За мен

Казвам се Павлина Върбанова. Този блог първоначално нямаше определена насоченост, но постепенно се превърна в блог за българския език.

По образование съм филолог и от доста време работя като езиков редактор и коректор. Изкушена съм и в областта на науката. Защитих дисертация по история на българския език, но ме вълнуват и проблемите на съвременната езикова практика и норма. По лингвистични въпроси съм писала и в предишния си блог.

Най-значимото ми онлайн начинание е сайтът Как се пише?, който съдържа отговори на повече от 1600 въпроса за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език. През 2015 г. излезе от печат и първата ми книга – книжният справочник Как се пише?

Може да се свържете с мен на адрес pav.varbanova А abv.bg. В twitter съм @pvarbanova.

Ако имате въпроси в областта на българския език, не се притеснявайте да ги зададете в Езикови питанки. На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого :).

120 коментара Add your own

  • 1. Bayse  |  05.11.2009 в 10:22

    Здравей, Павлина,
    Радвам се, че открих блога ти. Ще ти пиша подробно по-късно.
    Байсе

    Отговор
    • 2. Павлина  |  05.11.2009 в 12:40

      Здравей! И аз се радвам, че си ме намерила. Транслитерирах коментара ти – надявам се, че нямаш нищо против. Пак заповядай :).

      Отговор
  • 3. veselini  |  05.11.2009 в 12:16

    Здравей, Павлина!
    Радвам се да те видя тук. Много приятна страница си си направила. Поздрави.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  05.11.2009 в 12:45

      Веско, благодаря. Поздравления за новия ти блог! Липсваха ми твоите стихове :).

      Отговор
  • 5. Bayse  |  06.11.2009 в 10:01

    Съжалявам, но не мога да пиша на кирилица. Работя и живея в Брюксел. Тук съм със съпруга си и големия си син. Малкият е студент във Варна. Работя в една фирма за чистене на офиси, банки, магазини и др. Уча упорито френски език и се надявам до година-две да си намеря по-добра работа.
    Благодарение на г-н Чакъров открих блога ти и веднага ти писах. Все още не съм го разгледала подробно, но когато остана свободна, ще го разгледам. Нямам нищо против да транслитерираш съобщенията ми. До скоро.

    Отговор
  • 6. Павел Лазаров  |  15.12.2009 в 15:29

    Поздравления за хубавия блог, Павлина! :)

    Отговор
    • 7. Павлина  |  15.12.2009 в 18:39

      Сърдечни благодарности, Павка! Добре дошъл си тук. :)

      Отговор
  • 8. Таня  |  11.02.2010 в 20:11

    Поздравления и от мен. Попаднах тук от линк, който Жълтурчето ми даде и съм много щастлива, че има някой когото да питам за свои чуденки в областта на правописа.

    Преди време, когато открих блога на един Борислав, който уж също се занимава с български език и го попитах дали има нещо против да му задавам такива въпроси, той тотално ме игнорира и дори не одобри коментара ми.

    Виждам, че тук не е такъв случаят и много се радвам :-)

    Отговор
  • 9. Павлина  |  11.02.2010 в 21:04

    Заповядай, Таня – вратите са широко отворени. :)

    Отговор
  • 10. Борислав Борисов  |  26.02.2010 в 21:37

    Прекрасен блог!
    Благодаря за статиите, посветени на езикови проблеми – пределно полезни са.
    Поздрави!

    Отговор
  • 12. another highway blues  |  24.03.2010 в 15:24

    Здрасти! Попаднах тук от линка в блога на Лид и изпаднах в умиление. Толкова е хубаво да има място, в което си говорим за езика! Ще наминавам, да. :)

    п.п. powertripping току-шо те последва в туитър. Аз бях. :)

    Отговор
    • 13. Павлина  |  24.03.2010 в 19:15

      Не съм и предполагала, че моите публикации, особено по езикови въпроси, могат да предизвикат умиление :). Наминавай, възнамерявам да продължавам да пиша. Може да следиш новостите в Twitter – там давам връзки към новите постинги.

      Отговор
  • 14. Свилен  |  30.03.2010 в 16:36

    Павлина,
    като филолог не може да не са Ви обяснявали, че освен от руски, английски, немски и пр. езици, българският език се е повлиял и от латинския – мъртъв език, но в граматиката има понятия като pluralia tantum напр. хора, singularia tantum – човек, по същия начин в латинския език има femininum masculinum tantum, т.е. винаги в мъжки или женски род. Кой знае защо това е валидно за всички езици в христианската част от света.
    Може би малко по професионално, а?

    Отговор
    • 15. Ляо  |  11.05.2010 в 13:15

      Много е лесно да се критикува. Може би Вие пък трябва да обърнете малко повече внимание на правописа си. Все още сравнителните и превъзходни степени на прилагателните и наречията в нашия език се пишат с тире. Християнски/християнин пък се пишат с я.

      Поздрави.

      Отговор
  • 16. Надя  |  26.08.2010 в 13:54

    Здравей, Павлина,

    Много бих искала да разбера как е по-правилно да се пише: „руло“ или „роло“. Или това са две различни думи?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 17. Павлина  |  26.08.2010 в 21:55

      Здравей, Надя!
      Правилно е да се напише руло. Тази дума означава най-общо нещо, което е навито в цилиндрична форма – например хартия, фолио, сладкиши, месни ястия с плънка… Спирам дотук, защото започвам да огладнявам. :)

      Отговор
  • 18. kenkal  |  25.09.2010 в 20:55

    Павлина, поздравления за хубавото място, където е и полезно, и приятно. Приятно ми е да знам, че има към кого да се обърна за езикова консултация. Тъй като съм българикът в училище, имам нужда от изясняване на някои въпроси. Не ме е срам да питам, нали все се учим…

    Отговор
    • 19. Павлина  |  26.09.2010 в 8:28

      Благодаря. Съвсем естествено е човек да пита, когато нещо не знае, така че – на твое разположение съм, стига и аз да знам отговора. :)

      Отговор
  • 20. who cares  |  29.09.2010 в 10:29

    Здравей.
    КрилА или КрилЕ? Птиците и насекомите – крила ли имат или криле? Ами самолетите?
    … и още един въпрос. Напоследък често срещам „и ударено“ да се заменя с „й“. Не мисля, че е правилно. А ти?

    Отговор
    • 21. Павлина  |  29.09.2010 в 22:10

      Здравей!
      Формите крила и криле са дублетни. Може би по-нататък ще напиша статия за това. Според мен има някакво разграничение при употребата им, но то не е регламентирано, а по-скоро се основава на езиковия усет.

      Аз също не мисля, че е правилно удареното и да се заменя с буквата й, но въпросът не опира до правописа, а е технически – в малко шрифтове се поддържа удареното и. За шрифтовете, които се използват в уеб сайтовете, изобщо не съм компетентна, за да ги коментирам. Знам само, че проблемът е сложен и че се работи по възможността за по-широка поддръжка.

      Отговор
    • 22. Павел  |  08.05.2015 в 16:21

      Здравейте, бих искал да внеса известна техническа яснота по въпроса за самолетите. Технически е невъзможно самолетите да летят с отделни крила отляво и отдясно. Визуално изглежда като две крила, прикрепени отстрани на тялото на самолета, но реално крилото е една структура, която заобикаля (отгоре или отдолу) и едновременно държи тялото на самолета. Затова технически грамотно/правилно е да се казва самолетно крило, ляво полукрило и дясно полукрило. Естествено през цялото време нямам предвид бипланите и други екзотики.

      Отговор
    • 23. Никола Пeтров  |  20.10.2015 в 17:00

      Здравeйтe.
      Поправeтe мe ако грeша, но за мeн има случаи в които крила и крилe нe могат да сe замeстят. Аз лично казвам двe, три, двe хиляди и пeтнайсeт, няколко крила и много, дeсeтки, стотици крилe.

      Отговор
  • 24. А.К.  |  20.12.2010 в 13:13

    Смятам, че „й“ е удачно да се използва, ако на клавиатурата няма друг начин да се отбележи, че става въпрос за местоимение, а не за съюз.
    „Къщата и“, „колата и“ ме дразнят неимоверно. Още повече, когато колеги филолози стигат дотам да твърдят, че това е правилно.

    Отговор
    • 25. Павлина  |  20.12.2010 в 13:51

      Написала съм: “Аз също не мисля, че е правилно удареното и да се заменя с буквата й”, т.е. смятам, че не е коректно вместо удареното и да се използва й (или пък друга буква).

      Отговор
  • 26. А.К.  |  21.12.2010 в 6:54

    Да, прочетох какво смятате за неправилно. Но как тогава да го отбелязваме?

    Отговор
    • 27. piliph  |  21.12.2010 в 18:08

      Например така: ѝ

      Отговор
  • 28. А.К.  |  21.12.2010 в 21:30

    Много умно, piliph, но моята клавиатура, както и повечето други, просто нямат такъв знак.

    Отговор
    • 29. piliph  |  21.12.2010 в 22:13

      :) Ами аз в Уърда съм си настроил клавишна комбинация за буквата с надредния знак. Ако почерпим от чуждия опит напр. немците, когато нямат буквите с прегласи (умлаути), ги изписват като две – т.е. все пак по някакъв начин да подскажат, че има нещо… Но въпросът е към Павлина, де.

      Отговор
      • 30. Павлина  |  21.12.2010 в 22:58

        Стават фалове понякога, когато буквата е комбинирана с надредния знак. Виждала съм ударение, което е отместено вдясно от и. Ето тук едно тайно място, откъдето може да си копирате ѝ, а също и други полезни букви и знаци. Неприятното е, че може да се различава от основния ви шрифт.

        Отговор
        • 31. Снежана Живкова  |  10.07.2012 в 11:27

          Здравейте, Павлина. Опитах се да разбера от вашия пример как да „изваждам“ ударено и, но не можах да разбера как точно. Като коректор много пъти съм имала проблем с това ударено „и“ и липсата му на клавиатурата. Затова предпочитам да е „й“, защото пък „Косата и беше разрошена“, съвсем на нищо не прилича… А след като си коригирал цял брой от 70-80 стр. и трябва да поправяш след странирането всички ударени и-та.. не е много приятно и е губене на време.

          Отговор
          • 32. Павлина  |  10.07.2012 в 12:48

            Здравейте, Снежана!
            Като щракнете върху “едно тайно място” в коментара, виждате сайт с бутони, на които има различни знаци. Щракате върху съответния бутон и знакът се появява в полето вдясно. Оттам го копирате и после го слагате в своя текст. Само че не във всички шрифтове има отделен знак ѝ.

            Отговор
            • 33. Ляо  |  10.08.2012 в 9:26

              Павлина, страничката вече не работи. Би ли могла да дадеш друго ‘тайно място’? Благодаря.

            • 34. Павлина  |  11.08.2012 в 15:54

              Да, забелязах това наскоро. Който работи под Windows: Start -> (All) Programs -> Accessories -> System Tools -> Character Map. В тази програма може да потърси символа в шрифта Tahoma например.

    • 35. piliph  |  24.02.2011 в 8:32

      * Има програмки, които дават възможност да си разместваш буквите на клавиатурата (MSKLC).
      * Вместо един знак могат да се въведат два – буквата и ударението. Плюсът е, че се вижда при повечето шрифтове (вкл. за други ударени б̀у̀к̀в̀и). Минусът при някои шрифтове го е забелязала Павлина.
      *Ѝ може да се въведе и чрез Alt + 1117. (Цифровата клавиатура трябва да е включена /лампичката ѝ свети/, а не в режим „стрелки“ и от нея се набира 1117 при задържан клавиш /ляв/ Alt.)
      *Непренасящ пробел (някъде се обсъждаше) е Alt + 0160, а в „Уърд“ и с клавишна комбинация Ctrl + Shift + шпация.

      Отговор
  • 36. Надето  |  12.01.2011 в 16:14

    Здравейте, Павлина! Преди всичко Честита Нова Година!
    Научих за блога Ви от дайджеста на Майк и съм много благодарна, че Ви има! Много боледувам за чистия български език, на който ни преподаваха в училище. Научих децата си да го обичат и ползват правилно, донякъде успявам и с внучките. Лошото е, че трудността не идва от децата, а от учителите, говорителите на радиото и най-вече на телевизията.
    Много се дразня от нововъведената / не зная от кога/ пунктуация – напр. пред „и“ и „или” да се поставя запетайка. Наскоро ми попадна сборник с тестове за матура и там видях обяснението. Навярно ще трябва да го приема, но мисля, че това усложнява, вместо да опростява правописа. Радвах се, когато махнаха „ъ” след съгласните в края на думата, приветствах отпадането на абсолютно ненужната наставка „-ува”, но доживях да мисля, дали подчиненото изречение е определително, за да сложа запетайка пред съюза „и”. Доколко е полезно да се копира от английски, не съм убедена.
    Знам само, че Вашият блог ще го спохождам често. Поздрави!
    Надето

    Отговор
    • 37. Павлина  |  13.01.2011 в 8:38

      Здравейте, Надя, и за много години! Чудесно е, че блогът ми се чете от човек, който лично е преживял отечественофронтовската правописна реформа. Тези краесловни ерове сигурно са ви били дотегнали, щом сте се радвали при премахването им. И все пак текстовете не ви ли изглеждаха странно след това? ;) Не ви ли липсваха буквите ѣ и ѫ?

      За премахването на наставката -ува и аз си спомням – много бързо свикнах да пиша чувствам и участвам. За по-младите ще поясня, че тези думи до 1983 г. се пишеха така: чувствувам, участвувам. Всъщност до 2002 г. имаше един “преходен” период, в който се допускаха дублетни форми на глаголите – можеха да се пишат и със, и без наставката. Тогава авторът на една книга, която редактирах, ми се разсърди, че своеволно съм поправила въпросните глаголи в нея, защото той държал да ги изписва с наставката -ува.

      Конкретно за запетайката пред и (или) не съм сигурна, че е по английски образец. Нашата пунктуация, общо взето, е от немски тип (основана на синтактичния принцип), а английската е от френски тип.

      Добре дошла в моя блог! :)

      Отговор
      • 38. Надето  |  14.01.2011 в 16:47

        Здравей, Павлина, смях се на „отечественофронтовската правописна реформа”. Не ми липсват и никога не съм разбирала за какво служат ѣ и ѫ, тъй като вече бяха премахнати, когато започнах да уча – първо ОТДЕЛЕНИЕ ;-) бях през 1950 г. По принцип възприемам всичко рационално с лекота.
        Така се бях зачела миналата вечер в написаното и препратките, че към 03 ч. се изумих колко часа съм прекарала в блога ти, без да успея да видя всичко. Накрая прочетох, че предпочиташ „ти – формата” / поправи ме, ако не съм спазила препинателните знаци на това място, въпреки, че четох за тиретата и интервалите около тях /, затова минавам на нея. По обясними причини, моето поколение малко трудно възприе това.
        Много, изключително ценна информация и свежо чувство има в блога ти, за което благодаря! Успех и продължавай с невероятната енергия, която имаш! Поздрави!
        Надето

        Отговор
        • 39. Павлина  |  16.01.2011 в 14:25

          За отечественофронтовската правописна реформа – обикновено се говори за “правописната реформа от 1945 г.”, но правописът, въведен с нея, се нарича традиционно “Отечественофронтовски правопис”, защото е приет от правителството на Отечествения фронт. Всъщност именно той е в сила сега.

          Благодаря ти за оценката! :)

          Отговор
  • 40. Надето  |  18.01.2011 в 17:46

    :) Приех „отечественофронтовската правописна реформа “ като шега от твоя страна. Обичам нашия език, но не съм го изучавала извън училище, затова и не знаех, че това е сериозно. Поне ме развесели.
    Имам въпрос: Днес трябваше да напиша:…”зло да те забрави”, както казва народа. И изведнъж усетих, че пълният член, както би трябвало да напиша за „народа”, не ми пасва. Оставих го така. Може би, като събирателно съществително е допустимо? Или просто ми се е набило слухово в главата?
    Поздрави! Надето

    Отговор
    • 41. Павлина  |  19.01.2011 в 11:54

      Ако трябва да съм искрена, пълният член на мен изобщо не ми пасва, но всеки божи ден поправям кратки членове на пълни. В случая с както казва народът не виждам основание за пренебрегването му, т.е. трябва да се напише пълен член. Но изразът зло да те забрави ме подсети, че в определени случаи пълният член звучи съвсем неуместно. Ще пиша за тях по-нататък.

      Отговор
  • 42. sneji  |  16.02.2011 в 16:31

    Здравейте! Блогът наистина е много полезен. Искам да ви попитам каква част на речта е „дали“ в изречението “ Не зная дали не греша“. Възможно ли е да се определи като частица?

    Отговор
    • 43. Павлина  |  17.02.2011 в 8:27

      Здравейте!
      Като част на речта дали е частица, още по-точно – въпросителна частица, защото служи за оформяне на въпросителни изречения: Дали не греша? В изречението Не зная дали не греша тази частица изпълнява ролята на съюз, който въвежда косвен въпрос. Такива думи, които поначало не са съюзи, се наричат съюзни думи, когато изпълняват функция на съюзи. Ето тук има информация за още съюзни думи.

      Отговор
  • 44. Адриана  |  22.03.2011 в 18:44

    Чисто, българско и родно!

    Павлина,
    Благодаря Ви за труда и споделеното познание!

    Тук се потопих от любопитство … и се удавих с удоволствие!
    Ваша вярна почитателка!

    П.П.
    Страх ме е да пиша повече :)))

    Отговор
    • 45. Павлина  |  23.03.2011 в 8:44

      Напротив, Адриана, пишете, коментирайте! С езика си служим всички и всеки – волно или неволно – има отношение към него. За мен всяко мнение е ценно – и на специалисти, и на неспециалисти. Ние, филолозите, понякога се вглъбяваме в класификации, категоризации и норми и докато се усетим, езикът се е изплъзнал от зоркия ни поглед. :)

      Благодаря за споделената оценка! :)

      Отговор
  • 46. Адриана  |  23.03.2011 в 11:13

    Welcome! :)
    Обезателно ще се възползвам от поканата за писане и коментиране! … При това уточнение за вглъбяването на специалистите, ще ми бъде по-лесно. :))))

    Желая Ви много радост и ведро пролетно настроение!

    Отговор
  • 47. Laska  |  03.05.2011 в 14:42

    Здравейте Павлина,

    Страхотен блог. Статиите, които сте публикували са ми от огромна полза.

    Поздрави

    Отговор
    • 48. Павлина  |  03.05.2011 в 22:17

      Здравейте и благодаря за оценката! Бих се радвала и ако коментирате. :)

      Отговор
  • 49. Krasy Stoyanova  |  17.05.2011 в 13:11

    Привет, Павлина.
    Интересно списан блог, нещо различно и свежо и същевременно обогатяващо знанията. Поздравявам те.

    Отговор
  • 51. HitraPetra  |  20.09.2011 в 13:44

    Прекрасен блог!

    Стоплихте филологическата ми душица.
    От днес съм ваша вярна последователка.

    Искрени поздравления,
    HitraPetra

    Отговор
    • 52. Павлина  |  26.09.2011 в 8:35

      Благодаря! Искрено се надявам да не си спестявате критичните коментари, следвайки ме вярно. :)

      Отговор
  • 53. М. Великова  |  27.10.2011 в 14:25

    Здравейте, Павлина!
    Писах във Фейсбук, но като че ли тук по-лесно ще се свържа с Вас. Въпросът ми е за правописа на изрази от типа „…. в F1“ или „… във F1“. (Има се предвид Формула 1, но в специализирани текстове го изписват F1. Мисля, че и при четене се произнася F1, а не цялатта дума. ) Фонетичен ли трябва да бъде принципът?
    Надявам се на компетентното Ви мнение.

    Отговор
    • 54. Павлина  |  29.10.2011 в 8:11

      Здравейте!
      Принципът е фонетичен. По проблема съм писала тук.

      Отговор
  • 55. М. Великова  |  29.10.2011 в 22:33

    Благодаря, беше ми полезно!

    Отговор
  • 56. Бени  |  02.11.2011 в 12:41

    Страхотен блог! Открих го случайно, и много се радвам!

    Отговор
  • 57. Тошка  |  01.12.2011 в 12:53

    Здравей, Павлина!
    Благодаря за хубавия блог.Много ясно ,точно, премислено.Ще го ползвам с удоволствие в подготовката на дъщеря ми за Матурата по български език тази година.Може би ще подготвите някои насоки в това отношение.Благодаря предварително.Успех !

    Отговор
    • 58. Павлина  |  02.12.2011 в 12:32

      Здравей, Тошке!
      Благодаря и аз за хубавите думи. Точно за матурата не замислям нищо, но за разясняването на правописните и пунктуационните правила ще продължа да пиша – повече на друго място, отколкото тук. ;)

      Отговор
      • 59. Тошка  |  06.12.2011 в 12:02

        Здравей , Павлина!
        Ако ми кажеш къде е това „друго място“, с удоволствие ще те последвам там.
        Моля само не изоставяй този блог!Току що го открих!
        С уважение: Тошка.

        Отговор
        • 60. Павлина  |  07.12.2011 в 9:00

          Като настъпи моментът, ще кажа. :) Няма да изоставям блога, но тук възнамерявам да пиша повече по езикови проблеми, отколкото да разяснявам правила.

          Отговор
  • 61. петър стоянов  |  08.12.2011 в 10:25

    здравей павлина,

    тази сутрин гошо ме светна, че имаш блог. минавал съм и преди оттук, но не съм предполагал (а и нямаше как до тази сутрин), че познавам блогърката.

    поздрави

    Отговор
    • 62. Павлина  |  08.12.2011 в 23:43

      Светът е странно малък, а в повечето случаи и приятно малък. :)

      Отговор
  • 63. doni  |  19.01.2012 в 11:22

    Много полезен блог!

    Отговор
  • 64. Other  |  15.02.2012 в 10:53

    Много хубав блог, надявам се да продължиш да го поддържаш. :)

    Отговор
  • 65. aninn  |  20.02.2012 в 23:19

    Какъв хубав блог! Толкова се радвам, че го открих! Благодаря за полезната информация!

    Отговор
  • 66. Виви  |  24.04.2012 в 21:54

    Чудесен блог! Много полезен! Надявам се повече хора да го открият и да го посещават често. Поздравления! :)

    Отговор
  • 67. Как се пише? | dream keeper  |  27.04.2012 в 11:49

    […] да помагат. Освен блога й, Павлина е обнародвала и имейла си, а ако имате акаунт в twitter, можете да я откриете като […]

    Отговор
  • 68. Н.Г.  |  22.05.2012 в 18:16

    Поздравления!

    Отговор
  • 69. N,rijrkd Kekfld  |  09.08.2012 в 8:26

    Случайно попаднах на блога Ви. Имам затруднения с една дума „козиционен“. Бих искала ако е възможно да ми пишете какво е нейното значение-

    Отговор
    • 70. Павлина  |  09.08.2012 в 14:26

      За първи път срещам тази дума. Да не би да е буквена грешка – козиционен вместо позиционен?

      Отговор
  • 71. Ляо  |  13.08.2012 в 10:58

    В отговор на коментар 32 от Павлина:
    Аз имам ‘ѝ’ на клавиатурата, интересуваше ме по-скоро добавянето на ударенията към гласните, по-конкретно към ‘ю’ и ‘я’ – другите могат да се намерят.

    Отговор
  • 72. Irena Nedkova  |  16.10.2012 в 9:30

    Здравей Павлина,
    Много съм ти благодарна за блога, отдавна не съм срещала нещо толкова поклезно. Поздрави!

    Отговор
  • 73. Chonia  |  13.11.2012 в 14:47

    Поздрави за усърдието и времето, което влагате в http://kaksepishe.com !

    Отговор
  • 74. Снежана Живкова  |  06.12.2012 в 10:28

    Здравейте, Павлина, сутринта в тролея имаше малък филолого-правоговорно-правописен екшън. Младеж реагира на това, че девойка го докосна, искайки да мине покрай него, за да слезе. Той рагира грубо, а тя: Какво искате? Нито съм ви настъпала, нито съм ви бутнала! Той: Казва се настъпила, оправете си диалекта! А аз питам: Кой е прав?

    Отговор
    • 75. Павлина  |  06.12.2012 в 14:09

      Здравейте, Снежана!
      Младежът е прав, настъпила е книжовната форма, но не съм сигурна, че настъпала е точно диалектна.

      Отговор
  • 76. Людмила  |  13.12.2012 в 13:59

    Здравей, Павлина!
    кажи ми, моля те, как се пише: нищо не значеща или нищонезначеща, или нищо незначеща (дума, ситуация, личност)?
    благодаря ти!

    Отговор
    • 77. Павлина  |  15.12.2012 в 9:29

      Здравей, Людмила!
      Редно е да се пише нищо незначеща.

      Отговор
  • 78. Владимир Бояджиев  |  30.12.2012 в 12:18

    Здравейте

    Опитах да Ви пиша на абв.бг в посочената по-горе е-поща, но ми дава че е невалидна. Затова Ви пиша тук.
    Надявам се да ми дадете съвет във връзка с разтълкуването на изречение от Кодекса за социално осигуряване. Това е чл.41 ал.1. Той гласи (копирал съм го от КСО)

    „ Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.“

    Моите питания са следните:

    1. Според този текст, за всеки осигуряващ се ли важи да се определя обезщетението му на база 18 предходни месеца?

    2. Текстът разделя ли осигуряващите се на самоосигуряващи се и всички останали?

    3. Ако осигуряващите се се делят на самоосигуряващи се и други, как се определя обезщетението за едните и как за другите?

    За мен е очевидно, че има разделение. Обезщетението на самоосигуряващите се се изчилсява на база доходите им за предходните 18 месеца. За останалите, на база настоящите им доходи в момента на настъпване на правопораждащото събитие.

    Искам мнението Ви, като човек занимаващ се с български език професионално.

    Желая весели празници и щастлива нова година на Вас и близките Ви!

    Владимир Бояджиев

    Отговор
    • 79. Павлина  |  02.01.2013 в 8:42

      Здравейте!

      Пощата ми в abv.bg е активна, получавам ежедневно имейли. Нямам представа защо при вас се е оказала невалидна.
      Съжалявам, но не мога да се ангажирам с тълкуване, което е извън моята компетентност. Текстът е юридически и е редно да се тълкува от юристи.

      Отговор
      • 80. Владимир Бояджиев  |  02.01.2013 в 11:44

        Здравейте и за много години!

        Всъщност, точно в компетентността на занимаващи се с български език е разчитането на този текст. Юристите не се съобразяват с правилата в езика ни и често разчитат едни и същи текстове по различен начин. В това изречение, за което искам мнението Ви, няма думи или изрази пораждащи съмнение за значението си. Единствено пукнтуацията е проблем. Прекалено е тежка и претрупана. Затова е нужен пунктуационен анализ с който да се разделят изреченията и да се разбере какво повелява текстът.
        Разбирам нежеланието Ви да се ангажирате с това. Предполагам, малко специалисти биха го направили.
        Не ми остава друго, освен да Ви пожелая успешна и късметлийска година! :)

        Отговор
    • 81. Правда Василева  |  23.04.2013 в 18:21

      „ Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто, от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – са внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.“

      Отговор
  • 82. Vili  |  06.01.2013 в 13:53

    Здравейте! Понякога особено силно съжалявам за времената, когато грамотните хора бяха повече от неграмотните. Не съм привърженик на крайностите. Разбирам, че често се налага да пишем набързо и можем да пренебрегнем част от граматическите правила, но едно е да не ги спазиш в даден момент, а съвсем друга да не ги знаеш. Спомням си, че в училище винаги имаше някой, който не знаеше кога се поставя двойно или единично н, кога се членува с пълен или кратък член, но днес това е масово незнание. И като капак на всичко – това своеобразно й вместо и! И то – масово.

    Отговор
  • 83. Vili  |  06.01.2013 в 13:58

    Имам един въпрос. При изписването на св. св. Кирил и Методий, например това как се чете? Аналогично при изписването на №№ 20,10, например, се чете номера 20 и 10. Не е ли правилно да се чете Светите Кирил и Методий, а не Свети Свети Кирил и Методий? Благодаря предварително.

    Отговор
    • 84. Павлина  |  07.01.2013 в 9:15

      От езикова гледна точка е правилно и да се изпише, и да се каже свети Кирил и Методий, защото прилагателното свети е форма и за мн.ч., и за м.р. ед.ч. Също така ми се струва неуместно да се пише №№ 20,10 – достатъчно е № 10, 20.

      Отговор
  • 85. Petar Chernev  |  09.02.2013 в 11:13

    Може ли да добавите информация за причастията и за сложните глаголни времена. Благодаря предварително!

    Отговор
  • 87. АБ, CV « Кариера 2.0  |  24.05.2013 в 13:16

    […] на въпроси можете да намерите в Как се пише и в Блогът на Павлина. Ползвайте учтивата форма с главно […]

    Отговор
  • 88. А и Б на CV-то | Кариера 2.0  |  10.07.2013 в 3:02

    […] на въпроси можете да намерите в Как се пише и в Блогът на Павлина. Ползвайте учтивата форма с главно […]

    Отговор
  • 89. Dalia  |  13.07.2013 в 15:33

    Здравейте, Павлина! Много е приятно при Вас. Аз също имам много въпроси свързани с българския език. Бих искала да Ви попитам, каква е разликата и кога се употребява може и можеш. Ето един пример:

    Може да паркираш тук.
    Можеш да паркираш тук.

    Отговор
  • 90. Павлина  |  16.07.2013 в 10:07

    Здравейте, Dalia!
    В тази публикация добре е обяснена разликата между може и мога, можеш… Понякога обаче е трудно да се направи ясно разграничение.
    В първия пример, който сте дали, глаголът означава, че е позволено или възможно да се паркира на дадено място. Във втория – че човекът има необходимите умения да паркира, да речем – на много тясно и неудобно място.

    Отговор
  • 91. Цвети  |  14.08.2013 в 20:51

    Здравейте, Павлина! Поздравления за хубавия сайт! Определено имаме нужда от такива! :)
    Аз искам да попитам как е правилно да се напише:
    До 30.09 се продължава ремонтът на ул. ВИТ.
    или
    До 30.09 се продължава ремонта на ул. ВИТ.
    Как се проверява в тези случаи кога е пълен или кратък определителен член?

    Отговор
  • 92. Павлина  |  15.08.2013 в 12:28

    Здравейте, Цвети!
    Благодаря за поздравленията.
    Правилно е да се членува с пълен член. Най-лесно е да се замести съчетанието, в което е включена думата, с той или с него/го. Ето тук е обяснено по-подробно.

    Отговор
  • 93. annazuz  |  26.11.2013 в 16:13

    Здравейте. Радвам се, че намерях този блогът. Съм от Чехия и се ми харесва български език. И блогът ви е първия, който обяснява българска граматика. Благодаря. Надеявам се, че ми това ще помогна.

    Отговор
  • 95. Петя Георгиева  |  24.04.2014 в 13:37

    Сега Ви открих и веднага Ви благодаря за този блог. Учител съм и списвам свой, най-вече за да споделям интересни идеи от час. „Отивам“ да Ви разглеждам.

    Отговор
  • 96. Boyana Milanova  |  15.12.2014 в 9:23

    Привет,
    Бих искала да помоля за компетентното ти мнение относно поставянето на запетая преди „във връзка с “ в следното изречение „В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия, във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство, се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. “ Чудех си дели това, което съм обградила със запетя може да се приеме като допълнение и да се отдели от изречението. Предварително благодаря.

    Отговор
    • 97. Павлина  |  15.12.2014 в 20:09

      Би могло да се определи като обособена част и на това основание да се отдели със запетаи.

      Отговор
  • 98. Boyana Milanova  |  16.12.2014 в 9:49

    Много благодаря за вниманието и своевременния отговор :-)

    Отговор
  • 99. Петя Костадинова  |  25.01.2015 в 22:46

    Здравейте Павлина!
    Вашият блог открих по случайност преди години, покрай подготовката ми за Държавен изпит по български език и литература в Шуменски университет, и съм много благодарна! Следя публикациите Ви и ги намирам изключително полезни за мен, защото имам нужда да поддържам знания си зад граница .
    Благодаря

    Отговор
  • 100. Peter Skipp  |  27.01.2015 в 14:48

    Великолепен блог! Изрядно списван, красиво подреден, ненатруфен – и интелигентен! Рядкост, уви, в българския интернет!

    Позволете да Ви задам въпрос. Преводъч съм. Подготвям за публикуване роман в превод от английски. Разглежда живота и творчеството на Питер Брьогел Стария. Цитира многобройни пасажи, писани от негови съвременници, както и коментатори през вековете след живота му, но преди нашия.

    Определен дълъг цитат от географски албум, издаден през ХVІ в. (чийто нелесен правопис и изказ авторът-повествовател изрично коментира) ме накара да променя подхода си като ползвам не само архаична лескика, а и архаичен правопис.

    Потопих се в достъпния по интернет Рибен буквар, в Горски пътник, в Софронието. Свалих си Найденгеровия правопис от края на ХІХ в. Четох книги, издавани по Турско време от Христо Данов в Пловдив. Възползвах се от конвертора нов-стар правопис, любезно предодтавен на http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx. Направих каквото можах, за да нагодя изказа и праповиса на въпросните пасажи към началото-средата на ХІХ в. (Умишлено не се върнах до съвременния на въпросните пасажи „Абагар“, смятайки това за ненужно претоварване на читателя – и мое.)

    Дадено – извърших нещо интелектуално непочтено – подправих текстове, които не са били публикувани на български в съответните периоди. От друга страна, книгата е роман, нежели документалистика.

    Неочаквано (а може би очаквано за Вас?) при реферирането и редактирането на текста се натъкнах на непреодолими възражения. Според двама уважавани и известни специалисти по стародавна българска литература (един след друг и независимо един от друг) можело да запазя архаичната лексика, но за нищо на света не и архаичния правопис. Редакторът от книгоиздателството е на същото становище. Две познати и уважавани редакторки, вече пенсионирани, са солидарни с горните специалисти.

    Уви, всеки от петте ми опоненти най-усърдно и най-упорито отказва да се аргументира. Единствените изказани доводи са, че „подобен подход би съставлялал прецедент“, че „нито едно издателство не постъпва така“, че „така просто не може“ и, че „архаичният правопис би озадачил читателя и би направил съответните пасажи нечетими“. И тези доводи са предявени с нежелание, все едно в отговор на досадно дете, задаващо несъстоятелни въпроси. Дори Милен Русковото „Възвишение“, чийто архаичен език лани предизвика коментари, било издържано в съвременен прапопис. Най-сбитата (и честа) формулировка бе „не си прав!“

    Слабо и рехаво формулираният, но императивно наставен подход „архаична лексика – да, но съвременен правопис – не!“ ме смайва. Все едно да кажеш, с извинение, „любов – да, но секс – не“ и да вземеш да скопиш участниците, че да не нарушават правилото!

    Усещам едва ли не някаква непроницаема, доктринална, „чревна“ опозиция срещу правописни норми (до ХІХ в. правопис като такъв в езика ни няма), които все пак са интегрална част от историята на езика ни и които в дадения случай биха внушили подобаваща старинност.

    С интерес бих се запознал с мислите Ви!

    Отговор
    • 101. Павлина  |  28.01.2015 в 14:59

      Здравейте!
      Благодаря за оценката на блога ми. :)
      Щом като става въпрос за художестен текст и смятате, че използването на стария правопис ще придаде още по-голяма автентичност на пасажа, аз принципно не виждам пречка. Това е малка част от книгата (колко страници е все пак приблизително?) и не вярвам да натовари толкова читателя. Разбира се, зависи колко ще състарите правописа – ако е в такава степен, в каквато го променя конверторът, е достатъчно четивно. Още един аргумент бих добавила: читателите, които биха се заинтересували от роман за Брьогел, имат достатъчен интелектуален потенциал да се справят с подобен пасаж.

      Отговор
  • 102. Peter Skipp  |  28.01.2015 в 17:46

    Благодаря много за отговора! Въпросните пасажи са десетина страници от всичко 380. Разпиляни са из книгата, като най-дългият е една трета страница. А архаизмът действително би заиграл с интелекта на евентуалните читатели. Ще покажа мнението Ви на опонентите си!

    Отговор
  • 103. Драгомир Димитров  |  03.02.2015 в 11:14

    Здравейте. Благодаря за отговора на поставения от мен въпрос. Нещо повече, в коментарите под статията открих отговора на още нещо, което ме интересуваше. Блогът Ви е невероятно ценно помагало за всеки, който иска да не бъде неграмотен! Дано повече млади хора го открият, защото имат нужда от него. И повече журналисти! :)

    Отговор
  • 104. Маргарита Иванова Митова  |  19.02.2015 в 23:28

    Здравейте!
    Случайно Ви открих и съм много щастлива.Моят въпрос е Савиния мъж или савиния мъж , Станеви дувари или станеви дувари, Савината рода или савината.Предварително Ви благодаря!

    Отговор
    • 105. Павлина  |  22.02.2015 в 21:58

      Здравейте!
      Това са притежателни прилагателни имена, образувани от лични имена – пишат се с главна буква.

      Отговор
  • 106. andrej  |  22.02.2015 в 22:39

    От дълго време се опитвам да свикна да съм грамотен , но явно трябва огромни усилия за това. Отчаен съм и много страдан . Моля ви помогнете ми!

    Отговор
  • 108. Mircheva  |  01.05.2015 в 16:08

    Здравей Палина!
    Моля за информация за запетаята пред подчинено определително изречение въведено с да ,когато пред него има показателно местоимение. Кога и защо стана тази промяна?

    Отговор
    • 109. Павлина  |  04.05.2015 в 8:31

      Здравей!
      Ако въпросът е за съчетанията от типа “…това да…”, не откривам правило за поставяне на запетая. В речника от 1983 г. има правило за поставяне на запетая, когато да-изречение пояснява съществително, придружено от показателно емстоимение: Тази мисъл, да поеме вината върху себе си, го привличаше… Има и правило, че се поставя запетая, ако подчинено изречение с въпросителна дума пояснява това: Моят живот зависи в известен смисъл и от това, как ще се разреши този въпрос.
      В сегашния правописен речник няма подобно изключение – за “…това да…”, също и за “…това [въпросителна дума]…”

      Отговор
  • 110. Анатоли Нанков  |  25.06.2015 в 19:31

    Много благодаря за сайта „Как се пише“. :)

    Отговор
  • 111. Георги Д-р Карев  |  06.09.2015 в 11:41

    Здравей, Павлина ! Лично аз никак не съм привърженик на бързото преминаване към общуване на „ти“, но щом го предпочиташ, нямам възражения. По професия съм лекар, пенсиониран професор по антропология. Преглед на това, което оставям в науката след себе си, може да бъде направен в Google, на Scholar, рубриката Karev GB. Живо се интересувам от проблемите на българския език, по-специално от тенденцията към неговото опростачване, включително чрез активното съдействие на медиите. Седемдесет процента от телевизионните говорители и коментатори не познават основното правило на използване на учтивата форма на общуване – на „Вие“. Само днес, 6 септември, неделя, забелязах няколко груби грешки. Въпреки че на писмения зрелостен изпит по БЕЛ от няколко години има поне по един въпрос в теста, който да провери дали зрелостникът знае, че глаголните форми при използване на учтивата форма не се съгласуват с пола на събеседника, а задължително са в множествено число. Ето най-пресните примери:
    Миролюба Бенатова, към шофьора Пламен Трифонов: „Вие сте БИЛ шофьор на ковчег…Вие сте ИЗБЯГАЛ…Вие вярвате, че сте им ПОМОГНАЛ“.
    Диана Найденова, на граничната полоса с Турция, към старши комисар Иванов, шегувайки се, че ще прескочи граничната линия: „Вие ще стоите с гръб, все едно не сте ме ВИДЯЛ“.
    Нана Гладуиш, в предаването на „Нова“ „Съдебен спор“: А в София ИДВАЛА ли сте друг път…И не сте ИДВАЛА в София ?“.
    Павлина, молбата ми към тебе е следната. Една от точките в едно есе, върху което работя, се отнася до въпросната учтива форма, включително възрастови и географски различия в употребата й. Никъде не можах да намеря данни кога и как тази форма е проникнала в българския език и култура. Защото Аспаруховите българи едва ли са я използвали. В писмата на поп Минчо Кънчев има едно колебливо преминаване ту към „ти“, ту към „Вие“, макар че в писмата до баща му второто като че ли преобладава. Можеш ли да ми дадеш някаква информация (респ. линк) по въпроса ? Ще ти бъда много задължен.
    Също така, без да навлизам в личното ти пространство, бих искал да имам някакъв адрес, на който да мога да ти изпратя нещо на хартиен носител. Макар и на стари години, но издадох една скромна книжица със стихове „Литография с воеводи“, от която ще ми бъде удоволствие да ти изпратя екземпляр.
    Жоро

    Отговор
    • 112. Павлина  |  07.09.2015 в 10:53

      Здравей, Жоро!
      Ако предпочиташ, може да започвам и със Здравейте, Георги!
      Причината за тази “масова грешка” – помогнал/помогнала при учтивата форма – е не у журналистите, а у кодификаторите. Коментирала съм я тук.

      За историята на учтивата форма знам малко, защото ме е интересувала преди всичко съвременната ѝ употреба. Ето кратки данни.

      Отговор
  • 113. Цветелина  |  15.10.2015 в 13:03

    Здравейте, Павлина!
    Имам въпрос по отношение на това дали се пише запетая пред „и“ (в примера второто „и“) в един конкретен случай – пример: Човек трябва да знае своите права и задължения и отговорностите си в обществото. Трябва да се насочим към изграждане на по-дълбоки и по-стабилни връзки и повишаване нивото на информираност.

    Отговор
    • 114. Павлина  |  16.10.2015 в 18:56

      Здравейте, Цветелина,
      Няма нужда от запетая.

      Отговор
  • 115. Zdravka Dzhoreva-Peneva  |  17.10.2015 в 18:55

    Привет!
    Би ли ми обяснила какво е правилото за транскрибиране на български лични имена – на английски?
    Например как се пише Ани – Ani? Anny? или Веси – Vessi? Vesy?
    Благодаря!

    Отговор
  • 117. Човекът, който ни съветва „Как се пише?“ | Сайтът на Силвина  |  23.10.2015 в 12:48

    С Павлина Върбанова бяхме колежки от времето, когато работих в медия…

    Отговор
  • […] Павлина Върбанова бяхме колежки от времето, когато работих в медия. Да […]

    Отговор
  • 119. Боряна Бонева  |  31.08.2016 в 10:50

    Здравейте, Павлина,
    Как е правилно да се каже:
    Видях че си ми звънила или Видях че си ми звъняла.
    Какво е правилото от което да се ръководя за подобни изрази?
    Благодаря предварително
    Боряна

    Отговор
    • 120. Павлина  |  06.09.2016 в 21:48

      Здравейте, Боряна,
      Според предишния официален правописен речник – звънила (мин. св. деят. причастие). В последния всички глаголи са представени само с формата си за 1 и 2 л. ед.ч., сег. време. Не разполагам със “специалното издание” на ИБЕ на БАН и не знам дали кодификаторите са променили нещо по отношение на този глагол. Във всеки случай, в езиковата практика преобладава формата звъняла (мин. св. деят. причастие), която е свързана със старата аористна основа на глагола.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


%d bloggers like this: