Изписване на числителни редни имена с арабски и с римски цифри

Би трябвало да е просто и лесно, но в действителност не е. Едно от правилата за изписване на числителните редни имена, включено в предговора на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), е поместено в раздела за функциите на дефиса (малкото тире) – като един от случаите, в които се употребява този знак:

“При изписване на числителни редни с арабска цифра и букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно:
1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-и, 5-ата, 8-ия, 10-ият, 90-те” (с. 115).

Бих казала, че е непрецизно, понеже не е валидно за числителните редни първи, втори, трети и четвърти, сравнете: едно – първи; две – втори (тук изобщо няма съвпадащи букви); три – трети, четири – четвърти.

В практиката повечето хора предпочитат да изписват последните две букви от числителното редно след арабската цифра и дефиса (ако изобщо пишат дефис): 5-ти, 6-ти, 7-ми, 8-ми и т.н. Ако пуснете търсачката на Google за “8-и март” и “8-ми март” например, ще установите, че второто изписване, което е в противоречие с правилото, се среща 20 пъти по-често от коректното.

Впрочем при 8 март изобщо няма нужда от изписване на букви след арабската цифра, защото числителното в този случай не може да бъде бройно (осем), то може да е само редно. Когато се посочва дата, спокойно можем да си спестим буквите, например: 3 март, 6 май, 9 ноември 1989 г.

Ако обаче след конкретната година липсва съкращението г., е по-добре да се изпишат дефисът и съответната буква/съответните букви след нея:
“Годината на чудото” – така унгарците описват 1989-а.
Първите статии са за това състояла ли се е въобще 1968-а в България.

В правописния речник е регламентиран още един начин за означаване на числителните редни имена с арабски цифри – като се постави точка след тях: 1. клас (първи клас). Мисля, че той не се радва на голяма популярност, макар да е съвсем коректен.

Когато числителните редни се означават с римски цифри, след тях не се изписват букви. Това е посочено в правописния речник като забележка към първото правило за използването на арабските цифри: Х Международен конгрес, I част, V глава.

Тенденцията в нашия език обаче е ясна – ограничаване на употребата на римските цифри, вероятно поради това, че по-трудно се възприемат. Просто по-голямата част от числените данни в писмен вид ни се поднася с арабски цифри, а римският “код” изисква повече усилия за разгадаването му, особено от по-младите хора, ако не греша. А и възрастните доста ще се замислят кое точно число се крие зад означението МCMLХХХIХ например. Подсказвам: ако разгадаете последните 6 цифри, ще се сетите за цялото число. :)