Езикови питанки

Бих искала блогът ми да бъде полезен. Затова, в границите на своята компетентност, се старая да отговарям на въпросите ви в областта на българския език. Моля да проявите разбиране и търпение, ако обещая да напиша отделна публикация в отговор на ваш въпрос и тя се забави – все пак ми е необходимо време, за да направя справки, да потърся други мнения и да обмисля нещата.

От 01.01.2013 г. отговарям на не повече от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек.

Предпочитам да се обръщате към мен на ти. Така общуването е по-непосредствено и по-приятно за мен, надявам се – и за вас.

Част от публикациите в предишния ми блог са посветени на различни езикови проблеми.
Advertisements

2 177 Коментари Add your own

  • 1. Флора  |  19.10.2017 в 17:18

    Здравейте,
    петнадесетминутка слято или разделно се изписва?
    Има правило за числително име от две или повече думи и прилагателно – всичко разделно – осемдесет и пет етажен.
    При минутката са две съществителни.

    Отговор
  • 2. Бойко  |  12.10.2017 в 18:16

    Здравей Павлина,
    Чудесно е, че има хора като теб! Високо ценя това, което правиш в този блог и го следя редовно.
    Моят въпрос е свързан с употребата на множествено число в някои специфични случаи. По-лесно е да дам пример, отколкото да обяснавам. При това от действителен случай на голяма, неподправена човещина:
    „Здравей, Георги,
    Аз съм чичо Пацо от Банишора. Снощи на ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“, някъде към 20.50 ч. намерих твоята кожена кесийка с документи – 9 на брой.“
    Та, въпросът ми е тия документи („9 на брой“ в цитата) в какво число трябва да бъдат – единствено или множествено? Брой или брои?
    Брагодаря ти предварително,
    Бойко

    Отговор
    • 3. Павлина  |  13.10.2017 в 20:31

      Здравей, Бойко,
      Трябва да е брой. Множественото число на брой е броеве.

      Отговор
  • 4. Павел  |  10.10.2017 в 17:57

    „После студена тръпка пробягна по гръбнака ми.“
    Здравей, Павлина!
    Правилно ли е да се напише „пробягна“ в горния пример? Отговарям си, че не, защото:
    1. Автоматичната коригираща програма ми го подчертава като неправилно.
    2. В речника на БАН има дума „пробягна“, обаче във всички примери в минало свършено време е написано „пробяга“:

    ПРОБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; пробя̀гам, -аш и пробя̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. д о, п р е з, о т — д о, о т — н а и под. 1. Като бягам, преминавам, премествам се…

    Т.е. ако правилно съм разбрал, в мин. св. време трябва се напише „пробяга“.
    Въпросът ми към теб е: какво правило е отразено тук? На мен ми иде да си го напиша с „н“.

    Благодарско!

    Отговор
    • 5. Флора  |  11.10.2017 в 13:05

      Не трябва ли да е пробЕгна – минало свършено време (изменяемо „я“).
      Пробягна е за 1 л. ед. чл. сег. време и трябва да бъде Аз да пробягна.

      Отговор
      • 6. Павел  |  11.10.2017 в 16:34

        Ако правилно разчитам речника – не.
        Обаче „блясвам“ стана „блесна“.

        Отговор
        • 7. Флора  |  13.10.2017 в 7:47

          Като прочетох пак – изобщо не звучи пробегна, да;)

          Отговор
    • 8. Павлина  |  11.10.2017 в 18:04

      Здравей,
      Правилно е пробягна и пробяга. И двете форми са за минало свършено време, но на различни глаголи, съответно пробягна и пробягам. На автоматичните коригиращи програми не може да се разчита изцяло.

      Отговор
      • 9. Павел  |  11.10.2017 в 19:17

        Здравей,
        Когато напиша „пробягна“ в речника, ме препраща към пробягвам 2.
        Когато напиша „пробягам“, ме препраща към пробягвам 1 и 2.
        Значи какво излиза? Че „пробяга“ може да означава „пробягна“, ала не и обратното, така ли?
        Очевидно студената тръпка е пробягвам 2. В такъв случай верни ли са примерите:
        а) Студена тръпка пробягна по гръбнака му.
        б) Когато пробягваше по тялото му, тръпката беше студена.
        в) Трябва да пробягнеш разстоянието.

        Аз и не разчитам изцяло на автоматичните коригиращи програми; виждаш, че се обръщам и към теб :-)
        А и речници се опитвам да чета.

        Отговор
        • 10. Павлина  |  11.10.2017 в 21:21

          Когато се отнася за тръпката, правилно е пробягна, пробяга, пробягваше.
          Когато се отнася за разстояние, изминато от човек – пробяга, пробягваше. В пример в) трябва да е пробягаш.
          Сложно е и малко объркващо. Ако нещо е останало неясно – питай.

          Отговор
  • 11. Албена Алексиева  |  07.10.2017 в 6:31

    Здравейте! Ползват ли се кавички в случаите, когато е посочена дума и се работи по нея? Примерно: Думата „велосипед“ има 4 срички. Благодаря предварително!

    Отговор
    • 12. Павлина  |  07.10.2017 в 21:47

      Добре е да се открои някак. В такива случаи за предпочитане е курсив.

      Отговор
  • 13. Боян  |  05.10.2017 в 10:28

    Павлина, здравей. Възползвам се от второто си право на питане за седмицата :-)

    В изречението: То (някакво събитие например) става с течение на времето една от най-многочислените деноминации в света. – изразът – с течение на времето – огражда ли се със запетаи като вметнат?

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 14. Флора  |  05.10.2017 в 16:37

      Ще споделя моето виждане – няма.

      Често се объркваме къде има/ няма запетаи, защото не си подреждам добре думите в изречението.
      В случая по-добре звучи:
      „С течение на времето то става една от най-многочислените деноминации в света.“

      Отговор
    • 15. Павлина  |  06.10.2017 в 7:05

      Здравей,
      Това не е вметнат израз. Може да бъде обособена част и да се огради със запетаи или тирета, ако авторът желае. Ако словоредът се запази, аз бих го оградила с тирета.

      Отговор
  • 16. Цветелина  |  04.10.2017 в 10:48

    Привет, Павлина,

    Имам въпрос относно кратък и пълен член, които до днес смятах за напълно ясни, но явно не е съвсем така. Мъчи ме изречението „Храните са бързо замразени веднага след производството, за да се гарантира уникалния/т вкус и качество.“ Ще ви бъда много благодарна ако ми разясните този случай :)

    Отговор
    • 17. Павлина  |  05.10.2017 в 7:53

      Привет!
      Кой се гарантира? Той, уникалният вкус.

      Отговор
  • 18. Боян  |  02.10.2017 в 13:35

    Павлина, здравей.
    Надям се да можеш да ми помогнеш за запетая в 2 изречения:

    1. Хората го обичат и не на последно място го уважават – не съм сигурен дали целият израз се огражда или остава без запетаи?

    2. Не от омраза говорим и не за да поругаем някого, но за да обясним обучението – трябва ли да има пред (и не за да)?

    Мерси предварително!

    Отговор
    • 19. Павлина  |  03.10.2017 в 9:29

      1. Редно е да се постави запетая след място. След и няма как да се постави запетая. Евентуално: Хората го обичат и – не на последно място – го уважават.
      2. Не.

      Отговор
  • 20. Георги  |  01.10.2017 в 14:29

    Здравей Павлина,

    При писането на проза, когато е необходимо поставя ли се ударение на буквата „и“ (изписва ли се символ „ѝ“) или читателя би следвало сам да се сети, че не е съюз?

    И още един въпрос. Ако трябва да поставям ударено „и“ (ѝ), това улеснение ли ще е или по-скоро пречка за редакторите, които ще оформят текста за печат?
    Питам, защото в „Times New Roman“ няма такъв символ и ще се наложи да се вмъква друг шрифт.

    Благодаря :)

    Отговор
    • 21. Павлина  |  01.10.2017 в 21:49

      Здравей, Георги,
      Във всички текстове се пише ѝ. В Times New Roman има такъв знак – може да се види в Character Map, малко след кирилските букви, които ползваме, когато пишем на български.

      Отговор
      • 22. Георги  |  02.10.2017 в 10:39

        Много благодаря :)

        Отговор
  • 23. Боян  |  25.09.2017 в 15:07

    Здравей, Павлина. Дали можеш да ми помогнеш с 2 препинателни знака в ( . и , ) в двете изречения.

    1. Аз не мога да подчиня моята вяра, нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка (…) – в книгата, тук няма никакъв препинателен знак.

    2. Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум (…) ( къде се постава запетаята) аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо.

    Мерси предварително.

    Отговор
    • 24. Павлина  |  26.09.2017 в 12:49

      Здравей,
      Не разбирам това цитати ли са. Ако са цитати, как точно са вмъкнати в текста? Във второто изречение след (…) трябва да се постави запетая.

      Отговор
      • 25. Боян  |  26.09.2017 в 13:59

        Цитати са, да.

        Започват така: Там той произнася прословутата си реч: и следват двете изречения едно след друго.

        Отговор
        • 26. Боян  |  27.09.2017 в 14:23

          Също не разбрах дали трябва да се постави точка след скобите в първото изречение?

          Отговор
          • 27. Павлина  |  27.09.2017 в 15:17

            И аз продължавам да не разбирам как точно е оформен целият текст, но вероятно трябва да изглежда така:

            Там той произнася прословутата си реч: “Аз не мога да подчиня моята вяра нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка… Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум… аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо”.

            Пред първото нито няма запетая. Тъй като не ми е ясно каква част от текста е пропусната след първото изречение, не съм сигурна какви препинателни знаци трябвада се сложат там. Ако е пропусната само част от изреченито – само многоточие (както е по-горе); ако първото изречение е завършено и се пропуснати едно или повече изречения – разум. (…)
            Във второто изречение не се разбира кой трябва да бъде убеден.

            Отговор
  • 28. Павел  |  25.09.2017 в 10:52

    Здравей, Павлина!
    http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85/
    Не ми е ясно следното: излиза, че правилната дума е островръх, а в женски и среден род е правилно да напишем островърх, островърха. В мн. ч. правилно е да напишем островърхи. Каква е логиката в м.р – да пишем връх, а във всички останали случаи – върх? За някаква грешка ли става дума?
    N.B. Автоматичната коригираща програма ми подчертава островърх (а,о,и).

    Благодаря още отсега!

    Отговор
    • 29. Павлина  |  26.09.2017 в 12:44

      Здравей,
      За женски, среден род и мн.ч. важи правилото за групата ър/ръ в многосричните думи: когато след ър/ръ има една съгласна, се пише ър, а когато има две или повече съгласни – ръ.
      За островръх важи правилото, че в едносрични думи обикновено се пише ръ. Това правило е в сила и когато едносричната дума е част от сложна дума.

      Отговор
      • 30. Павел  |  01.10.2017 в 11:06

        Да разбирам ли тогава, че е правилно да напишем „островръх зид“, НО „островърхият зид“?

        Отговор
  • 33. lusa  |  15.09.2017 в 17:06

    Здравей, Павлина! Моля те да коментираш изписването на обществен съвет и общо събрание в протоколи и др. документи /О/о:)/! Благодаря!

    Отговор
    • 34. Павлина  |  18.09.2017 в 8:43

      Ако това са собствени имена (явно се възприемат като такива), се пишат с главна буква.

      Отговор
  • 35. Боян Георгиев  |  14.09.2017 в 9:31

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми помогнеш, като ми кажеш дали в изречението се поставят някъде запетаи?

    Испанска флотилия под ръководството на Фернандо Магелан достига бреговете на Латинска Америка през 1453 г.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 37. Ѓωрги  |  04.09.2017 в 22:34

    Здравей Павлина,

    Имам въпрос относно транскрибирането на ‘я ‘и ‘ю’ от гледна точка на фонетика. Още от училищните си години помня как учителката ми по български говореше за ‘(при)знак за мекост’ като част от тези две букви (когато следват съгласна), както и при ‘ь’, за който съм чувал многократно непонятното за мен твърдение, че ‘няма звукова стойност’. По вмесените тук и там транскрипции в твоя блог, както и в статията „Какво бележим с буквите Ю и Я“, виждам че същата логика се следва и от теб – именно тази, че когато дадената буква е в началото на думата или след гласна, чуваме [й] преди [а/у], а когато е след съгласна, произнасяме и чуваме не отделен звук преди [а/у/о], а така наречения (и ‘нямащ звукова стойност’) ‘признак на звук’ за палаталност – [‘]. Въпросът ми е: вярно ли е – наистина?! – от чисто фонологическа гледна точка, че след съгласна българите изобщо не произнасят звука [й] (или [j] po IPA)? А вместо това единствено и само палатилизират съгласната? Пример би бил транскрипцията на бял: [б’ал], която на мен ми изглежда крайно неестествена. Вероятно донякъде защото като цяло концепцията за палаталност на съгласните съществува в (книжовния) български език само в случаите образувани със сричкотворните ‘я/ю/ьо/(йе?)’, за разлика примерно от руския и чешкия, където палатализирани съгласни се срещат и между други съгласни, и в краесловие. Мое наблюдение е, че в българския с тези гласни по-скоро се означава винаги йотация вместо палатализация, сиреч произнасяме не [б’ал], ами ясно и отчетливо [б’йал]/[bʲjaɫ]; не [д’ук’ан], ами [д’йук’йан]/[dʲjukʲjan]. Друг пример, който мога да дам, би бил ‘ясен–изяснен’. Ако следваме правилото, произношението би трябвало да бъде [йасен] – [из’аснен], което предполага промяна в произношението на самия корен на думата под въздействието на наставка. Според мен произношението остава [из’йаснен], тоест [й] след съгласната ‘з’ по естествен път води до нейното палатализиране в [з’], но без това да води до загубването на палаталната полугласна – следователно [з’й]. Но дори в независими думи като любов, голям, актьор и вятър, българите (или поне аз и всичко хора в моето обкръжение?), ясно и отчетливо произнасят полугласната – [л’Йубоф] (а не само меко ‘л’+[убоф], както примерно грък или французин със силен акцент би прочел измислена дума ‘лубов’); [гол’йам], [акт’йор], [в’йатър].

    Горещо бих оценил твоето професионално мнение по въпроса…!

    Георги

    Отговор
    • 38. Павлина  |  07.09.2017 в 14:26

      Здравей, Ѓωрги,
      Фонетиката не е любимият ми дял от езикознанието и за съжаление, не съм проучвала въпроса с палаталните съгласни. Традиционно се приема, че в думите, които ти си посочил, има палатални съгласни, а не комбинация от твърда съгласна и [й]. Възможно е след време тези официални възгледи да се преразгледат. Има и научни статии по проблема. Може да видиш тук и тук.

      Отговор
      • 39. Ѓωрги  |  07.09.2017 в 15:53

        Отлични статии!! Изключително много ти благодаря :)

        Отговор
  • 40. Павел  |  28.08.2017 в 18:40

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е за съгласуването. В художествената преводна литература много често срещам изречения от типа на „Той видя момичето и се сети, че трябва да й каже нещо“ (на момичето, дето е видял) или, да речем, „Актрисата беше миньонче, преуспяла на Бродуей, но закъсала за мъж“. „Момиче“ се използва в значението си на млада жена, девойка, и явно преводачи/редактори се свенят да използват местоимението „му“, въпреки че контекстът обикновено не оставя съмнение относно женския пол на въпросното лице в среден род.
    Правилно или грешно според теб?

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 41. Павел  |  28.08.2017 в 19:03

      Не мога да се удържа! Зададох въпроса си, седнах да чета и още в първото изречение се натъкнах на превъзходна илюстрация на въпросния проблем. Цитирам : „… лъчът на фенерчето… освети лицето на момиче на около двайсет и нещо години, със сплъстени по лицето мокри от дъжда коси и с очи, готови да изскочат от орбитите им, удушено с мъжка вратовръзка, която продължаваше да стяга гърлото й“. (Д. Кунц,“Градът“, С. 2017 г.) Хем момичето е удушенО, хем вратовръзката стяга гърлото Й.
      Очите, които били готови да изскочат от орбитите ИМ, по-скоро се дължи на неправилния изказ на главния герой.

      Отговор
    • 42. Павлина  |  30.08.2017 в 7:23

      Здравей,
      Вече съм писала по проблема.

      Отговор
      • 43. Павел  |  30.08.2017 в 23:16

        Здравей,
        Впечатлението ми е, че се злоупотребява с това „логическо“ съгласуване. Ако трябва да се избегне двоумение за пола на лицето – добре, но често двоумение няма, а пак четем примери като горните. Вторият ми въпрос е за запетаята: следва ли да я има преди „със сплъстени коси“, или можем да минем и без нея?
        Благодаря, то се знае, за очаквания отговор.

        Отговор
        • 44. Павлина  |  31.08.2017 в 7:40

          Виждам един въпрос и отговарям на него. Запетая трябва да има, защото разделя еднородни части – несъгласувани определения. Дори би трябвало да има запетая и пред мокри – отново еднородни части, но този път съгласувани определения.

          Отговор
          • 45. Павел  |  31.08.2017 в 11:23

            Първият ми въпрос беше за момичето и притежателните местоимения. :-)
            Ако някъде си писала за съгласувани и несъгласувани определения, ще се радвам да ме насочиш.

            Отговор
            • 46. Павел  |  31.08.2017 в 11:28

              Само да се допълня: не съм сигурен дали частите наистина са еднородни, защото възрастта ми се струва различен признак от физическото описание – очи, коси и пр. Спомням си един пример в някакво помагало: „Тя имаше дълга права руса коса.“ Всичко това били разнородни части и не следвало да се отделят със запетайки.

            • 47. Павлина  |  31.08.2017 в 17:42

              Теоретично проблемът за еднородните определения не е добре изяснен, много често случаите са гранични, но все пак при несъгласуваните определения е по-лесно: момиче на около двайсет години, със сплъстени коси (малко опростявам, за да е по-ясно). Ако няма запетая, излиза, че годините са със сплъстени коси. В примера с дългата и права руса коса имаме съгласувани определения, където е по-трудно да се каже еднородни ли са, или разнородни.

            • 48. Павлина  |  31.08.2017 в 17:38

              За момичето нямам какво толкова да кажа. В личната си практика се старая да спазвам граматичното съгласуване, но невинаги това е доброто решение.
              За съгласувани и несъгласувани определения не съм писала.

  • 49. lusa  |  28.08.2017 в 10:20

    Павлина, извини ме!!! Писала си преди време по темата, даже е дадена и инструкция за документите. Но те моля да коментираш двата въпроса! Благодаря ти!!!

    Отговор
  • 50. lusa  |  28.08.2017 в 9:41

    Здравей, Павлина! Административните текстове са със сложна пунктуация и с повторения. Изречението, за което питам, е с коректна пунктуация и правилен правопис според мен. Ако греша, моля да коментираш! Това „както следва“ много се използва, а би могло да се избегне…
    Във връзка с Наредба № 5 представям документи съгласно Заповед №А-345 , както следва:
    1.
    2…..
    И още нещо. При някои писма се изписва „относно“ с главна буква и двоеточие.
    Относно: П/п/рилагане на Заповед №А-345./ /
    Това изречение /след относно/ с главна или с малка буква би следвало да започва? Слага ли се точка в края му? В интернет има някакви стандарти за този вид документи, но въпросите остават – за изписването на адресати, адресанти, главни и малки букви и други… Писала ли си по темата? Благодаря ти! Хубав ден!

    Отговор
    • 51. Павлина  |  30.08.2017 в 7:30

      Здравей,
      В първото изречение трябва да има инервал след втория знак №, а интервалът пред запетаята е излишен.
      Случаят с Относно не е нормиран специално. В правописния речник са дадени примери с малка буква, когато двоеточието се употребява за въвеждане на “уточнения, допълнителни сведения или указания”. Все пак въпросното прилагане на заповедта е нещо като тема на писмото. Аз бих го приравнила със заглавие и затова според мен е редно да се пише с главна буква, нищо че е след двоеточие.

      Отговор
  • 52. Цветан  |  23.08.2017 в 14:18

    Здравейте, Павлина,
    как е правилно да се произнесат думите:
    – дойдох – с ударение на първото „о“ или второто?
    -качих – с ударение на „а“ или „и“2

    Благодаря предварително,

    Цветан

    Отговор
    • 53. Павлина  |  23.08.2017 в 16:39

      Здравейте,
      И в двте думи ударението пада на втората гласна.

      Отговор
      • 54. Цветан  |  23.08.2017 в 17:10

        А можете ли да обясните защо? Имам спор с приятел, чиято глава не увира :) Благодаря предварително.

        Отговор
        • 55. Павлина  |  23.08.2017 в 17:53

          Формата дойдòх е изключение по отношение на ударението (от формите за мин. св. време на глаголите от първи разред на първо спрежение). При формата качѝх не виждам нещо особено – тя е като увеличѝх, изпѝх, сгрешѝх, сглупѝх.

          Отговор
  • 56. Пламен  |  07.08.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина,

    Как се изписват правилно словосъчетания от абревиатура на латиница и дума на български? Има ли универсално правило?
    IQ-тест или IQ тест
    IT-технологии или IT технологии

    Поздрави,
    Пламен

    Отговор
    • 57. Павлина  |  08.08.2017 в 7:51

      Здравей, Пламене,
      Пише се IQ тест, IT технологии.

      Отговор
  • 58. Флора  |  26.07.2017 в 14:46

    Защо …?
    Защо така е именувано новото помагало.
    Навсякъде вече заигравка :(
    http://bguchebnik.com/novi-izdania/kak-se-pishe-spravochni-tablici-po-balgarski-ezik-za-6-klas-po-novata-programa.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=novi_izdaniya_na_bg_uchebnik&utm_term=2017-07-26

    Отговор
    • 59. Павлина  |  27.07.2017 в 12:47

      В това издателство беше публикуван моят справочник “Как се пише?”. Неслучайно неговото заглавие е както името на създадения от мен сайт kaksepishe.com. Аз съм една от авторките на таблиците, които съдържат и правописни правила. Какво лошо има в това да се използва марката “Как се пише?” за таблиците?

      Отговор
      • 60. Флора  |  27.07.2017 в 18:51

        Павлина, извинявай! Стана като „изгубени в превода“.
        Самото изписване имах предвид.
        КАК (второто К наобратно, да не търся символ).
        Просто напоследък ми идва в повече – реклами с У-кане; българо-английски и не знам какви още съчетания …
        Понеже идеята на помагалото е точно да покаже правилата, не ми хареса Обратното.

        Отговор
        • 61. Павлина  |  27.07.2017 в 21:41

          Логото на сайта е такова; използвано е и в заглавието на книгата.

          Отговор
          • 62. Флора  |  28.07.2017 в 8:59

            Не знаех. Сега загледах сайта. Вижда се като застанеш върху логото.

            Отговор
  • 63. Павел  |  21.07.2017 в 9:07

    Здравей!
    „В края на краищата нещата се променят. И все пак… !“
    Поставя ли се интервал след многоточието и преди удивителния знак?
    Въпросът ми е дребничък и не твърде важничък, но все пак… !

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 65. Павел  |  15.07.2017 в 18:20

    Здравей!

    „Тъкмо седнеш, и някой вземе че нахълта вътре!“
    Има ли основание за запетайка след „седнеш“?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 66. Павлина  |  17.07.2017 в 8:17

      Здравей!
      Формално основание няма. Най-безобидно е да се постави тире.

      Отговор
  • 67. Павел  |  14.07.2017 в 15:05

    От много четене на езикови питанки стигнах до извода, че правилно/неправилно са доста относителни понятия при правописа и пунктуацията. Това малко ме натъжи, но сигурно е за добро. Май не е толкова важно как се пише, а какво се пише.

    Отговор
    • 68. Анонимен  |  15.07.2017 в 6:30

      Да разчупим строгата форма на науката и да въведем кратка пауза във формата на питанките (коментарите). Своеобразна забежка от сериозността на страницата.

      Интересна тема за размисъл, Павле… напълно съм съгласен с теб, но не само пише, а и говори… Колкото до написаното, прави впечатление неуморното желание на Павлина да отговори всекиму, достойно е за възхищение! Към нас, задаващите питанките, ще си позволя една бележка, молба – нека опитваме и да полагаме повече усилия в търсенето на отговор на своите въпроси, преди да прибягваме за съдействие и за най-дребните и достъпни за всеки правила оттук. Рискуваме да преуморим (но не и отегчим) с това виртуалната ни приятелка, все пак и тя е истинско и живо същество, нали?

      Поздравления, Павлина, за образователното дело! Желая ти много усмивки и радост! Позволи ми да използвам случая, моля те, ако е възможно, да обърнеш новите питанки да бъдат отгоре, по-старите да са назад. При мобилната версия на страницата не е удобно за работа при сегашната настройка. Страницата е изключително популярна и единствено благодарение на технологиите и търсещите машини е възможно да бъде открита конкретна питанка. Опасявам се (но се радвам), че темата е извън мащабите на обичайното, което е и в основата на молбата ми. Продължавай делото и бъди с нас все така търпеливо и с желание!

      Усмивки от читател и весел почитател!

      Отговор
      • 69. Павел  |  15.07.2017 в 18:17

        Здравей, Анонимен!
        Щом това е забежка от сериозността на страницата, да разбирам ли, че написаното е несериозно? Отговарям си с „не“ и продължавам:
        Най-дребните и достъпни правила са дребни и достъпни за един, за друг те може да не изглеждат така. Разполагам с противоречащи си помагала (издадени в една година), а определени правила не знам къде да търся. Дори и да ги намеря, няма гаранция, че ще ги разбера или приложа както трябва. Осланям се най-вече на посочените примери. Отделно стои въпросът с правила като запетаята при „Да“-изреченията, които, съдейки по всичко, масово не се спазват.
        Авторката на този блог е отговорила на около хиляда въпроса – някои елементарни, други – не – за период от близо 7 години. Правила го е, за да помогне и на себе си. Поставила е ограничение от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек. Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена. И не е „глезила“ питащите – стремяла се е да бъде доста лаконична и по възможност да ги насочи към вече готов материал за съответното правило.

        Отговор
        • 70. Павлина  |  17.07.2017 в 8:33

          Понеже в този коментар съзирам известно омаловажаване на моя труд, нека да споделя някои неща и аз на свой ред да поставя някои питанки:
          1. Да, има въпроси, които ми дават повод за размисъл, и отговаряйки на тях, самата аз извличам полза. Много по-често обаче помагам единствено на питащите.
          2. Лаконичният отговор невинаги означава, че съм отделила малко време на въпроса дори и в конкретния момент. Възможно е да съм направила някаква справка преди това или поне да съм отделила време да помисля, нали?
          3. Ако отговорът на въпроса ми е отнел малко време, дали това не ми е коствало 25 години усилия и работа преди това?
          4. Освен на тези въпроси в блога, ежедневно отговарям на въпроси в имейла на https://kaksepishe.com/, също и на Facebook страницата на “Как се пише?”.
          5. Непредубедено проследете датите на въпросите и моите отговори на тази страница. Дали твърдението “Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена” отговаря на истината?

          Отговор
          • 71. Павел  |  17.07.2017 в 19:32

            Не омаловажавам ничий труд и много благодаря за здравето, което се е превърнало в поздрав. Наблюденията ми са единствено върху блога, а не върху Фейсбук (не го обичам) и „Как се пише“. Да, сигурно сте права за датите и съм се натъкнал по-скоро на изключения, от които съм направил горния извод.
            С вашите питанки от 1. до 3. малко, така да се каже, ме поставяте в пас – гостенин съм тук. Хайде да го завъртим така: тълкувайте коментара ми единствено добронамерено.

            Отговор
            • 72. Павел  |  17.07.2017 в 20:04

              ПС: Все пак ето един риторичен въпрос и от мен: смятате ли, че човек, който искрено се радва на поправена правописна грешка в коментара си, е способен да омаловажава редакторския и коректорския труд?

      • 73. Павлина  |  17.07.2017 в 8:18

        @Анонимен, благодаря за разбирането. :)

        Отговор
        • 74. Анонимен  |  19.07.2017 в 13:21

          Най-малкото, което мога да направя, Павлина…

          Павле, тревожа се да не съм прозвучал с упрек, ни най-малко, прости, ако е прозвучало по този начин, моля те!

          Усмивки за компанията и читателите, моля! : ) :D

          Отговор
  • 76. Павел  |  11.07.2017 в 11:06

    Здравей,
    В изречението „Избягах от болницата преди края на лечението си и без да ме изпишат“ има ли запетайка между „болницата“ и „преди“? Ако не – защо?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 77. Павлина  |  11.07.2017 в 17:55

      Здравей,
      Не виждам основание за поставяне на запетая. Няма как да отговоря на втория въпрос, защото има правила за поставяне на запетая, а не за непоставяне (освен ако не става въпрос за изключение).

      Отговор
      • 78. Павел  |  12.07.2017 в 8:17

        Ако има начин да отговориш на въпроса, зададен в 2097, ще се радвам да го направиш. :)

        Отговор
  • 79. Павел  |  06.07.2017 в 22:11

    Здравей, Павлина!
    Допустимо ли е в звателен падеж моето име да се изпише „Павле“?
    Предварително благодаря за отговора.

    Отговор
    • 80. Павлина  |  12.07.2017 в 10:10

      Мисля, че начинът на образуване на звателните форми в съвременния български език не е нормиран толкова детайлно.

      Отговор
  • 82. Павел  |  06.07.2017 в 10:54

    Здравей, Павлино! (Разрешаваш ли ми да се обръщам към теб в звателен падеж?)
    Има ли запетайка в следното изречение:
    „В приблизителен превод тези имена гласят, както следва: Резача, Ножаря, Гробаря.“

    Отговор
    • 83. Павлина  |  06.07.2017 в 18:33

      Здравей, Павеле,
      В изречението трябва да има запетая.
      Предпочитам да се обръщат към мен с Павлина.

      Отговор
  • 84. Поли Николова  |  26.06.2017 в 11:40

    Здравей, Павлина.
    Моля за помощ при един израз: “Този хилядолетия стар процес запазва…”
    На мен ми хрумва само „Този хилядолетен процес…’
    Ти какво би написала?
    Благодаря предварително!
    Поли

    Отговор
    • 85. Павлина  |  26.06.2017 в 14:10

      Здравей,
      Вторият вариант е за предпочитане, разбира се.

      Отговор
  • 86. Mdle  |  25.06.2017 в 23:50

    Езикова питанка № 2
    „Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)“
    Вероятно разпозна своя текст.
    Наесен и напролет – да, но налято и назима? Часът е късен и може би умът ми не е бистър, но не се сещам никъде в писмената реч да съм виждал употребено такова наречие. Лете, лятно време, лятос, през лятото – много пъти.
    Ето какво открих в интернет:
    https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/franciia-se-razbra-za-kontrola-s-rusiia-na-liato-398211?
    Твоят коментар?

    Поздрави,
    Павел

    Отговор
    • 87. Павлина  |  26.06.2017 в 14:11

      Не е прието налято да се пише слято, но за мен е логично, след като напролет и наесен се пишат така.

      Отговор
      • 88. Mdle  |  26.06.2017 в 15:57

        Прочитайки го слято, в първия миг се обърках и се зачудих за питие ли става дума. Категоричен съм, че за пръв път го виждам изписано така – а аз чета много.

        Поздрави!

        Отговор
  • 89. Mdle  |  25.06.2017 в 9:22

    Здравейте!
    Прочетох следното изречение:
    „И двете имаха брутално дълги крака, блестящ тен и нито грам излишна мазнина.“
    Краката и тенът са нещо, което човек има, а излишната мазнина е нещо, което героините на разказа очевидно нямат. По тази причина изречението малко ме дразни. Все едно да се каже: „Те имаха нито грам излишна мазнина.“

    Какво мислите Вие, бихте ли оставили изречението в първоначалния му вариант?
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 90. Mdle  |  25.06.2017 в 9:26

      Да се допълня, че бих го направил така, ако зависеше от мен (то не зависи, ама карай да върви): „Двете бяха с брутално дълги крака, блестящ тен и по себе си нямаха нито грам излишна мазнина.“

      Отговор
    • 91. Павлина  |  25.06.2017 в 9:28

      Здравейте,
      Според мен изречението не се нуждае от редактиране. Ясно и стегнато е, не виждам логическо противоречие. Вие как бихте редактирали?

      Отговор
      • 92. Mdle  |  25.06.2017 в 13:12

        Павлина, в коментар номер 2083 е оригиналният вариант, в 2084 – така, както аз бих го редактирал.

        Отговор
        • 93. Павлина  |  26.06.2017 в 14:09

          Бих предпочела първия, нередактиран вариант.

          Отговор
  • 94. Владимир Данчев  |  13.06.2017 в 22:52

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за „правилното“ ударение в българското мъжко лично име Олег. Погледнах в „Речник на личните и фамилните имена у българите“ на Стефан Илчeв (издание от 1969 г.) и в „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ на Николай Ковачев (издание от 1987 г.) – и двата справочника посочват руския произход на името и го привеждат с ударение върху „е“ – то (както е и на руски). В сегашната речева практика у нас обаче преобладава, по мои наблюдения, изговор с ударение върху „о“ – то. Типичен пример е Олег Ковачев – актьор, режисьор и оператор, чието лично име неизменно се произнася с ударение върху първата сричка.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 95. Павлина  |  14.06.2017 в 14:59

      Здравей,
      При собствените имена е трудно да се говори за правилно ударение. Като правилен се възприема по-често срещаният изговор, в случая – с ударение на О.

      Отговор
  • 96. Д. Вълчева  |  07.06.2017 в 21:47

    Здравейте,
    Как се съкращава думата свидетел?

    Отговор
    • 97. Павлина  |  08.06.2017 в 7:48

      Здравейте,
      Не ми е известно да има общоприето съкращение. Вероятно се употребява в юридическата сфера. Възможно е да се съкрати св. и свид., но от контекста трябва да е ясно какво означава.

      Отговор
      • 98. Д. Вълчева  |  08.06.2017 в 22:32

        Благодаря за отговора. Не съм специалист, но може би трябва да се употребява съкращението свид., тъй като съкращението св. е прието да се използва за светия/свети.

        Отговор
  • 99. Мари  |  05.06.2017 в 22:25

    Здравей, Павлина. Как се пише „не особено“ – слято или разделно? В речника няма такава дума, но преди време в страницата си във Фейсбук Езикови справки са отговорили, че се пише слято според правилото. Но според кое правило – не са уточнили.

    Отговор
    • 100. Павлина  |  07.06.2017 в 13:32

      Здравей, Мари,
      Правилото, което се отнася за случая е посочено тук. То не е общовалидно, защото има и наречия с не-, които се пишат слято според словника, макар да не се образува дума с противоположно значение: недотам, невинаги. Аз бих написала не особено.

      Отговор
  • 101. Венета Попова  |  01.06.2017 в 21:17

    Благодаря много и за допълнителната забележка.

    Отговор
  • 102. Венета Попова  |  31.05.2017 в 16:04

    Здравейте,
    Обръщането ми към теб съдържа в себе си и благодарността, че си се предоставила да помагаш на съмняващите се и незнаещите.
    Въпросът ми е за мястото на запетайките в следните изречения като примери:

    1. Авторката на книгата Мерилин Фъргюсън посочва това.
    2. Тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама пристигнаха на поклонението.
    3. Авторът на тази известна книга Джоузеф Кар твърди, че нацизмът е синоним.
    4. Най-почитани са тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама.
    5. Президентът на Съвета за външни взаимоотношения Лесли Гелб го заяви.
    6. Докладът от 420 страници на ООН „Нашият глобален квартал“ очертава план и призовава към тази конференция.

    Отговор
    • 103. Павлина  |  01.06.2017 в 10:48

      Здравейте,
      В тези изречения няма основание за запетаи. В 2 и 4 техния трябва да се замени със своя. Вижте тук.

      Отговор
  • 104. Mdle  |  31.05.2017 в 12:25

    И за да конкретизирам питането си – има ли разлика, ако напишем:
    „Булдогът от горния етаж басово и самотно излая с надеждата, че…“
    „Принцесата отчаяно изпищя с надеждата, че…“

    Отговор
    • 105. Павлина  |  01.06.2017 в 10:44

      Има разлика, защото еднородните части са разделени от сказуемото, затова в тези изречения не се пише запетая.

      Отговор
      • 106. Mdle  |  01.06.2017 в 12:43

        Благодаря!

        Отговор
  • 107. Mdle  |  31.05.2017 в 12:16

    Здравейте!

    Често попадам на следния тип изречения:
    „Булдогът от горния етаж излая басово и самотно с надеждата, че тази сутрин ще бъде изведен или нахранен.“
    „Принцесата изпищя отчаяно с надеждата, че някой ще я чуе.“
    Според мен правилно не е поставена запетайка преди „с надеждата“, но в някои книги коректорите биха поставили такава точно на това място. Какво мислите Вие?
    Пояснявам, че не съм филолог.

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 108. Павлина  |  01.06.2017 в 10:43

      Здравейте!
      Редно е да се постави запетая, защото самотно и с надеждата са безсъюзно свързани еднородни части – обстоятелствени пояснения за начин.

      Отговор
  • 109. Боян  |  31.05.2017 в 11:20

    Здравей, Павлина.

    Би ли ми помогнала със запетаите в това изречение.

    Силата на вездесъщието, да присъстваш еднакво навсякъде, е атрибут на божествената, а не на човешката природа.

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 110. Павлина  |  01.06.2017 в 10:49

      Здравей,
      По-добре е вместо първата запетая да се постави тире. Другите запетаи са правилни.

      Отговор
  • 111. Владимир Данчев  |  25.05.2017 в 23:50

    Здравей, Павлина,

    Включих се в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на 24 май т. г. в София.

    В хода на проведената проверка (диктовка) ми направи впечатление търпимостта, с която участващите сътруднички на Института за български език към БАН се отнесоха към моето предложение в края на „Как да не ги обича човек“ да се постави многоточие (…) – като алтернатива на спуснатото „указание“ да се постави съчетание от въпросителен и удивителен знак (?!), с уговорката обаче, че може да се постави и само удивителен (!) или само въпросителен (?) знак.

    Моля те за коментар.

    И още нещо – забелязах обезпокоителни според мен признаци на повсеместна феминизация на вашата професия. Сред няколкото момичета, участващи в кампанията на едно от местата в столицата, не зърнах нито едно момче. Известно е все пак, че най-изтъкнатите езиковедци с действителен принос в науката, включително у нас, са в мнозинството си мъже …

    Отговор
    • 112. Павлина  |  27.05.2017 в 14:06

      Здравей, Владимире,
      Съдържанието на изречението е такова, че в края му може да се постави и …, и ?, и !, и ?!

      Отговор
  • 113. Pepi  |  24.05.2017 в 16:15

    Здравей,

    1.Искам да попитам как се пише:
    Рокля – тип „пачка“,
    Рокля, тип „пачка“
    или
    Рокля тип „пачка“.

    Рокля, тип „бюстие“, Рокля – тип „бюстие“ или Рокля тип „бюстие“.

    2.Малка или голяма буква използваме след двоеточието в случая:
    Инструкции за пране: Ръчно пране / ръчно пране.

    Отговор
    • 114. Павлина  |  27.05.2017 в 14:31

      Здравейте!
      1. Аз бих написала:
      Рокля – тип пачка или Рокля, тип пачка.
      Рокля – тип бюстие или Рокля, тип бюстие.
      2. Малка буква.

      Отговор
  • 115. Mdle  |  23.05.2017 в 11:51

    Здравейте,
    Ако съм изчерпал лимита си от два въпроса – моля отговорете ми следващата седмица. Ако ли не… сторете го, когато прецените за удобно!

    1. „Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“.
    2. „Виждам две изречения, свързани чрез съюза „и“.

    В по-старите книги задължително биха сложили запетайка след „просто“ в първия пример. Направи ми впечатление обаче, че в няколко романа, издадени в последните година-две, запетайки вече не се поставят преди второто тире. Променено ли е правилото?
    Нужни ли са още едни кавички след точката? Визуално биха стояли доста грозно.

    Поздрави и предварително благодаря!
    Павел

    Отговор
    • 116. Павлина  |  27.05.2017 в 14:28

      Здравейте,
      Променено е правилото, когато съчетанието от точка и запетая е в края на пояснителен израз, вмъкнат в цитат. Допуска се да не се пише запетая, само тире. За други случаи, в които части от изречението са оградени с тирета и второто трябва да се комбинира със запетая, няма изрично допускане за неупотреба на запетая, но има такъв пример – с изпускане на запетаята – в правописния речник.
      След точката трябва да се поставят кавички.

      Отговор
  • 117. Мирчева  |  19.05.2017 в 21:07

    Редица митове за Сътворението на света……
    Правилно ли сътворението да се пише с главна буква?

    Отговор
    • 118. Mdle  |  22.05.2017 в 23:32

      Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между две прости изречения, свързани със съюза и или или, в края му се пише запетая.

      „Не ми обясниха къде е грешката, и просто ме отпратиха набързо.“

      Не виждам основание тук да има запетайка. Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“. Бихте ли споделили какво мислите и къде мога да прочета повече (изключая речниците, каквито нямам подръка).

      И още: правилно ли са затворени кавичките?

      Поздрави,
      Павел

      Отговор
      • 119. Павлина  |  23.05.2017 в 11:10

        Изречението, оградено в кавички, е сложно и се състои от три прости: Не ми обясниха; (къде) е грешката; просто ме отпратиха набързо. Първото и третото са свързани със съюза и. Между тях е вмъкнато просто изречение, в чието начало не се пише запетая, защото е въведено с въпросителна дума, но в края му се пише запетая.
        Надеждни онлайн източници няма или поне аз не бих гарантирала за нито един, с изключение на сайта kaksepishe.com, който е създаден и се поддържа от мен.
        Кавичките са затворени правилно.

        Отговор
    • 120. Павлина  |  23.05.2017 в 11:12

      И за мен е странна тази главна буква. Коментари има тук.

      Отговор
  • 121. Спас Колев  |  18.05.2017 в 15:16

    Здравей.

    Имаше правило, по което -ски се съкращава на -ки след определени съгласни („волжки“, „норвежки“). Дали ти е подръка за кои случаи се отнася, защото гледам едно „Велбъждско деспотство“ и ми боде очите. :)

    Благодаря.

    Отговор
    • 122. Павлина  |  18.05.2017 в 18:38

      Правилото не включва случая с велбъждски. Тук е намесено историческото словообразуване, но специално за тази наставка не съм проучвала как стоят нещата. Наистина трудно се произнася велбъждски.

      Отговор
  • 123. lusa  |  17.05.2017 в 14:12

    Павлина, здравей! Моля да коментираш правописа на тези думи: нулевоенергийни сгради, енергоефективни, нискоенергийни и енергийноефективни сгради! За мен правописът е коректен… Благодаря ти!

    Отговор
    • 124. Павлина  |  18.05.2017 в 18:24

      Не виждам нещо смущаващо, но би трябвало да се избере единият вариант – енергийноефективни или енергоефективни. Лично аз бих предпочела втория.

      Отговор
  • 125. Али  |  12.05.2017 в 1:04

    Здравей, Павлина! Витаят слухове, че от БАН ще изследват нагласите на народа към някои неща в езика като стъпка към голяма езикова реформа. Знаеш ли подробности за въпросното изследване? Извинявай, ако вече си писала за това!

    Отговор
    • 126. Павлина  |  13.05.2017 в 17:27

      Здравей, Али!
      Знам само това, което може да се прочете в различни сайтове. Не знам какво ще стане след изследването и дали изобщо някой ще се осмели да предприеме промени в кодификацията.

      Отговор
  • 127. Румяна  |  09.05.2017 в 22:27

    Здравейте!
    Правилно ли е да се използва при представяне на гости г-жа д.ик.н. Я.Т. или само д.ик.н. Я.Т.?

    Отговор
    • 128. Павлина  |  11.05.2017 в 12:28

      Здравейте!
      Въпросът е не дали е правилно, а дали е уместно и как е уместно. Как е уместно пък зависи от това на кого се представя човекът. Вероятно уместно (в някаква средностатистическа ситуация) би било: Представям Ви госпожа Я.Т., доктор на икономическите науки. Също трябва да се внимава със званията – дали е доктор на икономическите науки, или е доктор по икономика.

      Отговор
  • 129. Цветелина  |  02.05.2017 в 10:10

    Павлина, моля за едно уточнение – къде се пише запетая при тогава – когато. Пример: Не съм съгласна детето да тръгне тогава, когато само си реши или Не съм съгласна детето да тръгне, тогава когато само си реши.

    Отговор
    • 130. Павлина  |  04.05.2017 в 7:21

      Пише се точно там – подчиненото изречение пояснява думата тогава в главното.

      Отговор
  • 131. Stanko  |  29.04.2017 в 5:46

    Здравей,
    Попаднах на изречение,което разбирам и същевременно,не разбирам. Ще съм благодарен,ако ми помогнеш да разбера,кое точно не е наред и дали е позволено да бъде структорирано по този начин.Изречението е следното „Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата „facebook“, можем да приемем,като ненадежден“

    Отговор
    • 132. Stanko  |  29.04.2017 в 6:04

      Написано е,като отговор на въпрос,
      зададен във фейсбук.

      Отговор
    • 133. Павлина  |  30.04.2017 в 12:47

      Здравей,
      Не ми е съвсем ясна ситуацията. Вероятно може да се намери и по-добър превод (предполагам, че изречението е преведено), например: Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата facebook, се смята за ненадежден.

      Отговор
  • 134. Боян Георгиев  |  28.04.2017 в 13:23

    Павлина , здравей.
    Искам да попитам дали изразът: „в по-голяма или по-малка степен“ се огражда със запетаи?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 135. Павлина  |  30.04.2017 в 12:44

      Здравей,
      Може да се обособи, а може и да не се обособи – зависи от автора.

      Отговор
  • 136. Светлана Йорданова Димитрова  |  25.04.2017 в 11:53

    Здравейте, пиша тук за първи път.
    Имам спор с позната, която твърди , че думата ,,дето“ е станала книжовна форма и може да се употребява спокойно като дублет на ,,където “. Бях изумена и не вярвам. Така ли е наистина? Благодаря!

    Отговор
    • 137. Павлина  |  27.04.2017 в 7:31

      Здравейте,
      Думата е разговорна и има широка употреба в художествената литература. Доколкото художественият и разговорният стил са стилове на българския книжовен език, не може да се каже, че е некнижовна. Във всеки случай, където и дето не са дублети – имат различна сфера на употреба.

      Отговор
  • 138. Катинка Диковска  |  24.04.2017 в 17:57

    Здравейте,
    Искам да питам коя дума е подлог в изреченито: „Най-често срещаната дума на Свети Валентин е „обичам те“.“ ?Благодарядко предварително.

    Отговор
  • 140. Диана Любомирова  |  06.04.2017 в 16:35

    Здравей, Павлина,

    Имам въпрос – какво се случва с кавичките? Да не би вече да се изместват от употреба? В тази връзка, моля те да поясниш, как се изписва правилно:
    Той има придобити специалности по Биохимия, Ботаника, Генетика – има ли кавички и с главни букви ли се пишат (Биохимия и т.н.)
    Също следната употреба – има ли я, или не: „Той е бил асистент в катедра „Биохимия“??, „Генетика“?? на Факултета по Биология?? към ….“
    Благодаря,
    Диана

    Отговор
    • 141. Павлина  |  08.04.2017 в 13:02

      Здравей,
      Кавичките не са особено функционален препинателен знак, затова е разбираемо, че се пренебрегват.
      Правилно е така:
      Той има придобити специалности по биохимия, ботаника и генетика.
      … асистент в катедра “Биохимия” на Факултета по биология…

      Отговор
  • 142. Georgi  |  03.04.2017 в 14:39

    Здравей отново, Павлина!
    Този път няма да те изморявам с много въпроси, само 2 искам да задам :)
    Първият ми въпрос е за пунктуацията при думите „не“ и „да“. Например нужна ли е запетаята тук:
    Иначе (,) да, съгласен съм!
    Обаче (,) не, не съм съгласен!
    Другият ми въпрос :) При думи като „ами“, „хайде“, „айде“ винаги ли пишем запетая от двете им страни?
    Хайде (,) да го направим!
    А да се обзаложим!
    Ами не знам.
    Благодаря ти! :)

    Отговор
    • 143. Павлина  |  04.04.2017 в 7:26

      Здравей,
      Изрични правила няма. По-точно, има, но са крайно оскъдни. Аз бих написала така:
      Иначе, да, съгласен съм!
      Обаче не, не съм съгласен!
      Хайде, да го направим! (запетаята означава пауза)
      Хайде да го направим! (без пауза)
      А да се обзаложим! (Ако това “а” е частица, както предполагам, трябва да се напише с ударение.)
      Ами не знам.

      Отговор
  • 144. Даяна  |  03.04.2017 в 0:28

    Здравей, Павлина!
    Много се радвам, че има такъв блог и че си толкова отзивчива да помагаш на хората!
    Въпросът ми е за един казус. В един сайт прочетох следното:
    „Запетая се пише пред ДА, КОГА, КАК, КЪДЕ, ЗАЩО и др., ако подчиненото изречение, което те въвеждат, пояснява съществително име (или местоимението ТОВА), стоящо непосредствено преди началото на подчиненото: „Зададоха му въпроса, как е дошъл.“ “
    Досега си мислех, че се пише запетая само когато тези думи пояснява показателно местоимение, а не всяко съществително име. Запетаята след „въпроса“ не е ли излишна в случая?
    И още един въпрос – кога пишем запетая при колкото, както,…
    „Аз знам (,) колкото теб“
    „Направи го (,) както решиш“
    „Определи (,) каквото пожелаеш“
    И други подобни примери мога да измисля.
    Благодаря ти предварително! :)

    Отговор
    • 145. Павлина  |  04.04.2017 в 7:20

      Здравей, Даяна,
      Правилото за запетаята категорично не е вярно. Не се пише запетая, вкл. и след това.
      https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
      https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
      Запетая не се пише, когато второто просто изречение в състава на сложното е въведено с относително местоимение (колкото, каквото, който) и пояснява направо сказуемото в предходното изречение. Тоест запетая трябва да има само във втория от трите примера.

      Отговор
  • 146. lusa  |  01.04.2017 в 18:05

    Павлина, здравей! При оформяне на програма инициативите може ли да завършват с удивителна? Инициативата „Запознай се с нашите нови продукти!“ започва в 10.00 часа. Творческата работилница „Бъдете част от нас!“ е от 11.00 часа? Аз мисля, че и по двата начина е възможно да изглежда текстът /с удивителен знак и без знак
    /. Благодаря за твоята позиция! Хубав април!

    Отговор
    • 147. Павлина  |  04.04.2017 в 7:09

      Здравей,
      Удивителният знак не е подходящ в първия случай според мен, защото издава прекалена настоятелност, а изразът би трябвало да звучи като покана. Във втория пример ми се струва уместен.

      Отговор
  • 148. Цветелина  |  30.03.2017 в 13:50

    Павлина, моля за съдействие. Има ли запетая след „нещо повече“: Нещо повече, може да се наложи да работя и по стрес тестовете.

    Отговор
  • 150. Диана  |  24.03.2017 в 12:49

    Здравейте, Павлина,

    Адмирации за блога, който сте създали!

    Имам следния въпрос към Вас: в помагалото „Правопис и пунктуация на българския език“ разработено от Института за български език при БАН (Просвета), пише следното:

    1. Със запетаи се отделят вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението (пр: изглежда, да речем, честно казано, естествено, за съжалени и т.н).

    също така пише:

    2. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (пр: всъщност, впрочем, например, действително и т.н).

    Не успях да разбера каква е разликата между двете правила.
    Бихме ли пояснили какво се има предвид под „вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението“.
    Преди да прочета тези пояснения, винаги отделях вметнатите думи/изрази със запетая, сега не съм сигурна в кои случаи трябва да го правя. :)

    Благодаря предварително!

    Отговор
  • 152. Цветелина  |  23.03.2017 в 10:23

    Здравейте, Павлина,
    Моля за малко помощ – има ли запетая пред второто „че“ в следното изречение: Резултатите показват, че при част от активите не се наблюдава промяна, както и че с увеличаване на техния размер, се увеличава броят на изчисленията.
    Благодаря.

    Отговор
    • 153. Павлина  |  24.03.2017 в 17:17

      Здравейте,
      Няма основание за запетая. Но и третата запетая е излишна.

      Отговор
      • 154. Цветелина  |  27.03.2017 в 10:25

        Много благодаря.

        Отговор
  • 155. Венета Попова  |  22.03.2017 в 16:19

    Здравейте Павлина,
    Срещам затруднение със слятото или разделно писане на изрази, като:
    от тук дотам; до тогава, докато; от сега до вечността.
    Аз Ви благодаря, че сте се предоставили на разположение на пишещите.
    Очаквам вече отговора Ви.
    Благодаря

    Отговор
    • 156. Павлина  |  23.03.2017 в 8:18

      Здравейте, Венета,
      И аз срещам трудности. :) Правописът на първия и третия израз не е нормиран изрично. Нормирани са изразите от горе до долу, от сега нататък. Аз бих ги написала като Вас. За втория израз нямам колебания – дотогава, докато.

      Отговор
  • 157. Georgi  |  17.03.2017 в 17:29

    Здравей отново, Павлина! Дано не ти омръзне от мен :)
    Искам да те питам за няколко нови изречения, при които не съм сигурен дали да поставям запетая. Търсех в интернет, но нищо не намерих.
    В следните случаи имаме подчинени изречения, но са с нестандартен словоред и не съм сигурен за запетаите:
    Избери си (,) колкото може (,) повече.
    И се втурнаха да му помагат (,) кой (,) с каквото може.
    Когато имаме дума като „колкото“, „както“, без с нея да се въвежда изречение, нужна ли е запетая? Например…
    Аз не съм толкова добър (,) колкото теб.
    Важи ли правилото, че когато имаме уточняваща дума, не се пише запетая никъде, при „който“, „която“… Например…
    Най-добре се смее (,) само който се смее последен.
    Ако след „който“ имаме някакъв съюз, въвеждащ друго просто изречение, пишем ли запетая помежду им:
    Той е човек, който (,) когато и да сгреши, винаги печели.
    В случаи като този пишем ли запетая – „Това е един смешен, но не и интересен (,) виц.
    И последен въпрос – относно сложните съюзи с „че“. „Благодарение на това че“ може ли да е сложен съюз? Запетаята преди „благодарение“ ли пишем или преди „че“?
    Извинявай за многото въпроси, но все гледам да пиша перфектно до последния пунктуационен знак. Надявам се да не те натоварвам! Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 158. Павлина  |  21.03.2017 в 10:18

      Здравей, Георги,
      Наистина седем въпроса наведнъж са малко повечко. :)
      Когато с относително местоимение (колкото) се въвежда просто изречение, поясняващо направо сказуемото в предходното просто изречение, не се пише запетая.
      За въпросителните думи (кой) важат правилата тук, но в случая имаме устойчив израз (кой с каквото може), който не представлява просто изречение, така че не се пишат запетаи.
      При конструкции колкото… толкова; толкова… колкото се пише запетая пред втория съюз.
      Думата само е уточняваща и пред който.
      За който, когато виж т. 1.2. тук.
      В примера с вица няма основание за втората запетая.
      При благодарение на това че бих поставила запетая пред че.

      Отговор
  • 159. Georgi  |  08.03.2017 в 23:00

    Здравей отново, Павлина!
    Искам да те попитам за няколко специфични изрази, при които не съм сигурен дали трябва или не да пишем запетая.
    Трябва ли запетая между „така“ и „както“ в следното изречение?
    Така (,) както той работи, така (,) както той почива, така можеш и ти.
    Изразът „най-общо“ отделя ли се със запетаи? Например…
    „Най-общо (,) те се делят на……
    Относно пълния член… как е правилно в следния случай…
    „Направи добро на някой/някого човек“?
    Трябва ли да-изречението да се огради със запетаи в следния случай:
    Зададоха му въпрос (,) да ходят ли до магазина, защото не бяха сигурни.
    И последен въпрос, дано не те затруднявам… често се двоумя как да напиша например „средностатистически“ или „средно интелигентен“. Има ли някакво правило за такива случаи?
    Предварително ти благодаря, Павлина, и честит 8-ми март! :)

    Отговор
    • 160. Павлина  |  10.03.2017 в 7:57

      Здравей, Георги,
      Трябва да има запетаи в първото изречение.
      В конкретния пример не бих написала запетая след най-общо.
      Правилно е някой, защото местоимението не е употребено самостоятелно, а е определение към човек. Членуването няма нищо общо.
      Не се пише запетая пред това да-изречение. Правилата подробно са изложени тук.
      Думата средностатистически се пише слято. Бих написала средно интелигентен. Правилото е разтегливо – ключовият въпрос е дали двете съставки образуват смислово единство.

      Отговор
  • 161. krariyaworld  |  05.03.2017 в 11:45

    Бърз въпрос и от мен – новости или новостти?

    Отговор
  • 164. Йорданка Шиякова  |  24.02.2017 в 10:18

    „прочие“ или „прочее“

    Отговор
    • 165. Павлина  |  27.02.2017 в 9:13

      В правописния речник е включена само думата прочее.

      Отговор
  • 166. Georgi  |  22.02.2017 в 1:51

    Здравей, Павлина!
    Поздравления за невероятния блог!
    От известно време търся дали се пише запетая в случаи като тези –
    Ходи (,) където пожелаеш.
    Прави, (,) каквото поискаш.
    Говори (,) с когото ти се говори.
    И още един въпрос – при два съюза един след друг пише ли се запетая помежду им? Останал съм с впечатлението, че ако първият съюз е многосричен, се пише запетая между двата съюза, а ако първият е едносричен (и, ако, но), запетая помежду им не се поставя. Какво мислиш по темата?
    Предварително ти благодаря!

    Отговор
    • 167. Павлина  |  23.02.2017 в 9:26

      Здравей, Георги,
      Според официалните правила в първото изречение трябва да се постави запетая, а във второто и третото – не. Когато подчиненото изречение се въвежда с относително местоимение и пояснява направо сказуемото от главното (а не местоимение или същ. име например), не се пише запетая. Каквото и когото са относителни местоимения.
      По втория въпрос може да видиш например тук т. 1.2 и 2.1.

      Отговор
  • 168. Златка  |  18.02.2017 в 16:37

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
    • 169. Павлина  |  20.02.2017 в 21:39

      Здравей!
      Редно е кавичките да се затварят след годината. Имам чувството, че неотдавна отговорих на този въпрос или на подобен.

      Отговор
  • 170. Габриела  |  16.02.2017 в 20:18

    Здравей, Павлина,
    Имам огромни колебания кога да пиша кавички, особено при текст на латиница. Пример – бутон start или бутон „start“. (Въпросът важи и при кирилица.) Или в следното изречение: В лентата на задачите въведете settings… Трябва ли „settings“ да е отделено в кавички? Благодаря предварително!!!

    Отговор
    • 171. Павлина  |  17.02.2017 в 10:19

      Ако думите се изписват с кирилица, се поставят кавички. Ако са с латиница – без кавички.

      Отговор
  • 172. Диана  |  15.02.2017 в 23:33

    Здравей,
    Моля те да ми обясниш всичко за причастията! Нищо не разбирам!

    Отговор
    • 173. Диана  |  16.02.2017 в 9:18

      По точно как да различавам глаголите на „л“ от причастията на „л“?И как да различавам прилагателните ,които завършват на „н“ от миналите страдателни причастия?Как изобщо да ги откривам по-бързо и да съм сигурна,че те са причастия?Кажи ми нещо „открояващо“межу тях.Та така да съм убедена,че една дума е причастие.
      Благодаря предварително за отговора!

      Отговор
      • 174. Павлина  |  17.02.2017 в 10:27

        Причастията са образувани от глаголи, но се променят по род и число и могат да се членуват, подобно на прилагателните имена. Само деепричастията (тичайки, пишейки) не се променят. Например изключен е причастие, защото е образувано от глагола изключа; изключителен е прилагателно име, защото не е образувано от глагол.
        Причастията на също са образувани от глаголи (тичал, пишел, писал) и често се употребяват в приказките, защото служат като преизказни форми. Също така влизат в състава на сложните времена (тичал съм, бях тичал, ще съм тичал). Като цяло въпросът, който поставяш, е твърде обширен и не може да се изчерпи в един коментар.

        Отговор
  • 175. Владимир Данчев  |  13.02.2017 в 15:57

    Здравей, Павлина,

    В сферата на услугите от страна на персонала повсеместно се използва формата „изчакайте !“ Глаголът „изчаквам“ обаче е преходен – „изчаквам някого“, „изчаквам реда си“ и пр. Защо не се използва правилната форма „почакайте !“ ? Каква е според теб причината за това поредно опростачване на езика ни ?

    Отговор
    • 176. Павлина  |  14.02.2017 в 13:38

      Здравей,
      За мен тази употреба е нормална. Глаголът изчаквам е преходен, но не е задължително преходните глаголи да се употребяват с допълнение. Двата глагола имат различни значения и мисля, че изчаквам е по-уместен – чакането невинаги е малко.

      Отговор
  • 177. Mia  |  29.01.2017 в 23:44

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е – правилно ли са написани думите „самообслужване“ и „люлеещ се стол“? Защото съм ги виждала и като „самобслужване“ и „люлеещ стол“… :/

    Отговор
  • 179. Боян Георгиев  |  27.01.2017 в 9:59

    Много ти благодаря за бързия отговор. :-)

    Отговор
  • 180. Боян Георгиев  |  26.01.2017 в 14:43

    И имам още едно питане за кавички. Би ли ми казала в първите 2 изречения затварящите кавички къде се поставят? А за 3 пример искам да разбера за отварящи и затварящи, защото ми се вижда много сложно.
    1. Често чуваме изявления от рода: „Войната е ад“ или „Минах през ада.“
    2. Калвин казва, че тази цел е „с помощта на страховитите си изобличения и съответния страх от наказание, да възпира тези, които без упражняване на принуда, не зачитат честността и справедливостта.“

    3. Исус е изправен лице в лице с проблема:
    „Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина? А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“

    Благодаря предварително и поздрави.

    Отговор
    • 181. Павлина  |  26.01.2017 в 15:03

      1. … ада“.
      2. … справедливостта“.
      3. … разлъчва.“ Тук кавичките ограждат отделен абзац, затова точката е преди затварящите. Но не е уговорено изрично в официалните правила.

      Отговор
  • 182. Боян Георгиев  |  25.01.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина.

    На думата – споразумение кой е коренът? И съответно предстаката и наставката?

    Отговор
    • 183. Павлина  |  26.01.2017 в 14:58

      Здравей!
      Коренът е -ум-; има три представки – с-, по-, раз-; наставката е -ени-.

      Отговор
  • 184. Златка  |  23.01.2017 в 22:05

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
  • 185. lusa  |  23.01.2017 в 14:36

    И още нещо. Необходимо ли е професии и специалности да се изписват с кавички?Хубав ден!

    Отговор
  • 187. lusa  |  23.01.2017 в 14:25

    Здравей, Павлина!
    Топло – и звукоизолации коректно ли е изписано? За мен е така. И за една професия има спор. Посредник консултант. С тире или без? Благодаря!

    Отговор
    • 188. Павлина  |  24.01.2017 в 17:54

      Пише се така: топло- и звукоизолации.
      За професията няма как да се каже със сигурност, защото може да се членува и първата част, и втората, а за друг критерий за изписването не се сещам.

      Отговор
  • 189. Павел Славчев  |  20.01.2017 в 11:14

    Здравей отново, Павлина, благодаря за бързия отговор и се извинявам, че се забавих с моя отговор на твоя въпрос! Спорът беше за първата запетая – дали да я има. Аз все още смятам, че съюзът „и“ свързва двете прости изречения, а между тях трябва да се отдели със запетаи вмъкнатото, подчинено изречение „ако статусът е редовен“. Нямам филологическо образование и аргументи, просто въпрос на усет. Но явно си права и ще спазваме правилата :)

    Отговор
    • 190. Павлина  |  21.01.2017 в 22:33

      Точно в този случай между и и ако не се пише запетая: т. 2.1 тук.

      Отговор
  • 191. Павел Славчев  |  13.01.2017 в 14:27

    Здравей Павлина, много ще се радвам да отговориш има ли ясно правило и какво е то за поставянето на запетая/запетаи в следното изречение:

    Необходимо е да извършиш проверка в регистъра и, ако статусът е редовен, можеш да пристъпиш към покана за среща.

    Възникна спор с една моя колежка и не мога да аргументирам мнението си, затова ще съм ти много благодарен за отделеното време!

    Отговор
    • 192. Павлина  |  15.01.2017 в 15:07

      За коя запетая става въпрос? Ако се следват официалните правила, трябва да има запетая след регистъра и след редовен.

      Отговор
      • 193. Румен  |  20.01.2017 в 13:12

        Здравей, Павлина. Защо трябва да има запетая пред „и ако“? Ако пред „ако“ има едносричен съюз, би трябвало да има само затваряща запетая? В сайта „Как се пише“ е даден следният пример:
        „Трябва редовно да следите кръвното си налягане и ако е високо, да вземате лекарства.“

        Отговор
        • 194. Павлина  |  21.01.2017 в 22:39

          Казусът с тази затваряща запетая на да-изречение е коментиран във втората част на статията. Когато поисках становище от ИБЕ на БАН, ми отговориха, че трябва да се пише запетая.
          В изречението за кръвното налягане няма да-изречение, а съставно глаголно сказуемо – трябва да следите.

          Отговор
  • 195. Жана Колева  |  07.01.2017 в 10:02

    Благодаря за отзивчивостта!

    Отговор
  • 196. Жана Колева  |  07.01.2017 в 8:58

    Здравей Павлина,прави ми впечатление, че днес навсякъде поздравяват имеННиците, според мен е грешно, защото аз възприемам думата именник като сборник с имена.

    Отговор
  • 198. Жана Колева  |  19.12.2016 в 17:07

    Здравейте,бих искала да попитам следното: как е правилно- 4 вида сирене или 4 вида сирена, а как стои въпросът с думи като“оцет“ или „олио“-4 вида …?

    Отговор
    • 199. Павлина  |  21.12.2016 в 7:32

      Правилно е: четири вида сирене, четири вида оцет.

      Отговор
  • 200. Виктория  |  08.12.2016 в 13:01

    Здравей, Павлина,

    Имам спор с роднина по отношение на ударението на глагола „качвам“. Тя казва: „Защо си се кАчила там?“. Ударението на А, вместо правилното според мен „Защо си се качИла там?“ Роднината ми е учител по български език и твърди много убедено, че е права, защото проверила в речник и според някакво си правило можело да се изполва и така – кАчил, кАчила … Не мога да приема това за правилно, моля за коментар!
    Благодаря много!

    Отговор
    • 201. Павлина  |  09.12.2016 в 16:06

      Здравей, Виктория,
      На мен не ми е известно това правило, според което е правилно да се изговаря кАчил се. Може да попиташ роднината си кой е този речник, в който е направила проверката.

      Отговор
  • 202. Владимир Данчев  |  06.12.2016 в 1:48

    Здравей, Павлина,

    Завчера гледах по „Нова телевизия“ интервю на журналистката Галя Щърбева с Елена Поптодорова. Интервюиращата задаваше разнообразни въпроси, вариращи от „къде сте учила“ до „Вие сте имали“.

    Каква е към днешна дата „официалната“ норма за глаголните форми, включващи минали деятелни причастия, при използване на учтиво обръщение към едно лице ?

    Отговор
    • 203. Павлина  |  07.12.2016 в 7:26

      Здравей, Владимире,
      Нормата си е същата като преди, но все по-малко говорещи се придържат към нея. Причината е системна. Писала съм тук по въпроса.

      Отговор
  • 204. Lusa  |  01.12.2016 в 14:52

    Здравей, Павлина! При писане на заявление или молба в горния десен ъгъл се изписва името на човека, организацията, града и т. н…. Наблюдавам, че от известно време някои документи пристигат с изписани в горната лява част такива данни. Има ли някаква промяна? Има ли норма, която да касае и изписването на съкр. град под датата? С главна или с малка буква да е? Защото аз го изписвам с малка. Благодаря за всичко! Лек ден!

    Отговор
    • 205. Павлина  |  02.12.2016 в 17:38

      Да, напоследък и така се оформят документите. Може би тази инструкция ще е от полза. Няма специално изискване за изписването на гр. По традиция се изписва с малка буква.

      Отговор
  • 206. silvia  |  30.11.2016 в 22:41

    Здравейте, Павлина! Сред група начални учители се разгоря спор каква е нормата за записване на изречения, несвързани по смисъл, в тетрадките – до полето или с отстъп от него. Едни твърдяха, че само в текст изречението започва с нов ред /отстъп/ и затова всяко изречение трябва да започва до полето. Други, в това число и аз, извеждаме нормата по аналогия с начина на представяне на различни граматични правила в отделни изречения в самия правописен речник, учебници и др. Там всяко изречение е с отстъп.
    Моля за коментар.

    Отговор
    • 207. Павлина  |  01.12.2016 в 9:55

      Здравейте!
      Не съм срещала специално правило за отстъпа. На стр. 112 в ОПРБЕ (2012) пише, че отделните абзаци в текста започват на нов ред, но нищо не се споменава за отстъп.

      Днес все повече четем текстове в интернет, а там преобладават абзаци, които са отделени от другите не чрез отстъп, а с по-голямо отстояние. Според мен това определя и пренебрегването на отстъпа в писмената реч изобщо.
      Аз лично не виждам особен смисъл да има отстъп, когато се пишат отделни изречения в тетрадките.

      С колегите, с които написахме учебник за V клас по български език по новата учебна програма, доста умувахме за отстъпите. В крайна сметка решихме да има отстъпи там, където има свързан текст. В упражненията, в които даваме отделни изречения, няма отстъпи:

      4. Открийте грешно употребените местоимения и редактирайте
      изреченията, за да отстраните грешките.
      Какъв човек си ти – мислиш само за тебе си!
      Кой каквото прави, на него си го прави.
      Всички пари изхарчихте за себе си, а на нас нищо не купихте.
      Тези хора се грижат единствено за тях си.

      Отговор
  • 208. Lusa  |  29.11.2016 в 16:50

    Павлина, здравей! Питането ми е във връзка с графично оформяне на членове, алинеи и точки в закон или правилник. Чл.103, ал.1, т.1 а /без знак/ регламентира следното…? Чл.103, ал.1, т.1 а. / с точка/ регламентира следното…? Или чл. 103, ал.1, т.1 а) регламентира следното…?

    Отговор
    • 209. Павлина  |  30.11.2016 в 9:48

      Аз не бих поставила препинателен знак след “т. 1а”. Между чл. и числото, ал. и числото, т. и числото трябва да има интервал.

      Отговор
  • 210. Владимир Данчев  |  22.11.2016 в 13:33

    Здравей, Павлина,

    Според „Междуинституционалното ръководство за изготвяне на публикациите“, чиито препоръки, както разбирам, са задължителни при изготвянето на документи на Европейския съюз, при съществителните с наставка – ец, – ел, – ен след числителни бройни се предпочитали обикновените форми за множествено число: петдесет прозорци, сто орли.

    По същата тема българската „Уикипедия“ смята, че съществителните на – изъм правели изключение: трябвало да се изписва „пет архаизма“.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 211. Павлина  |  24.11.2016 в 7:51

      Мога само да кажа, че първото е в разрез с официалните правила. Петте архаизма са си по правилата – това е бройна форма.

      Отговор
      • 212. Владимир Данчев  |  24.11.2016 в 13:20

        Знам, че от излизането през 2012 г. на „Официалния правописен речник на българския език“ досега бяха отправени немалко критични бележки по отделни препоръки, съдържащи се в него.

        Той сочи като правилни: „(два и т. н.) архаизъма“, „(два и т. н.) организъма“ и пр.

        Това да не е някаква поредна несъобразност в този речник ?

        Отговор
        • 213. Павлина  |  27.11.2016 в 11:02

          Не съм обърнала внимание, че въпросът е не за бройната форма, а за Ъ в 5 архаизъма. Според всички досегашни официални правописни речници го има това Ъ, защото правилото постановява вметнатото Ъ да се запазва в бройната форма (5 косъма). Изключения са литър, метър и производните от тях. Какво да кажа, моето езиково чувство също се противи на 5 архаизъма.
          А това правило за същ. имена с наставка -ец, -ел, -ен в Междуинституционалното ръководство е заимствано от академичната граматика, в която се отбелязва, че след числителни бройни се предпочитат формите им за мн.ч.

          Отговор
          • 214. Владимир Данчев  |  27.11.2016 в 12:17

            Благодаря.

            Човек наистина би трябвало с „повишено внимание“ да използва речниците и граматиките.

            Ето един донякъде куриозен пример точно с думите, които разглеждаме.

            Многотомният „Речник на българския език“ на БАН указва:

            архаизъм – след числ. -зма

            организъм – след числ. -зъма

            Отговор
  • 215. Иво  |  17.11.2016 в 18:35

    Здравей, Павлина,

    Покрай предизборната кампания отново една дума (по-скоро употребата й) започна да тормози ухото ми и реших да се допитам до теб. Става дума за фрази от типа на „идвам с експертизата си“ или „тя/той е с голяма/широка експертиза“. Само на мен ли ми се струва, че употребата на думата „експертиза“ в тези случаи е съвсем неправилна, най-вероятно под влияние на английското „expertise“, което притежава и смисъла, който българските политици и журналисти се опитват да предадат?

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 216. Павлина  |  20.11.2016 в 10:03

      Здравей, Иво,
      Правилно или не, думата вече широко се употребява с това ново значениe. Според мен то ще се наложи и с течение на времето употребата ще стане правилна.

      Отговор
  • 217. Димитрина  |  09.11.2016 в 10:55

    Здравей, Павлина!
    Бих искала да разбера думата „ЗДРАВЕЙТЕ“ може ли да бъде официално обръщение в кореспонденция към официални лица, като кмет, областен управител, директор на фирма и подобни.

    Предварително благодаря за отделеното време!

    П.П. Начинанието ти с блога Как се пише, е изключително полезно! Благодаря ти!

    Отговор
    • 218. Павлина  |  10.11.2016 в 7:28

      Не, все пак това е официална кореспонденция. Обръщението би трябвало да бъде Уважаеми господин кмет/областен управител, директор…

      Отговор
      • 219. Petia Stoyanova  |  28.11.2016 в 14:01

        Здравей, Павлина!
        Думата „йога“ членува ли се (често срещам „йогата“, което смятам за неправилно, но не знам защо)?

        Отговор
  • 221. Владимир Данчев  |  07.11.2016 в 12:37

    Здравей, Павлина,

    През последните дни се натъкнах на два различни начина на изписване на възприетия в българския език френски термин за „висша мода“:

    – „от-кутюр“ (със съединителна чертица) – във вестник „Гласове“

    – „от котюр“ – във вестник „Дума“

    Първото ми впечатление е, че „кутюр“ е по-близо до френския изговор.

    Моля те за становище.

    Владимир Данчев

    Отговор
  • 223. Боян Георгиев  |  19.10.2016 в 10:31

    Павлина, здравей отново.

    Можеш ли да ми помогнеш със пунктоацията в това изречение. Доста ме затруднява и разчитам на твоята помощ :-)

    Ето и изречението:

    Така, както, докато говорим изпускаме въздух, така в основата си човешката душа е нещо, което прозира…….

    Аз мисля, че не тези места са запатаите, но не съм сигурен напълно.

    Благодаря, предварително.

    Отговор
    • 224. Павлина  |  21.10.2016 в 10:05

      Има повторение – първото така е излишно.
      Както, докато говорим, изпускаме въздух, така…
      А по-добре е така:
      Както изпускаме въздух, докато говорим, така…

      Отговор
  • 225. Боян Георгиев  |  13.10.2016 в 11:07

    Здравей, Павлина.
    Имам въпрос дали трябва се огради със запетаи или пък тире и запетая името на книгата в това изречение:

    Спомняме си, че в книгата на Джон Бънян – „Пътешественикът“, първото отклонение на Християн беше ……

    Мерси, предварително.

    Отговор
    • 226. Павлина  |  16.10.2016 в 11:23

      Конкретно в това изречение, ако непременно трябва да се запази словоредът, аз бих поставила тези препинателни знаци.

      Отговор
  • 227. veni  |  07.10.2016 в 15:35

    Здравейте,
    Прякорите, когато са към имената, с тире с интервали или без са? Например Евелин Банев-Брендо или Евелин Банев – Брендо?

    Отговор
  • 229. Мими  |  23.09.2016 в 22:52

    трябва да напишем параграф и да обясним на нашия приятел или приятелка който живее в чужбина какво може да види в наща държава…

    Отговор
  • 230. Елена  |  17.09.2016 в 15:48

    Здравейте,
    1.Грешно ли е да се пише „Свети Климент Охридски“
    2. Задължително ли е съкращението „Св. Климент Охридски“

    Отговор
  • 232. Даниела Керанова  |  24.08.2016 в 12:06

    Здравей, Павлина! От известно време срещам затруднение с нещо уж толкова елементарно, каквото е пренасянето на части от думи. Става въпрос за случаите с две или повече съгласни между две гласни. Според последното издание на БАН от 2011 г. “ буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна“. В същото време малко по-нагоре срещам уточнението, че „по традиция се допуска запазване на целостта на отделните морфеми в тях“. Като примери са дадени много-значително, много-странен.

    Как е редно да се процедира с думи като на-края, за-блуждавам, не-предпазлив, пре-броя, при-клекнал, на-слаждавам?

    Изданието ни ръководи към изискването „да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, когато се делят“. По тази логика и според езиковото ми чувство, приемайки принципа на скандирането, ми се струва някак неестествено да ги пренеса нак-рая, заб-луждавам, неп-редпазлив, преб-роя, прик-лекнал.

    Как да постъпя?

    Отговор
    • 233. Павлина  |  25.08.2016 в 15:48

      При така формулирани правила и аз не знам как е редно да се процедира. Всеки решава за себе си на кое да даде превес. Аз все повече се съобразявам с морфемната структура, особено с границата между представка и корен.

      Отговор
  • 234. Боян Георгиев  |  12.08.2016 в 10:09

    Много ти благодаря и имам още един въпрос.
    Винаги се чудя за запетая пред „и че“.
    Давам ти пример с едно изречение.
    Той каза, че е много честен човек и че никога не е взимал нищо, което не е негово.

    Аз предполагам, че няма запетая изобщо пред целия израз, но все пак искам да чуя и твоето мнение изобщо за двата съюза.

    Отново ти благодаря предварително.

    Отговор
    • 235. Павлина  |  12.08.2016 в 20:45

      Това са съчинително свързани прости изречения – не се поставя запетая.

      Отговор
  • 236. Боян Георгиев  |  11.08.2016 в 13:53

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение трябва да се постави втора запетая? Става въпрос за след думата – късмета.

    Между провидението на Бога и съдбата, участта и късмета, има изключително голяма разлика.

    Мерси предварително и поздрави от мен.

    Отговор
    • 237. Павлина  |  11.08.2016 в 20:16

      Здравей,
      Няма основание за втората запетая.

      Отговор
  • 238. elizapetkova  |  05.08.2016 в 14:37

    Здравей, Павлина!
    Следя този блог, както и страницата „Как се пише?“ Инициативата е чудесна, професионализмът е впечатляващ. Имам въпрос: къща музей се пише без тире, но дом-музей с тире или без се пише? В новия речник не намерих информация.Благодаря предварително за отговора.

    Отговор
  • 240. Зорница  |  31.07.2016 в 9:20

    Здравей, Павлина!

    Кое е по-правилно: човек с крила, или човек с криле?
    Благодаря предварително за отговора!

    Отговор
  • 242. Ирина  |  18.07.2016 в 15:59

    Здравей, Павлина!

    Моля за малко помощ относно повторението на синтактични структури. В изречението:
    „Защо точно вашата (по-старичка) кола от десетките други да е спряла неправилно, защо точно вашия колан видяха, че липсва, защо точно вашия телефонен разговор им събра погледите?“
    Повторението на „защо точно“, може ли да се определи като анафора или щом е в рамките на едно изречение по-скоро става въпрос за синтактичен паралелизъм?

    Благодаря предварително!
    Прекрасно е, че сте създали такъв блог. Изключително полезно е!

    Отговор
    • 243. Павлина  |  19.07.2016 в 20:13

      За синтактичен паралелизъм не би могло да става дума, защото отделните прости изречения не са построени по една и съща схема. По-скро това е анафора, макар че съм малко резервирана. Обикновено за анафора се говори в стихотворната реч.

      Отговор
  • 244. animate2016  |  10.07.2016 в 17:45

    Здравей, Павлина,
    Моля за помощ. В изречението „Тази кутия е изработена от махагон и череша.“, имената на дърветата с малка или голяма буква се пишат.
    Благодаря Ви

    Отговор
    • 245. Павлина  |  10.07.2016 в 21:32

      Няма никакво основание да се пишат с главна буква.

      Отговор
  • 246. Светлана  |  07.07.2016 в 14:34

    И има ли конкретни правила за това, кога съществителни не трябва да се членуват. Знам само, когато не са познати и не са били споменати в текста. Въпреки това в много текстове такива съществителни също се членуват. Кое е вярно?

    Отговор
  • 247. Светлана  |  07.07.2016 в 14:30

    Здравейте, моят въпрос е дали трябва да се членува съществително, заключено в кавички

    Отговор
    • 248. Павлина  |  07.07.2016 в 14:35

      Здравейте,
      Би трябвало да сте получили отговора ми на аналогичен въпрос, който вече зададохте в сайта “Как се пише?”.

      Отговор
      • 249. Светлана  |  07.07.2016 в 14:46

        Не, Павлина, не знам, как да го намеря

        Отговор
        • 250. Павлина  |  07.07.2016 в 15:31

          Погледнете си имейла в abv.bg.

          Отговор
          • 251. Светлана  |  08.07.2016 в 0:34

            Благодаря Ви! имейлът отиде автоматично не знам защо в спам. Намерих го там. :-)

            Отговор
  • 252. Цветелина  |  05.07.2016 в 9:51

    Павлина, здравей. Моля да ми помогнеш с един въпрос, който ме вълнува от известно време. Примерът е следният: „На основание Закона за публичните финанси, в сила, считано от…“ правилно ли са поставени запетайките, или едната трябва да отпадне?

    Отговор
    • 253. Павлина  |  05.07.2016 в 9:55

      Аз не бих поставила запетая пред считано.

      Отговор
      • 254. Цветелина  |  05.07.2016 в 10:43

        Много благодаря!

        Отговор
  • 255. Катрин  |  23.06.2016 в 17:47

    Здравейте! Тъй като явно много хора се допитват до вашите съвети, а моите търсения не дадоха плод (не и нещо конкретно), ще отправя и аз към вас моето питане – в кои случаи след „вместо това“ и „въпреки това“ се пише запетая?
    Например:
    Вместо това тя отиде и си събра багажа.
    или
    Въпреки това той реши, че си заслужава.
    Също така огражда ли се „изглежда“ – със запетаи. На различни места пише различно – веднъж е задължително, веднъж не… Същото важи и за „като че ли“, „сякаш“, „според мен“ и т.н.

    Благодаря ви предварително!

    П.С. За справки по много въпроси използвам този сайт – http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/
    Мислите ли, че е благонадежден?

    Отговор
    • 256. Павлина  |  24.06.2016 в 21:38

      Здравейте,
      При вместо това и въпреки това не се пише запетая, освен ако не са в такива конструкции, че правилата налагат да се употреби запетая. В посочените примери не се пише запетая. Вижте аналогично за освен това.
      За запетаята при изглежда и според мен.
      За като че ли и сякаш – отново зависи в какви конструкции попадат. Ако са на границата на прости изречения в сложното например, се пише запетая.
      Общо взето, сайтът е благонадежден, но не е съобразен с актуалните официални правила.

      Отговор
      • 257. Катрин  |  25.06.2016 в 19:58

        Благодаря ви!

        Отговор
  • 258. Тодор  |  23.06.2016 в 12:04

    Здравейте отново. Съжалявам, че си отправих въпросите към Вас малко загадъчно, неясно и без необходимата конкретика. Става въпрос за текст в Запис на заповед – ценна книга на приносител. В случая се касае точно за произнасяне на юрист по въпроси от Вашата компетентност. Разбрах мнението Ви за „юридическия български език“, затова реших, че Вашето становище ще бъде важно и ценно за мен. По тази причина се чудих и как по-разбираемо да Ви попитам, но сега ще карам по-направо. Юристът се е произнесъл дословно по следния начин – „От гледна точка на синтаксиса – онзи дял от граматиката, който изучава единиците на свързаната реч и правилата за построяване на изречения и словосъчетания, това словосъчетание (бел. моя, второто изречение) представлява безглаголно /именно/ изречение-едносъставно изречение, в което няма сказуемо. То няма самостоятелно смислово значение, а служи за допълване /респ. поясняване/ на предходния текст, заедно с който оформя смислово едно цяло.“ На мен, обаче, ми се струва, че нещо в това произнасяне не е точно така в конкретния случай, не само защото не ме устройва. Не мога и да приема безусловно за верен извод на юристи по въпроси от материята на българския език, тъй като съм се нагледал достатъчно на писмената неграмотност на доста от тях. На практика, второто изречение е на нов ред, отделено е в нов абзац и мисля, че няма никакъв самостоятелен смисъл, защото не е дописано какво трябва да стане или евентуално какво ще стане в периода от 10 дни след издаване до окончателното плащане. Изглежда, от външна страна, по-скоро като текст, който е останал на страницата от писането на нещо друго, например договор или просто като нещо недоизречено, недовършено. Задължително ли е от граматическа гледна точка, изречение без самостоятелен смисъл в даден текст да бъде тълкувано в контекста на предходното съдържание или може би следва да се тълкува според общия смисъл на целия документ, а може би не следва изобщо да се тълкува? Ситуацията малко ми прилича като едно време в училище, когато ни даваха някое стихотворение и ни питаха и ни разпитваха – „Какво е искал да каже поета (Пенчо Славейков, Дебелянов, Яворов, Смирненски, Вапцаров), а лирическия герой и т.н.?“ Вярно отговаряше този, който беше по-правилно ориентиран в политическата доктрина (и бай Пенчо тогава беше комунист, ама малко пишман, по-встрани с тая негова перманентна непринудена отнесеност), вместо този който имаше по-богато въображение, фантазия, мисъл. Та, след горния текст, юристът е фиксирал обобщаващо, че според него „Записът на заповед е платим на предявяване, считано след изтичането на 10 дни от датата на подписването му.“, но не е споменал нищо в изводите си за останалата част от безсмисленото изречение „…до окончателното изплащане…“. Всъщност, ако приемем, че второто изречение пояснява първото, не трябва ли за целта на това поясняване да се възприеме целия поясняващ текст? Мисля, че ако слеем двете изречения единствения възможен граматически извод е, че „издателят не е определил конкретна дата или срок, в който да му бъде предявен Записа на заповед за плащане.“ Искам предварително да Ви благодаря, че ми помагате, но един правен спор се превърна, може би, в граматически или там, в нещо друго… Горното произнасяне на юриста, образно казано, преобърна нещата с главата надолу или с краката нагоре (не знам кое е по-точно и по-правилно). Понеже мотивите му не са правни, но се отразяват върху приложимата правна норма в случая, се нуждая от Вашите, да ги наречем, специални знания в областта на българския език. Доколкото ми е известно, законът позволява различни видове тълкуване – граматическо, логическо, смислово и т.н., затова Ви моля, да ми отговорите, ако не Ви затруднявам и с аргументи от науката, на въпроса – при съобразяване с правилата в българския език, какво тълкуване следва да се приложи по отношение на тези две изречения в този документ и как е правилно, според Вас, да се разтълкува граматически волята на издателя на документа. В заключение, мисля, че юристите, предвид обществената им роля, на още по-силно основание трябва да се съобразяват прецизно с всички правила на българския език.

    Отговор
    • 259. Павлина  |  23.06.2016 в 20:15

      След като второто изречение е отделено в нов абзац, явно няма някаква ясна и неопровержима връзка с първото. Ако двете изречения са представлявали цялостна мисъл, защо се е наложило тя да бъде разделена не само в две изречения, а в два абзаца? Абзацът поначало обединява изречения, които са свързани по смисъл на фона на общия текст. Щом има нов абзац, значи има нова мисъл.

      Поначало подобни мисли се изказват ясно и еднозначно с едно изречение: Трудвият договор се прекратява считано от 1 юли 2016 г.

      Отговор
  • 260. Тодор  |  22.06.2016 в 17:48

    Здравейте. Моля Ви за становище по следния въпрос – След изречението „Настоящият запис на заповед е платим на предявяване и без протест.“ започва ново изречение – „Считано след изтичането на десет дни от датата на подписването му до окончателното изплащане на цялата сума, както и направените други разноски.“ Второто изречение не е известно защо и в каква връзка е било записано в текста на документ. Може ли да се приеме, например, че второто изречение е свързано с предходното смислово? Второто изречение безглаголно ли е? От гледна точка на синтаксиса как е правилно да се тълкува наличието на изречение без самостоятелно смислово значение в даден текст?

    Отговор
    • 261. Павлина  |  22.06.2016 в 21:17

      Здравейте,
      Боя се, че по-скоро юрист трябва да се произнесе по въпроса. Ако второто изречение е добавено на същия ред след първото, явно е свързано смислово с него. То и иначе е свързано смислово според мен. Второто изречение е безглаголно. Не разбирам последния въпрос.

      Отговор
  • 262. Aurora  |  16.06.2016 в 19:15

    Думата „почит“ сродна ли е с „читанка“/“читалище“?

    Отговор
    • 263. Павлина  |  17.06.2016 в 11:01

      Имат обща етимология, но вече в старобългарски глаголите ЧИСТИ (почитам) и ЧИСТИ (чета) са омоними.

      Отговор
  • 264. Ирина  |  27.05.2016 в 9:19

    Аз стигнах до същия извод, но „българският“ и „гръцкия“ ми изглеждаха като субстантивирани и функциониращи като съществителни, тъй като се подразбира народ.

    Отговор
  • 265. Ирина  |  20.05.2016 в 14:41

    Здравей, Павлина!

    Чудесно е, че си създала такъв блог!
    Моето питане е относно морфологичния анализ на едно изречение: „Не искам да кажа, че българският беден е по-беден или по-важен от гръцкия такъв.“
    В изречението се забелязва струпване на прилагателни. Ако приемем, че прилагателното име функционира като определение на някое съществително име, то в случая как стоят нещата?

    Отговор
    • 266. Павлина  |  24.05.2016 в 14:04

      Здравей, Ирина,
      Ако въпросът е какви части на речта са думите в изречението, отговорът е следният:
      глаголи – искам, кажа, е
      прилагателни имена – българският, беден, по-беден, по-важен, гръцкия
      показателно местоимение – такъв
      Прилагателното име беден е субстантивирано, т.е. употребява се като съществително име.

      Отговор
  • 267. Диана Любомирова  |  17.05.2016 в 12:03

    Здравей, Павлина,
    Въпросът ми е всързан с правилното изписване на думата „гала вечеря“.
    Има ли дефис „гала-вечеря“, или е една дума „галавечеря“, или пък е първият вариант. Не зная правило или по-скоро бих го написала с малкото тиренце, но го срещам изписано по всякакъв начин.
    Благодаря ти предварително!
    Диана

    Отговор
  • 269. али  |  14.05.2016 в 6:30

    Здравей, Павлина! Не мога да намеря дали има правило от какъв род се подразбира, че са имената на дружествата, компаниите или както там се наричат, в конкретния случай имам [името на дружеството] е придобил/о/а??? правата. Можеш ли да помогнеш?

    Отговор
    • 270. Павлина  |  15.05.2016 в 21:15

      Здравей,
      Няма такова правило. Може да се подразбира, че е от женски род (компанията, фирмата) или от среден род (дружеството).

      Отговор
      • 271. али  |  18.05.2016 в 17:14

        Какъв ужас! Благодаря!

        Отговор
  • 272. Иво  |  09.05.2016 в 13:13

    Здравей, Павлина,

    Поздравления за издадената книга, която с радост закупих и използвам от време на време, когато имам нужда от бърза справка.

    Не бях задавал въпрос отдавна, но надписът, който един колега сложи на хладилника в офиса ни, предизвика леко объркване у мен. Посланието е следното – „Всеки понеделник сутрин хладилникът ще бъде почистван“. Въпросът ми е не трябва ли местоимението „всеки“ да се съгласува със „сутрин“ или, ако изречението остане в този вид, не трябва ли „сутрин“ да е оградено със съответните пунктуационни знаци, ако приемем, че е обособена част?

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 273. Павлина  |  10.05.2016 в 7:17

      Здравей, Иво,
      Правило за този тип съгласуване няма. Всичко е оставено на усета на говорещия/пишещия. Но запетаи не бива да се поставят.

      Отговор
      • 274. Иво Иванов  |  10.05.2016 в 8:54

        Здравей, Павлина,

        Благодаря за бързия отговор! Хубав ден!

        Поздрави,
        Иво

        Отговор
  • 275. Николай Дюлгеров  |  05.05.2016 в 11:05

    Здравей, Павлина,

    Благодаря ти за прекрасния блог, сайт и книга!
    Имам един въпрос, свързан със съгласуването по род, за което пише в статията „Момичето – то или тя?“.

    Гложди ме думата „модел“, когато се използва за жена, която позира на художник. Звучи ми добре например, ако се каже „Търси се модел, който прилича на Мишел Пфайфър“, а не „модел, която прилича на Мишел Пфайфър“.

    В някои случаи обаче това съгласуване не ми звучи добре. Това е най-вече, когато въпросната жена се описва в няколко изречения. Кратък пример, който ми хрумва на момента: „Той има един модел, който е работил в чужбина. Тя е много красива.“ Не звучи ли някак странно родът да се променя така? В същото време все пак се говори за жена, не ми се струва удачно да се използва „той“. Също така ми звучи странно и да се каже „модел, която е работила в чужбина“ точно защото „модел“ е в мъжки род.

    Сблъсках се с този проблем покрай работа върху превод и ми се струва, че в другите езици, с които работя, нещата се решават по-лесно. Дори в английския.

    Ще се радвам да прочета мнението ти по въпроса.

    Благодаря за вниманието!

    Николай

    Отговор
    • 276. Павлина  |  08.05.2016 в 20:55

      Здравей, Николай,
      Наистина е трудно съгласуването в случаи като този с жените модели. Аз бих съгласувала по начина, посочен от теб. Евентуално: Жената е много красива./Момичето е много красиво.

      Отговор
      • 277. Николай Дюлгеров  |  09.05.2016 в 10:16

        Благодаря за отговора!

        Отговор
    • 278. Владимир Данчев  |  09.05.2016 в 7:33

      Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна
      канцеларщина.

      Отговор
      • 279. pkochev  |  03.05.2017 в 23:33

        Има тиха, но натрапваща се европейска тенденция на омаловажаване на пола – както в обществения живот, така и в семейните взаимоотношения. Целта е да се разбива семейството, като основна социална единица в обществото, и по този начин да се формира послушно и манипулируемо общество.
        Разбирам, че това мое отклонение, може да не е съвсем на място в темата на блога. Моля да ме извините.

        Отговор
  • 280. Julie  |  28.04.2016 в 6:50

    Зравей, Павлина!
    Прочетох че: „Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрипция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името“. Как е правилно да се напише: френска информационна агенция „Франс Прес“ или френска информационна „Агенция Франс Прес“ /Оригиналното име е Агенция Франс Прес (на френски: Agence France-Pressе/

    Отговор
    • 281. Павлина  |  03.05.2016 в 6:36

      Здравей,
      Не се наемам да дам съвет. Аз бих написала френската информационна агенция Франс Прес.

      Отговор
  • 282. Боян Георгиев  |  26.04.2016 в 14:32

    Здравей, Павлина.

    Пред само защото трябва ли да има запетая? Малко ме объркват такива изречения.

    Една идея не намира място в обяснителната реч, само защото е вярна, защото има е основна и т.н.

    Отговор
  • 284. петър  |  21.04.2016 в 10:13

    Здравей,

    имахме семейно обсъждане за разликата между „кокал“ и „кост“.

    може ли да ни светнеш за твоето мнение.

    поздрави
    ния, денис, жени, петър

    Отговор
    • 285. Павлина  |  22.04.2016 в 8:25

      Здравейте,
      Мнението е на речника: кост е по-изисканата версия на кокал. Тоест смислова разлика няма, само сферата на употреба е различна: първата дума е книжовна, втората е разговорна.

      Отговор
  • 286. Маринела  |  12.04.2016 в 10:01

    Здравей, Павлина,

    Има ли правило, на което се подчинява бройната форма на съществителното нощ в заглавието „Приказки от 1001 нощ“?

    Отговор
    • 287. Павлина  |  12.04.2016 в 19:43

      Съществителните от женски род нямат бройна форма – при тях се употребява или формата за ед.ч., или за мн.ч. Вероятно въпросът е защо нощ е в ед.ч., след като имаме 1001 пред думата. Граматически правилно е да се съгласува с цялото числително име, а не само с последната му съставка – една: хиляда и една нощи.
      Заглавието на сборника с приказки “Хиляда и една нощ” обаче е придобило популярност в този вид.
      Същото се отнася и за филма “Сто и един далматинци” – тук съществителното е в мн.ч., а трябва да се употреби бройната форма далматинеца.

      Кога се употребява бройна форма?

      Отговор
  • 288. Марин  |  09.04.2016 в 9:53

    Да, но Вие самата посочвата в тази статия: https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/ ,че съществува и прилагателното „финен“. Именно от тази статия е провокирано питането ми.

    Отговор
    • 289. Павлина  |  09.04.2016 в 9:59

      В езика съществуват доста думи и форми, които не се приемат за правилни, тоест за книжовни. Аз съм написала, че финен съществува, а не че е правилно.

      Отговор
  • 290. Марин  |  08.04.2016 в 20:44

    Аз в крайна сметка не разбрах, правилно ли е да се пише финни или не?

    Отговор
    • 291. Павлина  |  09.04.2016 в 4:13

      Правилната форма е само фин, съответно фини в мн.ч.

      Отговор
  • 292. Владимир Данчев  |  08.04.2016 в 9:23

    Здравей, Павлина,

    Взимам само повод от последния въпрос – личните ми наблюдения сочат, че във всекидневния говор на съвременните българи преобладава изговорът „финна“, „финни“, „“финно“. Не мога да си обясня това явление, може би самото естество на думата предразполага към „по-финото“ й произнасяне ? И като че ли, наистина, „фина“, „фини“, „фино“ звучат някак си „отсечено“ в края.

    Отговор
    • 293. Марин  |  08.04.2016 в 10:02

      То в говора е ясно защо е така. Въпросът е от правописна гледна точка правилно ли е да се изпише „финни“ при положение, че съществува и формата „финен“? https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/

      Отговор
      • 294. Владимир Данчев  |  08.04.2016 в 10:36

        Може би най-добре би било, според мен, да се възприеме само формата „финен“, а „фин“ да отпадне от речниците.

        Отговор
        • 295. Владимир Данчев  |  09.04.2016 в 8:43

          Друг възможен подход, отразяващ преобладаващата речева практика, би бил „фин“ да остане в речниците, защото все пак е в активна употреба, и да се възприеме – като изключение, формата за множествено число „финни“. В това отношение има прецедент – меродавните правописни речници съвършено правилно, защото това съответства на речевата практика, до съвсем неотдавна посочваха като правилни формите „имен ден“ и „именни дни“.

          Отговор
  • 296. Марин  |  07.04.2016 в 22:55

    Здравейте.

    Относно прилагателното „фин“ и неговата, както разбрах, побългарена, но възможна форма „финен“.

    От простото правило за двойното „нн“, следва, че „фин“ в мн.ч. се изписва „фини“. Следва ли обаче, че ако използваме възможната форма „финен“, то в този случай, в мн.ч. прилагателното ще се изписва с двойно „нн“ заради правилото „нен“ и ще стане „финни“, или ще e още по странно звучащото финени?

    Тоест, как е правилно да се пише в мн.ч. прилагателното „финен“?

    Покрай тези размисли се сетих и за друго прилагателно – „префинен“, което е превъзходна форма на „фин“, или по-скоро на „финен“, тъй като не може да се каже „префин“.

    В интернет срещнах, че е правилно ж.р., ср.р. и мн.ч. на „префинен“ да се пише съответно като „префинена“, „префинено“ и „префинени“, което все пак звучи приемливо за разлика от мн.ч. на „финен“ – „финена“, „финено“ и „финени“, но е в противоречие с правилото за изписване на двойно „нн“ при наличието на „нен“.

    В този смисъл, възможно ли е прилагателното „префинен“ в мн.ч. да се изписва „префинни“?

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 297. Павлина  |  08.04.2016 в 6:29

      Ако правилната форма на прилагателното беше финен, то формата за мн.ч. би била финни.
      Думата префинен е не прилагателно, а причастие, образувано от глагола префиня, затова в мн.ч. е не изпада, подобно на отстраня – отстранен – отстранени.

      Отговор
      • 298. Марин  |  08.04.2016 в 9:10

        Четох ваша статия, в която казвате, че освен „фин“ е възможно и „финен“. Ако да речем в изпит по български език се изпише думата „финни“, това следва ли да се отчита като правописна грешка или ще се приеме като още една възможност за изписване на думата в мн.ч., тъй както на „фин“ съществува и възможността „финен“?

        Отговор
  • 299. Петя  |  04.04.2016 в 7:17

    Да,на мен също ми се струват излишни, но нали „изсечен (в скалите/камъка)“ е причастие, а пред причастие се слага запетая? Или в случая се явяват нещо като разширени прилагателни? Освен това ми приличат на обособени части…и втората запетая би трябвало да е затваряща. Много съм объркана. За съжаление в случая не мога да променя словореда.
    Извинявай, че продължавам да те занимавам с въпроса, но искам да си обясня чисто теоретично какво налага махането на запетаите в тези примери, защото се сблъсквам с много подобни фрази.
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 300. Павлина  |  04.04.2016 в 21:27

      Няма такова правило – че преди или след причастие се слага запетая. Запетаи се поставят, когато причастието е включено в обособена част. В първия пример запетаята отделя две еднородни части – определения. Във втория няма основание за поставяне на запетая.

      Отговор
  • 301. Петя  |  03.04.2016 в 11:05

    Здравей, Павлина,
    бих искала да те попитам за два казуса за запетайки, за които не съм сигурна:

    1. Дълбоките, изсечени в камъка, помещения….
    2. За да се стигне до храма, се вървяло по, изсечена изцяло в скалите, улица…

    Правилно ли са сложени запетайките и ако да – не звучи ли много тромаво?

    P.S. Страхотен блог :-)

    Отговор
    • 302. Павлина  |  03.04.2016 в 20:58

      Здравей, Петя,
      В първия пример втората запетая е излишна. Или пък: Дълбоките помещения, изсечени в камъка, бяха…
      Във втория пример втората и третата запетая са излишни. Може пак да се промени словоредът: За да се стигне до храма, се вървяло по улица, изсечена изцяло в скалите,…

      Отговор
  • 303. Андрей  |  21.03.2016 в 18:28

    Здравей, Павлина!
    Искам да попитам пише ли се запетая в израза „да, бе“?

    Отговор
  • 304. Мирчева  |  14.03.2016 в 18:08

    Павлина, моля за коментар на членуването.
    Ето превалът.
    Ето превала.

    Отговор
  • 306. lusa  |  14.03.2016 в 13:00

    Павлина, привет!Отново спорове…
    1.Той има възможност да избяга. Имаме съставно глаголно сказуемо /предвид да избяга и има/.
    2. Моля да бъда назначен на обявеното… При този случай също имаме съст. гл. сказуемо и поради тази причина не се поставя запетая. Това ли е възможното обяснение?
    3. Сиренето е приготвено от свежо прясно мляко. Става дума за запетаите при качествените прилагателни. След свежо не би тр. да се постави в този случай, защото прясно мляко е название на конкретен продукт и може да се схване като едно цяло.
    Много ти благодаря! Слънчев март!

    Отговор
    • 307. Павлина  |  15.03.2016 в 8:11

      1. Изречението е сложно съставно. В първото просто изречение сказуемото е съставно именно – има възможност. Второто просто изречение е подчинено допълнително, свързано със съюза да.
      2. Отново сложно съставно изречение. Първото просто изречение се състои от сказуемо – моля. Второто просто изречение отново е подчинено допълнително; сказуемото е бъда назначен – страдателна форма.
      3. Не бих поставила запетая. Но бих написала непастьоризирано вместо свежо например, ако това значение са вложили в думата.

      Отговор
  • 308. meleager  |  10.03.2016 в 13:22

    Здравейте,
    Превеждам филм. Натъкнах се на нещо, в което се чувствам несигурен.
    Конкретен пример:
    „Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавал.“

    Така го преведох интуитивно. Съмнението ми касае единственото число в края на изречението. Или по-нагледно, дали правилният вариант не е:
    „Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавали.“

    Извинявам се ако вече е обсъждано или звучи твърде елементарно, но бих искал да разсея съмненията си. Благодаря.

    Отговор
  • 310. AK  |  29.02.2016 в 10:52

    Здравей,
    Бих искал да попитам има ли някакво правило свързано с непостоянното „Ъ“ и пълният член -ЪТ. Въпросът ми е конкретно за правописа на думата „алгоритъм“ когато се членува. Кое е правилно „алгоритмът“, както го предлага майкрософтският „spelling checker“(не знам как е коректно да се преведе на български), или „алгоритъмът“, както аз бих го написал. Объркването ми стана още по-голямо от факта, че от една страна пишем „туризъм“ и „туризмът“, а от друга – „център“ и „центърът“. Пък и непрекъснато излизат нови правила, с които не съм запознат.

    Отговор
    • 311. Павлина  |  01.03.2016 в 10:00

      Автоматичната коригираща програма е в грешка. Правилно е алгоритъмът. При членуване на съществителни имена от чужд произход със завършек -ър гласната ъ се запазва (центърът, компютърът); ако съществителното завършва на -изъм, гласната ъ изпада (туризмът, капитализмът).

      Отговор
  • 312. Мирчева  |  15.02.2016 в 19:09

    Павлина, за да те улесня ти изпращам точно цитат от книгата.
    „Горкий български язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне. На пример тоз пусти член земи.Член в българский язик не трябва да има, защо му е той съвсем чужд.А за туй , че е в наший язик привнесен,той да ся благодари на гръколудие на българи. Гърчеят ся и членове привнасят.’……

    Отговор
    • 313. Павлина  |  16.02.2016 в 7:58

      Това тълкуване е художествено. Определителният член си е самороден, възниква на българска почва. Членните форми се формират от съчетание от име и задпоставно (намиращо се след името) показателно местоимение ТЪ, ТО, ТА или ТѢ. Срещат се още в старобългарските паметници.

      Отговор
  • 314. Мирчева  |  15.02.2016 в 9:08

    Павлина,кога в езика ни се е появил определителният член?
    В книгата си Милен Русков “ Възвишение“ стр.283 дава тълкуване на въпроса. Доколко можем да се доверим?
    Другото ,което искам да те попитам е, как колегата ти София Несторова е направила коректорската работа на езика на разказвача.

    Отговор
  • 315. Деси  |  14.02.2016 в 16:08

    Здравейте:)
    Имам следния въпрос – как се членува изречението: Ти си моя/т живот.
    Видях го изписано с кратък член на торта на приятелка и мисля, че е груба грешка, но все пак да се съгласувам със специалист.
    Благодаря

    Отговор
  • 317. Tanya  |  13.02.2016 в 6:50

    Здравей, Павлина!

    Чудесен блог, с много интересен материал за четене! :)

    Въпросите ми са следните:

    В изреченията:
    Радвам се, че академиците в БАН не се интересуват кое, колко ти е грозно.
    и
    Всеки, с интелект над средния, може да схване логиката на тези правила и да ги прилага достатъчно добре.

    Запетайките на правилното място ли са и защо? Също така, ако не са – защо?

    Благодаря ти предварително за отделеното време!

    Отговор
    • 318. Павлина  |  13.02.2016 в 9:52

      Здравей,
      Само в първото изречение трябва да остане първата запетая. Всички останали са излишни, защото няма основание да се поставят. Не мога да отговоря защо да не се пишат. Има правила за поставяне на запетаи, а не за непоставяне (освен ако не са изключение от правило).

      Отговор
  • 319. али  |  13.02.2016 в 0:26

    Здравей, Павлина! Благодаря ти за всичко, което продължаваме да научаваме от теб, ново и старо. Използвам случая да гласувам за мерудия (пиша го с „е“, произнасям го с „и“). От доста време ме тормози глаголът „напомня ми на“. Интересува ме има ли такова нещо, откога го има и защо?! Аз винаги ще казвам „напомня ми за“ и „напомня ми“ + пряко допълнение, но имам ли законно право?

    Отговор
    • 320. Павлина  |  13.02.2016 в 9:58

      Здравей,
      Глаголът напомня се употребява и с предлога на, успоредно с употребата без предлог – виж тук третото значение. Когато се съчетава с предлога за, има друго значение – първото.
      Какво значи “законно право”, когато се отнася за езикови употреби?

      Отговор
  • 321. Огняна Иванова  |  12.02.2016 в 11:29

    Павлина, бях изписала думата „евангелия“ с малка буква, но ми я поправиха на главна, а текстът ми не е църковен. Как е според вас?
    С поздрав: Огняна

    Отговор
  • 323. Ани  |  07.02.2016 в 13:56

    Здравей,
    имам въпрос…
    При синтактичен анализ на изречението…
    Вървяхме дълго, без да бързаме.
    Вървяхме – просто сказуемо
    Дълго – обстоятелство за време
    Колебанието ми идва при – без да бързаме…
    В случая играе роля на сказуемно определение или обстоятелство за начин?
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 324. Павлина  |  07.02.2016 в 15:43

      Това е сложно изречение, съставено от две прости. Второто просто изречение се състои само от сказуемото бързаме.

      Отговор
  • 325. Боян Георгиев  |  02.02.2016 в 15:14

    Здравей, Павлина.

    Къде според теб трябва да са запетаите в това изречение?

    Например какво да се прави, ако един мъж, от примитивно племе, с три жени реши да избяга?

    Според мен трябва да се огради изразът „примитивно племе“ или пък „три жени“, защото иначе някак си смисълът за губи и едва ли не се подразбира, че племето е с 3 жени :-), а не човекът.

    Но все пак искам да чуя твоето мнение.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 326. Павлина  |  03.02.2016 в 8:11

      Излишна е запетаята след мъж. Остава запетаята, която разделя еднородните определения: от примитивно племе, с три жени. За да се избегне двусмислено тълкуване, изречението се редактира:
      Например какво да се прави, ако един мъж от примитивно племе, който има три жени, реши да избяга?

      Отговор
  • 327. Владимир Данчев  |  28.01.2016 в 22:52

    Здравей, Павлина,

    Би ли коментирала думата БЛИСТЕР ?

    У нас вече повсеместно тази дума се използва за означаване, в частност, на лекарствена опаковка, съдържаща определен брой хапчета, разположени в „мехурчета“.

    BLISTER на английски език обаче – в единствено число, значи точно „мехурче“.

    Наблюдаваме, според мен, силно разширителна употреба на думата БЛИСТЕР.
    Това правомерно ли е ? В някои други езици, доколкото успях да разбера, се използва терминът БЛИСТЕРНА ОПАКОВКА, който съвсем адекватно описва опаковка, състояща се от няколко „мехурчета“.

    Отговор
    • 328. Павлина  |  30.01.2016 в 19:07

      В българския език също се употребява словосъчетанието блистерна опаковка, което вероятно е било съкратено до блистер. Ако думата се заеме направо, тя може да се заеме с част от значенията са, а също така впоследствие да разшири значението си в езика приемник – това са естествени процеси.

      Отговор
  • 329. Боян Георгиев  |  28.01.2016 в 15:38

    Здравей, Павлина.

    Какво мислиш за това изречение? Къде трябва да има запетая и тире (ако има нужда)?

    Естествено, те целят едно, а тя съвсем друго.

    Отговор
    • 330. Павлина  |  28.01.2016 в 21:14

      Естествено, те целят едно, а тя – съвсем друго.

      Отговор
  • 331. lusa  |  13.01.2016 в 16:02

    За много години, Павлина! Желая ти много успехи в личен и в професионален план. Имаме спор във връзка с изречение.
    Стана тя каквато стана.
    За вида на подчиненото изречение /допълнително/. И за запетаята пред „каквато“. Благодаря!

    Отговор
    • 332. Павлина  |  14.01.2016 в 8:10

      За много години! Дано за всички да е добра и успешна годината!
      Това изречение според мен не се поддава на традиционен синтактичен анализ. Подозирам, че главното изречение е безлично. Във всеки случай няма нужда от запетая.

      Отговор
  • 333. Логофил  |  13.01.2016 в 8:39

    Здравей, Павлина!
    Ако имаш възможност, ще се радвам да чуя мнението ти по следния въпрос. Какво според теб е правилното съгласуване в тези два случая:
    1. ПЪРВИТЕ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
    или
    ПЪРВИЯТ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
    2. НЕОБИКНОВЕНИТЕ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
    или
    НЕОБИКНОВЕНИЯТ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
    Въпросът ми е определението, което се отнася към двете съществителни, само с първото ли се съгласува, или би го поставила в множествено число?
    Благодаря ти предварително и успешен ден! :)

    Отговор
    • 334. Павлина  |  14.01.2016 в 7:53

      Здравей,
      С първото съществително се съгласува, ако двете съществителни са близки по смисъл: Вдигна се голям шум и врява. Във втория пример би могло да се каже необикновеният му ум и сърце, но в първия трябва да се повтори прилагателното: първият мъж и първата жена. А ако те са двойка – първата двойка.
      Поначало тези случаи създават големи проблеми и ако текстът е юридически например и създава опасност от двусмислица, прилагателното се повтаря.

      Отговор
      • 335. Логофил  |  14.01.2016 в 8:33

        Да, и аз имах подобно усещане, но се колебаех. Благодаря ти много за светкавичния отговор! :) Желая ти хубав ден!
        П.П. В новата ти книга особено ми харесаха уточненията за интервалите. Изобщо много хубаво и най-вече полезно четиво – поздравления! :)

        Отговор
  • 336. Боян Георгиев  |  12.01.2016 в 16:02

    Здравей отново.
    Възползвам се от второто си право на въпрос заседмицата :-)

    Дали във второто изречение трябва да се постави запетая?

    В много книги пише, че слабите са равноправни на силните.
    Но в света силните се възползват от слабите.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 337. Павлина  |  14.01.2016 в 7:38

      Няма никакво основание. Вероятно се влияеш от английската пунктуация.

      Отговор
  • 338. Боян Георгиев  |  08.01.2016 в 16:12

    Здравей, Павлина и Честита нова година и от мен.

    Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение се пише запетая?
    „Като настойник с възложени задачи жената трябва да проявява прилежност.“

    Отговор
    • 339. Павлина  |  09.01.2016 в 9:29

      За много години!
      Аз не бих поставила запетая.

      Отговор
      • 340. Боян Георгиев  |  11.01.2016 в 15:09

        Благодаря ти.

        Отговор
  • 341. Мирчева  |  02.01.2016 в 19:20

    Честита Нова година! Да си жива и здрава ! Да е успешна за семейството ти! Поздрави от мен и морето.
    Питанката от Варна – Ина Мирчева

    Отговор
    • 342. Павлина  |  04.01.2016 в 11:55

      За много години! Да сме живи, здрави и енергични всички!

      Отговор
  • 343. multiskitnik  |  24.12.2015 в 11:59

    Здравей!
    Прилагателното от „Аляска“ „аляскански“ ли трябва да е, или „аляски“?

    Мерси и весели празници :- )

    Отговор
    • 344. Павлина  |  26.12.2015 в 13:13

      Здравей!
      Трябва да е аляски.

      Отговор
      • 345. multiskitnik  |  03.01.2016 в 14:21

        В такъв случай демонимът „аляскец“ ли е и къде може да се прочете как се образуват демонимите в българския език (особено в подобни не-българоезични случаи)?

        Мерси :- )

        Отговор
        • 346. Павлина  |  04.01.2016 в 12:03

          За съжаление, се затруднявам да дам съвет. Аз бих написала или казала жител на Аляска. Информация за образуването на имена на лица според произхода и населеното място може да се намери в изследвания по словообразуване и в граматики на българския език.
          http://mling.ru/iazik/bg/gramm_akadem_morf.pdf

          Отговор
          • 347. Владимир Данчев  |  04.01.2016 в 13:29

            Само за сведение – в анотацията за книгата „Alaska. Едно българско момиче в земята на Последната граница“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015 г., се използва „алясканци“. Не съм виждал самата книга, но може да се предположи, че и в нейния текст се използва същата форма.

            Във форумите срещнах „небрасканци“.

            Има някаква логика, ако за отправна точка се вземе предвид обстоятелството, че всички те са америКАНЦИ, т. е.:

            Америка – АмериКАНЦИ, Американец
            Аляска – АлясКАНЦИ, Алясканец
            Небраска – НебрасКАНЦИ, Небрасканец

            Отговор
            • 348. Спас Колев  |  04.01.2016 в 16:22

              То има някаква логика и в „алясчани“ – ако тръгнем от традиционни форми, като „банчани“ и „кривопаланчани“. :)

  • 349. румен  |  16.12.2015 в 0:05

    Здравей, Павлина,

    Имам въпроси за използването на местоимения. Ще ги илюстрирам с примери:

    За кого става дума в местоимението „го“ в следния текст:
    „Иван поздрави Петър. Него го харесваха.“?

    Имам спомен, че местоимението трябва да замества предишното съществително (или друга част на речта, които може да замества едно местоимение) в текста, което е от същите род и число. Тогава „го“ трябва да е референция към „Петър“.

    Може и да има правило, че е към последния подлог – тогава „го“ би било референция към „Иван“.

    Какво става, ако няма контекст – има ли многозначност или тя се изчиства от граматиката?

    Ако има силен контекст и е интуитивно ясно (от човек, който не знае правилото, ако такова съществува) за кого/какво става дума, взима ли надмощие контекстът върху граматиката? Тя (граматиката) прескриптивна или дескриптивна е? Тоест може ли да се наложи над „common sense“-а и да дефинира дадена конструкция за „грешна“, или зависи от това как се употребява езикът.

    Ако има наистина такова правило, то то има ли аналози? Напр. какъв е подлогът в изречение, където е изпуснат?

    Съжалявам, ако въпросите ми надвишават седмичния лимит, но са тясно свързани.

    Отговор
    • 350. Павлина  |  17.12.2015 в 7:59

      Здравей, Румене,
      В примера за Иван и Петър не е съвсем ясно кого харесват, макар че аз клоня към Петър. Не ми е известно правило, съгласно което местоимението замества последната част на речта от предходното изказване, към която би могло да се отнесе, или пък към подлога.
      На въпроса за контекста и граматиката ми е трудно да отговоря, но общо взето, смисълът от граматичните и другите правила е да въвеждат ред, така да се каже, в книжовния език, и не е добре да влизат в противоречие с “интуитивната яснота” или пък с естествената човешка реч. Забелязвам, че понякога твърде много акцентираме върху правилата за сметка на “common sensе”-а. Типични примери за противоречие са правилото за пълния/краткия член и за бройната форма/мн.ч.
      Има и прескриптивна, и дескриптивна граматика. Нашата е предимно прескриптивна.

      Отговор
      • 351. румен  |  17.12.2015 в 23:21

        Мерси за отговора!

        И други източници потвърдиха, че май няма такова правило.

        Но се чудя как стои въпросът с „който“, „която“ и т.н.. Днес видях това изречение от един плакат относто природни бедствия:

        „Определете лице за връзка между членовете на семейството, което е извън вашия регион.“

        „което“ може да се отнася за „семейството“, както и за „лице“. Тук пак ли е двусмислица, ако не може да се изведе от контекста? Чудя се, защото сега сме в рамките на едно сложно изречение, а не на отделни. Тоест може да се засяга от граматиката по-пряко.

        Отговор
        • 352. Павлина  |  19.12.2015 в 22:50

          Да, пак има двусмислица. Граматиката не е всесилна и не може да компенсира дефектите в смисъла на речта.

          Отговор
  • 353. Стела  |  08.12.2015 в 21:28

    Здравей, Павлина!

    Gaudeamus igitur! Нека любознателният и вечно търсещ студентски дух да те съпътства винаги!

    Чудех се тези дни дали фразите „ремонтирам нещо“ и „правя ремонт на нещо“ имат еднакво значение в нашия език. Когато става въпрос за ремонт на часовник, сякаш е така, но когато правя ремонт в къщи…? Защото „да правя ремонт в къщи“ не винаги означава да поправям (ремонтирам) нещо, а по-скоро да реновирам нещо. Та с две думи, може ли човек да каже, че си ремонтира къщата, когато просто си сменя тапетите?

    Отговор
    • 354. Павлина  |  09.12.2015 в 10:43

      Здравей, Стела!
      Дано наистина никога не изгубим любознателността си. Но и светът ни помага – развива се с такива бесни темпове, че непрекъснато трябва да се учим, за да сме адекватни.
      Възможно е наистина ремонтирам да се свързва с някакви механизми и машинарии най-общо казано, докато правя ремонт се асоциира с къщата по-скоро. Но абсолютно разделение няма, става въпрос за предпочитане на единия или на другия израз. Би могло да се направи интересно проучване впрочем. При едно бързо търсене “правя ремонт на двигателя” и “ремонтирам двигателя” в Google се получават 793:12 300 резултата. А за “правя ремонт на детската” и “ремонтирам детската” – 271:3. Любопитното е, че за банята резултатите са приблизително равни – може би заради водопроводната част.

      Отговор
      • 355. Стела  |  09.12.2015 в 21:47

        Благодаря за светкавичния отговор :)! И хубава вечер!

        Отговор
  • 356. Иванов  |  08.12.2015 в 13:38

    Здравей, Павлина! Вчера приятелката ми приготви сандвичи, които аз много харесах, след което й написах смс:

    „Сандвичът много ми хареса!“

    От тогава споря с нея и цялата й рода дали трябва да се ползва пълен или кратък член за „сандвич“.

    Би ли помогнала, моля?
    Благодаря!

    Отговор
    • 357. Павлина  |  09.12.2015 в 10:24

      Здравей!
      Тук няма какво да се спори. Правилно е да е с пълен член, защото думата е подлог. На невярващата рода може да изпратиш този линк: http://kaksepishe.com/palen-chlen/

      Отговор
  • 358. Мирчева  |  03.12.2015 в 20:50

    От тест е. Учителката се е престарала.

    Отговор
    • 359. Павлина  |  03.12.2015 в 23:08

      Няма да си спестя сарказма тогава. Така образуваното сложно прилагателно не е пълно, трябва да се включи още нещо: папа-Йоан-Павел-Второвите послания.

      Отговор
  • 360. Рамирес  |  02.12.2015 в 22:43

    Здравей, Павлина. Какъв е правилният ред за изреждане на обстоятелства за място, време и причина, когато се изреждат в едно изречение и се отнасят към едно и също? С други думи – правилната подредба на въпросите „какво“ „къде“ „кога“ и „как“.

    Отговор
    • 361. Павлина  |  04.12.2015 в 12:31

      Словоредът в българския език е свободен и няма строги правила за подреждането на отделните части на изречението. Обикновено обстоятелството за време е най-свободно и може да стои и в началото на изречението, преди сказуемото и другите обстоятелства. Обстоятелството за начин е най-здраво свързано с глагола и стои след него, но нерядко може да мине и пред него. Обстоятелството за място също може да стои в началото на изречението. Обикновено се избягва струпаването на обстоятелства. Но общо взето, редът на обстоятелствата много зависи от конкретното изречение и може да има различни варианти.

      Отговор
  • 362. Мирчева  |  02.12.2015 в 21:02

    Павлина,как се пише ? Папайоанпавловите послания….

    Отговор
    • 363. Павлина  |  02.12.2015 в 22:29

      Това част от някакъв тест ли е? Нормалният израз е “посланията на папа Йоан Павел”. Другото е езикова схоластика и безцелни упражнения по правопис.

      Отговор
  • 364. Владимир Данчев  |  30.11.2015 в 14:23

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за изречението „Билети на касата“, с което обикновено завършват писмените обяви за предстоящи обществени прояви от всякакво естество, които са с платен вход.

    Досега не съм видял обява, завършваща с „Билети – на касата“. Не е ли това граматически правилното ?

    Отговор
    • 365. Павлина  |  01.12.2015 в 7:46

      Да, редно е да има тире, което да замества пропуснатия глагол се продават.

      Отговор
      • 366. Владимир Данчев  |  03.12.2015 в 12:42

        Благодаря ти, Павлина.

        Мисля, че същото се отнася и до друга често срещана фраза в края на обяви – „Вход свободен“. Би трябвало да бъде „Вход – свободен“, нали така ?

        Изобщо, прави ми впечатление, че текстовете на разлепваните печатни обяви, специално в София, като че ли не преминават през някакъв предварителен езиков контрол. За предприятията и търговските обекти такъв контрол според мен очевидно има, защото лично аз много рядко забелязвам правописни грешки в надписите на фирмите им, особено ако за изработката и поставянето им са направени по-значителни разходи.

        Разполагаш ли с информация, дали съществува контролен орган, който да полага всеобхватни грижи за езиковата страна на заобикалящата ни градска среда ?

        Отговор
        • 367. Павлина  |  03.12.2015 в 23:11

          Да и за свободния вход важи. Впрочем тези надписи вече са се установили без тире и предполагам, че ако се сложи тире, тогава би ни направило впечатление.

          За съжаление, няма кой да обгрижва надписите на обществени места в нашите градове и села, защото явно хората, които ги изработват, смятат, че българския си го знаят и не е необходима консултация с по-начетени от тях.

          Отговор
          • 368. Спас Колев  |  04.12.2015 в 8:36

            Е, „Вход свободен“ може да се разглежда и като стилистична инверсия. :)

            Отговор
            • 369. Павлина  |  04.12.2015 в 11:44

              Поначало може, ама стилистична инверсия на табела, хайде холан! :)

          • 370. Анонимен  |  04.12.2015 в 9:39

            Често срещано, уви, сред българите, които работят с… английски език…

            Отговор
  • 371. Антония  |  25.11.2015 в 21:24

    Здравей, Павлина! Ето ме не само като художник, ами и като питащ художник :-). Думата „правоъгълник“ – как може да бъде пренасяна? В текст, който получавам от коректор е пренесена „правоъ-гълник“ и това много, много ме озадачи. Моите познания по пренасяне са, че на „ъ“ не пренасяме, но знам ли… Благодаря ти и сърдечни поздрави!

    Отговор
    • 372. Павлина  |  26.11.2015 в 21:27

      Здравей, Ния,
      Правилата за пренасяне на думи са обтекаеми и противоречиви в известна степен. От една страна, не бива да се пречи на правилното смислово възприемане на думите, а от друга – деленето на думите става на принципа на скандирането, което ще рече на срички. Ясно е, че са немалко случаите, в които границите между сричките не съвпадат с границите между морфемите, които са основните части на думата, носещи нейния смисъл. Когато трябва да се пренесе сложна дума някъде около границата между нейните две части, аз специално не се колебая, че трябва да се раздели точно там, между двете смислови съставки: право-ъгълник. Иначе, няма изрично правило, че не може да се пренася на ъ.

      Отговор
      • 373. Антония  |  30.11.2015 в 14:59

        Благодаря ти, Павлина! Специални поздрави!

        Отговор
  • 374. Мирчева  |  24.11.2015 в 19:54

    Павлина, похвала за книгата ти. Нужна и полезна!

    Отговор
  • 376. Стефан  |  23.11.2015 в 17:20

    Здравей, Павлина.

    Ще стреляме оттук и ще продължим напред.

    или

    Ще стреляме от тук и ще продължим напред.

    Отговор
  • 378. радев  |  10.11.2015 в 2:50

    Питанка имам за краткото изписване на „какво“, „какъв“ и „каква“. Да, вероятно няма правило за това, но все пак. „к’во“, „к’ъв“, „к’ва“ или “ ‘кво“, “ ‘къв“, “ ‘ква“? Аз мисля, че вторият вариант е „по-правилен“. Аналогично на „защото“ – „щото“, „къде“ – „де“. Друг интересен момент в е връзката между „какво“ – “ ‘кво“ – „ко“ – „що“.

    Отговор
    • 379. Павлина  |  11.11.2015 в 20:41

      Не съм поглеждала от този ъгъл – има основание наистина.

      Отговор
  • 380. Владимир Данчев  |  09.11.2015 в 14:58

    Здравей, Павлина,

    Сред някои изявени български езиковеди битува мнение, че двойните гласни и съгласни в българския език се предавали с една, каквито по принцип били „реалните възможности на българския фонемен инвентар“.

    От справочника „Как се пише“ оставам с впечатление, че, например, допускаш английското „cool“ да се изпише (и произнесе) „куул“.

    Моля те за мнението ти по предаването на двойните гласни и съгласни в езика ни.

    Отговор
    • 381. Павлина  |  11.11.2015 в 20:48

      В случая с куул съм се придържала към цитирания източник, който е академично издание, но и не възразявам принципно срещу предаването на дългите гласни в новозаетите английски думи с две букви. Реално тези думи се употребяват от хора, които в някаква степен владеят английски и се влияят от оригиналното произношение. Все по-силно ще става това влияние и според мен няма да можем да удържим на дългите гласни, респективно на изписването им с две букви. Това е само моя скромна прогноза.

      Отговор
  • 382. Владимир Данчев  |  03.11.2015 в 22:50

    Здравей, Павлина,

    Имаш ли сведения, какво е довело до заемане в българския език на английската дума OVERLOCK под формата ОВЕРЛОГ, а не ОВЕРЛОК ?

    Отговор
  • 384. Христина Павлова  |  30.10.2015 в 10:32

    Здравей Павлина,
    Как е правилно да се каже:
    Може ли да попитам ? или Мога ли да попитам ?

    Отговор
  • 386. Миглена Доган  |  22.10.2015 в 21:28

    Здравейте,

    Пиша по повод наречие, за което не откривам много информация в интернет, а подръка нямам правописен речник, тъй като съм в чужбина.

    Как се пише „налиния“, когато се използва като наречие, за да изразим на разположение, в наличност?

    Пр.: налиния ли си довечера за кино?

    Досега винаги съм го писала слято поради аналогичност с „налицè“ , „подръка“ и пр., но някак неестествено изглежда на моменти Правилно ли е това уподобяване?

    Поздрави и предварително благодаря за отговора!

    Отговор
  • 388. Бойка Недева  |  16.10.2015 в 14:12

    Здравейте, Павлина,
    Имам нужда от помощ, за да разгранича чуждите думи в българския език, образувани с наставка –ция, -шън и –ейшън. Порових доста в интернет, но не намирам нужния ми отговор. Ясно е, че са латинизми, но защо маркетизация е със суфикс -ция?
    1. презент-ация /от англ. present-ation/,
    • маркетиз-ация и демаркет-из-ация /от англ. marketiz-ation/,
    • бонифик-ация (от англ. bonific-ation),
    • дистрибуция, промоция, облигация,
    • дюрацията (удължи дюрацията на облигациите с две и половина години).
    2.промоушън – (от англ. promotion [prə’mouʃn]);
    • опшън/с – (от англ. option [‘ɔpʃn]);
    3. презентейшън – (от англ. presentation [,prezən’teiʃn]);
    • организейшън – (от англ. organization [,ɔ:gənai’zeiʃn]);
    • облигейшън (от англ. obligation [,ɔbli’geiʃn])
    • корпорейшън – (от англ. corporation [,kɔ:pə’reiʃn]);
    • компетишън – (от англ. competition [‘kɔmpi’tiʃn]);
    • продакшън – (от англ. production [prə’dʌkʃn

    Отговор
  • 390. сандра  |  08.10.2015 в 16:45

    Здравеи Павлина моя въпрос е :
    Членуваи с пълен и кратак член во единствено число :
    Връх,гръб,дълъг,крак,кръг,мъж,син,
    като включиш всяка от формите в изречения .Предварително благодаря

    Отговор
    • 391. Павлина  |  08.10.2015 в 20:10

      Това ми прилича на задача за домашно по български език. Тук отговарям на езикови въпроси.

      Отговор
  • 392. Мирчева  |  07.10.2015 в 15:54

    Павлина, моля за разяснение на употребата на прилагателното РЕЧЕВ или РЕЧЕВИ. В тълковния речник думата я няма.

    Отговор
    • 393. Павлина  |  07.10.2015 в 18:18

      Означава ’който се отнася до речта’: речеви етикет, речеви нарушения, речева ситуация, речева комуникация.

      Отговор
    • 394. Владимир Данчев  |  08.10.2015 в 9:58

      Имам далечен спомен, че поне един от известните български езиковеди окачествяваше „речеви“ (с ударение върху и – то) като русизъм и препоръчваше „речев“ (с ударение върху първата сричка). С ударение върху първата сричка според него би трябвало да бъдат и „речева“, „речево“ и пр.

      Отговор
  • 395. Владимир Данчев  |  07.10.2015 в 10:48

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за правилното членуване на съществителното „помияр“ при вулгарната му употреба за лице от мъжки род. „Помиярят“ или „помиарът“ би била правилната форма ?

    Предварително се извинявам за грозната дума, но за жалост тя е в употреба и по отношение на лица.

    Отговор
    • 396. Павлина  |  07.10.2015 в 18:15

      Здравей,
      Правилно е помияръ(т). Това е отстъпление от правилото, защото думата има наставка -ар.

      Отговор
      • 397. Спас Колев  |  08.10.2015 в 8:18

        Хм, всъщност това не е ли систематично след -яр – не се сещам за вариант -яря(т).

        Отговор
        • 398. Павлина  |  08.10.2015 в 9:12

          коняр – коняря; леяр – леяря; иманяр – иманяря; титуляр – титуляря

          Отговор
          • 399. Спас Колев  |  08.10.2015 в 9:53

            Е, явно аз съм в отстъпление от правилото. :)
            Не бих се замислил да напиша „титулярът“.

            Отговор
            • 400. Владимир Данчев  |  17.10.2015 в 18:25

              Здравей, Павлина,

              Днес прочетох в „Литературен вестник“, бр. 26 / 2015 г. (електронната версия), статията „50 – годишният юбилей на държавния поет“. Автор на статията е Пламен Дойнов – поет, драматург и литературен историк, и в нея той анализира творческия път на поета Любомир Левчев.

              Направи ми впечатление, че в текста на няколко места е изписано „юбилярът“, респективно „юбиляра“, вместо нормативните „юбилярят“ и „юбиляря“. Това изписване в литературно издание, неотдавнашното обсъждане в твоя блог и репликата на Спас Колев, че не би се замислил да напише „титулярът“, ме подтиква да се върна към тази интересна, според мен, тема.

              Както разбирам, на членуването на съществителни имена от мъжки род в единствено число, образувани с наставка -ар или -яр (книжар, месар, коняр и пр.), досега са посветени десетки езиковедски публикации и те са единодушни, че твърдият изговор (и правопис) – „книжара“, „месара“, „юбиляра“, „титуляра“, е некнижовен.

              Наскоро в едно от редовните си телевизионни участия езиковедът от БАН проф. Владко Мурдаров за пореден път се спря на този въпрос и преповтори това установено правило за членуване, към което последователно се придържат, както знаеш, и всички правописни речници.

              Характерна обаче бе спонтанната реакция на водещия, който, без да влиза в спор с професора, само отбеляза, че „титулярят“ трудно се произнася. Лично аз съм склонен да се съглася с него и да преразгледам досегашното си мнение в подкрепа на нормата. Сигурен съм, че ако се вслушаме, да кажем, в разговор между езиковеди в коридор на Института за български език на БАН обсъждащи, примерно, титуляр на някоя длъжност в техния Институт, ще чуем „титулярът“, а не „титулярят“. Във форумите дори срещнах мнение от рода на „цялото ми същество въстава срещу изговор „титуляря“.

              В този смисъл, може би трябва да се помисли за нюансиране на общата норма и формулиране на правило, например (изказвам аматьорско мнение), че ако в сричката, предхождаща члена, има „я“ – както е в „юбиляр“, „титуляр“ и др., за благозвучие членуването следва да е твърдо – „юбилярът“, „титулярът“ и пр.

              Бих оценил високо твой коментар.

            • 401. Павлина  |  19.10.2015 в 7:23

              Проблемът с титуляря и юбиляря се задълбочава и от това, че те не са образувани на българската почва. Първото е заето от латински чрез немски, а второто – от руски. Много трудно е да се осъзнае, че там има наставка -яр, особено в титуляр. Поне в момента правилото за употреба на член -я(т) се основава на морфемния състав на думата: пазарът, букварът (нямаме наставка -ар), но книжарят, месарят (имаме наставка -ар).

              Аз мисля, че е разумно да се допуснат дублетни членни форми (като начало) за думите с наставка -яр. Те не са толкова много на брой, може би десетина. Така писмените книжовни форми ще се доближат до преобладаващите форми в устната реч: юбилярът, титулярът, огнярът, леярът.

            • 402. Владимир Данчев  |  03.05.2016 в 10:10

              В „Правописен речник на българския книжовен език“, София, 1960, Държавно издателство „Народна просвета“, съставители: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков, с удоволствие прочетох: „титуляр, титулярът“. Имали са усет хората …

        • 403. Владимир Данчев  |  08.10.2015 в 9:28

          Струва ми се, че са немалко на брой. В момента се сещам за юбиляр (юбилярят) и титуляр (титулярят).

          Отговор
  • 404. Росен  |  29.09.2015 в 10:55

    Здравей, Павлина! Днес се замислих за нещо – защо думата „глава“, когато се употребява със значението на „ръководител“, е от мъжки род? Поводът за това дойде от словосъчетанието „държавен глава“.

    Отговор
    • 405. Павлина  |  30.09.2015 в 17:23

      Здравей!
      Не ми е известно как и кога исторически се е появила тази употреба. Предполагам, че е наследена от времето, когато висшите държавни постове са се заемали само от мъже.

      Отговор
      • 406. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 8:33

        В руския език също се употребява, например за кмет “Городская глава”. Но и тук е в женски род. Макар основната дума в езика да е гОлова. Явно глава, както и много други български думи, са останали в официалния език от времената на старобългарската средновековна литература.

        Отговор
  • 407. Криси  |  25.09.2015 в 8:47

    А може ли да попитам относно едно своеволие, което си позволявам? Целодневно пиша много дати и ми е много досадно, затова взех да пиша така: 1.7.2017 г., като елиминирам нулите – 01.07.2015 г. Груба грешка ли е, за да спра да го правя?

    Отговор
    • 408. Павлина  |  26.09.2015 в 7:57

      Обсъждали сме ги преди 4 години – коментар 396 по-горе. Оттогава не съм научила нищо ново. Ако Спас Колев знае дали съществува някакъв стандарт, моля да каже.

      Отговор
  • 409. Криси  |  24.09.2015 в 10:23

    Здравей!
    Не се сещам кой освен теб ще ми даде правилен отговор, дори и да ми е странен въпросът. Защо пишем Източна Румелия, а не Източна Ромелия, което означава Източна Римска империя, както са ни означавали турците. На латински нали се пише Imperium Romanum?
    С благодарност, че те познавам, Криси.

    Отговор
    • 410. Спас Колев  |  24.09.2015 в 11:37

      Същият въпрос може да се зададе и за Рим. :)

      „Румелия“ е лесна – производна на арабската форма, преминала в европейските езици през турски. С „Рим“ май не е ясно как е станало.

      Отговор
      • 411. Криси  |  24.09.2015 в 14:35

        Точно и за Рим коментирахме с една колежка. Павлина сигурно ще ни обясни.

        Отговор
        • 412. Павлина  |  25.09.2015 в 6:57

          Павлина не знае отговорите на всички езикови въпроси. Специално за Рим и Румелия не съм се интересувала, а за да се стигне до обяснението, предполагам, че са нужни познания, каквито не притежавам.

          Отговор
      • 413. Павлина  |  25.09.2015 в 6:58

        Благодаря, не знаех за Румелия.

        Отговор
      • 414. Владимир Данчев  |  25.09.2015 в 11:07

        Бих могъл само да цитирам рядко грешещия немски филолог, славист и балканист Макс Фасмер (1886 – 1962), който в своя „Етимологически речник на руския език“ дава следните обяснения:

        Румелия – от тур. Rümali, собствено „гръцка страна“, от араб.-тур. Rûm и тур. äl „страна“;

        Рим – най-вероятно заемка от древногорнонемското Rûma, на готски Rūma „Рим“, като германското „r“ е било заместено с меко „r“.

        Отговор
      • 415. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 8:50

        На тази карта: https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX областта на изток от Константинопол, обхващаща района на Одрин и достигаща до Пловдив е наречена RUM-IILI, което преведено е „Земя на ромеите“. Знаем, че така гърците са се самонаричали през средните векове. В древногръцкия език има дума РОМ, която е означавала укрепено войсково подразделение. Митът за Римската империя се формира в следствие на това, че много по-големи градове в Европа имат ROMAN в състава на името си. Това, чисто и просто, е означавало, че в града има укрепено войсково подразделение, което може да защитава пазара, населението и да даде войска, в случай на поход през земите му. По-късно турците са започнали да наричат местното завладяно население на Византийската империя с думата RUM. Така е и до днес. Може би думата друм има някаква връзка с това.

        Отговор
      • 416. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:13

        Думата Рим, употребявана за името на италианската столица се е утвърдила с употребата ѝ в руския език. След падането на Константинопол
        през 1453 г. изчезва от картата на света най-голямата и мощна държавна структура в южна Европа. Руските царе на север са започнали да се отъждествяват за приемници на загиналата империя, особено след като са имали и благородната ромейска кръв във родовете си. Руската държавната машина, заедно с православната църква са започнали да изграждат мита за „Третия Рим“, в какъвто са се стремили да превърнат столицата си Москва. Под „Втори Рим“ се е разбирал Константинопол, наследник на първия Рим. По-късно, с подмяната на руската царска фамилия с такава от германски произход, те започнали да се наричат Романови, като по западен образец са я пишели Roman, а -ов са слагали за благозвучие.

        Отговор
    • 417. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:02

      А относно „Източна Румелия“.
      На много древни карти с името Румелия, Ромелия (зависи кой картограф как го е писал) се е обозначавала областта на изток от Константинопол, та чак до земите на Солун и Охрид. На много карти, например, областта между Одрин и Константинопол (сегашна западна Тракия) се е изписвала като Романия. Всичко това има връзка със завладяната Ромейска империя от турците. Така ТЕ са наричали тези области, а дотогава ромеите са си ги наричали просто Македония. Да, Македония се е простирала на земите на днешна Тракия – от Одрин до Охрид. И когато, след Освобождението, се формира България на север от Балкана, освободените земи на юг се обособяват под името Източна Румелия, тоест източната част на областта Рум-иили, https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX влизала в състава на Османската империя. А не, както Вие смятате, че „източна“ означавало Източна Римска империя.

      Отговор
  • 418. Таня Добрева  |  14.09.2015 в 17:51

    Здравейте!
    От скоро в администрацията, в която работя се спазват стриктно правилата при оформяне на официална кореспонденция, което е прекрасно.
    Възникна, обаче спор относно изписването на адресата. Според мен е недопустимо да се използва абревиатура, а следва да се изписва цялото име на структурата, отдела, дирекцията и т.н. В текстовата част може да се използва абревиатура /за първи път в скоби/, едва след като вече е било изписано пълното наименование.
    Права ли съм?

    Отговор
    • 419. Павлина  |  14.09.2015 в 19:21

      Здравейте,
      Не ми е известно да има такова изискване – в адресата да не се допускат абревиатури. Дори напротив: ако трябва да се изпише цялото название, ще са нужни два-три реда например. Важно е да е ясно какво точно означава абревиатурата. Бихте ли ми казали кои са тези правила за оформяне на официална кореспонденция? Не знам да има общоприети за цяла България, ако изключим тази инструкция.

      Отговор
  • 420. Еми  |  09.09.2015 в 16:51

    Здравейте,
    Интересува ме винаги ли в съчетанието „ли – или“, „дали – или“ има запетайка, съгласно Речник на БАН, 2012 г. В следният случай от книга, не е сложена:
    — Наистина ли всички тези хора заминават или пристигат? — попита той Насър.
    Според правилата би трябвало да има, но май в случая няма?
    Предварително ви благодаря за отговора.

    Отговор
    • 421. Павлина  |  10.09.2015 в 10:43

      Правилно е написано изречението. В този случай нямаме двоен съюз ли – или, а частица ли и съюз или. Наистина ли всички тези хора извършват някакви действия? Запетая щеше да има, ако изречението беше: Заминават ли всички тези хора, или пристигат?

      Отговор
  • 422. Любомира Петрова  |  05.09.2015 в 18:19

    Павлина, здравей! Моля, сподели мнението си във връзка с изписването на двойна специалност! В някои класове се изучават 2 специалности /поради ред причини/…
    Пример:
    1. „Технология на облеклото“/“Кетъринг“ ; 2. „Технология на облеклото/Кетъринг“ ; 3. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЛЕКЛОТО /КЕТЪРИНГ; 4. Технология на облеклото/Кетъринг.
    Интересуват ме кавичките. Предпочитам първия вариант…
    Много ти благодаря!
    Слънчева есен!:)

    Отговор
    • 423. Павлина  |  07.09.2015 в 6:20

      След като специалностите са две, защо тогава са разделени с наклонена черта? Наклонената черта означава “или”. Може би част от учениците изучават едната специалност, а другата част – другата? Иначе, аз съм за втория вариант. Ако специалностите са изписани самостоятелно, няма нужда от кавички.

      Отговор
      • 424. Любомира  |  07.09.2015 в 18:40

        Благодаря!

        Отговор
  • 425. Владимир Данчев  |  30.08.2015 в 10:35

    Здравей, Павлина,

    Днес за пореден път срещам глагола „ожесточавам“, употребен в необичаен за българския език смисъл: „България ще ожесточи наказанията за трафик на хора“ (изявление на външния министър Митов).

    Това е непохватна заемка от руски език, в който „ужесточать“ означава „правя по-твърд, по-строг“ – „жесткий“ е именно твърд, строг, а не жесток, за което си има дума „жестокий“.

    На български език обаче „ожесточавам“ е именно „правя някого да стане жесток“.
    Затова, вместо „ожесточавам наказанията“, на български би следвало да се каже, например, „втвърдявам наказанията“, „въвеждам по-строги наказания“ или нещо подобно.

    При подобни обстоятелства преди много години започна да се използва глаголът „отцепвам“ в смисъл „изолирам“, „ограждам“, например: „Полицията отцепи района около магазина“. Това също е заемка от руски език, но в него „оцепить“ произхожда от „цепь“ – верига. Обяснението е, че в миналото полицията е изолирала даден обект предимно чрез подреждане на полицаи във „верига“ около него (което няма нищо общо с каквото и да било „отцепване“). Доколкото разбирам, в българския език глаголът „отцепвам“ в това значение – „изолирам“, „ограждам“, вече е влязъл в речниците, но за българите, знаещи добре руски език, той в такъв контекст звучи донякъде комично.

    Искрено се надявам се и глаголът „ожесточавам“ в горното му значение да не се официализира.

    Явлението напомня за заемките в езика на войската ни непосредствено след Освобождението, които са в употреба до днес – „опрятен“, „уборка“, „полоса“ и пр. Тогава обстоятелствата обаче са били съвсем други – това са били думи, употребявани от руските офицери, обучаващи новосъздаваната българска войска, и те са били възприети механично, както несъзнателно всички ние възприемаме думи и термини, използвани от наши учители и преподаватели.

    Ще се радвам на твой коментар.

    Владимир Данчев

    Отговор
    • 426. Павлина  |  31.08.2015 в 7:27

      Здравей!
      Не съм срещала досега тази употреба на глагола. Явно е сравнително нова, защото не е отбелязана в академичния тълковен речник. Аз не бих я таксувала като възникнала под руско влияние, при положение че имаме глагол ожесточа в българския език и той си съществува още от старобългарския период. Според мен това е разширяване на лексикалното значение, което е естествен езиков процес. Имаме словосъчетания жестоки закони, жестоки правила, жестоки санкции – за мен е обяснимо и нормално тези неща да могат да се ожесточават. Възможно е тази нова употреба на думата да дразни, подобно на много нови употреби. Времето ще покаже дали ще се утвърди.

      Отговор
      • 427. Владимир Данчев  |  07.09.2015 в 20:44

        Благодаря, Павлина, съгласен съм, че е възможно това да е разширяване на лексикалното значение. Такова разширяване е обаче, според мен, най-малкото неуместно поради следните съображения по същество:

        Докато руският глагол „ужесточать“ придава смисъл на твърдост, строгост, българският глагол „ожесточавам“ отвежда, както посочваш, към представи за жестокост (например, на санкции, наказания), което в условията на демокрация вътре в страната е неприемливо, а още по-малко – в съвременното международно общуване, където дипломатичният тон и „политическата коректност“ не търпят дори намеци за „жестокост“ на контрол, санкции и пр.

        Отговор
  • 428. Диана Стоянова  |  04.08.2015 в 19:52

    Здравей, Павлина! Не намирам в речника правило за това дали трябва да се постави заглавието на произведението в кавички, ако искаш да напишеш план за него:
    „Под игото“, Ив. Вазов
    или
    Под игото, Ив. Вазов
    Кой от вариантите трябва да стои над плана?

    Отговор
    • 429. Павлина  |  05.08.2015 в 7:31

      Здравей, Диана!
      Ако трябва да се формализираме – с кавички.

      Отговор
  • 430. lusa  |  29.07.2015 в 19:14

    Здравей, Павлина! Как би трябвало да се напише коректно думата АЛИАНС в следния случай?
    Ще заведа детето си в алианса /Алианса, за да научи отлично чужд език.
    Благодаря ти! Хубаво лято!

    Отговор
    • 431. Павлина  |  29.07.2015 в 19:39

      Ако се следват официалните правила – с главна буква.

      Отговор
  • 432. Владимир Данчев  |  23.07.2015 в 20:55

    Здравей, Павлина,

    Според наблюденията ми, в хода на настоящата оживена дискусия за Висшия съдебен съвет стана актуален въпросът за правописа и правоговора на думата ДВУКАМАРЕН. Гугъл сочи, че в около половината от случаите се изписва ДВУКАМЕРЕН, а в говора по телевизиите според мен тази форма дори преобладава. Личното ми впечатление е, че ДВУКАМЕРЕН като че ли се произнася по-лесно от ДВУКАМАРЕН.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 433. Павлина  |  25.07.2015 в 8:41

      Правилно е двукамарен, защото ВСС ще се състои от камари, а не от камери.

      Отговор
  • 434. Диляна  |  23.07.2015 в 17:44

    Здравей, Павлина! Имам въпрос относно пунктуацията на следното изречение: „Година по-късно () с помощта на своите близки () момчето успя да се съвземе“.
    Трябва ли да се поставят запетаи на отбелязаните места и ако да, по кое правило се ръководим?

    Отговор
  • 436. М.  |  22.07.2015 в 9:24

    Здравей, Павлина!

    Първо бих искала да те поздравя за предрасния блог – открих го съвсем скоро, но вече прочетох с интерес доста голяма част от публикациите ти.

    Днес имам едно питане, свързано с правилата за изписване на главни и малки букви, както и с тези за поставянето на кавички.
    Става въпрос за следното изречение:

    „Той завършва специалност „Плакат“ във факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и магистратура по кино режисура в НБУ.“

    Приеми, че използваните главни букви и поставените кавички са условни. Интересуват ме актуалните правила за правилното изписване (в конкретния случай) на думите специалност / Специалност; „Плакат“ / Плакат / плакат; факултет / Факултет; Изобразително изкуство / изобразително изкуство итн.

    Благодаря предварително за отделеното време!

    Поздрави,

    Милена

    Отговор
    • 437. Павлина  |  22.07.2015 в 20:19

      Здравей, Милена!
      Ето така е правилно:
      Той завършва специалност „Плакат“ във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и магистратура по кинорежисура в НБУ.

      Отговор
      • 438. М.  |  28.07.2015 в 14:25

        Мерси много за бързия отговор :)

        Отговор
        • 439. М.  |  28.07.2015 в 15:51

          И още едно питане – пак горе-долу по същата тема: при изписването на думата КАТЕДРА трябва ли да се следва същата логика като при това на ФАКУЛТЕТ (т.е. трябва ли думата да се изпише с главна буква; пример: „Сега тя довършва доктората си на тема “Съвременна българска живопис” към Катедра “Живопис”, НХА)?

          Мерси предваиретлно!

          Милена

          Отговор
  • 441. Дарина  |  21.07.2015 в 21:47

    Благодаря ти за добре аргументирания отговор. :)

    Отговор
  • 442. Дарина  |  21.07.2015 в 21:03

    Здравей, Павлина!
    Според теб трябва ли (и защо) да се постави запетая след „черен“ в изреченията:

    Черен с големи цветни очички, той пъргаво кълвеше подхвърлените му зрънца.
    Той беше черен с големи цветни очички и разрошена опашка.

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 443. Павлина  |  21.07.2015 в 21:31

      Здравей!
      И в двете изречения е нужна запетая. Според правилото безсъюзно свързаните еднородни части се разделят със запетая, но специално при определенията това в много случаи е неприложимо. По-разумно е правилото да се свърже с изброяване, както е в тези примери.

      Отговор
  • 444. Анелия  |  15.07.2015 в 12:38

    Здравей, Павлина,

    Обръщам се с въпрос, по който, мисля, вече си писала, но не мога да открия публикацията.

    Правилно поставени ли са запетаите в следните две изречения?
    1) С настоящото писмо и във връзка с проведения телефонен разговор, бихме искали да отправим запитване.
    2) По молба на Иван, ти изпращам покана.

    Предварително благодаря!
    Анелия

    Отговор
    • 445. Павлина  |  16.07.2015 в 15:04

      И в двете изречения няма основания за запетая.

      Отговор
  • 446. Tsvetoslav  |  09.07.2015 в 11:02

    Здравейте, Павлина,
    Бихте ли помогнали със следното изречение:

    „Последното се отнася към първото както родът към вида.“

    Преди „както“ има ли запетая?

    Поздрави

    Отговор
  • 448. Мирчева  |  02.07.2015 в 22:25

    Павлина, здравей!
    Как е правилно да се напише?
    Опасност от падане от високо .
    Опасност от падане отвисоко .

    Отговор
    • 449. Павлина  |  06.07.2015 в 10:15

      Не знам как е правилно. Аз бих написала отвисоко.

      Отговор
  • 450. Павел  |  17.06.2015 в 15:03

    Благодаря за експресния отговор! Преди не ми беше удобно да пиша, че ми е важно да е днес :) Хубав ден!

    Отговор
  • 451. Павел  |  17.06.2015 в 9:56

    Здравей, Павлина,
    моля за твоята помощ, защото влязох в професионален спор за следния текст (запетайките в скоби са тези, които аз бих добавил):

    Уважаеми клиенти, бъдете бдителни, когато посещавате сайтове чрез препратки (,) и проверявайте тяхната автентичност. Линковете в настоящия имейл водят единствено до корпоративния сайт на банката до пояснителни текстове. Банката Ви напомня да опазвате Вашите лични данни. Настоящото писмо е предназначено за лично ползване единствено за лицата, на които е предоставено (,) и не може да се препраща на други без изричното писмено съгласие за това от банката.

    Предварително ти благодаря за отделеното време и за това, че те има, теб и твоя блог!

    Отговор
    • 452. Павлина  |  17.06.2015 в 14:13

      Здравей, съименнико,
      Трябва да ги има тези запетаи, защото затварят подчиненото изречение и в двата случая.

      Отговор
  • 453. Владимир Данчев  |  16.06.2015 в 9:10

    Здравей, Павлина,

    Защо, според теб, официалното название на града е „Хисаря“ ? Това ми звучи като неправилното „пазаря“. Не мислиш ли, че би било редно да се узакони срещаната все пак тук-там форма „Хисара“ ?

    Отговор
    • 454. Павлина  |  17.06.2015 в 8:52

      При имената на градовете и селата се предпочита местното название – то се приема за правилно. Има и изключения, например Бяла Слатина.

      Отговор
  • 455. Мирчева  |  14.06.2015 в 11:50

    Здравей, Павлина!
    С главна буква ли се пише фарисейски лъжи?

    Отговор
    • 456. Павлина  |  14.06.2015 в 14:36

      На какво основание би могло да се напише с главна буква?

      Отговор
  • 457. Tsvetoslav  |  10.06.2015 в 20:52

    Здравейте, Павлина. Има ли някъде обяснено каква е пунктуацията при цитиране с кавички. Например в следното изречение.

    Той каза: „Внимавай!“.

    или

    Аз попитах: „Къде е това?“.

    Въпросът ми е дали има точка след кавичките? Благодаря предварително.

    Поздрави

    Отговор
    • 458. Tsvetoslav  |  10.06.2015 в 22:16

      Попаднах на двете статии в g+, така че се извинявам за излишния въпрос.

      Отговор
  • 459. Мирчева  |  09.06.2015 в 8:24

    Здравей! Как се пише надобре или на добре?
    Работите не вървят надобре.

    Отговор
  • 461. Ма  |  08.06.2015 в 8:41

    Благодаря!

    Отговор
  • 462. Ма  |  02.06.2015 в 8:16

    Здравей!
    Олук или улук?

    Отговор
    • 463. Павлина  |  05.06.2015 в 8:50

      Подобни справки може да правите тук: http://kaksepishe.com/
      Използвайте полето за търсене.

      Отговор
      • 464. Ма  |  05.06.2015 в 9:37

        В речника от 1983 г. е и олук, и улук.
        В този от 2002 г. е само улук.
        В речника на чуждите думи в българския език обаче има само олук.
        В „101 въпроса за дублетите в българския език“ (1990 г.) думата не е посочена като дублет.

        Не съм сигурна, че има еднозначно мнение по въпроса.

        Отговор
        • 465. Павлина  |  05.06.2015 в 9:44

          Ако приемате, че “Официален правописен речни ка българския език” (2012), който е посочен като източник, е меродавен за българския правопис, отговорът е еднозначен. Ако не го приемате, може да постъпите, както намерите за добре. Но от трите речника, които са издадени от БАН, естествено, правилно е това, което е фиксирано в последния.

          Отговор
  • 466. али  |  31.05.2015 в 9:43

    Благодаря за винаги бързите отговори! Съжалявам, че ще те обезпокоя и с още нещо. Сигурно вече ти е досадила темата за дена и дни, но как все пак постъпва добрият коректор, когато трябва да остави само едното от двете? Исторически по-правилното дена „звучи“ ли или дни вече е станало по-препоръчително?

    Отговор
  • 468. али  |  28.05.2015 в 15:03

    Здравей, Павлина! Започнах един спор за това какво ще рече „до 01.06“, до 31.05 вечерта включително или до 01.06 вечерта включително или зависи от ситуацията. Благодаря!

    Отговор
    • 469. Павлина  |  29.05.2015 в 11:38

      Здравей!
      За да се избегнат недоразумения, се казва или пише “до 01.06 включително”. Но общо взето, се подразбира, че е включено, може би заради формулирането на сроковете за извършване на дадена дейност: срок 01.06 ще рече и 1 юни включително.

      Отговор
  • 470. Фил  |  24.05.2015 в 21:27

    Здравей!
    Тъй като днес е 24 май – честит празник! Както и благодарности за полезния сайт.

    Въпросът ми е исторически и по-скоро предизвикателство, а не конкретен казус за разрешаване. Пълният и краткият определителен член – кога и защо възниква това правило?

    Защо този въпрос? В Интернет е пълно с мнения за това колко ненужно е това правило, но някъде из всичките доводи ми убягва причината, поради която съществува, а и от кога датира. След като се спори за отмяната за нещо, би било редно да се види защо то е въведено на първо време, а чак след това останалите доводи от типа, че езиците вървят към опростяване. Това последното винаги ми е звучало някак като не много правилен довод, но езиковедите явно си знаете защо го казвате :)

    П.П.: Пишейки коментара си, се замислих за думата „Интернет“ и даже открих, че сте отговорили на питане за нея. В същото време си спомням как мен са ме учили, че тя са пише с главна буква, точно защото е име, име на глобалната мрежа, посредством която си общуваме в момента. Докато съществува и дума „интернет“, означаваща международна мрежа. Но времената се променят, а Интернет се приема все повече като даденост и поредното съществително (това важи не само за българския, но и за други езици).

    Хубава вечер!

    Отговор
    • 471. Павлина  |  25.05.2015 в 6:11

      Здравей и честит празник, макар и със закъснение!
      В последната част на тази статия е представена накратко историята на правилото. Това, че езиците вървят към опростяване, не е основният довод за премахване на правилото. Просто то е в противоречие с езиковата система, затова и трудно се усвоява.

      Отговор
  • 472. Стефан  |  19.05.2015 в 19:37

    Здравей, Павлина.

    Въпросът ми е свързан с частици от сорта на „бе“.
    Примерно в изречението: „На кого викаш глупак, бе“ има ли запетая пред частицата или не? И ако е възможно да обясниш някое правилно относно тези частици.

    Отговор
  • 475. Валентин Вълев  |  18.05.2015 в 19:04

    Добър вечер,
    моят въпрос е относно слагането на главни букви пред породи кучета и коне…
    На 14 съм и скоро ми предстои матура, ходих на уроци, там госпожата ни каза, че започват с малка буква, но не ни обясни защо … Госпожата в училище пък твърди точно обратното, питах майка ми и тя каза, че започвало с малка буква, заради някое правило, но го е забравила…
    Ако може малко помощ !!! Благодаря предварително !

    Отговор
    • 476. Павлина  |  19.05.2015 в 6:44

      Породите се пишат с главна буква и в кавички:
      Моето куче е порода “Доберман”.

      Ако с думата се назовава конкретно животно, тогава се пише без кавички и с малка буква:
      Твоят доберман има ужасен характер.

      Отговор
  • 477. ton4o95  |  13.05.2015 в 18:52

    Здравей отново (за пореден път всъщност), Павлина!
    Този път ме притесняват конструкции от типа на „той изглеждаше все едно…“ Трябва ли да има запетая след „изглеждаше“ и ако да, по силата на какво правило? Ето още една пример, в който уж конструкцията е същата, но тук като че ли по̀ се налага слагането на запетая: „Яденето беше студено(,) все едно никой не го беше притоплял.“

    Отговор
    • 478. Павлина  |  18.05.2015 в 7:35

      Здравей!
      Зависи какво има след все едно. Ако е просто изречение, както е във втория пример, се поставя запетая.

      Отговор
  • 479. Mircheva  |  12.05.2015 в 15:14

    Насърчаваме младите да четат книги за удоволствие, но и по този начин да станат по- грамотни. Това не може да се случи с книгите на издателство Сиела.

    Отговор
  • 480. Mircheva  |  09.05.2015 в 15:01

    Здравей, Павлина!
    Моля за коментар на запетаята в изречението.
    Театърът е кръстен на дядото на У. , и ето защо У. е връзкар.

    Отговор
    • 481. Павлина  |  11.05.2015 в 22:06

      Не бих поставила запетая. Но и не бих употребила и.

      Отговор
  • 482. Стефан  |  05.05.2015 в 23:53

    Здравей отново, Павлина.

    Искам да те попитам на това изречение преди „без“ трябва ли да има запетая:
    „Няма да успееш в армията без работа в екип.“
    И когато изречението започва със „Следващия път“ пълен или кратък член трябва да е?

    Отговор
    • 483. Павлина  |  06.05.2015 в 21:45

      Няма никаква причина да се постави запетая. Следващия път обикновено е обстоятелствено пояснение в изречението и получава кратък член.

      Отговор
      • 484. Стефан  |  06.05.2015 в 23:11

        Отново – искрени благодарности :)

        Отговор
  • 485. Mircheva  |  05.05.2015 в 10:02

    Здравей Павлина!
    Сигурно някъде си писала за голяма и малка буква на фейсбук, интернет, гугъл. Чета на Калин Терзийски разказите и виждам ,че колегата коректор веднъж пише Интернет, веднъж интернет..Моля за твоето мнение.

    Отговор
  • 487. Симеон  |  30.04.2015 в 9:19

    Значи е правилно да напиша „Благодаря, Петя“ :))))

    Отговор
    • 488. Симеон  |  30.04.2015 в 9:21

      Не използвам „ти“ като обръщение, защото някак не ми харесва по дифоулт :D „Благодаря ти, Петя“ – тук е ясно, че трябва да има запетая, но ми беше любопитно, ако премахнем „ти“, дали пак трябва да има :)

      Отговор
  • 489. Симеон  |  30.04.2015 в 9:01

    Здравейте :) След благодаря пише ли се запетая. Примерно поздравяват те за нещо и ти отвръщаш „Благодаря Петя“ или „Благодаря, Петя“
    Благодаря :D

    Отговор
    • 490. Павлина  |  30.04.2015 в 9:17

      В този случай трябва да има запетая, но не заради благодаря, а защото Петя е обръщение. Сама по себе си думата не изисква запетая.

      Отговор
  • 491. Стефан  |  28.04.2015 в 15:45

    Здрасти, искам да те попитам за следното изречение:
    „Не желая никого да бъде убит.“ Издържано ли е граматически, или вместо никого трябва да е никой? И ако може да обясниш кога коя форма е правилно да се използва при кого/кой, никого/никой.

    Отговор
    • 492. Стефан  |  28.04.2015 в 18:43

      Всъщност видях, че в сайта ти kaksepishe си обяснила…
      Значи трябва да е никой, а не никого? Или пак не съм разбрал? :D

      Отговор
      • 493. Павлина  |  29.04.2015 в 18:33

        Да, правилно е никой.

        Отговор
        • 494. Стефан  |  30.04.2015 в 0:09

          Много ти благодаря, Павлина :)

          Отговор
  • 495. Антон  |  25.04.2015 в 20:34

    Здравей, Павлина,
    Пиша ти за трети път вече и съм много благодарен, че всеки път намираш време да отговориш на въпроса ми.

    Конкретният казус: осъзнах, че в някои случаи не мога да правя разлика между минало несвършено време и минало предварително време. Например:
    „Това бяха първите сълзи, които той проливаше през живота си.“
    „Това бяха първите сълзи, който той беше пролял през живота си.“

    Ще се радвам, ако ми разясниш разликата, в случай че има такава.

    Отговор
    • 496. Антон  |  26.04.2015 в 20:46

      Добавям още един въпрос, който няма нищо общо с предишния.
      В текстов редактор (като Word) например колко сантиметра навътре е редно да започва новият ред?

      Отговор
      • 497. Павлина  |  27.04.2015 в 6:24

        Не ми е известно да има общоприет стандарт. Често се среща 0,49″.

        Отговор
    • 498. Павлина  |  27.04.2015 в 6:23

      Здравей, Антоне!
      Тук действително е трудно да се направи избор. Аз бих казала проливаше, защото това е едновременно действие: бяха – проливаше. Иначе излиза, че ги е пролял предварително, каквато е и основната семантика на минало предварително време.

      Отговор
      • 499. ton4o95  |  30.04.2015 в 16:46

        Сърдечно благодаря!

        Отговор
  • 500. Елена Илиева  |  15.04.2015 в 9:16

    Здравейте,Павлина!Имам един въпрос.Грешна или правилна е умалителната форма на око-“оче“или трябва да се пише винаги“оченце“.Синът ми е второкласник и когато напише „оче“ му се смята за грешка.И ако това е така,може ли да пишем котка-коте или непременно трябва да е „котенце“.Благодаря Ви предварително!

    Отговор
    • 501. Павлина  |  16.04.2015 в 12:38

      Здравейте, Елена!
      Ако бях на мястото на учителката, нямаше да зачета оче за грешка, още повече че детето е във втори клас. За разлика от коте, думата не е включена нито в правописния, нито в академичния тълковен речник, но звучи толкова мило! Има страшно много думи, които казваме и пишем, но не са включени в речниците – това не означава, че са грешни. Прекалена стриктност е била проявена към детето според мен.

      Отговор
  • 502. Звезда  |  01.04.2015 в 16:01

    Здравей, Павлина,
    Приятно ме изненада това, че съществува блог, посветен на особеностите на българския език, поздравявам те за него!
    Моята питанка е свързана с етимологиите на следните думи: „разруха“, „гибел“, „мъгла“, „мокър“, „влага“ и „сух/суша“ (и на още много, но усещам, че трябва да се спра :D) Надявам се някой да знае нещо по въпроса поне за една от тях :)
    Ще гледам да се отбивам по-често в блога ти, може и аз да съм от полза за някого ;)
    Поздрави!

    Отговор
    • 503. Павлина  |  03.04.2015 в 11:32

      Привет!
      Думите, които те интересуват, имат общославянска основа, наследени са от праславянски, общо взето, но коя по-конкретно те интересува? Просто за всяка трябва да се прави справка в етимологичния речник.

      Отговор
      • 504. Звезда  |  05.04.2015 в 16:36

        Етимологията на всяка една дума в българския език ме интересува :D Но въпросът ми възникна главно заради думата „разруха“, понеже случайно (или пък не) направих мислен паралел между нея и арабската дума за „дух“, която се произнася „руха“ (روح) и ми се сториха свързани даже на асоциативно ниво. За останалите се чудех от известно време и реших да ги включа щом така или иначе ще задавам въпрос … :)
        Като спомена речник, отдавна мисля да потърся някой от томовете на Българския етимологиен речник, но се чудя дали може да се намери в книжарниците, срещала ли си го?

        P.S. – честит имен ден на всички цветя!

        Отговор
        • 505. Павлина  |  06.04.2015 в 11:40

          Надали думата разруха има нещо общо с дух. Индоевропейският корен е *rou- и означава ’дърпам’.
          В книжарницата на БАН на пл. “Народно събрание” в София може да се намерят доста от томовете на речника.

          Отговор
    • 506. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:29

      Ако те интересува етимология на думите, може да хвърлиш едно око на моите публикации със свободни, непрофесионални разсъждения по темата. Там съм писал и за разруха, и за гибел.

      Блогът ми е: http://langkochev.blogspot.com

      Отговор
  • 507. Павлина  |  30.03.2015 в 7:01

    Поначало голямото различие е малко тире (дефис) – дълго тире. За дългото по-рано се използваше (—), а сега (–), т.нар. средно тире. Вероятно двете разновидности имат по-богата история, но аз не я познавам. В последния правописен речник тирето е средно.

    Отговор
  • 508. Антон  |  28.03.2015 в 12:55

    Здравей отново, Павлина,
    Разгледах публикациите ти по въпроса с видовете тирета и тяхната употреба, но никъде не видях с кое се въвежда пряката реч. Знам, че няма как да е с дефиса (-), и подозирам, че е с –, но на някои места виждам, че се употребява най-голямото възможно (—). Каква е истината?

    Отговор
  • 509. lusa  |  27.03.2015 в 20:04

    Павлина, здравей!Имаш ли статия за начина на различаване на някои форми на причастия /-н,-т/ от прил. имена и на наречия от прил. имена?Благодаря!

    Отговор
    • 510. Павлина  |  30.03.2015 в 6:49

      Не съм писала за това. Но основното различие между причастията и прилагателните е, че причастията са образувани от глаголи. Наречията се употребяват като обстоятелствени пояснения в изреченията, а прилагателните – като определения.

      Отговор
  • 511. Стефан  |  23.03.2015 в 18:09

    Здравей,

    Имам въпрос относно следното изречение:
    „Не си чаровен колкото лорд Лоенграм.“

    Преди колкото трябва ли да има запетая или не?

    Отговор
    • 512. Павлина  |  24.03.2015 в 8:27

      Здравей!
      Тук не трябва запетая. Ако имаше толкова – тогава да:
      Не си толкова чаровен, колкото лорд Лоенграм.

      Отговор
      • 513. Стефан  |  24.03.2015 в 23:19

        Мерси, полезна както винаги :)

        Отговор
  • 514. mihaibatranu  |  23.03.2015 в 0:55

    Ясно е сега, макар че сигурно ще ги объркам отново в други случаи… обикновено ми е трудно да усещам (или усетя? оф!) вида на глагола, понеже го няма нито на румънски, нито в другите езици, които съм научил.

    Кирилицата и много думи ги знам от детството си. Kато повечето хора от южната част на Румъния, гледах българската телевизия, понеже нашата предаваше само няколко часа и почти всичко беше за Чаушеску. :-D Преди няколко години ходих в България за първи път и там реших да уча български, тъй като успях да чета всичко, даже да разбера някои думи. Нямам метод, просто чета за граматиката, слушам музика (имам някои любими групи) или радио, пращам текстове в някои сайтове, където българите правят поправки…

    Много благодаря за обясненията, наистина ми бяха полезни!

    Отговор
    • 515. Павлина  |  24.03.2015 в 8:25

      Явно имаш изключителен талант за овладяване на чужди езици. Пишеш правилно – много българи могат да ти завиждат. Браво!

      Отговор
  • 516. Mihai Bătrânu  |  20.03.2015 в 14:23

    Здравей!

    Имам въпрос относно това изречение:

    „Не съм фен на фотографията, но тези птици ми харесват много и ги снимам навсякъде, където ги видя.“

    Бях написал „където ги виждам“, но получих поправка, че трябва да бъде „видя“. Никога не съм използвал свършения вид на сегашно време, не знам правила за това. Може ли да ми обясниш за малко защо не е „виждам“?

    Благодаря, поздрави от Румъния! :-)

    Отговор
    • 517. Павлина  |  22.03.2015 в 12:31

      Здравей, Михай!
      В твоя пример не става точно въпрос за правила. Дори не бих казала, че виждам е грешно, просто за предпочитане е видя. Предполагам, защото действието трябва да е завършено, когато започнеш да снимаш. Всеки път виждаш птиците/птицата, свършваш с виждането (то е много кратко действие) и тогава снимаш. Тук даже ми се струва, че свършеният вид донякъде изразява предходност на действието. Иначе (с виждам) излиза, че снимаш, докато виждаш обекта. Но това са много тънки разлики наистина.
      Къде си научил толкова добре български? Аз имам братовчеди в Румъния, но нито те знаят български, нито аз – румънски, за съжаление.

      Отговор
  • 518. Константин  |  20.03.2015 в 13:42

    Здрасти отново :- )

    „Опозицията изрази искане президентът на Бразилия Дилма Русев да бъде разследван за корупция“ – има ли конкретна причина да съгласуваме с „президента“, а не с „Дилма Русев“, или е изцяло по авторово усмотрение?

    Мерси :- )

    Отговор
    • 519. Павлина  |  20.03.2015 в 21:53

      Здравей!
      В това изречение подлогът е Дилма Русев и е редно причастието в именното сказуемо да бъде съгласувано по род с подлога, а не с приложението към него. Тръгнем ли да говорим за жените като за мъже, няма спиране.

      Отговор
  • 520. Виктория  |  20.03.2015 в 4:20

    Здравей!
    Първо държа да отбележа, че блогът ти е чудесен! От няколко седмици се чудя дали езиковите форми (чието име не знам) като Иване, Драгане, Здравко и тн са останали само в неофициалното общуване. Аз бих се почувствала крайно нелепо да поздравя някого с думите “Здравей, Иван“, но имам усещането, че в противен случай бих прозвучала твърде фамилиарно. Как мислиш ти?

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 521. Виктория  |  20.03.2015 в 18:04

      Намерих отговора на въпроса си из статиите, извинявам се. Адмирациите остават :)

      Отговор
  • 522. Стефан  |  13.03.2015 в 0:04

    Здрасти, Павлина,

    21-ви, 22-ри, 23-ти, 24-ти или 21-и, 22-и, 23-и, 24-и?

    Отговор
  • 525. Мирчева  |  11.03.2015 в 18:09

    Павлина, моля те, провери правилно ли съм написала думите
    минимално инвазивен,
    дозово зависим ефект,
    микро острие,
    постхирургичен синдром,
    прорастежен фактор
    възпалително-деструктивни заболявания

    Отговор
    • 526. Павлина  |  12.03.2015 в 8:00

      И аз така бих написала думите, с едно изключение: микроострие. Също мисля, че по-често се употребява дозозависим, но тук трябва да се пита специалист.

      Отговор
  • 527. моника  |  05.03.2015 в 11:53

    здравейте , нуждая се от помоща на някой , който знае как се пише старобългарски. искам да си направя татоировка , а не мога да напиша текста . бихте ли ми помогнали ? :)
    „изисквайте всичко от себе си и нищо от другите и ще се сдобиете с велика свобода и независимост … чудесата започват да се случват тогава , когато спреш да отдаваш енергията си на страховете и започнеш да я влагаш в мечтите си … само този ,който опитва абсурдното е в състояние да постигне невъзможното …

    Отговор
    • 528. Малин Грозданов  |  07.03.2015 в 9:46

      Не си прави татУировка

      Отговор
  • 529. Павлина  |  04.03.2015 в 7:30

    Здравей, Антоне!
    Първите варианти са правилни.

    Отговор
  • 531. Антон  |  03.03.2015 в 22:52

    Здравей, Павлина,
    Отскоро започнах да се занимавам с художествена литература и тъй като до този момент бях писал предимно произведения с есеистичен характер, срещнах неочаквани спънки при миналото време в българския език. Конкретно ме затрудняват подчинените изречения. Давам пример:

    „Тя не можеше да разбере дали той се интересува/ше от нея.“
    „На него му беше неудобно, че именно той трябва/ше да вземе това решение.“

    Честно казано не съм сигурен кой от двата варианта е правилен, затова ще се радвам на твоето съдействие. Благодаря!

    Отговор
  • 532. lusa  |  02.03.2015 в 14:18

    Павлина, здравей!Моля те да коментираш изречението!
    Днес, 02.05.2014 г., комисия в състав Иванов, Петров, Драганов коментира следните промени съгласно Заповед №0000.
    Споровете са за запетаи пред „в състав“ и „съгласно“ /според мен няма/, както и за „заповед“ /изписване с главна буква или с малка/.
    Благодаря ти!Хубав ден!

    Отговор
    • 533. Павлина  |  03.03.2015 в 17:41

      Не виждам основание за други запетаи, освен тези в момента. За заповедта е спорно, аз бих я написала с главна буква.

      Отговор
  • 534. lusa  |  01.03.2015 в 19:08

    Павлина, честита Баба Марта!
    Да си весела и здрава!

    Отговор
  • 536. Стефан  |  01.03.2015 в 0:23

    Здравей, Павлина,

    имам въпрос относно следното изречение:
    „Продукт, пуснат на пазара, не постигне ли нужния успех, се маха, така е устроен светът.“

    Правилно ли са написани всички пунктуационни знаци?

    Отговор
    • 537. Павлина  |  01.03.2015 в 10:52

      Да. Вместо последната запетая аз бих поставила тире.

      Отговор
      • 538. Стефан  |  01.03.2015 в 17:31

        Благодаря ти. Отзивчива както винаги.

        Честита Баба Марта!

        Отговор
  • 540. Михаил Гюлмезов  |  24.02.2015 в 18:39

    Здравейте!
    Въпросът ми е за ударението на думата „пепелник“. В Бургас му казват „пЕпелник“, а в София „папелнИк“. Каква е логиката ударението да не пада върху кореновата гласна и да е правилно второто според правописния речник?

    Отговор
    • 541. Павлина  |  25.02.2015 в 8:57

      Здравейте!
      Логиката е същата, както при ученик, мъченик, т.е. това е изключение.

      Отговор
  • 542. Гергана  |  24.02.2015 в 12:42

    Здравей, Павлина,

    Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш за правописа на някои думи и изрази, употребявани в литургични (и изобщо в религиозни) текстове.

    Малка или главна буква:

    Света чаша, Света Чаша, света Чаша или света чаша (става дума за ритуален предмет, който се споменава в текста)

    Същото се отнася за словосъчетанията свети дарове, свети престол, свети антиминс, свети двери и др.

    Свето Евангелие или свето Евангелие; същото и за света Литургия, Света литургия, Света Литургия…

    Свето Писание, свето писание, свето Писание или Свето писание… същото за свето причастие, свети олтар, малък вход, голям вход…

    Как ще бъде най-правилно да се напише следното:

    пресветата, пречистата, преблагословената, славна наша владичица и винаги дева Мария… – къде се слагат малки и къде – главни букви?

    Благодаря ти от сърце за евентуалния отговор и ти пожелавам здраве.

    Отговор
    • 543. Павлина  |  25.02.2015 в 9:03

      Здравей, Гергана!
      За съжаление, не мога да ти бъда от голяма полза, защото става дума за религиозни текстове, в които употребата на главни букви е по-различна. Съветвам те да се допиташ до специалисти, които са навътре в тази литература. Но все пак, от общи съображения: Света чаша, Свети дарове, Свети престол, Свети двери, Света литургия, Свето писание и т.н. – само първата буква е главна. За Свето Евангелие се колебая, май и двете е редно да са главни. Името на Дева Мария се пише с две главни букви и в светските текстове. Когато се употребяват като синонимни названия, Пресветата, Пречистата също се пишат с главни букви, но тук, когато са определения – не знам, честно казано.

      Отговор
      • 544. Гергана  |  25.02.2015 в 14:39

        Благодаря ти, Павлина,

        Сега задачата се усложнява.:) Къде да ги търся специалистите, които са навътре в религиозната литература (по-точно навътре с правописа в тази литература), след като най-голямата каша с този правопис е именно на сайта на Св. Синод, както и на всички сайтове, които пишат на религиозна тематика. Всички понятия, за чийто правопис исках мнението ти, са писани по всякакъв начин – както им падне и без никакви правила.

        Благодаря ти за мнението и ще се съобразя с него, защото считам точно теб за по-голям авторитет от тези, към които ме насочваш. Наистина ти благодаря от сърце.

        Отговор
  • 545. Иван  |  23.02.2015 в 14:57

    Здравей,
    Имам следният въпрос. Обсъждахме употребата на пълен член в две изречения. Първото за мен представлява по-голям интерес. Рових се и намерих отгвор, но лично мен не ме удовлетворява и ще обясня защо. Ето го и изречението:

    „Принципно, ако продължи спамЪТ – да, няма да е лошо.“

    Обяснено е, че спамът се членува с пълен член, тъй като е страдателна конструкция, въпреки че логическият вършител на действието липсва, а граматическият е налице. Този тип изречения се бъркали с безподложните и оттам и употребата на кратък член било грешка.
    Според мен в някои ситуации това е така. Следната ситуация например:

    „Ако спамЪТ продължи…“ (за разлика от „Ако продължи спамЪТ…“)

    Когато имаме контекст и е ясно кой е вършителят на действието, било то от предишни или последващи изречения, употребата на пълен член не би следвало да е вярна, а изречението да се разглежда като безподложно.
    Какво би станало, ако например бяхме добавили в горното изречение и логическият вършител:

    „Принципно, ако Иван продължи спама…“

    Второто изречение, което е следващо първото:

    „Иначе, засега може да останат и тези мнения, че ме забавлява ръкописа му.“

    Тук спорът е дали „ръкопис“ е пълен или кратък член. Според мен, „ръкопис“ е пряко допълнеие и би трябвало да е кратък, тъй като логически отговаря на въпроса „Какво?“, т.е. „Какво ме забавлява?“ – ръкописа му.

    Благодаря ти предварително!

    Иван. :)

    Отговор
    • 546. Павлина  |  24.02.2015 в 10:08

      Здравей!
      В двата примера:

      Принципно, ако продължи спамЪТ – да, няма да е лошо.
      Ако спамът продължи…

      спам изпълнява една и съща функция – подлог. Словоредът не променя това. И в двата примера думата трябва да получи пълен член. Първата конструкция не е страдателна, а си е деятелна: спамът продължава (да идва) – той е и логическият, и граматическият вършител на действието.

      В изречението Принципно, ако Иван продължи спама… подлогът е Иван, а спам – допълнение.

      В последния пример – Иначе, засега може да останат и тези мнения, че ме забавлява ръкописа му – трябва да се употреби пълен член, защото ръкопис е подлог. Навремето в училище учехме, че подлогът отговаря на въпросите Кой? Що? Ако приемем, че под Кой? имаме предвид само лице, то нито едно нарицателно име не би могло да бъде подлог в изречението. По-резултатно е да заместваш проблемната дума с той/него (го):
      http://kaksepishe.com/palen-chlen/
      http://kaksepishe.com/kratak-chlen/

      Отговор
      • 547. Иван  |  24.02.2015 в 11:08

        Не съм съгласен и с двете твърдения, защото:

        1) „Принципно, ако продължи спама…“ – отнася се за лицето, което съм пропуснал да спомена, т.е. имал съм предвид – „Принципно, ако Иван продължи спама…“. Същото може да бъде написано и така – „Принципно, ако Иван продължи СЪС СПАМА…“, т.е. си е чисто и просто безподложно, деятелно изречение. Ако се обръне словореда ще се получи страдателна конструкция, т.е. „Принципно, ако спамЪТ продължи да се бълва от Иван…“
        2) Във вторият пример ръкопис изобщо не отговаря на въпроса „Кой?“ (в някои, диалектни форми на езика може и да отговаря), а на въпроса „Какво?“ – Забавлява ме „Кой?“ с „Какво?“, т.е. „Забавляваме Иван с ръкописа му.“

        Отговор
        • 548. Павлина  |  24.02.2015 в 11:35

          Ако в първото изречение Иван е този, който продължава (да бълва) спама, тогава – да, с кратък член.
          Във втория казус категорично не си прав. Не е задължително една дума да отговаря на въпроса Кой?, за да е подлог.

          Отговор
          • 549. Иван  |  24.02.2015 в 11:40

            За първото разбира се, че съм прав.
            Второто изречение тогава, според теб би трябвало да стане:
            „Забавлява ме Иван с ръкописът му.“
            Вярно или грешно?

            Отговор
            • 550. Павлина  |  25.02.2015 в 8:54

              Правилно е:
              Забавлява ме Иван с ръкописа си. (Иван – подлог)
              Забавлява ме ръкописът му. (ръкописът – подлог)

            • 551. Иван  |  25.02.2015 в 15:44

              А така, ще дойдеш на моето. :D

  • 552. Daniela  |  23.02.2015 в 11:12

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е свързан с употребата на бройната форма за мн. ч. за съществителните от м. р. към настоящия момент. В много реклами и няколко книги с научна литература напоследък срещам неправилна според мен употреба, като „няколко модели“, вместо „няколко модела“, „осем витамини“, вместо „8 витамина“. Знам, че за лица е правилно няколко/5/много/ ученици (вместо ученика), но нима има промяна по отношение правилото за неодушевени предмети и понятия!?

    Ето и в блога ти си е Х коментара, а не коментари, почти си отговарям на въпроса. :)

    Отговор
    • 553. Павлина  |  24.02.2015 в 9:51

      Здравей, Даниела!
      Няма промяна в правилата. Това, което си отбелязала като неправилно, е неправилно. Има обяснение за грешките – т. 1.2 тук.

      Отговор
  • 554. Кристина Денчева  |  20.02.2015 в 15:09

    Здравей, Павлина, надявам се самоотвержено да продължаваш да поддържаш активна комуникация в служба на родния език.
    Пожелавам ти здраве, търпение и устойчиво внимание към протичащите в езика ни процеси!
    Веднага искам да ти задам въпрос от твоята компетентност:
    буквов или буквен?
    В интернет и в печатни издания го срещам като буквен (вероятно по същия начин стои и въпросът с баналното шоколодов или шоколаден?)

    Отговор
    • 555. Павлина  |  22.02.2015 в 22:15

      Здравей, Кристина!
      Благодаря за пожеланията. Категорично буквен, защото с наставката -ов се обрзуват най-вече прилагателни за веществен произход (бананов, циментов) и за притежание. Случаят не е такъв. Често -ов и -ен се конкурират, както е при шоколадов/шоколаден.

      Отговор
  • 556. Диляна  |  16.02.2015 в 16:15

    Здравей, Павлина! Имам въпрос за запетая. В конструкция като тази:
    „От една страна обаче той вярваше на фактите…“ (изречението си продължава).
    Имаме ли запетая след „от една страна“ като вметнат израз, или „обаче“ променя нещата?
    Поздрави!

    Отговор
  • 558. Таня Петрова  |  16.02.2015 в 10:51

    Здравей! Имам два светкавични въпроса и предварително благодаря за помощта.
    Отегчен() седна на пейката и запали цигара.
    Те()от своя страна() не можели да позволят това да се случи.

    Има ли запетаи там, където са скобите?

    Отговор
    • 559. Павлина  |  16.02.2015 в 22:49

      В първото изречение – да. Във второто според мен е въпрос на субективна преценка.

      Отговор
  • 560. Надежда Петрова  |  11.02.2015 в 15:15

    Здравейте, Павлина!

    Преди няколко дни случайно попаднах на сайта Ви и нямам думи да изразя радостното си облекчение и благодарността си, че Ви има, че мога „да си сверя часовника“, да се позова на надежден източник, когато е необходимо и да се допитам по специфични въпроси, касаещи правописа, по които е трудно, дори невъзможно да се открие специализирана, достоверна информация.
    Имам конкретен въпрос във връзка с пунктуацията на изречението:
    „Кой понякога не си е казвал: “Не мога да живея в такава атмосфера?”
    Правилно ли е поставен въпросителният знак, като се има предвид, че въпросително е цялото изречение, но изречението в кавички не е.

    Много Ви благодаря предварително и Ви желая сили, дръзновение и вдъхновение в благородното Ви начинание!

    Надежда

    Отговор
    • 561. Павлина  |  12.02.2015 в 14:43

      Здравейте, Надежда!
      Благодаря за милите думи. :)
      Въпросителната трябва да бъде след кавичките точно защото се отнася към основното изречение, а не към цитата, т.е. нещо като вътрешна реч в случая:
      Кой понякога не си е казвал: “Не мога да живея в такава атмосфера”?

      Отговор
  • 562. Теменуга Захариева  |  09.02.2015 в 12:40

    Благодаря за светкавичния отговор, Павлина!

    Радвам се, че и моят „усет“ е синхронизиран с Вашия професионален езиковедски и филологически опит! Книгата вече е в печатницата и изразът „О Боже!“ си остана – така, както го беше „оправила“ коректорката,,, Но за запетаята след деепричастие – радвам се, че успях да наложа моето становище:)

    Поздрави и успешна седмица, продължавайте да радвате с отговорите си сънародниците ни, зажаднели за чисто и неопорочено българско слово!

    Поздрави от Бургас!
    Теменуга

    Отговор
  • 563. Теменуга Захариева  |  09.02.2015 в 1:37

    Здравейте, Павлина!

    Възхитена съм от мисията, с която сте се наели, такива хора са нужни, полезни, незаменими – във времена на духовна нищета и все девалвация на език и стойности! Предстои ми издаването на книга. След преглед от коректор и намесата на издателите, останаха доста въпросителни, както и противоречия. Бих искала да попитам за следните примери:

    В израза: „И, о, боже!“ има ли запетая след „о“ (тъй като коректорката го е премахнала, с обяснението, че „о Боже“ е израз, по подобие на „Пази боже“ и „Не дай боже“).

    Има ли запетая в следните примери, включващи деепричастие и съюза „че“:

    Мислейки, че..
    Осъзнавайки, че…
    Смятайки, че… и т.н.

    Предварително Ви благодаря за отговора и желая да продължавате да бъдете все така компетентна, отзивчива и добронамерена в това си просветителско амплоа!

    С уважение,
    Теменуга Захариева

    Отговор
    • 564. Павлина  |  09.02.2015 в 7:54

      Здравейте, Теменуга!
      Благодаря за хубавите думи. :)
      Аз бих коригирала така: “И о, Боже!”. В практиката си не се съобразявам с правилото за изписване на името на Бога с малка буква във фразеологични съчетания – все пак това е Божието име, макар и десемантизирано в някаква степен. Що се отнася до запетаите, бих премахнала тази пред о, като се съобразявам с паузите.
      Запетаята между деепричастие и че също е спорна. Аз я слагам.
      Успех на книгата!

      Отговор
  • 565. vilervale  |  26.01.2015 в 22:17

    Привет!
    Надявам се, че си добре и имаш свободен миг и ищах за малко словоблудство, зачертано, словотворчество. Но преди да стигнем до съзидателната част, отдавна се каня да те помоля да се произнесеш „как се пише“ биткоин/биткоЙн, че се нервирам, благодаря (каква е тази нова мода навсякъде да се бута Й?).
    Та, да минем на вълна „единство, творчество, красота“, както гласеше повикът едно време :) Според теб, как би трябвало да наречем жената на дракона? Драконка? Драконица? Драконеса? Аз бих заложил на драконица (бивол/биволица), ама като не знам сложните етимологически закони…. И втората ми питанка, ако трябва да си измислим родна дума за (примитивен) шлюз (трудно ми е да повярвам, че си нямаме, в читанките ни едно време славяните само из блатата се криеха, но явно са били мързеливи и не са се занимавали с контролирането на водата), защото не желаем да използваме турцизма „савак“ от воденичарската лексика, а пък другата дума „ставило“ звучи ужасно архаично и неясно (а и сигурно идва от ставя/съединявам, пък на мен ми е нужно нещо по-скоро в смисъл на преграждам), как да направим калката „водна врата“ – водовратка, водовратица, водовратца? Хм?
    Поздрав най-сърдечен

    Отговор
    • 566. Павлина  |  27.01.2015 в 18:38

      Привет!
      За биткойните не мога да се произнеса категорично, но аз съм по-склонна да го пиша така, защото отговаря на реалното произношение. Иначе вече си мисля, че проблемът с И/Й е новият пълен/кратък член.
      А за словотворчество винаги сме готови. :) Жената на дракона в какъв текст се подвизава? Художествен, предполагам. Сериозна ли е, лековата ли е? Не знам, от много неща зависи как бих я нарекла. Драконеса звучи като баронеса, дукеса, принцеса, т.е. нещо по-възвишено, различно от простолюдието. Драконица – ами грубо ми е, като биволица, магарица. Драконка е неутрално според мен.
      За водната врата нямам никаква идея. Но ще попитам и ако науча нещо, ще пиша пак коментар.
      Имаш ли нещо против да поставя тези два проблема на страницата на Как се пише? във FB?

      Отговор
      • 567. vilervale  |  27.01.2015 в 20:29

        Не съм много съгласен за „реалното произношение“ на coin, bitcoin, да, американците го произнасят „коЙн“, но британците си държат на „коИн“ (даже и в речниците вече слагат двете произношения), явно питането трябва да е от кой език сме взели думата, английски или американски :) Мен лично биткоЙн ми звучи просторечно и ме дразни, и докато не се появи официално в някой речник, ще си пиша И.
        Жената на дракона си е дракон и като че ли за нея се знае единствено, че е кръвожадна и свирепа. Тя си е животно, звяр, няма нищо възвишено, тъй че сигурно ще е или драконица, или драконка.
        За водната врата междувременно ми хрумна „водолом“, звучи ли ти като приспособление/съоръжение, което спира приливна вълна и отвежда част от водата другаде? На мен – да :) Тъй или иначе от контекста става пределно ясно що е то и за какво служи, просто ми трябва една дума да го назова.
        Нямам нищо против да питаш фейсбук, ако ще ти е забавно да проучиш реакциите, аз обаче няма как да следя какво се случва там, тъй като не го ползвам.

        Отговор
        • 568. Павлина  |  28.01.2015 в 14:23

          Имах предвид произношението на биткойн в българския език.
          За водолом при мен е много силна асоциацията с вълнолом, т.е. разбирам я като място, където водата със сила се разбива на пръски.

          Отговор
        • 569. ldtr  |  11.02.2015 в 9:38

          И американското, и британското произношение е с дифтонга обикновено означаван като /ɔɪ/.

          Отговор
  • 570. Боби  |  25.01.2015 в 1:56

    Здравей, Павлина!

    Бих искал да „чуя“ твоето мнение по един проблем, който може би много малко хора забелязват.
    Става дума за това, че почти всички хора смятат, че когато се каже за дадено нещо, че НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, те разбират, че това ТРЯБВА ДА НЕ СЕ ПРАВИ.
    На пръв поглед изглежда, че става дума за едно и също нещо, но ако се замислиш, всъщност не е така.
    Ако е казано положително, че нещо ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ – тогава всичко е ясно – длъжен си да го направиш. Когато се каже, че нещо ТРЯБВА ДА НЕ СЕ ПРАВИ (макар че тази конструкция почти не се използва), само тогава според мен това нещо е забранено, сиреч, длъжен си да не го правиш.
    Но ако се каже, че нещо НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, това според мен означава, че не си длъжен да го правиш, но все пак, ако искаш, може да го направиш, защото реално няма изказана забрана за това. Странното обаче е, че повечето хора не мамират разлика в тези два варианта, и смятат, че и с двата израза нещото за правене се забранява.

    Забелязал съм, че някои използват това по манипулативен начин. Например, да речем че някое дете си е купило шоколад (направило е нещо, което не е забранено).
    Баща му обаче по някаква причина не иска то да яде шоколад, и го пита: „ТРЯБВАШЕ ЛИ да ядеш шоколад?“. Детето естествено, отговаря „НЕ“, тъй като никой не го е карал да яде шоколад. И оттам следва: „Щом НЕ ТРЯБВАШЕ да ядеш, защо го направи?“ – на детето се внушава, че е направило нещо забранено. Може дори да последва и наказание за това, че е направило нещо, което е разрешено.

    Още по-абсурдно е, че съм срещал в нормативни актове (закони или подобни на тях) такива конструкции: „НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ еди-си-какво…“. Да се чуди човек, ако все пак направи това, дето не трябва да се прави, нарушава ли закона, или не?

    Как мислиш ти, Павлина, трябва ли да има разлика в смисъла на тези два израза?

    Отговор
    • 571. Павлина  |  27.01.2015 в 10:03

      Здравей, Боби!
      Ще ти отговоря така, както аз го чувствам и разбирам. За по-надежден и обективен отговор е нужно да се направи изследване на употребите на не трябва да.
      Мисля, че има три основни типа употреби:

      1. Не трябва да ходиш в данъчната служба, за да си подадеш декларацията.
      Не е необходимо да вършиш това действие, не е наложително, защото има и други възможности – по интернет, по пощата.

      2. Подводницата не трябва да пропуска вода.
      Не бива, не е допустимо да се извършва това действие.

      3. В закрити помещения не трябва да се пуши.
      Не е позволено да се извършва това действие, следователно е забранено.

      Вероятно последната употреба се среща и в нормативни актове. За мен е достатъчно забранителна, но не мога да бъда категорична, защото все пак юридическият изказ е специфичен.
      Конструкциите с не трябва да имат различно значение и може би затова понякога възниква противоречие или колебание кое точно се реализира в конкретната употреба. Според мен е нормално и съвсем естествено забрана да се изкаже с не трябва да. Мисля дори, че аз самата не бих казала не трябва да.

      Отговор
  • 572. lusa  |  24.01.2015 в 16:57

    Павлина, здравей!Би ли сложила запетая пред КАТО в следното изречение: „Всъщност/,/ като се замисли човек, може би на всеки му се иска да полети.“? Пред като се пише запетая, ако следва глагол.Всъщност не се огражда със запетаи като вметната дума.

    Отговор
    • 573. Павлина  |  27.01.2015 в 9:39

      Здравей!
      И аз се колебая в такива случаи, но не виждам смисъл от накъсване на изречението със запетая. Би могло да се постави – в такъв случай е по-скоро с интонационна стойност (пауза).

      Отговор
  • 574. Мирчева  |  21.01.2015 в 13:12

    Павлина, здравей!
    Подчинено на кое правило вече пишем Иисус? Моля, посочи ми и други подобни.
    Поздрави от морето!

    Отговор
  • 576. Криси  |  21.01.2015 в 10:43

    Такаааа, мила Павлина, сега ще тествам на какво си ме научила. Моля, кажи има ли запетайки в скобичките. Цитатите са от биография на Тачър и запетаи няма.
    1. Най-евтиният начин да се стори това (,) бе да ускори съществуващите програми за придобиване на оръжия за масово унищожение.
    2. Изпълнението на програмата може да струва милиарди, но да екипира армията си отново с конвенционални оръжия (,) би струвало десетки милиарди долари.
    Благодаря за голямото внимание, което ни отделяш!

    Отговор
    • 577. Павлина  |  21.01.2015 в 22:02

      Според правилото трябва да има и на двете места. Истината е, че изглеждат неестествено.

      Отговор
      • 578. Криси  |  23.01.2015 в 15:29

        БЛАГОДАРЯ ТИ! Важното е, че съм се научила, въпреки че почти никой не спазва това правило. Очевидно не само на мен ми е трудно.

        Отговор
  • 579. Иво  |  08.01.2015 в 0:23

    За много години, Павлина! Желая ти успешна 2015 година! Въпросът ми е относно ударението на думата властови, например в съчетанието властови отношения. Дали е влàстови, или властовѝ?

    Отговор
    • 580. Павлина  |  09.01.2015 в 10:19

      За много години! Успешна година и на теб!
      Правилно е властовѝ – както и при другите прилагателни по този модел: огневѝ, фланговѝ, деловѝ.

      Отговор
      • 581. Иво  |  09.01.2015 в 12:15

        Благодаря ти!

        Отговор
  • 582. Ева Кънева  |  05.01.2015 в 8:50

    Павлина, за много години! Моят въпрос е дали пред „освен“ трябва да се постави запетая в следния случай: „Той не получаваше от нея нищо (,) освен празни надежди.“ Благодаря ти за помощта!

    Отговор
    • 583. Павлина  |  05.01.2015 в 13:51

      За много години!
      Конструкциите с освен се отделят със запетаи, ако са обособени. В конкретния пример е въпрос на субективна преценка според мен.

      Отговор
      • 584. Ева Кънева  |  05.01.2015 в 16:01

        Благодаря ти!

        Отговор
  • 585. lusa  |  31.12.2014 в 15:53

    Павлина, успешна Нова година!Нека донесе много щастие на теб и на хората, които обичаш!

    Отговор
  • 587. Мирчева  |  30.12.2014 в 11:47

    Здравей, Павлина!
    Искам да ти пожелая хубава 2015! Да си здрава ,много хубави неща да се случат на теб и твоето семейство!
    От сърце ти благодаря за всичко ,което правиш за нас. Виж как се увеличават хората ,които те питат и милеят за езика ни!
    Нареждам те сред много полезните хора в тази държава.
    Хубави пожелания и за човека , който помогна сайтът ти да стане толкова лесен за ползване. Така ни улеснява това „прочети тук“, веднага ни изпраща на точното място.
    Обичаме те, доверяваме ти се ,благодарни сме ти !
    Прегръщаме те!
    Твоите „Питанки“

    Отговор
    • 588. Павлина  |  31.12.2014 в 15:17

      Много мили думи, сърдечно благодаря. :)
      Светли празници на всички питащи!

      Отговор
  • 589. Мирчева  |  20.12.2014 в 22:53

    Здравей, Павлина!
    С малка или голяма буква се пише бог – на слънцето , морето , виното?

    Отговор
    • 590. Павлина  |  22.12.2014 в 8:30

      С главна буква се пише, когато се отнася за монотеистичните религии (един е Бог). В политеистичните – с малка буква: бог на слънцето, бог на виното…

      Отговор
  • 591. Джиджи  |  12.12.2014 в 10:53

    Привет, Павлина,

    Въпросът ми се отнася до ситуации като тази –

    „Когато старият ни водач започна да иска дял от храната – част от всичко, което сме намерили, – Лукас му се опълчи, смаза го от бой и пое бандата.“

    Наистина ли има нужда от запетая пред второто тире в такива случаи? Разбирам защо би била нужна в случай, че го нямаше това пояснение между тиретата, но до момента смятах, че принципът с тях е същият, както ако вместо с тирета, беше вкарана тая част посредством скоби. В които запетая, доколкото знам, няма да има.

    Благодаря ви!

    Отговор
    • 592. Павлина  |  15.12.2014 в 7:52

      Привет!
      В аналогични случаи, когато с тирета се отделя авторската реч от пряката реч, е допустимо да не се пише запетая според правилата от 2012 г. Аз не бих поставила запетая в конкретния пример.

      Ако вместо тирета има скоби, запетаята трябва да се постави:
      Когато старият ни водач започна да иска дял от храната (част от всичко, което сме намерили), Лукас му се опълчи, смаза го от бой и пое бандата.

      Отговор
  • 593. nadegda  |  11.12.2014 в 19:35

    БЛАГОДАРЯ,предварително.

    Отговор
  • 594. nadegda  |  11.12.2014 в 19:33

    изречението ПЕЕЙКИ,ТЕ ХОДЕХА.Това просто изречение ли е?Или не.

    Отговор
    • 595. Павлина  |  12.12.2014 в 9:16

      Просто е, защото съдържа само едно сказуемо – ходеха.

      Отговор
  • 596. Михаил  |  10.12.2014 в 21:00

    Ave Павлина!

    Опитвам се да разбера какъв е произхода на думата „ПРИВЕТ“ в смисъла на „Привет Павлина!“ (например).

    Тази дума ми прилича да е с руски произход и да не е чисто българска.
    Поради съмнение за руски произход, думата не ми е съвсем по вкуса и се опитвам да разбера „прав ли съм или съм крив“.

    Наскоро намерих в Интернет, как би следвало да се превежда на български римското „Аве Цезаре!“ и българския превод направо ме заплени – „Бъди здрав Цезаре!“

    Та, можеш ли да поясниш произхода/смисъла на думата „Привет“?

    Благодаря и Поздрави.

    Отговор
    • 597. Павлина  |  12.12.2014 в 9:26

      Думата е старобългарска, макар в етимологичния речник да пише, че е староруска и църковнославянска. Има я в Синайския молитвеник – означава ’одобрение, преклонение’. Сродна е със съвет, ответ, обет.

      Отговор
      • 598. Михаил  |  12.12.2014 в 17:34

        Благодаря Павлина.

        Не ми стана ясно от логическа гледна точка (аз съм математик/информатика), защо думата се приема за старобългарска.

        Току що проверих в Уикипедия:
        – Синайския молитвеник е глаголически ръкопис от 11 век, свързан с православната църква…
        – Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език
        – Следователно може да приемем, Синайския молитвеник е написан на старобългарски език.
        – Но имаме писмен и говорим език. Първо сме почнали да говорим, след това да пишем….
        – това че, думата е написана на старобългарски през 11 век, не би следвало да се приема като доказателство, че говоримата думата е старобългарска. Може да си е староруска, и старобългарите да са я възприели от староруснаците….

        Както и да е. Темата е интересна за мен.

        Но мога да направя едно заключение:

        Комунистите и комунистическите години, накараха българи като мен, да намразят част от собствения си език. Но това е тема за политически форум.

        Благодаря още веднъж.

        Отговор
        • 599. Павлина  |  15.12.2014 в 8:04

          Синайският молитвеник е един от немногото ръкописи, които свидетелстват за Кирило-Методиевия език, лежащ в основата на старобългарския книжовен език. Смята се, че той е бил близък до говоримия старобългарски език. Няма гаранция, че думата привет се е употребявала в действителност от хората, защото самите Кирил и Методий са сътворили немалко думи при превода на светите книги от гръцки. Но пък е малко вероятно да сме я заели от руски, защото староруският книжовен език се изгражда върху основата на старобългарския, а не обратното.

          Отговор
        • 600. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:53

          Руският език се формира под влияние на българската църковнославянска литература, разпространена по руските земи след тяхното приемане на християнската вяра. Тази литература е написана предимно на кирилица, докато Синайският псалтир е писан на по-ранната глаголица, за която се смята, че е дело на солунските братя: https://cloud.mail.ru/public/MCT5/7Zm6uyP2c

          Отговор
  • 601. Криси  |  10.12.2014 в 13:03

    Здравей и хубав ден!
    Аз пак по въпроса за да-изреченията, дето ги виждам и където ги няма, и за които никога не мога да уцеля кога са водещи, за да поставям запетая след тях. Моля, поправи ме:
    1. Но това може да се докаже, само ако се направи специфичен преглед към момента на полагане на подписа.
    2. Не мога да отговоря категорично към момента на извършване на инкриминираното деяние дали лицето е разбирало свойството и значението на извършеното.
    3. Постъпила е молба от жалбоподателя, с която моли да не се дава ход на делото(,) и заявява, че оттегля подадената жалба.
    4. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото(,) разноските да бъдат поети изцяло от жалбоподателя.
    БЛАГОДАРЯ!

    Отговор
    • 602. Павлина  |  12.12.2014 в 9:32

      1. Тук имаме съставно глаголно сказуемо, а не да-изречение. Запетая не се слага заради уточняващата дума само.
      2. Също съставно глаголно сказуемо, не се пише запетая.
      3. Трябва да се сложи: моля (да-изречение) и затваряща запетая.
      4. Запетаята е необходима заради обособената част независимо от изхода на делото.

      Отговор
  • 603. Павлина  |  07.12.2014 в 14:44

    Да, съкратени инфинитиви са. Частицата ми е от гръцки произход.

    Отговор
  • 604. Константин  |  02.12.2014 в 18:13

    Прави ми впечатление, че много приятели, като че ли предимно от Южна България, формулират отрицателните си заповеди по начин, много различен от моя:

    Те: „Недей ходѝ!“
    Аз: „Недей да ходиш!“ или „Не ходѝ!“

    Те: „Недей яж това!“
    Аз: „Недей да ядеш това!“ или „Не яж това!“

    Любопитно ми е на какво се дължи тази разлика?

    Поздрави,
    Константин

    Отговор
    • 605. Павлина  |  04.12.2014 в 8:33

      Тук е обяснено добре. Ето и информация за съкратения инфинитив, ако те интересува.

      Отговор
      • 606. Константин  |  05.12.2014 в 1:22

        Благодаря много :- )

        Само че покрай това ми изникна друг въпрос, чийто отговор Гугъл не успя да намери: свръхсъкратените странджански форми („Ми я“, „Ми че“ в смисъл на „Стига яде“, „Стига чете“) също ли са съкратен инфинитив, или са нещо съвсем друго?

        И още веднъж мерси :- )

        Отговор
  • 607. Мирчева  |  30.11.2014 в 22:13

    Павлина, здравей!
    Правилно ли е написана думата в изречението – Темата за МИТОЛОГИЧНОФОЛКЛОРНАТА култура и ролята и при формиране на ценностната система.

    Отговор
    • 608. Павлина  |  02.12.2014 в 7:33

      Би трябвало да е митологично-фолклорната, защото са равноправни основи.

      Отговор
  • 609. Mария  |  25.11.2014 в 18:41

    Нуждая се от някои да ми помогне да реша този проблем. – Той искаше да узнае от мене,кой съм, какъв съм,и от къде идвам.- Определете вида на грешките.

    Отговор
    • 610. Павлина  |  26.11.2014 в 9:41

      Има една правописна грешка – пише се откъде, и две пунктуационни – първата и третата запетая са излишни.

      Отговор
  • 611. Криси  |  24.11.2014 в 16:31

    Здравей, мила!
    Не мога да си уточня как се пише екс леге (според закона, лат.). Много се изкушавам да го напиша слято, изхождайки от това, че нито една от думите не употребяваме самостоятелно. А и всички думи в речника с екс- са написани слято. Но пък да не е като де факто и де юре? И правилно ли е в тези случаи да се водя от написването им на въпросния език. Като „Ал-Каида“ например, както е в буквален превод от арабски или не знам какъв език.
    Благодаря!

    Отговор
    • 612. Павлина  |  26.11.2014 в 9:39

      Здравей, Криси!
      Аз бих написала екс леге – подвеждам го под знаменателя на де юре и де факто (виж с. 65, т. 56 в речника). Ал Кайда вероятно е транскрибирано арабско название. Предаването на арабски имена с кирилица пък съвсем не е регламентирано.

      Отговор
      • 613. Спас Колев  |  26.11.2014 в 14:31

        Всъщност „Ал-Каида“ се изписва слято на арабски :D. Ето тук някои разсъждения по темата: http://bit.ly/1zXv6Jd

        Към които мога да добавя, че в указанията за транскрибиране (гледам Фонетиката на Абагар, 1998) си пише определителните членове да се прескачат, включително с примери за излишна употреба в арабски собствени имена. Т.е. ако игнорираме приоритета на утвърдените форми би трябвало да бъде просто „Каида“ (с ударение на първото „а“).

        Отговор
  • 614. Мирчева  |  23.11.2014 в 20:04

    Павлина, на кое правило се подчинява употребата на запетая пред И в изречението „Знаех, че ще ме приюти, и му бях благодарен”.

    Отговор
    • 615. Павлина  |  24.11.2014 в 7:52

      Подчинява се на основния принцип – простите изречения в рамките на сложното се разделят със запетая. Също и на правило 3 тук.

      Отговор
  • 616. Ваня Иванова  |  23.11.2014 в 16:56

    Здравей, Павлина!
    Искам да попитам каква е думата „здравей“ като част на изречението?

    Поздрави, Ваня

    Отговор
    • 617. Павлина  |  23.11.2014 в 18:06

      Здравей!
      Ако изречението се състои само от тази дума, то е неразчленимо и тогава въпросът каква част на изречението е, става ирелевантен. Ако се състои от здравей и обръщение, въпросът стои приблизително по същия начин. В никакъв случай здравей не е сказуемо.

      Отговор
  • 618. Павлина  |  18.11.2014 в 9:54

    Здравей, Таня!
    И двата варианта са в съгласие с граматичните правила. Първият има по-висока честота.

    Отговор
  • 619. Таня Петрова  |  13.11.2014 в 22:51

    Здравей!

    Днес съвсем ненадейно върху мен се сгромоляса въпросът: „Хората не са имали право да гласуват“ или „Хората са нямали право да гласуват“. Честно казано, първото ми звучи по-добре и по-правилно. Езикът ни не спира да ме учудва. Ще се радвам да прочета мнението ти, и ако може, да внесеш мъничко яснота по казуса! Поздрави!

    Отговор
  • 620. Мирчева  |  05.11.2014 в 20:09

    Здравей,Павлина!
    Допусната ли е лексикална грешка в изр.-Двете госпожици принадлежаха на възвишеното общество на столицата.

    Отговор
  • 622. Снежи  |  29.10.2014 в 16:42

    Здравейте, Павлина!
    Днес попаднах на блога Ви. Много е полезен и интересен.
    Въпросът ми е, пише ли се запетая и къде, когато се използва „и в случай че“?
    Ето пример:
    „Помолихме да бъде потвърдено мястото на срещата и в случай че същото е променено, да бъдем уведомени за това.“
    Благодаря Ви предварително!

    Отговор
    • 623. Павлина  |  03.11.2014 в 9:04

      Здравейте, Снежи!
      Точно в този пример трябва да се постави запетая след срещата, защото там се затваря да-изречението. В общия случай не се пише: Иди на мястото на срещата и в случай че никой не дойде, се прибери вкъщи.

      Отговор
  • 624. vili  |  29.10.2014 в 11:41

    Здравейте!

    Пише ли се запетая пред КОЙ, КАК и ЗАЩО в следните подчинени определителни изречения:

    1 Не знам това кой е счупил вратата.
    2. Вълнува ме въпросът как ще свърши романът.
    3. Ясно ми е това защо всички мълчат.

    Благодаря Ви предварително за информацията.

    Отговор
    • 625. Павлина  |  29.10.2014 в 14:42

      Здравейте!
      Във второто изречение – категорично не. В първото и третото употребата на това ми се струва доста неуместна. В новия правописен речник правилата за запетаята при изречения, въведени с въпросителни думи, са преформулирани и не е предвидено точно такова изключение – да се поставя запетая, когато простото изречение пояснява това.

      Отговор
  • 626. Daniel  |  24.10.2014 в 13:17

    Здравей Павлина,

    Доста интересни и полезни неща откривам в твоя блог, за което ти благодаря! Бих желал да те попитам за следния текст:
    „При допълнителни въпроси, оставаме на Ваше разположение на следните координати:“

    Въпросът ми е, има ли запетая след „въпроси“ или не? Ще очаквам твоя отговор! Благодаря предварително!

    Поздрави,
    Даниел Николов

    Отговор
    • 627. Павлина  |  26.10.2014 в 9:13

      Здравей, Даниеле!
      Няма основание да се поставя запетая.

      Отговор
  • 628. Миронова  |  21.10.2014 в 8:26

    Въпрос, ако позволите,
    Защо е правилно да се каже „Тя е един /а не една/ от хората, които….“
    благодаря

    Отговор
    • 629. Павлина  |  21.10.2014 в 21:58

      В този случай формата за м.р. се употребява като генерична, т.е. обобщаваща – означава не само същество от мъжки, но и от женски пол. Сравнете например: Всеки пълнолетен има право да гласува – имат се предвид и мъжете, и жените, които са пълнолетни.

      Отговор
  • 630. Даниела  |  14.10.2014 в 10:30

    Здравейте!
    За първи път задавам въпрос към Вас, но отдавна Ви чета, доограмотявам се и се възхищавам искрено на това, което правите от години – Благодаря! :)

    Бих искала да попитам в следното изречение, по-здравословнияТ има или няма пълен член?

    Изберете вегетарианството – по-здравословнияТ начин на живот!

    Благодаря предварително за отговора.

    Поздрави,
    Даниела

    Отговор
  • 632. Константин  |  13.10.2014 в 17:23

    Пак за кавичките :- )

    Примерно изречение:
    „Отивам до кръчма „Козела“, пишеше на бележката върху масата.

    Казусът:
    След като цитираната в кавички част сама по себе си завършва на име в кавички („Козела“), затваряйки кавичките, колко чифта от тях трябва да има в това изречение?

    Мерси :- )

    Отговор
    • 633. Павлина  |  14.10.2014 в 6:38

      Трябва да се напише точно така, както е в примера. Не се допуска изписване на двойни затварящи кавички или двойни затварящи скоби непосредствено една след друга, без да са разделени с някакъв препинателен знак.

      Отговор
  • 634. Диляна  |  08.10.2014 в 9:44

    Здравей, Павлина!
    Пиша във връзка с предния въпрос за да-изречението и във връзка с моя проблем, че доста трудно правя разлика между подчинени изречения с да-конструкции (примерно подчинено допълнително изречение) и съставно глаголно сказуемо. Изречението „Деяне, с този нагледен пример за хаоса в главата ти успяваш да пресъздадеш нищожна част от случващото се по време на твой монтаж.“ не е ли просто със съставно глаголно сказуемо и затова липсва запетая, тъй като всъщност няма сложно изречение? Дали имаш публикация за видовете сказуеми, може би съм я пропуснала, а ще ми бъде много полезна.
    Благодаря ти за труда!

    Отговор
  • 635. Жеко  |  07.10.2014 в 16:29

    Здравейте, Павлина!

    В следното изречение:

    „Деяне, с този нагледен пример за хаоса в главата ти успяваш да пресъздадеш нищожна част от случващото се по време на твой монтаж.“

    Има ли запетая пред „успяваш“?

    Много благодаря!

    Поздрави,

    Жеко

    Отговор
    • 636. Павлина  |  08.10.2014 в 8:53

      Здравейте!
      Не виждам основание да се поставя запетая.

      Отговор
  • 637. Таня Петрова  |  06.10.2014 в 9:01

    Много благодаря!

    Отговор
  • 638. Криси  |  02.10.2014 в 13:00

    Здравей мила Павлина!
    Моля за помощ относно да-изречения, свързани или не със съюза И. Цитирам ти два примера, които съм написала, както ги виждаш, но силно се съмнявам, че са правилни:
    1. Моля да се уважи молбата и делото да бъде отложено.
    2. ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26.11.2014 г. от 14,30 часа, за която дата и час страните да се считат уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 АПК и няма да получават съобщения.
    Много поздрави и благодарности от мен!

    Отговор
    • 639. Павлина  |  03.10.2014 в 11:50

      Здравей, Криси!
      И в двата случая няма запетая, това са равнопоставени да-изречения, свързани със съюза и.

      Отговор
  • 640. Мирчева  |  01.10.2014 в 21:46

    Павлина , може ли да се степенува съществително име?
    Например- Иван е по- юнак от Илия.

    Отговор
  • 642. Таня Петрова  |  29.09.2014 в 22:10

    Отново аз те безпокоя. Съвсем млад учител съм и на някои места, когато проверявам писмените работи на учениците си, силно се колебая. Особено с най-новите изменения в правописа и пунктуацията. Ще се радвам и ще съм искрено благодарна, ако съдействаш за разплитането на последния Гордиев възел.
    Става въпрос за две изречения, извадени от преразказ:
    Първият лъжец казал, че сънувал как се изкачва на седмото небе (,) и като погледнал надолу, му се завило свят, започнал да вика от страх и се събудил.

    Предложили му да си легнат да спят (,) и който сънува най-страшния сън, той да изяде гъската.
    Запетаите в скобите ме смущават. Аз лично бих поставила. Интересно ми е мнението ти.
    Благодаря!

    Отговор
    • 643. Павлина  |  03.10.2014 в 11:57

      Похвално е, че си толкова старателна. :)
      И двете изречения са малко заплетени, но не би трябвало да се поставят тези запетаи.
      Казал, че (просто изречение, подчинено на Казал) и (просто изречение, подчинено на му се завило свят), (просто изречение, подчинено на Казал),…
      Тези две прости изречения, които са с получерен шрифт, са равнопоставени и са свързани със съюза и.

      Подобно е и второто изречение: легнат да спят и той да изяде гъската също са равнопоставени и се отнасят към Предложили му.

      Отговор
  • 644. Таня Петрова  |  24.09.2014 в 22:10

    Много благодаря, полезна, изчерпателна и отзивчива както винаги! Поздрави!

    Отговор
  • 645. Мария Владимирова  |  22.09.2014 в 11:23

    А в сходното изречение: Видях колко сте далече и от страх да не ви изпусна се затичах.

    Отговор
  • 647. Мария Владимирова  |  22.09.2014 в 11:14

    Здравейте! Можете ли да ми кажете дали има запетая пред И в изречението Видях го да пада и се втурнах да му помогна. Благодаря!

    Отговор
    • 648. Павлина  |  23.09.2014 в 8:47

      Здравейте!
      Според правилото трябва да се сложи запетая – там е краят на да-изречението.

      Отговор
  • 649. Таня Петрова  |  21.09.2014 в 17:54

    Здравей, Павлина!

    Интересува ме има ли запетая в изречения от типа: Пиши (,) както искаш. Заший копчето (,) както можеш. Ще се радвам да ми препоръчаш публикация по темата, защото в много случаи се чувствам объркана. Засега единственото сигурно нещо, което разбрах, е, че подчинените допълнителни изречения, въведени с относително местоимение, не се отделят със запетая: Покани когото искаш. Вземи която и да е рокля. А в случаите с „където“, „колкото“ и „както“ (Отиди където ти казвам) ми е много неясно. Благодаря ти за помощта!

    Отговор
    • 650. Павлина  |  23.09.2014 в 8:44

      Здравей, Таня!
      Относителни местоимения са който (когото), какъвто (каквато, каквото, каквито), чийто (чиято…), колкото. Пред тях не се поставят запетаи, ако изреченията, които въвеждат, поясняват направо сказуемото: Покани когото искаш. Ако поясняват друга дума от главното изречение, запетая се пише: Покани този, когото искаш.
      Думите както, където, когато са местоименни наречия, които се употребяват като съюзи. Пред тях се поставят запетаи в общия случай. Ето тук може да разгледаш повечето правила.

      Отговор
  • 651. Павлина  |  14.09.2014 в 20:14

    Здавей, Ева!
    Пръстът се прищипва, защото част от него се притиска силно между две части на нещо, най-често на врата. Ако нещо се прещипва, значи, че се прекъсва съвсем.

    Отговор
    • 652. Ева Кънева  |  14.09.2014 в 20:20

      Благодаря ти!!!

      Отговор
  • 653. Ева Кънева  |  12.09.2014 в 12:20

    Здравей, Павлина! Благодарности за страхотния блог. Би ли ме посъветвала как се пише „прИщипвам“ или „прЕщипвам си пръста“? Затрудних се да открия информация в моите източници по въпроса. Моля за извинение, ако вече си публикувала статия по въпроса в блога си!

    Поздрави, Ева

    Отговор
  • 654. Диляна  |  04.09.2014 в 19:15

    Здравей, Павлина! Имам въпрос за запетая. В следното изречение дали има запетая (или тире) преди „красива“?
    Тя, такава една красива, омайваше всички.

    Отговор
    • 655. Павлина  |  06.09.2014 в 20:43

      Да, има запетая, това е обособена част.

      Отговор
      • 656. Диляна  |  11.09.2014 в 10:38

        Благодаря ти за отговора!

        Отговор
  • 657. Павлина  |  31.08.2014 в 9:30

    Привет!
    От праславянското *skatъ, което вероятно е заето от германски, например в старосаксонски skat означава ’пари; имот; добитък’.

    Отговор
  • 658. Христо  |  30.08.2014 в 22:59

    Привет, Павлина!
    Каква е етимологията на думите „скот“ / „скотски“?

    Отговор
  • 659. Диляна  |  20.07.2014 в 17:38

    Здравей, Павлина! Надявам се да ми помогнеш с въпроса за слятото, полуслятото и разделното писане. Как трябва да се изпишат следните думи и защо?

    Креп/сатенена рокля
    Топло/кафяв тон
    Крем/супа
    Фондация „Анти/СПИН“
    Пресявах всички цветове с нетърпелив поглед за един-единствен: безкомпромисно/белия.

    Отговор
    • 660. Павлина  |  30.07.2014 в 11:26

      Здравей, Диляна!
      Пише се крепсатенен – от съществителното крепсатен.
      За топлокафяв виж тук; за крем супа – тук.
      Бих написала Фондация “Анти-СПИН” – по общи съображения, тук не може да се посочи правило.
      За безкромпромисно белия може да подходиш според правилото за топлокафяв и да го напишеш слято. Аз бих го написала разделно, защото това е художествена реч, доколкото схващам, а там е позволена известна авторска свобода.

      Отговор
  • 661. Зер  |  13.07.2014 в 13:04

    Здрасти, Павлина!
    Как се пише, „неособено“ или „не особено“ ? Направи ми впечатление, че ти го изписваш по втория начин, но нещо ме човърка отвътре.

    Отговор
    • 662. Павлина  |  16.07.2014 в 7:07

      Здравей!
      Ако с отрицателната частица се образува наречие с противоположно значение, тогава се пише слято. Случаят според мен не е такъв, затова го пиша разделно.

      Отговор
  • 663. go_fire  |  19.06.2014 в 7:06

    Здравей Павлинче,

    (исках да падажирам, ала Павлино звучи не добре ;) )

    Скоро не съм ти задавал въпрос.Ето сега попаднах на нещо. Попаднах на ето това изречение:

    Преди господарят император казваше, че Русия има два съюзника – армията и флота, а днес Русия има други два – нефтът и газът.
    В оригинал:

    Раньше говорил государь-император, что у России два союзника – армия и флот, а сейчас у России другие два союзника – нефть и газ.

    Въпросът е очевиден, това може ли да е легално? В оригинала няма пълен член, но това е друг език и нищо не значи.

    С най-добри пожелания да те намирам в прекрасно настроение!

    Отговор
  • 665. Или  |  18.06.2014 в 14:27

    Здравейте,
    Как е правилно да се изписват в изречение думите „и или“, употребени една до друга – с наклонена черта помежду им, или просто с интервал?

    :(Чудя се защо няма примери за съвместната употреба на тези съюзи, след като е много удобна, и често се налага…):

    И този въпрос подсказва един по-общ въпрос.
    В литературата препинателен знак ли е наклонената черта?

    Отговор
    • 666. Павлина  |  26.06.2014 в 8:53

      Поставя се /. Води се непунктуационен знак.

      Отговор
      • 667. Или  |  02.07.2014 в 12:19

        Благодаря!
        В английски текст съм го срещала само с интервал.
        Още едно различие с английския правопис!

        Отговор
  • 668. Малин Грозданов  |  10.06.2014 в 20:08

    Здравей, Павлина!Винаги са ме смущавали изрази от типа:
    кредит на доверие,ДСК-каса,DVD-диск.Моля за твоето мнение.

    Отговор
    • 669. Павлина  |  12.06.2014 в 6:58

      Здравей, Малине!
      В първото словосъчетание думата кредит е употребена преносно и само по себе си то е сполучливо попадение, но вече се е изтъркало от клиширана употреба.
      Другите две съчетания са по модел, който в последните години доста се разпространи под влияние на английския език. Пишат се разделно, не с дефис.

      Отговор
      • 670. Малин Грозданов  |  13.06.2014 в 23:53

        Съжалявам.За мен това са три случая на тавтология.Кредит означава доверие /прен/.По-лесно бих възприел „ДС каса“ и DVD.

        Отговор
        • 671. Павлина  |  16.06.2014 в 12:17

          Бих могла да поспоря.

          1. Думата кредит може и да е етимологично свързана с доверие (макар че там е малко сложна историята), но в съвременния български език изобщо не означава ’доверие’, а ’заем’. Такова е и значението на латинската дума creditum, или може би значението, с което думата е заета в българския език.

          2. С DVD се означава не само определен вид диск, но и стандарт, и устройство, на което може да се възпроизведе информацията от диска.

          3. Ако с ДСК каса се означава банковата институция или конкретен клон – да, тавтология е, достатъчно е ДСК. Аз го възприех като гишето, където се извършват касовите операции в клон на ДСК.

          Отговор
          • 672. Малин Грозданов  |  17.06.2014 в 7:06

            Благодаря.
            Все пак не е ли по-добре да се каже „доверие на кредит“ ?

            Отговор
            • 673. Павлина  |  18.06.2014 в 7:58

              Вероятно е логично, но съчетанието вече е устойчиво.

  • 674. lusa  |  07.06.2014 в 17:47

    Здравей, Павлина!“Ето че“ и „добре че“ са сложни съюзи. Предполагам, че има по-особени случаи при употребата им… Къде си писала по темата?
    Второто ми питане касае пунктуацията на качествените и относителните прилагателни. При заглавието „Тънка червена линия“ няма запетаи. Вероятно си писала и по тази тема. Благодаря!Желая ти успешна седмица!:)

    Отговор
    • 675. Павлина  |  08.06.2014 в 10:53

      Здравей!
      Не съм писала по тези въпроси. В общия случай не поставям запетаи в трите съчетания. Виж и коментари 301 – 304.

      Отговор
  • 676. Мирчева  |  03.06.2014 в 21:05

    Правилно ли е поставена запетаята в изречението?
    Ние, българите се справяме трудно с математиката.

    Отговор
    • 677. Павлина  |  05.06.2014 в 7:43

      Дублираният подлог се огражда от двете страни със запетаи, макар че май не съм срещала изрично правило за това.

      Отговор
    • 678. Диляна  |  07.06.2014 в 18:07

      В „Практическа стилистика. Просто изречение. Синтактично-стилистични фигури“ на Русин Русинов (изд. „Абагар“ , В. Търново 2000 г.) има няколко думи за дублирания подлог. Цитирам: „В разговорната реч дублираният подлог обикновено е необособен, но се среща и в обособена позиция: „Тя Катерина, ще го хване за юздите, нели си и знайме“ (Д. Талев). (…)“ Тя нашата работа с тебе не е тъй проста.“ (Ем. Станев) „Той си гледа учудено човекът.“ ( Ил. Волен).
      Дават се примери с ограждащи запетаи и без тях в една и съща синтактична позиция.
      А в този източник (който цитира „Правописен речник на българския език“ с автори Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска и Петя Осенова, издателство „Наука и изкуство“, София, 2005 г.) пише, че дублираният подлог се обособява, т.е. е ограден със запетаи http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/

      Отговор
  • 679. Диляна  |  31.05.2014 в 14:18

    Здравей, Павлина!
    Моля да ми помогнеш, кое изречение е граматически правилно (в ед. ч. или в мн. ч?):

    Хубаво е да се владее чужди езици.
    Хубаво е да се владеят чужди езици.

    Благодаря!

    Отговор
  • 681. Инна Иванова  |  30.05.2014 в 10:18

    Здравейте,
    Вчера в „Господари на ефира“ коментираха граматическата правилност на изречението: Купуването и продаването на гласове е престъпление.
    Намери се някакъв професор, който да каже, че понеже подлозите са два, трябва глаголът да е в множествено число, т.е. Купуването и продаването на гласове са престъпления.
    Аз смятам обаче, че първият вариант е правилен. Греша ли?

    Отговор
    • 682. Павлина  |  31.05.2014 в 10:52

      Здравейте!
      Това не беше някакъв професор, а небезизвестният езиковед Борислав Георгиев.
      Моето мнение по проблема е тук, в коментарите.

      Отговор
      • 683. Инна Иванова  |  19.06.2014 в 13:12

        За мен е неизвестен, съжалявам!
        Според мен аналогията с други изречения не е удачна. Аз си правя проверка със следната разбивка – Купуването на гласове е престъпление и продаването на гласове е престъпление.
        Друг пример „Съгласуването по род и число е грешно.“ Реално се извършват две действия – съгласуване по род и съгласуване по число – но се използва сказуемо в единствено число.
        В английски език съм сигурна, че правилото е такова, но за български не знам дали има формулирано такова правило.

        Отговор
  • 684. Ванина  |  29.05.2014 в 16:28

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми се отнася до съгласуването на едно определение към две (или повече определяеми). Давам пример :
    Подай ми зелените чанта и пола.
    И двете допълнение (чанта, пола) са зелени. Съгласуването с определение в мн.ч. обачене ми звучи добре. Интересувам се не толкова как да се избегне тази конструкция, колкото дали е нормативна.
    Предварително благодаря за отговора.
    Ванина

    Отговор
    • 685. Павлина  |  30.05.2014 в 6:42

      Здравей!
      Не ми е известно правило, което да регламентира съгласуването в този случай.

      Отговор
  • 686. Криси  |  27.05.2014 в 13:49

    Помооощ, Павлина!
    Колежките ще ме убият, защото не ми вярват, като си цитирам назубрените правила, казаха да те попитам. КАК се пише: препис извлечение, скица проект, справка декларация?
    Чакаме с нетърпение.

    Отговор
    • 687. Павлина  |  28.05.2014 в 8:33

      Би трябвало да се пишат разделно, защото първата съставка се членува. Но специално справка-декларация го срещам на официалния сайт на ЕС, където материалите са коригирани.

      Отговор
  • 688. Таня Петрова  |  25.05.2014 в 21:14

    Здравей, Павлина! Мъчи ме въпрос, свързан с пунктуацията на едно изречение. Ще го изпиша със запетаите, за които съм сигурна, а за останалите очаквам мнението ти: Смеех се вече пет минути обаче когато спрях, видях, че всички ме гледат втренчено. Проблемната „зона“ за мен е около „обаче“ и „когато“ – знам, че „обаче“ не се отделя със запетаи, в този случай уточняваща дума ли е? Как би написала ти изречението? Предварително благодаря! И с леко закъснение ти честитя Деня на славянската писменост и българската култура!

    Отговор
    • 689. Павлина  |  26.05.2014 в 7:00

      Здравей, Таня!
      Трябва да има запетая пред обаче, защото в това изречение е съюз: http://kaksepishe.com/zapetaya-obache/

      Отговор
      • 690. Таня Петрова  |  26.05.2014 в 20:36

        Много ти благодаря! Имам още един въпрос (тези дни решавам едни езикови тестове, чиито отговори ме озадачават на моменти) – в книжката с тестове изречението „Божичко, луд ли си или пиян, нещастнико?“ е посочено като пунктуационно изрядно. Интересува ме двойката „ли…или“ в случая. Отново предварително благодаря за помощта.

        Отговор
  • 691. Криси  |  23.05.2014 в 9:47

    Здравей, Павлина!
    Скоро си купих една книжка. Казва се „Да пишем правилно“. Изненадах се приятно, като в източниците за написването й видях цитиран твоя блог и сайта „Как се пише?“. Гордея се с теб! Но моля те, обясни ми, защо казват, че донемайкъде се пише слято, а в речника немай-къде е написано полуслято?

    Отговор
  • 693. Tsvetoslav  |  20.05.2014 в 19:27

    Благодаря!

    Отговор
  • 694. Tsvetoslav  |  20.05.2014 в 9:54

    Здравейте, Павлина, бихте ли помогнали със следните изречения:

    1. „Ще направя, което е по силите ми“ – има ли запетая пред „което“?
    2. „Който е наред да влезе“ – има ли запетая пред „да“?„
    3. “Искаше бързо и точно да изпълни всичко“ – има ли запетая пред „бързо“?

    Поздрави

    Отговор
  • 696. Диляна  |  19.05.2014 в 8:57

    Здравей, Павлина!
    Дали можеш да ми помогнеш с два въпроса:
    Как се пише ол инклузив? Виждам, че по-често се пише разделно.
    И как се пише S класа? Не е ли с дефис по подобие на g-лъчи? Видях го написано разделно в един блог, така го дават за правилно, но не ми стана ясно защо.
    Благодаря!

    Отговор
    • 697. Павлина  |  20.05.2014 в 16:11

      Здравей!
      Ако се следват правилата, би трябвало да се пише олинклузив.
      Редно е да е S-класа, като γ-лъчи: http://kaksepishe.com/alfa-chastica/

      Отговор
      • 698. Диляна  |  20.05.2014 в 18:29

        Много, много ти благодаря!

        Отговор
  • 699. lusa  |  13.05.2014 в 13:51

    Задачата е на базата на знанията за явлението грешките да бъдат осмисляни детайлно.
    Здравей, Павлина!Пунктуацията е правилна за мен. Твоето мнение, моля!Има спор!:)

    Отговор
    • 700. Павлина  |  13.05.2014 в 20:50

      Поначало не се пише запетая, когато второто просто изречение е въведено със съюза да, но тук аз бих поставила след явлението, защото иначе е трудно да се възприеме.

      Отговор
  • 701. Диляна  |  13.05.2014 в 12:38

    Здравей, Павлина!
    Отново имам въпрос. Как се пише астропарти Байкал? Има ли кавички? Дали и двете думи за част от наименование? Т.е. „Астропарти Байкал“ или Астропарти Байкал, или астропарти Байкал? И по кое правило трябва да се водим в подобни случаи?
    Благодаря!

    Отговор
    • 702. Павлина  |  13.05.2014 в 21:00

      Напоследък измислят такива названия на разните ивенти, че човек се чуди как да ги изпише. Може и “Астропарти Байкал”, и Астропарти “Байкал” според мен.

      Отговор
      • 703. Диляна  |  15.05.2014 в 7:40

        Много благодаря, Павлина!

        Отговор
  • 704. Румен  |  11.05.2014 в 14:33

    Думата „слон“ има една гласна и следователно е едносрична. В повечето случаи важи правилото „колкото гласни, толкова срички“ (но не винаги).

    Отговор
  • 705.