Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми

08.11.2011 at 9:12 23 коментара

В новите правописни и пунктуационни правила има малки, даже бих казала трудно забележими промени по отношение на изписването на учтивите форми.

Формулировката на правилото е следната:
“49. С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи:
49.1. В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, моля за Вашето съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.
Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия”.

В сравнение с изискванията в теоретичната част на последния правописен речник прави впечатление липсата на:
1) уточнението, че главна буква се пише, когато учтивите форми са употребени в официални документи;
2) забележката, че в художествената литература същите форми се изписват с малка буква (освен когато не са употребени в официални документи).

Това според мен означава, че са предприети действия за унификация, т.е. главната буква трябва да се използва винаги при учтивите форми, независимо от стила на текста. Ще спомена, че в една своя публикация предвидих подобно развитие. :) Може да прочетете аргументите ми, като проследите линка под този текст.

И още нещо. Последните два примера, цитирани по-горе, ликвидират двоуменията дали личните и притежателните местоимения трябва да се изписват с главни букви, когато се отнасят за двама или повече души. Веднъж ми се наложи да донеса от девет кладенеца вода, за да аргументирам употребата на главни букви в тези случаи (http://bit.ly/sLSYrS – коментар 4). Сега вече е ясно.

П.П. Вероятно съм избързала с първото си заключение в тази публикация. В правописния речник, който предстои да излезе следващата година, правилата ще бъдат представени в по-пълен вид, така че е напълно възможно отново да видим изключението за употребата на главни букви в художествения стил.

П.П.П. В излезлия от печат Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 48, т. 49.1 правилото за употреба на главни букви при учтивите форми е възпроизведено в същия вид, както във втория абзац на статията.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 62–63.
Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 40.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Нови правила 2011, Правопис. Tags: , , , .

Частен проблем с пълния член (3). Спасителят/Спасителя, “Мислителят”/“Мислителя” Кога се пише запетая пред съюза или?

23 коментара Add your own

  • 1. Ани  |  08.11.2011 в 11:20

    На мен ми е трудно да приема, че учтивата форма с главна буква е една и съща при обръщение към едно лице и към множество от хора.

    Даденият пример: „Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия” ми стои доста неестествено…

    И това, че сега не уточняват употребата на учтивата форма конкретно и само за официални документи не означава автоматично за мен, че трябва да я употребявам навсякъде – в публицистични или художествени материали (освен ако контекстът не го налага).

    Отговор
    • 2. Павлина  |  08.11.2011 в 11:42

      Ани, твоят коментар ме накара да позвъня на “Езикови справки” – нещо, което отдавна не бях правила. Колегата наблегна на това, че новото издание съдържа основните правила за правопис и пунктуация. Вероятно в правописния речник, който ще излезе следващата година, ще присъства уточнение за стиловете и случаите, когато се употребява главна и малка буква при учтивите форми.

      Аз се питам дали беше разумно правилата да се издават предварително в някакъв половинчат вид.

      Отговор
  • 3. Ани  |  08.11.2011 в 11:45

    И на мен ми се струва странно – така издадени, правилата по-скоро повдигат повече нови въпроси, вместо да изясняват нещата.

    Отговор
  • 4. Michel  |  08.11.2011 в 12:25

    „Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.“
    „Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия.“

    Според това, което съм учил в училище не много отдавна, и двата примера са грешни, и можем да пишем „двойка“ на автора! ;)

    1) Ако се обръщаме към много хора едновременно, в официални писма и документи, се пише „вие“ с малка буква, тъй като се обръщаме към множество, а не един човек (в някои европейски езици правилото е същото или подобно). Тоест, горните примери би трябвало да са:

    „Господа, всички вие допринесохте за нашия успех.“
    „Колеги, вашият проект е одобрен от Европейската комисия.“

    2) Ако говорим за литература, то се пише „вие“ с малка буква винаги, при обръщения (освен ако вътре в книгата пък, съответно, не се цитира писмо или официален документ, тогава може да е с главна).

    3) Пише се „Вие“ с главна буква, ако се обръщате лично към един човек, в официално писмо или документ, примерно:

    „Колега, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия.“

    – това вече е правилно. Това е учтивата форма, задължително с главна буква, но, уточнявам: обръщаме се към един човек, не много.

    * * *

    Естествено, може и да греша, просто това са ми спомените от училище … Надявам се някой „умна глава“ да не вземе набързо да пренапише всичко по свой аршин, и множеството да стане на „Вие“ щото … щото така, примерно (въпреки логиката). :)

    Ама кой знае.

    Отговор
  • 5. batebogi  |  08.11.2011 в 14:11

    Здравейте отново всички посетители на блога на Павлина.

    Ще споделя подробно своите мъки и несрети по отношение на учтивата форма, която ми е стара болка…

    Освен многото неуточнени въпроси в последния правописен речник на БАН от 2002-ра, има и твърде много недомислици, ретроградност, а може би изкуствен диктат на нормата над узуса в степен над разумното. От доста време понякога затварям речника с досада и пиша така, както ми диктува усетът, с което се излагам на риска да бъда обявен за неграмотник. Белята е в това, че в академичните среди нас, филолозите, ни учат да богоговеем пред нормата, като пред свещено писание :-) Рядко ни се казва, че можем да я гледаме критично. Е, гледам я критично – дори повече, отколкото трябва май…Когато при първото си включване в коментарите към този блог я защитих в разгърната и накрая отвлечена от темата дискусия, това беше по-скоро случайност.

    Разбира се Речникът, който излиза от дъжд на вятър (в Чехия Институтът по чешки език издава актуализирани правописни и пунктуационни правила всяка година), не е само за филолози, а за всички българи, които таят любов и имат любознателност към езика – това е ясно. Ясно е и това, че в тази връзка Речникът може би трябва да се стреми към уеднаквяване, а не към детайлизация. Но за беля не виждам нито едното, нито другото, а струва ми се унификацията често е невъзможна.

    Какво ми харесва в новите Правила (които още не съм си купил за беля): уточнението, че може главна буква да се изписва и в случаите, когато адресатът не е едноличен – тук цитираните от Павлина примери Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия и Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех. Семантиката и прагматиката надделяват над рамковия стереотип – това е добре!

    Какво не ми харесва… Най вече това, че най-често не се взима предвид прагматичната страна на изказа. Главната буква е маркер на учтивата форма, сигнификант на определени комуникационно прагматични взаимосвързаности, социолингвистични предопределения, ситуационни обусловености. Адресантът може да желае да маркира тези екстралингвистични стилотворни фактори на официалност или официозност, на дистанцираност или уважителност с главна буква и в неофициални текстове. Негово право е – при това независимо от медиалния характер на графичния носител (хартиен документ, графит, писане с цветен дим от самолет в небето или електронен текст – чат, есемес, имейл). А също така е възможен и обратният вариант – в официален писмен документ да се „пренебрегне” главната буква, ако адресатът не е едноличен. И следват примери:

    1. Благодаря Ви, Павлина, за хубавия пост. (С Павлина се познавам само от коментари в блога й, с главната буква сигнализирам официалното си отношение към нея и строго официалната формата на изказа си).

    2. Колеги, с радост ви съобщавам, че ми се роди син! Каня всички вас на фирмено тържество днес в седем часа в централното фоайе на сградата. (Под въпрос е официалността, ще каже някой. Ами ако това е написано на 200 картички, раздадени на служителите на работните им места? С употребата на малка буква спрямо неедноличен адресат адресантът цели да внуши дружеска отвореност, либералност, празнична неформалност).

    3. Уважаеми служители на компания „Джи енд Ди”, моля Ви, не гасете угарките си във фикусите по коридорите, за целта използвайте поставените в ъглите стоящи пепелници, които лесно се забелязват от всяка зрителна точка. От домакинката. (Неофициалното изявление използва главната буква като стилистичен маркер на иронията, което е в синхрон с общия стилов фон на текста).

    4. Мили Тони, благодаря, че ми дадохте мейла си. Вижте…снощи бях попрекалила с алкохола и не знам как стигнахме до това. Моля Ви горещо, не ми се обаждайте повече и не ме питайте защо искам това от Вас. Сбогом. (Ще речете неофициален ”документ”, нали? И какво прави тогава пак главната буква в него? Но семантичното й послание е повече от ясно и, така написано, местоимението изразително подкрепя – и в транспозицията си от сингуларен референт към изказ в плурал, и като графичен маркер – учтивата форма, вече заявена в множествените глаголни окончания, въпреки нейната прагматична „ненужност” като вече безспорно преодолян етап от фазите на дистанция в комуникацията… Значи от този и от горния пример е ясно, че за правописа на учтивата форма не е определящ фактът, дали текстът е административно официален – както казва тук и Павлина „главната буква трябва да се използва винаги при учтивите форми, независимо от стила на текста”. Но пример № 2 противоречи и на това твърдение, а също и следващият).

    5. Колеги, тези от вас, които не са получили гумени галоши за работа в мокри помещения, да се обърнат към началника на склада. Директорът. (Явно е, че изборът на малка буква в учтивата форма на неофициален документ е свързан с избягване на противоречието между нищожността на темата и патетичната поза на изказа, което би могло неизбежно да доведе до комични конотации).

    6. И накрая – да, в художествената литература няма смисъл да се пишат главни букви в учтивата форма, представете си книгата „Тримата мускетари” на какво би заприличала, ако при всяко обръщение, между любовници и бойни другари дори, се изписваше главната буква. Но представете си също така, че мейлът от точка № 4 е част от къс разказ. Нима не бихте написали местоименната форма с главна буква?

    Толкова по този въпрос. Остава да кажа защо се замислям над подробностите. Ами защото езикът е космическо везмо от „подробности”, затова. Ще кажете, че за тази цел има конференции и сборници, специализирани статии по езикова култура и тъй нататък. Да, но докато авторите на кодификационните стандарти разсъждават така, докато продължават да пускат по един речник на десет години (разгеле издадоха и правила, да живей!), докато продължават да изолират живия език и неговите ролеви превъплъщения от сферата на нормативността и да творят лабораторни инструкции, въпросите и неяснотите ще остават не само сред всички българи, но и сред нас, по-тесните специалисти.

    Благодаря за вниманието!

    Бате Боги

    ПП. Докато писах това, виждам, че се е отворило обсъждане и че отношението към темата и на тримата – на Павлина и двамата коментиращи – е критично. Това ме радва :-). Разбира се, че това ще Ви кажат от „Езикови справки”, Павлина – да не обяснявам какво ми казаха на мен, когато се заядох настървено с правописа на „бас китара”. Две различни становища от там, мейл от доказан специалист по въпроса с уклончиво-компромисен тон, че може така, па и онака… Нейсе, запуши я, дето вика един герой на Алеко. Имаме глави на раменете си да мислим там, където Речникът и Правилата са недомислени. Туйто…

    Отговор
  • 6. Павлина  |  09.11.2011 в 9:51

    Чета коментарите и си мисля, че и те, и моята статия са красноречива илюстрация на разнобоя по отношение на изписването на учтивата форма. Тук е моментът да кажа, че (по моя информация) за всичко е виновен император Константин Велики, който започнал да говори в 1 л. мн.ч. (ние вместо аз) и това наложило подчинените му да се обръщат към него също с форми в мн.ч., съответно за 2 л. Тази практика се разширявала постепенно и след много векове стигнала и до България.

    Между нормата и живия език винаги има напрежение и това е нормално. Неприятно е, когато то нарасне до степен, неприемлива за говорещите този език. Аз уважавам нормата, но не благоговея пред нея. Като всяко човешко творение и тя е несъвършена. Освен това е исторически променлива и следва узуса. Понякога изостава, понякога се лута, докато улучи верния път. И никога не успява да угоди на всички, защото езикът е многолик и тя не е в състояние да предвиди безбройните речеви ситуации, в които си служим с него (batebogi чудесно е представил няколко такива – благодаря за илюстрациите :).

    От друга страна обаче, в езика действат и центростремителни сили. Тъкмо тях имах предвид, когато писах, че би било добре учтивата форма да се изписва с главна буква навсякъде, без оглед на стила. Сегашното правило е половинчато: в официалните документи – с главна буква; в художествения стил – с малка буква. Има и други стилове, както е известно. Как да постъпваме там? Да не забравяме, че филолозите не са преобладаващата част от населението, повечето хора са неспециалисти и се питат защо на едно място учтивите форми са с малка буква, а на друго – с главна буква.

    Трудна работа е нормотворчеството, спор няма.

    Отговор
    • 7. Michel  |  09.11.2011 в 12:24

      На batebogi прочетох с голям интерес коментара… :)

      Да се слуша интуицията, а не само да се четат официалните „норми“, е много важно! (То ако ние следяхме само „нормите“, трябваше да пишем и идиотски думи като „пиар“, „ейчар“, „есемес“ и т.н. (вместо логичните съкращения, „PR“, „HR“, „sms“), например… лично аз с това не съм съгласен; както има „km“ и „километър“, но дума като „sms“ си е чисто съкращение на short message service и трябва да си остане като съкращение (sms) или пък да се пише еквивалентът „кратко съобщение (на телефона)“.)

      Идеята обаче да пишем винаги „Ви/Вие“ с главна буква (тук малко към немския език и правилата негови ние местим се…) – и в литературата, и в официални документи, и т.н., само защото е по-лесно, е все едно да премахнем пълен/непълен член, защото „масите“ не са сигурни кое кога се използва, и да им облекчим задачата (да не се учат, кое е правилно). Или пък да премахнем „й“ (или пък „и“?), тъй и тъй (отново) „масите“ може да се объркат, кога е правилно и кога не е правилно да се използва „й“ или „и“, примерно, „компаний“ или „компании“, или „един злодей, много злодей“ (или „много злодеи“?) та за какво ни е тази буква? И т.н. :)

      Опасно е това облекчаване на правилата, според мен. Който иска, да учи, който не иска, да не учи. Всеки има правото да е грамотен или не. Езикът се променя, разбира се, но ако днес е правилно да се пише „компании“ за мн. ч. на „компания“, няма логика да пишем утре „компаний“, щото „масите не знаели и им било трудно да разберат правилото“…

      Та тъи. отйвам да пия кафе, че нещо дълъг мй стана коментара… ;)

      Отговор
  • 8. ldtr  |  10.11.2011 в 21:14

    Аз пък страшно се кефя как някои хора искрено вярват, че правилата в книжовната норма се измислят, за да може да ги усвои един 5%-ен „елит“, който после да натяква на останалите 95% („масите“) колко са тъпи. Сума ти народ гордо заявява, че правилата не трябва да служат за улесняване, а за да има какво да се учи в училище.

    Отговор
  • 9. Michel  |  10.11.2011 в 21:18

    @ldtr:

    Правилата не се „измислят“ и със сигурност граматическите правила не са някаква идея на „граматическия елит“, за да дразни останалите „95%“, а са с цел всички да общуваме по-лесно и по-точно (пример: пълен и непълен член: дават различна информация, и затова са полезни)…

    Но… Ако това не е ясно, няма за какво да си говорим тук… :)

    Отговор
  • 10. ldtr  |  10.11.2011 в 22:01

    Смехотворно е да се твърди, че правилото за пълния и краткия член улеснява някой от носителите на българския език. Информацията, която дава това правило е абсолютно безполезна – че там, където се пише пълен член, в други езици има именителен падеж. По-вредна безсмислица от него не съм срещал в никой от известните ми литературни езици.

    Отговор
  • […] Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми / Публикувано на 15.11.2011 […]

    Отговор
  • 12. Емо  |  10.12.2011 в 17:53

    Как е правилно? „Да Сте жив и здрав“ или „Да сте жив и здрав“.

    Отговор
    • 13. Павлина  |  12.12.2011 в 9:21

      При учтивите форми с главни букви се изписват само местоименията – личните и притежателното: Вие, Вас, Ви, Ваш. Глаголите се пишат с малка буква, следователно: Да сте жив и здрав.

      Отговор
      • 14. Емо  |  15.12.2011 в 13:13

        Благодаря Ви! :)

        Отговор
  • 15. Mozo  |  03.01.2012 в 20:27

    Добре, аз така и не разбрах – когато се обръщаме неучтиво към множество, да речем в публицистичен стил, пак ли трябва „вие“ да е с главно „в“?

    Отговор
    • 16. Павлина  |  06.01.2012 в 10:06

      След като е неучтиво – с малка буква.

      Отговор
      • 17. Mozo  |  06.01.2012 в 12:50

        Ясно, благодаря :)

        Отговор
  • 18. mystery  |  19.05.2012 в 16:52

    Здравейте всички ! Искам да попитам: Как трябва да записвам правилните официални форми на глаголите? Пример: Уважаема госпожо, поканена/поканени сте на нашето тържество. Не ми е ясно при такива обръщения към жена/мъж (в официален диалог) как трябва да е правилната форма на глагола ( искала сте,искали сте и т.н.) ?? Моля за помощ ! Благодаря !

    Отговор
  • 20. Морфо  |  16.08.2012 в 15:49

    „Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.“
    „Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия”.

    Удивена съм, че учтивият характер на „Вие“ се използва и когато се обръщаме към повече хора!

    Отговор
    • 21. Павлина  |  17.08.2012 в 8:08

      Защо да дискриминираме групите от хора? И те заслужават учтиво отношение. :)

      Отговор
  • 22. Рога&Ко  |  13.09.2013 в 15:16

    И последно как се пише по „модерному“:
    Моля Ви (дами и господа) хора
    или
    Моля ви (дами и господа) хора?
    На мен първото ми звучи..просташко.

    Отговор
  • 23. Любомир  |  02.03.2014 в 10:51

    Обръщението в заглавието трябва да е
    „Дами и господа…“

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: