За философията на запетаите

03.04.2013 at 13:01 17 Коментари

Не на всички, разбира се, а само на тези, които се употребяват при вметнатите думи и изрази. Запитаха ме защо думите например и всъщност не се отделят със запетаи, въпреки че те са нещо допълнително, привнесено в изречението и ги отделяме интонационно.

Допреди няколко месеца пунктуационните правила повеляваха някои вметнати думи и изрази да се отделят със запетаи (всъщност, действително, като че ли), а други – не (да кажем, от една страна, от друга страна, естествено), без да е ясно кое налага това разделение. Впрочем първата група думи бяха определени като въвеждащи, а втората – като вметнати.

В новия правописен речник вече е прокарана принципна разделителна линия между двете групи думи. Не се отделят със запетаи думи, които се употребяват само като вметнати (първите):

Ти направи най-добрия възможен избор според мен.
Кажете ми всъщност кой управлява държавата в момента.
Като че ли всички колеги са решили да ме изненадат за рождения ми ден.

Макар че са странични, привнесени в изречението, тези думи ясно се разпознават като такива и аз бих оправдала липсата на запетаи около тях – няма смисъл изречението да се натоварва с допълнителни пунктуационни знаци, които нищо полезно не вършат.

При другата група думи запетаите вече имат определена функция – те трябва да сигнализират, че съответната дума или израз са употребени именно като вметнати, а не са част от изречението (сказуемо, обстоятелствено пояснение и др.):

Да кажем, сега, в този момент печелиш джакпота. Какво ще правиш с парите? (вметната част)
Трябва да кажем ясно: повече няма да търпим това положение. (част от съставно глаголно сказуемо)

Две пожарни коли пристигнаха на мястото на инцидента, но късно, за съжаление. (вметната част)
Достойна за съжаление е онази обществена система, чиито членове са изгубили вяра в реда и законността. (несъгласувано определение)

Още примери може да намерите в статията в сайта.

––––––––––––––––––––
* Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Нови правила 2011, Пунктуация.

Смяна на рода Шуробаджанашки

17 Коментари Add your own

  • 1. goodwill  |  03.04.2013 в 13:58

    Да, философия си е, и то каква! Никак не лесно човек да се оправи в океана от правила при употребата на запетая.

    Аз лично харесвам тази линия на опростяване на нещата на д-р Върбанова. Всички велики неща са прости. Вметнати думи и изрази като всъщност, навярно, значи, например, следователно, очевидно, обаче, според мен и др.под. някога се употребяваха като вметнати и не се ограждаха със запетаи, но имаше оставена една малка вратичка – уточняваше се, че това важи в случаите, когато не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатия им характер.

    Да си призная съм малко раздвоен, но мисля,че д-р Върбанова в крайна сметка е много права. Същия ефект се постига чрез ситуиране на различно място на вметнатата дума или израз, а не за сметка на отделянето й от останалата част от изречението. Кому, за Бога, са нужни толкова много запетаи?

    Или ако искате да поумуваме заедно?

    1. Значи Института (Института по български език) не иска да промени правилото? :-)))
    2. Института, значи, не иска да промени правилото?
    3. Института не иска да промени правилото, значи?

    И дали нещо би се променило, ако махнем запетаите от второто и третото изречение:

    2. Института значи не иска да промени правилото?
    3. Института не иска да промени правилото значи?

    Отговор
  • 2. Michel  |  03.04.2013 в 16:36

    Какъв е тоя нов правописен речник?? ;)

    „Ти направи най-добрия възможен избор според мен.“

    – Това някак бих могъл да го преглътна… обаче, ако разменим местата на думите:

    „Според мен, ти направи най-добрия възможен избор.“

    – пак ли трябва да е без запетайка? Нещо не съм съгласен. Не ми звучи правилно това.

    Или пък…

    „Всъщност, какво сме хората?“

    Трябва да е без запетайка?

    В речта си, ние отделяме тези „вметвания“. Логично е при правописа да правим същото…

    Или пък:

    „Например, ти си един зелен крокодил, а аз съм розова патица. Как може да живеем заедно?“

    – без запетайка след „например“?… Хм.

    Отговор
  • 3. goodwill  |  03.04.2013 в 18:01

    НПРБЕ = Нов провописен речник на българския език, изд. „Хейзъл“, С., 2002 (това всъщност е стария речник на Института по български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН).

    ОПРБЕ = Официален правописен речник на българския език, изд. „Просвета“, С., 2012 (новия речник на същия институт).

    Новия е доста по-изчистен.
    Въобще института се развива положително. Специалистите там са отворени за промените, които стават в обществото ни. Е, да, на моменти твърде отворени.
    В речника на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ в.) на същия Институт има дори такива „смели“ словни гнезда като бойбанда (от англ. boy ‘момче, момчешки’ и банда ‘музикален състав, група’), както и бойгрупа!
    На фона на българската ни действителност такива думи без контекст са… страшнички… И бой, и банда, и група у нас се асоциират с… всички знаем с какво.

    Но като оставим настрана тези дребни недостатъци посоката на изчистване е правилна. Според мен. :-)))

    Отговор
  • 4. Michel  |  03.04.2013 в 19:33

    То в новия речник има и думи като „пиар“ (Public Relations specialist, PR)… дали да не добавим и „ейчар“ (HR, Human Resource specialist) … това дали също е положително?

    Също и 40 се пишело „четиресет“ (чети + ресет) – това пак според новия речник…

    Затова не чета новите речници – знам, че лошо ми се пише и ще се хвана за главата… :)

    Отговор
  • 5. goodwill  |  03.04.2013 в 20:55

    Съгласен съм с теб, че нещата са доста объркани. И мисля, че рибата се вмирисва от главата. Института трябва да се хванат и да оправят разногласията.

    Отговор
    • 6. goodwill  |  03.04.2013 в 21:15

      ПП: Има обаче много нови думи, които няма как да не приемем:
      брускета, брънч, гаджет, натовец, пачвам, сейввам, сомелиер, су джок (не суджук! :-)))), суич, интранет, кег, кастинг… Списъкът е твърде дълъг.

      Отделно има речници, като речника на д-р Константин Константинов, който съдържа около 10 000 еднакви думи на български и английски! 10 000!

      Новите влияния не са за подценяване. Според мен.

      Отговор
  • 7. Michel  |  04.04.2013 в 12:29

    Езикът е трудна работа… съгласен съм.

    Но не ми харесва в новите речници как си позволяват да затриват „белобрадите“ важни парченца история от нашия език, или да препоръчват правопис, базиран на нищо.. („четиресет“ например се препоръчва ВМЕСТО „четиридесет“)?…

    Отговор
    • 8. Павлина  |  04.04.2013 в 12:36

      Ако трябваше да съм смела, аз бих нормирала четирсет направо.

      Отговор
      • 9. Michel  |  05.04.2013 в 12:47

        Може да си спестим още писане като пишем направо „4трсет“, за какво са ни такива дълги думи изобщо? ;)

        Мисля, че говоримия и писмения езици трябва да са близки, но не трябва да се отива в крайности.

        „Четиридесет“ е дума, която много точно описва собствения си смисъл (четири + десет = четиридесет), за числата така е в много езици.

        Вярно е че произнасяме думата често съкратено („четирийсет, „четирсет“, и т.н.) но това не значи новите съкратени варианти с лекота да изместят правилния правопис, който носи смисъла!

        (И в този случай и в друти подобни случаи: белобрадите прекаляват…Именно затова не искам да им чета тъпия нов речник.)

        Отговор
        • 10. goodwill  |  05.04.2013 в 17:00

          Аз съм за четирисет или в краен случай четирийсет. Засега пиша четирийсет, защото все още не е въведена първата.
          Тринадесет, тридесет, двадесет са с мирис на канцеларщина.
          Също като усувършенствувам, приветствувам, странствувам…
          Комунизма си отиде… Времето на тези думи е овър!
          Английския затова е пробивен. Защото думите са кратки и ясни. Няма сантименти и суета (по принцип).

          Идеята на думите (от луксозен тип!) и екстериора е да внушават респект. За прокурорската тога и високопарните думи ми е мисълта в случая. Но всички знаем, че същите хора, които по някакъв начин се опитват да изглеждат почтени, понякога не са това, което са. Така че да се върнем на земята и да започнем да общуваме по един нормален и естествен начин. Като нормални хора.

          Аз например бих въвел още букви – още поне 20-ина. За „дж“ например бих измислил завъртулка от прима виста. След като почти всеки втори или трети българин говори английски (средно ниво 15 000 думи), какъв е проблема да научи някакви си 20-ина букви!?

          Отговор
      • 11. Пламен  |  08.07.2013 в 2:39

        това не би било смелост, а чиста неграмотност

        въобще – твоята представа за граматика и език е чиновническо-учителска, и оттам големите обърквания и тръшкания относно разни дреболии, а накрая толкова се объркваш, че подвеждаш и другите

        Отговор
  • 12. Боян  |  06.04.2013 в 2:36

    Това, че ще ми се наложи да „стопирам ситуирнето“ на запетайки пред или след вметнати части никак не ме радва. Препинателните знаци са заслужен лукс за пишещия човек и всяко ограничение на разточителството с многоточия, тирета и удивителни ми мирише на цензура.

    Впрочем узаконен ли в родния ни език терминът стопирам? Току-що установих, че, за разлика от мен, текст редакторът на коментарите го приема.

    PS
    Блогът е полезен за мен, а коментарите – любопитни и смислени.
    Благодаря ви, Павлина! :))

    Отговор
    • 13. goodwill  |  06.04.2013 в 11:12

      Най-точно ще ти отговори д-р Върбанова, разбира се. Но по принцип в ОПРБЕ фигурират думите стопирам, стопиране и под. Без никакви бележки към тях. Аз наскоро дори си купих стопер. (От ония, дето се поставят зад вратата.)
      Според мен има значение дали ще кажеш „Стой!“ или „Стоп!“ в художествен текст, да речем.
      Нюанси, нюанси…
      А една малка справка в РНДБ казва следното:
      стопер м. Нежел. 1. Спорт. Централен защитник във футбола. Златко Кранчар го използват като стопер. 2. Прен. Някой или нещо, който спира, задържа някакъв процес, действие; спънка, препятствие. Варненското депутатско ядро на НДСВ се спряга като основен стопер на старта на приватизацията на морския превозвач.
      Глагола стопирам в същия речник го сочат като книжен с бележката, че употребата му е нежелателна!? Учудва ме това решение на колегите от Института, защото в следващото словно гнездо е думата стоппатрон, но вече без горната бележка!?
      Сиреч стоппатрон е редовна дума, а стопер и стопирам – нежелани.
      Последните две ми приличат на деца на греха подхвърлени пред някоя църква. Хмм…

      Отговор
      • 14. Боян  |  06.04.2013 в 20:39

        Мм… да. Вашият стопер изглежда стопира вратата ви, а моят ограничител само я спира… Разликата е очевидна, но не ви ли се струва,че аз живея в по-уютен свят? :)

        Отговор
        • 15. goodwill  |  07.04.2013 в 10:24

          Сто-пер = 2 срички.
          О-гра-ни-чи-тел = 5 срички!

          (Добре все пак, че не сме в Германия, че „ч“ трябваше да го изписваме с tsch и тогава уюта щеше да стане още по-уютен – 5 срички и 13 букви за една дума…)

          Вашият живот щеше да бъде толкова уютен, колкото е моят в момента, ако се бяхте сетили за спирач (красива българска дума от 2 срички!). Думата я има в ОПРБЕ и в ПРБКЕ от 1969 г., съставители Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков.

          В духа на казаното горе ще си позволя да преправя изречението Ви: „Вашият стопер изглежда стопира вратата Ви, а моят спирач само я спира“.

          Е, сега вече и двамата ще живеем еднакво уютно.
          Иначе в мола ще има леки уточняващи въпроси преди да ни вземат парите…

          Отговор
          • 16. goodwill  |  07.04.2013 в 11:10

            ПП: Неведоми са пътищата на езика…
            Понякога на думите им се дава зелена светлина, понякога – не.
            Иска се малко далновидност и усещане за нещата. Къде е България в момента, в каква посока върви, какви молове имаме наоколо, какви стоки се продават там… Къде сме въобще. Какво прави интернет.
            Защото, ако Иван Богоров (шапка му свалям!) беше взел под внимание всички горни неща за времето си, неговите думи щяха да са в употреба. Но живота казва друго. Никой не употребява „драсни-пални-клечица“ (ужасно дълга!), никой не казва
            бивалица за история,
            книговище за библиотека,
            гостилня за хотел,
            гостилник за хотелиер,
            денник за журнал,
            четец за читател,
            земеопис за география,
            крайна за препинателния знак точка,
            прилич за образец,
            самоплув за параход,
            струватност за стойност,
            каквина за качество,
            можност за възможност,
            дея за действам,
            чет за число.

            Пак казвам, шапка му свалям на И. Богоров! Той е направил много, много за българския език, макар не всички негови думи да са възприети.

            Но струва ми се нашата „спирач“ има добри шансове да види бял свят някой ден… Нещо ми подсказва, че ще се хареса и на д-р Върбанова.

            Отговор
          • 17. Боян  |  10.04.2013 в 3:44

            Съжалявам, но не мога да приема вашето предложение.
            Моето изречение изисква употребата на „ограничител“ тъкмо заради броя на сричките. Отделно от това интуицията ми подсказва, че един ограничител в случая върши повече работа от един обикновен спирач. Въпросът с вратата е донякъде … педагогически . :))

            Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: