът срещу системата няма да се ограничи само в сферата на политиката, а ще се пренесе и в други сфери. Всъщност критика и съпротива срещу официалния български правопис винаги е имало, но досега е нямало толкова широко поле за проява на тази съпротива, каквото е интернет.

6. Какво ни предстои?

Аз нямам кристална топка и не мога да предскажа, но за мен едно е сигурно: на кодификатора му предстоят трудни времена и причината дори не е толкова в самия него – в това какво прави или какво не прави.

• Писмената продукция на български език вече е необозрима. От една страна, става трудно да се проследяват чисто езиковите процеси в нея; от друга страна, съвременните технологии предоставят добри технически възможности за наблюдение на тенденциите.
• Езиковите процеси вече протичат много бързо, а това предполага динамика в кодификацията. Динамиката поначало обаче ѝ е противопоказана, защото е консервативна по природа. Все повече ще нарастват разликите между говоримия език (ако бях по-смела, щях да въведа понятието пишим език за езика във Facebook, в чата) и книжовния език: напрежението между тях ще нараства. (Питам се дали още докато сме живи, няма да преосмислим и понятието книжовен език.)
• Според мен трябва да свикваме да не разчитаме толкова на кодификацията и да не се страхуваме да се разграничаваме от нея, когато виждаме, че тя не е съвсем адекватна на езиковата практика. Да не се страхуваме на основата на съществуващата сега кодификация да изработваме собствени подстандарти.
• На новото време (може би на нас или на нашите деца) му предстои да изработи собствените си функционални стандарти, които да му служат адекватно.

От утре правописът е олимпиада

Заглавието е плах опит за перифраза на израза Светът е олимпиада. Само след ден започват Олимпийските игри в Рио де Жанейро и сред ключовите думи в медийните публикации, обзалагам се, ще бъдат олимпиада, олимпийски игри, Рио, лека атлетика, бокс, плуване и още десетки названия на спортове, спортни термини, имена на медалисти…

Как да изписваме правилно олимпиада, олимпийски игри, летни олимпийски игри?

1. Пишем с главна буква, когато става въпрос за конкретна олимпиада, защото това е собственото име на тази олимпиада:

Утре се открива Олимпиадата в Рио.
Утре се откриват Олимпийските игри в Рио.
Утре се откриват Летните олимпийски игри в Рио.

Забележете (да, особено вие, които се влияете от английския правопис :), че когато собственото име се състои от две или повече думи, само първата се пише с главна буква.

Особен случай е 31-ви Летни олимпийски игри/ХХХI Летни олимпийски игри, за чието правилно изписване няма ясно официално указание. Мисля, че главната буква тук намира опора в един пример (по друг повод) в предишния официален правописен речник (от 2002 г.): Х Международен конгрес. Ако поразсъждаваме, може да стигнем до извода, че все някак собственото име трябва да проличи, затова първата дума след числителното редно име, изписано с цифри, получава главна буква.

2. Пишем с малка буква, когато става въпрос изобщо за олимпиада, защото тогава съществителното име е нарицателно:

Тя е само на 25 години, а ще участва в трета поредна олимпиада.
Най-голям брой златни медали в едни олимпийски игри печели американският плувец Майкъл Фелпс – 8 златни отличия по време на Олимпиадата в Пекин (2008).
Най-голямото международно спортно събитие са летните олимпийски игри, които се провеждат на всеки четири години.

С мисълта, че съм изпълнила “олимпийския” си дълг към родната журналистика, оставам на спортна вълна. :)

На всяка манджа – мерудия

Вече престанах да се изненадвам от това, на което се натъквам в “Официален правописен речник на българския език”. Но няма да престана да отбелязвам странните за мен – а и за доста колеги – кодификаторски решения.

Поредното: правилно било да се пише мерОдия. Връщайки се назад във времето, установявам, че в официалния речник от 1983 г. меродия и мерудия са дублети – без да се препоръчва употребата на единия от двата. В речника от 2002 г. вече имаме само меродия. Как и защо е предпочетен този вариант, за мен остава неясно. Може би съображението е било етимологично: думата е заемка от средногръцки – μυρωδία. Но ако ще сме етимологично последователни, би трябвало да узаконим миродия.

Ако ме бяха накарали да напиша думата, без да гледам в правописния речник, щях да допусна грешка, защото моето езиково чувство ми подсказва мерудия. Стана ми интересно доколко то съвпада с езиковото чувство на българите, и проверих в Google: 77 500 за мерудия и 8170 за меродия. Непредставително, но предпочитанията за мерудия са явни. Пуснах анкета в Twitter. Гласуваха 34 души: 97% за мерудия срещу 3% за меродия. Още по-красноречиво.

Възможно е да се запитате дали мерОдията е най-големият проблем в българския правопис – и ще имате основание. Разбира се, че не е. Но за пореден път показва разминаването на кодификаторите с живата езикова практика. Защо, питам аз, след като мерудия и меродия са били дублети, не са оставени като такива и в следващите речници? Защо единият е бил премахнат – и то по-употребяваният, както се вижда. Ако толкова трябва да се ограничава дублетността, нека отпадне по-рядко употребяваният – такава би трябвало да бъде филологическата логика според мен.

Последната книга, която редактирах, носи заглавието “Бит и душевност на моя народ”. Авторът е Лин Ютан, китаец, който пише за народопсихологията на своя народ. Направи ми впечатление, че той изтъква здравомислието на китайците, благодарение на което те си остават нация, здраво стъпила на земята, имунизирана срещу увлечения по крайни и отвлечени теории.

Известна доза здравомислие е винаги полезна в живота, включително и когато се съставя правописен речник. И макар че кодификаторите сигурно са в състояние да обяснят всяко свое решение (филологически доводи винаги ще се намерят), няма да е лошо да проявяват и здравомислие, а то ще рече да се съобразяват с реалностите в съвременния, жив български език.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (11)? Помощно-технически/помощнотехнически

Старая се да допълвам редовно сайта Как се пише? с нова информация, която често ми подсказват читателите със своите въпроси. Неотдавна ме бяха попитали как се пише помощно-технически персонал, и аз убедено отговорих, че се пише по този начин, макар че прилагателното име липсва в правописния речник. То се подчинява на правилото, че когато едно сложно прилагателно е съставено от две смислово равноправни съставки, се пише полуслято. Персоналът е хем помощен, хем технически.

Днес седнах да пиша статия, която да кача в сайта, и докато търсех примери в интернет, се натъкнах на помощно-технически средства, които ме накараха дълбоко да се замисля, а след това горчиво да се усмихна. Специално този случай ме навява на мисълта, че прилагателното може да е образувано и от помощна техника, а ако е така, следва да се пише слято: помощнотехнически.

Един от водещите принципи в правилата за слято, полуслято и разделно писане е смисловият. За да се приложи, трябва да се изследват отношенията между съставките на сложните думи – равноправни ли са, или едната е подчинена на другата. И други неща трябва да се изследват, например нужно е да се прави словообразувателен анализ на думите, което може и да се удава на филолозите, но не е редно да се изисква от останалите българи, желаещи да спазват правилата.

Ако някой от тази втора група е прочел горния текст, желанието му със сигурност е намаляло.

Колеги (и особено кодификатори), правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис

НеУтъпкани правописни решения

Откакто съм грамотна, знам, че думата утъпкан (съотв. утъпквам, утъпча) се пише по този начин. Според правописния речник от 1983 г. утъпкан и отъпкан са дублети. Бях много изненадана, когато една колежка ми обърна внимание, че според речника от 2002 г. трябва да пишем отъпкан. В последния официален правописен речник (2012 г.) няма промяна, т.е. отъпкан продължава да е правилният вариант. [1]

От десетина години се чудя коя е причината за промяната в правописа на думата. Днес попаднах на обяснение от първа ръка, така да се каже, и го споделям. Според Вл. Мурдаров “Отъпкан се пише с “о”, защото се отнася за нещо, което е по повърхността. “У” се използва за дума, която изразява нещо, което е вкарано вътре” [2].

На това твърдение, разбира се, може да се възрази:

1. Спорно е кое надделява в съзнанието на българина, когато употребява думата – дали движение по повърхността на обекта (утъпква се някакво пространство), или движение, което е насочено надолу.

2. Според академичната граматика представката у- влиза в състава на шест словообразувателни типа при глаголите и само първият от тях обединява думите, “означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва в дълбочина или към центъра на обекта”. [3] Вероятно точно това е имал предвид проф. Мурдаров, говорейки за “нещо, което е вкарано вътре”. Но с първия тип словообразувателната мощ на представката у- не се изчерпва.

Вторият словообразувателен тип е следният:

“Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва надолу: увисна, умиря, упадна, утъпча. Типът е непродуктивен.” [4]

Забележете, че тъкмо глаголът утъпча е посочен като пример.

Когато се предприема промяна в правописа на дадена дума, тя трябва да е много добре обоснована. В този случай на мен ми липсва добре защитената професионална обосновка. Оставам с усещането, че отстраняването на дублета утъпкан е едно от множеството субективни кодификаторски решения, които с нищо не съдействат за стабилността на правописната норма, нито пък помагат за унифицирането на езиковата практика.

По-долу съм посочила резултати при търсене с Google, колкото и непредставителни да са. При това резултатите са от днес – 13 години след промяната. Бих могла да направя обоснованото предположение, че когато е взето решението за тази промяна, формите с о са имали по-малък дял:

утъпкан/отъпкан – 9620/6080
утъпкана/отъпкана – 8070/5200
утъпкано/отъпкано – 3830/3910
утъпкани/отъпкани – 6990/3320

Би било добре кодификаторът – при следващото издание на официалния правописен речник – да добави списък с думите, чийто правопис е променил, защото просто е трудоемко и времеемко да изчетем целия нов речник, за да установим кои са новостите. Този списък може да бъде публикуван и онлайн: така повече хора ще имат достъп до него.

–––––––––––––––
[1] Трите речника са цитирани тук.
[2] http://bit.ly/1Sb1Je3
[3] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. С., БАН, 1983, с. 226.
[4] Пак там.