Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2)

06.01.2011 at 9:31 6 коментара

Два са основните проблеми при коректната употреба на учтивите форми в българския език. Единия – за съгласуването на причастията и прилагателните – вече разгледах в предишната статия. Идва ред на другия – употребата на главни букви. Самото ѝ регламентиране е такова, че създава трудности при практическото приложение на правилата.

Според нормата учтивите форми, които представляват лични (вие, вас, ви) или притежателни местоимения за 2 л. мн.ч. (ваш, ваша, ваше), трябва да се пишат с главна буква, когато се употребяват в официални документи – заявления, молби, писма, поздравителни адреси, покани и т.н.:
Уважаема госпожо Петрова, във връзка с Ваше писмо…
Уважаеми колеги, каним Ви
да вземете участие в работата на научнопрактическата конференция…

В правописния речник е направена следната уговорка: “В художествената литература тези лични и притежателни местоимения се изписват с малка буква (когато не са употребени в официални документи)” [1]. За другите стилове на речта, например публицистичния, не се посочва нищо конкретно.

През последните години изписването на учтивите форми с главни букви все повече се налага, особено в публицистиката. Основните причини според мен са две (не ги степенувам по важност):
• Главната буква разграничава учтивата форма от обикновената форма за 2 л. мн.ч. и пишещият явно чувства необходимост да направи това разграничение и графично.
• Недобро познаване на правописното правило.

Има доста случаи обаче, в които е трудно да се вземе решение как да се изпишат учтивите форми, дори и когато правилото добре се знае. Да вземем за пример конкретен случай, с който съм се сблъсквала. В едно списание се публикува интервю с художник. Тъй като публицистичният стил не налага употреба на главни букви при учтивите форми, а и аз не съм ѝ особен привърженик (до онзи момент), ги оставям с малки букви. Мога да посоча още един мотив – това е един почти непринуден разговор с творческа личност за изкуство, картини, вдъхновение, изложби и т.н.

В същото списание обаче има интервю с посланик на чужда държава в България. По протокол обръщението към него е Ваше Превъзходителство. Изобщо не върви след това официално начало на въпроса учтивите форми да се изпишат с малки букви, например:
Ваше Превъзходителство, бихте ли разказали накратко за вашата мисия в България и за приоритетите в работата ви?
Също така не върви учтивите форми в едно и също списание да са изписани по два начина – с главни и с малки букви.

Освен този конкретен случай сигурно има и много други, в които колегите осъзнават несъвършенството на нормата и се чудят как да постъпят. Границите между стиловете невинаги са ясни и като че ли все повече се размиват. (Интернет със сигурност има заслуги за взаимното проникване между стиловете. ;) Според мен проблемът би могъл да намери разрешение, ако правилото се промени и учтивите форми се изписват с главни букви навсякъде, без оглед на стила на текста, в който са употребени. Това би било в съзвучие и с тенденциите в езиковата практика.

______________
[1] Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 40.

За съгласуването на причастията и прилагателните:
Коректни ли сме, когато сме учтиви? (1)

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: , , , , .

Коректни ли сме, когато сме учтиви? (1) Диахронично* (12). Променливо я

6 коментара Add your own

  • […] This post was mentioned on Twitter by Виталий Кулёв. Виталий Кулёв said: RT @ralchev: Още малко граматика: "Коректни ли сме, когато сме учтиви (2)" – за учтивите форми – http://bit.ly/fQ9Owv […]

    Отговор
  • 2. Ани  |  06.01.2011 в 10:49

    Не съм съгласна, че изписването с главни букви навсякъде без оглед на текста е правилно решение на проблема. Често съм се сблъсквала с подобни случки, но намирам, че употребата на главна буква е допустима само в интервю, при това действително невинаги. В останалите публицистични материали това натежава при четене, а често е и абсолютно излишно. Учтивата фолма е много капризно и ангажиращо нещо. Има си случаи, когато е на мястото си и такива, когато не е.

    Отговор
    • 3. Павлина  |  06.01.2011 в 14:24

      Ани, и аз не съм сигурна, че е правилното решение. :) Ако учтивите форми се изписват винаги с главни букви, текстовете ще “натежават”, вероятно ще изглеждат и малко “напомпани”. Но и сегашната половинчатост е някакъв компромис, който доста хора отхвърлят – интуитивно или осъзнато, това не мога да преценя. Друго възможно решение е учтивите форми винаги да се изписват с малка буква. Все си мисля, че е добре по някакъв начин да се унифицират. Просто езикът се стреми към унификация.

      Отговор
    • 4. piliph  |  06.01.2011 в 23:49

      Волно или не АНИ сама разкрива, че проблемът не е в главната буква, а в самата: „Учтивата форма … Има си случаи, когато е на мястото си и такива, когато не е“.

      Проблемът дали сме коректни, когато сме учтиви, може би има и едно социално-психологическо измерение: понякога искаме да запазим дистанция (отчуждение), друг път – уважение, а имаме форма само за учтивост и затова си търсим такава за полу-учтивост.

      Отговор
  • 5. Юлия  |  14.02.2011 в 9:10

    Мисля, че щом се използва учтивата форма, то това задължително изисква тя да си се пише с главна буква. Иначе защо е „учтива“? И няма значение дали сме записали интервю с артист или с посланик. Все използваме учтивата форма. Едва ли точно пък това ще утежни текста. Някакси започнахме твърде много да не си утежняваме текстовете и резултатът е, че понякога се чудим как се пишат думите, с които сме свикнали.

    Отговор
  • […] от стила на текста. Ще спомена, че в една своя публикация предвидих подобно развитие. :) Може да прочетете […]

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Боян Георгиев on Езикови питанки
Педант on Да слеем, да полуслеем или да…
Павлина on Езикови питанки
Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 809,523 посещения

%d bloggers like this: