За мен
Казвам се Павлина Върбанова. Този блог първоначално нямаше определена насоченост, но постепенно се превърна в блог за българския език.
По образование съм филолог и от доста време работя като езиков редактор и коректор. Изкушена съм и в областта на науката. Защитих дисертация по история на българския език, но ме вълнуват и проблемите на съвременната езикова практика и норма. По лингвистични въпроси съм писала и в предишния си блог.
Най-значимото ми онлайн начинание е сайтът Как се пише?, който съдържа отговори на повече от 3000 въпроса за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език. През 2015 г. излезе от печат и първата ми книга – книжният справочник „Как се пише?“, а през 2020 г. – второто му преработено и допълнено издание.
Ако имате въпроси в областта на българския език, не се притеснявайте да ги зададете в „Как се пише?“. На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого :).
Блогът на Павлина 
1.
Kristina | 01.12.2022 в 14:11
Здравейте Павлина,
Много бих искала да разбера как е правилно да се пишат улиците и булевардите, трябва ли да използваме кавички или не? Пример: бул. Христо Ботев или бул. „Христо Ботев“
2.
Павлина | 02.12.2022 в 11:36
Здравейте!
Може да търсите информация направо в сайта https://kaksepishe.com/ Ако например напишете улици или булеварди в полето за търсене, ще получите отговор.
3.
Маргарита | 12.08.2022 в 8:52
Здравейте, прочетох за изключенията при членуване с пълен член на съществителни имена от м.р.,но имам въпрос,свързан с изречение,в което липсва сказуемо. Казусът е следният: Информационна среща с Вашия представител. Или: Информационна среща с Вашият представител. От една страна се замества с него, следователно не е нужно думата да бъде с пълен член,но от друга страна това е точно определен човек и ако беше в ж.р.,щеше да бъде: „с Вашата…“.
Ще се радвам да ми отговорите,поздравления за това,което вършите,знам,че изисква време и енергия,но вярвам,че сте от помощ на много хора :).
4.
Павлина | 13.08.2022 в 21:23
Здравейте!
Трябва да се членува с кратък член. Вижте т. 5 тук: https://kaksepishe.com/palen-chlen/
5.
Божидар Здравков | 05.07.2022 в 17:13
Уважаема г-жо Върбанова,
Поздравления за книгата „Как се пише?“. Купих я за колегите, инженери сме, от офиса. Смятам, че е много полезна.
Как е правилно – има ли някой тук или има ли някого тук? Последното го чуха в превод в американски филм. Моля и пояснение – това е подлог или пряко допълнение? Не мога да го приложа правилото с заместване с той.
Приятен ден!
6.
Павлина | 06.07.2022 в 20:19
Благодаря за поздравленията, г-н Здравков!
Радвам се, че намирате книгата ми за полезна. За казуса съм писала тук.
7.
Мартин Димитров | 28.05.2022 в 0:34
Здравей, Павлина!
Интересувам се от развитието на българския език – стария правопис с е-двойно и носовките, произхода на думите от старобългарски, заменянето на думи от турски и гръцки след Освобождението, диалектите и други подобни теми. Можеш ли да препоръчаш книги, ученици или други източници като за начинаещи?
8.
Павлина | 29.05.2022 в 7:44
Здравей, Мартине,
Това е доста широк кръг от въпроси. За начало може да прегледаш тази книга от Л. Андрейчин, за да се ориентираш в (част от) проблематиката: http://www.promacedonia.org/la/index.html. Мисля, че е написана разбираемо за неспециалисти.
Чудесно е, че се интересуваш от историята на езика ни – тя обяснява много неща от настоящото му състояние и дори (според мен в по-голяма степен от историята на обществото) служи за прогнозиране на бъдещето му. Ако ти е интересна тематиката, бих ти препоръчала да влезеш в някоя по-голяма книжарница и да разгледаш друга книга, но тя е посветена на граматиката: https://www.ciela.com/b-descheto-na-b-lgarskija-ezik-ot-istorichesko-gledische.html
9.
Мартин Димитров | 29.05.2022 в 18:01
Много благодаря!
10.
Венета Николова | 24.03.2022 в 22:30
Здравейте, интересувам се от словосъчетанието концерт – спектакъл. Как се пише с дефис или не?
11.
Павлина | 25.03.2022 в 8:54
Здравейте!
Бих Ви препоръчала да пишете концерт-спектакъл.
12.
Нели | 12.03.2022 в 9:22
Здравейте! Бих искала да попитам дали предлагате онлайн консултации. Преподавам български като чужд език и в момента изготвям помагало за употребата на времената, за което имам нужда от малко одит. Поздрави :)
13.
Павлина | 13.03.2022 в 11:13
Здравейте, Нели!
Не предлагам такива консултации. Желая Ви успех!
14.
Пламен | 13.11.2021 в 16:30
Привет! Имам въпрос относно изписване на сложно прилагателни имена. С поред цитат от вашия сайт „Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставка е наречие и пояснява втората – прилагателно име или причастие. Двете съставки образуват смислово единство и са свързани посредством съединителна гласна или гласна, изпълняваща ролята на съединителна.“ Е, как тогава се пише сладко луда, при положение, че луда трябва да е в кавички, защото е в смисъла на щура и непокорна, а не на човек, изгубил разсъдъка си? Някак си слятото изписване не ми изглежда добре – сладко“луда“…
15.
Павлина | 13.11.2021 в 17:45
Привет!
Словосъчетанието, което давате като пример, отговаря на първата част от условието, но не и на втората – двете съставни части не образуват смислово единство. Затова не се пише слято. Проблемът точно с това правило е огромен и прилагането му е субективно, тъй като няма обективен критерий за това кога съставните части образуват смислово единство.
16.
Пламен | 13.11.2021 в 18:30
Благодаря за бързия отговор! Да, малко става объркано с това правило, защото като пример в сайта сте посочили леснозапалим, да речем, а между сладко „луда“ и леснозапалим не виждам особена разлика…
17.
Павлина | 13.11.2021 в 18:47
Има голяма разлика. Ако потърсите “сладко луд(а)” в интернет, ще намерите много малко резултати (броят, който първоначално се появява, е измамен). Ако потърсите “леснозапалим” дори и само в тази форма, ще видите много резултати, тъй като тази комбинация от наречие и причастие се употребява често и се е споила в една дума.
18.
Пламен | 13.11.2021 в 19:02
Така е, аз винаги сверявам първо в интернет и наистина за посочения пример няма резултати, но просто, защото не е често срещано словосъчетание. Това обаче (според мен) не променя принципа и затова не виждам разликата м-у него и леснозапалим, ако може ми я посочете, за да ми се разяснят нещата. На мен лично сладко луда и леснозапалим ми звучат сходно, и при двете ми се струва, че първата дума пояснява втората…
19.
Павлина | 13.11.2021 в 21:59
За да се пише слято, съчетанието трябва 1) да се състои от наречие и прилагателно, като първото пояснява второто и 2) двете думи да са се споили в смислово единство. Съчетанието лесно + запалим изпълнява условия 1) и 2), затова се пише слято. Съчетанието сладко + луд изпълнява само условие 1), затова се пише разделно. Ако едно словосъчетание (сладко + луд) не се среща често в речта, то няма как да се спои в смислово единство и да се превърне в една дума.
20.
Руми | 13.11.2021 в 15:29
И още един подобен случай със запетая пред И:
А дълъг е пътят, трънлив е,
и обвит в мистериозна мъгла…
Тук би трябвало да няма запетая, И-то е само едно, но все пак в мен остава колебание…
21.
Павлина | 13.11.2021 в 17:41
Не е необходима запетая.
22.
Руми | 13.11.2021 в 15:09
Здравей, Павлина! Смяташ ли, че запетаята пред И е правилна?
Пътят дълъг минава се лесно,
щом вървим го ръка за ръка,
и не ще ни възпре неизвестното…
23.
Павлина | 13.11.2021 в 17:41
Здравей, Руми!
Да, правилна е – т. 3 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
24.
Константин | 01.11.2021 в 20:50
ПОЗДРАВЯВАМ ВИ! ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ И УСПЕХИ!
25.
Павлина | 03.11.2021 в 13:29
Благодаря сърдечно!
26.
Snezhana Mileva | 07.10.2021 в 7:19
„Слагам да заври бульона“ или „Слагам да заври бульонът“? Аз залагам на първото, но щом пиша, значи усещам несигурност. Как е според вас? Благодаря.
27.
Павлина | 07.10.2021 в 18:03
Словоредът не е правилен. Редно е така: Слагам бульона да заври.
28.
Snezhana Mileva | 07.10.2021 в 18:14
Словоредът е такъв, защото след бульона се изреждат други съставки. В този случай какво бихте предложила? Благодаря.
29.
Павлина | 07.10.2021 в 18:43
Моля да дадете цялото изречение.
30.
Снежана | 10.10.2021 в 12:52
Изречението е: Слагам да заври бульона, лука, морковите и картофите.
31.
Павлина | 11.10.2021 в 7:35
Слагам да заврят бульонът, лукът, морковите и картофите.
32.
Christomir Rackov | 09.10.2021 в 19:37
Между другото, казва се „какво бихте предложили“. ;)
33.
Snezhana | 10.10.2021 в 12:48
Благодаря за коментара, Христомире! Надявах се да стане дума и за това. Винаги съм се чудела дали е правилна само тази вежлива форма. Значи „какво бихте предложили“ е единственият верен отговор?
34.
Christomir Rackov | 11.10.2021 в 22:08
Да. :) При учтива форма миналите деятелни причастия запазват формата за множествено число. Страдателните причастия, като и прилагателните, са в единствено число (ако се обръщаме към един човек). Например правилно е „Вие сте били повикана“.
35.
Георги Кръстев | 26.07.2021 в 12:31
Здравейте, Павлина!
Минавам право на въпроса, например:
„Нямало нужда да се пилее време, ходейки на училище, за да бъдат фалшиво образовани, а по-късно, увеличавайки броя на безработните.“
Правилна ли е пунктуацията?
Поздрави!
36.
Мери Великова | 27.07.2021 в 17:35
Пунктуацията е правилна, но смислово е неточно. Би трябвало: „, като увеличават броя на безработните“. С деепричастие изречението изглежда изречението.
37.
Мери Великова | 27.07.2021 в 17:39
Поправям се: „а по-късно да увеличават броя на безработните“
38.
Павлина | 28.07.2021 в 14:29
На мен и смисълът на изречението ми е малко неясен, освен че деепричастията не са употребени правилно. Може би така:
Нямало нужда да пилеят време, ходейки на училище, за да бъдат фалшиво образовани, а по-късно да увеличат броя на безработните.
39.
rumianar | 05.03.2021 в 20:34
Здравейте, Павлина! Редовно ползвам сайта Ви, а и сега и блога. Искам да попитам правилна ли е пунктуацията в следните изречения:
1. След всяка прочетена дума проверяваме дали е разбрана от децата.
2. След това питаме с кой звук започва всяка дума и дали могат да я свържат с буквата.
3. Явор много се чуди, колко ли срички има в тази дума?
4. Явор много се чуди – колко ли срички има в тази дума?
5. По/при желание децата могат да напишат имената си.
При изречение 1 – може ли „прочетена“ да се мисли като „която е прочетена“ и да е необходима запетая след „дума“?
При изречение 3 – тук имаме ли косвен въпрос като при 2., или частицата „ли“ променя ситуацията? Защото косвен въпрос ще имаме при: „Явор много се чуди колко срички има в тази дума“.
40.
Павлина | 07.03.2021 в 14:13
Здравейте!
Изреченията трябва да се напишат така:
1. След всяка прочетена дума проверяваме дали е разбрана от децата.
2. След това питаме с кой звук започва всяка дума и дали могат да я свържат с буквата.
3. Явор много се чуди колко ли срички има в тази дума.
4. Явор много се чуди: колко ли срички има в тази дума?
5. По/При желание децата може да напишат имената си.
В изречение 1 и в други изречения не може да се правят такива умопостроения (да се добавят и разместват думи), за да се определи правилната пунктуация.
В изречение 3 частицата не променя същността на подчиненото изречение.
В изречение 5 мисля, че са възможни и двата предлога. Аз бих написала Ако имат желание, децата може…
41.
rumianar | 07.03.2021 в 17:15
Благодаря много! Вашата помощ е безценна! Аз съм от хората, които не са филолози, но имат интерес и искат да се учат. Продължавайте да ни помагате!
42.
M.Dimova | 02.03.2021 в 16:54
Здравейте! Не мога да се съглася с правописа на думата“двойствен“. Защо не се пише -„двойнствен“, както е в по-старите речници? Не идва ли от думата „двойно“и кое е наложило да се промени првописа на думата?
43.
Павлина | 02.03.2021 в 19:03
Здравейте!
Думата не е образувана от двоен. Има корен двой- както думата двойка например. Не ми е известно кога се е писала с н и кога е настъпила промяната.
44.
M=Dimova | 03.03.2021 в 9:59
Здравейте! Пиша Ви пак за думата“двойствен“. Аз имам речник от 1982 г. Там е написана формата“ двойнствен“. Означава ли че трябва всяка година да си купувам речник, за да следя как се пишат определени думи? Защо езиковедите не са единни по отношение на правописа и остарели ли са речниците ни?Според мен, ако се правят промени, то трябва да има обсъждане между тези, които милеят за правилен български език.
Благодаря Ви !
45.
Табакова | 03.03.2021 в 10:58
В няколко речника от 80-те години е двойНствен. Например, в Българо-английския речник на „Наука и изкуство“ от 1980 г., в българско-руски за училищата също. Това потвърждава, че тогава е действало такова правило. Аз винаги също се смущавам от думата „двойствен“.
46.
Павлина | 03.03.2021 в 11:43
За българския правопис е меродавен последният официален правописен речник, издаден от Института за български език при БАН – в случая той е от 2012 г. Първият такъв речник е от 1983 г. (с фототипно издание от 1995 г.), вторият е от 2002 г. и третият е споменатият по-горе. Във всички тези речници е включена думата двойствен, така че вече от почти 40 години е правилно да се пише по този начин.
Що се отнася до обсъждането на промените в правописа, за съжаление, няма такава практика. Актуалният правопис и съответно промените се определят от Института за български език, който е упълномощен от Министерския съвет да извършва тази дейност. Дори специалистите от университетите нямат думата, когато се правят промени в правописа.
47.
0898661334 | 25.02.2021 в 8:05
Здравей,пише ли се запетая след еми
48.
Павлина | 26.02.2021 в 12:41
Ако имате предвид частицата ами, не може да се каже – пунктуацията на частиците не е добре уредена.
49.
Христина Христова | 15.12.2020 в 23:58
Здравейте Г-жо Върбанова!
Моята дъщеря е на 10 години и е представила пред класа си презентация, направена с програмата PowerPoint. Последният слайд е с надпис „Благодаря ви за вниманието! „. Според Вас как е по-правилно да се напише „ви“, с малка или с голяма буква? Аз мисля, че изписването с малка буква е по-правилно, защото презентацията спада към устните комуникации (реч) и в случая аудиторията е близка до представящия (съученици от един клас).
Ще се радвам, ако ми отговорите.
50.
Павлина | 16.12.2020 в 8:30
Здравейте, г-жо Христова!
Не виждам основание да се употребява Вие, когато презентацията се изнася пред съученици. Да, и учителят присъства, а в общуването си с него дъщеря Ви използва учтивата форма, но все пак презентацията е насочена най-вече към класа.
51.
Христина Христова | 17.12.2020 в 18:59
Благодаря за отговора!
Бъдете здрава!
52.
Astralina | 21.08.2020 в 0:00
Здравейте, г-жо Върбанова,
Може ли да поясните отново: когато се обръщаме към един човек „Вие“ или „вие“ се пише? Според мен правилното е „Вие“, т.като обръщението е към едно лице. Аргументът на спорещата страна е, че се пише „вие“, т.като „Вие“ създава дистанция.
Благодаря за помощта.
53.
Павлина | 21.08.2020 в 9:28
Здравейте!
Щом като се обръщате към един човек с Вие, това означава, че използвате учтивата форма, която се пише с главна буква. Не виждам вариант, в който да е правилно да се напише вие, ако събеседникът е един. (Изключение в такъв случай се прави в художествената литература.) Да, Вие създава дистанция и точно в това е смисълът на употребата на учтивата форма. Когато няма дистанция, хората си говорят или пишат на ти.
54.
Astralina | 21.08.2020 в 16:44
Благодаря Ви, г-жо Върбанова.
55.
Саня Табакова | 20.07.2020 в 23:51
Здравейте, Павлина, мисля, че този случай е интересен:
„Не можели да ги критикуват – нямало да рискуват живота си, заради едното удоволствие да половуват я!“
Има ли запетая пред „я“?
56.
Павлина | 23.07.2020 в 8:50
Здравейте, Саня!
Аз бих поставила запетая. Запетаята пред заради е излишна.
57.
Ралица Маринова | 11.06.2020 в 12:33
Павлина, здравей. В следния текст са добавени запетаи, но трябва да се добави още една. Къде трябва да бъде? Вероятно след човека?
Невероятен, но действителен факт, който може да се наблюдава винаги в живота на човека е, че щом се освободи от илюзията си, той става по-решителен и по-мъжествен.
Благодаря.
Поздрави,
Ралица Маринова
58.
Саня Табакова | 11.06.2020 в 13:12
Позволявам си да изразя мнение.
По принцип трябва да е след „човека“, но се позволява избор при струпване такива кратки думи (е, че) да се избегне запетая, защото претоварва.
„Невероятен, но действителен факт, който може да се наблюдава винаги в живота на човека, е, че щом се освободи от илюзията си, той става по-решителен и по-мъжествен.“
Би могло да има запетая и преди „щом“ като въвеждащо някакво обстоятелство – макар че тук има смислови нюанси, някои от които също позволяват пренебрегване на запетаята. Ако се подразбира като „веднъж освободил се от илюзията“, има нужда от запетая.
„Невероятен, но действителен факт, който може да се наблюдава винаги в живота на човека е, че, щом се освободи от илюзията си, той става по-решителен и по-мъжествен.“
59.
Павлина | 11.06.2020 в 20:14
Здравейте!
След човека трябвада се постави запетая. За че щом може да видите т. 2.1 тук: https://kaksepishe.com/shtom-kato-zapetaya/
60.
Пламена Маринова | 24.05.2020 в 12:04
Честит ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Благодаря Ви за всеотдайния труд, за знанията и информацията в сайта ви, за всичко! Вие сте моят съвременен будител и добър пример! Поклон!
Честит празник!
61.
Крис | 01.05.2020 в 16:25
Сърдечно Ви благодаря за усилената работа! Нямате представа колко много означава блогът Ви за мен, препоръчал съм и на приятели :D
62.
Павлина | 02.05.2020 в 8:41
Благодаря и аз за препоръките. Предполагам обаче, че далеч по полезен е сайтът ми https://kaksepishe.com/. :)
63.
Теменужка Николова | 26.03.2020 в 14:56
Здравей, Павлина! Много моля да определиш кои са сказуемите в изреченията. Кои точно думи трябва да се подчертаят като сказуемо?
Важното бе всички да се нахвърлят изведнъж и да не се изпреварват.
Беше голям и хубав камион.
Софи е моя приятелка от Франция.
Тя не спря да снима и да повтаря:
-България е фантастична земя!
През лятото бяхме заедно в България.
Няма да е честно едни да вземат по-хубави парчета, а други по-лоши.
И ако може още един въпрос. Колко изречения съдържа следната синтактична конструкция:
Тя не спря да снима и да повтаря:
-България е фантастична земя!
Дотук има три различни мнения на филолози…
Благодаря предварително!
64.
Павлина | 27.03.2020 в 15:57
Здравей, Теменужке,
Ето кои са сказуемите в изреченията:
важното бе, се нахвърлят, не се изпреварват
беше голям и хубав камион
е моя приятелка
не спря да снима, да повтаря:
е фантастична земя
бяхме заедно
няма да е честно, вземат
Това са две отделни изречения.
65.
Петър | 28.01.2020 в 8:36
Аз пиша тук, за да кажа, че Павлина Върбанова е супер!!! Да живей!!!
Добре, че е тя, толкова много пъти съм правил справка в нейните онлайн материали, искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ!
66.
Катя | 31.03.2020 в 19:11
Солидарна съм с Вас! Благодаря, Павлина! :-)
67.
Димитър Пеев | 10.12.2019 в 20:12
Здравей Павлина,
имам следния въпрос: Как се е образувала думата „девойка“? Всъщност въпросът се отнася до засичането на корена и наставката/наставките и какво става там. Иначе произхода на корена е ясно установим, но за жалост нито БЕР, нито Фасмер дават етимология конкретно на производното „девойка“, като се ограничават само с основната сема „дева“. Бих се радвал на всякакви съображения и/или библиография.
Поздрави,
д
68.
Димитър Пеев | 11.12.2019 в 12:57
Намерих: http://bibliotekar.ru/3-1-90-terminy-rodstva-u-slavyan/19.htm
Въпросът отпада, въпреки това бих се радвал на всякакви коментари и съображения.
Поздрави,
дп
69.
Павлина | 11.12.2019 в 18:09
Здравей!
Мисля, че е възможно да излязат интересни неща, ако човек се задълбочи. Според академичната граматика (т. 2) в съвременния български език има наставка -ойка и са дадени 4 съществителни: девойка, старойка, французойка, немцойка. Със същия завършек е ръкойка. Ясно, че французойка и немцойка са по-нови образувания, а другите три са стари. Нищо повече май не мога да кажа.
70.
Владимир Данчев | 15.07.2019 в 17:13
Здравей, Павлина,
Имаш ли някакво обяснение за почти пълното излизане от употреба на хубавия предлог „о“ – „Опрях се о стената“, „Удари се о дървото“, и замяната му с безизразното в случая „в“ ?
Виждаш ли някакъв начин да бъде той „възроден“ ?
Поздрави,
Владимир Данчев
71.
Павлина | 16.07.2019 в 11:12
Здравей, Владимире!
Значенията на предлога са поети от други предлози (в, за, към) и той просто не е издържал на тяхната конкуренция. Със сигурност вече се схваща като архаичен. Не виждам никакви шансове изкуствено да бъде върнат към живот.
72.
AdoBiz | 05.03.2019 в 17:10
Здравейте г-жа Върбанова! Поздравления за блога ви. Искаме да ви зададем един въпрос, ако ни позволите да го направим. Кои са рецензентите на учебника ви? И може ли да го изпратите лично Вие с автограв?
Желаем ви успех в бъдещите ви проекти!
73.
Vergi | 15.11.2018 в 17:48
Здравей Павлина!
Бих искала да попитам, дали когато пишем кг., см. л. до цифрите, се пишат до тях или се остава интервал.
Например: 25см. или 25 см. Имаме спор с една колежка, която преди е работила като редактор и тя твърди, че се пишат отделно от цифрите, а аз твърдя обратното.
Благодаря предварително.
Вержи
74.
Павлина | 18.11.2018 в 10:09
Здравей,
Оставя се интервал. Самите съкращения се пишат без точка.
https://kaksepishe.com/kilogram-sakrashtenie/
75.
Вели Петрова | 09.10.2018 в 13:52
Здравейте, как е правилно да се напише Сутрешен или Сутришен?Бихте ли обяснили по-подробно.
76.
Павлина | 11.10.2018 в 10:42
Здравейте! Коментирала съм: https://pavlinav.wordpress.com/2012/08/15/1-32/
77.
Галина Гурбанова | 11.05.2018 в 9:23
Здравейте, Павлина!
Как е правилно да се напише заглавието: „Моя прозорец“ или „Моят прозорец“?
78.
Павлина | 12.05.2018 в 8:34
Здравейте,
Вижте т. 5: https://kaksepishe.com/palen-chlen/
79.
Александър | 29.06.2017 в 8:36
Здравейте, Павлина!
Бих искал да Ви попитам, как е правилно да се запише в учтива форма: „Бъдете здрави“, или „Бъдете здрава“. Благодаря!
80.
Павлина | 29.06.2017 в 9:27
Здравейте!
Вторият вариант е правилен. Вижте тук.
81.
Б. Колева | 15.05.2017 в 19:23
Нашият език е богат и на контекстуална употреба – ние не казваме „крилете“ на прозореца например, а „крилата“ – отваряме/затваряме двете крила и т.н. Замисляли ли сте се защо това е така? Дали е въпрос на утвърдила се по незнайни стечения на обстоятелствата езикова практика?
Но за друго ме боли всъщност, друго ме ужасява и отчайва – системното изтезаване и унищожаване на прекрасната ни словесност…
82.
Ilya Zlatanov | 18.06.2019 в 16:19
„утвърдила се езикова практика“ в езикознанието се нарича „узус“. Практически във всички езици има такива узуси. По редица причини ние използваме думата петрол, когато говорим за Америка или Близкия Изток и нефт – когато става дума за Русия и страните бившия СССР.
Криле е стара форма на двойнствено число от думата крило. Други подобни форми са колене и рамене. Крила, колена, рамена са по-нови форми, образувания по аналогия с общото правило за множествено число на имената от среден род (села, яйца и т.н.). Когато разликата между двата типа форми е само стилистична, те могат да съжителстват безпроблемно (докато едната от тях не победи окончателно). В случая с криле – крила има разлика в значението: в единия случай е пряко, буквално значение, а другия – преносно. Така „криле“ и „крила“ имат тенденцията да се превърнат в две различни, самостоятелни думи
83.
P. Peev | 23.03.2017 в 23:20
Здравейте всички, честита и здрава пролет. Поздрави чудесни на основателя на „бележника“ Павлина.
По-долу прочетох чуденка коя употреба е правилна: „крила“ или „криле“.
Днес ги използваме еднакво за множествено число, a „криле“ идва от изчезналото вече двойствено число (т.е. две крила) – като „колене“, „нозе“, „устне“ (две устни) и пр. Така „птиците имат крила, а крилете на този сокол са много хубави“. По същата причина преди, пък и сега понякога, се употребяваше красивият израз „при затворени врата“.
П. Пеев
84.
Nikola | 12.01.2017 в 20:51
Много увлекателно пишете, Павлина! Поздравления за страхотния блог!
85.
Мирчева | 31.12.2016 в 19:58
Честита Нова година! Живот и здраве!
86.
Павлина | 02.01.2017 в 9:25
За много години!
87.
Боряна Бонева | 31.08.2016 в 10:50
Здравейте, Павлина,
Как е правилно да се каже:
Видях че си ми звънила или Видях че си ми звъняла.
Какво е правилото от което да се ръководя за подобни изрази?
Благодаря предварително
Боряна
88.
Павлина | 06.09.2016 в 21:48
Здравейте, Боряна,
Според предишния официален правописен речник – звънила (мин. св. деят. причастие). В последния всички глаголи са представени само с формата си за 1 и 2 л. ед.ч., сег. време. Не разполагам със “специалното издание” на ИБЕ на БАН и не знам дали кодификаторите са променили нещо по отношение на този глагол. Във всеки случай, в езиковата практика преобладава формата звъняла (мин. св. деят. причастие), която е свързана със старата аористна основа на глагола.
89.
Stefana | 23.05.2018 в 15:13
звънила – когато сте видяла, че е пропуснато едно обаждане;
звъняла – когато е имало многократно позвъняване без отговор.
90. Човекът, който ни съветва „Как се пише?“ | Сайтът на Силвина | 25.10.2015 в 1:37
[…] Павлина Върбанова бяхме колежки от времето, когато работих в медия. Да […]
91. Човекът, който ни съветва „Как се пише?“ | Сайтът на Силвина | 23.10.2015 в 12:48
С Павлина Върбанова бяхме колежки от времето, когато работих в медия…
92.
Zdravka Dzhoreva-Peneva | 17.10.2015 в 18:55
Привет!
Би ли ми обяснила какво е правилото за транскрибиране на български лични имена – на английски?
Например как се пише Ани – Ani? Anny? или Веси – Vessi? Vesy?
Благодаря!
93.
Павлина | 19.10.2015 в 6:47
Не знам дали има такива правила. Известна ми е само Наредбата за транслитерация на българските географски имена на латиница.
94.
Цветелина | 15.10.2015 в 13:03
Здравейте, Павлина!
Имам въпрос по отношение на това дали се пише запетая пред „и“ (в примера второто „и“) в един конкретен случай – пример: Човек трябва да знае своите права и задължения и отговорностите си в обществото. Трябва да се насочим към изграждане на по-дълбоки и по-стабилни връзки и повишаване нивото на информираност.
95.
Павлина | 16.10.2015 в 18:56
Здравейте, Цветелина,
Няма нужда от запетая.
96.
Георги Д-р Карев | 06.09.2015 в 11:41
Здравей, Павлина ! Лично аз никак не съм привърженик на бързото преминаване към общуване на „ти“, но щом го предпочиташ, нямам възражения. По професия съм лекар, пенсиониран професор по антропология. Преглед на това, което оставям в науката след себе си, може да бъде направен в Google, на Scholar, рубриката Karev GB. Живо се интересувам от проблемите на българския език, по-специално от тенденцията към неговото опростачване, включително чрез активното съдействие на медиите. Седемдесет процента от телевизионните говорители и коментатори не познават основното правило на използване на учтивата форма на общуване – на „Вие“. Само днес, 6 септември, неделя, забелязах няколко груби грешки. Въпреки че на писмения зрелостен изпит по БЕЛ от няколко години има поне по един въпрос в теста, който да провери дали зрелостникът знае, че глаголните форми при използване на учтивата форма не се съгласуват с пола на събеседника, а задължително са в множествено число. Ето най-пресните примери:
Миролюба Бенатова, към шофьора Пламен Трифонов: „Вие сте БИЛ шофьор на ковчег…Вие сте ИЗБЯГАЛ…Вие вярвате, че сте им ПОМОГНАЛ“.
Диана Найденова, на граничната полоса с Турция, към старши комисар Иванов, шегувайки се, че ще прескочи граничната линия: „Вие ще стоите с гръб, все едно не сте ме ВИДЯЛ“.
Нана Гладуиш, в предаването на „Нова“ „Съдебен спор“: А в София ИДВАЛА ли сте друг път…И не сте ИДВАЛА в София ?“.
Павлина, молбата ми към тебе е следната. Една от точките в едно есе, върху което работя, се отнася до въпросната учтива форма, включително възрастови и географски различия в употребата й. Никъде не можах да намеря данни кога и как тази форма е проникнала в българския език и култура. Защото Аспаруховите българи едва ли са я използвали. В писмата на поп Минчо Кънчев има едно колебливо преминаване ту към „ти“, ту към „Вие“, макар че в писмата до баща му второто като че ли преобладава. Можеш ли да ми дадеш някаква информация (респ. линк) по въпроса ? Ще ти бъда много задължен.
Също така, без да навлизам в личното ти пространство, бих искал да имам някакъв адрес, на който да мога да ти изпратя нещо на хартиен носител. Макар и на стари години, но издадох една скромна книжица със стихове „Литография с воеводи“, от която ще ми бъде удоволствие да ти изпратя екземпляр.
Жоро
97.
Павлина | 07.09.2015 в 10:53
Здравей, Жоро!
Ако предпочиташ, може да започвам и със Здравейте, Георги!
Причината за тази “масова грешка” – помогнал/помогнала при учтивата форма – е не у журналистите, а у кодификаторите. Коментирала съм я тук.
За историята на учтивата форма знам малко, защото ме е интересувала преди всичко съвременната ѝ употреба. Ето кратки данни.
98.
Анатоли Нанков | 25.06.2015 в 19:31
Много благодаря за сайта „Как се пише“. :)
99.
Mircheva | 01.05.2015 в 16:08
Здравей Палина!
Моля за информация за запетаята пред подчинено определително изречение въведено с да ,когато пред него има показателно местоимение. Кога и защо стана тази промяна?
100.
Павлина | 04.05.2015 в 8:31
Здравей!
Ако въпросът е за съчетанията от типа “…това да…”, не откривам правило за поставяне на запетая. В речника от 1983 г. има правило за поставяне на запетая, когато да-изречение пояснява съществително, придружено от показателно емстоимение: Тази мисъл, да поеме вината върху себе си, го привличаше… Има и правило, че се поставя запетая, ако подчинено изречение с въпросителна дума пояснява това: Моят живот зависи в известен смисъл и от това, как ще се разреши този въпрос.
В сегашния правописен речник няма подобно изключение – за “…това да…”, също и за “…това [въпросителна дума]…”
101.
andrej | 22.02.2015 в 22:39
От дълго време се опитвам да свикна да съм грамотен , но явно трябва огромни усилия за това. Отчаен съм и много страдан . Моля ви помогнете ми!
102.
Павлина | 24.02.2015 в 10:10
Да, трябват усилия. Като начало, може да разгледате този сайт: http://kaksepishe.com
103.
Маргарита Иванова Митова | 19.02.2015 в 23:28
Здравейте!
Случайно Ви открих и съм много щастлива.Моят въпрос е Савиния мъж или савиния мъж , Станеви дувари или станеви дувари, Савината рода или савината.Предварително Ви благодаря!
104.
Павлина | 22.02.2015 в 21:58
Здравейте!
Това са притежателни прилагателни имена, образувани от лични имена – пишат се с главна буква.
105.
Драгомир Димитров | 03.02.2015 в 11:14
Здравейте. Благодаря за отговора на поставения от мен въпрос. Нещо повече, в коментарите под статията открих отговора на още нещо, което ме интересуваше. Блогът Ви е невероятно ценно помагало за всеки, който иска да не бъде неграмотен! Дано повече млади хора го открият, защото имат нужда от него. И повече журналисти! :)
106.
Peter Skipp | 28.01.2015 в 17:46
Благодаря много за отговора! Въпросните пасажи са десетина страници от всичко 380. Разпиляни са из книгата, като най-дългият е една трета страница. А архаизмът действително би заиграл с интелекта на евентуалните читатели. Ще покажа мнението Ви на опонентите си!
107.
Peter Skipp | 27.01.2015 в 14:48
Великолепен блог! Изрядно списван, красиво подреден, ненатруфен – и интелигентен! Рядкост, уви, в българския интернет!
Позволете да Ви задам въпрос. Преводъч съм. Подготвям за публикуване роман в превод от английски. Разглежда живота и творчеството на Питер Брьогел Стария. Цитира многобройни пасажи, писани от негови съвременници, както и коментатори през вековете след живота му, но преди нашия.
Определен дълъг цитат от географски албум, издаден през ХVІ в. (чийто нелесен правопис и изказ авторът-повествовател изрично коментира) ме накара да променя подхода си като ползвам не само архаична лескика, а и архаичен правопис.
Потопих се в достъпния по интернет Рибен буквар, в Горски пътник, в Софронието. Свалих си Найденгеровия правопис от края на ХІХ в. Четох книги, издавани по Турско време от Христо Данов в Пловдив. Възползвах се от конвертора нов-стар правопис, любезно предодтавен на http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx. Направих каквото можах, за да нагодя изказа и праповиса на въпросните пасажи към началото-средата на ХІХ в. (Умишлено не се върнах до съвременния на въпросните пасажи „Абагар“, смятайки това за ненужно претоварване на читателя – и мое.)
Дадено – извърших нещо интелектуално непочтено – подправих текстове, които не са били публикувани на български в съответните периоди. От друга страна, книгата е роман, нежели документалистика.
Неочаквано (а може би очаквано за Вас?) при реферирането и редактирането на текста се натъкнах на непреодолими възражения. Според двама уважавани и известни специалисти по стародавна българска литература (един след друг и независимо един от друг) можело да запазя архаичната лексика, но за нищо на света не и архаичния правопис. Редакторът от книгоиздателството е на същото становище. Две познати и уважавани редакторки, вече пенсионирани, са солидарни с горните специалисти.
Уви, всеки от петте ми опоненти най-усърдно и най-упорито отказва да се аргументира. Единствените изказани доводи са, че „подобен подход би съставлялал прецедент“, че „нито едно издателство не постъпва така“, че „така просто не може“ и, че „архаичният правопис би озадачил читателя и би направил съответните пасажи нечетими“. И тези доводи са предявени с нежелание, все едно в отговор на досадно дете, задаващо несъстоятелни въпроси. Дори Милен Русковото „Възвишение“, чийто архаичен език лани предизвика коментари, било издържано в съвременен прапопис. Най-сбитата (и честа) формулировка бе „не си прав!“
Слабо и рехаво формулираният, но императивно наставен подход „архаична лексика – да, но съвременен правопис – не!“ ме смайва. Все едно да кажеш, с извинение, „любов – да, но секс – не“ и да вземеш да скопиш участниците, че да не нарушават правилото!
Усещам едва ли не някаква непроницаема, доктринална, „чревна“ опозиция срещу правописни норми (до ХІХ в. правопис като такъв в езика ни няма), които все пак са интегрална част от историята на езика ни и които в дадения случай биха внушили подобаваща старинност.
С интерес бих се запознал с мислите Ви!
108.
Павлина | 28.01.2015 в 14:59
Здравейте!
Благодаря за оценката на блога ми. :)
Щом като става въпрос за художестен текст и смятате, че използването на стария правопис ще придаде още по-голяма автентичност на пасажа, аз принципно не виждам пречка. Това е малка част от книгата (колко страници е все пак приблизително?) и не вярвам да натовари толкова читателя. Разбира се, зависи колко ще състарите правописа – ако е в такава степен, в каквато го променя конверторът, е достатъчно четивно. Още един аргумент бих добавила: читателите, които биха се заинтересували от роман за Брьогел, имат достатъчен интелектуален потенциал да се справят с подобен пасаж.
109.
Петя Костадинова | 25.01.2015 в 22:46
Здравейте Павлина!
Вашият блог открих по случайност преди години, покрай подготовката ми за Държавен изпит по български език и литература в Шуменски университет, и съм много благодарна! Следя публикациите Ви и ги намирам изключително полезни за мен, защото имам нужда да поддържам знания си зад граница .
Благодаря
110.
Boyana Milanova | 16.12.2014 в 9:49
Много благодаря за вниманието и своевременния отговор :-)
111.
Boyana Milanova | 15.12.2014 в 9:23
Привет,
Бих искала да помоля за компетентното ти мнение относно поставянето на запетая преди „във връзка с “ в следното изречение „В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия, във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство, се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. “ Чудех си дели това, което съм обградила със запетя може да се приеме като допълнение и да се отдели от изречението. Предварително благодаря.
112.
Павлина | 15.12.2014 в 20:09
Би могло да се определи като обособена част и на това основание да се отдели със запетаи.
113.
Петя Георгиева | 24.04.2014 в 13:37
Сега Ви открих и веднага Ви благодаря за този блог. Учител съм и списвам свой, най-вече за да споделям интересни идеи от час. „Отивам“ да Ви разглеждам.
114.
annazuz | 26.11.2013 в 16:13
Здравейте. Радвам се, че намерях този блогът. Съм от Чехия и се ми харесва български език. И блогът ви е първия, който обяснява българска граматика. Благодаря. Надеявам се, че ми това ще помогна.
115.
Павлина | 02.12.2013 в 7:58
Здравейте!
Дано да Ви е полезен моят блог. :)
116.
Павлина | 15.08.2013 в 12:28
Здравейте, Цвети!
Благодаря за поздравленията.
Правилно е да се членува с пълен член. Най-лесно е да се замести съчетанието, в което е включена думата, с той или с него/го. Ето тук е обяснено по-подробно.
117.
Цвети | 14.08.2013 в 20:51
Здравейте, Павлина! Поздравления за хубавия сайт! Определено имаме нужда от такива! :)
Аз искам да попитам как е правилно да се напише:
До 30.09 се продължава ремонтът на ул. ВИТ.
или
До 30.09 се продължава ремонта на ул. ВИТ.
Как се проверява в тези случаи кога е пълен или кратък определителен член?
118.
Павлина | 16.07.2013 в 10:07
Здравейте, Dalia!
В тази публикация добре е обяснена разликата между може и мога, можеш… Понякога обаче е трудно да се направи ясно разграничение.
В първия пример, който сте дали, глаголът означава, че е позволено или възможно да се паркира на дадено място. Във втория – че човекът има необходимите умения да паркира, да речем – на много тясно и неудобно място.
119.
Dalia | 13.07.2013 в 15:33
Здравейте, Павлина! Много е приятно при Вас. Аз също имам много въпроси свързани с българския език. Бих искала да Ви попитам, каква е разликата и кога се употребява може и можеш. Ето един пример:
Може да паркираш тук.
Можеш да паркираш тук.
120. А и Б на CV-то | Кариера 2.0 | 10.07.2013 в 3:02
[…] на въпроси можете да намерите в Как се пише и в Блогът на Павлина. Ползвайте учтивата форма с главно […]
121. АБ, CV « Кариера 2.0 | 24.05.2013 в 13:16
[…] на въпроси можете да намерите в Как се пише и в Блогът на Павлина. Ползвайте учтивата форма с главно […]
122.
Petar Chernev | 09.02.2013 в 11:13
Може ли да добавите информация за причастията и за сложните глаголни времена. Благодаря предварително!
123.
Павлина | 10.02.2013 в 13:10
Въпросът е твърде общ. Информация може да намерите тук, евентуално и в Езикови питанки, коментар 914 и следв.
124.
Vili | 06.01.2013 в 13:58
Имам един въпрос. При изписването на св. св. Кирил и Методий, например това как се чете? Аналогично при изписването на №№ 20,10, например, се чете номера 20 и 10. Не е ли правилно да се чете Светите Кирил и Методий, а не Свети Свети Кирил и Методий? Благодаря предварително.
125.
Павлина | 07.01.2013 в 9:15
От езикова гледна точка е правилно и да се изпише, и да се каже свети Кирил и Методий, защото прилагателното свети е форма и за мн.ч., и за м.р. ед.ч. Също така ми се струва неуместно да се пише №№ 20,10 – достатъчно е № 10, 20.
126.
Митко Михайлов | 30.06.2018 в 16:20
…..свети Кирил и Методий, защото прилагателното свети….
-не е ли правилно да се пише с главна буква -„Свети“,-те май са канонизирани, като светци?
127.
Павлина | 01.07.2018 в 10:04
Не, това си е обикновено прилагателно име. По-подробно вижте тук: https://kaksepishe.com/sveti-glavna-bukva/
128.
Генчо Спасов | 18.10.2018 в 15:28
Не мога да се сетя в кой случай ще се каже „свети Кирил и Методий“, а не „светите…“. Думата, съвсем очевидно и логично, произхожда от светец, светци. Не е правилно да се каже „Учениците се бяха събрали пред паметника на свет(ц)и Кирил и Методий“, нали? :) Съвсем логично – и правилно – е да се членува. Впрочем сега се сещам, че Националната библиотека се е кръстила „Св. св. Кирил и Методий“. Пък ходи после обяснявай свети ли е, Свети ли е, светите ли е… :D
129.
Генчо Спасов | 18.10.2018 в 15:31
П.п. Ясно е, че свети идва от „свят“, а оттам и прилагателното. Но реших да допълня, че има докачливи люде. :)
130.
Павлина | 19.10.2018 в 7:58
Паралелно се употребява и свети Кирил и Методий, и светите Кирил и Методий. С бърза проверка в Google това може да се установи. Думите свети и свят имат различна етимология.
131.
Vili | 06.01.2013 в 13:53
Здравейте! Понякога особено силно съжалявам за времената, когато грамотните хора бяха повече от неграмотните. Не съм привърженик на крайностите. Разбирам, че често се налага да пишем набързо и можем да пренебрегнем част от граматическите правила, но едно е да не ги спазиш в даден момент, а съвсем друга да не ги знаеш. Спомням си, че в училище винаги имаше някой, който не знаеше кога се поставя двойно или единично н, кога се членува с пълен или кратък член, но днес това е масово незнание. И като капак на всичко – това своеобразно й вместо и! И то – масово.
132.
Владимир Бояджиев | 30.12.2012 в 12:18
Здравейте
Опитах да Ви пиша на абв.бг в посочената по-горе е-поща, но ми дава че е невалидна. Затова Ви пиша тук.
Надявам се да ми дадете съвет във връзка с разтълкуването на изречение от Кодекса за социално осигуряване. Това е чл.41 ал.1. Той гласи (копирал съм го от КСО)
„ Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.“
Моите питания са следните:
1. Според този текст, за всеки осигуряващ се ли важи да се определя обезщетението му на база 18 предходни месеца?
2. Текстът разделя ли осигуряващите се на самоосигуряващи се и всички останали?
3. Ако осигуряващите се се делят на самоосигуряващи се и други, как се определя обезщетението за едните и как за другите?
За мен е очевидно, че има разделение. Обезщетението на самоосигуряващите се се изчилсява на база доходите им за предходните 18 месеца. За останалите, на база настоящите им доходи в момента на настъпване на правопораждащото събитие.
Искам мнението Ви, като човек занимаващ се с български език професионално.
Желая весели празници и щастлива нова година на Вас и близките Ви!
Владимир Бояджиев
133.
Павлина | 02.01.2013 в 8:42
Здравейте!
Пощата ми в abv.bg е активна, получавам ежедневно имейли. Нямам представа защо при вас се е оказала невалидна.
Съжалявам, но не мога да се ангажирам с тълкуване, което е извън моята компетентност. Текстът е юридически и е редно да се тълкува от юристи.
134.
Владимир Бояджиев | 02.01.2013 в 11:44
Здравейте и за много години!
Всъщност, точно в компетентността на занимаващи се с български език е разчитането на този текст. Юристите не се съобразяват с правилата в езика ни и често разчитат едни и същи текстове по различен начин. В това изречение, за което искам мнението Ви, няма думи или изрази пораждащи съмнение за значението си. Единствено пукнтуацията е проблем. Прекалено е тежка и претрупана. Затова е нужен пунктуационен анализ с който да се разделят изреченията и да се разбере какво повелява текстът.
Разбирам нежеланието Ви да се ангажирате с това. Предполагам, малко специалисти биха го направили.
Не ми остава друго, освен да Ви пожелая успешна и късметлийска година! :)
135.
Правда Василева | 23.04.2013 в 18:21
„ Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто, от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – са внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.“
136.
Людмила | 13.12.2012 в 13:59
Здравей, Павлина!
кажи ми, моля те, как се пише: нищо не значеща или нищонезначеща, или нищо незначеща (дума, ситуация, личност)?
благодаря ти!
137.
Павлина | 15.12.2012 в 9:29
Здравей, Людмила!
Редно е да се пише нищо незначеща.
138.
Снежана Живкова | 06.12.2012 в 10:28
Здравейте, Павлина, сутринта в тролея имаше малък филолого-правоговорно-правописен екшън. Младеж реагира на това, че девойка го докосна, искайки да мине покрай него, за да слезе. Той рагира грубо, а тя: Какво искате? Нито съм ви настъпала, нито съм ви бутнала! Той: Казва се настъпила, оправете си диалекта! А аз питам: Кой е прав?
139.
Павлина | 06.12.2012 в 14:09
Здравейте, Снежана!
Младежът е прав, настъпила е книжовната форма, но не съм сигурна, че настъпала е точно диалектна.
140.
Chonia | 13.11.2012 в 14:47
Поздрави за усърдието и времето, което влагате в http://kaksepishe.com !
141.
Irena Nedkova | 16.10.2012 в 9:30
Здравей Павлина,
Много съм ти благодарна за блога, отдавна не съм срещала нещо толкова поклезно. Поздрави!
142.
Ляо | 13.08.2012 в 10:58
В отговор на коментар 32 от Павлина:
Аз имам ‘ѝ’ на клавиатурата, интересуваше ме по-скоро добавянето на ударенията към гласните, по-конкретно към ‘ю’ и ‘я’ – другите могат да се намерят.
143.
N,rijrkd Kekfld | 09.08.2012 в 8:26
Случайно попаднах на блога Ви. Имам затруднения с една дума „козиционен“. Бих искала ако е възможно да ми пишете какво е нейното значение-
144.
Павлина | 09.08.2012 в 14:26
За първи път срещам тази дума. Да не би да е буквена грешка – козиционен вместо позиционен?
145.
Н.Г. | 22.05.2012 в 18:16
Поздравления!
146. Как се пише? | dream keeper | 27.04.2012 в 11:49
[…] да помагат. Освен блога й, Павлина е обнародвала и имейла си, а ако имате акаунт в twitter, можете да я откриете като […]
147.
Виви | 24.04.2012 в 21:54
Чудесен блог! Много полезен! Надявам се повече хора да го открият и да го посещават често. Поздравления! :)
148.
aninn | 20.02.2012 в 23:19
Какъв хубав блог! Толкова се радвам, че го открих! Благодаря за полезната информация!
149.
Other | 15.02.2012 в 10:53
Много хубав блог, надявам се да продължиш да го поддържаш. :)
150.
doni | 19.01.2012 в 11:22
Много полезен блог!
151.
петър стоянов | 08.12.2011 в 10:25
здравей павлина,
тази сутрин гошо ме светна, че имаш блог. минавал съм и преди оттук, но не съм предполагал (а и нямаше как до тази сутрин), че познавам блогърката.
поздрави
152.
Павлина | 08.12.2011 в 23:43
Светът е странно малък, а в повечето случаи и приятно малък. :)
153.
Тошка | 01.12.2011 в 12:53
Здравей, Павлина!
Благодаря за хубавия блог.Много ясно ,точно, премислено.Ще го ползвам с удоволствие в подготовката на дъщеря ми за Матурата по български език тази година.Може би ще подготвите някои насоки в това отношение.Благодаря предварително.Успех !
154.
Павлина | 02.12.2011 в 12:32
Здравей, Тошке!
Благодаря и аз за хубавите думи. Точно за матурата не замислям нищо, но за разясняването на правописните и пунктуационните правила ще продължа да пиша – повече на друго място, отколкото тук. ;)
155.
Тошка | 06.12.2011 в 12:02
Здравей , Павлина!
Ако ми кажеш къде е това „друго място“, с удоволствие ще те последвам там.
Моля само не изоставяй този блог!Току що го открих!
С уважение: Тошка.
156.
Павлина | 07.12.2011 в 9:00
Като настъпи моментът, ще кажа. :) Няма да изоставям блога, но тук възнамерявам да пиша повече по езикови проблеми, отколкото да разяснявам правила.
157.
Бени | 02.11.2011 в 12:41
Страхотен блог! Открих го случайно, и много се радвам!
158.
М. Великова | 29.10.2011 в 22:33
Благодаря, беше ми полезно!
159.
М. Великова | 27.10.2011 в 14:25
Здравейте, Павлина!
Писах във Фейсбук, но като че ли тук по-лесно ще се свържа с Вас. Въпросът ми е за правописа на изрази от типа „…. в F1“ или „… във F1“. (Има се предвид Формула 1, но в специализирани текстове го изписват F1. Мисля, че и при четене се произнася F1, а не цялатта дума. ) Фонетичен ли трябва да бъде принципът?
Надявам се на компетентното Ви мнение.
160.
Павлина | 29.10.2011 в 8:11
Здравейте!
Принципът е фонетичен. По проблема съм писала тук.
161.
HitraPetra | 20.09.2011 в 13:44
Прекрасен блог!
Стоплихте филологическата ми душица.
От днес съм ваша вярна последователка.
Искрени поздравления,
HitraPetra
162.
Павлина | 26.09.2011 в 8:35
Благодаря! Искрено се надявам да не си спестявате критичните коментари, следвайки ме вярно. :)
163.
Krasy Stoyanova | 17.05.2011 в 13:11
Привет, Павлина.
Интересно списан блог, нещо различно и свежо и същевременно обогатяващо знанията. Поздравявам те.
164.
Павлина | 19.05.2011 в 6:07
Благодаря. :)
165.
Laska | 03.05.2011 в 14:42
Здравейте Павлина,
Страхотен блог. Статиите, които сте публикували са ми от огромна полза.
Поздрави
166.
Павлина | 03.05.2011 в 22:17
Здравейте и благодаря за оценката! Бих се радвала и ако коментирате. :)
167.
Адриана | 23.03.2011 в 11:13
Welcome! :)
Обезателно ще се възползвам от поканата за писане и коментиране! … При това уточнение за вглъбяването на специалистите, ще ми бъде по-лесно. :))))
Желая Ви много радост и ведро пролетно настроение!
168.
Адриана | 22.03.2011 в 18:44
Чисто, българско и родно!
Павлина,
Благодаря Ви за труда и споделеното познание!
Тук се потопих от любопитство … и се удавих с удоволствие!
Ваша вярна почитателка!
П.П.
Страх ме е да пиша повече :)))
169.
Павлина | 23.03.2011 в 8:44
Напротив, Адриана, пишете, коментирайте! С езика си служим всички и всеки – волно или неволно – има отношение към него. За мен всяко мнение е ценно – и на специалисти, и на неспециалисти. Ние, филолозите, понякога се вглъбяваме в класификации, категоризации и норми и докато се усетим, езикът се е изплъзнал от зоркия ни поглед. :)
Благодаря за споделената оценка! :)
170.
sneji | 16.02.2011 в 16:31
Здравейте! Блогът наистина е много полезен. Искам да ви попитам каква част на речта е „дали“ в изречението “ Не зная дали не греша“. Възможно ли е да се определи като частица?
171.
Павлина | 17.02.2011 в 8:27
Здравейте!
Като част на речта дали е частица, още по-точно – въпросителна частица, защото служи за оформяне на въпросителни изречения: Дали не греша? В изречението Не зная дали не греша тази частица изпълнява ролята на съюз, който въвежда косвен въпрос. Такива думи, които поначало не са съюзи, се наричат съюзни думи, когато изпълняват функция на съюзи. Ето тук има информация за още съюзни думи.
172.
Надето | 18.01.2011 в 17:46
:) Приех „отечественофронтовската правописна реформа “ като шега от твоя страна. Обичам нашия език, но не съм го изучавала извън училище, затова и не знаех, че това е сериозно. Поне ме развесели.
Имам въпрос: Днес трябваше да напиша:…”зло да те забрави”, както казва народа. И изведнъж усетих, че пълният член, както би трябвало да напиша за „народа”, не ми пасва. Оставих го така. Може би, като събирателно съществително е допустимо? Или просто ми се е набило слухово в главата?
Поздрави! Надето
173.
Павлина | 19.01.2011 в 11:54
Ако трябва да съм искрена, пълният член на мен изобщо не ми пасва, но всеки божи ден поправям кратки членове на пълни. В случая с както казва народът не виждам основание за пренебрегването му, т.е. трябва да се напише пълен член. Но изразът зло да те забрави ме подсети, че в определени случаи пълният член звучи съвсем неуместно. Ще пиша за тях по-нататък.
174.
Надето | 12.01.2011 в 16:14
Здравейте, Павлина! Преди всичко Честита Нова Година!
Научих за блога Ви от дайджеста на Майк и съм много благодарна, че Ви има! Много боледувам за чистия български език, на който ни преподаваха в училище. Научих децата си да го обичат и ползват правилно, донякъде успявам и с внучките. Лошото е, че трудността не идва от децата, а от учителите, говорителите на радиото и най-вече на телевизията.
Много се дразня от нововъведената / не зная от кога/ пунктуация – напр. пред „и“ и „или” да се поставя запетайка. Наскоро ми попадна сборник с тестове за матура и там видях обяснението. Навярно ще трябва да го приема, но мисля, че това усложнява, вместо да опростява правописа. Радвах се, когато махнаха „ъ” след съгласните в края на думата, приветствах отпадането на абсолютно ненужната наставка „-ува”, но доживях да мисля, дали подчиненото изречение е определително, за да сложа запетайка пред съюза „и”. Доколко е полезно да се копира от английски, не съм убедена.
Знам само, че Вашият блог ще го спохождам често. Поздрави!
Надето
175.
Павлина | 13.01.2011 в 8:38
Здравейте, Надя, и за много години! Чудесно е, че блогът ми се чете от човек, който лично е преживял отечественофронтовската правописна реформа. Тези краесловни ерове сигурно са ви били дотегнали, щом сте се радвали при премахването им. И все пак текстовете не ви ли изглеждаха странно след това? ;) Не ви ли липсваха буквите ѣ и ѫ?
За премахването на наставката -ува и аз си спомням – много бързо свикнах да пиша чувствам и участвам. За по-младите ще поясня, че тези думи до 1983 г. се пишеха така: чувствувам, участвувам. Всъщност до 2002 г. имаше един “преходен” период, в който се допускаха дублетни форми на глаголите – можеха да се пишат и със, и без наставката. Тогава авторът на една книга, която редактирах, ми се разсърди, че своеволно съм поправила въпросните глаголи в нея, защото той държал да ги изписва с наставката -ува.
Конкретно за запетайката пред и (или) не съм сигурна, че е по английски образец. Нашата пунктуация, общо взето, е от немски тип (основана на синтактичния принцип), а английската е от френски тип.
Добре дошла в моя блог! :)
176.
Надето | 14.01.2011 в 16:47
Здравей, Павлина, смях се на „отечественофронтовската правописна реформа”. Не ми липсват и никога не съм разбирала за какво служат ѣ и ѫ, тъй като вече бяха премахнати, когато започнах да уча – първо ОТДЕЛЕНИЕ ;-) бях през 1950 г. По принцип възприемам всичко рационално с лекота.
Така се бях зачела миналата вечер в написаното и препратките, че към 03 ч. се изумих колко часа съм прекарала в блога ти, без да успея да видя всичко. Накрая прочетох, че предпочиташ „ти – формата” / поправи ме, ако не съм спазила препинателните знаци на това място, въпреки, че четох за тиретата и интервалите около тях /, затова минавам на нея. По обясними причини, моето поколение малко трудно възприе това.
Много, изключително ценна информация и свежо чувство има в блога ти, за което благодаря! Успех и продължавай с невероятната енергия, която имаш! Поздрави!
Надето
177.
Павлина | 16.01.2011 в 14:25
За отечественофронтовската правописна реформа – обикновено се говори за “правописната реформа от 1945 г.”, но правописът, въведен с нея, се нарича традиционно “Отечественофронтовски правопис”, защото е приет от правителството на Отечествения фронт. Всъщност именно той е в сила сега.
Благодаря ти за оценката! :)
178.
А.К. | 21.12.2010 в 21:30
Много умно, piliph, но моята клавиатура, както и повечето други, просто нямат такъв знак.
179.
piliph | 21.12.2010 в 22:13
:) Ами аз в Уърда съм си настроил клавишна комбинация за буквата с надредния знак. Ако почерпим от чуждия опит напр. немците, когато нямат буквите с прегласи (умлаути), ги изписват като две – т.е. все пак по някакъв начин да подскажат, че има нещо… Но въпросът е към Павлина, де.
180.
Павлина | 21.12.2010 в 22:58
Стават фалове понякога, когато буквата е комбинирана с надредния знак. Виждала съм ударение, което е отместено вдясно от и. Ето тук едно тайно място, откъдето може да си копирате ѝ, а също и други полезни букви и знаци. Неприятното е, че може да се различава от основния ви шрифт.
181.
Снежана Живкова | 10.07.2012 в 11:27
Здравейте, Павлина. Опитах се да разбера от вашия пример как да „изваждам“ ударено и, но не можах да разбера как точно. Като коректор много пъти съм имала проблем с това ударено „и“ и липсата му на клавиатурата. Затова предпочитам да е „й“, защото пък „Косата и беше разрошена“, съвсем на нищо не прилича… А след като си коригирал цял брой от 70-80 стр. и трябва да поправяш след странирането всички ударени и-та.. не е много приятно и е губене на време.
182.
Павлина | 10.07.2012 в 12:48
Здравейте, Снежана!
Като щракнете върху “едно тайно място” в коментара, виждате сайт с бутони, на които има различни знаци. Щракате върху съответния бутон и знакът се появява в полето вдясно. Оттам го копирате и после го слагате в своя текст. Само че не във всички шрифтове има отделен знак ѝ.
183.
Ляо | 10.08.2012 в 9:26
Павлина, страничката вече не работи. Би ли могла да дадеш друго ‘тайно място’? Благодаря.
184.
Павлина | 11.08.2012 в 15:54
Да, забелязах това наскоро. Който работи под Windows: Start -> (All) Programs -> Accessories -> System Tools -> Character Map. В тази програма може да потърси символа в шрифта Tahoma например.
185.
piliph | 24.02.2011 в 8:32
* Има програмки, които дават възможност да си разместваш буквите на клавиатурата (MSKLC).
* Вместо един знак могат да се въведат два – буквата и ударението. Плюсът е, че се вижда при повечето шрифтове (вкл. за други ударени б̀у̀к̀в̀и). Минусът при някои шрифтове го е забелязала Павлина.
*Ѝ може да се въведе и чрез Alt + 1117. (Цифровата клавиатура трябва да е включена /лампичката ѝ свети/, а не в режим „стрелки“ и от нея се набира 1117 при задържан клавиш /ляв/ Alt.)
*Непренасящ пробел (някъде се обсъждаше) е Alt + 0160, а в „Уърд“ и с клавишна комбинация Ctrl + Shift + шпация.
186.
А.К. | 21.12.2010 в 6:54
Да, прочетох какво смятате за неправилно. Но как тогава да го отбелязваме?
187.
piliph | 21.12.2010 в 18:08
Например така: ѝ
188.
А.К. | 20.12.2010 в 13:13
Смятам, че „й“ е удачно да се използва, ако на клавиатурата няма друг начин да се отбележи, че става въпрос за местоимение, а не за съюз.
„Къщата и“, „колата и“ ме дразнят неимоверно. Още повече, когато колеги филолози стигат дотам да твърдят, че това е правилно.
189.
Павлина | 20.12.2010 в 13:51
Написала съм: “Аз също не мисля, че е правилно удареното и да се заменя с буквата й”, т.е. смятам, че не е коректно вместо удареното и да се използва й (или пък друга буква).
190.
who cares | 29.09.2010 в 10:29
Здравей.
КрилА или КрилЕ? Птиците и насекомите – крила ли имат или криле? Ами самолетите?
… и още един въпрос. Напоследък често срещам „и ударено“ да се заменя с „й“. Не мисля, че е правилно. А ти?
191.
Павлина | 29.09.2010 в 22:10
Здравей!
Формите крила и криле са дублетни. Може би по-нататък ще напиша статия за това. Според мен има някакво разграничение при употребата им, но то не е регламентирано, а по-скоро се основава на езиковия усет.
Аз също не мисля, че е правилно удареното и да се заменя с буквата й, но въпросът не опира до правописа, а е технически – в малко шрифтове се поддържа удареното и. За шрифтовете, които се използват в уеб сайтовете, изобщо не съм компетентна, за да ги коментирам. Знам само, че проблемът е сложен и че се работи по възможността за по-широка поддръжка.
192.
Павел | 08.05.2015 в 16:21
Здравейте, бих искал да внеса известна техническа яснота по въпроса за самолетите. Технически е невъзможно самолетите да летят с отделни крила отляво и отдясно. Визуално изглежда като две крила, прикрепени отстрани на тялото на самолета, но реално крилото е една структура, която заобикаля (отгоре или отдолу) и едновременно държи тялото на самолета. Затова технически грамотно/правилно е да се казва самолетно крило, ляво полукрило и дясно полукрило. Естествено през цялото време нямам предвид бипланите и други екзотики.
193.
Никола Пeтров | 20.10.2015 в 17:00
Здравeйтe.
Поправeтe мe ако грeша, но за мeн има случаи в които крила и крилe нe могат да сe замeстят. Аз лично казвам двe, три, двe хиляди и пeтнайсeт, няколко крила и много, дeсeтки, стотици крилe.
194.
kenkal | 25.09.2010 в 20:55
Павлина, поздравления за хубавото място, където е и полезно, и приятно. Приятно ми е да знам, че има към кого да се обърна за езикова консултация. Тъй като съм българикът в училище, имам нужда от изясняване на някои въпроси. Не ме е срам да питам, нали все се учим…
195.
Павлина | 26.09.2010 в 8:28
Благодаря. Съвсем естествено е човек да пита, когато нещо не знае, така че – на твое разположение съм, стига и аз да знам отговора. :)
196.
Надя | 26.08.2010 в 13:54
Здравей, Павлина,
Много бих искала да разбера как е по-правилно да се пише: „руло“ или „роло“. Или това са две различни думи?
Предварително благодаря!
197.
Павлина | 26.08.2010 в 21:55
Здравей, Надя!
Правилно е да се напише руло. Тази дума означава най-общо нещо, което е навито в цилиндрична форма – например хартия, фолио, сладкиши, месни ястия с плънка… Спирам дотук, защото започвам да огладнявам. :)
198.
Свилен | 30.03.2010 в 16:36
Павлина,
като филолог не може да не са Ви обяснявали, че освен от руски, английски, немски и пр. езици, българският език се е повлиял и от латинския – мъртъв език, но в граматиката има понятия като pluralia tantum напр. хора, singularia tantum – човек, по същия начин в латинския език има femininum masculinum tantum, т.е. винаги в мъжки или женски род. Кой знае защо това е валидно за всички езици в христианската част от света.
Може би малко по професионално, а?
199.
Ляо | 11.05.2010 в 13:15
Много е лесно да се критикува. Може би Вие пък трябва да обърнете малко повече внимание на правописа си. Все още сравнителните и превъзходни степени на прилагателните и наречията в нашия език се пишат с тире. Християнски/християнин пък се пишат с я.
Поздрави.
200.
another highway blues | 24.03.2010 в 15:24
Здрасти! Попаднах тук от линка в блога на Лид и изпаднах в умиление. Толкова е хубаво да има място, в което си говорим за езика! Ще наминавам, да. :)
п.п. powertripping току-шо те последва в туитър. Аз бях. :)
201.
Павлина | 24.03.2010 в 19:15
Не съм и предполагала, че моите публикации, особено по езикови въпроси, могат да предизвикат умиление :). Наминавай, възнамерявам да продължавам да пиша. Може да следиш новостите в Twitter – там давам връзки към новите постинги.
202.
Борислав Борисов | 26.02.2010 в 21:37
Прекрасен блог!
Благодаря за статиите, посветени на езикови проблеми – пределно полезни са.
Поздрави!
203.
Павлина | 27.02.2010 в 14:31
Много задължаваща оценка. Благодаря!
204.
Павлина | 11.02.2010 в 21:04
Заповядай, Таня – вратите са широко отворени. :)
205.
Таня | 11.02.2010 в 20:11
Поздравления и от мен. Попаднах тук от линк, който Жълтурчето ми даде и съм много щастлива, че има някой когото да питам за свои чуденки в областта на правописа.
Преди време, когато открих блога на един Борислав, който уж също се занимава с български език и го попитах дали има нещо против да му задавам такива въпроси, той тотално ме игнорира и дори не одобри коментара ми.
Виждам, че тук не е такъв случаят и много се радвам :-)
206.
Павел Лазаров | 15.12.2009 в 15:29
Поздравления за хубавия блог, Павлина! :)
207.
Павлина | 15.12.2009 в 18:39
Сърдечни благодарности, Павка! Добре дошъл си тук. :)
208.
Bayse | 06.11.2009 в 10:01
Съжалявам, но не мога да пиша на кирилица. Работя и живея в Брюксел. Тук съм със съпруга си и големия си син. Малкият е студент във Варна. Работя в една фирма за чистене на офиси, банки, магазини и др. Уча упорито френски език и се надявам до година-две да си намеря по-добра работа.
Благодарение на г-н Чакъров открих блога ти и веднага ти писах. Все още не съм го разгледала подробно, но когато остана свободна, ще го разгледам. Нямам нищо против да транслитерираш съобщенията ми. До скоро.
209.
veselini | 05.11.2009 в 12:16
Здравей, Павлина!
Радвам се да те видя тук. Много приятна страница си си направила. Поздрави.
210.
Павлина | 05.11.2009 в 12:45
Веско, благодаря. Поздравления за новия ти блог! Липсваха ми твоите стихове :).
211.
Bayse | 05.11.2009 в 10:22
Здравей, Павлина,
Радвам се, че открих блога ти. Ще ти пиша подробно по-късно.
Байсе
212.
Павлина | 05.11.2009 в 12:40
Здравей! И аз се радвам, че си ме намерила. Транслитерирах коментара ти – надявам се, че нямаш нищо против. Пак заповядай :).