Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът

21.02.2011 at 13:24 29 коментара

Веднъж споделих в блога си, че сложните правила за слятото, полуслятото и разделното писане в българския език могат да ми послужат за основа на многобройни статии. Същото мога да кажа и за правилото за пълния и краткия член, което, без да е толкова сложно, поражда двоумения дори у специалистите в определени случаи. Ето един от тях:

Въпрос от vilervale
Ето го най-после романа, ето го най-после автора! (предговор към “Разговор със Спиноза”, Гоце Смилевски, “Колибри”). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?

Моят отговор
Както е добре известно, употребата на пълния член при имената от мъжки род зависи от тяхната синтактична роля. Най-общо, пълен член получават имената, които представляват подлог, определение към подлога или именна част от съставно именно сказуемо. За да бъде приложено успешно това правило, необходимо е синтактичната роля на съответната дума да е неоспорима.

В практиката обаче, макар и рядко, има изречения, в които е трудно да се определи дали името от м.р. е подлог или допълнение [1]. Преди време разсъждавах върху един случай, породен от неясната изреченска граница, а ето че се появи и друг, в който проблемът се дължи на синтактичната “непълноценност” на изреченията. Разбира се, употребявам думата непълноценност условно, имайки предвид само това, че в тях липсват сказуеми – една от двете главни изреченски части.

Ето го най-после романа, ето го най-после автора! се състои от две еднотипни прости изречения. Според синтактичната класификация те са едносъставни именни, т.е. “безглаголни изречения, в които единствената главна част е изразена със съществително име” [2]. В академичната граматика са представени и този тип изречения, които включват частицата ето:

“Показателните изречения по съдържание и структура са свързани с целта на изказването – да се посочи наличието, съществуванието на предмет, явление, процес и др. … Когато частиците ето, ей са еквиваленти на виж, това е, изреченията не дублират допълнението: Ето старата постница под скалата си (Ив. Вазов)… Ето и последния час на моя последен ден в София (П.К. Яворов). Показателните изречения с дублиране на допълнението се изграждат с частицата ето и кратката форма на личното местоимение за винителен падеж. Съществителното име е винаги членувано и се дублира от местоимението: Ето ги горите. Ето го брегът (Ив. Вазов). Те се доближават до двусъставните безглаголни изречения, но им липсва тяхната структурно-синтактична и семантична разчлененост в изразяването на предикативното отношение” [3].

В този дълъг цитат прави впечатление разминаването между синтактичната роля на думата и нейното членуване. Ако в първите изречения не се дублира допълнението (а подлогът, както подразбирам аз), тогава защо името получава непълен член – последния (час)? Ако във втория тип изречения се дублира допълнението, защо името е с пълен член – брегът? Отдавам го на недоглеждане, защото за мен не е логично да е така, както е представено.

Още един аргумент, че това не са подлози, а по-скоро допълнения, е местоименният им еквивалент – винителната, а не именителната форма: Ето и последния час – Ето и него; Ето го брега – Ето го него. И ако в първия пример все пак мога да допусна идеята за той Ето и той (настъпи), във втория ми се струва немислимо.

Вече е ясно, предполагам, че според мен членуването в Ето го най-после романа, ето го най-после автора! е правилно. Много измъчен би ми изглеждал вариантът Ето го най-после романът, ето го най-после авторът! и дори компрометиращ правилото за пълния член.

Изобщо не изключвам възможността да греша в разсъжденията си и ще ми бъде интересно да споделите своето мнение. Междувременно ще си мисля дали да не открия една рубрика със статии за пълния член. Приемам предложения за заглавие.
______________
[1] Досега съм се натъквала само на такива изречения, но не изключвам възможността да има и друг вид колебания.
[2] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 96.
[3] Пак там, с. 99.

Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва
Частен проблем с пълния член (3). Спасителят/Спасителя, “Мислителят”/“Мислителя”
Пълен член се употребява не само при подлога

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис, Синтаксис. Tags: , , , , .

За уеб – по уебски Свое–чуждо в българския език

29 коментара Add your own

  • 1. Спас Колев  |  21.02.2011 в 14:07

    „Ако в първите изречения не се дублира допълнението (а подлогът, както подразбирам аз)…“ – Според мен тук под наличие и отсъствие на дублиране разбират нещо различно. Във втория случай „ги“ и „горите“ обозначават един и същ обект (има дублиране), а в първия не е така. Т.е. авторите са имали предвид, че и в двата случая става дума за допълнение, просто в първия то не е дублирано с местоимение.

    Иначе разсъжденията ти звучат логично.

    Отговор
    • 2. Георги Александров  |  06.10.2016 в 1:16

      В първия случай, с романа, няма дублиране нито на подлог, нито на допълнение. Има си и подлог, и допълнение.

      Отговор
  • 3. Албена  |  21.02.2011 в 14:55

    В шести клас учителката ни по български, бивш редактор във вестник, ни научи на следното правило „ако е той – пълен, ако е него – непълен“. Т.е. с пълен член се членува само подлогът, с непълен – всички допълнения, обстоятелствени пояснения и т.н. Досега не ми се е случвало да бъркам, когато го прилагам.
    „Ето го романа, ето го автора!“ – „Ето го него“, и в двата случая. Подлогът в изречението (ако трябва да сме точни, макар и съмнително) съм „аз“, към когото е насочено изречението („Виж, ти там, подложе, ето го романа, ето го автора!“).

    Отговор
    • 4. Георги Александров  |  06.10.2016 в 1:19

      Да, на шестокласници се обяснява така, за да не бъркат поне в 90% от случаите.

      Отговор
  • 5. Павлина  |  21.02.2011 в 15:03

    Благодаря за мненията. Аз се размислих по-глобално, след като публикувах статията (а трябваше да го направя преди това ;), и ми се струва, че самата идея да се приписва определена синтактична роля на думите (подлог, допълнение и т.н.) в едносъставните именни изречения търпи критика, защото те просто са “нестандартни” и изразяват по особен начин предикативността – основния признак на изречението.

    Отговор
    • 6. Спас Колев  |  21.02.2011 в 16:00

      А ако се абстрахираме от синтактичния анализ, дали не е възможно и двата варианта да са верни, но с малка разлика в смисъла?

      В книгата говорят за еквивалентност на „ето“ с „виж, това е“, но всъщност от гледна точка на членуването това са две различни неща – в единия случай името би било в акузатив, а в другия – в номинатив.

      В руския съществуват номинативни форми, като „вот человек“, може би не трябва да се изключва пълният член на общо основание.

      Отговор
      • 7. Павлина  |  21.02.2011 в 16:13

        Съвсем същата мисъл мина и през моята глава: при аналогия на ето с виж името трябва да изпълнява функция, сходна с тази на допълнението (кратък член), а при аналогия с това е то се доближава до именната част на съставно именно сказуемо (пълен член). Дано поясненията ми не обидят никого – просто искам да го разберат и тези, които не са съвсем на “ти” с материята. :)

        Отговор
    • 8. Георги Александров  |  06.10.2016 в 0:41

      Не мисля, че е наличен „частен проблем“, а неумение за правене на задълбочен семантико-синтактически анализ на изречението, което се дължи и на явни морфологични пропуски. Много е жалко, че лингвист се затруднява с толкова елементарен „казус“.

      Още по-фрапиран съм от това, че езиков редактор, автор на книжовния справочник „Как се пише?“, може да изтърси такова безумие в професионалния си блог:

      „В изблик на откровеност ще призная, че от проблемите с пълния/краткия член започна да ми додява. Неслучайно повече от столетие продължаваме да се препираме за това изкуствено правописно правило.“

      Изкуствено правило, а? Колко да е изкуствено?

      Отговор
      • 9. Павлина  |  06.10.2016 в 21:33

        Уважаеми, не знам дали сте наясно, че това е моят блог – нещо като виртуален дом, и Вие сте тук на гости, така че дръжте се почтително с домакинята. Ако имате да кажете нещо по съществото на проблема, кажете го. Иначе, оценката Ви за моята компетентност почива единствено на субективното Ви усещане за собствената Ви непогрешимост.

        Отговор
  • 10. piliph  |  21.02.2011 в 20:40

    Споделям първото предположение на Спас, че при липса на местоимение нищо не се дублира. (1) Тогава в Граматиката разгледана ли е хипотеза, обратна на „когато са еквивалентни на виж“? Оттам донякъде зависи верността на второто твърдение. Ако и в руския да липсва глаголът „съм“ („Это – я“), в българския просто не мога да си представя такъв именителнопадежен израз: Ето (те) ме аз? Не винаги един превод (в случая: обяснението „виж, това е“) може да запази същия падеж. Защото безспорно „Ето го“ = „Това е той“. Друго е: Ето, аз идвам (което да се елипсира до „Ето – аз“. Зблж разликите в пунктуацията.) (2) Но тогава изречението показателно ли е? (И дали въобще е просто, а не елиптично: Ето виж, аз идвам. Също като с влака.)
    А примерът с Вазов дали не може да е отпреди кодифицирането на правилото за пълния член?
    (И аз си помислих, като зачетох началото, че трябва да имаш подкатегории за „полуразделното“. Оказа се обаче преднамерена композиционна рамка в полза на вулгаризаторските аспирации досежно пълния член. :))

    Отговор
    • 11. piliph  |  21.02.2011 в 20:58

      „Ето“ вероятно има значение и на „вземи“.

      Отговор
    • 12. Павлина  |  22.02.2011 в 8:23

      Хайде сега, вулгаризаторски аспирации! :) Мисля, че просто популяризирам случаи, в които правилото не работи. Оттам нататък моето отношение към пълния/краткия член е въпрос на интерпретации. (Впрочем аз съм заявявала мнението си недвусмислено и ясно, в прав текст ;)

      Що се отнася до аналогиите (той – пълен член; него – кратък член), все повече клоня към убеждението, че те са релевантни при двусъставните изречения (с подлог и сказуемо) и при част от едносъставните глаголни, но при едносъставните именни имат съмнителен ефект.

      За Вазов виж мнението на Цветана Димитрова по-долу, в мой коментар.

      Отговор
  • 13. Павлина  |  22.02.2011 в 8:28

    Ето и професионалния коментар (забележете моето членуване след ето ;) на Цветана Димитрова във Facebook. Публикувам го с нейно съгласие:

    “Ех, как хубаво се обяснява в предписателен модус, много ни се радвам :-) „Ето го брегът!“ е цитат от Вазов и тогава не е важало сегашното правило. А редактирането на Вазов ще постави опасен прецедент (макар вече да е правено), затова трябва някак да се обясни защо Патриархът не спазва правилото на грамотните хора :-)

    Това е пример за “неравни условия”. Академичната граматика е писана във време, когато са следели за правописа, но примерите е било почти правило да са от художествена литература и се появяват много автори от преди 1945 г., а някои са от (вече) по-миналия век :-)

    Можеш да отделиш “ето”, “виж” (“Виж го ти него, …”, “Вижте ги как си играят!”) със запетая (“Виж, (това е) актьорът …”). Идеални условия: “Ето, най-после романът …” (sic! многоточие), “Ето го най-после романа!”. Но: “Ето и романа/ът най-после …” (и аз може да се усъмня, ако възклицавам за автора, не за романа)”.

    Отговор
  • 14. Павлина  |  22.02.2011 в 9:14

    vilervale може би изобщо не е подозирал до какви тънки разсъждения и нюанси ще стигнем в разискванията по неговия въпрос. ;))) (И аз не подозирах :)

    Много се радвам на стойностните ви и задълбочени коментари и ви благодаря за тях. :)

    Отговор
  • 15. mixer  |  22.02.2011 в 11:37

    аз съм пишман-филолог, но „го“, несъмнено, е подлога тук. но намирам за допустимо вазовото „ето го Брегът“, при условие, че пълният член в поезията може да бъде използван като акцентиране, особено внимание към думата в стиха.

    Отговор
    • 16. Ляо  |  22.02.2011 в 15:35

      ‘Го’ може да бъде само допълнение, формата е за винителен падеж. Няма как ‘допълнението несъмнено да е подлог’.

      Отговор
      • 17. mixer  |  22.02.2011 в 18:54

        имаш право. пишманът си е пишман

        Отговор
        • 18. Ляо  |  22.02.2011 в 21:35

          Дано не съм прозвучала назидателно. :) Аз също съм тук, за да науча неща, които не знам, а от Павлина безспорно може да се научи много. :)

          Отговор
        • 19. Георги Александров  |  06.10.2016 в 0:51

          Тогава кой остава да е субектът, без който изречението на практика ще изгуби всякакъв смисъл? коя е тази част на синтагмата, за която е характерна т. нар. „топикалност“? Остава да е „романът“ – още повече в този случай допълнението „го“ не може да бъде дублирано.

          Отговор
  • 20. piliph  |  23.02.2011 в 9:44

    1. За вулгаризирането (в смисъл на премахване на детайлите, на правилото) имах предвид тъкмо общото ти мнение.
    2. Истината се раждала в спора. Нека е във всестранното оглеждане. Нерядко (ми) се случва, като почнеш да пишеш (мислиш) да твърдиш едно, а накрая да се самоубедиш в друго. Но ако не би започнал, не би и набрал аргументи. Лошо няма.
    3. Можеш ли да дадеш нагледен пример (линк) къде „той-него“ не бачка?
    4. Ако правилно съм разбрал цит. Цв. Димитрова, освен за Вазов, като че ли се потвърждава предположението ми и за члена в зависимост от пунктуацията, за връзката с тукашния казус за влака (и за свързаната идея за сложното изречение /напр. подразбиращо се съставно с подч.сказуемноопр./)
    5. Без връзка – за десерт – да се нарадваме на едно прясно изречение от практиката – да се чудиш кое е главното или подчиненото е смес между определително и за следствие: „Депозирани са обяснения, видно от които съдът намира, че няма основания.“

    Отговор
    • 21. Павлина  |  25.02.2011 в 22:13

      1. Направих справки и разбрах, че юристите влагат малко по-различен смисъл в понятията вулгаризиране и вулгаризация. Не знаех.
      2. Напълно съм съгласна. При сложни казуси е невъзможно или поне много трудно сам да се досетиш за всички аргументи и контрааргументи.
      3. Например в казуса с влака: Видях влака/влакът да идва – възможно е да се замени и с двете форми на местоимението: Видях го/той да идва. Да приведем и пример от Светото писание: Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! (Йоан 19:5) – Ето Го Него/Ето, Той (е пред вас).
      4. И аз така разбрах Цв. Димитрова за зависимостта между пунктуацията и членуването, но в изречението за влака и в двата случая не се поставя запетая.
      5. Главно е първото просто изречение, второто би трябвало да е подчинено определително, а третото е подчинено спрямо второто и е определително. Има едно видно, което се пречка между първите две прости изречения, но ще го преглътнем.

      Отговор
      • 22. piliph  |  26.02.2011 в 12:38

        Мерси за отговора. Не съм задоволен от него в частта касателно той/ ньега :). В статията за Влакот се приема, че там са възможни както „влака“, така и „влакът“, и се посочва, че е мислимо заместване както с „го“, така и „той“. Авторката предпочита първия вариант, който съответства и на по-привичната употреба на местоимението. Т.е. там правилото работи. Що се отнася до Ecce homo, примерът не е особено коректен. В използването на номинатив може „авторът“ да е заложил особена (поет. език) смислова натовареност (в съчетание с гл. буква) – единственият; това е ключов текст и може да се предположи, че СС не е съобразил промените в правописа. Може би ПП го е казал на латински, но текстът е стигнал до нас от гръцкия текст на евангелието (idú ho ánthropos); що се отнася до латинския, изглежда обикновено частицата влече вин.пад. (ecce me); този език не си пада особено по запетаите; в нем. всички преводи са със запетаи, някои с вин. падеж. Иначе във вариантите отново опираме до просто безлично (Ето го) или (помоему) сложно (Ето [виж], чилякът [е пред вас]/ Ето [го], [това е] чилякът) или нещо по средата (Ето: Човекът.). Не виждам и тук правилото да не работи: „звучат“ и двете местоимения, защото са допустими и двете форми.

        Изречението в 5., предполагам, е резултат на грешка (не на интелектуален напън, но е забавлително), но ако махнем „видно“, трябва да сложим „изследването на“ или да стане „от чието разглеждане“.

        Отговор
  • 23. vilervale  |  23.02.2011 в 20:09

    Благодаря, благодаря за разясненията! И на Павлина, и на останалите.
    Наистина, ако знаех в колко дълбоки води нагазвам, сигурно щях да си замълча :) Но, казват, смелостта е единственият дар на незнаещите, така че, пак ще се допитвам, а междувременно, ще чета внимателно. Пишете!
    Поздрави

    Отговор
  • […] Веднъж споделих в блога си, че сложните правила за слятото, полуслятото и разделното писане в българския език могат да ми послужат за […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор
  • […] Веднъж споделих в блога си, че сложните правила за слятото, полуслятото и разделното писане в българския език могат да ми послужат за […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор
  • 26. kiril  |  21.02.2012 в 2:15

    Що се мъчите? Много ясно, че е с пълен член – и точка

    Отговор
  • 27. Лия  |  05.07.2012 в 17:44

    Mixer, поне не казвай, че си филолог, че да не се излагаш ;). Пише се: … е подлогЪТ тук.

    Отговор
  • 28. Екатерина  |  20.01.2015 в 10:53

    „Ето“ исторически изисква родителен падеж, така че според мен няма как да се членува с пълен член (кой знае, може би когото историческите връзки отслабнат след векове, нещата могат да изглеждат по друг начин, но тогава не се знае дали ще има пълен член). Разбира се, не говорим за случаи, когато „ето“ е вметнат израз.

    Отговор
  • 29. Filolog  |  17.11.2015 в 10:17

    А ако разгледаме конструкцията „Ето го романа, ето го автора“ като еквивалентна на „Това е романът, това е авторът“ – „роман“ и „автор“ биха могли да се разглеждат като носители на характеристиките на подлог, но изказаното от Павлина становище също е логично и то в немалка степен – не бих желал да тегля и пресмятам степени, но тук казусът е изцяло контекстуален, понятиен, и уточнявайки безапелационно синтактичните роли вторично бихме могли да изведем правилото за употреба пълния член в тази конструкция.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: