Кога се пише запетая пред съюза или?

10.11.2011 at 12:41 6 коментара

Както е добре известно, пунктуацията в българския език е пряко свързана със съюзите, а повечето от тях изискват да се поставя запетая. Някои съюзи обаче са по-особени в това отношение, например или. Този текст вече беше споделен в Google+, във вечерната ми поредица, но го публикувам и тук, понеже ми беше зададен

Въпрос от Денислав
Има ли правило за изписването на запетая пред “или”? Как се прилага? В кои случаи? Може ли примери?

Моят отговор
Пред съюза или не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Късно през деня или утре ограничителният режим ще бъде премахнат.
Мария и Боби ще дойдат след работа
или ще отидем при тях по-късно.

Пред съюза или се пише запетая в следните основни случаи.

1. Еднородни части или прости изречения са свързани с него и е употребен два или повече пъти.
В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория.
Или си оправи
заглавието и текста, или си търси други места за обяви.

2. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява.
Борис се надяваше на човека, който му помогна предишния път, или на някакво чудо може би.

3. Две прости изречения са свързани с него, а между тях има друго просто изречение, поясняващо първото.
Биха изпратили имигрантите с цветя, ако можеха, или биха ги изгонили.

4. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обособена част.
Участниците в конференцията трябва предварително да изпратят резюмета на докладите си, подготвени съобразно изискванията, или самите доклади.

5. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обособена част.
Човек постига мечтата си, вървейки устремено напред, или се разминава завинаги с нея.

6. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Ще се опитам да агитирам Симо, да речем, или пък някой негов приятел.

7. Две прости изречения са свързани с него, а след първото има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Може и да е случайност, естествено, или пък Лора нарочно го е пресрещнала на връщане от работа.

8. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обръщение.
Какви доказателства имате срещу мен, господа, или пък свидетелски показания?

9. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обръщение.
Как става тоя номер, Тони, или ти е неудобно да кажеш?

10. Съюзът въвежда обособена част. В случая или се използва със значение тоест, сиреч, с други думи.
Синдромът на Мюнхаузен, или т.нар. патомимия, е вид психическо разстройство.

11. Съюзът е втора съставка от двойните съюзи ли – или, дали – или.
За постоянния адрес от личната карта ли става дума, или за адреса ми в момента?
Да се смее ли човек на такива грешки, или да плаче?
Дали той самият ще дойде, или някой друг?
Дали в тази школа има добри инструктори, или пак ще ударя на камък?

_______________
* Еднородни части са тези, които изпълняват една и съща служба в изречението, например два или повече подлога; две или повече определения; две или повече допълнения и т.н.

Източник
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 99 – 101, 109 – 110.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Нови правила 2011, Пунктуация. Tags: , , , .

Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми Блогът като платформа за споделяне на научни познания

6 коментара Add your own

  • 1. Денислав  |  10.11.2011 в 16:27

    Благодаря много за този прекрасен отговор! Само едно поглеждане към статията е достатъчно,за да се разбере,че е писана от човек,разбиращ и умеещ да обяснява материала.Имам само още един въпрос.Следното изречение вярно ли е : „Със сигурност той няма магически способности, или не ги е демонстрирал.“ ?

    Отговор
  • 2. Милена  |  17.12.2015 в 11:39

    А има ли случаи, когато запетая се поставя след ИЛИ? Като например, ако след съюза има уточняваща дума (например „алтернативно“), която трябва да се отдели от останалите части на изречението?

    Отговор
    • 3. Павлина  |  19.12.2015 в 22:41

      Ако добре разбирам, в такива случаи се поставя тире, не запетая.

      Отговор
  • 4. Николай Ангелов  |  08.03.2016 в 20:45

    Имам въпрос относно „дали – или“. Стиловото ръководство на ЕС указва да не се поставя запетая в следния случай:
    – Когато се използва словосъчетанието дали — или не, не се поставя запетая пред или:
    Пример: Независимо дали вносът е деклариран с произход от Малайзия или не.

    Съобразно правилата по-горе не мисля, че има основание за такова изключение и все пак ми се иска да чуя и Вашето мнение. Не че в това ръководство няма безобразни отклонения от българската граматика, но се чудя дали все пак не са прави в този случай (по силата на някое позабравено изключение). И от друга страна, ако такова изключение няма, какво би накарало някого да го включи като такова конкретно за актовете на ЕС?

    Отговор
    • 5. Павлина  |  10.03.2016 в 8:24

      Този случай не е изрично регламентиран в официалните правила. Аз бих поставила запетая в примера. Но ако, да речем, това изречение е подчинено в сложно съставно и е в началото, запетаята пречи на възприемането: Независимо дали вносът е деклариран с произход от Малайзия, или не, той подлежи на строг контрол.
      Какви безобразни отклонения от българската граматика сте забелязали във въпросното ръководство?
      Ако в практиката си работещите в евроинституциите срещат често нерегламентирани официално казуси, какво пречи да определят за себе си как да постъпват?

      Отговор
      • 6. Николай  |  25.08.2016 в 14:29

        Благодаря за отговора. На първо четене за „безобразните отклонения“ се сещам за употребата на тирето – в това ръководство се изисква използването на m-dash например (10.1.8. Тире – http://publications.europa.eu/code/bg/bg-4100108.htm). А дали е редно да определят за себе си как да постъпват, е малко по-сложен казус. След публикуването на вторични законодателни норми в Официален вестник на ЕС, тези документи придобиват официален статут – най-малкото трябва да бъдат цитирани дословно при позоваване, т.е. с други думи създават прецедент и въвеждат употребата на „определените от тях правила“ и на други места и става ефект на доминото. Пример за това е самоволното решение на ЕЦБ да въведе „еуро“ като официално наименование на европейската валута за български език отпреди 9 години – точно по времето, когато този казус беше не толкова лингвистичен, колкото политически (точно тогава министър Василев не успя да защити аргументите в полза на „евро“). Ако тогава беше допуснато от преводачите и редакторите на вторичното законодателство, думата „еуро“ щеше да е навлязла в официални документи и дори да се използва като мотив за налагането на „еуро“ в официалния стил. Причината беше проста и тривиална – изписваето на „еуро“ наподобява изписването на валутата на гръцки език и нямаше да се наложи подмяната на всички банкноти в ЕС след влизането ни в Еврозоната. Та така – докато някои правеха подписки тогава, други останаха без работа, защото не следваха сляпо инструкциите от ЕК именно за да няма такъв прецедент.
        Конректно в случая – имаше официално регламентиран казус (в Договора за присъединяване на България към ЕС и в речника на БАН от 2002 г.), но беше направен нелеп опит на езиково ниво да се въведе тази дума, включително чрез подмяна на официално публикувания документ, предшественикът на Междуинституционалното ръководство за изготвяне на публикациите. И ето затова е важно да не сме прекалено толерантни към своеволията на евроинституциите по отношение на правилата.
        Това, което там се нарича „тире“, не присъства в българските пунктуационни правила, а това, което наричат „минус“, ние му викаме тире. Всеки сам преценява дали това е важно, маловажно или изобщо допустимо, според мен просто е неправилно. Както беше неправилно и изискването да се пише „еуро“, независимо от мнението на БАН и българската държава през 2006/2007 г.

        Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: