Представям ви нашата нова колега

29.03.2010 at 7:21 41 коментара

Не, няма грешка в заглавието. Този тип изрази са приети в определени среди и се използват като обичайни. За огромната част от българите обаче словосъчетанието нашата нова колега звучи най-малкото странно. Къде е проблемът? Накратко – в използването на имена от мъжки род (доцент, магистър, президент, юрист) за означаване на жени, или в т.нар. маскулинизация. Споменах за това в публикацията си За мъжката природа на аташето (в морфологичен план) и в Езикови питанки се появи следният

Въпрос от Бистра
Като четох публикацията ти за рода на аташето (спомням си, че на тест в 8-9 клас бях сбъркала точно него), ми хрумна един въпрос – какво мислиш за мъжкия и женския род при професии и длъжности? Някои преподаватели в университета се опитват да наричат момичетата “нашата колега”, но на мен ми звучи по-скоро смешно.

Моят отговор
По проблема за маскулинизацията в българския език е писано доста, произнасяли са се и авторитетни наши езиковеди – Л. Андрейчин, Р. Русинов, Ст. Буров, Ст. Брезински. В една сравнително кратка публикация като тази не мога да разгледам въпроса цялостно. Ако някой желае да се задълбочи в материята, бих посочила като добра отправна точка статията на В. Сумрова, която представя в систематизиран вид основните фактори за маскулинизацията и насочва към съответните публикации (Сумрова 2001–2002). Богата библиография съдържа и изследването на П. Бокале (2009).

Какво бих могла да кажа самата аз на основата на публикациите, които прочетох? Убедено мога да твърдя само едно: в българския език няма общовалидни правила за употреба на съществителни от мъжки или от женски род за назоваване на жени. Картината е изключително пъстра и страшно много фактори – езикови и извънезикови – влияят върху избора.

Значението на контекста
Дори и когато съществителното от женски род е отдавна утвърдено, може да бъде предпочетен “мъжкият” вариант. Една лекарка например съвсем спокойно може да бъде представена така: Д-р Петрова е моят личен лекар. Фамилното име достатъчно ясно показва, че тя е жена, и ако използваме лекарка вместо лекар, това няма да даде на слушателя/читателя никаква допълнителна информация. Нещата са силно зависими от контекста и това се изтъква от много автори. Ето защо трудно се поддават на пълен, точен и всеобхватен анализ.

Чуждоезиковото влияние и съпоставка с други езици
Руският език е оказал съществено влияние върху маскулинизацията в българския. Факт е, че той е доста по-консервативен в това отношение. Ще дам само два примера. За жена лекар в руския няма отделна дума. Тя е врач, също както и мъжът лекар, макар че тази професия в Русия отдавна се практикува от жени. Официалното обръщение допреди двадесетина години също беше общо – товарищ Иванов/товарищ Иванова, докато ние все пак си създадохме женски вариант, след като го преведохме на български – другарю Иванов/другарко Иванова.

Във връзка с руското влияние ще споделя един интересен факт от статията на К. Бабов (1964: 211–212) – как е назована Валентина Терешкова в първия ден от нейния космически полет (интерпретацията е моя). Заради консерватизма на своя език руснаците я наричат женщина-космонавт. Чехите и поляците не срещат никакво затруднение да я назоват подобаващо за една жена – kosmonautka, също както и немците – Kosmonautin. Патриархалната балканска природа прозира в сръбското и в македонското решение на казуса – прва жена космонаут.

Как реагират българските средства за масова информация (тогава нямаше никакви медии на хоризонта ;). Неизненадващо – разнородно: Валентина Терешкова е наречена космонавт, жена-космонавт, жена-космонавтка (като че ли може да има мъж космонавтка!) и космонавтка. Липсата на единство за мен е показателна и добре онагледява проблема за маскулинизацията в българския език (и не само; всеки може сам да реши какво друго онагледява този случай).

Днес чуждоезиковото влияние идва от друга посока, но ефектът е същият – задържащ навлизането и по-широката употреба на имена от женски род за назоваване на жени. Все повече хора владеят добре английски и го използват активно в работата си и в личните си контакти. Ако на английски използваш и за жена, и за мъж една и съща дума – broker например, това в никакъв случай няма да те стимулира да направиш разграничение, когато говориш на родния си език, и да употребиш лексемата брокерка.

Словообразуването като фактор
Маскулинизацията черпи сили и от словообразуването. Понякога е много трудно или дори невъзможно да се образува съществително от женски род от съответното мъжко название, например от думите с наставка -ец. Да, имаме си плувкиня срещу плувец, но малко трудно боркинята ще се пребори като лексема, за да разшири употребата си. Поне досега не съм чула някой спортен коментатор да е нарекъл така Станка Златева по телевизията или по радиото. Тя е състезателка по борба може би защото този спорт сравнително скоро навлезе сред жените, за разлика от плуването (Google откри 18 800 страници на български със Станка Златева и състезателка по борба и само 1220 със Станка Златева и боркиня). Весела Лечева също по-рядко е наричана стрелкиня, отколкото състезателка по стрелба (410:1050 страници).

Трудности има и при образуването на съществителни от женски род, когато основата е от чужд произход и сравнително скоро е навлязла в българския език. На тази особеност, струва ми се, не е обръщано внимание досега. Чуждите съществителни имена се приобщават постепенно към морфологичната система. Първо получават граматичен род (ако е необходимо, се сдобиват с окончание), форми за множествено число и членувани форми и едва след това се включват в словообразуването, т.е. става възможно към тях да се прибавят представки и наставки, за да се получат нови думи. Много добре този процес е проучен по отношение на турцизмите в българския език (Кювлиева 1980).

За да стане възможно например от мърчандайзер да се образува мърчандайзерка* и след това новата дума да се радва на радушен прием, е нужно “технологично време”. Като имам предвид родната пъстра картина и липсата на каквато и да е последователна употреба, бих казала, че то ще бъде дълго.

Езиковата традиция и бъдещето
В своята статия В. Сумрова прогнозира, че новообразуваните съществителни имена от типа на министърка, прокурорка, ефрейторка и войничка ще се утвърдят в езика, защото противоречат не на езиковата система, а на езиковата традиция. Аз не съм настроена толкова оптимистично, тъй като традицията е много силна и не виждам съществени нови фактори, които могат да се преборят с нея. Напротив, смятам, че влиянието на английския ще съдейства за разширяването на маскулинизацията или поне за запазване на статуквото след оттласкването от руското влияние.

Новообразуваните думи от женски род трудно биха проникнали във високите стилове на речта, понеже се схващат като непрестижни. Макар нормативната граматика да препоръчва използването на съществителни от женски род, аз се съмнявам, че образованите българи ще започнат да прибягват по-често до тях, особено в официалното си общуване.

След като отправих поглед към бъдещето, може би е добре да завърша. Струва ми се обаче, че има нещо важно, което ще напиша в самия край на статията и което ще обвържа с нейното начало.

Жената – колега или колежка?
В този конкретен случай мъжкият вариант отдавна е изгубил позиции и думата колежка се радва на всеобща употреба. По мои наблюдения, една жена може да бъде наречена колега само в академичните среди – например на научна конференция, публична защита на докторат, катедрен съвет. На студентките може и да им изглежда смешно, когато се обръщат с колега към тях, но за преподавателите (или поне за част от тях) това е белег на академичното общуване. С ръка на сърцето трябва да кажа, че и аз трудно го приемам. Доста е деликатна тази езикова ситуация, защото е гранична. В контактите помежду си учените използват едната форма, студентите – другата, и няма как езиковите им представи да не се сблъскат.

За съжаление употребата на съществителни от мъжки или от женски род за назоваване на жени на практика не се поддава на нормативно регулиране. Трудно е да се дават предписания или да се препоръчва използването на едните или на другите варианти, понеже то зависи най-вече от ситуацията, от контекста, от конкретното изречение дори.

Какво ни остава да направим? Да се доверим на езиковия си усет и да се надяваме, че той няма да ни подведе.

–––––––––––
* Вече има писмени доказателства за съществуването на тази дума: според Google тя се среща в 4 страници на български.

Цитирана литература

Бабов 1964: Бабов, К. Думите в руски език “космонавт – женщина-космонавт” и техните български съответствия. – Български език, № 2, 209–214.

Бокале 2009: Бокале, П. Професор или професорка? Родът на имената, означаващи професии, в украинския и българския език. – Езиков свят, № 1, 7–29. (Публикацията е достъпна и в интернет: http://www.academia.edu/5267752/_2009_)

Кювлиева 1980: Кювлиева, В. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – ИИБЕ, 24, 78–136.

Сумрова 2001–2002: Сумрова, В. Проблемът за маскулинизацията на съществителните имена. – Български език, № 1, 120–125. (В интернет съдържанието на тази статия е включено в едно по-обширно изследване на адрес: http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/sumrova.pdf, стр. 25–38.)

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология. Tags: , , , .

Момичето – то или тя? Похвално, Пето РПУ!

41 коментара Add your own

  • 1. moandor  |  29.03.2010 в 19:16

    Все пак смятам за доста абсурдно да се каже „нашата колега“ или „нашата сервитьор,“ ако е там въпроса.

    Този блог за мен е много приятен за четене, защото няма правописни и граматически грешки (освен, евентуално, моите ;) ). Благодаря!

    Отговор
  • 2. Павлина  |  29.03.2010 в 19:38

    Подозирах, че за част от българите словосъчетанието е не просто странно, а абсурдно.

    Отговор
  • 3. Nedyalka Kamburova  |  29.03.2010 в 19:45

    ,,Лекар“ на руски е ,,врач“, а не ,,врачь“.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  29.03.2010 в 19:49

      Веднага коригирам – руското “ч” е мек звук и съм се подвела. Благодаря за поправката.

      Отговор
  • 5. Иво  |  29.03.2010 в 20:44

    Не съм навлязъл в дебрите на чешкия език до толкова, че да правя съпоставки с български по гореописания проблем, но това, което ми направи впечатление, е, че (искам да забележите запетайките тук :) ) на вратата на личната ми лекарка пише:
    praktická lekárká.
    Същото е положението с дипломирана инженерка: diplomovaná inženýrka и др.
    Спомням си като дете, че ми беше твърде необикновено някой да се обърне към майка ми с нашата учител. Не че е нямало опити.
    Считам, че за тези ситуации, езиковото чувство е правилната граматика и всякакви изкривявания са в разрез с комън сенса – (ctrl + – не работи :( ) здравия разум демек(:) ).
    Всякакви опити за нашата колега спокойно ще предизвикат (ехиден) смях у мен и точно по този въпрос за маскулинизацията съм стабилно въоръжен.
    Ако г-жа Х е доцент в Медицинския Факултет, то г-жа Петрова е и учителка и лекар….
    Наистина езикът и неговите норми са като вода в чаша, една дупка да има и водата се измъква….

    Отговор
  • 6. Росица  |  30.03.2010 в 5:31

    Думата „колега“ е с латински произход, и на латински тя е в женски род. Затова в университетските среди (понеже там все още се поназнайва латински) съвсем правилно се употребява за колега от женски пол. Също така, съвсем толерантно и по феминистки, не й се сменя рода, когато се употребява за лице от мъжки род – радетелите на смяната на родовете би трябвало да поискат да стане „един колег“. Имаме пример, макар и рядък, за феминизация в българския език. В израза „Един колега“ има несхождане по род, но повечето хора са свикнали подобни думи да са в мъжки род, и приемат „колега“ за дума в мъжки род. Затова, съвсем неуместно, са направили друга дума – колежка, която всъщност удвоява женския род, от което няма никаква нужда (дори по окончание „колега“ на български език следва да се възприеме в женски род).
    Такива недоразбрани неща има и с други чуждици, например с името на планината Родопа, което е гръцко и на гръцки език звучи Родопи – отново е в женски род единствено число. На нас ни звучи в множествено число, и затова масово си наричаме планината Родопите, вместо Родопата.
    Езикът наистина е живо нещо, не е лошо да го оставяме да си се развива както си иска, но може би е не е лошо едновременно с това да не прекаляваме с ехидния присмех, поне заради неяснотата на какво точно се смеем.

    Отговор
    • 7. Ляо  |  11.05.2010 в 14:52

      Не знам защо решихте, че колега на латински е в женски род. Напротив, само в мъжки род е и означава ‘другар по служба’. Какви ‘другари по служба’ може да са били жените в Древния Рим? И тази дума не е единствената, която завършва на а и има само мъжки род – nauta (моряк) е подобен случай. (Уточнявам, че нямам претенции да знам латински, имам основни познания.)

      След като сте против думата колежка, какво ще кажете за думи като кандидатка и студентка, каквито също няма в латинския. Няма да повярвам, че никога не ги използвате. ;)

      Бъдещето ще покаже какво ще се наложи като практика, но за мене употребата на ‘нашата колега’ вместо ‘нашата колежка’ е по-скоро демонстративна и извинение за липса на други знания. Тоест, ако използвам ‘нашата колега’, значи имам достатъчно знания и останалите ми пропуски не трябва да се вземат под внимание. Например, водещата на едно сутрешно предаване по Нова ТВ знае да казва ‘нашата колега’, но все още не се е научила да използва ‘кого’ вместо ‘кой’ и ‘с кого/на кого’ вместо ‘с кой/на кой’. Ама като гледам, хич не й пука. Нали е на ‘ти’ с латинския…

      Отговор
      • 8. Павлина  |  18.05.2010 в 8:01

        Много заплетен е този проблем с рода на collega в латинския, Ляо. В седем двуезични речника, в които проверих, включително в авторитетния Oxford Latin Dictionary, е посочен само м.р. След като обмених информация с Росица, се зачетох в Латинска граматика (с автори Р. Гандева, А. Милев и др. С., 1975). Вероятно collega се скланя по първо склонение, по което се скланят съществителните от ж.р. с основа на -а-. Посочва се обаче, че имената на лица от мъжки пол по първо склонение са от м.р. – имат естествения си род: agricola, ’земеделец’ (с. 20–21).

        От друга страна, в латинския има съществителни с една и съща форма за мъжки и женски род, т.нар. substantiva communia, например civis – гражданин и гражданка; dux – вожд и водачка. В речниците тази особеност се посочва – проверих го. При collega има само означение m, т.е. masculinum. По-нататък няма да разсъждавам, защото не съм специалист в тази област.

        Отговор
        • 9. Росица  |  20.05.2010 в 22:25

          Здравейте отново!
          Обещах, че ще пиша пак в този прекрасен блог на Павлина, но ме завея много работа и се забавих.
          Ето днес попаднах на текстове от края на ХІХ и началото на ХХ в., в които на български език се употребява „колег-ът“ за лица от мъжки пол – нещо, което споменах на шега в първия си коментар, без да зная че е съществувало. Тогава явно не е бил утвърден мъжкият род на думата „колега“ на български. Малцината, които са употребявали чуждицата, са знаели, че думата се скланя по „женско“ склонение и са произвели форма и за мъжки род (силен антифеминизъм). Явно след време са започнали да употребяват „колега“ и за двата рода (както според мен е и най-коректно), а още по-късно знанието е забравено и в живата народна реч е произведен втори женски род – „колежка“.

          http://www.kultura.bg/bg/article/view/15693
          „В следващите години тече конкурсна дейност за други значими обекти за София: за Софийска търговско-индустриална палата (1911 г., първа премия – архитектите Фингов, Юруков и Начев) и за Софийска окръжна палата (1912 г., първа премия – арх. Никола Лазаров). Ето как е представен ‛безупречният‛ проект на арх. Лазаров: „В плана трябва да сe дири художествеността на едно архитектурно творение и в него колегът архитект Лазаров напълно я е изтъкнал, като осезателно я е подчертал и в пълната с хармонии фасада‛. “

          http://my.opera.com/GreeceLAOS/blog/2010/03/07/12
          Материали за възраждането на българщината в Македония – Кузман Шапкарев (1984)
          Първо учителствувание мое в Солун, приготвувание и откривание български в тоя град гимназии и пансиони, мъжки и девически — 1880–1881/1882 год.
          „Две цели седмици всекидневно отивахме редовно при квартирата му, но никак не смеехме да влезем при него. Най-после, една сряда, именно в който ден щеше да си тръгне за Англия, аз и колегът ми г. Хр. Бучков, когото бях взел със себе за преводчик, едвай намерихме квартирата му свободна от подозрителни лица и влязохме при него. Той ни прие много благородно и ни държа при себе цели два часа, без да позволи другому да влезе при нас.“

          http://www.operasofia.bg/about.php?page=5&n=159
          „Може би първото споменаване (не можем да бъдем категорични) на името на Рихард Вагнер датира отпреди 127 години. На 14 февруари 1883 г. в Пловдив, столицата на Източна Румелия, умира неочаквано 35-годишният чешки капелмайстор Франц Швестка (един ден по-рано във Венеция внезапно умира и Вагнер). И ето че в пловдивския вестник „Народний глас“ четем:
          „Умря наследникът на Паганини, колегът на Вагнера. Двамата талантливи композитори Вагнер и Швестка ни оставиха изедно. Каква загуба за музиката“. “

          Искам отново да подчертая, че аз не се дразня от употребата на думата колежка. Патосът ми беше провокиран от присмеха на Иво и Бистра относно употребата на „една колега“. Бистра очевидно е студент/ка и се смее над преподавателите си. Става дума за присмех на незнаещ, отишъл да се учи, над знаещите, от които Бистра очаква да я научат на нещо (а може и да не очаква).
          Аз самата, когато съм на пазар, в пощата, в магазина или в трамвая, наричам работещите на тези места жени „колежки“, за да не дразня хората и да не ги поставям в ситуация да се присмиват над себе си. Уважавам ги и наричам нещата с думите, с които те са свикнали, дори и да знам, че не са по правилата. Много повече следва да се съобразява с университетския контекст един студент.

          С поздрав,
          Р.

          Отговор
          • 10. Ляо  |  22.05.2010 в 10:53

            Росица, аз лично очаквах, че ако пишете отново, по някакъв начин ще се извините за неточно поднасяне на информация. Вместо това се опитвате елегантно да се измъкнете, като отново показвате пренебрежение. Не знам за другите, но аз не усетих шегата в предишния ви коментар.
            Бях се настроила да ви отговоря по-остро, но се отказах. Само ще ви попитам – защо, за да демонстрирате образованост, сте избрали готовата формула за ‘колегата’ и рода на думата в латинския (при това неверни), а не сте си направили труда да усвоите правилото за пълния и краткия член в нашия език. Става дума за ‘не ѝ се сменя рода’ от първия ви коментар. В случая ‘родът’ е подлог и трябва да се членува с пълен член. Може и да е изкуствено създадено правило, но все още важи с пълна сила, особено за хора, които държат да бъдат възприемани като грамотни. Пренебрежение или незнание е това?

            Отговор
        • 11. Ляо  |  22.05.2010 в 11:11

          Павлина, не съм съгласна, че е толкова заплетено. :) Точно по първо склонение е collega и това веднага може да се определи по окончанието за родителен падеж ед.ч., което винаги се дава с думата – в случая ‘ае’. Ако има двойна форма, както и ти си написала, се посочва. В случая няма. И аз не искам да продължавам темата, затова спирам…

          Отговор
          • 12. Росица  |  23.05.2010 в 19:04

            Ляо, нямам бутонче за отговор на съответния Ваш коментар, затова отговарям на този.
            Липсата на пълен член в посоченото от Вас изречение е моя грешка, а не пренебрежение към Вас. Надявам се това изяснение да промени цялостното впечатление за проявено пренебрежение от моя страна, както и впечатлението за специално демонстриране на образованост.
            За да ме убедите, че съм сгрешила за латинската дума колега, бихте ли показали как са използвали „колега“ на латински за лице от женски род – как са казвали например „моя колежка, другарка“?
            Извинявам се за всичко, за което сте имала очакване да се извиня.

            Отговор
  • 13. Иво  |  31.03.2010 в 0:20

    Добър вечер :) или е добра?

    Отговор
  • 14. Росица  |  31.03.2010 в 0:24

    Добър вечер, Иво! Нека да е добра вечерта за всички! :-)

    Отговор
  • 15. Пепи  |  31.03.2010 в 8:48

    Има ли НЯКОГО тук?
    Има ли НЯКОЙ тук?

    Отговор
    • 16. Павлина  |  31.03.2010 в 9:17

      “Има ли някой тук?” – това е правилният вариант.

      Отговор
  • 17. Павлина  |  31.03.2010 в 8:57

    Здравей, Росице, и добре дошла в моя блог! :)
    Имам някои възражения – за правилността на съгласуването при “един колега” например. От гледна точка на латинския може да е грешно, но в българския език си е съвсем нормално. Впрочем не мога да си обясня защо в най-пълния засега “Речник на българския език” (т. 9, С., 1993, с. 617) родът на думата “колега” е само мъжки и не е взета под внимание академичната практика, след като учени са съставяли този речник. Ще погледна и в други речници, когато имам възможност.

    А въпросът с “недоразбирането” между езиците е много интересен. Мисля, че всеки език борави със свои категории и усвоява чуждото съобразно своята логика. Затова си имаме широко употребявана дума “колежка” – защото за огромната част от българите “колега” може да бъде само мъж.

    Попаднах на едно мнение на Ст. Брезински, от което става ясно, че жената може да бъде колега не само в университетските среди: http://bgurl.org/CBBE

    Отговор
  • 18. ИРИНА  |  31.03.2010 в 12:13

    Уважаема Павлина, защо тогава в представянето си пишете: Ако имате въпроси в областта на българския език, не се притеснявайте да ги зададете тук. На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого :). – НЯКОГО!!! А НЕ НЯКОЙ?!

    „10. Павлина | 31.03.2010 at 9:17

    “Има ли някой тук?” – това е правилният вариант.
    Отговор“

    Отговор
    • 19. Павлина  |  31.03.2010 в 16:15

      Ирина, когато наистина искам да получа отговор от някого, аз не се заяждам и не крещя, а питам учтиво. (В интернет писането с главни букви се възприема като крещене, а дори и да не знаете това, трите удивителни са достатъчно красноречиви.) Грешна стратегия сте си избрали, поне по отношение на мен.

      Понеже този коментар е вторият с неподходящ тон в моя блог (другият е № 14 в “За мен”), възнамерявам да кажа ясно и категорично, че в бъдеще ще подминавам подобни писания. Ако толерантността ми се изчерпи, ще използвам всички инструменти, които разработчиците на WordPress са ми предоставили, за да запазя добрия тон в блога си.

      А всъщност се питам защо е тази изнервеност преди Великден.

      Отговор
  • 20. Йовка  |  01.04.2010 в 11:38

    Здравей, Павлина! Радвам се, че попаднах на твоя блог и с удоволствие ще влизам винаги, когато ми е възможно. Коментарът на Ирина също ме подразни. Ами да си зададе просто въпросите „кой“ и „с кого“ – може би и сама ще стигне до отговора.
    Хубав ден и слънчеви празнични дни

    Отговор
    • 21. Павлина  |  01.04.2010 в 22:04

      Здравей, Йовке! Заповядай, блогът ми е на твое разположение :). Случаят с “Има ли някой тук?” не е съвсем елементарен, защото, погледнато чисто формално, “някой” не е подлог, но много трудно се определя, че не е. Може и да напиша нещо по въпроса, с риск да бъда подложена на атаки :).
      Благодаря за пожеланията, дано да са слънчеви празниците за всички!

      Отговор
      • 22. Ляо  |  11.05.2010 в 16:13

        Павлина, риск да бъдеш подложена на атаки винаги има ;). И на мене ми стана интересно защо ‘някой’ е правилно, затова се надявам да отговориш. Това, което аз знам, е, че това са безподложни изречения и затова (поне на теория) трябва да се използва ‘някого’ – тоест ‘Има ли някого?/Няма никого.’ Друг е въпросът, че ми звучат толкова изкуствено, че никога не ги използвам. ;)

        От друга страна, това е свързано и с употребата на пълния и краткия член. Защото, след като казваме, например, „Тебе те няма в списъка, но мене ме има.’, значи трябва да използваме кратък член – ‘Шефа го няма в момента’ или пък ‘Отговора го има на предишната страница’. (Тук се зачудих дали трябва да сложа точка или не в цитата след ‘мене ме има’.;)) По същия начин би трябвало да са и въпросите – ‘Въпроса има ли го в конспекта?’

        Благодаря и дано не съм ти досадила!

        Отговор
        • 23. Павлина  |  10.08.2010 в 16:53

          Все пак отговорих на въпроса тук. Но още никой не ми е възразил.

          Отговор
  • 24. Розита  |  01.04.2010 в 18:25

    Ама мен такива участници като Ирина ме разсмиват, Павлина!
    Все пак, тук няма да почваме да пишем ченгелчета, белким спастрим буквички. Но то пък за всеки различни неща са ченгелчета…
    Питане: прес аташе на англ. се пише отделно. На български?

    Отговор
    • 25. Павлина  |  01.04.2010 в 22:08

      Розита, за добро или за лошо, аз се отнасям сериозно и към човешкото знание, и към човешкото незнание. :)
      На български е редно да се пише “пресаташе” според правописния речник. Слято се пишат и други думи с първи компонент “прес-”: “пресслужба”, “пресофис” и широко използваната “пресконференция”.

      Отговор
  • 26. Андрей  |  01.04.2010 в 21:41

    Проблемът с названието на планината Родопи (коментар № 6) е разглеждан от Павел Делирадев и според него ние големите планини автоматично ги правим в множествено число (Алпи, Карпати, Пиринеи, Кордилери, Анди, и пр.), понеже ги възприемаме като, така да се каже, съставени от много малки планини (т.е., имаме: Родопа + Родопа + Родопа + … + Родопа = Родопи). Интересно в случая е, че точно названия дошли от руския език са в единствено число (Урал, Кавказ, Памир, и др.), което може би идва отново да ни покаже особеното положение на този език за нашето слово.

    Отговор
    • 27. Павлина  |  01.04.2010 в 22:15

      Благодаря за допълнението към коментара на Росица. Интересно нещо са топонимите и са много благодатни за езиковедско проучване. В тях често са съхранени старинни езикови особености и затова лингвистите ги привеждат като илюстративен материал в изследванията си.

      Отговор
  • 28. Judy  |  20.05.2010 в 9:24

    Здравей, Павлина. Често ми се налага да пиша, затова не искам да се излагам и ще ти задам въпроси, които може да ти се струват елементарни, но искам да съм сигурна. Как се пише „въз основа“ или „възоснова“? И другото е цяло изречение, в което ще те помоля да ми поставиш запетайките: „Ето защо председателят на състава определи да се изиска необходимата преписка.“ Въпросът ми е, ако изречението започва с „ето защо“ или „предвид това“, след тях има ли запетайки.
    Имам и още въпроси, за които ще разчитам на полезните ти съвети.

    Отговор
    • 29. Павлина  |  21.05.2010 в 7:25

      Judy, няма да се излагаме. :) Правилно е да се напише въз основа – две отделни думи. Май единствено в този израз предлогът днес има книжовна употреба, останалите употреби са диалектни или пък остарели.

      В изречението, което си написала, няма нужда от запетая. Словосъчетанията ето защо, поради това всъщност са съюзи, които обаче стоят в началото на самостоятелни изречения. Те посочват следствие от казаното в предишното изречение и ако пред тях нямаше точка, щеше да има запетая (импровизирам): Действията на лицето предизвикваха съмнения, ето защо председателят на състава определи да се изиска необходимата преписка.

      По-особено е положението при и така – там се поставя запетая, когато изпълнява аналогична роля, защото иначе може да се обърка с и така – в смисъл “и без това, и бездруго”:
      И така, днес съм си в супернастроение. (Нещо се е случило и е повишило моето настроение.)
      И така днес съм си в супернастроение. (Нещо хубаво ми се е случило, но аз вече съм била в чудесно настроение.)

      Отговор
  • 30. Judy  |  21.05.2010 в 11:32

    Сърдечно благодаря за изчерпателните отговори! Имам още много въпроси, но не се сещам в момента. Радвам се, че блогът ти го има.

    Отговор
  • 31. Деница  |  12.11.2010 в 9:19

    В езиковата практика все по-често се употребяват съществителни от мъжки род, означаващи звания, чинове и длъжности, притежавани или заемани от жени, но тази употреба вече среща отпор от страна на нормативната граматика и за това в Нов правописен речник на българския език, БАН, София, 2002 за някои от думите, които доскоро се употребяваха само в мъжки род, са предложени и корелативните форми от женски род, например:
    агроном и агрономка
    адвокат и адвокатка
    депутат и депутатка
    експерт и експертка
    колега и колежкa
    председател и председателка
    учител и учителка и др.

    Отговор
    • 32. Павлина  |  12.11.2010 в 13:33

      Да, така е, нормативната граматика се опитва отдавна да наложи съответните съществителни от женски род. Само че живите носители на езика не се вслушват в тези предписания. :)

      Отговор
  • 33. piliph  |  26.02.2011 в 14:44

    Въх че въз дълга нишка. Едно на ръка, „колега“ е „с която извършвате научна дейност“, а „колежка“ е „с която работите“ – така се употребява (без да коментираме правилност). Второ на ръка, като че ли обръщенията/титлите се предпочитат в мъжки род. „Адвокат Иванова е адвокат или адвокатка“ (и много рядко иронично: „Докторката Петрова си е позволила…“). А „колега“ няма някакво особено собствено значещо значение. Но явно „масите“ (разг. стил.) си падат по „колежките“ и са привлекли на помощ звателния падеж.
    Мен пък ми е непривично, че немците, при липса на вокатив, ползват „господин професор“ (на бълг.: професоре, господин професоре или господин професор), както и Frau Kollegin – „госпожо колежка“ :)

    Отговор
    • 34. piliph  |  01.03.2011 в 14:23

      Въобще странни (транссексуални) неща се случват: бабата става „бабок“, много от жените често говорят за себе си (разговорно, на майтап) в мъжки род; а пък Витош(ът) и Пирин стават Витоша и Пирина.

      Отговор
      • 35. Павлина  |  02.03.2011 в 8:17

        Наблюдавала съм го в семейна среда (включително и в моето семейство), между много близки хора – за жени и момичета се използват прилагателни и местоимения в м.р. Нашата женска котка Мишел също е “той”, “малък”, “маймун” и ред такива интересни определения. Интересен феномен, за който аз нямам обяснение – може би трябва да се търси в психолингвистиката.

        Отговор
        • 36. piliph  |  02.03.2011 в 13:09

          А Боянска как се обръща към теб и Божена?

          Отговор
          • 37. Павлина  |  03.03.2011 в 13:26

            Тя дори не благоволява да мяука като истинска котка. Но погледът ѝ казва всичко. :)

            Отговор
  • 38. piliph  |  03.03.2011 в 2:21

    В този мисловен ред бих дръзнал да спомена едно подобно „местоименно“ слово. Женската дружка няма (или не ползва) звателен падеж, мъжкото „друже“ е изгубило именителния си по трасето. БЕР: стб. друг, подроуг; лат. drungus. Идеята е много интересна: хем е различен от аза, хем му е втората половинка/ допълващата част (ин-ян). (Славейковата, а и по-ранна другарка 45 г. се е изпразвала от смисъл, а 20 г. се конотира кофти.)

    Отговор
  • 39. ldtr  |  13.02.2012 в 10:44

    Работата май е доста по-сериозна:

    723
    00:40:56,784 –> 00:40:59,319
    You should know that your mother

    724
    00:40:59,370 –> 00:41:02,339
    was a wonderful woman…

    448
    00:40:56,228 –> 00:41:01,383
    Трябва да знаеш, че майка ти
    беше прекрасен човек.

    Отговор
  • […] Заглавието представя батака, в който сме се вкарали с професионалните наименования. Капитал представят темата много добре с тази статия, а Павлина Върбанов – в своя блог. […]

    Отговор
  • […] много добре с тази статия, а Павлина Върбанова – в своя блог. Препоръчвам и двете […]

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: