Пише ли се запетая при обаче?

13.10.2011 at 11:40 26 Коментари

Посвещавам тази публикация на хората, които владеят добре английски и вероятно се влияят от английската пунктуация.

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обаче сред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

Налага се да направя уточнение, че според формулировката обаче се използва само като вметната част. Това за мен е малко неточно, защото думата може да изпълнява и ролята на съюз. Наистина, не е пълноценна синтактична част на изречението (подлог, допълнение или нещо такова), но все пак може да има и друга функция, която при това променя пунктуацията. Обясненията по-долу са мои. Те липсват в правилата, но произтичат от общия принцип, че простите изречения в сложното се отделят със запетаи.

Когато обаче се използва като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг.

Ако обаче се окаже в края на просто изречение, което трябва да се отдели от следващото просто изречение със запетая, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.

Дали пък основните правила за правопис и пунктуация не трябва да се издават с тълкувания? Иначе има опасност доста хора да останат с погрешни представи, например че думата обаче се използва само като вметната част и никога не се отделя със запетаи.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 103, т. 82.1; с. 104, т. 86.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Нови правила 2011, Пунктуация, Синтаксис. Tags: , , , , .

Ново старо правило в пунктуацията на сложното изречение Диалози (12)

26 Коментари Add your own

  • 1. caligo  |  13.10.2011 в 22:34

    По случайност попаднах на твоят блог и много ми хареса темата. За съжаление аз съм един от хората които се влияят от английската пунктуация.

    Отговор
    • 2. Иван  |  03.02.2012 в 16:27

      На мен ми се струва, че си от хората, които са отрекли изцяло и запетая, и членуване. То и аз съм така, но правя опити да се поправя :D А относно доброто владеене на английски… Имам колеги от Великобритания – повечето нямат и представа какво е подчинено изречение или обособена част, така че спокойно си пишат изречения по половин страница. :D

      Отговор
  • 3. nousha  |  14.10.2011 в 0:12

    Аз така и не се сдобих с речника на Хейзъл и досега си действах по този от 1983 г., където обаче е посочено като вметната част, която не се отделя със запетаи, дадени са примери и за случаите, когато може да има запетая преди или след него, така че за мен не е новина :)

    Отговор
  • 4. eola  |  14.10.2011 в 8:59

    Обикновено се влияем от чуждия правопис, когато слабо познаваме собствения. Жалко, че в повечето случаи сами не се питаме дали е правилно така или иначе, а си караме по своему на принципа „ко ти пука“. ;)

    Отговор
  • […] Пише ли се запетая при “обаче”? / Публикувано на 21.11.2011 […]

    Отговор
  • 6. Sah War  |  05.07.2012 в 23:28

    Поздравления за добрата статия.

    Според мен „правилото“ може да се опише и по по-лесен начин: на български език (за разлика от английския език) НИКОГА не се пишат едновременно 2 запетаи от двете страни на „обаче“, т.е. не съществуват изречения със структура:
    „[…], обаче, […]“ (<– т.е. това е ГРЕШНО на български във всички случаи).

    Вече по отношение на това дали ЕДИНИЧНАТА запетая се пише отпред, отзад или въобще не се пише (последният случай е най-често срещан – т.е., когато „обаче“ изпълнява ролята на вметната част в изречението), просто можете да се посъветвате с изброените по-горе в самата статия общи положения.

    Българите, използващи английски, правят грешка при употребата на български на 2 запетаи от двете страни на „обаче“ под въздействието на противоположно правило в английския синтаксис, а именно: конструкцията
    „[…], however, […]“ (което е правилно, НО на английски, а не на български с „обаче“!).

    На български в този случай около „обаче“ НЯМА нито една запетая (в общия случай), както е обяснено и в публикацията на Павлина.

    П.П. Не съм сигурен, че моята „трактовка“ на правилото е най-удачна, но на мен ми върши добра работа.

    Поздрави,
    Sah War

    Отговор
    • 7. Ляо  |  13.08.2012 в 12:46

      Според мен Павлина е обяснила идеално правилото.

      Какво ще кажете за случай като ‘Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре.’? Тук ‘обаче’ е употребено като съюз и тъй като е многосричен, трябва да се отдели със запетая (както би било и при ‘защото’). Така че има случаи, в които ‘обаче’ да се окаже в позиция, в която да се наложи да се огради със запетаи и от двете страни.

      Отговор
      • 8. Ляо  |  13.08.2012 в 12:56

        Наводних блога с мои коментари, но като погледнах сега пак изречението, ‘обаче’ би могло да се употреби и като вметната дума и разликата е видима точно от присъствието или отсъствието на запетаята. Ако преди ‘обаче’ не поставим запетая, е като вметната дума – ‘Днес не мога обаче’, което е равно на ‘Обаче днес не мога’ или ‘Днес обаче не мога’. Ако поставим запетая, е съюз. Очаквам Павлина да ме поправи, ако греша.

        Отговор
  • 9. Sah War  |  13.08.2012 в 21:10

    Здравейте, Ляо,

    Благодаря за отговора ви, ето го и моят.

    Лично аз мисля, че в случая е правилно да се напише по следния начин:

    „Днес не мога, обаче ако имам време, ще ти звънна утре.“

    Това е така, защото се събират на едно място 2 съюза („обаче“ (което освен съюз има и друга функция, както отбеляза Павлина в статията си) и „ако“), т.е. се образува сложен съюз, поради което се прилага правило, че се пише запетая само преди първия.

    Пример:
    „Това е интересно, въпреки че не съм съгласен.“ („въпреки че“ е сложен съюз доколкото ми е известно, макар че „въпреки“ е предлог). Мисля, че случаите с „[…], макар че […]“, „[…](,) само ако […]“, „[…](,) само когато […]“ са подобни, макар че при тях нещата стоят малко по-различно от синтактична гледна точка.

    Предвид гореизказаното, смятам, че все пак по-скоро няма случаи, при който „обаче“ да е оградено със запетая от ДВЕТЕ страни. В повечето случаи няма запетая пред или зад „обаче“, но има и случаи, както е добре обяснено в публикацията на Павлина, в които се налага поставянето на запетая зад или пред „обаче“, но лично аз досега не съм попадал на случай, при който се налага поставянето на запетая от ДВЕТЕ страни.

    В английския език при „however“ по средата на изречение обикновено наистина се пишат запетаи от двете страни на „however“, но май в българския език такъв случай не съществува, или поне аз никога не съм срещал подобно изречение (освен когато става въпрос за текст от българин, който поради влиянието на английския правопис поради случая с „[…], however, […]“, използва същата тактика и при българската дума „обаче“, но това са отклонения от книжовното правило/традиция в българския език, а не реално „правилна“ употреба).

    П.П. Не съм специалист, затова приветствам и отзиви от страна на Павлина по засегнатата тема, както и от страна на всички останали, които се вълнуват от подобни дискусии.

    Поздрави,
    Sah War

    Отговор
  • 10. Ляо  |  14.08.2012 в 0:33

    Мисля, че бъркате 3 неща – сложни съюзи, многосрични съюзи и комбинация от уточняващо наречие + съюз.

    Сложните съюзи споменаваме най-често когато уточняваме употребата на запетаята пред ‘че’ – тоест че при тях се пише запетая пред целия съюз, а не само пред ‘че’ (разбира се, има и сложни съюзи, които не съдържат ‘че’, затова написах ‘най-често’, за да опростя нещата). В примерите, които сте дали, два са такива – ‘макар че’ и ‘въпреки че’.

    При комбинацията от уточняващо наречие + съюз не се поставя запетая, тоест ако има само съюз, поставяме запетая, Но ако добавим уточняващо наречие, запетаята отпада. Комбинациите са най-различни, например ‘единствено когато’, ‘именно защото’, ‘само за да’, тези, които сте написали – ‘само ако’ и ‘само когато’, както и много други. Пример: ‘Обаждам ти се, за да се извиня’, но ‘Обаждам ти се само за да се извиня’.

    Но сложните съюзи и комбинацията от уточняващо наречие + съюз нямат отношение към случая с ‘обаче’ – обясних ги, за да си изясните разликата. Тук става дума за третия вариант – многосрични съюзи, и по-точно за комбинацията им с други съюзи. Знаем, че по принцип се пише запетая пред съюзите, например

    ‘Ще ти се обадя тази вечер, ако имам време’.

    Но понякога се случва да има два съюза един след друг. Тогава зависи какъв е първият съюз – едносричен или многосричен. Ето това ни интересува в случая. Ако е едносричен, запетая се пише пред двата съюза, например ‘Ще се постарая да го направя тази вечер, но ако нямам време, ще го оставя за утре’.

    Ако обаче първият съюз е многосричен, след него се пише запетая. Обикновено се дава пример със ‘защото’, затова го споменах в скобите, за да направя препратка. И така, тъй като ‘обаче’ е многосричен съюз, след него трябва да поставим запетая.

    ‘Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре’.

    Тъй като ‘обаче’ е синоним на ‘но’, можем да го заменим с него:

    ‘Днес не мога, но ако имам време, ще ти звънна утре’.

    Изречението е едно и също – разликата е само в запетаята, защото в единия случай има многосричен съюз, а в другия – едносричен.
    Така че ето ви случай, в който ‘обаче’ трябва да се огради от двете страни със запетая – употребен като многосричен съюз. А както написах, според мен, ако се пропусне първата запетая, е като вметната дума. Не че разликата в смисъла е голяма, но все пак… Но за това не съм съвсем сигурна, бих изчакала мнението на Павлина.

    Поздрави и от мен

    Отговор
    • 11. Павлина  |  14.08.2012 в 11:54

      Може да са редки тези случаи, но според българските пунктуационни правила обаче може да се окаже оградено от двете страни със запетаи. Основанието е посочено от Ляо – пред съюза ако, въвеждащ второто просто изречение, има многосричен съюз, който въвежда друго (трето) просто изречение (ще ти звънна утре):
      Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре.

      Получава се така, че втората и третата запетая очертават границите на второто просто изречение, което е вмъкнато в третото. (Е, тук може да се спори дали съюзите са части от простите изречения, но за да стане по-ясно, го представям по този начин.)

      Ако липсва първата запетая, това означава, че третираме обаче като вметната част в първото просто изречение. Ако липсва втората запетая – обаче е вметната част във второто просто изречение. Това са – малко или много – умозрителни постановки, макар че аз бих ги защитила, в случай че въпросът е на живот и смърт. :)

      Отговор
      • 12. Морфо  |  23.08.2012 в 12:50

        Привет!

        Запетаята винаги ме е вълнувала като тема! Само един уточняващ въпрос относно „обаче ако“- ако първият съюз е многосричен отделят ли се съюзите, т.е. в конкретния случай: обаче,ако, а не обаче ако (без запетая)?

        Благодаря предварително!

        Отговор
        • 13. Ляо  |  23.08.2012 в 14:44

          Някой май не чете.;) Последните няколко поста са точно за тази запетая, а накрая Павлина е написала черно на бяло:

          ‘… пред съюза ако, въвеждащ второто просто изречение, има многосричен съюз, който въвежда друго (трето) просто изречение (ще ти звънна утре)…’

          Следва и самото изречение:

          ‘Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре.’

          Отговор
          • 14. Павлина  |  24.08.2012 в 13:39

            Ляо, тук става дума за езикови тънкости, а Морфо в момента усъвършенства българския си език. :)

            Отговор
            • 15. Ляо  |  26.08.2012 в 20:15

              О, Морфо не е българка?! :) Това променя нещата. Много българи биха могли да ѝ завидят за начина, по който пише. ;)

  • 16. Ляо  |  22.08.2012 в 20:04

    Радвам се, че съм права, и благодаря, че си ме дообяснила. :) Всъщност доста от тези неща – особено комбинациите от уточняващо наречие и съюз – съм си ги изяснила благодарение на теб.

    Докато не съм забравила, да се поправя малко – в предишния си коментар съм написала, че при сложните съюзи с ‘че’ запетая се пише пред целия съюз, а не само пред ‘че’. ‘Само’ е излишно, защото излиза, че трябва да има запетая и на двете места, а не е така – това е често допускана грешка.

    И обратно към ‘обаче’ – ако при изпускане на втората запетая ‘обаче’ е вметната част във второто изречение, как се разбира разликата със случая, когато е съюз? Имам предвид, че ми е трудно да възприема ‘обаче’ във второто изречение като нещо различно от синоним на ‘но’, затова и дадох такъв пример. Ако махнем второто изречение и оставим ‘обаче’, се получава ‘Днес не мога, обаче ще ти звънна утре’. Или в случая ‘обаче’ като вметната дума е по-скоро част от подчиненото изречение? Накратко казано, може ли да си представиш, че е въпрос на живот и смърт и да обясниш какво имаш предвид? ;)

    Имам и друг въпрос тук, но ще помисля как да го формулирам и тогава ще ти го задам.

    Отговор
    • 17. Павлина  |  24.08.2012 в 13:34

      Пак ще навлезем в сферата на умозрителното и реалната полза от това упражнение ще клони към нула. ;) Впрочем в академичния многотомен тълковен речник думата обаче се разглежда единствено като съюз (в една дълга статия) и се посочва, че тя стои при онази част от изречението, която трябва да бъде изтъкната.

      В конкретния пример най-логично е да я таксуваме като противопоставителен съюз (синоним на но), с който първото просто изречение се противопоставя на третото (но пред третото се шмугва едно негово подчинено за условие).

      Да, обаче аз пък искам да вложа друг смисъл. Днес съм много зает и не мога да направя еди-какво си, ако утре се освободя обаче, ще ти звънна. Така противопоставям по смисъл второто просто на първото просто изречение. Дали обаче е вметната дума? И аз не знам, но без значение дали е вметната дума, или съюз, няма да поставя запетая между обаче и ако.

      Отговор
      • 18. Ляо  |  26.08.2012 в 21:15

        Ако ‘обаче’ се премести в края на второто изречение, вече няма никакво съмнение, че е вметната дума. Но ако е пред ‘ако’, ми е трудно да направя разлика – възприемам го само като по-силен вариант на ‘но’.

        Всъщност тази дума винаги ми е била малко странна, защото много често едната употреба прелива в другата (поне аз я виждам така). Например ‘Ще ти се обадя утре, днес обаче не мога (или днес не мога обаче)’. Тук като какво е? Като смисъл го възприемам като съюз, но като положение – като вметната дума, защото, ако е съюз, трябва да бъде в началото, за да раздели/свърже двете изречения. Ако разменим местата на ‘днес’ и ‘обаче’, веднага си е като нормален съюз:

        ‘Ще ти се обадя утре, обаче днес не мога’.

        Макар че смисълът остава същият. Където и да го сложим обаче, каквото и име да му дадем от гледна точка на граматиката, все си остава синоним на ‘но’. Ще се радвам да го изясниш. И изобщо възможно ли е да има съюз в средата или в края на подчинено изречение, а не в началото?

        И пак към горното изречение – ‘Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре’. Ако не сложиш запетая след обаче, ‘противопоставяш по смисъл второто просто на първото просто изречение’. Както те разбирам, става дума за по-силно противопоставяне, отколкото ако е употребено ‘но’, защото то също се използва с цел противопоставяне, нали това имаш предвид?

        И преди да съм се оплела съвсем ;), нещо по-конкретно като въпрос – има ли някакво правило за това, кога се слагат запетайки при вметнати думи, както и при въвеждащи думи и изрази, когато въвеждат подчинено изречение. Също и за съюзите – при двусричните съюзи как стоят нещата? Отделят ли се със запетайки, или не – например ‘сякаш’, ‘тоест’, ‘щото’, ‘дето’? А ‘така че’, например ‘така че(,) ако’ или ‘така че(,) когато’. Аз го отделям, защото го възприемам като многосричен съюз, но не съм срещала правило.

        Отговор
        • 19. Павлина  |  28.08.2012 в 12:52

          Не се наемам да изясня какво точно представлява обаче. Доколкото мога – разсъждавам и споделям. Възможно е сложните съюзи от типа на преди да, без да да бъдат разделени и да да отиде по-навътре в изречението. За други типични съюзи не се сещам, но може да има.

          За последните въпроси е по-добре да дадеш конкретни примери. При така че, ако и така че, когато разбирам какво имаш предвид – трябва да има запетая.

          Отговор
          • 20. Ляо  |  28.08.2012 в 15:52

            ‘Доколкото мога – разсъждавам и споделям.’

            За което безкрайно ти благодаря, а мисля, че това мнение споделят и всички останали, които четат тук. Научила съм много от тебе и се чувствам чудесно в блога ти. :)

            Само ако ми позволиш да се опитам да обобщя за тези две изречения с ‘обаче’:

            ‘Днес не мога, обаче, ако имам време, ще ти звънна утре.’

            ‘Днес не мога, обаче ако имам време, ще ти звънна утре.’

            Първия вариант го написах аз, втория – Sah War, а след това и ти написа, че е възможно след ‘обаче’ да не напишем запетая. Обясняваме разграничението така: в първото изречение ‘обаче’ е многосричен съюз и като такъв следва да се отдели със запетая от втория съюз (ако); във второто ‘обаче’ е вметната част и противопоставянето с главното изречение е по-силно, няма нужда да пишем запетая. Това в най-общи линии? :)

            Извинявай, че не конкретизирах въпроса си за двусричните съюзи. Имах предвид, че не съм срещала правило за двусричните съюзи, когато въвеждат подчинено изречение, дали трябва да се отделят със запетайка, или не. Тоест има правило за едносричните, че не се отделят (‘но ако’, ‘но когато’, ‘че когато’), и за многосричните, че се отделят (‘защото, когато’; от примера тук ‘обаче, ако’). А двусричните на кое правило се подчиняват – на това за едносричните или на това за многосричните? Сиреч(,) ако; дето(,) ако; тоест(,) когато, тоест(,) ако?

            Той е човек, дето(,) ако го предадеш веднъж, повече няма да те погледне. (Това изречение като го написах сега, ми стана ясно, че ще има запетая, защото ‘дето’ = който)

            Щом при ‘така че’ ще има запетая, значи и при ‘макар че’ ще има?

            ‘Ще ти помогна, макар че(,) когато имах нужда, ти не ми помогна.’
            ‘Няма да те оставя сам, тоест/сиреч(,) ако имаш нужда, винаги може да разчиташ на мен.’
            ‘Да не би да го оставиш да му се размине, щото(,) ако аз бях на твое място, нямаше да оставя нещата така.’

            Отговор
            • 21. Павлина  |  30.08.2012 в 8:20

              Приемам обобщението ти за мястото на запетаите в коментираните изречения, обаче, ако някой се явява на изпит, го съветвам да сложи запетая след обаче. :)

              За сложните съюзи от типа така че, макар че е несъмнено, че трябва да се отделят със запетаи, дори съм давала такива примери в “Как се пише?”. След дето също бих поставила запетая, ако и да не са уточнили в правилата какво да правим с двусричните съюзи.

              Думите сиреч, тоест и например са частици, макар че поведението им наподобява това на съюзите. Аз също се колебая, когато коригирам и попадна на съчетания като например когато; тоест ако. Въздържам се да поставям запетая, защото това накъсване на изреченията никак не ми допада и при положение че няма изрично изискване (както е при многосричните съюзи), не се престаравам.

  • 22. Ляо  |  31.08.2012 в 9:37

    Аз бих сложила запетая при всички положения, може би защото съм възприела като правило, че пред подчинено изречение повечето думи и изрази се отделят със запетая, дори и иначе по принцип да не се отделят, напр. ‘наистина, ако’; ‘според мен, ако’; ‘навярно, ако’. Вероятно по тази логика съм писала и ‘например, ако’. Не съм срещала никакво правило и затова само най-кратките думи (най-общо казано) не съм отделяла със запетая, например едносричните съюзи.

    А по повод на двусричните съюзи ми хрумна, че ‘ако’ също е двусричен съюз, но никога не бих се зачудила дали да го отделя, или не със запетая – винаги бих написала ‘ако когато’, а не ‘ако, когато’. Вероятно е така, защото съм гледала по-скоро броя на буквите :), затова и съм се чудила при ‘сиреч’ и ‘тоест’.

    Отговор
  • 23. Elizabeth  |  15.09.2012 в 9:54

    Мили дами, влязох в блога да погледна как се пишат запетайките при „обаче“ и след като изчетох всички постинги дотук, вече изобщо не съм сигурна къде се пише запетая, въпреки че съм българка. (Дано Морфо не прочете всички коментари по темата!) Този дълбок анализ може да обърка и обезкуражи и малкото хора, които се опитват да се научат да пишат правилно. Повечето смятат – не без известно основание, – че правописът е излишно усложнен и поради това непостижим. А за огромна част от младите спазването на правила, включително и граматическите, е досадна отживелица. Това тук е „висш пилотаж“, езикови тънкости, които дори не всички специалисти владеят. Истината обаче е, че децата масово излизат неграмотни от училище и според мен една от причините за това е прекаленото усложняване, което прави езика ни да изглежда като че ли никога не може да бъде научен перфектно.
    Иначе блогът на Павлина ми харесва и благодаря за полезната информация!

    Отговор
    • 24. Ляо  |  11.12.2012 в 1:20

      Съгласна съм, че правилата са прекалено усложнени, и то не само при пунктуацията, но едва ли ще променим нещо, ако поради тази причина престанем да ги обсъждаме. Освен това в опростен вид правилата могат да се намерят на много места, трудно е да се намери място, където да се прочетат/обсъждат именно тънкостите. Така че нямам никакво намерене да се отказвам от тази възможност. :) А и мисля, че няма проблем, ако на някого не му е ясно нещо, да попита Павлина – останала съм с впечатление, че отговаря с удоволствие на всякакви въпроси. В крайна сметка, ако някой се дразни от постовете ми, спокойно може и да ги подминава. ;)

      Отговор
  • 25. jj  |  12.11.2016 в 22:01

    „Обаче“ това, „обаче“ онова… Когато пишете за някаква дума, поне я ограждайте с кавички… ако претендирате за някакви познания по Български, разбира се.

    Отговор
    • 26. Павлина  |  13.11.2016 в 13:24

      За да разширя Вашите познания по български език:

      1. Думата български се пише с малка буква, освен ако някакви правила не налагат да се пише с главна. В случая няма такова правило, следователно – с малка буква.
      2. Когато една дума (важи и за повече думи – словосъчетание, изречение) е написана с различен шрифт (курсив например), той играе ролята на кавички.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: