Пълният член се употребява не само при подлога
05.08.2011 at 9:41 57 коментара
Отскоро се подвизавам в новата социална мрежа Google+. (Всъщност няма как да е отдавна. ;) За да бъде пребиваването ми там по-смислено, започнах да публикувам кратки напътствия под надслов “Вечерен урок по правопис/пунктуация”. Някои от уроците ще препубликувам и тук.
В унисон с публикациите на Светла Енчева и Иван Стамболов в техните блогове относно последния законопроект за българския език, да разгледаме една типична грешка, която се допуска при членуването на съществителните имена от мъжки род.
Доста хора са запаметили правилото по следния начин: с пълен член се членува подлогът в изречението; щом като думата не е подлог, тя се пише с кратък член. Не е точно така обаче. Пълен член получава не само подлогът в изречението, но и именната част на съставното именно сказуемо.
Какво представлява това сказуемо? То се състои от глагол с абстрактно или избледняло лексикално значение и именна част (съществително, прилагателно или разширена именна конструкция). Типични глаголи, с които се образува такова сказуемо, са: съм, бивам, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (’превръщам се в някакъв’). Например в изречението Бирата изглеждаше студена и наистина се оказа такава имаме две съставни именни сказуеми: изглеждаше студена и се оказа такава.
Ето и грешките в законопроекта (по-точно в мотивите към него):
Езикът е основния (правилно: основният) градивен елемент на нацията.
Това не е първия (правилно: първият) опит за регламентиране (тук бих добавила на) въпроса с българския език на законодателно ниво.
Още два примера с други глаголи, образуващи съставно именно сказуемо и налагащи употреба на пълен член:
Възможно е Тунис да стане първият истински реформатор в арабския свят.
Този цвят ми изглеждаше най-красивият на света.
Написах този урок доста набързо. След като прочетох по-внимателно законопроекта, открих още три грешки при членуването.
Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва
Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис.
57 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Блогът на Павлина 
1.
Анна | 27.01.2023 в 15:45
Здравей, Павлина! Мислех, че съм наясно с основните моменти при употребата на пълен член, но в тези изречения изпитвам известни колебания и в един момент съвсем се обърках… Моля за помощ:
1. Парите са коренът на всичко зло.
2. Според легендата след тази случка Съветът нарежда входът да бъде запечатан.
Има ли пълен член след „са“, т.е. при множествено число? А във втория случай – той (съветът) нарежда той (входът) да бъде запечатан, така ли се получава?
2.
Павлина | 28.01.2023 в 16:57
Здравей, Анна!
1. Според правилото е важно формата да е на глагола съм. Няма изискване да е в ед.ч.
2. Да, така се получава. Имаме две прости изречения с по един подлог в тях.
3.
Анна | 29.01.2023 в 12:12
Благодаря! :)
4.
plampetkov | 24.10.2020 в 1:09
Здравей, Павлина! Въпросът ми е „техният“ или „техния“?
„Гражданите негодуваха – как така град като техният отпада преди градове с много по-скромни възможности и културни постижения.“
Като кой – като техният. Така разсъждавам. Но нещо не ми се връзва напълно.
5.
Павлина | 25.10.2020 в 9:42
При заместване с той/него подходящо е с него – като него, следователно с кратък член.
6.
Михаела | 07.10.2020 в 14:09
Здравейте. Искам да попитам трябва ли да се сложи пълен член на едноименния? Звучи ми като да трябва, но глаголът изисква ми е с нотка на безличност и това ме обърква.
Благодаря!
„В останалите държави от системата „Зелена карта“ се изисква едноименния сертификат“
7.
Павлина | 07.10.2020 в 16:45
Здравейте! В повечето случаи заместването с той/него върши работа. Във Вашия пример – също. Едноименния сертификат може да се замести с той, следователно трябва да е с пълен член.
https://kaksepishe.com/palen-chlen/
https://kaksepishe.com/kratak-chlen/
8.
Михаела | 07.10.2020 в 22:22
Благодаря много за бързия и полезен отговор! Поздрави и уважение съм прекрасното Ви дело!
9.
Бойко Евстатиев | 02.03.2020 в 8:28
Здравейте,
С пълен или кратък член е правилно да се напише „ред“ в изречението: КАБ (Камарата на архитектите в България ) изисква да се спазва реда за назначаване на Главни архитекти.
Като се замислих сега, как вие бихте написали формулирания от мен по-горе въпрос?
Поздрави и благодарности за работата ви в този блог!
10.
Павлина | 02.03.2020 в 8:47
Здравейте!
Бих написала така:
С пълен или кратък член е правилно да се напише „ред“ в изречението “КАБ (Камарата на архитектите в България) изисква да се спазва реда за назначаване на Главни архитекти”?
Правилно е така:
КАБ (Камарата на архитектите в България) изисква да се спазва редът за назначаване на главни архитекти.
Пробвайте да замествате думата, за която се съмнявате, с той/него.
https://kaksepishe.com/palen-chlen/
https://kaksepishe.com/kratak-chlen/
11.
Бойко Евстатиев | 03.03.2020 в 0:46
Здравейте!
Много ви благодаря за разясненията!
Зная правилото за заместване с той/него, но понякога тези замествания нещо не ми се връзват смислово. Явно каквото не съм научил навремето … никога няма и да науча ;)
Възхищавам се на усилията ви в този блог и помощта, която оказвате на толкова хора!
12.
Полина Петкова | 05.10.2018 в 13:29
Когато подлогът е някаква титла- краля, главния счетоводител или шапкаря, градинаря или пък дума завършваща на „я“ пълен или кратък член се употребява?
13.
Павлина | 05.10.2018 в 16:48
Прилага се общото правило, т.е. както при всички останали думи.
14.
катя | 17.08.2020 в 18:59
Може ли пълният член да се използва няколко пъти в изречение.Например;’Лошият,злият,завистливият не биват обичани в обществото.’
15.
Павлина | 18.08.2020 в 9:24
Не само може, а трябва, когато са изпълнени условията за това. Ако в едно изречение има сто подлога, които са имена от м.р., и стоте получават пълен член.
16.
Даниела | 01.08.2018 в 20:09
Пълен или кратък член трябва да се употреби в следното изречение: Филмът го има вече онлайн.
17.
Павлина | 02.08.2018 в 7:16
Кратък.
18.
Maxym | 06.01.2017 в 12:12
Благодатна нова 2017 г.!
Бихте ли разяснили как е редно да се членуват подлозите в главното и в подчиненото изречение?
Пример:
„Кметът се увери, че гражданинът има нужда“.
Благодаря предварително!
19.
Павлина | 06.01.2017 в 13:13
Благодатна да е!
Няма значение в какво изречение е подлогът – получава пълен член.
20.
Полина Петкова | 08.10.2018 в 15:27
Благодаря!
21.
Владислав Владимиров | 05.12.2016 в 9:39
Как е по-правилно?Аз забравих германския език или аз забравих германският език!
22.
Павлина | 05.12.2016 в 10:58
С кратък член, но езикът е немски все пак.
23.
Дима | 12.09.2015 в 11:44
Здравейте! Имам една чуденка.С пълен член ли се членува подлогът, ако е в подчиненото изречение. Например:
„Някои хора си мислят, че гръцкия плаж е каменист.“
Гръцкия или гръцкият? Благодаря!
24.
Павлина | 14.09.2015 в 7:08
Няма значение какво е изречението – главно или подчинено. Трябва да е с пълен член.
25.
Bogdana | 13.09.2013 в 19:57
Благодаря много! Сега е вече е ясно :)
26.
Bogdana | 12.09.2013 в 19:22
Здравейте,
Днес се разрази малък спор относно това изречение „Ако спреш да вмъкваш лични нападки, обещавам другият път да махна кавичките“ и по-специално упортребата на пълния член в думата „другият“. Бихте ли ми обяснили коя форма на членуването е правилна в този случай.
Благодаря Ви предварително за усилията!
Поздрави,
Б.
27.
Павлина | 13.09.2013 в 7:29
Здравейте!
Който е заложил на краткия член, печели. :) Думата не е подлог в простото изречение обещавам другия път да махна кавичките. Вижте тук, правило 1, последния пример.
28.
Цветана Спасова | 06.02.2013 в 22:47
Без да се опитвам да изземвам функциите на Павлина :), в отговор на поставения въпрос си позволявам да цитирам обяснението на езиковедите от БАН в „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на изд. Просвета от 2011 г., а именно, че пълна членна форма се пише, когато „членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам, (в значение „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“). А сега по-простичко :)! На учениците това правило обяснявам най-общо по следния начин: ако пред и след глагола „съм“, както и при глаголи в значение на спомагателния глагол, трябва да се членува дума от м. р. ед. ч., то изборът е пълен определителен член. Може да не е много научно, но пък е плодотворно :). А колкото до правилото той/него – и във Вашия пример може да се приложи – той е той :)
29.
Vili | 08.02.2013 в 6:41
До – Цв. Спасова: Да, за това говоря и имам предвид. И в този случай не е ли правилно: Магазина отваря в 9 часа. и Магазинът е отворен.
30.
Кате | 12.02.2013 в 14:09
Благодаря за обяснението! :) Трябва да призная, че всички тези правила са вече твърде мътни (откакто началното училище остана така назад във времето), а пък все по-често ми се приисква някой да ми ги обясни като едно време. Радвам се, че има хора като Вас и Павлина! :)
31.
Кате | 06.02.2013 в 17:50
Току що осъзнах, че вече няколко пъти попадам на този блог в издирване на правилното.. и всеки път съм намирала търсения отговор. Та, реших, че е крайно време да благодаря! :) Обясненията винаги са били много разбираеми и абсолютно достатъчни. Благодаря за помощта! :)
Конкретно към тази публикация ме доведе изречението „С нея случаят е същия(т)“, където правилото „той/него“ не ми вършеше работа. На помощ се притече приятелят ми, който посочи правилното, но така и не можа да ми даде, така да се каже, научната причина.
Благодаря още веднъж за многократната помощ! :)
32.
Vili | 06.01.2013 в 16:10
Темата за пълен и кратък член е много интересна. Както казваше сестра ми – „Това е критерий за грамотност.„ Според мен, в ежедневното писане не би трябвало да формализираме правилната употреба на пълен член. Що се отнася до офицЯлни :) документи, надписи и други, то е добре да се отнесем подобаващо. Преди време бях слушала в езиково предаване подробно обяснение за употребата на пълен член. Там се казваше, че е при подлог, но само ако има реално извършено действие. Например в „Магазина отваря в 9 часа„ се използва кратък член, тъй като магазина не може да „отвори„, а реалното действие отваряне се извършва от човека. Има ли актуална информация по този въпрос.
33.
Павлина | 07.01.2013 в 9:18
Информацията – така, както я чета в коментара ви, е невярна. Подлогът винаги се членува с пълен член. Специално по отношение на употребата на пълен и кратък член няма промяна в нормата. Правилно е да се пише Магазинът отваря в 9 часа.
34.
aninn | 21.02.2012 в 1:43
А как стои въпросът с обстоятелствата? Например: „Да се срещнем на площада. ПлощадЪТ(?), на който пускахме хартиени фенери.“ Винаги ми е било чудно.
Благодаря.
35.
Павлина | 23.02.2012 в 9:09
Обстоятелствата получават кратък член. Във второто изречение аз бих употребила отново кратък член, защото според мен то представлява присъединителна конструкция (добавена нова мисъл по повод изказаното в предходното изречение) и обстоятелството се повтаря. Но от друга страна, може да е поредният частен проблем с пълния член.
36.
aninn | 22.04.2012 в 9:19
Благодаря!
37.
Павлина | 12.01.2012 в 8:59
[В отговор на коментар 15 от Ляо]
Страхувам се, че опитът ми за логично обяснение на приложението на едно ненужно и изкуствено правило в българския правопис в поредния частен спорен случай би прозвучал схоластично. Затова давам предимство на жизнеспособния кратък член, който отдавна е преборил пълния в българския език.
38.
ldtr | 12.01.2012 в 23:51
Най-после!
Доброто победи, щастлив съм :)))
39.
Ляо | 16.01.2012 в 11:11
Ясно. :) Бях забравила, че недолюбваш правилото.
Ако ми позволиш, няма да се съглася, че краткият член e преборил пълния. В някои краища на България се използва повече (или може би единствено) пълният член. Освен това ми прави впечатление, че журналистите – и изобщо водещите по телевизията – използват много пълния член, където трябва и където не трябва, като че ли с това информацията, която поднасят, ще прозвучи по-достоверно и убедително. Очевидно не знаят правилото, но отдават значение на употребата на пълния член. А миналата година, когато имаше дебат ‘за’ и ‘против’ пълния член, в интернет беше пълно с коментари от рода на ‘аз съм против отпадането на пълният член от българският език’. Тоест пълният член явно е достатъчно харесван, може би и заради това, че се е наложило мнението, че познаването на употребата му е критерий за грамотност. Нищо че не е ясно кога се употребява, важното е да присъства тук-там. :)
Ако трябва да кажа моето мнение – свикнала съм с това правило, тъй като съм го научила много рано. Би ми било необичайно да спра да го прилагам. Но иначе отговорът ти напълно ме удовлетворява. Преди няколко дни претърпях инцидент, от който като по чудо се отървах без никакви наранявания. Та си дадох сметка, че в случая съм се вторачила твърде много в нещо, което не е чак толкова значимо. :)
40. Пълният член се употребява не само при подлога | Информ@ЛИЧНО | 23.08.2011 в 9:03
[…] Пълният член се употребява не само при подлога / Публикувано на 23.08.2011 […]
41.
Павлина | 07.08.2011 в 10:10
Емиле, Милена, Мила, благодаря! :)
Мила, може да погледнеш коментар 307 в Езикови питанки – по проблема “Здравейте, Симона”.
42. Пълният член се употребява не само при подлога | Bulgarian Blog | 06.08.2011 в 12:34
[…] Отскоро се подвизавам в новата социална мрежа Google+. (Всъщност няма как да е отдавна. За да бъде пребиваването ми там по-смислено, […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]
43.
Ляо | 05.08.2011 в 20:10
Павлина, би ли казала дали след ‘означавам’ и ‘представлявам’ ще има допълнение или сказуемно определение? Например ‘Бракът представлява/означава съюзът между двама души’. Сказуемно определение, нали? :)
44.
Павлина | 07.08.2011 в 11:59
Че не е допълнение – не е със сигурност. Отнася се до подлога, следователно – с пълен член. Аз се замислих дали с тези глаголи не се образува съставно именно сказуемо. Не са посочени в академичната граматика като такива, а в Речник на българския език. Т. 13. С.: БАН, 2008, 1158–1160 пише, че представлявам се употребява със сказуемно определение. В това се съмнявам, защото лексикалното му значение е избледняло според мен.
Ляо, имай предвид, че може да има сказуемно определение и към допълнението, например: Видях го наскърбен и унил. Успокояващото е, че членувани форми в тези случаи се срещат изключително рядко.
45.
Ляо | 06.10.2011 в 16:00
Привет отново и поздравления за професионалните успехи! :)
Бях си написала коментара доста набързо – трябваше да уточня и че става дума само за част от значенията на двата глагола, но знаех, че така или иначе, ще ме разбереш.
От отговора ти оставам с впечатлението, че под ‘сказуемно определение’ и ‘съставно именно сказуемо’ имаш предвид различни понятия. Аз съм свикнала със ‘сказуемно определение’, но знам, че става дума за едно и също нещо. Или аз нещо не съм разбрала?
И пак нещо, свързано със сказуемното определение. Може ли да има сказуемно определение след предлог? Какво имам предвид: тези дни ми попадна едно книжле – “Българска граматика” от проф. Стефка Петрова. На
с.52 пише следното: “Ако именното сказуемо е определено, то се членува. Ако е от м.р. ед.ч., членува се с пълен член като подлога: Тя се смята за най-хубавата. Той се смята за най-умният от всички.” Въпросът ми е за ‘за най-умният’. Всички знаем правилото, че след предлог не може да има пълен член. Това може ли да се смята за някакво изключение? Моля те да разясниш.
И последно, за “гъзар” – -я/-ят ли ще приеме, или –а/-ът? Знам, че по правилата трябва да е с -я/-ят (както например тузар), но нещо не ми звучи.
Благодаря ти. :)
46.
Павлина | 07.10.2011 в 9:42
От трийсетина години се прави разграничение между сказуемно определение и именна част на съставно именно сказуемо. Сказуемно определение има, когато сказуемото представлява пълнозначен глагол, например:
Петър вървеше уморен и сломен от тъга.
(Срв. Петър беше уморен и сломен от тъга.)
За мен употребата на пълен член в конструкции като смятам се за… е изключително спорна. Аз бих поставила кратък член.
За тузар, гъзар, титуляр, юбиляр важи законът за неутрализация на аломорфите. Виж тук и предишната публикация, към която съм дала линк.
47.
Ляо | 10.01.2012 в 17:35
Аз бях останала с впечатление, че в различните източници се използват различни термини. А в ‘Нов правописен речник’ се говори само за сказуемно определение. Много е объркано. :) Не се заяждам, разбира се, просто ми се искаше да изясня какво ти имаш предвид.
А би ли обяснила твоите основания за краткия член при ‘смятам се за…’? Тук наистина има сблъсък на 2 правила, как да преценим кое е с предимство? Никога не съм задълбавала чак толкова в правилата за пълния и краткия член, но сега, след като попаднах на примера с ‘най-умният’, ме човърка.
Благодаря!
48.
Bogomil Dimitrov | 05.08.2011 в 13:46
Здравейте Павлина,
намирам опитите за поставяне на езика, включително и писмената му форма, в рамка за изключително вредно действие. Езика е средство, а не цел и единственото, което трябва да се прави с него е да се добавят инструменти, така че да има повече възможности за използване (подвижност на определителния член – да може да се поставя пред думата, както е било в старата форма и след нея, както е сега, връщане на ѣ) и да се премахват ненужни и пречещи такива – пълният член. Ако помислим, езика е нужен за да предава смисъл и всяко разсейване и отдалечаване от тази му функция е вредно. Момента, в който въпроса за пълния член се намеси в мислите на автора, е когато езика е престанал да изпълнява функцията си на средство и се е превърнал в цел…
А Вие какво мислите по въпроса?
49.
Павлина | 07.08.2011 в 11:08
Здравейте!
Според мен рамка трябва да има. От книжовната форма на езика има смисъл и полза. Да се замислим само какво би станало, ако всеки започне да се изразява както му падне. Но ако Ви разбирам добре, Вие всъщност ратувате за “подвижност” на рамката. Аз също мисля, че сегашните правила са ненужно строги и ограничаващи, доста от тях бих окачествила като дребнави дори. Същевременно обаче осъзнавам, че е много трудно да се постигне оптимален баланс между книжовния език и живата езикова практика.
Напълно съм съгласна с това, че не трябва да издигаме в култ езика, в частност книжовната му форма. Все пак неговата основна функция е комуникативната, той е най-вече средство, което ни служи, за да се разбираме (и да спорим, да се караме, да възразяваме ;).
50.
Мила | 05.08.2011 в 11:20
Павлина, тонът ти (преминавам на „ти“) е повече от премерен и в никакъв случай – назидателен или поучителен, в лошия смисъл. Не бива да се тревожиш прекалено за начина на поднасяне, ако човек е влязъл специално, за да почерпи информация точно от твоя блог. Няма такова нещо като „Кажете ми как се играе голф?“, след което: „Ама защо ми говорите като много знаещ?! Това ме засяга!“. ;)
Моля, чувствай се свободна „да конспектираш“ по каквато и да било „хлъзгва“ тема, т.к. винаги ще се намерят достатъчно хора, които да сметнат прочетеното (припомненото) за полезно и необходимо!
Радвам се винаги на публикациите ти и всяка прочетена считам за личен плюс. :)
51.
Милена | 05.08.2011 в 10:56
Браво, Павлинче! Хиляди благодарности!
52.
Емил А. Георгиев | 05.08.2011 в 10:53
Винаги може да се научи нещо ново, еле пък по отношение на родната ни реч омайна сладка -).
Добавил съм блога ти в „любими“ на Топблоглог, за да го следя от близо.
Поздрави,
Емил
53.
Димитър Христов Димитров | 05.08.2011 в 10:11
Нищо подобно! По-добре да ни учиш ти, отколкото да си останем невежи. Аз лично предпочитам строгият тон, отколкото да си тъна в неведение! :-)
54.
Димитър Христов Димитров | 05.08.2011 в 10:01
Благодаря ти за тази публикация Павлина! Вече следя новите ти статии в е-мейла си и съм много доволен! Продължавай все така да ни образоваш, имаме нужда!
Желая ти всичко най-добро!
55.
Павлина | 05.08.2011 в 10:08
Макар че има риск да заприличам на строга учителка с показалка в ръка, ще продължавам. Ако поучителният тон ви дойде в повече – сигнализирайте. :)
56.
Zahari Zarkov | 23.08.2011 в 9:53
Павлина, браво за статията! откога се мъча с това съставно сказуемо. Благодаря!
Но моля, не ставай проводник на „модерните“ думи, които ни заляха от медии и вестници, та чак забравихме богатството на езика си.
Няма „риск“ има „опасност“ в случая.
57.
Павлина | 24.08.2011 в 15:47
Zahari Zarkov, моето отношение към чуждите думи в нашия език е по-либерално. Учудвам се, че точно риск е на твоя прицел, това е утвърдена чуждица. Какво щеше да кажеш, ако знаеше, че използвам и фаворизирам например? ;)
Мисля, че когато чуждите думи се употребяват с мярка, не дразнят. Също така мисля, че те изкуствено се демонизират. Най-общо становището ми е представено тук.