Само в учтивата форма “вие” се пише с главна буква

След като разни манипулативни заглавия в разни сайтове успяха да убедят 3/4 от българския народ, че винаги и навсякъде трябва да се пише Вие, чувството за дълг заговори у мен и ето, седнах да пиша, за да разсея тази правописна заблуда.

Нека да го кажа просто и ясно, доколкото това е възможно при сегашната уредба на правописните правила: пише се Вие, Ви, Вас, Ваш, Ваша, Ваше, Ваши (с главна буква) само когато използваме учтивата форма. Във всички останали случаи се пише: вие, ви, вас, ваш, ваша, ваше, ваши (с малка буква).

Трудното идва, когато трябва да направим разграничение между учтивото Вие и обикновеното вие. (Моля колегите, които определят правописните норми, ако четат този текст, да си вземат бележка и да попълнят пропуска в следващото издание на правописния речник.) Кога се употребява учтивата форма и кога – обикновената? Първата се използва в официална речева ситуация: в служебна кореспонденция – в писма до и от институции (например министерства, общински администрации), банки, фирми; в покани; в заявления и др.под. Важно е да се отбележи, че проблемните думи се пишат с главна буква, когато се отнасят и за едно, и за много лица:

Уважаеми г-н Драганов, разглеждането на Вашето искане ще започне веднага след получаването на банковия превод.
Уважаеми госпожи и господа, изпращам Ви офертата за пътуването до Виена.

Когато общуваме писмено с приятели, познати, роднини, естествено, го правим непринудено, неофициално и изписваме местоименията с малки букви.

Общуването в интернет обаче (и не само там) често ни поставя в гранични ситуации. Как да се обръщаме към потребителите на сайта (ако поддържаме такъв), как да се отнасяме към хората, с които контактуваме във Facebook например? Те Вие ли са, или пък вие?

В първия случай бих препоръчала вие. Защо? Нали не искате да създавате дистанция между сайта и потребителите му? Всяко Вие отчуждава, малко или много. И не, вие не означава, че не уважавате достатъчно аудиторията си. Разбира се, и тук може да има изключения – например ако сайтът е онлайн магазин за луксозни стоки и се предполага, че неговата изтънчена потенциална клиентела трудно би възприела простосмъртното вие.

Във втория случай двоумение може да има, когато пишете във Facebook и се обръщате към повече хора. По-естествено е да се употребява вие, защото поначало Facebook предполага неформално общуване. Ако обаче искате да се дистанцирате от определен човек или група от хора, заложете на Вие.

Накрая ми се иска да апелирам към всички онези автори на текстове, които, манипулирайки думите на интервюирания, са сътворили заглавия от типа От днес пишем “Вие” само с главна буква. Надявам се да имат достатъчно чувство за отговорност и възможност да редактират въпросните заглавия, за да поправят поне отчасти нанесените вреди на правописа.

“Фейсбук” и главната буква

Признавам, че някои неща в българския правопис не са ми ясни. Но в повечето случаи съм сигурна в познанията и в преценката си и така понякога се оказвам в неведение за новите постановки в тази област. Обърнаха ми внимание, че в словника на “Официален правописен речник на българския език” (2012 г.) присъства думата фейсбук, изписана точно така – с малка буква.

Не ми беше хрумвало, че е възможно името на най-голямата социална мрежа да се напише с малка буква. Затова изобщо не съм проверявала в словника (списъка с думи, основната част на речника) – в него по принцип не се включват собствени имена. Излиза, че фейсбук не е собствено име или поне че може да се употребява и като съществително собствено, и като съществително нарицателно.

 Действително, в изрази като Видях една снимка във фейсбука ти; Само новогодишни картички има във фейсбука ми думата означава съответно ’личен профил във Фейсбук’ и ’потокът от новини във Фейсбук’ (ако се сетите за по-добър превод на newsfeed, кажете). Тези употреби са твърде нови и аз се осмелявам да си мисля, че още не са напълно лексикализирани – поне не в такава степен, че да влязат в правописния речник като съществителни нарицателни.

За мен Фейсбук си остава преди всичко собствено име на социална мрежа, съпоставимо с Туитър, Google+, LinkedIn, ВКонтакте.

А вие как тълкувате присъствието на фейсбук в словника на правописния речник и как изобщо пишете тази дума?

За философията на запетаите

Не на всички, разбира се, а само на тези, които се употребяват при вметнатите думи и изрази. Запитаха ме защо думите например и всъщност не се отделят със запетаи, въпреки че те са нещо допълнително, привнесено в изречението и ги отделяме интонационно.

Допреди няколко месеца пунктуационните правила повеляваха някои вметнати думи и изрази да се отделят със запетаи (всъщност, действително, като че ли), а други – не (да кажем, от една страна, от друга страна, естествено), без да е ясно кое налага това разделение. Впрочем първата група думи бяха определени като въвеждащи, а втората – като вметнати.

В новия правописен речник вече е прокарана принципна разделителна линия между двете групи думи. Не се отделят със запетаи думи, които се употребяват само като вметнати (първите):

Ти направи най-добрия възможен избор според мен.
Кажете ми всъщност кой управлява държавата в момента.
Като че ли всички колеги са решили да ме изненадат за рождения ми ден.

Макар че са странични, привнесени в изречението, тези думи ясно се разпознават като такива и аз бих оправдала липсата на запетаи около тях – няма смисъл изречението да се натоварва с допълнителни пунктуационни знаци, които нищо полезно не вършат.

При другата група думи запетаите вече имат определена функция – те трябва да сигнализират, че съответната дума или израз са употребени именно като вметнати, а не са част от изречението (сказуемо, обстоятелствено пояснение и др.):

Да кажем, сега, в този момент печелиш джакпота. Какво ще правиш с парите? (вметната част)
Трябва да кажем ясно: повече няма да търпим това положение. (част от съставно глаголно сказуемо)

Две пожарни коли пристигнаха на мястото на инцидента, но късно, за съжаление. (вметната част)
Достойна за съжаление е онази обществена система, чиито членове са изгубили вяра в реда и законността. (несъгласувано определение)

Още примери може да намерите в статията в сайта.

––––––––––––––––––––
* Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).

Между Парагуай, Гуатемала и Гуадалупа

Това място е някъде в Атлантическия океан – в чисто географски аспект. А иначе трите топонима в новия си облик са поместени на стр. 38 в “Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., 2011”. Дадени са като примери за транскрипция на чужди собствени имена, съдържащи дифтонги (в Парагуай вероятно имаме трифтонг, тук не съм много сигурна).

От една страна, разбирам, че има стремеж произношението и изписването на чуждите топоними да се доближи до оригиналните. От друга обаче, не виждам особен смисъл да се променя правописът на утвърдени названия на държави и региони – Парагвай, Гватемала, Гваделупа. Това създава (поне у мен) усещане за лабилност на нормата. А какъв е очакваният положителен резултат от точно тази промяна?

Кога се пише запетая пред съюза или?

Както е добре известно, пунктуацията в българския език е пряко свързана със съюзите, а повечето от тях изискват да се поставя запетая. Някои съюзи обаче са по-особени в това отношение, например или. Този текст вече беше споделен в Google+, във вечерната ми поредица, но го публикувам и тук, понеже ми беше зададен

Въпрос от Денислав
Има ли правило за изписването на запетая пред “или”? Как се прилага? В кои случаи? Може ли примери?

Моят отговор
Пред съюза или не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Късно през деня или утре ограничителният режим ще бъде премахнат.
Мария и Боби ще дойдат след работа или ще отидем при тях по-късно.

Пред съюза или се пише запетая в следните основни случаи.

1. Еднородни части или прости изречения са свързани с него и е употребен два или повече пъти.
В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория.
Или си оправи заглавието и текста, или си търси други места за обяви.

2. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява.
Борис се надяваше на човека, който му помогна предишния път, или на някакво чудо може би.

3. Две прости изречения са свързани с него, а между тях има друго просто изречение, поясняващо първото.
Биха изпратили имигрантите с цветя, ако можеха, или биха ги изгонили.

4. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обособена част.
Участниците в конференцията трябва предварително да изпратят резюмета на докладите си, подготвени съобразно изискванията, или самите доклади.

5. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обособена част.
Човек постига мечтата си, вървейки устремено напред, или се разминава завинаги с нея.

6. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Ще се опитам да агитирам Симо, да речем, или пък някой негов приятел.

7. Две прости изречения са свързани с него, а след първото има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Може и да е случайност, естествено, или пък Лора нарочно го е пресрещнала на връщане от работа.

8. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обръщение.
Какви доказателства имате срещу мен, господа, или пък свидетелски показания?

9. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обръщение.
Как става тоя номер, Тони, или ти е неудобно да кажеш?

10. Съюзът въвежда обособена част. В случая или се използва със значение тоест, сиреч, с други думи.
Синдромът на Мюнхаузен, или т.нар. патомимия, е вид психическо разстройство.

11. Съюзът е втора съставка от двойните съюзи ли – или, дали – или.
За постоянния адрес от личната карта ли става дума, или за адреса ми в момента?
Да се смее ли човек на такива грешки, или да плаче?
Дали той самият ще дойде, или някой друг?
Дали в тази школа има добри инструктори, или пак ще ударя на камък?

_______________
* Еднородни части са тези, които изпълняват една и съща служба в изречението, например два или повече подлога; две или повече определения; две или повече допълнения и т.н.

Източник
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 99 – 101, 109 – 110.

Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми

В новите правописни и пунктуационни правила има малки, даже бих казала трудно забележими промени по отношение на изписването на учтивите форми.

Формулировката на правилото е следната:
“49. С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи:
49.1. В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, моля за Вашето съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.
Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия”.

В сравнение с изискванията в теоретичната част на последния правописен речник прави впечатление липсата на:
1) уточнението, че главна буква се пише, когато учтивите форми са употребени в официални документи;
2) забележката, че в художествената литература същите форми се изписват с малка буква (освен когато не са употребени в официални документи).

Това според мен означава, че са предприети действия за унификация, т.е. главната буква трябва да се използва винаги при учтивите форми, независимо от стила на текста. Ще спомена, че в една своя публикация предвидих подобно развитие. :) Може да прочетете аргументите ми, като проследите линка под този текст.

И още нещо. Последните два примера, цитирани по-горе, ликвидират двоуменията дали личните и притежателните местоимения трябва да се изписват с главни букви, когато се отнасят за двама или повече души. Веднъж ми се наложи да донеса от девет кладенеца вода, за да аргументирам употребата на главни букви в тези случаи (http://bit.ly/sLSYrS – коментар 4). Сега вече е ясно.

П.П. Вероятно съм избързала с първото си заключение в тази публикация. В правописния речник, който предстои да излезе следващата година, правилата ще бъдат представени в по-пълен вид, така че е напълно възможно отново да видим изключението за употребата на главни букви в художествения стил.

П.П.П. В излезлия от печат Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 48, т. 49.1 правилото за употреба на главни букви при учтивите форми е възпроизведено в същия вид, както във втория абзац на статията.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 62–63.
Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 40.

Пише ли се запетая при обаче?

Посвещавам тази публикация на хората, които владеят добре английски и вероятно се влияят от английската пунктуация.

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обаче сред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

Налага се да направя уточнение, че според формулировката обаче се използва само като вметната част. Това за мен е малко неточно, защото думата може да изпълнява и ролята на съюз. Наистина, не е пълноценна синтактична част на изречението (подлог, допълнение или нещо такова), но все пак може да има и друга функция, която при това променя пунктуацията. Обясненията по-долу са мои. Те липсват в правилата, но произтичат от общия принцип, че простите изречения в сложното се отделят със запетаи.

Когато обаче се използва като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг.

Ако обаче се окаже в края на просто изречение, което трябва да се отдели от следващото просто изречение със запетая, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.

Дали пък основните правила за правопис и пунктуация не трябва да се издават с тълкувания? Иначе има опасност доста хора да останат с погрешни представи, например че думата обаче се използва само като вметната част и никога не се отделя със запетаи.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 103, т. 82.1; с. 104, т. 86.

Ново старо правило в пунктуацията на сложното изречение

В предишната публикация за новите правила посочих, че един от основните пунктуационни принципи е простите изречения, свързани със съюзи или съюзни думи в рамките на сложното, да се отделят със запетаи. От него има немалко изключения.

Едно от тях е, че запетая не се поставя между два съюза, въвеждащи различни прости изречения, ако първият е неударен и едносричен [1]. Да го разясним със следния пример:
Не съм във възторг от твоя избор, но щом си решил, действай смело!

Ако не беше горното правило, трябваше да поставим още една запетая (Не съм във възторг от твоя избор, но, щом си решил, действай смело!), за да очертаем началната граница на простото изречение щом си решил. В случай че много искате да наблегнете на тази граница, имате възможност да го направите с тире (това е нова постановка):
Не съм във възторг от твоето решение, но – щом си решил, действай смело!

Комбинациите от два съюза, първият от които е едносричен, са разнообразни. Ето няколко примера:
Сега имаш самочувствие и се перчиш, а когато покровителите те изоставят, какво ще правиш?
Царят казал на слугите си, че ако изпълнят най-съкровеното му желание, ще бъдат възнаградени богато.
Дълго време търсих подходящ тоалет и като го открих в едно забутано магазинче, страшно се зарадвах.

Когато обаче първият от двата съюза е многосричен, между тях се поставя запетая:
Адвокатът явно не беше много наясно с тези дела, понеже, докато пишехме споразумението, той се съветваше с някого по телефона.

Вероятно се питате защо съм определила това правило като “ново старо”. Защото то липсва в последното издание на правописния речник, но присъства в предпоследното (от 1983 г.). В практиката си аз не съм преставала да го спазвам.

____________
[1] Колкото и да се напрягам, не се сещам за съюз, който е едносричен, но има собствено ударение. Може би “едносричен” щеше да е достатъчно, за да се формулира това изключение.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 104, 111.
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).

Запетаи в сложното изречение – основни положения

От днес започвам да публикувам кратки разяснения на новите правописни и пунктуационни правила, които излязоха от печат и вече са в сила. Започвам със запетаите, понеже отдавна не съм писала за тях. Това всъщност беше нарочно, защото се очакваше съществените промени да са именно в тази област.

Промени има и те наистина са значителни, но в начина, по който са формулирани правилата. В действителност местата на запетаите си остават почти същите.

И така, пунктуацията вече е в много по-голяма степен формална, борави се само с основни понятия, като просто изречение, сложно изречение, да-изречение, сказуемо. Забравени са различните видове подчинени изречения в предишния правописен речник (които действаха объркващо), а за сметка на това се набляга на различните връзки между простите изречения (безсъюзни, чрез съюзи и съюзни думи), които имат пряко отношение към поставянето/непоставянето на запетаи.

Две са основните положения за поставянето на запетаи в сложното изречение и те са съвсем ясно формулирани:

1. “Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая.” (с. 104)
Нищо ново няма тук, така си е било и преди. Само един пример за онагледяване:
Измих се на чешмата в двора, нагласих разпилените си коси, взех бохчата с надежди и поех към с. Арда.

2. “Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи и съюзни думи, се отделят със запетая с изключение на случаите в т. …” (с. 104)
Това е много важна формулировка и ви съветвам добре да я запомните. Внимателно трябва да следите за границите на простите изречения и да поставяте там запетаи – и в началото, и в края им. Разбира се, има доста изключения, които ще коментирам в други публикации (например пред съюзите и, или, да). Но вече няма никакво извинение за липсваща затваряща запетая. Ето няколко примера за онагледяване, придружени с тълкуване:

а) Мястото, където бих живяла, не е Париж.
Типичен случай на просто изречение, което разделя на две части друго просто изречение. И в началото, и в края на вмъкнатото изречение трябва да се поставят запетаи.

б) Има ли сред присъстващите някой, [1] който разбира същината на проблема, [2] и мисли ли, [3] че може да го реши?
Запетая 1 и запетая 3 вероятно не будят възражение, ясно е, че там започва просто изречение, а който и че са съюзи, тясно свързани с представата за запетая изобщо. Мнозина биха си спестили запетая 2, защото неправилно са запомнили, че “пред и не се пише запетая”. Това е погрешно, и то не отсега, а отпреди. Има доста случаи, в които се пише (ще ги представя по-подробно, а за любознателните – една статия в моя блог, която е актуална).

В конкретния пример запетая 2 трябва да затвори изречението който разбира същината на проблема, поясняващо предишното, за да може основната мисъл да продължи да тече: Има ли сред присъстващите някой… и мисли ли…

в) Как така ще ме отстранят от търга, при положение че съм попълнил всички необходими документи?
Тук е възможно запетаята да се постави погрешно пред че – отново поради неправилното убеждение, че запетаята е абонирана за мястото пред този съюз. Няма такъв абонамент, трябва да се държи сметка къде точно започва простото изречение.

При колебание може да пробвате да замените връзката между двете изречения със синонимна:
Как така ще ме отстранят от търга, след като/щом съм попълнил всички необходими документи?

Темата за запетаите е обширна, затова ще продължа да пиша по нея. Имам обаче основания да се надявам, че след публикуването на новите правила ще бъде по-малко дискусионна.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011.