Езикови питанки

Бих искала блогът ми да бъде полезен. Затова, в границите на своята компетентност, се старая да отговарям на въпросите ви в областта на българския език. Моля да проявите разбиране и търпение, ако обещая да напиша отделна публикация в отговор на ваш въпрос и тя се забави – все пак ми е необходимо време, за да направя справки, да потърся други мнения и да обмисля нещата.

От 01.01.2013 г. отговарям на не повече от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек.

Предпочитам да се обръщате към мен на ти. Така общуването е по-непосредствено и по-приятно за мен, надявам се – и за вас.

Част от публикациите в предишния ми блог са посветени на различни езикови проблеми.

2 058 Коментари Add your own

  • 1. Ляо  |  16.11.2009 в 3:41

    Здравей, Павлина,

    Наистина се надявам да можеш да ми помогнеш, тъй като справочниците, които имам, мълчат. Става дума за сложните съюзи с ‘че’ и запетаята. По-конкретно – ‘в случай че’ и ‘при положение че’. Ето на какво попаднах. Става дума за първата подточка. Цялото обяснение ми се струва много объркано. Аз за себе си правя аналогия с ‘едва’, ‘само’, ‘не’, при които запетаята отпада, когато са пред подчинителен съюз – само когато, не защото и т.н. Тоест не би трябвало и тук да се добавя запетая. А оттук излиза, че като добавим ‘освен’ и ‘само’, трябва да сложим и запетая пред ‘че’. Каква е логиката? Или пък е някакво измислено правило? Все пак и двата съюза си остават такива и не би трябвало да се накъсват. И има ли изобщо случай, в който при тези два съюза да се пише запетая пред ‘че’?
    Благодаря предварително и успех на блога ти!

    Отговор
    • 2. Павлина  |  15.12.2009 в 13:31

      Привет, Ляо! Предпочетох да изведа отговора си като отделна публикация. Ако е останало нещо неясно, не се притеснявай да питаш. Просто и аз не мога да бъда категорична, при положение че езиковедите не са уредили въпроса детайлно. Благодаря ти за пожеланията.

      Отговор
  • 3. polirangelova  |  14.12.2009 в 19:46

    Здравей и честит ти нов блог!

    В Бглог имаме езиков спор ето тук: http://bglog.net/Obrazovanie/5790. Ще ни помогнеш ли да го разрешим?

    queen_blunder

    Отговор
  • 5. Ralica  |  20.01.2010 в 12:20

    Здравей, Павлина!
    Наистина е много приятна изненада да откриеш някой, който се интересува от българския език…
    Би ли могла да споделиш езиковата си логика по въпроса за кавичките при имена на дворци, замъци, мостове, фонтани, градини, паркове…Защото моята е доста разколебана и не ми дава мира от известно време. Струва ми се, че като вторични названия би трябвало да са в кавички (най-вече по името на селището, Версай н.р.), но масово се пишат без кавички (особено световноизвестните, като Лувър н.р., който на всичкото отгоре е и музей днес).
    Много ще съм ти задължена, ако споделиш своето виждане по въпроса!

    Благодаря ти предварително:
    Ралица

    Отговор
    • 6. Павлина  |  21.01.2010 в 10:00

      Здравей, Ралице! Отговорът ми е поместен тук.

      Отговор
      • 7. Ralica  |  08.03.2010 в 18:48

        Благодаря ти, Павлина! Искрено се извинявам за закъснението. Беше ми много приятно да сверя правотата на езиковата си логика (включително йезуитското използване на курсив :). Благодаря отново!

        Отговор
        • 8. Нандини Шекар  |  01.04.2017 в 9:55

          Извинявай всъщност се казвам Нели но по Имейл съм Нандини Шекар за това го написах.

          Отговор
      • 9. Нандини Шекар  |  01.04.2017 в 9:49

        Здравей Павлина!
        Бих искала да те попитам как да напиша на английски език:
        „Незнам повече английски от това което ви написах“?

        Отговор
        • 10. Павлина  |  04.04.2017 в 7:05

          Здравей,
          Не мога да ти помогна, защото тук отговарям на въпроси, свързани с българския език.

          Отговор
  • 11. Ела Георгиева  |  27.01.2010 в 17:41

    Обожавам родния си език и много се радвам, че те има!
    Жестът ти е неоценима помощ за всеки, който иска да запази чистотата и самобитността на българския език.
    Макар и рядко, и аз имам въпроси за писането на някои неща – ще си ми от помощ.
    На анонимни публикации в нета не разчитам – пълно е с грешки и явно са писани от полуграмотни хора*.
    Поздрави за идеята!!!

    *полуграмотни или полу-грамотни???

    Отговор
    • 12. Павлина  |  28.01.2010 в 9:04

      Ела, благодаря, обаче не го правя само от алтруистични подбуди :). Отговаряйки на въпросите тук, се опитвам да се аргументирам възможно най-добре, а за тази цел трябва да правя допълнителни справки. И аз научавам доста неща, а същевременно си изработвам позиция по спорни или недотам ясни казуси.

      Сложните думи с първа съставка полу- винаги се пишат слято. Отначало ми стана интересно, че се колебаеш, но мисля, че знам причината – английският вече силно ти влияе ;))).

      Отговор
      • 13. Иво  |  27.03.2010 в 21:37

        Мисля, че с последното издание на Оксфордския речник, в английския беше изоставено полуслятото писане.
        Но все пак това си изисква една проверка.

        Отговор
  • 14. Aлександра Антонова  |  10.02.2010 в 20:54

    Здравейте,
    Попаднах на този сайт преди няколко дни, като търсех тестове за проверка на езиковата подготовка. Тъй като възникнаха някои спорни въпроси, ще се възползвам от възможността да се консултирам тук.

    1. Къде е допусната грешка?
    а/ Въпреки своите слабости ръководителят на лабораторията е най-опитният изследовател на оловните замърсители и е редно той да бъде новият лауреат на наградата за химия.
    б/ Въпреки че оттогава бяха изминали години, понякога нощем отново го обземаше предишния парализиращ страх.
    в/ Дълги години след публикуването си романът остава незабелязан за критиката.
    г/ На 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка из българските земи и тогава поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация.
    д/ Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от княз Борис I, са неговите печати и надписа, намерен край село Балши, Албания.

    2. Кои думи са синоними
    а/ гравитирам – клоня
    б/ сентенция – обобщение

    3. Думата ‘аташе’ е м.р. в повечето речници, все още ли не се допуска и ср.р.

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 15. Павлина  |  11.02.2010 в 20:59

      Привет, Александра!
      Ще отговоря на първите два въпроса, а за аташето вероятно ще напиша отделна публикация, защото не мога да се огранича с две или три изречения.

      1. Допусната е грешка при членуването в две от изреченията. В пример б) правилно е да се напише предишният, понеже думата е съгласувано определение към подлога – страх. В пример д) думата надпис трябва да бъде с пълен член – надписът, защото е част от съставно именно сказуемо. Според мен нещата тук са ясни, двете грешки са безспорни и няма място за двояко тълкуване.

      2. Синоними са думите гравитирам и клоня, макар че, да си призная, надали бих включила точно тази двойка лексеми във въпроса, ако аз съставях теста.

      П.П. Александра, благодаря за третия въпрос – накара ме да се замисля върху колебанията в рода на думата. Отговорът е тук.

      Отговор
      • 16. Иво  |  27.03.2010 в 21:36

        На 1 май 1869 г. Апостола започва….
        Не трябва ли да е Апостолът?

        Отговор
  • 17. Зора Благоева  |  02.03.2010 в 13:46

    Здравейте!
    Страхотна идея и прекрасно изпълнение – помощ за изграждането на правилно използване на майчиния език в Интернет – там където децата ни (че и ние) се сещат първо да потърсят. Имам спор с една приятелка дали тирето в думи като „най-много“, „по-високо“ и т.н. се огражда с интервал. Опитвам се да я убедя, че интервалите се използват само когато тирето замества двоеточие (т.нар. дълго тире), но не успявам. Може ли да ми изпратите извадка от правило за пунктуация за този казус?
    Предварително ви благодаря и ви пожелавам успех в начинанието.
    Зора

    Отговор
    • 18. Павлина  |  02.03.2010 в 19:50

      Здравейте, Зора!
      Радвам се, че така възприемате “Езикови питанки”. Съвсем права сте, че интернет е първото място, където човек търси нужната му информация. Права сте и в спора за интервалите. Понеже съм срещала и дефиси (малки тирета), оградени с интервали, и степенувани прилагателни, написани с тире (дълга чертица), ще напиша отделна статия по въпроса.
      Поздрави!

      П.П. Статията се намира тук.

      Отговор
      • 19. yordan  |  02.04.2012 в 17:08

        Здравей, Павлина!

        Чета и препрочитам написаното от теб, защото много ми харесва. Стигнах до този твой постинг и… пак попаднах на „интернет“. Моето езиково чувство ми казва, че е редно да го пишем с главна буква – „Интернет“. Интернет е необятно пространство (много по голямо от яз. Жребчево да речем) и аз винаги съм го писал с главна буква – такава поне е била моята логика. За мен ти си авториет, безспорен авторитет, и се надявам аз да греша, не ти. Би ли ми изложила твоята логика? Благодаря предварително.

        Отговор
        • 20. Павлина  |  04.04.2012 в 8:21

          Здравей!

          Опасявам се, че големината на един предмет не може да бъде аргумент за изписването на названието му с малка или с главна буква. Други са основанията. :)

          Според правописния речник интернет трябва да се изписва с малка буква. Ако потърсиш информация в Google, ще попаднеш на доста дискусии по проблема. Ето една от тях, ако те интересува. Препоръчвам ти я, защото познавам част от спорещите – хора, които са наясно със самата същност на интернет. Моето мнение е най-близко до това на Нели Огнянова.

          Отговор
          • 21. Спас Колев  |  04.04.2012 в 10:18

            То според правописния речник се пише и „Близък изток“ – в главите на авторите му изток е тривиална географска посока, а в моята Изтокът е собствено име – Ориентът, Morgenland на Хесе и други преплетени арабески. :D

            И в двата случая изборът на изписване е свързан с промяна в значението.

            Отговор
  • 22. Бистра И.  |  10.03.2010 в 5:32

    Привет, Павлина,

    Искам първо да ти кажа, че блогът ти страшно ми харесва и съм много радостна, че го открих. За да научат за него повече хора, направих му кратко представяне в блога на курса ми.

    Като четох публикацията ти за рода на аташето (спомням си, че на тест в 8-9 клас бях сбъркала точно него), ми хрумна един въпрос – какво мислиш за мъжкия и женския род при професии и длъжности? Някои преподаватели в университета се опитват да наричат момичетата „нашата колега“, но на мен ми звучи по-скоро смешно.

    И още нещо, този път съвсем техническо – как пишеш дългото тире? Някакъв плъгин ли се инсталира, защото на моята клавиатура аз не виждам такъв символ?

    Поздрав.

    Отговор
    • 23. Павлина  |  10.03.2010 в 20:39

      Бистра, и тук искам да ти благодаря за представянето на блога ми, което, ако се съди по посещенията днес, го популяризира със страшна сила :).

      Отговорите на двата въпроса, както обикновено се случва в “Езикови питанки”, ще бъдат изведени в отделни теми, надявам се – скоро.

      П.П. Ето няколко начина за писане на тирето.
      П.П.П. Тук е отговорът на първия въпрос.

      Отговор
  • 24. Judy  |  18.03.2010 в 21:29

    А би ли ми казала как се съкращава думата „юрисконсулт“? :)

    Отговор
    • 25. Павлина  |  19.03.2010 в 14:33

      Досега не съм срещала тази дума изписана съкратено. Следвайки правилото за съкращаване, бих дала два варианта – юрисконс. и юриск., но нямам представа каква е истинската практика в юридическите среди. Ще направя справка и ако имам нещо съществено за добавяне, ще го допълня в коментара.

      П.П. Същественото се оказа доста и не се побира в коментара. Ще напиша отделна статия, която ще изпревари запетаите при като.
      П.П.П. Ето и статията.

      Отговор
  • 26. vilervale  |  23.03.2010 в 20:31

    Здравейте!
    Поздравления за чудесната идея. Ще ви следя с интерес и най-вероятно дори ще ви тормозя с въпроси. :) Любопитно ми е, как решавате в практиката си казуса с притежателните местоимения покрай „момичето“: „Момичето ме погледна. Взрях се в очите й/му.“ Срещал съм аргументи в полза и на двата варианта, първият ми се струва все по-доминиращ (сещам се с усмивка за поста ви за степенуването), но напоследък коректорки-пуристи яростно защитават втория. Вие към коя школа сте? :)

    Отговор
  • 28. Явор  |  27.03.2010 в 10:58

    Здравейте,
    много ми харесва блога Ви. Купих си ново издание на „Тълковен речник на българския език“, но в него липсва определението за думата „нерде“. Имам речник на турцизмите, речник на чуждите думи, но и там я няма. В контекста я разбирам (или поне така си мисля), но искам да видя някъде определението и. Моля Ви да ми помогнете. Благодаря.

    Отговор
    • 29. Ваня  |  27.03.2010 в 20:39

      Здрасти, nerеde (нерде) означава къде и би трябвало да я има във всеки турско-български речник.

      Отговор
      • 30. Павлина  |  27.03.2010 в 22:46

        А, неочаквано, но съвсем навреме се е появил помощник в отговорите! Благодаря, Ваня :).

        Мога само да допълня нещо за употребата на тази дума в българския език. Изключително ограничена е. Среща се в изрази “за противопоставяне на две неща, на два факта, за да се изтъкне голямата им разлика, тяхната несъвместимост” според многотомния “Речник на българския език” (Т. 10. С., 2000, с. 1035). Досега ми беше известна само поговорката Нерде Ямбол, нерде Стамбол, а днес научих и Нерде Шам, нерде Багдад.

        Отговор
  • 31. Иво  |  27.03.2010 в 18:20

    Здравей, Павлина.
    Аз обичам езиковите задачки-закачки.
    Ето две лично мои, авторски:
    Как е прилагателното от желе?
    Кое е особеното на следващото изречение:
    „Майка на сина си думаше:“Брат брата не храни, но тежко му който го няма, Иване!“, но ни денем, ни нощем, Иван си вкъщи не идваше и брата си не поглеждаше!

    Надявам се да ти е било забавно :). С удоволствие, от днес станах редовен читател тук.

    Отговор
    • 32. Павлина  |  27.03.2010 в 23:03

      Прилагателното от желе не е желев, ако това си имал предвид, и като че ли изобщо не може да се образува. Най-близко е желиран, но по същество това си е минало страдателно причастие от глагола желирам.

      А в изречението, което си сътворил, има толкова много особености, че не знам към коя точно си искал да насоча вниманието си :).

      Сега да отговоря сериозно на въпроса и забележката по-горе, защото системата не ми позволява да го направя там, на място. При Апостола няма грешка, защото прякорите и прозвищата се пишат само с кратък член, т.е. няма значение каква синтактична служба изпълнява тази дума в изречението.

      Обаче и от това изключение от правилото има изключение: в романа “Под игото” се среща името Иван Краличът. В правописа му е отразена една особеност на Централния балкански говор (действието в “Под игото” се развива в Задбалканската котловина) – съществителните от мъжки род се членуват винаги с пълен член.

      За полуслятото писане в английския и новите тенденции там и дума не мога да кажа. Аз едва се справям с полуслятото писане в българския език ;).

      Отговор
      • 33. Иво  |  28.03.2010 в 6:29

        Това за прякорите не го знаех. Посипвам си главата с пепел.
        Изречението възникна в една закачка между мен и моите приятели: Трябваше да се състави изречение на български език, удовлетворяващо следните условия:
        1. Да е разбираемо за всеки съвременен българин;
        2. Да съдържа поне веднъж дума, склонена във всеки един от седемте падежа на пра-славянски: Именителен, Винителен, Дателен, Родителен, Предложен, Творителен и Звателен падеж. :).
        Знам, че „вкъщи“ се счита за наречие вече, но все пак, ако се вникне в произхода на тази дума, ще се види че това е Предложен падеж.

        Отговор
        • 34. Павлина  |  28.03.2010 в 21:23

          Да, забележително, наистина. Но бъди благодарен, че в езика ни има наречия, които са застинали форми за творителен (денем, нощем) и местен падеж (вкъщи), иначе не знам как щеше да се справиш. Употребявам местен падеж вместо предложен, защото така е прието в старобългаристиката; също и когато се говори за праславянския език. Използва се също локатив. Този падеж в старобългарски е можел да се употребява и без предлози, макар и доста рядко.

          Отговор
    • 35. Юлия Иванова  |  24.07.2011 в 18:00

      Ще се радвам, ако споделите кога се пише – затова и за това. Чувствам се много объркана с тези думи.
      Благодаря предварително!

      Отговор
      • 36. Павлина  |  26.07.2011 в 14:58

        Надявам се, че въпросът не е спешен, защото мисля да напиша кратка статия за това. ;)

        П.П. Публикацията е тук.

        Отговор
  • 37. Иво  |  28.03.2010 в 22:55

    А защо падежите са така силно поизчезнали в български език?
    Наистина това ме вълнува силно, но почти не намирам информация по въпроса. Видях, че се интересуваш от историята на езика ни, възможно ли е малко да ни осветлиш по въпроса?
    Защото наистина е изумително според мен. След като понаучих други два славянски езика и разговарях с хора от тези народност – филолози, те наистина не могат да си представят някакъв трети вариант на език – хем без падежи, хем без фиксиран словоред и са направо ужасени как въобще се разбираме на български. :)

    Отговор
    • 38. Павлина  |  29.03.2010 в 19:35

      Това е една доста обширна тема. Има различни теории, които се стараят да обяснят причините. Спори се (по-точно спорило се е) и дали падежите наистина са изчезнали, или все пак съществуват под някаква форма в българския език. Може би някой ден ще започна да пиша по темата в блога, но не обещавам нищо засега :). Ако знаеше колко труден е твоят въпрос и колко времеотнемащ е отговорът, щеше да ме пощадиш и изобщо нямаше да го зададеш ;).

      Отговор
      • 39. Иво  |  29.03.2010 в 20:49

        Моят случай с падежите външно прилича на случая на Бранислав Нушич, неговата леля и хипотенузата, само че аз не искам да измъчвам филоложкото племе с него, но така се получава. Наистина ми е интересно.
        Да, знам че въпросът е труден, но смятам че ако го задавам достатъчно често, ще намеря отговора. :)

        Отговор
    • 40. Начо  |  24.05.2012 в 10:52

      Иво, падежите изчезват в Българския език още от 12 век тоест от средновеко вието. Това се дължи на смесването на прабългарският и славянскит езици при формирането на българската нация. В годините на Турското робство българският език е подложен на влияния от турският. Факт е че българитепод сомнска власт съхраняват езика си но понеже не е имало езикови норми а еезикът се е учил в килиините училища се разчленяват различни диалекти в българския език естествено навлизат турцизми. Диалектите и турцизмите влияят на по натаъшното развитие на езика. Според филолозите Български ят език след написването на История славянобългарска започва да се развива като НОВОБЪЛГАРСКИ. Написвам го с големи букви защото е важно за отговора на твоя въпрос. При новобългарския падежите са значително по малко отколкото при Старобългарския па и среднобългарския. Тук вече има само Именителен Винителен Дателен Звателен и може би отчасти местен и ако се не лъжа или беше творителен. Един от двата но През деветнайсети век Формите за творителен и местен окончателно се претворяват в наречия или се заместват от Винителен и дателен с предлози или без тях според ролята която имат в изречение то /според законите на граматиката морфологията Синтаксиса и правописа като части на езикознанието/. През двайсти век и особенно след 1945 г се премахват окончанията за падежите и се налага членуването пълен кратък член итн налагат се и предлозите. И къде и как да се използват те предлозите. За съжаление някои днешни Журналисти политици полит анализатори социолози културолози и всякакви експерти често бъркат предлозите ама нейсе..И така през 1945 г се премах ват окончанията за Дателен Винителен и Именителен падеж. налагат се предлозите, но и местоименията. Именно там в Местоичменията все още съществуват падежите трите падежа Именителен Винителен и Дателен си съществуват. И служат за образуване на изречения за пояснение на Подлога итн. Ако не вярваш сравни Местоименията. Аз Ти Той тя то ние Вие Те местоимения /лични/ в Именителен падеж. Мене /мен/ МИ/ Тебе Теб/ти- Него Нея Него Нас Вас Тях и съответните им кратки форми това са местоимения във вин падеж. Мени Теби Нему ней нему Нам Вам Тям. Това са местоиме нията на дат падеж но те напоследък се считат за архаизъм въпреки това съществуват в някои диалекти. Накратко Езикът ни от синтетичен /Падежен върви към аналитичен /Безпадежен/ Падежни езици Днес са Немски Руски Сръбски Гръцки идр. така са ми казвали езиковеди и други хора които говорят изброените езици. . Аналитични / безпадежни/ Езици Са Английски Български Френски итн. Но дори тези езици не са съвсем безпадежни защото както казах имат остатъци от падеж. най вече в местоименията. Надявам се че не съм ти досадил с дългите обяснения но исках да бъда максимално ясен и изчерпателен.

      Отговор
  • 41. Явор  |  30.03.2010 в 9:21

    Имам следния въпрос и го задавам наистина сериозно.
    Думата „нехранимайко“ какво означава:
    1. В преносен смисъл човека не се грижи за майка си, за нищо и никого и т.н.
    или
    2. Човека е лош и не заслужава никой да му обръща внимание, да се грижи за него (не заслужава майка да го храни)

    Отговор
    • 42. Павлина  |  31.03.2010 в 8:27

      Здравей, Яворе!
      Според мен значението на думата е тясно свързано с нравствения дълг на човека да се грижи за родителите си. Ето как е представено то в “Речник на българския език” (т. 10, С., с. 1110): “Човек, който не желае да работи и да се грижи за някого или нещо; безделник, хаймана, вагабонтин, непрокопсаник, никаквец”. На същата страница в речника има статия и за един диалектен синоним на нехранимайко, който не бях чувала – нехраникъща.

      Отговор
  • 43. Явор  |  01.04.2010 в 1:09

    Благодаря. Някак не ми се връзваше определението, защото съм го чувал и преди като малко момче, относно някои мои съученици. Все пак 8-10 годишно момче трудно би могло да се грижи за родителите си, но това, което казваш – „безделник, хаймана, вагабонтин“ става и за малки момчета. А „нехраникъща“ наистина е интересно определение. И аз го чувам за първи път.

    Отговор
  • 44. Иво  |  06.04.2010 в 17:14

    Кое е правилното: гювече или гюведже или сирене по шопски :)
    Защо се пише имеННо, но пък имен ден и именник и именни дни и именителен (падеж)?

    Отговор
    • 45. Павлина  |  07.04.2010 в 21:50

      Иво, трудни въпроси, особено вторият.

      1. В новия (доста пълен) правописен речник няма нито гювече, нито гюведже. Толкова колоритна дума, а липсва! (Интересно ми е дали съставителите никога не са си поръчвали гювече в ресторант ;). Искам да кажа, че думата има широка употреба, при това колеблива, следователно е добре да се включи в правописния речник.

      Успях да я открия единствено в многотомния “Речник на българския език” (т. 3. С., 1991, с. 512), където е посочено само гювече. Аз нямам обяснение за произхода на “гюведже” и не мога да разбера откъде идва това озвучаване на беззвучната съгласна ч. Звукът, който означаваме с буквите дж, е звучното съответствие (корелат, ако трябва да се използва точният термин) на ч.

      Бих препоръчала да се използва гювече, още повече с оглед на правописа на думата, послужила за словообразувателна основа – гювеч. Това е и по-често употребяваният вариант (справка – Google ;).

      Сирене по шопски е начин да се избегне двоуменето, но не покрива целия кулинарен спектър, който може да се поднесе в едно малко гювече ;). Тук се сещам за едно мое поетично творение на тема “гювеч”.

      2. Вероятно цяла студия може да се напише, ако човек се задълбочи и изследва установяването на нормативните форми. В момента нямам времеви ресурс за това ;).

      Винаги се пише именен, именния, именна, именно, именни, с едно-единствено изключение – имен в съчетание с ден. При това изключение и другите граматични форми са с едно н: имения ден, имените дни (според новия правописен речник).

      Защо имен ден, а не именен ден? Срещала съм различни обяснения, включително и неправдоподобни. Едно от тези, които заслужават внимание според мен, е хаплологията – съкращаване на срички, които са близки или еднакви по звучене (минералология –> минералогия; трагикокомедия –> трагикомедия). Не мога обаче да го приема стопроцентово.

      Думите с двойно или с единично н имат словообразувателно обяснение, което пък се усложнява от праславянския/старобългарския склонитбен тип на съществителното име – в повечето падежи окончанията са се прибавяли към основа, завършваща на имен-. Моето усещане е за непоследователно нормиране на думите, които са производни от “име”. Неслучайно и аз се чувствам несигурна и поглеждам в речника – когато се постановява да се пише имен ден, но именник, всеки логично мислещ човек усеща несъответствието.

      Отговор
      • 46. Ляо  |  22.02.2011 в 22:18

        Павлина, относно ‘имен ден’ открих разминаване в ‘Нов правописен речник’. Като че ли и авторите не са сигурни коя форма е вярна. В уводната част на речника, на стр. 26 в Забележка към ‘Двойни съгласни’ пише, че във формите, образувани от прилагателното ‘имен’ (от израза ‘имен ден’), съгласната ‘н’ също се удвоява: именният (ден), именни (дни), именник, именница. Излиза, че и двете форми са верни – и ‘имени дни’, и ‘именни дни’.

        Отговор
        • 47. Павлина  |  23.02.2011 в 20:15

          Да, има разминаване, даже още по-точно – противоречие. При буквата И са дадени следните форми: “имен, именият, имения; имени (ден)”. За именник и именница формите са същите – с двойно н. Мога само да добавя, че в предишния правописен речник, при буквата И, фигурират “имен (ден), именният (ден); именни (дни).

          Отговор
          • 48. Ляо  |  24.02.2011 в 14:04

            Оказва се, че авторът на въпросната глава от увода е един, а на частта, включваща ‘И’ от словника – друг. Но защо просто не са оставили формата такава, каквато е била в предишния речник? Ама защо да бъде просто, като може да бъде сложно… :)

            А в по-ранните речници ‘именник’ и ‘именница’ имали ли са варианти с едно ‘н’ – ‘именик’ и ‘именица?

            Отговор
            • 49. Ляо  |  23.03.2011 в 13:29

              Под ‘по-ранните’ имах предвид предишните издания на правописния речник. Попитах, защото нямам такива, а очевидно тези думи са сред често бърканите. За ‘именяк’ и ‘именячка’ е ясно. Надявам се, че не съм те затруднила. :)

            • 50. Павлина  |  29.03.2011 в 7:12

              В предишния правописен речник именник и именничка са си с двойно н.

      • 51. Велизарчо  |  11.04.2017 в 19:17

        Доколкото знам, към момента съществуват и двете думи: „именик“ и „именник“. Първото означава човек, който има имен ден, а второто – списък с имена например…

        Отговор
        • 52. Павлина  |  12.04.2017 в 10:48

          Да, вижте тук: https://kaksepishe.com/imenik-imennik/

          Отговор
          • 53. pkochevПламен Кочев  |  03.05.2017 в 13:26

            Относно несъответствието между имен (ден) и именникът:
            Нека разгледаме как се образува именникът. Да вземем аналогични примери – дневен и дневник, нощен и нощник, парен и парник, вест и вестник. От тях виждаме, думата е съставена от коренната дума, към която се добавя „ник“, за да определи функцията на предмета. Очевидно е, че след като към коренната дума „имен“ се добави това „ник“ ще се получи дума с двойно „н“. Самата коренна дума „имен“ е съставена от „име“ и „н“, както е паре-н, както е вече-н, прелесте-н и много други. Поради това именникът е именник, защото описва кога са имен-ите дни в годината.

            Върху етимологията на думите съм писал много в моя блог:
            http://langkochev.blogspot.com

            Отговор
  • 54. Иво  |  08.04.2010 в 21:48

    Благодаря много за отговорите, а статията за гювеча наистина е апетитна. :)

    Отговор
  • 55. senay  |  09.04.2010 в 19:46

    В кое изречение има две наречия?
    зайчето е пухкаво ,но много е страхливо,
    не се обръщай назад ,а гледай напред,
    на обществено място се говори тихо,

    Отговор
    • 56. Павлина  |  09.04.2010 в 20:53

      Във второто изречение – назад и напред. В първото и третото има по едно – много и тихо.

      Отговор
  • 57. Вера Бонева  |  11.04.2010 в 12:43

    Здравейте Павлина!
    Много ме зарадва Вашият блог. Поздравявам ви и за балансираната статия в последната „книжка“ на „Либерален преглед“.
    Прикачвам тук линк, за да могат (по)читателите Ви да се запознаят с нея:
    http://www.librev.com/index.php/bg/discussion/culture/871-2010-04-04-21-29-16
    Имам конкретен въпрос. Той е свързан със съкращението на научната степен „доктор на науките“. Срещам големи затруднения, когато трябва да пиша официални текстове с тази абревиатура или да я употребявам пред нечие име. Трябва ли да има точки след всяка буква или не?
    Например – при „доктор на философските науки“ – д.ф.н. или дфн?
    Ще съм Ви много благодарна – дори и само ако ме насочите към източник в научната книжнина, с който да се запозная!
    Желая Ви успех в тукашното начинание… и във всички успоредни нему!
    Вера Бонева, доктор на историческите науки

    Отговор
    • 58. Павлина  |  12.04.2010 в 19:54

      Здравейте, госпожо Бонева, и благодаря за оценката! :)
      Всъщност статията ми за “колегата” беше публикувана първо в моя блог, а после, неподозирано от мен, се появи в “Либерален преглед”.
      На въпроса Ви ще отговоря малко по-късно, но отсега ми се струва, че няма да е категоричен.

      Отговор
    • 59. Атанаска Тоскова  |  10.04.2015 в 19:14

      Здравейте! Мой близък инженер по професия издава книга на друга тематика и отказва да бъде изписана титлата му инж. пред името. Правилно ли е неговото виждане, че инж. трябва да се пише само, когато става въпрос за текст, свързан с професията му. Благодаря Ви!

      Отговор
      • 60. Павлина  |  11.04.2015 в 9:50

        Здравейте!
        Всеки човек има правото да изписва или не званието си. Тук не става въпрос за правилно и грешно, а за личен избор как да представяш себе си. Ако се подписваш в официални или служебни документи, писма, тогава е редно да изпишеш званието. Но специално за книга, още повече на корицата, “Инж. Стоян Костов” например би изглеждало неуместно.

        Отговор
  • 61. Тодорова  |  13.04.2010 в 15:38

    Направете синтактичен анализ на изреченията. Каква служба изпълняват въпросителните местоимения в тях?

    Всеки ученик трябва да знае кои са националните ни герои. – Петокласниците се убедиха колко е полезно познаването на правописните правила. – Кажете чии подвизи възпява народът в юнашките песни. – Всички разбраха по какъв начин се образуват вулканите.

    Това е задача за пети клас!!!

    Отговор
    • 62. Павлина  |  14.04.2010 в 21:09

      Здравейте! Разбирам чувствата, които сте вложили в трите удивителни знака, и ги споделям, дори бих добавила още препинателни знаци. Имам усещането, че част от упражненията в учебниците имат за цел да отблъснат децата от българския език. А би трябвало да бъде точно обратното – да им покажат какво невероятно нещо е езикът изобщо и как по-добре могат да си служат с него.

      Ще ми отнеме време да правя пълен синтактичен разбор на изреченията, а точно в момента ми липсва. Въпросителните местоимения изпълняват ролята на съюзи, въвеждащи подчинени допълнителни изречения.

      Отговор
      • 63. Вера Бонева  |  17.04.2010 в 18:48

        Благодаря за отзивчивостта, Павлина!

        Би ми се искало отговорът Ви да е категоричен, но май наистина двузначието е неизбежно. Днес се сетих, че „доктор на икономическите науки“ д.ик.н. няма как да се напише без точки. Англоговорящите (или по-скоро англопишещите) май са подходили пак по-прагматично – с едно съкращение DSc. Който се интересува каква е точно специалността на съответния учен, ще разбере.

        Желая успех в просветното начинание!

        Вера

        Отговор
  • 65. А.  |  21.04.2010 в 17:25

    Аз пък искам да знам , кое е правилното – пролята или проляна и други , които половината хора казват ,че завършват на „-та“ , а други на „-на“

    Отговор
  • 67. Ива  |  27.04.2010 в 9:54

    Здравей Павлина,

    Тръгнах с намерение да задам друг въпрос, но след като изчетох предишните питанки, се обърках с обръщенията :)
    Преди мислех, че когато пишем писмо, е редно да поставим запетая след името, без да го ограждаме от двете страни със запетаи като „Здравей, Павлина,…“
    Сега вече не съм сигурна, защото виждам, че ти използваш запетая преди името и удивителна накрая. Какво е правилото?
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 68. Павлина  |  28.04.2010 в 21:20

      Здравей, Ива!
      Нищо не пречи, след като получиш отговор на този въпрос, да зададеш другия. ;)

      П.П. Отговорът е тук.

      Отговор
  • 69. Забунова  |  01.06.2010 в 19:05

    Здравейте! Бихте ли обяснили употребата на думата кметица за жена, избрана за кмет на село или община?
    Не е ли редно да се представя „кмет Иванка Маринова“, защото кметица Иванка..“ ми звучи пейоративно някак. Греша или устната употреба е приемлива?
    Благодаря!

    Отговор
    • 70. Павлина  |  03.06.2010 в 7:25

      Здравейте!
      Бих могла да споделя своето (немеродавно) мнение по въпроса, който е част от голямата тема за маскулинизацията в българския език. По нея вече съм писала тук. Дали думата кметица ще има пейоративен оттенък, зависи от ситуацията, в която е употребена. Не мисля, че сама по себе си е натоварена с негативен заряд. Преди малко в сутрешния блок на bTV съобщиха, че г-жа Цачева, председателят на Народното събрание, се е учила да плете калоферска дантела и е получила грамота от “кметицата на Калофер”, без водещият да спомене името ѝ. В конкретния случай думата носи информация за пола на човека, което, мисля, има някакво отношение към това женско занимание. Съвсем наскоро по същата телевизия кметицата на Приморско също беше наречена именно така.

      От друга страна, съществителните от м.р. се схващат като по-престижни, понеже имат и свойството да са индиферентни по отношение на пола. Затова в официална обстановка, особено в тържествени случаи, при представяне, най-вероятно една кметица ще бъде наречена кмет, т.е. лице, което изпълнява дадена длъжност, без оглед на пола му.

      Както вече писах, при названията на длъжности стандартизация в нашия език няма и тук трябва да се осланяме най-вече на езиковото си чувство, за да бъдем адекватни на ситуацията.

      Отговор
  • 71. Явор  |  01.06.2010 в 21:40

    Здравей,

    наскоро се замислих как е възникнала думата „необходим“ или „необходимост“. Нямам етимологичен речник, но всъщност не означава ли нещо, което не можеш или не трябва да обхождаш, заобикаляш.

    Отговор
    • 72. Павлина  |  03.06.2010 в 7:48

      Здравей,
      За съжаление том 4 на “Български етимологичен речник”, в който би трябвало да се намира думата необходим, е изчезнал от Народната библиотека :(, та не можах да проверя (дефицитен си е този том поначало). В “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” от Ст. Младенов думата няма етимологично обяснение.

      Проверих в “Этимологический словарь русского языка” от М. Фасмер, но там необходимый липсва.

      Подобно на тебе, и аз бих извела необходим от глагола объходити, който в старобългарски е значел ’обхождам, обикалям’, но също и ’преминавам, пребродвам’. Възможно е първоначално необходимо да е било това, което не може да се заобиколи или да се отмине, а впоследствие да е развило и значението ’нужно, потребно’.

      Тази дума липсва и в речника на Найден Геров, което ме навежда на мисълта, че сме си я “внесли” от руския език. Това съвсем не означава, че никога не е съществувала в българския. Възможно е и да има писмени сведения, които обаче на мен не са ми известни.

      П.П. Истинският отговор на въпроса е тук.

      Отговор
      • 73. Пламен Кочев  |  03.05.2017 в 13:56

        Прочетох отговора в блога, но не приемам за уместна замяната на тези думи от Богоров. „Необходимост“ и „неизбежност“ имат различен смисъл и дори не се доближават по значение.
        В руския език „обхожусь“ означава, че обикновено ползвам този набор от инструменти, например. Ако става дума за храна, обхожусь означава, че за ден, например, ми е нижно толкова храна.
        Изхождайки от това, разбираме, че значението на НЕобхожусь, а оттам и необходимость, би могло да бъде, че това количество (инструменти, храна) НЯМА да е достатъчно, за да свърша работата. И затова е необходимо (явно непременно) още някой инструмент или още храна.
        Необходимо, няма ни най малка връзка с обхождане на нещи или на територия. Неоходимост е нещо, което е нужно, за целта.
        И накрая – простичката българска дума „нужно“ напълно може да замени руската дума „необходимост“, а освен това е и по-кратка.

        Отговор
  • 74. longanlon  |  10.06.2010 в 13:31

    Би ме зарадвало да поясниш разликата в употребата на „отдава“ и „удава“.

    Учудващо много хора не знаят втората дума и даже ми правят забележки че съм сгрешил, когато я използвам в блога си…

    Отговор
    • 75. Павлина  |  11.06.2010 в 22:32

      Понеже и друг път са ме питали за разликата между двата глагола, ще напиша малка статия за това.
      Публикацията е тук.

      Отговор
  • 76. Славка  |  13.06.2010 в 21:57

    Може ли да споделиш как мислиш, че е правилно да се членува: Видях влакът/влака да идва. Според правилото за заместване е възможно да се каже както „Видях го да идва“, така и фокусирано „Видях той да идва“. Правилото не е надеждно в този случай. Аз съм написала статия по този въпрос, но ми е интересно какво мислиш ти.

    Отговор
    • 77. Павлина  |  15.06.2010 в 8:27

      И аз съм срещала подобни случаи в практиката си (трябваше да си ги записвам!). Този път ще помисля по-дълго, преди да отговоря, но няма да търся чужди мнения, за да не се влияя.

      П.П. Отговорът е тук.

      Отговор
  • 78. Явор  |  15.06.2010 в 13:13

    Здравей,
    Скоро погледнах думата „гора“ в речник на Старобългарския език. Там тя бе със значение „планина“, така както е сега в руския език. Има ли някаква информация по въпроса ние българите откога сме заменили значението и вече казваме „гора“ на съвкупност от дървета и храсти, а пък се е появила нова дума „планина“. Съвсем любителски се интересувам от история, а оттам се появяват въпроси свързани с езикознанието, та затова питам.
    Благодаря.

    Отговор
    • 79. Павлина  |  15.06.2010 в 20:02

      Да, има някои сведения. :) Но като си нямаме исторически речник на българския език, е трудно да се проследят тези промени. Ще пиша и за двете неща, в отговор на твоя въпрос – по-скоро.

      Впрочем събрах нови данни за необходим и необходимост, ще допълня и отговора на предишния ти въпрос.

      Статията за планините и горите е тук.

      Отговор
    • 80. Пламен Кочев  |  03.05.2017 в 14:01

      Яворе, ако те интересуват моите разсъждения върху етимологията на думите, може да прочетеш за това в моя блог: http://langkochev.blogspot.com
      Там съм обяснил и честата нужда да правя връзка с руския език.

      Отговор
  • 81. Явор  |  15.06.2010 в 21:42

    Благодаря….

    Отговор
    • 82. Павлина  |  16.06.2010 в 8:25

      Не бързай с благодарностите, като отговоря – тогава. :)))

      Отговор
      • 83. Явор  |  30.07.2010 в 12:20

        Много благодаря за отговора и ще си позволя да възкликна като тийнейджър – много ме кефи този сайт!

        p.s. Нали кликвам (комп. мишка) и възкликвам нямат нищо общо? ;))))

        Отговор
        • 84. Павлина  |  01.08.2010 в 20:39

          Изобщо не съм убедена, че двете думи нямат нищо общо. ;)))

          Отговор
  • 85. Emil Dimitrov  |  16.07.2010 в 10:34

    Здравей! Поздрави!

    Отговор
  • 87. вера бонева  |  18.07.2010 в 0:18

    Въпросът на Иво за газ/та, газ/ът е много интересен. С удоволствие ще се информирам. Моята езикова интуиция ми подсказва, че става дума за две различни думи с еднакъв звуков състав и близко предметно съдържание, като едната е от женски, а другата от мъжки род. О това шофьорското „давам газ“ не е ли свързано с превод и побългаряване на английския идиом step on the gas? Те си наричат gas нашенския бензин.

    Отговор
  • 89. Иво  |  17.07.2010 в 23:54

    Здравей Павлина,
    Покрай тези газови кризи, възникна един въпрос…Всъщност пишейки сами въпрос, се обърках доста и изтрих написаното за да напиша това:
    За мен е напълно нормално според моето езиково чувство да кажа:
    природния газ
    т.е. да съгласувам прилагателното в мъжки род, но членувайки съществителното газ в едно изречение, неусетно, газ става от женски род – газта.
    И ми е твърде странно, когато медиите пишат – „Нова цена на газа“…
    Пълна обърквация….а като шофьор, често ми се налага да натисна газта, не газа, увелича газта, а не газа…И като се има предвид, региона на България, от който съм, а-тата винаги ще станат ъ-та и те тогава какво съм натиснал и какво съм увеличил ще е твърде спорно….

    Отговор
  • 90. Диана  |  04.08.2010 в 20:06

    Въпрос:
    Има или няма интервал в съкращенията „т.нар.“ и „гл.т.“?

    Отговор
    • 91. Павлина  |  04.08.2010 в 21:00

      При тези съкращения не се оставя интервал – посочено е в “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с.125). До този момент не бях срещала съкращението гл.т. (гледна точка – ако някой се диви като мен :).

      Отговор
  • 92. Диана  |  05.08.2010 в 10:52

    Благодаря Ви! :)

    Отговор
  • 93. Огнян Николов  |  19.08.2010 в 11:17

    Здравей Павлина,

    Следващите два въпроса са по-скоро словослагателски, но те моля да им обърнеш внимание, тъй като в офиса ни настъпи оживен спор.

    1. Съществува ли правило за броя на интервалите, които следва да се поставят след пунктуационните знаци? По-точно: един след запетая, двоеточие, дълго тире и други, но ДВА след точка, удивителна, въпросителна. Английският печат през последните 50 години постепенно преминава към единичен интервал навсякъде, но това не е формално езиково правило. Как стоят нещата с българския език?

    2. Има ли правило за отделяне на абзаци (параграфи, както им викаме вече по английски маниер)? Задължително ли се ползва дълъг интервал (tab бутона на компютъра) в началото на абзаца? Или отделянето става с вмъкване на празен ред. Какво е правилото и какво е допустимо?

    С почит,

    Огнян

    Отговор
    • 94. Павлина  |  23.08.2010 в 23:11

      Здравей, Огняне!

      Надявам се, че не сте се хванали на бас с колегите, защото тогава задачата ми се усложнява. ;)

      1. Не от вчера работя в издателската сфера, но досега не бях чувала за двойни интервали. Практиката е да се оставят само единични интервали както между думите, така и след препинателните знаци. Когато коригирам текстови файлове, винаги заменям автоматично двойните интервали, оставени тук-там от авторите или преводачите, с единични.

      В меродавния правописен речник на българския език има раздел “Шпация”, но в него се говори само за шпация (празно място) и не се споменава нищо за единична или двойна шпация.

      Специално разгърнах две-три “старопечатни” книги (отпреди навлизането на компютрите в книгоиздаването), но и там интервалите са единични.

      2. Ето какво пише за абзаца в правописния речник: “Специфично средство за членение на писмената реч е абзацът, част от текста между два нови реда. Абзацът започва на нов ред с главна буква”. Това според мен поражда възможност за по-голяма свобода при оформянето на абзаците – и с празен ред между тях, и с отстъп на първия ред. В интернет като че ли се предпочита използването на празен ред, който по-добре разграничава абзаците и улеснява възприемането на текста.

      Отговор
  • 95. Стоян Гуглев  |  23.08.2010 в 12:40

    Здравей, Павлина,
    Моля да ми отговориш дали в „Нашият свят си ти“ е използван правилно пълен член или не, и защо?
    Поздрави,
    Стоян

    Отговор
    • 96. Павлина  |  23.08.2010 в 22:41

      Здравей!
      Правилно е използван пълният член, защото нашият свят представлява именната част на съставното именно сказуемо нашият свят си, а въпросната именна част се членува с пълен член. Ето една статия за пълния и краткия член, която писах преди много време.

      Отговор
  • 97. vilervale  |  04.09.2010 в 20:39

    Привет отново!
    Истинска наслада са текстовете тук, благодаря, Павлина. :)
    Аз пак имам питанка. В разговорната реч често използваме съчетанието от предлог и наречие „от отпред“ (или „от отзад“) – достатъчно е човек да мине през някой автомобилен сервиз и ще се убеди в това :) На мен, обаче, (какво ли стана с тия запетайки покрай „обаче“!?) не ми звучи добре и докато търся аргументи в подкрепа на езиковото си чувство, се стремя да избягвам подобни конструкции. Но сега ми се налага да предам доволно неясно изречение със смисъл „от отпред долиташе аромат на кленов сироп“, а не ми се иска да дописвам и тълкувам автора, като напиша „откъм предната част долиташе…“ (действието се развива във влак и въпросното „отпред“ може да обхваща какво ли не). Вариантът „Отпред долиташе аромат на…“ също не ми звучи добре, макар и да е нормативно правилен (струва ми се). Субективна ли е ненавистта ми към „от отпред“? :)

    Отговор
    • 98. Павлина  |  07.09.2010 в 8:30

      Привет, vilervale!
      На мен също не ми звучи добре от отпред (заради двете от едно след друго) и затова не употребявам подобни изрази. От друга страна обаче, ако се изпусне предлогът от, изразът, който си посочил, става неточен – излиза, че на това място, което е пред някого или нещо (отпред), се чувства някаква миризма, а не че тя идва от тази посока.

      В подобни случаи аз обсъждам с автора на текста или с преводача как би могъл да се редактира изразът, така че да не дразни чувствителното българско ухо. Но доколкото схващам, ти превеждаш текст и общуването с автора е затруднено. :) Честно казано, не знам какъв е полезният ход в случая.

      А за запетаите около обаче вероятно си повлиян от английската пунктуация. Според нашите правила, запетая при обаче, и то от едната страна, се поставя само когато синтактичната конструкция го изисква, т.е. когато обаче е на границата на обособена част, вметната част, на изреченска граница и т.н., например:
      От друга страна обаче, ако се изпусне предлогът “от”, изразът става неточен.
      Мислех си едно, обаче се случи друго.

      Но:
      В следващия миг обаче се случи истинско чудо.

      Благодаря ти за положителното мнение за публикациите в блога ми. Ще се старая. ;)

      Отговор
  • 99. Спас Колев  |  09.09.2010 в 17:16

    Едно въпросче във връзка с пълния член:

    „Написан е от неговия брат, писателят Х.“

    Правилно ли разглеждам частта след запетаята като подчинено безглаголно изречение от един гол подлог? Или обратно, то е част от допълнението?

    Поздрави.

    Отговор
    • 100. Павлина  |  09.09.2010 в 19:52

      В това изречение писателя Х е обособено приложение към допълнението брат, следователно трябва да получи кратък член.

      Отговор
  • 101. Явор  |  16.09.2010 в 13:07

    Здравей,

    Ако правилно си спомням съкращението за „доктор“ е Д-р, а за „Другар“ е Др. В последно време виждам за доктори съкращение Др. Бъркам ли нещо, има промени в езика ни и аз не съм разбрал ли, що ли?

    Отговор
    • 102. Павлина  |  17.09.2010 в 8:18

      Здравей!

      Съкращенията в българския език не са строго регламентирани. Те се съобразяват с някои правила (от които има достатъчно изключения), но по мои наблюдения, писмената практика е доста шарена. Действително, др. е позабравеното съкращение на позабравеното обръщение другарю/другарко. За доктор (и като звание на лекар, и като научна степен) се използва д-р. Това съкращение е от типа на т.нар. дефисни съкращения, които се състоят от първата и последната буква на думата: х-л (хотел), в-к (вестник). За мен др. не се “връзва” с доктор, защото точката след др предполага, че след тези букви има други.

      Би било любопитно да се проследи на каква възраст са хората, които употребяват др. като съкращение за доктор. Хората от средното поколение добре помнят какво означаваше др. преди двадесетина години и мисля, че не биха го използвали, за да съкратят графично доктор. Но може и да се лъжа – историческата ни памет е къса, както показват множество събития.

      О, има ясно обяснение, разбира се – английския образец: Dr. А аз написах цял ферман, преди да ми просветне. Занапред първо ще се питам как е в английския език. :)

      Отговор
  • 103. Явор  |  18.09.2010 в 18:00

    Да, наистина за английския език не се бях сетил. Е, ако това се наложи като употреба, ще има само една малко объркване – на млади хора ако им попадне вестник отпреди 25 години ще си мислят, че почти всички споменати с въпросното съкращение са доктори….)

    Отговор
  • 104. Kansi  |  23.09.2010 в 20:11

    искам да питам какво значи лексикология т тълковен речник
    ЛЕКСИКОЛОГИЯ

    Отговор
    • 105. Павлина  |  24.09.2010 в 21:23

      Ето тук има обяснение. Моля, ако пишеш занапред, да използваш кирилицата, за да не се налага да транслитерирам.

      Отговор
  • 106. Инна  |  26.09.2010 в 11:03

    Здравейте,
    Преводач съм и в практиката си се натъквам на доста сложни изречения, при които понякога много се колебая какви препинателни знаци да сложа. (Нали не трябваше пред „какви“ да сложа запетайка?)
    Доста правила попрочетох, опресних си малко позабравените неща, но все пак искам да съм сигурна за няколко структури.
    Моля да ми кажете правилно ли са поставени запетаите в следните изречения и дали някъде трябва да се добави друга запетая.
    1. Въпреки че смятат, че не са първа младост, ходят на дискотеки.
    2. Предполагат, че детето ще премине 8ми клас и че ще му пишат 6.
    3. Предполагат, че детето ще премине 8ми клас, че ще му пишат 6 и че ще кандидатства в техникум.
    4. Тъй като много от роднините на двамата живеят наблизо, двойката очаква, че ще има много хора на разположение, които да помагат, ако и когато има нужда.
    5. Те са наясно, че, в случай че има банкет, ще бъдат поканени.

    Отговор
    • 107. Павлина  |  27.09.2010 в 21:14

      Здравейте!
      В първото изречение, при което се колебаете, не трябва да се пише запетая пред какви, защото това е въпросително местоимение, въвеждащо подчинено допълнително изречение.

      В примери 1, 2, 3 и 4 запетаите са правилно поставени и няма нужда от допълнителни. В последното изречение запетаята след че е излишна – вижте тук правило 1е (че е едносричен съюз и няма собствено ударение)

      Ако позволите, имам някои забележки по петте примера, които не се отнасят до запетаите:
      1. По-добре е според мен изречението да започне с Макар да смятат (запетаята си остава), за да се избегне повторението на че.
      2 и 3. Трябва да се напише 8-и, а не 8ми (за това правило ще публикувам отделна статия по-нататък). Не ми стана ясно дали детето ще завърши 8-и клас, или ще премине в 8-и клас.
      5. Пак заради избягване на повтореното че би било добре да редактирате така: Те са наясно, че ако има банкет…

      Отговор
  • 108. Инна  |  26.09.2010 в 11:13

    И още едно точно Ваше изречение (ако не бъркам случайно).
    „Мисля, че няма основание да е отпаднало, и лично аз го спазвам в практиката си“ – трябва ли да има запетая преди „и“.
    Ако изречението беше „Мисля, че няма основание да е отпаднало, и ЧЕ лично аз го спазвам в практиката си“, пунктуацията би ли се запазила?

    Отговор
    • 109. Павлина  |  27.09.2010 в 21:27

      Ако изречението беше във втория вариант, тогава нямаше да има нужда от втората запетая, защото две равноправни допълнителни изречения се свързват със съчинителния съюз “и”. Но така се променя смисълът на казаното. Всъщност аз не си мисля, че спазвам това правило, а в действителност го спазвам, това е факт.

      Отговор
  • 110. Инна  |  28.09.2010 в 16:48

    Благодаря много за отговорите! Доста неща ми се изясниха. Благодаря и за стилистичните редакции! Примерите не са от реалната ми практика и си ги измислях. Интересуваше ме повече къде трябва да се поставят препинателните знаци при тези типове конструкции. Не съм наблягала особено на конкретика при изречения 2 и 3. Просто ме интересуваше къде се слагат запетайките при два и повече подчинителни съюза и един съчинителен, за да не бъркам нещо случайно. Благодаря още веднъж!

    Отговор
    • 111. Павлина  |  28.09.2010 в 22:44

      И аз предположих, че те интересуват най-вече типовете конструкции. Радвам се, че съм била полезна. :)

      Отговор
  • 112. Eлена  |  01.10.2010 в 23:37

    Стигнах и аз до една питанка. Чуденката ми е къде се слага запетаята в следното изречение:

    Никой не ме разбира така както ти.

    Нарочно не съм я сложила, защото я срещам сложена на всякакви места.

    Аз я сложих след така, но я срещнах и преди така и без запетая.

    Много ще се радвам да разбера къде е точното място. (Имам някакви съмнения, че според мястото се променя и идеята)

    Благодаря!

    Отговор
    • 113. Павлина  |  03.10.2010 в 9:18

      Ако трябва аз да коригирам това изречение, ще сложа запетаята пред както: Никой не ме разбира така, както ти. Мисля, че точно тук няма място за двояко тълкуване. За мен смисълът е следният: никой друг не ме разбира толкова добре, колкото ти ме разбираш. За да има изречението различен смисъл, би трябвало да се добави съюзът и и да се махне друг – тогава запетаята трябва да се постави пред така както: Никой не ме разбира, така както и ти, т.е. никой не ме разбира, включително и ти.

      Ето един пример, който е много подходящ за илюстрация на смислоразличителната роля на запетаята при един и същи състав на изречението. Съжалявам, че е с политическо съдържание, ще се абстрахираме от него.

      Цветанов ще гътне Бойко, така както Тато – Вълко Червенков. (Тълкувание: С Бойко ще се случи онова, което се е случило с Тато. Акцентира се върху действието.)

      Цветанов ще гътне Бойко така, както Тато – Вълко Червенков. (Тълкувание: Цветанов ще постъпи с Бойко по същия начин, по който Тато е постъпил с Вълко Червенков. Акцентира се върху начина, по който ще се извърши действието.)

      Отговор
      • 114. Eлена  |  03.10.2010 в 13:17

        Много благодаря. И аз мислех така, но толкова пъти вече съм срещала всякакви варианти, че започнах да се съмнявам в познанията си.

        Отговор
  • 115. Явор  |  08.11.2010 в 14:42

    Здравей,

    Имам въпрос относно следното нещо. При фирмената кореспонденция с чуждестранни контрагенти българските фирми изписват вида търговец съобразявайки се с това от коя държава е другата фирма. Например: Иванови ООД в писмата се изписва като Ivanovi ltd., Ivanovi GmbH, Ivanovi Inc. или както още се сетят управителите на българската фирма. Лично мен това ме обижда, защото чуждестранните фирми, когато комуникират с наши не се изписват нито на кирилица, нито пишат например Sony OOD или Sony AD, а го изписват така както е в съответната държава. За мен правилно би било в текста на писмо или търговски договор (ако например договора е на два езика – български и английски) да се изпише в английския вариант Ivanovi OOD и Sony Inc., а българския вариант на договора Иванови ООД и Сони Инк.
    Моля те, кажи като филолог дали съм прав или бъркам някъде.

    Отговор
    • 116. Павлина  |  09.11.2010 в 11:54

      Здравей, Яворе!
      Интересен въпрос, но опитвайки се да отговоря, не чувствам твърда почва под краката си. ;) Мисля да го поставя в отделна публикация и да споделя мнението си с молба четящите активно да коментират. Надявам се, че няма да имаш нищо против.

      Отговор
  • 119. Judy  |  11.11.2010 в 17:24

    Здравей, Павлина! При толкова въпроси към теб и аз ще добавя моите, още повече, че получавам блестящи отговори.
    Правилен ли е изразът „Явява се лично“ ? Как се пише „во веки веков“ ? Как се пише „трето лице помагач“, например в израза: „Като определящи за спора трябва да се вземат изчисленията на третото лице помагач“? Тук проблемът ми, разбира се, е в любимия ми дефис. Аз мисля, че не бива да се поставя, но не рискувам да споря. Още нещо. След двоеточие как следва да се започва – с малка или с голяма буква? И още: двуеточие или двоеточие; двуяко или двояко – такива примери има много. И още нещо – запетаята пред ЧЕ – доста ме обърква, то пунктоацията изобщо си ме обърква, но благодарение на теб се старая да си я изясня. Поздрави!!!

    Отговор
    • 120. Павлина  |  14.11.2010 в 22:48

      Здравей!

      Ох, пуффф! (Опитвам се да изляза изпод купчината въпроси, с които си ме засипала :)

      1. Правилен ли е изразът Явява се лично? Поначало не виждам нищо нередно в него. Може ли да разясниш в какъв контекст е употребен и какво те смущава точно?

      2. За во веки веков малко ме затрудни. В правописния речник е дадено наречието вовеки. В религиозната книжнина, доколкото ми е известно, е силна традицията во веки да се пише разделно, също и во веки веков. От друга страна, предлогът во (всъщност в) се употребява в този вид май само в това съчетание и във воистина (Воистина воскресе!), т.е. може да се приеме, че те вече са лексикализирани.

      В “Речник на българския език” (Т. 2. С., БАН, 1979) е дадено наречието вовеки в отделна статия, а при съществителното век е посочен изразът во веки веков. Аз бих ги изписвала точно така: вовеки (слято – когато е употребено самостоятелно, и во веки веков (разделно – когато е в това съчетание).

      3. Според мен е най-добре третото лице помагач да се сдобие с тире (третото лице – помагач), понеже помагач е пояснение към третото лице, а не само към лице.

      4. Думите двоеточие и двояко се пишат така.

      5. По отношение на главна/малка буква след двоеточие и аз се колебая често. Опасявам се, че няма утвърдени правила за това. Във всеки случай не мога да генерализирам отговора си. Ако желаеш, посочи ми конкретни примери, при които се колебаеш.

      6. За пунктуацията при че… Засега ще ти посоча една кратка публикация с много коментари. Мисля, че ще ти бъде полезна.

      Отговор
  • 121. Judy  |  15.11.2010 в 11:49

    Здравей, миличка! Работя като съдебен секретар и всичките ми въпроси са свързани със съдебни протоколи. Та, за „явява се лично“ имам предвид следното: На именното повикване в 12:00 часа се явиха: ИЩЕЦЪТ: Иван Иванов Иванов, явява се лично. ОТВЕТНИКЪТ: Иван Петров Петров, явява се лично. Правилно ли е? Проблемът ми е, че трябва да предавам написаното веднага и нямам време да се замислям, трябва да пиша правилно на момента. Затова съм толкова често в блога ти, та ако мога да назубрям правилата и да ги прилагам веднага. И сега един топ въпрос. В „Правописен речник на академично издателство „М. Дринов“ от 1995 г. няма дума „неосъждан“. Разделено ли се пише? И още. За думата „свидетел“ важи ли правилото като при „президент“, „кмет“,“ колега“ да няма женски род? Например: Разпитан, свидетелят Иванка Иванова заяви:……Или спокойно мога да кажа: Разпитана, свидетелката заяви….. Първото ми звучи нелепо. Между другото след „разпитана“ има ли запетая? Благодаря за отделеното внимание!

    Отговор
    • 122. Павлина  |  16.11.2010 в 10:23

      Здравей, Judy!

      Разбирам какъв е основният ти проблем, но да пишеш безгрешно на момента е изкуство, непостижимо за простосмъртните. Пунктуацията например изисква известно замисляне. Бих те посъветвала да се стараеш да избягваш най-вече грубите грешки – те са тези, които най-много дразнят четящия. Иначе, желанието ти да бъдеш изрядна е похвално. :)

      1. За израза явява се лично. Мисля, че това е някаква стандартна формулировка в случая. Аз бих съгласувала по време: понеже първият глагол е в мин. св. време, по-добре е яви се лично или явил се лично. Но ако юристите са свикнали с явява се лично, не бих рискувала да ги дразня.

      2. Думата неосъждан се пише слято, нищо че я няма в речника. Доста колебания има при писането на частицата не, често срещам незнам например, което е груба грешка. Може би по-нататък ще напиша статия за това.

      3. За Разпитан, свидетелят Иванка Иванова заяви… си права, че звучи нелепо. Аз бих употребила съответните форми за ж.р., но все пак попитай някой близък юрист – да не би да има някакво строго терминологично изискване.

      4. След разпитана трябва да има запетая, защото това е обособена част. Ако не поставиш запетая, трябва да членуваш причастието: Разпитаната свидетелка заяви…

      Отговор
      • 123. Спас Колев  |  16.11.2010 в 11:50

        Може би това „явява се лично“ е в сегашно историческо време.

        Отговор
  • 124. Judy  |  16.11.2010 в 10:37

    Благодаря за помощта! Ти си моят подарък от мрежата! Радвам се, че те има.

    Отговор
    • 125. piliph  |  21.11.2010 в 22:27

      При това и компетентна.
      За времето и аз се замислих дали не е сегашно историческо, но в протоколите цари миш-маш от заучени фрази, за това от друга страна пишем и на „поименното повикване се явиха….“, и винаги „Съдът РЕШИ/ ОПРЕДЕЛИ“. И това най-често го казва едноличният магистрат, вместо очакваното „Аз реших/ решавам“. Идеята е, че протоколите се пишат безлично – той – съдът реши, той – свидетелят се явява. Същата тази безличност на административния стил ни кара да използваме и мъжкородни форми за длъжности: не пишем „Уважаема госпожо директорКА/Е“, а „Директорът Иванка Иванова…“. Затова и тази свидетелка е свидетел.

      Третото лице, което е встъпило или привлечено, за да помага, би трябвало да е без тире, защото членуваме третоТО лице (Заб. 1 към т. 36.1. в НПРБЕ). Чл. 78 ал. Х ГПК (както и съответната стара разпоредба) го изписват разделно. Това, както и с приложенията, е правило, на което никак не се удава да се наложи. И може би с цел яснота се допускат изключения (Заб. 2, 3). В практиката има както тирета, така и дефиси при подпомагащата страна.
      Но трябва да се отбележи, че юристите в своето мнозинство пишат често твърде несъобразено с правописните правила, което донякъде се дължи на чувството им за непогрешимост, както и на практиката и жаргона. Така че строги езикови изисквания няма, макар понякога да трябва да се издири смисълът на понятията.
      Стига толкова спам за днес.

      Отговор
      • 126. Павлина  |  24.11.2010 в 10:16

        Мислех да си замълча за сегашното историческо време след коментара на Спас Колев, понеже не съм сигурна какво точно сегашно време е това. Според мен то се доближава повече до “т.нар. сценично сегашно време, което се среща в авторските ремарки в драматически произведения:
        Македонски (тропа на вратата). Отворете, бре хора!” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. С., 1983, с. 299)

        В кръга на шегата, най-добре е времето на глаголната форма в израза явява се лично да бъде определено като сегашно юридическо.

        Отговор
  • 127. Албена  |  19.11.2010 в 5:15

    Здравейте,
    имам бърз въпрос за прилагателното „дашен“. Дашен или дащен? Интересно е откъде произлиза, но нямам под ръка никакви речници и затова питам така, малко урбулешката, за което се извинявам :)
    Благодаря много!

    Отговор
    • 128. Павлина  |  19.11.2010 в 9:36

      Здравейте!
      На бързия (и интересен) въпрос – бърз отговор. :) Прилагателното се пише с ш: дашен. В “Български етимологичен речник” (Т. 1. С., 1971, с. 322) е посочено, че произлиза от глагола дати, ’давам’ (стб.), и по-точно от бъдещото му причастие. В старобългарския език това причастие вече не е жива категория. В речника пише също, че думата се употребява в Ботевградско, Врачанско и Белослатинско, но явно има по-широк ареал, защото аз съм родом от Североизточна България, а си я знам от малка.

      Питам се колко от четящите тук са чували дашен. За онези, които се чудят какво точно означава, прилагателното е антоним на свидлив, т.е. ’щедър, който обича да дава’.

      Отговор
      • 129. Албена  |  19.11.2010 в 12:12

        Благодаря много за отговора! Баща ми е от Североизточна България също, но у дома тази дума се произнасяше като „дащен“, а може детските ми уши така да са я чули.
        Дадохте ми много ценен материал за размисъл, за което също благодаря.

        Отговор
        • 130. Павлина  |  20.11.2010 в 12:39

          Специално попитах майка си как се произнася думата в нашия край. Тя каза: дашен. В правописния и в етимологичния речник е дадена само тази форма, но разбира се, може да има диалектни различия в изговора. И нещо, което ме разсмя. В Twitter една приятелка ми писа, че думата се употребява в израза дашна мома. :)

          Отговор
  • 131. Хорацио  |  19.11.2010 в 11:55

    Здравей, Павлина,

    Много интересен блог. Благодаря за езиковите съвети и разяснения, които давате!

    Ето и моят въпрос:

    1. Задръжте бутона натиснат, докато не се появи съобщението.
    2. Задръжте бутона натиснат, докато се появи съобщението.

    1. Ще изляза, освен ако той не дойде навреме.
    2. Ще изляза, освен ако той дойде навреме

    Идеята е, че потребителят на системата трябва да държи бутона натиснат и да го пусне чак когато на екрана се появи съответното съобщение.

    Въпросът ми е: Кой вариант на изречението е по-правилен? Каква е граматическата категория и функцията на това „не“? Струва ми се, че това не е „не“ като отрицателна частица, защото „докато не се появи съобщението“/“освен ако той не дойде навреме“ не са отрицателни по смисъл?

    Ето и няколко други примера:

    А.1. Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго.
    А.2. Ще купя кроасани, освен ако искаш нещо друго.

    Б.1. Ще седиш на масата, докато не си изядеш всичко.
    Б.2. Ще седиш на масата, докато си изядеш всичко.

    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
    • 132. Павлина  |  20.11.2010 в 12:56

      Здравей, Хорацио!

      Твоят въпрос несъмнено държи палмата на първенството по трудност. Аз нямам готов отговор на всеки въпрос, но общо взето, ми е ясно къде мога да потърся информация или в каква посока да разсъждавам.

      Никога не съм се замисляла върху това, за което ме питаш. Ще се опитам да намеря обяснение и ще пиша допълнително.

      Отговор
    • 133. piliph  |  21.11.2010 в 21:39

      Хаха, ши***ото двойно отрицание в българския.
      Според мен и двете се разбират еднакво. Докато не тръгнеш да разсъждаваш. А тогава едно на практика излишно „не“ може да те обърка. Пък и е по-дълго. Но е по-българско.

      Като отговора на въпроса:
      Този блог не ти ли допада?
      – Да (Да, не ми допада.)
      – Не (Не, не ми допада.)
      = > Да = Не

      Отговор
      • 134. Павлина  |  24.11.2010 в 11:07

        Именно, по-българско е. И колкото по-нелогично, толкова по-българско. :)

        Отговор
    • 135. Спас Колев  |  22.11.2010 в 8:40

      Не по лингвистични, а по логически съображения, става дума за няколко различни неща:
      1. „Ще изляза, освен ако той не дойде навреме“ си е съвсем валидно отрицание на „Ще изляза, освен ако той дойде навреме“ – в първия случай излизам, в случай, че той не закъснее, а във втория – в случай, че закъснее.
      2. „Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго“ е просто неправилно.
      3. В другите два примера трябва да се промени времето: „Задръжте бутона натиснат, докато съобщението не се появява“ и „Ще седиш на масата, докато не си изял всичко“.

      Отговор
      • 136. Павлина  |  24.11.2010 в 11:05

        Изразяването на отрицание в българския език често е скарано с логиката и точно затова човек се обърква понякога. “Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго” е нелогично, но аз си мисля, че бих го казала по същия начин. Ти кой вариант ще предпочетеш (но без да се замисляш за логиката ;)?

        Отговор
        • 137. Пламен Кочев  |  03.05.2017 в 15:46

          Според мен тези изречения трябва да се изпишат така:
          Задръжте бутона натиснат, докато не ВИДИТЕ това съобщение.
          Ще изляза, АКО той закъснее.
          Ще купя кроасани, освен ако ПОИСКАШ нещо друго.
          Ще стоиш на масата, докато СИ изядеш всичко.

          Иначе и аз ги казвам редовно по този странно утвърдил се неправилен начин.

          Отговор
          • 138. Павлина  |  04.05.2017 в 7:24

            Не е неправилен. Повече по проблема съм писала тук.

            Отговор
            • 139. pkochev  |  04.05.2017 в 21:39

              Привет, Павлина. Прочетох публикацията от линка и още нещо ме гложди. За разлика от дадените от питащият Хорацио примери, в твоят „докато още петел НЕ е пропял“ аз намирам „не“-то употребено съвсем уместно. Петър наистина се отрича три пъти от Христос за времето, докато още не е пропял петела.
              В примерните изрази на Хорацио има липсващи думи, по-скоро спестени, които дават това объркващо звучене на текста, при прочита му.
              Например ако беше съставено заедно с това, което съм поставил в скобите:
              В изречението „Ще купя кроасани, освен ако не искаш (и пожелаеш) нещо друго.“
              Или в „Ще изляза, (но само) ако той не дойде навреме.“
              А в „Задръжте бутона натиснат, докато се появи (следващо) съобщение.“
              И „Ще седиш на масата (дотогава), докато си изядеш всичко.“

              Мисълта ми е, че всяко от тези изречения би било съвсем логично и по-добре звучащо, ако беше конструирано, без да са пропуснати думите в скоби. Разговорната реч ги е спестила, но чак след като те и така казани, вече са били утвърдени по смисъла, който имат за нас днес. Затова не ни дразнят, докато НЕ се замислим за това.

            • 140. Павлина  |  08.05.2017 в 10:24

              Привет!
              Това са доста тънки неща и са възможни различни интерпретации. Аз съм предложила своята без претенции да обяснявам всичко веднъж и завинаги.

  • 141. piliph  |  22.11.2010 в 19:15

    Понякога се злоупотребява с предлозите и поне аз не мога да се оправя със синтактичния анализ. Обикновено става дума за изкуствено дълги изречения, но веднъж ме мори едно много кратко, което сега – язък – не се сещам. Ето примери от НА: 1) „… и е съгласен с него, КОЕТО обстоятелство се потвърди от Преводача пред мен…“. 2) „Страните заявиха, …, че са съгласни …., тъй като …, СЛЕД КОЕТО се подписа от тях….“. 3) „Х продава… за сумата от …. евро, КОЯТО сума Х се съгласява да бъде преведена по сметка ….“. 4) Сумата да бъде преведена след като се представят тия и тия документи, КАТО нотариусът е снабдил продавача с ония и ония документи. Какви са подчинените изречения, ако въобще са подчинени. (1. и 3. мязат на определителни, но всъщност има съчинителен елемент. 4. май е инструментално/ за начин.)

    Отговор
    • 142. Павлина  |  24.11.2010 в 11:22

      И аз съм леко затруднена. Бих казала, че подчиненото изречение в 4. е по-скоро подчинено обстоятелствено за начин, макар че съюзът като неимоверно е разширил правомощията си в последно време. В първите два примера изреченията все пак са подчинени определителни. Те се разглеждат като особени случаи, при които подчиненото изречение пояснява не едно определяемо от главното (име, местоимение, именно словосъчетание), а цялото главно изречение, което се третира като предмет. Изречението в третия пример, започващо със съюза която, също е подчинено определително според мен, защото пояснява сума, нищо че думата е повторена за по-голяма яснота.

      Отговор
  • 143. Stefka  |  23.11.2010 в 20:17

    Здравей, Павлина,

    Чудя се от известно време каква е етимологията на думите „хора“ и „люде,“ които използваме за множествено число на „човек.“ Имаш ли представа дали някога са имали еквиваленти в единствено число и, ако е така, какви са били те. Кога „хора“ измества „човеци,“ ако изобщо може да се говори за изместване.

    Много обичам блога ти.

    ПП. Трябва ли да има запетайка след съюза „и“ и пред „ако“ в горния пасаж?

    Много обичам блога ти.

    Отговор
    • 144. Павлина  |  24.11.2010 в 11:38

      Здравей!
      Искам да направя една-две справки, преди да ти отговоря. Запетая между и и ако не трябва да се поставя, защото това са два съюза, следващи непосредствено един след друг, и първият от тях е едносричен и няма собствено ударение.

      Между нас казано, и аз обичам блога си. :)

      Отговор
      • 145. Stefka  |  24.11.2010 в 22:49

        Благодаря. Чакам с нетърпение, но когато успееш.

        Отговор
  • 147. oli  |  27.11.2010 в 4:33

    Здравей и поздравления за начинанието!

    Накратко – мисля че са интересни и често повод за недоразумения случаите с окончанията „-ен“ и „-ески“. Например „психологичен“ и „психологически“.

    От друга страна пък: „кубичен – кубически“, „балистична – балистическа“, .. друго не се сещам сега, но това стига

    Отговор
    • 148. Павлина  |  30.11.2010 в 18:59

      Здравей и благодаря!

      Проблемът с прилагателните имена с наставки -ичен и -ически има дълга история и доста е писано по него. В случаите, които ти си посочил, става дума за словообразувателни дублети, т.е. формално думите са различни, но между тях няма смислови разграничения. От Възраждането насам има тенденция прилагателните на -ически да отстъпват пред дублетите на -ичен, но това не важи за всички случаи. Например психологически се употребява многократно повече от психологичен.
      Има случаи, в които значението на прилагателните на -ичен и -ически се различава. Първите са качествени (показват признак на предмет сам по себе си), а вторите – относителни (показват признак на предмет във връзка с друг предмет). Да вземем икономичен и икономически: икономично потребление (пестеливо потребление) и икономическа политика (политика в областта на икономиката, по отношение на икономиката).

      Отговор
  • 149. Yordan  |  30.11.2010 в 16:49

    Привет, Павлина,
    Имам едно въпросче, на което не успях да намеря в отговор, надявам се да можеш да ми помогнеш.
    А то е – има ли някакво правило за използването на интервал след употребата на графични символи, математически и статистически знаци.
    Например при символите: №, §, +, – … и т.н.

    Отговор
    • 150. Павлина  |  30.11.2010 в 19:27

      Привет!

      Формално такова правило не е изведено в предговора на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), но има дадени примери с интервал след знаците № и §: № 9, 10; § 20, 21 и 24 (с. 108).

      Преди около две години, мисля, МДААР съвместно със специалисти от Института за български език при БАН изработиха Практическа инструкция за оформяне на документи в администрацията, в която служителите са съветвани да не оставят интервал след знаците № и §, а също и пред %.

      В практиката си аз не оставям интервали в посочените случаи, защото, когато текстовете, предназначени за публикуване, се странират, има вероятност знакът и цифрите след/пред него да попаднат в края на единия и в началото на другия ред, което не е редно.

      Що се отнася до знаците + и –, зависи от конкретния случай според мен. Нямам опит с такива текстове, но ако става въпрос за отрицателно число, знакът вероятно трябва да е “залепен” (а може би тогава се използва малко тире?); ако пък се означава действието изваждане – с интервали от двете страни.

      Отговор
      • 151. Спас Колев  |  01.12.2010 в 8:55

        Не съм сигурен, че има общоприети правила за аритметичните оператори, но поставянето на интервали често се използва за визуално подчертаване на реда на операциите.

        Иначе знакът минус е еднакъв при изваждане и при означаване на умножение с -1. Обикновено се използва дефис (защото го има на клавиатурата; официалното му име в ASCII даже е дефис-минус), но в Уникод има дефиниран специален символ (−) – по-широк, с размера на + и =.

        Отговор
        • 152. Павлина  |  01.12.2010 в 19:00

          И аз не знам какви точно са правилата при математическите знаци, признавам.

          Отговор
    • 153. piliph  |  30.11.2010 в 23:52

      Я каква инструкция и забавлителен тест имало. Няколко питанки след бърз прочит:
      1) Винаги съм си мислел, че щом е отделна дума – съкратена или не, значи трябва да има интервал (изключая математическата нотация). Напр. в т. 7. на стр. 4/ 22 дават „2007“ и „г.“ разделно; тогава логично би било и „2007 %“. Макар че имаме тенденция към краткост при съкращенията, която йезуитски ми харесва: „и т.н.“ вместо „и т. н.“.
      Не знам дали пренасянето на съкращението на друг ред винаги е проблем и не знам как стои въпросът със страниращите програми, но в Уърда („Уърд“-а) в тези случаи (вкл. „2007 г.”) може да се ползва Insert -> More symbols -> Special charakters -> Nonbreaking Hyphen/ Space или шорткът.
      2) Щекотлив знак е и наклонената черта „/”. По-горе се вижда как я ползвам аз (донякъде и заради пренасянето), макар че традицията е друга, а и има различни хипотези.
      3) Т. 7. стр. 3/ 22 също беше нова за мен. Не зависи ли от случая? Напр. в „Присъстват:” и „Приложения:” подчертаването графично оформя цялата рубрика – ОК. Но понякога се подчертава/ накланя само една дума/ словосъчетание в изречението, за да изпъква – и обратно, останалата част остава снижена като баласт; тогава запетаята е тъкмо част от фона.
      4) Т. 30 стр. 20/ 22 много хубаво представя булетите (въвеждащи знаци за елементи от неномериран списък). Но има още една хипотеза: когато един или всички елементи започват с отделни думи, но след тях следва точка и има цели изречения. Може би е по-добре в този случай след всеки булет да започва с главна буква?
      5) Двоеточието? В НПРБЕ то е вътреизреченски знак. Но ми се върти, че ако следват самостоятелно/и изречение/я, то може да започва с главна буква.
      6) Не ми хареса и лявото/ блоково подравняване – т. І.1. стр. 2/ 22. В традиционния вариант отляво остава място за резолюция. Прозорците на пликовете за писма са отдясно, защото стандартът за надписване е за отдясно.
      Край на фермана.

      Отговор
      • 154. Павлина  |  01.12.2010 в 18:57

        Да, някои изисквания в инструкцията подлежат на коментар.

        3) Тази получерна запетая в примера на мен ми боде очите, не знам другите как я възприемат. Според мен проблемът е по-скоро графичен и действително зависи от конкретния случай. (Колкото и да съм пунктуална, това изискване клони към издребняване :)

        4) Не мога да разбера въпроса. Нали рубриките си започват с главна буква?

        5) Да, така се разглежда, но двоеточието може да означава и край на изречение, например преди пряка реч. Друг случай, за който се сещам и е често срещан в публицистиката: Име: (важна мисъл, изведена като заглавие), например Паси: Във или извън ЕС, Турция ще е новата велика сила.

        6) Разбирам аргумента ти, но вероятно е съобразено с тенденцията към подравняване вляво на всичко на света, защото зрително се възприема по-бързо.

        В 1) и 2) има ли питанки всъщност?

        Отговор
        • 155. piliph  |  02.12.2010 в 0:23

          Ad 2) Бият ли коректорите през пръстите, ако пишеш „2/3“, „пиле/та“ ([полу]слято), но „и/ или“, „№ 22/ 1.12.2010“ (с шпация)? И тук ли няма правило? Какви са препоръките на блогословстващата?
          Ad 4) Дали? Трябва ли да се капитализира началната буква след булета в третия случай? Първите два са дадени и са ясни.
          1. Купих:
          * яйца;
          * пилешко и
          * мотика.
          2. Аз знам:
          * Ти ме роди.
          * Ти ме очовековечи.
          * Ти дважди ми бе родителница.
          3. Има три вида хора:
          * добри – да се срещаш с тях е удоволствие;/.
          * л?оши. По същество те са противоположност на първата група. Естествено необходими, защото иначе добротата не би била забележима. И все пак можеше да има просто балансирани люде.
          * К?одоши. Според международната класификация…

          Отговор
          • 156. Павлина  |  06.12.2010 в 11:09

            2) Няма изведено формално правило за интервалите около наклонената черта. В примерите, които илюстрират нейната употреба в цитирания многократно от мен “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), интервали липсват:
            80 лв./кв.м; дограма каси 202/130, категорията определеност/неопределеност, преводи от/на английски.

            Единствено при отделяне на стихове, когато са написани на един ред, са оставени интервали:
            Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече… (с. 116–117).

            Блогословстващата (много ми хареса това езиково попадение, макар че ми звучи доста възвишено), общо взето, не оставя интервали около наклонената черта, с изключение на случаите, когато някакви висшестоящи графични причини налагат обратното, например: брой 208 (33) / ноември 2010 / цена 5 лв.

            Ако цялата тази информация, която стои на корицата на едно списание например, се сбие, читателят трудно ще я възприеме, а и затварящата скоба ще се залепи за наклонената черта и вероятно ще подразни окото.

            4) В посочения по-горе речник са изведени правила за оформяне на рубрики (това е терминът, който се използва за означаване на текст, разчленен на точки и подточки). Ето едно от тях: “Рубриката започва с главна буква, когато включва едно или повече изречения или когато трябва да се придаде самостоятелен характер на отделни думи или словосъчетания” (с. 128–129). Достатъчно основание, за да се изпишат рубриките в т. 3. с главни букви.

            Отговор
  • 157. Люси Петрова  |  07.12.2010 в 17:32

    Здравей, Павлина!
    С голямо удоволствие следя блога ти. Тук намерих отговор на много въпроси, които съм си задавала и аз.
    Ето още едно бързо питане от мен: кой е правилният израз – „Храмът – моят дом“ или „Храмът – моя дом“?
    Благодаря предварително за отговора!
    Люси

    Отговор
    • 158. Павлина  |  08.12.2010 в 9:44

      Здравей, Люси, и благодаря за хубавите думи. :)

      Правилен е изразът Храмът – моят дом. Ако се опитаме да възстановим изречението, то би звучало така: Храмът е моят дом. Тук е моят дом представлява съставно именно сказуемо, а именната част на това сказуемо (моят дом) получава пълен член.

      Хората от моето поколение с удивление разбират, че има такова нещо – съставно именно сказуемо. По-рано в училище се говореше само за сказуемно определение в подобни случаи. Ето някои примери за съставно именно сказуемо, което най-често се образува със спомагателния глагол съм:
      Ти си човекът, на когото мога да разчитам.
      “Братя Карамазови“ е последният роман на Достоевски.
      Бургас
      се оказа най-добрият град за живеене в България.

      Отговор
      • 159. Люси Петрова  |  08.12.2010 в 11:27

        Благодаря за помощта! :)
        Радвам се, че има хора като теб онлайн – ти си един истински будител!
        Люси

        Отговор
  • 160. piliph  |  09.12.2010 в 18:22

    Мерси за отговорите. Вчера си вървя край Орлов мост и виждам, не за първи път, автобус № 9 с надпис в зелено „100 % Природен газ“. Според тълковния речник на Юродикт, „газ“ е в мъжки род като състояние, а в женски – като гориво. Според БАН имало отделна речникова статия за „природен газ“. Макар че всички се интересуват от цената на газТА. Може би поради липсата на твърди правила е за предпочитане компромисният среден род – „синьо гориво“, шегувам се. Мен ме интересува модерната или модерният биогаз? Биогазът + биогаза : биогазта в Гугъл е ок. 7 000: 97. Явно тук слятото писане се налага поради усещането на био като представка.

    Отговор
    • 161. Павлина  |  10.12.2010 в 9:33

      Твърди правила има, но нещо ни кара да се съпротивяваме срещу тях. Ето тук съм писала за газа, газта и за сложните им отношения.

      Би трябвало биогаз да е от м.р., защото това си е вещество в газообразно състояние, както е природният газ. Също така е редно да се пише слято, защото био е съкратено прилагателно име (< биологичен), подобно на еко (< екологичен), а сложни съществителни, чиято първа съставка е такава, се пишат слято. От морфологична гледна точка био е корен (както и газ), а не представка.

      Отговор
      • 162. piliph  |  10.12.2010 в 20:40

        Мерси за газьола, втечненият газ и с-ие. Явно наистина трябва да прочета целия блог. И за представката сбърках, имах предвид, че не е самостоятелна като „ски/ голф маниак“.

        Отговор
  • 163. Judi  |  16.12.2010 в 15:37

    Здравей Павлина! С обясненията за интервалите след № и т.н. ми спести един въпрос, но сега стартирам. Правилна ли е думата „законоустановен“? В следното изречение: „С оглед на представените доказателства и гореизложеното съдът определи следното…“, преди съдът има ли запетайка? И още един въпрос за запетайка в изречението: Ответникът дължи незаплатена енергия за 2005 г. и законна лихва за забава ведно с лихвата върху главницата. Преди ведно има ли запетайка? Как се пиши „впоследствие“ – заедно или отделно? И още нещо, което ме е срам да попитам, но ще ме е срам само пет минути, защото после ще знам, е точно конкретен израз. Ищецът се представлява от адвокат Иванов с пълномощно отпреди. Как се пише отпреди – слято или разделено? И пак ще питам за дефис. Има ли го в случая: Поддържаме исковата молба и допълнителната молба-уточнение към нея. Е, много ме морят запетайките и дефисите! Желая ти късмет!

    Отговор
    • 164. piliph  |  17.12.2010 в 2:59

      В опит да замажа безчестното количество мои въпроси в другата тема и да дам основа тук, ето какво мисля аз:
      1. „Законоустановен” е вярно, също и „законово установен” (със закон), и „законно установен” (съобразно със закона).
      1.1. В този ред на мисли, макар че по логика и граматика би трябвало да е „конституциосъобразност”, ИБЕ-БАН преди година ми отговориха, че е придобило гражданственост и затова е правилно „конституционносъобразност”.
      2. „определи” е първото сказуемо, до него изречението е просто; словоредът е нормален; разширеното обстоятелствено пояснение (?), предшествано от сложен предлог също не изискват запетая. (Но: „като взе предвид това, съдът …”)
      3. Предлозите поначало не влекат запетаи: „лихва с лихва”, „лихва ведно с лихва”. (На практика обаче в 99 % от случаите се изписва „лихва, ведно с лихва”, но според мен се дължи на хроничното пресоляване със запетаи и обособени части в юр. текстове; никой няма да напише „Microsoft пускат Windows, заедно с Office”)
      4. Наречието „впоследствие” е 1 дума (но преди 50-ина години: „в същност”).
      5. Мернах подобна тема. Според мен между разделното и слятото има смислова разлика: „отпреди потопа” е почти „преди потопа” – в цялото време преди тази точка; а „от преди потопа” е кажи-речи „от преди-потопа” – произхождащо от, взето от определен период. В нашия случай е още по-лесно, защото това, от което произхожда е определено само по себе си, самото „преди”. (Смисълът е „старо пълномощно”, „от по-рано”, „от предходно заседание”.)
      6. Поначало „молба уточнение” се пише разделно, защото се членува първата дума (НПРБЕ стр. 53 долу). При опасност от двусмислие се допуска дефис „молба-уточнение”. Според мен това е името на самостоятелен „жанр”, вид писание. Иначе в примера може да се приеме, че има разширено приложение, пишещо се с (дълго) тире („молба – уточнение към нея”). (По-проблематично е „съдията докладчик” или „съдия-докладчикът”.)

      Отговор
    • 165. Павлина  |  17.12.2010 в 9:46

      Здравей, Judy! Благодаря ти за пожеланието, което си ми отправила в последното изречение. Първо ми прозвуча като “Желая ти късмет, когато търсиш отговор на моите въпроси”, но после реших, че ми желаеш късмет изобщо. :) Е, добрите пожелания понякога се връщат към този, който ги е направил. Самата ти извади късмет, и то точно с въпроса, от който си се срамувала за кратко. Но ще те държа в напрежение няколко дни. Понеже piliph ме изпревари и постави основата на отговорите, аз само ще ги допълня. Много благодаря за безкористната помощ:

      1. Макар че не е включена в правописния речник, думата законоустановен се пише така. Съединителната гласна о между двете основи подсказва това (закон-о-установен). Правилото е доста по-сложно, но не виждам смисъл да го коментирам тук.
      1.1. Да, аз също мисля, че по-логично е конституциосъобразност, защото отвежда към “съобразен с Конституцията”, а конституционносъобразност – към “съобразен с конституционността”, което вече е по-неопределено (първо бях написала по-мъгляво, но реших, че не бива човек да принизява толкова стила си, когато пише за устоите на правовата държава :).

      2. Аз не бих поставила запетая пред съдът, но няма да е грешно, ако се сложи – в този случай изразът пред думата представлява обособена част, отграничава се смислово и интонационно от останалата част на изречението.

      3 и 4. Съгласна съм.

      5. Случаят с отпреди/от преди е много заплетен. Ще напиша отделна публикация, без да се надявам, че ще го изясня веднъж завинаги. ;) В посочения пример бих изписала отпреди. Ако правилно съм разбрала, pipliph е на различно мнение тук.

      6. Именно възможността молба уточнение да е самостоятелен юридически “жанр” ме притеснява в случая. Иначе съм съгласна с piliph. Ако това е строго определен формуляр, утвърден със законов акт, и изписването му по установения начин има правна сила, аз съм готова да оттегля всичките си аргументи, но все пак ще посоча, че би било добре юристите да се съобразяват в по-голяма степен с правописните правила в българския език, когато творят държавните.

      Отговор
    • 166. piliph  |  17.12.2010 в 14:49

      Колко неясно и непълно пиша значи:
      1.1. Освен честотата на формата с -нн-, другият им аргумент е подобието с „конституционнодемократичен“ (където вече -нн- е правилно). (Не съм доволен, но след като съм питал и са ми отговорили, следва да се съобразя.)
      2 и 3. са Без запетая.
      5. Да, по аналогия със „с пълномощно от долу“ (от архива в мазето) – „с пълномощно от преди“ (от оня ден). Ще чакаме с интерес.
      6. Чак толкова строг не, но да, заглавието е „молба уточнение“, „уточнение към ИМ“ или „допълнителна молба“. Аз съм за без тире. Теб не разбрах.

      Отговор
      • 167. Павлина  |  20.12.2010 в 11:14

        Да, 2 и 3 са без запетая, само допълних, че ако в 2 се сложи, няма да е грешно.
        За молба уточнение аз също смятам, че трябва да е без дефис, но допуснах възможността юристите да са решили да е с дефис и в такъв случай бих оттеглила правописните си аргументи.

        Отговор
  • 168. Judy  |  20.12.2010 в 12:20

    Благодаря, Павлина! Късметът, който ти пожелах, си е лично за теб и за хубавия ти блог! Както ми се струва, Piliph си е направо от системата, в която работя, а с тяхното мнение аз и без това си се съобразявам. Твоето мнение на филолог си е лично за мен и ми е много ЦЕННО. От въпросите, които ти зададох, съм сгрешила само с „молбата уточнение“. Ще мина към добрите ученици! А за „отпреди“ не питах как се пише изобщо, а как се пише в точно конкретния израз. И получих точно конкретен отговор. До скоро!

    Отговор
  • 169. Judy  |  22.12.2010 в 12:46

    О, Павлина, ти наистина ме изненада! Никога не съм била срамежлива, но не очаквах, че това ще ми донесе награда. И ще ме направи щастлива! Имам си още „езикови питанки“, но сега исках само да благодаря.

    Отговор
  • 170. Ива  |  24.12.2010 в 16:18

    Весело посрещане на празниците, Павлина! Твоят блог беше едно от най-хубавите открития, които направих в Мрежата тази година. Затова пожелавам и на теб нови територии и вдъхновения през Новата!
    Използвам повода и да си задам въпрос, който отдавна ме човърка.
    Никога не съм сигурна как е правилно да се каже в учтива форма: „Вие сте поканен/поканена“ или „Вие сте поканени“, когато се отнася за ед.ч. Също и в случая „Вие сте бил/била“ или „Вие сте били…“ Та, кой е правилният израз?
    Предварително благодаря за отговора и още веднъж Весели празници!

    Отговор
    • 171. Павлина  |  25.12.2010 в 20:51

      Много благодаря за пожеланията, Ива, дано се сбъднат! Весели празници и на теб, нови открития в интернет, мир и хармония в личното ти пространство! :)
      По въпроса, който ми задаваш, съм писала в предишния си блог, но тъй като отговорът е разпръснат в публикацията и в коментарите към нея, ще го обобщя в една статия следващата седмица.

      Отговор
      • 172. piliph  |  26.12.2010 в 19:31

        А) Накрая в другия блог се спори: „сте били уведоменА” (подобен прим. у цит. Мурдаров) или „сте били уведоменИ” (Куин съгласува страд.прич. с глагола и си противоречи вътрешно май).
        Б) Съгласен съм с Фрея (неспециалист; консервативен; омерзение от правилото; винаги главна буква), освен за последното (малка буква за мн.ч.).
        В) Съгл. Мурдаров с местоим-то се съгласуват сложните глаголни форми, а това са само думите на –л/ла/ли, докато прил. и страд.прич. се съгл. с пола на дееца. Признава съпротивата у носителите на езика. Почти задава философския въпрос: Трябва ли от родолюбие, педантичност или аристократичност да сме перфектни „книжовноговорещи”да настояваме на практически и мнемотехнически много трудно правило, след като езикът исторически следва неграмотността?
        Г) За главната буква вероятно е от групата на набитите в главата максими. Поне при мен. Но за да проявяваш истинско или дори формално уважение, трябва да имаш (а) поне бегла представа към кого и (б) дистанция от него. Ако нямаш, не се обръщаш с учтива форма. Графичното правило (капитализацията) само засилва граматичното (2л.мн.ч.). Не може да има полу-учтива форма. И как така в художествената литература? Ако се обръщате към някого, към читателя, тя става публицистична? И как така официални документи в художествената л-ра (заб. към 29.2.)? Примерите на Куин са убедителни, че в официалната се пише официално, но не и че извън нея въобще може да възникне учтива форма. Макар че Фрея дава пример.
        Д) И само да си кажа, за формулата за обръщение никак не ми изглежда естествено „уважаеми г-н Директор” – хем му пишем длъжността от почитание с гл. буква, хем го съкращаваме „г-н”. А „уважаеми госпожи” (може би преди време не) звучи изкуствено, подигравателно, срв. с „уважаеми дами”.

        Отговор
        • 173. Павлина  |  27.12.2010 в 12:20

          Първата част от статията за учтивите форми е тук. За главните букви ще пиша по-късно.
          Що се отнася до съкращението г-н, когато е част от обръщение в началото на писма, покани и др., вероятно въпросът трябва да се постави така: употребата на съкращение на дадена дума вместо пълното ѝ изписване означава ли, че пренебрегваме самия обект, назован с нея? Моят отговор клони към не. Графичните съкращения се използват, защото са удобни, пестят време и т.н. Аз не ги асоциирам с пренебрежение, омаловажаване или нещо подобно. Разбира се, може и да не съм права.

          Отговор
  • 174. piliph  |  30.12.2010 в 17:48

    Вчера в трамвая, четейки превод на Пърсиг, излязъл от печат декември 1980 г.,…
    1. Като израснал в София, книжовният говор не ме затруднява особено, с изключение на убийственото ми: излезнал или излязъл, излязох или излезнах, влезнал или слязла, или пък слезнала – кое е правилното, има ли нюанси? (Браузърът отскоро ми подчертава грешките и сега е подчертал „излезнал“, „излезнах“, „слезнала“, но на мен те ми „звучат“.)
    … докато беше спрял на един светофар, …
    2. А каква е етимологическата идея на „светофар“, няма ли повторение и защо не „цветофар“?
    … попаднах на следното изречение: „А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал“.
    3. Определителното и обстоятелственото за условие изглеждат логически грешни (нали?) и все пак *звучат* много по-добре от съчинителното „и би сторил добре, ако се бе вслушал в тях“ или „ако се беше вслушал в които, би сторил добре“. Каква е тайната на тази инверсия?
    4. И накрая, винаги ли наставката „-им“ взема ударението при прилагателните? Мислим, носим, водим? :)

    Отговор
    • 175. Павлина  |  03.01.2011 в 17:22

      1. В моя роден говор не се употребяват глаголи от типа на влезна и може би затова те винаги са ми изглеждали странни. Все пак как стоят нещата обективно? В новия правописен речник липсват влезна, излезна, слезна. В многотомния речник на българския език влязна (sic!) и излезна са включени в статиите за влязвам и излезвам като техни видови аналози (първите два глагола са от свършен вид, а вторите два – от несвършен). Отбелязва се, че думите са остарели и диалектни. По първото определение – а вероятно и по второто – може да се поспори, защото влезна, излезна и слезна имат много широка употреба днес. Във всеки случай използването им в книжовната реч не се толерира според мен. Възможно е влезна, излезна, слезна да се предпочитат пред вляза, изляза, сляза, защото наставката -н- е ясен белег за свършения вид на глагола. В българския език има добре изразено видово противопоставяне при глаголите и (част от) носителите на този език явно се стремят да използват глаголи с формален показател за свършения/несвършения им вид.

      2. Думата светофар е заета от руски, но това е “творческа” заемка. Втората съставка на руското светофор идва от гръцкото φόρος (който носи), а ние сме го преосмислили с фар. Не знам защо не е цветофар, вероятно отговорът се крие в историята – може първите светофари да не са били червено-жълто-зелени и водещо при назоваването да е било наличието на светлина, а не нейният цвят.

      3. Изречението А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал ми звучи неестествено. Мисля, че най-добрият, най-ясен и най-лесен за възприемане е вариантът А в тази книга има доста съвети за мъдреци и би сторил добре, ако се вслушаш в тях (ако книгата е непозната за читателя до този момент) или пък А в тази книга има доста съвети за мъдреци и щеше да сториш добре, ако се бе вслушал в тях (ако читателят е разполагал с книгата, но не се е поучил от мъдростите в нея).

      4. Невинаги. Сещам се за две прилагателни, при които ударението не пада на последната сричка: движим и видим. Прилагателните от този тип всъщност са сегашни страдателни причастия по произход – граматична категория, за която традиционно се приема, че е мъртва в съвременния български език, но напоследък се възражда (това не са само мои наблюдения) и нищо чудно постепенно да заживее нов живот.

      pipiph, още няколко въпроса с подобна трудност – и ще закрия “Езикови питанки” :)))))

      Отговор
      • 176. piliph  |  05.01.2011 в 13:10

        Ще се плашим(е) ли? Ходи търкаляй кашкавал! (А сериозно: мерси; за 1 ще се старая; 2 е изненадваща находка; при 4 явно съвпадението с 1л.мн.ч. не е определящо, първоначалната ми чуденка беше `вòдим` или `водѝм`. А като съм се изпоразписал: 5. защо `а` в `делà` се произнася `а`, когато идва от дело, и `ъ` от дял (предполагам: реформата 1945) и може ли да се укаже за кое става дума в писмената реч (когато контекстът не помага, ударението – също)?)

        Отговор
        • 177. Павлина  |  05.01.2011 в 22:47

          Буквата а, подобно на много други букви в българския език, може да означава повече от един звук. В дела, когато това е форма за мн.ч. на дело, буквата а означава звука а, който пък като морфема е окончание за мн.ч. на част от съществителните от ср.р. В дела, когато това е членувана форма на думата дял, буквата а означава звука ъ, който е краткият определителен член на съществителните от м.р. По традиция така се изписва краткият член от много време. Отечественофронтовската реформа няма пръст тук. Не се сещам за разумен начин да се отбележи ясно и недвусмислено коя от двете думи трябва да възприеме читателят, ако контекстът е подвеждащ. В случай че е въпрос на живот и смърт, евентуално с бележка под линия.

          Отговор
  • 178. piliph  |  11.01.2011 в 1:37

    Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/ напиша „свястна“. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна… ; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима. Как е на изток?

    Отговор
    • 179. Ива  |  11.01.2011 в 10:41

      На изток казваме „свястна“. „Свестна“ звучи доста странно. Също така обаче използваме и „свястен“ :)) Явно си харесваме я-то…

      Отговор
      • 180. Павлина  |  12.01.2011 в 8:28

        Започнах да пиша отговор, но не се побира в полето за коментар ;), затова ще го публикувам отделно.

        Отговор
        • 181. Пламен Кочев  |  03.05.2017 в 16:14

          В България явно има разделение на а-кане и е-кане. Вероятно и на някои дриги *-канета, за които не се сещам сега. В Русия има подобна граница на О-кащите (на север от Москва) и на А-кащите около Москва и по на юг.

          Отговор
  • 182. Brasil  |  11.01.2011 в 21:13

    Здравей, Павлина! Поздравления още веднъж за чудесния блог! Следя с интерес всяка една статия. Моят въпрос е коя от двете форми е правилна „закръгляне“ или „закръгляване“, понеже възникна спор с едни колеги? Според мен и двете са верни, но не мога да бъда категоричен. Поздрави! :)

    Отговор
    • 183. Павлина  |  12.01.2011 в 8:37

      Здравей, Brasil, и благодаря за поздравленията. Аз също мисля, че тук няма правилна и неправилна дума. И двете са включени в правописния речник. Разликата между тях е в това, че едната е образувана от глагол от свършен вид (закръгляне < закръглям), а другата – от несвършен (закръгляване < закръглявам). Възможно е да има някакви предпочитания, ако се използва като математически термин (закръгляне/закръгляване на числа), но аз не съм специалист и не мога да се произнеса категорично. Според съпруга ми, който е човек на точните науки, а и според моите спомени от гимназията, на числата повече подхожда закръгляване. Напоследък обаче като че ли се предпочита закръгляне (справка – Google :).

      Отговор
      • 184. Спас Колев  |  12.01.2011 в 11:14

        А на хората повече подхожда „закръгляне“. :)

        Отговор
        • 185. Павлина  |  12.01.2011 в 13:20

          Със сигурност. А на някои хора още повече подхожда окръгляне. ;)

          Отговор
        • 186. piliph  |  12.01.2011 в 14:13

          А когато закръгляваш (тръгваш си) от работа, след като цял ден си оцифрявал, не си ли човек?

          Отговор
  • 187. Judy  |  14.01.2011 в 13:29

    Здравей, Павлина! С пожелания за много хубава година се присъединявам към въпросите за променливото „я“ – твърдени или твърдяни? И още нещо относно следното изписване: 2-ри път, 3-ти поред, 4-ти клиент, но как се пише 50-ти или 50-и, 5-ти или 5-и, 6-ти или 6-и, 55-ти или 55-и и т.н.?

    Отговор
    • 188. piliph  |  14.01.2011 в 16:03

      Една статия критикува разрешението за редните числителни от 1. до 4., но според мен и в НПРБЕ има логика, т.к. при тях основата не съвпада с бройното.

      Докато чакаме, малко Гугъл-статистика:“твърдяни“ – 1790; от тях само в 82 не се срещат словоформи на „съд“, „жалба“ и „ищец“ (т.е. не са, както казва Джуди, „от системата“); „твърдени“ – 6740, от тях 2930 без съд/жалба/ищец, 3670 – със, грешка – 140. Предпочита се напр. „твърдяните факти и наведените от ищцовата страна доводи“. Странно защо, като ед.ч. почти не се употребява? Според статистиката изглежда, че следването на традицията в съдебната практика затихва.

      Отговор
    • 189. piliph  |  16.01.2011 в 6:23

      Въх, от несъдебните „твърдени“ къде половината са всъщност „твърдения“/ „твърдение“ с пропусната последна буква; а сред съдебните не виждам такива грешки.

      Отговор
      • 190. Павлина  |  16.01.2011 в 14:33

        Judy, благодаря за пожеланията. :) Според правилата трябва да е така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. Всички останали числителни имат само накрая (или пък -а, -о за ж.р и ср. р.): 5-и, 6-и, 7-и, 50-и, 66-и и т.н. Ето тук още малко информация.

        Редно е да се пише твърдени, видени, засмени, също твърдели, видели, засмели се. Ще обясня правилото в статията.

        piliph, благодаря за статистическите проучвания, проблемно си е прилагането на правилото при твърдени (и не само).

        Отговор
  • 191. piliph  |  31.01.2011 в 13:52

    Здравей, огражда ли се „за съжаление“ със запетаи?

    В „Граматика за всички“/ Кръстев, 1992, 2004 г., стр. 218, се разглеждат общо *вметнати* думи, които обикновено „се отделят със запетаи“. НПРБЕ разграничава *въвеждащите* думи и изрази, които не се отделят със запетая (освен ако на автора му скимне – защото как иначе да разбереш колко силно е противопоставено) – 53.2.6, 56.4. (Т.е. тенденцията като че ли е към по-голяма свобода.) В нета масово циркулира едно ръководство (тук пише, че е от учебник за 12. клас), в което към въвеждащите без запетая е добавено „за съжаление“, а въвеждащите поначало се отделяли със запетая (вж. третата т.1, второ и трето тире). По-нататък (т. 11) се посочва, че „например“ е *вметната* част, която не се огражда със запетая.

    Отговор
    • 192. Павлина  |  01.02.2011 в 8:58

      Пунктуацията на вметнатите и въвеждащите думи и изрази е с доста “плаващи” запетаи. Общо взето, със запетаи се ограждат глаголните форми или изразите, които съдържат глаголни форми (разбира се, така да се каже, да речем, изглежда) или пък трябва да откроят/противопоставят отделни факти (първо… второ… трето; от една страна… от друга страна; напротив).

      При въвеждащи думи и изрази от типа на за съжаление, например, впрочем, навярно не е препоръчително да се пишат запетаи. Има обаче случаи, когато се налага, най-вече когато въпросната дума или израз е в средата или в края на изречението:
      За съжаление така се случва, когато се довериш на някого.
      Така се случва, за съжаление, когато се довериш на някого.

      Отговор
      • 193. piliph  |  04.02.2011 в 18:23

        След неколкодневен шок започвам да виждам това (не)пунктуиране като логично с оглед целта да се намали насичането със запетаи (по-горе предположих, че има такава тенденция) и близката до наречие функция на „за съжаление“. На мен ми се беше набило, че „за съжаление“ е от категорията на *винаги влечащите запетаи*, тъй като не е посочено в 53.2.6. и при по-стария Кръстев, а и вероятно съм бил попаднал и на претендиращи да са или изглеждащи като изчерпателни изброявания, в които отсъства (вж.напр. Кратка практическа граматика, Светла Коева /дано там „чели“ е грешка при набора/). Осъмни ме и че насреща заставаше само един копи-пействан до безсъзнание източник. (Но ето, в последствие се намират и други.) Човек не иска да приеме, че бърка, още повече когато навярно е допълвал мнимо липсващи запетаи. Но стига толкова психо-пунктуационни изповеди…

        Наличието на глагол или противопоставяне е – предполагам – лесен за употреба признак, който посочваш. Аз дотук си представях, че разликата е повече в качеството *страничност спрямо действието в изречението* (53.2.7.). Но „според мене“ и „за съжаление“ са странични, квази лирични отклонения, „за съжаление“ съдържа и момент на противопоставяне.

        Сега пък ме притеснява „изглежда“ (=като че ли). Ти го отнасяш към огражданите. Обикновено обаче край него запетая не се пише. Даже мноооого рядко. Запетаята тук е по-скоро от категорията на тези „по избор“ („плаващи“, както казваш) – обр. 53.2.7.

        И, за завършек, правилно ли ми се струва, че са възможни и трите варианта:
        Но, за съжаление, тя отмъстила… – ярко обособяване (така е в оригинала, вж. Гошо);
        Но за съжаление, тя отмъстила… – може *без* след едносричен;
        Но за съжаление тя отмъстила… – поначало въобще без.

        Отговор
  • 194. Judy  |  14.02.2011 в 16:42

    По повод на темата бих попитала и аз нещо. На служебно организиран курс лекторът ни беше дал следното правило:
    Щом има „за“ в словосъчетанието – за радост, за бога, за съжаление – не се ограждат със запетаи, както и
    може би, обаче, сякаш, например, всъщност, /като махнем специфичностите, разбира се/. Задължително се ограждат със запетаи: надявам се, разбира се, без съмнение, мисля си. Да спазвам ли това правило? Специално за „без съмнение“ важи ли? Освен това би ли поставила запетаята в следното изречение, защото всеки път, когато го пиша, се съмнявам: Произнасянето по тези въпроси ще стане по-късно съобразно казаното по-горе. Или: Ще се произнесем съобразно фактологическия състав на чл. еди-кой си от ГПК /например/. Изобщо трябва ли да има запетая?
    Поздрави за участието на piliph. На Павлина вярвам безпрекословно, но и от него научих много неща.

    Отговор
    • 195. Павлина  |  15.02.2011 в 13:32

      Judy, запетаите при вметнатите и въвеждащите думи не бива да се абсолютизират. Да, има определени правила: тези се пишат без запетаи, а онези – със запетаи, но при колебание водещ е смисълът все пак. Ако има опасност дадена дума (или думи) да бъде схваната като непосредствена част от изречението, а не като отношение на говорещия към това, което казва, тогава трябва да се поставят запетаи. Например:
      Без съмнение Иван се запъти към мястото на срещата. (Иван не изпитваше никакво съмнение, никакво подозрение, когато се запъти…)
      Без съмнение, Иван се запъти към мястото на срещата. (Сигурен съм, че Иван се запъти…)

      В първото изречение, което си посочила, е необходима запетая – съобразно казаното по-горе според мен е обособена част. Във второто изречение обаче няма основание да се постави запетая.

      Аз също съм задължена на piliph за критичните му и обстойни коментари. Що се отнася до мен, по-спокойна ще бъда, ако ми вярваш резервирано. ;)

      Отговор
    • 196. piliph  |  15.02.2011 в 22:32

      Може би зависи от речевата ситуация:
      1. произнасяне съобразно казаното – дадени са някакви съображения и се казва, че ще се произнесе, съобразявайки се с тях. Тогава няма инверсия, няма и обособена част според мен. (Подлог сказуемо кога как.) Тук има 2 подварианта:
      1.1. произнасянето ще се извърши от съда съобразно казаното от някой друг (закона, съдията) – би могло да се мисли за въвеждаща или вметната.
      1.2. произнасянето ще се извърши от съда съобразно казаното от съда – тук наблюдаваме типичната безличност на диктуващия протокола, за която говорихме по-нагоре.
      2. отлагане съобразно казаното – че по-горе е обяснено защо произнасянето не може да се направи сега. (Съобразно казаното произнасянето ще стане при наличие на следните допълнителни предпоставки.) Тук бих сложил запетая.
      3. май е възможен и смесен вариант – по-горе сме описали КАК ще се произнесем и ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ще се произнесем.

      Отговор
      • 197. Павлина  |  17.02.2011 в 8:18

        О, тук може да теоретизираме безкрай за запетаята. ;) За да се третира дадена част от изречението като обособена, не е необходимо да има инверсия. Достатъчно е тя да се отличава с относителна интонационна и смислова самостоятелност и да е незадължителна смислова и структурна съставка на изречението – така е по определение.

        Вариант 2 също е възможен. Ако е така, за да е по-ясна връзката, добре е да се постави тире вместо запетая.

        Отговор
      • 198. piliph  |  17.02.2011 в 12:13

        Та аз в „Ще действам по-късно съгласно чл. еди-кой си“ (вар. 1) не бих сложил запетайче.
        Което ми напомня, че като правихме диктовки в 5-6 клас, все бърках – пишех многоточие вместо нов ред. В гимназията в чуждоезиковите винаги си казваха пунктуацията – то пък пак проблем – може по погрешка да изпишеш с думи знака. Угодия няма. Хо-хо, остареф.
        Между другото съставът е фактически, а не фактологически :)

        Отговор
  • 199. vilervale  |  18.02.2011 в 13:10

    Здравейте!
    Днешните ми въпроси към любимото ми място за езикови питанки :) са два:
    1. „Ето го най-после романа, ето го най-после автора!“ (предговор към „Разговор със Спиноза“, Гоце Смилевски, „Колибри“). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?
    2. „Така, с един вид държавно разбойничество, беше заченат по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор.“ (Джими Камбуров, „Иронии на спарагмоса“, вестник „Култура“ ). Не би ли трябвало сказуемото да е в мн.ч. – „бяха заченати“? В преводите от английски все повече се утвърждава като норма ед.ч. на глагола в такива случаи (защото така е в английския), но щом вече и коскоджемити литературоведи като Джими употребяват така езика, започнах да се разколебавам в познанията си… Кое е правилното?
    Поздрави

    Отговор
    • 200. Ivo  |  18.02.2011 в 20:12

      На едно ще се осмеля да отговоря като неспециалист, пък нека после ме хулят.
      В случая имаме сложно съставно изречение от две прости такива. И двете прости изречения са с безлична глаголна форма, което обуславя неналичието на подлог в изречението. И при двата случая (романа и автора) те се явяват непреки допълнения в изречението. Ако имахме падежи, щяха да са в дателен или родителен падеж в зависимост на степента на изместване на дателния от родителния падеж.
      Сбърках ли?

      Отговор
    • 201. piliph  |  18.02.2011 в 23:09

      1.На мен ми се струва,че изречението е елиптично; все пак „го“ ясно показва несъвместимостта с пълния член. В авторитетните интернет издания е писано по сходен въпрос.
      2. на мен ми се случва и без да съм подвластен на английския – мисля изречението, пиша го и после добавям втори подлог, без да се сетя да съгласувам. Среща се и обратната грешка: „Иван заедно със Стоян и Катето Петрови (когато „и“ е към Стоян) дойдоха.“ Как е обаче при „както и“?

      Отговор
      • 202. Павлина  |  20.02.2011 в 13:10

        Всяка помощ е добре дошла за мен. :) Отговорът на първия въпрос е тук.

        Що се отнася до втория въпрос, трябва да имаме предвид, че се срещат отклонения от правилното граматическо съгласуване, което изисква сказуемото да е в мн.ч., когато подлозите са два или повече. Едно от отклоненията, които не се третират като грешки, а като синтактични явления, утвърдени в практиката, се наблюдава, когато между подлозите има семантична близост или ако означават абстрактни понятия. Тогава се допуска сказуемото да бъде в ед.ч.: Размърдаха се всички, дигна се шум и врява (Д. Талев, “Железният светилник”).

        Тъкмо като близки по смисъл (не непременно синоними!) могат да се окачествят по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор, затова е допустимо в книжовната реч сказуемото да е в ед.ч. – беше заченат.

        piliph, съгласуването при конструкциите с както и, заедно с не са регламентирани или поне аз не съм срещала регламентация досега. Трябва да се поразровя из литературата, но не знам кога ще успея. Според мен в живия език все по-често се употребява сказуемо в мн.ч.

        Отговор
  • 203. Judy  |  18.02.2011 в 20:11

    Добре. Благодаря! За запетайките – ясно /е, съвсем не идеално/. За „фактологически“ – също, защото „логос“ на гръцки значи „дума“. Просто не се замислих, че в случая няма общо с фактическия състав на членовете. Но искам да попитам друго. Когато изреждам чл.21 от …, чл.15 от…, как е правилно да ги изписвам – без да оставям разстояние след точката или така: чл. 21, чл. 315…? Аз винаги оставям разстояние, но ми направи впечатление, че не всички го правят. А и при подравняването на страниците чл. ми остава на горния ред, а цифрата – на долния. Сигурно не е важно, но ми е интересно да знам как е правилно, защото ми се налага ежедневно.
    Поздрави!

    Отговор
    • 204. piliph  |  18.02.2011 в 22:55

      Леле, дано после Павлина не ме бие, че и изземвам компетентност, ма пуста краста… :) Точката поначало си иска интервал дори когато значи съкращение: „напр. сега“. Изключение понякога се прави за междинни точки, щото нали все пак съкращаваме, пестим място: „и т.н.“ Поначало могат да се въвеждат и non breaking spaces – от Insert – Symbol – Special (или чрез зададена клавишна комбинация), но в случая не е болка за умирачка и да се пренесе на друг ред – нали ако не беше съкратено, тъкмо така би било.

      Отговор
      • 205. Павлина  |  20.02.2011 в 12:10

        Да, трябва да се оставя интервал след съкращението чл. и поначало след съкращенията, отбелязвани с точка. Изключение се прави “при графически съкращения на словосъчетания и изрази: ст.н.с.; и т.н.; 1 л. ед.ч.; т.нар.; пр.н.е.; пр.Хр.; сл.Хр.; в т.ч.; м.р.; сег.вр.; т.г.; т.е.” (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 125).

        Би било добре чл. 21 да не се разделя от края на реда, както и 2011 г., № 84, но това е неписано правило. (Аз се старая да го спазвам винаги когато е технически възможно.)

        Отговор
  • 206. River  |  21.02.2011 в 19:26

    Здравейте!
    Въпросът ми е във връзка с пренасянето на срички. Никъде не откривам как е правилно да се пренасят думи със струпани гласни – боец, поет. Думите имат две срички, но правилно ли би било да се пренесат по този начин на срички : бо-ец, по-ет. Т.е правилно ли е сричката пренесена на новия ред да започва с гласна буква или тези думи не могат да се пренасят?
    Благодаря ви предварително и дано въпросът ми не ви се стори твърде смешен :)

    Отговор
    • 207. Павлина  |  22.02.2011 в 8:44

      Правилно е думите да се пренесат точно така: бо-ец, по-ет. Това в случая е единственият възможен начин за пренасяне, защото имаме само по две срички в думите. По правило, при две гласни в средисловие имаме възможност или да ги разделим, или да ги оставим заедно на горния ред: те-орема и тео-рема. Но това може да стане само ако думата е поне трисрична и ако след втората гласна следва една съгласна. Да речем, при географски не можем да лавираме: само ге-ографски, неправилно е гео-графски. А въпросът не е смешен (изобщо не мисля, че има смешни правописни или пунктуационни въпроси). Някои детайли при пренасянето се знаят от малко хора.

      Отговор
      • 208. River  |  22.02.2011 в 16:20

        Благодаря за изключително точния и навременен отговор! А за географски, бях сигурна че правилно е да се пренесе по втория начин….гео-графски…..Хубав ден или по-скоро вечер ви пожелавам!

        Отговор
  • 209. Ляо  |  22.02.2011 в 15:16

    Павлина, здравей отново!
    Отдавна не съм писала тук, макар че не съм спирала да следя блога ти. Сега съм си приготвила списък с нови въпроси, и естествено, разчитам на отговорите ти. :) Ето първите няколко:

    1. Преди време възникна спор как се съкращават думите – конкретно примерът беше за ‘гръбначен’ в ‘гръбначен стълб’. Спомените ми от училище са, че ‘се съкращава на съгласна, след която следва гласна’, тоест трябва да стане ‘гръбн. стълб’. Другото мнение беше за ‘гръб. стълб’. За себе си нямам никакви съмнения, но просто обещах, че ще попитам и тебе.

    2. След ‘моля’ трябва ли да се пише запетая, като в ‘Моля пазете тишина!’ Това, което аз знам, е, че ‘моля’ може да се възприеме като служебна дума и затова запетаята може да се пропусне. Но моя позната учителка по български език твърди, че е задължителна.

    3. Може ли да обясниш кога е било решено, че ‘й’ престава да е полугласна, и става съгласна, при това сонорна? Изненадата ми беше голяма, когато го разбрах. Още повече се изненадах, когато малкият ми племенник ме осведоми, че ‘о, да, едно време думата за запомняне на сонорните съгласни е била ‘ламарина’, но сега вече е ‘емайлиран’! И това го беше учил още в първи клас, май. :)))

    4. И пак за запетайките. :) ‘Добре че’ се пише без запетайка пред ‘че’, нали? Това значи ли, че разни подобни изрази като ‘жалко че’, ‘странно че’, ‘лошо че’ и т.н. също се пишат без запетайка? А ‘взе че’, напр. ‘Взе че се ожени’? Така е правилно, нали? :) А ‘не стига че’ и ‘в смисъл че’?

    5. Мисля, че беше писала някъде за ‘доскоро’, но не можах да го намеря. Може ли да ме ориентираш къде беше? Там също имах някакви съмнения.

    Благодаря ти за отделеното време!

    Отговор
    • 210. Спас Колев  |  22.02.2011 в 15:46

      Хе, учителката на дъщеря ми беше изобретила думата „лаймарина“. Дидактичният ефект беше безспорен – всички я бяха научили от раз и я повтаряха по различни поводи години по-късно. :D

      Отговор
      • 211. Ляо  |  22.02.2011 в 21:55

        Браво на тази учителка, ‘лаймарина’ звучи още по-запомнящо се от ‘емайлиран’. :)
        А иначе изглежда, че тази промяна ще да е станала преди доста време. Отдавна, отдавна, колко да е отдавна? o_0

        Отговор
        • 212. Павлина  |  24.02.2011 в 9:10

          1. Ляо, трайни са спомените ти от училище. :) Съкращението трябва да е гръбн. стълб. Ето тук съм популяризирала изискванията за графическите съкращения. В предговора на предишния правописен речник има раздел “Правопис на езиковите съкращения”. Незнайно защо са го пренебрегнали в сегашния.

          2. Ще подложа въпроса на дискусия. Аз пиша запетая в тези конструкции.

          3. В областта на фонетиката не съм се задълбочавала, но доколкото ми е известно, й традиционно се разглежда като съгласна, особено в училище. Майка ми, бивша начална учителка, твърди, че поне от 1961 г. звукът й се представя като съгласна в учебниците.

          В академичната граматика й е в раздела за съгласните, но се подчертава особената природа на този звук: “Всички съгласни фонеми се организират или в корелацията по звучност–беззвучност, или в корелацията по мекост–твърдост – извън всякакви корелативни отношения остава само фонемата [й]… Фонологичното съдържание на [й] се изчерпва с признака глайдовост, който не се съдържа в нито една друга съгласна фонема… фонемата [й] е особен вид фонема, която в потока на речта има разностранно поведение. В този смисъл различните определения на [й] като сонорна, звучна фрикативна съгласна, полугласна и полусъгласна не са лишени от основания” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 1. Фонетика. С., 1982, с. 123).

          4. Не бих написала запетая в тези конструкции. При взе че се ожени е малко по-особено (но пак не се поставя запетая) – тези словосъчетания се третират като съставни глаголни сказуеми, защото взех се използва като формален глагол, подчертаващ значението на втория глагол и изразяващ отсянка на неочакваност.

          5. И аз започнах да се губя сред писанията си. :) Виж тук, в коментари 9–12.

          Отговор
          • 213. Ляо  |  24.02.2011 в 16:19

            Хах, излиза, че паметта ми е избирателна, защото пък нямам никакъв спомен за ‘й’ като съгласна – нито от училище, нито от университета. И определено е било доста по-късно от 1961 г., тъй като тогава още не съм била родена. :) Явно ще си остана с чуденето.
            Сега се прехвърлям на ‘доскоро’.
            П.П. Линкът ти е непълен.

            Отговор
            • 214. Павлина  |  24.02.2011 в 16:34

              Оправих линка.

    • 215. piliph  |  24.02.2011 в 9:33

      по 3. Може би е излишно да преразказвам Уикипедия, и то българската, и то в интернет, но: там е описана като полугласна – според международната транскрипция j, което се наричало звучен/ сонорен палатален апроксимант (на англ., има и лабиализиран), а полугласните (на нем. и „полусъгласни“) са съгласен (под)вид апроксиманти.
      по. 2 и 4: и аз – като учителката – мисля, че поначало има запетаи (друго е съставно сказуемо /“Моля да“/ или съюзен израз /в случай че/).

      Отговор
      • 216. piliph  |  07.03.2011 в 17:16

        Също така запетаи не би трябвало да има при „още повече че“, когато дава обстоятелство за подсилване и причина, т.е. когато е обратно на „макар че“, въпреки че определено има интонационна пауза преди „че“ (може би и заради последната сричка на „повече“). „Предвид че“ също следва да се пише беззапетайно.

        Отговор
  • 217. Judy  |  24.02.2011 в 13:39

    Здравей, Павлина! Моля, кажи ми как се пише „проекто доклад“. Вече чух всякакви варианти и се обърках. Помагай за пореден път!

    Отговор
    • 218. piliph  |  24.02.2011 в 14:01

      А защо те интересува – не може да са ви го възложили? 140 ГПК говори за „проект на доклад“; законопроект беше изхвърлено от ЗНА и останаха „проекти на нормативни актове“; запази се обаче в ПОДНС. При законите се предпочита законопроект, при останалите актове – проектонещоси (проектонаредба).

      Отговор
      • 219. Павлина  |  25.02.2011 в 10:03

        От правописна гледна точка трябва да се пише слято: проектодоклад. Обяснение – това е сложно съществително име, в което подчинената основа е свързана с главната чрез съединителната гласна о (проект-о-закон). Може да се спори коя е главна и коя е подчинена основа (закон, който е в проект/проект за закон), но така или иначе, в правописния речник има достатъчно аналози (проектонещоси :), които се пишат слято: проектопредложение, проектопрограма, проектоустав и т.н.

        Отговор
  • 220. Judy  |  28.02.2011 в 19:52

    БЛАГОДАРЯ!

    Отговор
  • 221. Horatio  |  08.03.2011 в 17:34

    Здравейте,

    Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения подобни на следното:

    „Концертът ще започне 1 час след като тръгнеме.“

    Благодаря предварително

    Отговор
    • 222. Павлина  |  09.03.2011 в 8:27

      От пунктуационна гледна точка тези случаи за мен са интересни – сблъсквала съм се с тях в практиката си и съм мислила по въпроса. Ще напиша отделна публикация в отговор. Предварително ще кажа, че аз не поставям запетая.

      Отговор
      • 223. Horatio  |  09.03.2011 в 17:25

        Благодаря!

        Отговор
        • 224. Павлина  |  22.03.2011 в 11:45

          Публикацията е тук.

          Отговор
          • 225. Vili  |  06.01.2013 в 18:45

            А каква е тази дума – `тръгнемЕ`? Вероятно имате предвид `тръгнем`?

            Отговор
  • 226. Horatio  |  09.03.2011 в 17:33

    Здравейте,

    Във връзка с колебанието ми при изписване на думата „наживо“/“на живо“ попаднах на следната статия: http://liternet.bg/publish2/egeorgieva/pravopisni.htm.

    В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетанието от предлог + същ./прил./нар. представлява „смислово обединен комплекс“. Как можем да преценим дали такова съчетание е „смислово обединен комплекс“. Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило?

    Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на „наживо“/“на живо“? Статията е от 2005 г. все пак.

    Отговор
    • 227. piliph  |  10.03.2011 в 2:13

      Аз лично не изпитвам нужда да пиша „на живо“ слято (live, на линия, online, на запис, влизам на топло, защото имам очила за на близо, когато книгата е наблизо пред очите ми; дори имайки пред очи, но предвид; но: наяве). Също и за „на място“, респ. „не на място“ (от цит. дискусионна статия; това вече в НПРБЕ го има слято, предполагам за значението „подходящ“, докато в интернет първите примери са за „обездвижен“, което вероятно е погрешно). След НПРБЕ от 2002 г. не е излизал нов „официален“ справочник. А и „лексикализирането“ отнема повече време и езикова практика. „Живо“ се ползва и самостоятелно, не е остаряло, падежно, за посока.
      Павлина май по-лесно допуска сливане („доскоро“ в смисъл за бъдеще; за „доскоро“ в смисъл „отскоро“ е ясно), но май не винаги и невинаги.
      Което ми напомня пък за понятието за вътрешен правопис, което може би е отмъщението на слона срещу чести и неясни правописни промени. Но идеята е вътрешно противоречива.

      Отговор
      • 228. Павлина  |  10.03.2011 в 22:45

        Започнах да пиша отговор, но неочаквано той се разрасна и в най-скоро време ще се превърне в статия.
        П.П. Публикацията се намира тук.

        Отговор
  • 229. piliph  |  11.03.2011 в 18:44

    Как се пише когато обществото може повече да търпи нещо? Иначе казано: „обществено поносимо“ задължително ли се изписва слято и, ако не, с ударение или със съединителна чертица следва да се оформи степенуването? Здрави!

    Отговор
    • 230. Павлина  |  12.03.2011 в 23:10

      Би трябвало да се изпише разделно, защото не се схваща като смислово единство, не се е лексикализирало (терминологизирало). Но какво степенуване имаш предвид?

      Отговор
      • 231. piliph  |  13.03.2011 в 2:44

        Сори: сравнителна или превъзходна. Може би не е по недоглеждане, а имат някакъв користен мотив, но това не го прави повече обществено поносимо. Как би станало с „по“?

        Отговор
        • 232. Павлина  |  13.03.2011 в 22:30

          Пак ме вкарваш в приключение. :) Трудно е да се степенува по традиционния начин в дадения пример. Аз бих казала/написала но това не го прави по-поносимо за обществото, ако непременно трябва да се използва частицата по. Въпрос на езиков усет е да се степенува в подобни случаи, не толкова на познания.

          Отговор
    • 233. piliph  |  14.03.2011 в 3:33

      Е, ако не (ми) беше трудно, щях ли да питам? Може да се каже (изговори), макар и да не е типично. Ако трябва да избираме, кое:
      – по-обществено поносимо или
      – по̀ обществено поносимо?
      Може би сега е моментът да се извъртим и да кажем: ами то щом може да се степенува, значи се е утвърдило като термин, следователно трябва да се изпише: по-общественопоносимо. Е, да, има го и варианта, като не знаем как се пише „спомо…л“, да напишем „спонсор“ :)

      Отговор
      • 234. piliph  |  14.03.2011 в 3:36

        Проблемът стои и пред бързо разградим и т.н. Напр. искаме да знаем коя таблетка се усвоява по-бързо, коя е по-бързо-усвоима?

        Отговор
        • 235. piliph  |  14.03.2011 в 3:40

          Хм. Може би точно тук въпросът не стои – „бързо“ е качествено, а не относително.

          Отговор
          • 236. Павлина  |  14.03.2011 в 8:32

            Проблемите със степенуването на подобни съчетания от наречие и прилагателно име (които се пишат разделно) или сложни прилагателни, образувани от наречие и прилагателно (които се пишат слято) са вероятно повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. При обществено поносим всъщност на степенуване подлежи поносим, което обаче се оказва предшествано от наречие, и затова подреждането на думите в този ред – по̀ обществено поносимо – на мен ми изглежда некоректно поне на този етап. Ако ми опрат дулото във врата, ще го напиша както по-горе – с ударение върху о, не с дефис.

            Що се отнася до по-бързо усвоим, там не би трябвало да има колебания, ако се изписва разделно (в правописния речник липсва бързоусвоим, но знам ли, може би се използва доста често от фармацевти и лекари и се е терминологизирало). От друга страна, какво да правим с леснопреносим, което по правило трябва да се пише слято? Никак не ми изглежда добре по-леснопреносим, защото всъщност в моето съзнание се степенува само първият компонент на сложното прилагателно.

            Отговор
  • 237. piliph  |  18.03.2011 в 4:38

    Оказва се, че не знам как се пунктуират частици и междуметия, то май и общи правила няма? По-конкретно – следните изрази (написал съм ги както предполагам, че е вярно): „е не бе, не“ в смисъл на „как можа дори да си помислиш обратното“; „не, бе“ в смисъл на „недей“; „къде си ма, шматко“ – ако махнем „шматко“?; „А не бе – фафла!“; „да-да“ в смисъл на „не“, „да, да“ в смисъл на „да“?

    Отговор
    • 238. Павлина  |  19.03.2011 в 8:22

      Вече бях започнала да се притеснявам за тебе – три денонощия не беше оставял писмени следи в блога. :)))

      За пунктуацията на частиците, особено в примерите, които си посочил, се съмнявам, че някой филолог може да е категоричен. Може да видиш написаното в тази статия и в коментари 5–8.

      Аз бих поставила още една запетая в Е, не бе, не (е се отделя с пауза, поне аз така бих го произнесла). За Не, бе важи съображението, че бе е квазиобръщение. По същото съображение трябва да се сложи запетая пред ма: Къде си, ма? Има противоречие между първия и втория израз, но ако поставим още една запетая в Е, не бе, ще се пренасели със запетаи. По същия начин: А, не бе – фафла! Двойното положително отрицание (да-да) бих го написала като тебе, за да се отграничи от да, да – двойно потвърждение.

      Отговор
      • 239. piliph  |  20.03.2011 в 14:33

        Мерси! Би ли фикснала линка си? (Аз гаче изговарям „Ане“ почти слято.)

        Отговор
  • 240. Judy  |  19.03.2011 в 18:58

    Здравейте! Отново пунктуационен въпрос. Когато изброявам нещо, след последното изброено поставя ли се запетая? Например: Носещите колони, тухлените зидарии, носещите конструкции /?/ със сигурност бяха завършени. Боя се, че в прекаления стремеж да ги спазвам, ще започна да прекалявам. Ако знаеш само, Павлина, как се изкушавам да кача в блога ти някой от протоколите ми от съдебно заседание, за да ми коригираш грешките, но не бих си позволила да злоупотребя с и без това голямото внимание, което ми отделяш. Дано поне въпросите ми да са от полза и за другите, четящи блога ти!

    Отговор
    • 241. Павлина  |  20.03.2011 в 8:47

      Би било прекалено да се постави запетая на мястото на въпросителния знак. Правилото е, че запетаите отделят еднородните части една от друга, в случая подлози с определения към тях: носещите колони – тухлените зидарии – носещите конструкции. Следва друга част на изречението, не подлог, затова няма нужда от запетая.

      Щом ти се колебаеш в някои случаи, има вероятност и друг да се колебае и да намери тук отговор, затова питай. :)

      Отговор
  • 242. go_fire  |  02.04.2011 в 15:21

    Здравей! С удоволствие чета при теб, макар до сега да не съм коментирал. Опитвам се и се старая да пиша правилно. Колко ми се получава не знам. Обаче от доста време ме мъчи един въпрос и все не мога да си спомня едно време, какво ни учеха в училище, май беше четвърти клас.

    Та въпроса ми е, в кои случаи се пишеше дълго тире и в кои кратко? изобщо не мога да се сетя. Мисля си при диалог беше дългото, а в сложно, съставно изречение краткото, ама даже не съм сигурен, че името му беше „сложно, съставно“. Ще съм благодарен на отговор!

    Отговор
    • 243. Павлина  |  02.04.2011 в 20:04

      Здравей! Ето една статия за основните случаи, в които се употребяват голямото и малкото тире (дефисът). За пряката реч не съм писала нищо обаче. При въвеждането на пряка реч и за отделяне на авторската реч от нея (когато е вмъкната в пряката) се използват само големи тирета:
      – Продължавайте – с усилие каза Риърдън, – продължавайте. Не сте свършили, нали?
      Не се притеснявай да коментираш – самата аз допускам грешки понякога. :)

      Отговор
  • 244. Judy  |  12.04.2011 в 15:13

    Здравей отново, Павлина! Моля, кажи ми, когато изречението ми завършва на „г.“ /съкратено от година/, трябва ли да напиша още една точка за край на изречението. Струва ми се нелепо. Ето ми го и случая: „Проявих интерес да закупя имота през 2005 г. Водихме разговори до 2010 година“. И още нещо. Нали след съкращенията за метър /м/, см, час /ч/ не се пише точка? Същото важи ли за кв.м? Греша ли? Поздрави и благодарности.

    Отговор
  • 245. Павлина  |  13.04.2011 в 7:35

    Здравей, Judy. Когато изречението завършва със съкращение, отбелязано с точка, не се добавя друга точка. На стр. 122 в правописния речник е изведено като правило, има го и на стр. 98.

    Съкращенията, които си посочила, се пишат без точка, защото са от системата SI. Има едно изключение за час и минута, когато означават момент от денонощието, а не период от време, например:
    Състезанието започва в 10 ч. и 30 мин. на стадион “В. Левски”.
    На състезателя му бяха нужни 31 мин, за да стигне до финала.

    Съкращението кв.м се пише по този начин.

    Поздрави и от мен! :)

    Отговор
  • 246. Judy  |  13.04.2011 в 16:14

    Ох, безценна си! Значи, когато пиша: „Заседанието е насрочено за 21.05.2011 г. от 11:00 ч.“, задължително да си пиша точката? Пропусках я на поразия. Изключенията са голяма работа. А речника си го чета съвестно, но най-вече за удоволствие, колкото и странно да е. Лошото е, че трудно намирам време за спокойствие и карам с най-сигурното – попитай Павлина!

    Отговор
    • 247. Павлина  |  14.04.2011 в 7:14

      Дори и изречението да продължава след 11:00 ч., точката трябва да се пише. ;)

      Отговор
  • 248. vilervale  |  15.04.2011 в 18:40

    Здравей, Павлина,
    Гложди ме следната чуденка: в по-новите книги и в „живата“ разговорна реч като че ли се наблюдава превес на „се беше“, за разлика от по-старите, където е „беше се“ („Луната се беше скрила“/“Луната беше се скрила“). Има ли някаква норма? И закономерност?
    Поздрави

    Отговор
    • 249. Павлина  |  17.04.2011 в 10:54

      Здравей!
      Опасявам се, че отговорът на този въпрос изисква детайлни познания по един специфичен въпрос – позицията на клитиките (думите без ударение), каквито аз нямам, за съжаление. Знам най-общо закона на Вакернагел, имам някакви подозрения защо са възможни и двата варианта, които посочваш, но ми е трудно да се ангажирам с добре обосновано мнение.

      Отговор
      • 250. vilervale  |  17.04.2011 в 21:08

        Ей така отлитат няколко часа в търсене на Вакернагел :) И то без кой знае какъв резултат, твърде сложна е тази материя за мен, дори не успях да схвана аргументите на „учените глави“, които спорят в сила ли е законът на В. в българския или не, фиксирана ли е позицията на клитиките или е свободна… (май мнозинството е за фиксирана, но не разбрах защо и дали за всички клитики) Но като един прост потребител на езика, ще съм благодарен и на интуицията ти за този конкретен случай – кое ти „звучи“ по-добре? При Йовков е „На пътя беше се спряла една каруца…“ или „…сенките на стрехите бяха се проточили надълго…“, при Е. Станев е „Луната беше се скрила“ или „Луната беше се показала“, а при новите – Т. Димова, М. Станкова, Я. Букова, Е. Дворянова превесът вече е „се беше“. С други думи, въпросът ми е: следва ли да броим формата „беше се“ за архаична? Ако прибегнем до глупавия метод с допитване до Гугъл, оказва се (или „се оказва“), че изречението „луната се беше скрила“ фигурира над 28 000 пъти (виж ти! Банална фраза), а „луната беше се скрила“ се появява само при Е. Станев и на още две-три места… Има ли, според твоите наблюдения, изявено предпочитание в употребата на някой от двата варианта в днешната реч?

        Отговор
        • 251. Павлина  |  19.04.2011 в 7:33

          Добре, добре, ще кажа. :) Аз се присъединявам към мнозинството: Луната се беше скрила. Не знам дали другият вариант е по-архаичен. Може да става въпрос за прилагане на закона в границите на изречението (Луната се беше скрила) или в границите на глаголната група (Луната беше се скрила), или пък за нещо трето (четвърто, пето…), което не знам и не отчитам. Факт е, че първият вариант се предпочита не само според Google, но и според Българския национален корпус (38:7).

          Отговор
          • 252. vilervale  |  19.04.2011 в 12:57

            Благодаря! :)
            Сега осъзнавам колко е добра идеята за учене през целия живот. След като човек поработи известен брой години, се натрупват въпроси и вече знае какво го интересува и какво да пита преподавателите, а на осемнайсет всичко е купон и тичане след колежки, кой да слуша какво пеят от катедрата :) Срамота, че имам цяла година, прекарана във ФСлФ… Но в царството на слепите и едноокият е цар, тъй че въпросите ми пак ще са към теб. Светли празници!

            Отговор
            • 253. Павлина  |  21.04.2011 в 7:55

              Светли празници, vilervale!

  • 254. Horatio  |  19.04.2011 в 21:08

    Здравей, Павлина,

    Имам един въпрос относно съгласуването на едно прилагателно с няколко съществителни. Коя форма приема то?

    Искам да кажа, че съм видял червена кола и червен камион:
    1. Видях червена кола и камион.
    2. Видях червени кола и камион.

    1. Вземи си твоя чадър и сако.
    2. Вземи си твоите чадър и сако.

    Може ли да ми цитираш граматическото правило, защото аз не можах да намеря описан точно такъв случай в моята граматика – „Българска граматика“, Петър Пашов, ИК „Хермес“, 2005.

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 255. Павлина  |  21.04.2011 в 7:21

      Здравей, Horatio!

      За съжаление не мога да посоча конкретно правило за съгласуването в подобни случаи. Аз самата мисля, че бих казала Видях червена кола и червен камион, за да е съвсем ясно какъв е цветът на камиона. В първия вариант, който ти си посочил, идеята за червения цвят на камиона ми се губи, а пък вторият не ми звучи добре и мисля, че са малко българите, които биха съгласували по този начин. Може и да греша, разбира се.

      Що се отнася до чадъра и сакото, бих казала Вземи си чадъра и сакото, защото възвратното местоимение си до голяма степен обезсмисля притежателното твоя/твоите. Но ако ситуацията изисква да се подчертае чии са чадърът и сакото, употребата на твоя/твоите би била оправдана.

      Ще направя справки все пак и ако намеря правило или мнения по въпроса, ще пиша пак.

      Отговор
  • 256. Horatio  |  20.04.2011 в 16:49

    Здравейте, Павлина,

    Имам още едно питане – този път пунктуационно.

    Допустимо ли е да се поставя запетая в изречения от следния тип:

    1. За подробности относно ограниченията при конвертиране на файлове от XXX [,] посетете уеб сайтa за обслужване на клиенти.

    2. При температура на околната среда под 5 °C и над 35 °C и висока степен на влажност[,] не се препоръчва да се използва устройството в незащитен режим.

    Изглежда под влияние на английския език все по-често срещам запетаи на тези места. Допустими ли са те? Ако ги има, може ли да се сметнат за грешна пунктуация?

    Благодаря предварително и весели празници на всички!

    Отговор
    • 257. Павлина  |  21.04.2011 в 7:46

      В примерите, които си посочил, не виждам основание за поставяне на запетая, още повече че след тези обстоятелства за цел (1) и условие (2), придружени от множество пояснения, непосредствено следва сказуемо и възприемането на информацията не е затруднено. Ако обаче следва именна част, вече ще има достатъчно основания за обособяване на обстоятелствените конструкции, съответно за поставяне на запетая:

      1) За подробности относно ограниченията при конвертиране на файлове от XXX, уеб сайтът за обслужване на клиенти е на ваше разположение.
      2) При температура на околната среда под 5°C и над 35°C и висока степен на влажност, използването на устройството в незащитен режим не се препоръчва.

      Светли празници и от мен!

      Отговор
  • 258. Judy  |  26.04.2011 в 16:08

    Христос воскресе, Павлина, желая ти много, много радост!
    Ама и ще си задам въпроса: Щом „третото лице-помагач“ се пише с дефис, същото ще се отнася ли и за „вещото лице-геодезист“? И… БЛАГОДАРЯ за всичко!

    Отговор
    • 259. Павлина  |  26.04.2011 в 22:05

      Воистина воскресе, Judy! Благодаря за пожеланието, здраве и благоденствие и в твоя дом!
      Третото лице – помагач бих го изписала с тире, а не с дефис (виж коментар 109), така че и вещото лице – геодезист също. Това не е строго регламентирано обаче.

      Отговор
  • 260. Judy  |  27.04.2011 в 12:18

    А какво ще кажеш за „съдебно-графологична експертиза“? Правилно ли съм го написала?

    Отговор
  • 262. Judy  |  04.05.2011 в 12:12

    Ами „авто-техническа“ правилно ли е? И още нещо. В речника, който така мило ми подари, пише, че след като има тире, в другия край думата се огражда със запетая. Значи ли това, че изречението ми ще изглежда така:
    “ СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили от третото лице – помагач, писмени доказателства.“? Там на теория е ясно, въпросът е в практиката. Или: „ДАВА възможност на ответната страна да изрази становище по представените от третото лице – помагач, документи, вкл. с оглед тяхното оспорване в следващото съдебно заседание.“ И като съм тръгнала да питам, кажи ми и за това изречение: „Познавам имота на ответниците, ходил съм 60-те – 70-те години да помагам на бай Стефан да обработва имота.“ Поздрави!

    Отговор
    • 263. Павлина  |  09.05.2011 в 10:04

      1. Трябва да се пише автотехнически, защото прилагателното е образувано от съществителното автотехника (с подчинена основа – съкратено прилагателно: авто < автоматична), което се пише слято (по модела в т. 33.5 на стр. 45–46 в правописния речник).

      2. Да, трябва да има запетая след помагач.

      3. В последното изречение не виждам нищо смущаващо. Ако можех да редактирам, щях да добавя през пред 60-те, но в твоята работа това вероятно е недопустимо.

      Отговор
  • 264. Юлия  |  08.05.2011 в 13:17

    Здравейте, Павлина!

    Попаднах в многодневен езиков спор и ми е нужна помощ. Става въпрос за следното:

    Как се членува съществителното „учен“? с -ът или с -ят?

    В правописния речник на БАН от 2002 (ако не се лъжа) пише, че е с -и-ят (тоест членува се както прилагателното учен), но според граматиката на БАН (1983), том фонетика, пише, че 1/ съществителни от мъжки род на твърда съгласна се членуват с -ът; съществителни на исторически меки съгласни – с -ят, но пък те получават направо члена, без „и“-то, което се слага преди члена при прилагателните.

    Така и не можах да разбера дали н-то на учен е исторически мека или не, но пък доколкото разбирам, при членуването на същ. от мъжки род на исторически меки съгласни се слага направо членът, без помощно (да го наречем) и – ден-денят; кон-конят, което е за прилагателни (дървен-дървен-и-ят). Според това правило излиза, че ако „учен“ се членува като същ. на исторически мека трябва да стане „ученят“, а не „ученият“. Според мен същ. ще стане „ученът“, а прилагателното си е „ученият“, но на този етап ще се радвам просто на някакво обяснение, без значение кой прав, кой крив:)))

    Благодаря предварително,
    Юлия

    Отговор
    • 265. Павлина  |  09.05.2011 в 10:49

      Здравейте, Юлия!

      Мисля, че ключът за разрешаването на вашия спор е в субстантивацията – възможността на прилагателните имена и причастията (понякога и на наречията) да се употребяват като съществителни, самостоятелно, а не като определения. Прилагателното учен запазва морфологичните си характеристики и се членува като прилагателно, макар че може да бъде и подлог, и допълнение в изречението, т.е. да изпълнява синтактична служба, която е обичайна за съществителните имена.

      Някои прилагателни много често имат субстантивна употреба (болен, луд, шопска, гроздова, прилагателно, съществително), но това не означава, че са се превърнали в съществителни. Това важи и за учен, което се членува с –ия(т), както и останалите прилагателни в м.р.

      Отговор
  • 266. danichr  |  10.05.2011 в 18:12

    Здравейте, аз съм ученик в 11 клас на НПМГ и се интересувам от граматика – синтаксис и морфология.
    Бих искал да попитам къде е запетайката в изречението „Ще направя така че всички да се съгласят с мене“. (т.е. „така“ и „че“ са в двете отделни прости изречения или „така че“ е сложен съюз, въвеждащ подчиненото изречение)
    Какъв е видът на подчиненото изречение – обстоятелствен или определителен?
    Бих искал да попитам и за вида на подчинените изречения в следните примери:
    Ще направя такива сандвичи, че всички да ги харесат.
    Ще направя сандвичите такива, че всички да ги харесат.
    Ще направя сандвичи, че всички да ги харесат.

    Отговор
    • 267. Павлина  |  13.05.2011 в 7:36

      Здравейте!

      В първото изречение запетаята трябва да се постави между така и че, защото така е част от главното изречение, а че въвежда подчинено обстоятелствено изречение за последица.

      Видът на подчинените изречения в трите примера в края на въпроса е спорен. Според мен са по-скоро определителни, защото поясняват именно словосъчетание, местоимение или име в главното изречение. Биха могли да се окачествят и като обстоятелствени за последица, но според академичната граматика условието за това е определяемото да е абстрактно съществително: Понякога усещам такава сила, че ако имам някоя коса – три дена дълга, и замахна с нея – ще покося целия свят (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, 316–317).

      Отговор
  • 268. Judy  |  17.05.2011 в 17:57

    Здравей, Павлина! Топ въпрос! Как се съкращава „жилищен комплекс“? ж. к., ж.к. или просто жк, както го видях в речника? Възможно ли е?

    Отговор
    • 269. Павлина  |  19.05.2011 в 6:07

      Да, така се съкращава – жк. Не би било грешно и ж.к., но спокойно можеш да си спестиш двете точки.

      Отговор
  • 270. Росица  |  18.05.2011 в 7:32

    Здравей, Павлина,
    Когато се пише обръщение в писмо след обръщението какво се поставя – запетайка /или се пише запетая/, удивителен знак /правилно ли е „удивителна“/ или и двата знака. След обръщението, когато се пише на нов ред с главна буква ли се започва? Ако да, то може ли да се започне с главна буква след запетайка. Правилно ли е да се напише запетая /има филм „Фаталната запетая“ и не вярвам да са го объркали режисьорите/.
    Основният ми въпрос, всъщност, е колко „и“-та има в българската азбука. В училище съм учила за три: едно „и“, едно „й“ и едно „ударено и“. Ако съществува това „ударено и“, то защо го няма никъде по клавиатурите и също така защо не излиза сметката с броя на буквите в азбуката, като всеизвестен факт е, че те са 30, а с това „и“ стават 31.

    Отговор
    • 271. Павлина  |  19.05.2011 в 6:21

      За обръщението и запетаите съм писла тук. За новия ред виж коментар 4 под публикацията.

      Така нареченото ударено и няма статут на отделна буква, защото просто си е буквата и, но по изключение се налага да се изписва ударението ѝ, за да се разграничи от съюза и, например: Звъннах ѝ и ѝ казах за заплахата. За съжаление липсата на такъв статут има една неприятна последица – ѝ е включено в малко на брой шрифтове. Ако държиш да го изписваш, виж в За мен, коментар 28 и 29.

      Отговор
  • 272. Михаил  |  18.05.2011 в 14:51

    Здравей, Павлина!

    Днес излезе тази статия –> http://dnes.dir.bg/news/matura-uchiteli-greshka-zapetaja-8651084

    Искам да те попитам какво е твоето мнение по темата. Понеже много хора казват, че това било изключение.

    Отговор
  • 274. danichr  |  21.05.2011 в 14:23

    Много благодаря за отговора. Все пак се чудя дали подчиненото изречение на последното изречение, за което питах, „Ще направя сандвичи, че всички да ги харесат“ не може да е сказуемноопеделително по аналогия със сказуемното определение в предпоследното изречение „Ще направя сандвичите такива, че всички да ги харесат“ (какви ще направя сандвичите – такива; какви ще направя сандвичите – че всички да ги харесат).
    Искам също да попитам във второто изречение, за което питах, „Ще направя такива сандвичи, че всички да ги харесат“ дали подчиненото изречение пояснява съществителното име от главното изречение, или пояснява местоимението „такива“.
    Не ми е ясно също защо „Ще направя така, че всички да се съгласят с мене“ е за последица – аз по-скоро го възприемам като начин (как ще направя).

    Отговор
    • 275. Павлина  |  23.05.2011 в 15:42

      В подчиненото изречение в последния пример според мен надделява следственото значение, но разбира се, възможно е то да се определи и като подчинено обстоятелствено за начин – такива случаи са отбелязани в академичната граматика.

      За другите изречения (всъщност и за горното) може би е по-добре да се обърнете към специалист, който се занимава по-задълбочено със синтаксис на съвременния български език. Аз мисля, че са възможни различни интерпретации и не е необходимо на всяка цена да се търси единственият верен и неоспорим отговор.

      Отговор
  • 276. Иво  |  27.05.2011 в 15:08

    В един мъжки разговор възникна въпросът коя е правилната форма:
    Лети (джанти :) ) или ляти?
    От там тръгна и спор дали изливам и лея са всъщност един и същи глагол. Аз мисля че не са, но ако може малко етимология за тези две думички, ще съм много благодарен

    Отговор
    • 277. Павлина  |  28.05.2011 в 21:56

      Според наблюденията на един приятел, колите стават основна тема в мъжките разговори, когато участниците надхвърлят 40 години. ;) Няма ли по-интересни неща от летите джанти?

      Сега сериозно. Правилно е лети; лят, излят, но лети, защото тук имаме ятова гласна и действа правилото за променливото я. Глаголите изливам и лея са различни, но може би въпросът ти е дали коренът им е общ. Мисля, че да. Заблуждаваща е разликата в гласните, но тя се дължи на едно фонетично явление, което се нарича редуване на гласни и се наблюдава в един и същи корен. В случая редуването ятова гласна ~ и е наследено още от праславянския: лея (представи си ятова гласна на мястото на е) – изливам, а после се добавя и редуването лея ~ излят (изл’ат). По подобие на лея – излят – изливам имаме смея се – смях – присмивам се.

      Отговор
  • 278. ejjjik  |  30.05.2011 в 23:17

    Привет, Павлина,
    Моля те за мнение – каква актуално е пунктуационната норма за изписване на кавички в българския език – отварят се с долни и се затварярят с горни или може и двете да са горни? Има ли значение къде е публикуван текстът – за хартиен вестник какво препоръчваш?
    Поздрави :-)

    Отговор
    • 279. Павлина  |  31.05.2011 в 8:30

      Привет!

      Видът на кавичките в българския език е регламентиран: те са отварящи долни и затварящи горни: „ххх“ (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 77). Аз си позволявам да нарушавам това изискване и предпочитам “ххх”, защото отварящите кавички са в горната част на реда и когато например пред един цитат има запетая, се получава неприятно струпване (, „).

      Поздрави и от мен!

      Отговор
  • 280. Ляо  |  07.06.2011 в 23:00

    Здравей отново, Павлина,

    Направило ми е впечатление, че доста хора смятат думата ‘грешен’ за неправилна, в смисъл на ‘неправилен’. Според тях ‘грешен’ е прилагателното от ‘грях’, а от ‘грешка’ трябва да е ‘погрешен’. Винаги съм смятала това за престараване, а и не намерих потвърждение в речниците, които имам, но все пак реших да те попитам.

    И още нещо, на което често съм се чудила. Бройните форми на числителните имена за мъжки род до коя бройка трябва да се използват? Тоест ‘двама, трима, четирима, петима, шестима’ – дотук е така. А после – ‘седмина’ или ‘седем, ‘осмина’ или ‘осем’? Деветима, десетима – тези изобщо не ми звучат. Не успях да намеря някакво правило освен това, че се използват за малки числа. Интересно ми е да чуя твоето мнение.

    И нещо, за което току-що се сетих – пак съм се чудила, пак свързано с ‘грешка’. Как е правилно – ‘по погрешка’ или ‘по грешка’? Винаги съм го знаела в първия вариант, но съм останала с впечатление, че вече е неправилен.

    Благодаря ти.

    Отговор
    • 281. Павлина  |  08.06.2011 в 20:14

      Здравей отново, Ляо!

      В трети том на “Речник на българския език” (С., 1981, 382–383) има отделни речникови статии за грешен ’погрешен, съдържащ грешка’ и грешен ’греховен’. Тоест това са две отделни думи, които според мен са имали общо минало, но не съм сигурна. Във всеки случай първоначално думата се е употребявала с второто значение (или поне това е фиксирано в старобългарските паметници). Съвсем нормално е днес да използваме грешен, когато искаме да кажем неправилен, погрешен.

      Също така не се притеснявай да казваш по погрешка, точно така е пак според същия речник (Т. 12. С., 2004, с. 788). Дублирането на предлога и представката наистина е малко странно, но изразът се употребява от Елин Пелин и Йордан Йовков. Като се замисля, да не би вече да ни звучи архаично, както подсказва и твоят въпрос.

      Скоро вкъщи обсъждахме точно мъжколичните форми на числителните имена и мнението ни беше същото: че бихме казали двама, трима, четирима, петима, шестима, но не и седмина, осмина и т.н. Тенденцията е към ограничаването на употребата на тези форми като цяло. А в граматиките се дават примери също до шестима. Строго формулирано правило обаче няма, явно употребата е оставена на езиковия усет на хората. ;)

      Отговор
      • 282. Ляо  |  09.06.2011 в 21:58

        За ‘седмина’ и сие и на мене ми направи впечатление, че никой не иска да си слага главата в торбата и да дава решения или препоръки – това е правилно, това не. Всички си траят. Друго си е ти да отговориш. :) Мерси отново.

        Отговор
  • 283. Михаил  |  08.06.2011 в 1:12

    Здравей отново, Павлина!

    С интерес следя блога ти и абсолютно всеки път, имам ли свободно време, мятам по едно око. :)
    За втори път ще ти задам въпрос и се надявам да получа толкова пълен отговор, колкото и предишния път. Та въпросът ми е следният:

    Кое е правилното според теб: пироман или пироманиак? И двете думи съществуват. (Нали?) А с еднакви значение и сила ли са?

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 284. Павлина  |  09.06.2011 в 9:42

      Привет отново!

      В интернет могат да се намерят и двете думи. Изначална е пироман, а пироманиак според мен е образувана впоследствие като контаминация между пироман и маниак. Мисля си коя ли е причината и какъв точно е механизмът за появата на подобни думи. Имам догадки, но за тях – някой друг път може би. Бих казала, че пироманиак като по-нова дума и с по-прозрачна структура е по-изразителна, по-силна от пироман, но има същото значение.

      Отговор
      • 285. Спас Колев  |  09.06.2011 в 9:58

        „Пироманиак“ е просто англицизъм, според мен.

        Отговор
        • 286. Павлина  |  09.06.2011 в 10:10

          Да, благодаря за подсказването. :) Сега виждам, че английската дума е pyromaniac. Възможно е и да сме я въвели направо, а улесняващо е обстоятелството, че в българския език думата маниак вече се е утвърдила.

          Отговор
          • 287. Михаил  |  09.06.2011 в 17:56

            Благодаря за отговора. :)
            Всичко съвпада и с моето мнение.

            Отговор
  • 288. Поли  |  08.06.2011 в 16:26

    Здравейте и поздравления за интересните статии и полезни съвети!
    Имам такъв въпрос: коя е правилната форма – „седем милиона и половина българи“ или „седем и половина милиона българи“?

    Отговор
    • 289. Павлина  |  09.06.2011 в 9:52

      Здравейте!

      Досега не съм срещала правило за словореда в тези случаи. Ето как бих казала аз: седем и половина милиона българи, но Българите са седем милиона и половина. Зависи дали има определяемо след словосъчетанието.

      Отговор
  • 290. Михаил  |  09.06.2011 в 18:01

    Сещам се и за още един въпрос – Как е по-правилно да се каже:
    1) Приятно прекарване;
    2) Приятно изкарване?

    Наскоро по „bTV Новините“ гледах репортаж точно по този казус. Разпитваха много хора и не се стига до точен отговор.
    Останал съм с впечатлението, че няма точно уточнен израз.

    Ако можеш да ми представиш и твоята гледна точка, много ще съм ти благодарен. :)

    Отговор
  • 292. Михаил  |  11.06.2011 в 17:40

    Благодаря! Ще я чакам с нетърпение. :)

    Ще можеш ли и да ми кажеш как е по-правилно да се каже:
    1) „… преди 2 дена“
    2) „… преди 2 дни“

    Ако следваме правилото, трябва да е „преди 2 дена“. Но защо тогава навсякъде, включително и в новинарските емисии, се казва „ДНИ“ ?

    Отговор
    • 293. Павлина  |  14.06.2011 в 22:12

      Ако следваме правилото, трябва да казваме и пишем два дена, защото е редно да употребим бройна форма. В граматиките обаче специално се отбелязва, че формата за мн.ч. дни силно конкурира бройната. Аз също употребявам два дни, колко дни и т.н. Мисля, че вече словосъчетанията от типа два дена се схващат като непрестижни, неизискани и затова не се толерират в книжовната реч, включително и в новинарските емисии.

      Отговор
  • 294. Angel Ermand Petrov  |  14.06.2011 в 14:01

    Здравей, Павлина :)

    Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие :)

    Как е граматически правилно?

    „Търся някого, който да ме разбира.“

    ИЛИ

    „Търся някой, който да ме разбира.“

    Проблемът е съчетанието „някого, който“. Гложди ни подозрение, че
    „който“ влияе на предходното „някого“ и предпочитаният вариант става
    „някой, който“… но без доказателствен източник засега оставаме само с
    подозрението.

    Благодаря,
    Ангел

    Отговор
    • 295. Павлина  |  14.06.2011 в 23:00

      Безспорно са умни главите, които се вълнуват от подобен казус. И аз съм разсъждавала по него. ;))) Тук проблемът е не само в конкретното съчетание, но и в отстъплението на винителните форми на местоименията за лица. За съжаление не съм срещала мнения на езиковеди по конкретния казус “…някого, който…”. Ще напиша какво мисля аз, но няма да е съвсем скоро.

      Отговор
    • 296. Спас Колев  |  15.06.2011 в 8:28

      Според мен става дума само за отмирането на падежните форми, което създава известна несигурност.

      Ако ще се използват падежи, конкретното съчетание няма отношение към въпроса – падежът в подчиненото изречение не би трябвало да влияе на падежа в главното. (Т.е. „Търся някого, който да ме разбира“, но и „Търся някого, когото да разбирам“.)

      Отговор
      • 297. Ляо  |  15.06.2011 в 9:08

        И на мене ми стана интересно защо да е толкова сложен казусът. Дори на пръв поглед да изглежда, че падежите се ‘бият’, всеки от тях си е правилен в рамките на простото изречение, в което е използван. А и именно така съм учила, че се употребяват. Споделям мнението на Спас Колев. Ще чакам с интерес отговора ти.

        При обратния вариант би трябвало да е същото ‘…някой, когото…’. Например „Ще дойде ли някой, когото да попитам? (Не се сетих за по-добър пример. :D)

        Отговор
        • 298. Angel Ermand Petrov  |  17.06.2011 в 18:16

          Сложен е от гледна точка на благозвучието. Чисто граматически, правилата са ясни, но получената конструкция звучи сякаш нещо не е наред с нея. Надяваме се да намерим някоя и друга БАНска глава, без ампутирана естетика на езика, която не проповядва фанатизирано буквата на правилата, а мисли и за духа на словото :)

          Отговор
          • 299. Angel Ermand Petrov  |  17.06.2011 в 21:22

            Последното, разбира се, не цели заяждане, а е чиста проба шегаджийство с уклон към дърдория, т.е. да не се взима много на сериозно. Никак даже :) Търсим си ония разични и други гледни точки, но може и да си намерим белята. Кой знае.

            Отговор
          • 300. Ляо  |  17.06.2011 в 21:54

            Ами на мене пък не ми звучи като да не е наред. :) В случая става дума за книжовно правилна форма, друг е въпросът, че в разговорния език повечето хора ще използват ‘някой’ – така както вече масово се използва и ‘кой’ вместо ‘кого’, ‘с кой’ вместо ‘с кого’ и т.н. Павлина беше написала цяла статия за ‘Има ли някого?’ – израз, който е граматически правилен, но е почти изцяло изместен от ‘Има ли някой?’ Дори аз, която се дразня от употребата на ‘кой’ вместо ‘кого’ (особено по телевизията), никога не съм казвала и няма да кажа ‘Има ли някого?’, тъй като ми звучи претенциозно и архаично. Но знам, че това е правилно граматически. ‘За всекиго’ също е архаична форма. Така че някои форми вече са отпаднали, други са на път да отпаднат, но все още се смятат за книжовни. Според мен и този случай е такъв, затова и ми е интересно какво друго обяснение може да се даде, освен отмирането на падежите.

            Така че това на кого как му звучи е малко субективно. Не е свързано с местоименията и падежите, а с употребата на бройната форма, но по радиото, което слушам, една водеща казва ‘два артиста’, ‘три композитора’ и т.н. Не мисля, че е грешка на езика, не мисля и че е живяла дълго време в чужбина, та да има вариант да е забравила българския. Очевидно така ѝ звучи добре.

            Ще чакаме Павлина да се изкаже. :)

            Отговор
  • 301. Ляо  |  15.06.2011 в 11:27

    Павлина, стана ми още по-интересно, тъй като попаднах на подобна дискусия в един форум (и в момента се води). А това е нещо, което винаги съм възприемала като пределно ясно. Ако формите на местоименията си влияят една на друга, кой на кого влияе в следното изречение – ‘Търся някого, комуто да дам документите’ – и съответно какво би могло да се промени. Според мене – нищо. Не мисля, че има значение, че ‘комуто’ е вече доста остаряла форма, въпросът е принципен. Моля те да се включиш, макар и със съвсем кратко разяснение. :)

    Отговор
    • 302. Павлина  |  17.06.2011 в 8:30

      Не знам точно за какво е спорът. Би ли могла да дадеш линк? Иначе изречението си е граматически правилно. Единственото, което ме смущава, е архаичността на комуто. Познавам само един човек, който употребява комуто, при това нередовно. Аз бих казала “Търся някого, на когото да дам документите”. А по-голямата част от българите, разбира се, биха изрекли “Търся някой, на който да дам документите”. Българският език е изживял комуто.

      Отговор
      • 303. Ляо  |  17.06.2011 в 21:01

        Ами аз търсих такова изречение, в което местоименията да са в такива падежи, които не могат да си влияят. Тоест да са различни от именителен – винителен. Така че в случая нямах предвид, че комуто може да стане ‘на когото’ – по-съвременната форма, а че не може да си смени падежа заради ‘когото’. Същото важи и в обратна посока, разбира се.

        Ето линка: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=590247.120 и следващите страници – конкретно коментарите на crazy chick. След това я опровергаха, де, и дадоха обясненията, които и аз бих дала. Но все пак ми стана интересно какво друго обяснение може да има освен отпадането на падежите и дали обясненията на момичето от темата се споделят и от езиковеди. Тя звучеше доста убедено, не като да си измисля. На мен ми звучи абсурдно, но това е отделен въпрос…

        Отговор
  • 306. Stefka  |  16.06.2011 в 21:21

    Здравей, Павлина,

    Имам два въпроса. Първият е за употребата на „мога“ като модален глагол. На страницата на „Голямото малко четене“ има въпрос „Мога ли да гласувам за няколко книги?“ Не трябва ли да е „Може ли да гласувам за няколко книги?“ „Мога ли“ в този случай ми се струва влияние от английски.

    Вторият ми въпрос е за все-по честата употреба на „успешен“ (вероятно пак под влияние на английския) в изречения, в които аз бих употребила „успял.“ Например „Кои жени считате за успешни?““Как да възпитаме успешни комуникатори?“ Вторият пример ми звучи сакато отвсякъде.

    Ще се радвам, ако имаш време да ми отговориш.

    Доскоро,
    Стефка

    Отговор
    • 307. Павлина  |  17.06.2011 в 17:17

      Здравей, Стефке!

      Би трябвало да се каже “Може ли да гласувам за няколко книги?”, което ще рече “Позволено ли е да гласувам за няколко книги?” или “Има ли възможност да се гласува за няколко книги?”. Макар да е ясно от контекста какво има предвид питащият, изразът му не е коректен. Ако се абстрахираме от контекста, въпросът му би трябвало да се тълкува “В състояние ли съм самият аз да гласувам за няколко книги?”. Аз мисля, че подобни употреби на мога в 1 и 2 л. ед. и мн.ч. и 3 л. мн.ч. вместо 3 л. ед.ч. се срещаха и преди доста години, но е възможно сега да са се разширили.

      За успешен и успял може да видиш тук, кометар 12 и следващите.

      Отговор
      • 308. Stefka  |  17.06.2011 в 19:07

        Благодаря!

        Отговор
  • 309. ldtr  |  17.06.2011 в 22:15

    Здрасти!
    Някаква идея откъде се взема „мекостта“ във формите Петьо, Митьо, Косьо? Т.е. от какво произлиза това -ьо в исторически план?

    Отговор
    • 310. Павлина  |  23.06.2011 в 14:21

      Здравей!
      Нямам точна представа, но мисля, че имам идея къде може да се търси обяснението. ;))) Ще ми бъде необходимо време, за да проверя.

      Отговор
      • 311. Спас Колев  |  23.06.2011 в 14:37

        Между другото, при тези окончания има ясно изразена диалектна разлика – на изток о-то се редуцира (оттам Колю Фичето и Желю Желев).

        Отговор
        • 312. Павлина  |  08.07.2011 в 17:14

          Потърсих информация и доста мислих по въпроса. В крайна сметка стигнах до извода, че той изисква по-специално и сериозно изследване, ако държим на обективен отговор. Затова не искам да пиша с повече догадки, отколкото смятам за редно. Все пак мога да спомена, че са известни стари български имена (славянски по произход) от типа на Вельо, Бельо, Десьо, Грудьо, Грозьо. Предполагам, че те се срещат по-често в източните говори, тъй като в тях опозицията твърди–меки съгласни е много по-силно изразена в сравнение със западните.

          Отговор
  • 313. Светла  |  22.06.2011 в 15:55

    Преди малко влязох в спор – „заинтересован“ и „заинтересуван“ дублетни форми ли са? Интуицията ми шепне, че са думи с различни значения – човек е „заинтересован“, ако има интерес от нещо и „заинтересуван“, ако нещо му е станало интересно. В този смисъл, не ми звучи правилно да се каже „заинтересувана страна“ – струва ми се, че трябва да се пише „заинтересована страна“. Но преди малко ме контрираха, че в речници тези думи са дадени като дублетни и като отворих първия попаднал речник в Интернет, така и се оказа. Моята езикова интуиция ли греши, или речниците не са съвсем прецизни и/или става дума за тенденция в развитието на езика, която още не е отразена в речниците?

    Отговор
    • 314. Павлина  |  23.06.2011 в 14:23

      И на мен ми се случва езиковите ми представи да се разминават със съдържанието на речниковите статии, но в това няма нищо страшно. :) За съжаление в момента не мога да направя справки в дебелите книги и да проследя думите, но обещавам да проуча въпроса.

      Отговор
    • 315. Sevdalina Hemme  |  09.07.2011 в 23:25

      Мисля, че си абсолютно права! Не отворих речник, но само си представете: „заинтересуваната страна“ – никак, ама никак не ми звучи. А не съм го и чувала досега. Ако го има някъде така, то според мен е грешно.
      „Заинтересован“ е точно когато имаш интерес от нещо, а „заинтересуван“ -може би се използва повече причастието, напр. „заинтересувано разлиствам списание“, „тя попита заинтересувано“ и т. н. Ти си го казала много точно. И честно казано, в този случай не ме интересува какво казват речниците, човек може да се позове чисто и просто на знанията и опита си. Да не говорим, че в някои, особено двуезични речници, намирам неща, които въобще не се използват, дори бих ги определила като грешни.

      Отговор
  • 316. Ляо  |  23.06.2011 в 18:05

    Сетих се пак за въпрос, свързан със запетаята пред ‘че’. Нали при ‘да не говорим че’ не се пише запетая, когато означава ‘още повече че’, например ‘Грешката не е маловажна, да не говорим че е допусната няколко пъти’? За разлика от ‘Да не говорим (толкова силно), че може да ни чуят’. При ‘ето че’ нали по правило също не се пише запетая, например ‘Ето че можеш’? Освен ако ‘че’ не е употребено в смисъл на ‘защото’ – тогава си е със запетая, макар и тази употреба да е по-малко вероятна. Права ли съм? Благодаря…

    Отговор
    • 317. Павлина  |  28.06.2011 в 7:49

      Да, и аз така бих постъпила. Но не можах да се сетя за пример, в който бих поставила запетая между ето и че.

      Отговор
      • 318. Ляо  |  06.07.2011 в 21:09

        За ‘ето, че’ си мислех, че може да се използва в ситуация, когато ‘ето’ е със значение на ‘дръж, вземи’ и предполага бързо действие, например „Ето (дръж бързо това), че трябва да се обадя по телефона!“ Или пък „Ето (на, дръж тая чанта), че ръцете ми отмаляха“. Нещо такова. Сигурно може да се намерят и по-добри примери.

        Отговор
        • 319. Павлина  |  07.07.2011 в 8:41

          О, разбира се, тук запетаята има смислоразличителна роля и трябва да се постави.

          Отговор
  • 320. vilervale  |  29.06.2011 в 15:10

    Здравей, Павлина,
    Как е правилно да се отговаря на въпрос с отрицание? „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на Виенското колело?“ – „Не (не съм).“ или „Да (не съм)“?
    Поздрави

    Отговор
    • 321. Павлина  |  30.06.2011 в 8:43

      Здравей, vilervale!
      Опасявам се, че в българския език няма стандартизирани отговори на отрицателни въпроси – нито положителен, нито отрицателен. Едносричното да или не тук не върши работа и би трябвало да отговорим малко по-пространно. Твоят въпрос е трети в поредицата от проблеми, за които бих искала да напиша статия (по-скоро като предмет на дискусия), но за съжаление в момента имам неотложни лични задачи. Затова моля за малко търпение.

      Отговор
      • 322. vilervale  |  30.06.2011 в 12:40

        ще чакам с нетърпение :)

        Отговор
  • 323. Мила  |  09.07.2011 в 15:36

    Здравейте, Павлина.
    Замислих се преди дни, че в езика ни съществуват съществителни от ж.р., които окончават на съгласна – сетих се за „умисъл“, „мисъл“ и „прах“. Смятах, че родът на съществителното е задължаващ за окончанието на съществителното (или обратното), но в езика ни все още има изключения.
    Имате ли обяснение защо едни думи „се развиват по род“, а други – не? (преди минути прочетох материала ви за „врата“, която е била в ср.р.)
    Едно съвсем „научно-популярно“ обяснение ми би било съвсем достатъчно. ;)

    Отговор
    • 324. Павлина  |  11.07.2011 в 21:58

      Здравейте отново!
      Научнопопулярното обяснение не е по-лесно от чисто научното и е също толкова отговорно. ;) Причините за промяната на рода на някои съществителни са различни, например за да се разреши някакво противоречие. В общия случай съществителните в българския език през последните няколко века имат форми за ед. и мн.ч., нечленувани и членувани. Думата врата е била pluralia tantum (само с форми за мн.ч.), т.е. дефектна от гледна точка на системата. Затова основната й форма е била преосмислена като форма за ж.р. ед.ч. – съобразно окончанието , и се е сдобила с нова форма за мн.ч. със съответното окончание ().

      Общо взето, родът на съществителните в българския език е устойчив. Редки са случаите, когато той се променя.

      А тези съществителни, които завършват на съгласна и са от ж.р. не са толкова малко, особено като се има предвид многобройната група с наставка -ост/-ест (младост, вярност, тежест).

      Отговор
  • 325. Мила  |  09.07.2011 в 15:55

    Реших да спомена и още нещо, което напоследък е модерно да се дискутира.
    Когато адресираме реплика към непознат човек, познат ни по име единствено, използваме „с еднаква степен на възприемчивост“ и фамилията, и личното име на това лице – конструирайки фраза в учтива форма. Напр. „Здравейте, г-жо Николова“ и „Здравейте, Симона“.
    Допускам, че второто може да се употреби единствено при неформална комуникация онлайн или когато „възходящ“ по възраст се обръща към „низходящ“.
    Мнозина обаче го смятат за неестествено, граматически неиздържАно (което си е така) и недопустимо.
    Покрай тези чуденки се прокрадва съмнението и дали е редно да кажем „Вижте какво, Любомир“, наместо „Вижте какво, Любомире“ (м.р.).
    Мисля, че това е въпрос на нерегламентирана все още етикеция за общуване в „полуформална среда“, а и въпрос на собствено усещане за уместност.
    Как разсъждавате Вие по тези нестрашни въпроси? :)

    Отговор
    • 326. Павлина  |  16.07.2011 в 20:51

      Действително това е преди всичко въпрос на нерегламентирана етикеция, чиито прояви се наблюдават най-вече в интернет. Тук, от една страна, повечето хора не се познават лично и е редно общуването помежду им да бъде официално, но от друга, тази среда предполага непосредственост и неформалност. Затова и колебанията са естествени. Ако някой се обърне към мен с вие, аз му отговарям по същия начин, но предпочитам да съм на ти и съм го отбелязала в “Езикови питанки”.

      “Здравейте, Симона” ми изглежда хермафродитно все още, но напоследък подобни фрази разширяват своята употреба и самата аз ги използвам. Но как другояче бих могла да постъпя, след като човек с псевдоним Симона например ми казва “здравейте”? Не бих казала, че “Здравейте, Симона” е граматически неиздържано, защото просто не мога да се сетя кое граматично правило е нарушено.

      Мнението ми за звателните форми е тук.

      Отговор
      • 327. Павлина  |  07.08.2011 в 10:05

        Допълнителна информация по въпроса за съчетанието “Вие + лично име”. Проблемът е засегнат накратко от Н. Паскалев в статията му “Социолингвистичен анализ на обръщенията в съвременния български език (Във връзка с изразяването на учтивост)” в сп. “Български език” (2006, №1). Според автора съчетанието не е характерно за съвременния български език и се използва единствено при асиметрични отношения, когато говорещият по своята социална роля стои по-високо от слушателя – например в “диадите началник–подчинен” и “учител–ученик” (с. 47).

        Отговор
  • 328. Петя  |  16.07.2011 в 10:38

    Здравейте,
    дали можете да поясните синтаксиса на изречението:

    Това е човекът,когото познаваш.

    Правилен ли е пълният член и какво точно е правилото, ако е така

    Отговор
    • 329. Павлина  |  16.07.2011 в 21:13

      Здравейте!
      Вероятно искате да обясня каква е синтактичната роля на човекът. В това изречение е човекът представлява съставно именно сказуемо, а човекът е неговата именна част. Затова е редно да получи пълен член. В тази статия също съм писала по проблема.

      Отговор
      • 330. Petya  |  25.07.2011 в 8:51

        Благодаря за отговора и препратката към статията.

        Отговор
  • 331. Ана  |  17.07.2011 в 13:10

    Здравейте! Много ми харесва този блог. В последните години много започна да се употребява „нямал съм“, вместо „не съм имал“. Първото изобщо не ми звучи добре. Какъв е Вашият коментар?

    Отговор
    • 332. Павлина  |  17.07.2011 в 21:52

      Здравейте!
      Накарахте ме дълбоко да се замисля. Аз бих поставила въпроса обратно – защо нямал съм се употребява толкова рядко? Глаголът нямам би трябвало да си има граматични форми като останалите български глаголи, но всъщност той е “дефектен” по отношение на времената. Редовно се употребява само в сегашно (аз нямам) и в минало свършено и несвършено време (аз нямах). В останалите времена се предпочитат отрицателните форми на глагола имам.

      Предполагам, че причината е участието на нямам (макар и претърпял известни метаморфози) в образуването на отрицателните форми на глаголите за бъдещите времена: няма да имам (бъдеще време), нямаше да имам (бъдеще време в миналото), няма да съм имал (бъдеще предварително време), нямаше да съм имал (бъдеще предварително в миналото). Тоест той има ясна и утвърдена граматична роля, която ограничава функционирането му като пълнозначен глагол и появата му в което и да е бъдеще време.

      В миналите времена обаче са възможни пробиви – както е в посочения пример за минало неопределено време нямал съм вместо не съм имал. Всички тези разсъждения обаче са само мои и не знам дали съм права. В тях не се съдържа отговор на поставения въпрос, но той е достоен за езиковед, който се занимава задълбочено с глаголната система на съвременния български език.

      Отговор
      • 333. Ана  |  29.07.2011 в 23:56

        Благодаря!

        Отговор
  • 334. Андреа Драгов  |  27.07.2011 в 19:22

    Нещо, което установих преди известно време, е необичайното образуване на глаголната форма за бъдеще време. Защо вместо доста по-простото „Не ще направя еди-какво си“ използваме конструкцията „Няма да направя еди-какво си“?

    Отговор
    • 335. Павлина  |  28.07.2011 в 22:03

      Защото граматичните форми невинаги се образуват по по-простия и по-логичен начин. Конкретно – отговорът е в установяването и развитието на формите за бъдеще време в българския език, но не е кратък. Ще се опитам да напиша статия за това.

      Отговор
      • 336. Андреа Драгов  |  29.07.2011 в 2:50

        Благодаря предварително! Езиците като цяло са ми много интересни и като нищо ще запиша да уча някоя филология (аз съм само на 16).

        Отговор
  • 338. Мартин  |  30.07.2011 в 12:48

    Добър ден!
    С радост чета вашия блог. :) Днес, докато преглеждах различни интернет страници, попаднах на една статия, в която ставаше дума, че ще бъдат наложени нови правописни и пунктуационни правила от началото на септември, тази година. Също така те ще бъдат включени в излизащия следващата година правописен речник от БАН.
    Направи ми впечатление една от изброените промени (- Въвежда се промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например „Съюзът на филмовите дейци“ ще се пише, както и досега с главно “С” и останалите думи с малки букви. Във всяко следващо изречение “Съюз” обаче също трябва да е с главно “С”. Аналогичен пример езиковедите дават и с Българска академия на науките – след първото упоменаване в текста с цялостно изписване, в следващите изречения тя става Академията.
    По същия начин ще се изписват и имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни. Например, „Министерството на вътрешните работи съобщава…” В следващото изречение трябва да се пише Министерство. Ако обаче изречението е “Отидох до министерството”, институцията е с малко “м”, защото обозначава място, сграда. Actualno.com)
    Ето и моят въпрос: Това не е ли правило от преди? Имам предвид, в учебника ми има „каре“, в което е написано, че „Когато вместо цялото собствено име се използва само част от него, пиши тази част с главна буква:
    Гърция се представя като член на Европейския съюз.
    Гърция се представя като член на Съюза.
    Очаква се отговор от Агенцията за чуждестранна помощ.
    Очаква се отговор от Агенцията.“
    Каква всъщност е разликата между двете правила?
    Предварително благодаря за отговора ви. :)

    Отговор
    • 339. Мартин  |  02.08.2011 в 15:55

      Всъщност се оказа, че това си е старо правило, но го напомнят отново, за да се избегне масовото изписване с главни букви при институции и прочие, както е в английския език. :)

      Отговор
      • 340. Павлина  |  02.08.2011 в 17:12

        Привет, Мартине!
        Първият Ви коментар, незнайно защо, беше попаднал в спама. Не мисля, че промените ще бъдат съществени, но предпочитам да видя публикуваните правила, а не да коментирам предварителни интерпретации и анонси. Ще почакаме месец-два.
        Ако не Ви затруднява, моля да се обръщате към мен на “ти”. Аз ще направя същото след това. :)

        Отговор
  • 341. Пъпеш  |  03.08.2011 в 16:42

    Здрасти, супер идея. Искам да те питам в следното изречение:

    „Според СЗО жените трябва да раждат в среда възможно най-близка до дома и културата им…“

    Преди възможно има ли запетайка? Как мислиш?

    Отговор
    • 342. Павлина  |  03.08.2011 в 23:06

      Здравей!
      Да, трябва да има, защото след среда започва обособена част. Ако тази обособена част завърши преди края на изречението, е необходимо да се постави затваряща запетая:
      Според СЗО жените трябва да раждат в среда, възможно най-близка до дома и културата им, и да разполагат с добри условия за отглеждането на децата си.

      Отговор
  • 343. maya  |  05.08.2011 в 11:38

    Здравей, Павлина!
    За жалост едва днес попаднах на твоя блог, а виждам, че го списваш отдавна. Имам въпрос за членуването на съществителни, които, написани с главна буква, губят нарицателното си значение. Напр. Антихриста, Спасителя (става дума за Исус, естествено), Мислителя (на Роден). Аз смятам, че назависимо от ролята им в изречението, винаги се пишат с кратък член. Напр. „Спасителя е казал, че… “ Права ли съм?
    И като написах по-горе „Исус“, изниква и вторият ми въпрос – кое изписване е правилно в литературния език – Исус или Иисус.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 344. Павлина  |  07.08.2011 в 10:52

      Здравей, maya!

      Първият ти въпрос е сложен и не мога да отговоря категорично. Ако не бях обещала вече да напиша три статии в отговор на езикови въпроси, щях да му отделя специално внимание. Но ако не е спешно… :)

      Изписването на Иисус/Исус в голяма степен е въпрос на традиция. В религиозната книжнина е установена формата Иисус, закрепена от Библията (С.: Св. Синод на Българската църква, 1991), а в светската – Исус.

      Все пак това е регламентирано официално:
      “14. В езика на църковната литература (и на научната литература, посветена на църковна проблематика) се допуска употребата на форми (главно на собствени имена), които се отличават от разпространените и утвърдените в говорната практика форми на тези имена:
      14.1. Имена с двойни гласни:
      Авраам, Ваал, Галаад, Исаак, Раав, Иисус, Гавраиил, Роов.
      Но: Витлеем, Ханаан, препоръчвани и от официалния правопис” (Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, 2002, с. 28).

      Отговор
      • 345. maya  |  08.08.2011 в 9:31

        Благодаря за отговора. Убедена съм, че при възможност, ще отговориш и на първия ми въпрос. Хубаво лято! :)

        Отговор
  • 346. Ана  |  08.08.2011 в 14:28

    Здравей, Павлина!
    Имам едно питане. Кое изписване е правилно:
    “Наистина искаше да остане, каза по телефона свекър й Павел Найденов. Така се случи, че трябваше да замине. Има си работа.”
    или
    “Наистина искаше да остане, – каза по телефона свекър й Павел Найденов. – Така се случи, че трябваше да замине. Има си работа.”?
    Забелязвам, че напоследък медиите не слагат тиретата в подобни цитати…
    Благодаря ти!

    Отговор
    • 347. Павлина  |  09.08.2011 в 13:27

      Здравей, Ана!
      Правилни са и двата варианта (без запетаята пред първото тире във втория вариант). Когато пряката реч няма характер на диалог, а е единична реплика и авторската реч е вмъкната в пряката, тя може да се отдели и с тирета, и със запетаи. (В този случай пряката реч се огражда в кавички, както е и в твоя пример.) Лично аз предпочитам да ограждам авторската реч с тирета, защото така е по-ясно къде започва и още повече – къде свършва.
      Източник: Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, 131–132.

      Отговор
  • 348. Ана  |  09.08.2011 в 14:26

    Благодаря ти!

    Отговор
  • 349. Мартин  |  13.08.2011 в 3:20

    Здравей Павлина,
    Наскоро разглеждах упражненията, които сме правили през учебната година и у мен настъпи един въпрос. Защо изписваме Владимир Димитров – Майстора с тире, а трябва да пишем Ричард Лъвското сърце или Ум Белия* делфин без него?
    Предварително благодаря за отговора ти. :)

    * И още един въпрос: В каква членна форма трябва да бъде „бял“ в случая – белият или белия и защо? „Белия делфин“ и „Лъвското сърце“ всъщност прякори ли са, за да бъде използван кратък член или са нещо друго?

    Отговор
    • 350. Павлина  |  14.08.2011 в 10:32

      Интересни въпроси. Мисля, че тирето се употребява при прякори и прозвища по силата на някаква традиция, а не по силата на официално правило. Не изключвам възможността да има такова, но аз не съм го срещала. Впечатлението ми е, че тире се поставя, когато прозвището се добавя към име и фамилия, както е при Владимир Димитров – Майстора, Георги Божилов – Слона, Георги Павлов – Павлето.

      За Лъвското сърце съм сигурна, че е прозвище на крал Ричард I, и не бих поставила тире.

      А за Белия делфин се колебая. Ако приемем, че е прозвище на Ум, трябва да се пише с кратък член и главна буква. На френски обаче е Oum le dauphin blanc, което ме кара да си мисля, че е по-скоро приложение и би трябвало да се пише Ум, белият/белия делфин, т.е. да се подчинява на общите правила за пълен и кратък член. Все пак не съм сигурна, че на френски прозвищата се пишат с главна буква, а освен това нищо не пречи ние да си възприемаме Белия делфин като прозвище на Ум, независимо от френското становище по въпроса. :)

      Отговор
  • 351. Веселин  |  22.08.2011 в 2:32

    Здравей Павлина!

    С пълен или кратък член следва да се напише следното изречение, което е нещо като слоган на фирма, т.е. използва се самостоятелно.

    Красотата на естествения(т) продукт.

    Отговор
  • 352. Павлина  |  22.08.2011 в 9:52

    Здравей!
    Когато едно словосъчетание се използва като заглавие (на книга, филм и др.) или като слоган, пълен член получава опорната дума. В случая красотата щеше да се членува с -ът/-ят, ако беше от м.р. (Чарът на естествения продукт). Поясненията към опорната дума получават кратък член, следователно правилно е естествения. А когато пред едно съществително или определение към съществително от м.р. има предлог, то задължително получава кратък член.

    Отговор
  • 353. Борил Караиванов  |  22.08.2011 в 22:33

    Здравей, Павлина!

    Съществува ли специално правило за употреба на кавички в кавички?

    Как би трябвало да се напише следния текст:
    Тогава аз му казах — „Ще те чакам на булевард „Цариградско шосе“.“

    Благодаря, предварително!

    Отговор
    • 354. Павлина  |  23.08.2011 в 17:47

      Здравей, Бориле!

      Отговорих първо в Google+ на въпроса ти. Надявам се, че нямаш нищо против. По-късно ще публикувам отговора си и в блога.

      Отговор
      • 355. Павлина  |  27.08.2011 в 17:00

        Първата част на публикацията ми в Google+ предизвика задълбочена и много полезна дискусия. Препоръчвам ви да я проследите, ако ви вълнува поставеният проблем, а също и софтуерният и типографският аспект на проблема за вида на кавичките. Втората част на публикацията съдържа някои важни корекции, затова я прегледайте, за да не се окаже, че съм ви подвела.

        Отговор
  • 356. Krisi  |  26.08.2011 в 14:36

    Здравей за пореден път, Павлина!
    Как се пише: Административно-процесуален кодекс или Административнопроцесуален кодекс?
    Поздрави!!!

    Отговор
  • 357. Павлина  |  27.08.2011 в 15:58

    Здравей, Krisi!
    Трябва да се пише слято и така си е официалното название на кодекса. Явно прилагателното е образувано от административен процес, а не от административен и процесуален едновременно, и основанията да се пише слято са като тези, разяснени в една предишна публикация.
    Поздрави и от мен!

    Отговор
    • 358. Спас Колев  |  29.08.2011 в 9:02

      В тази връзка, винаги съм се чудил защо „индоевропейски“ обикновено се пише слято.

      Отговор
      • 359. Павлина  |  30.08.2011 в 11:22

        Вероятно по традиция, защото двете основи би трябвало да са равноправни и прилагателното да се пише полуслято: индо-европейски.

        Отговор
  • 360. shadowwalker17  |  28.08.2011 в 17:37

    Здравей! От известно време съм се разровил в интернет за неща, свързани с българския език (всичко се породи от тази статия – http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_verbs). Естествено беше да попадна на твоя блог. Виждам, че помагаш на хората по езиковите въпроси, така че мисля и аз да те попитам нещо :) Ясно е, че може да се каже „Докато четях книгата, се случваше нещо.“, но не и „Докато прочетях книгата, се случваше нещо“. Възможно ли е обаче, ако искам да наблегна, че съм бил устремен към края на действието, да кажа „Докато прочитах книгата, се случваше нещо“ ? На мен лично ми звучи правилно, но моя приятелка каза, че „прочитах“ се използвало за само за повтарящо се действие и каза, че правилно било „дочитах“, което за мен има съвсем различен от желания смисъл. Благодаря предварително :)

    Отговор
    • 361. Павлина  |  30.08.2011 в 10:43

      Здравей!
      Интересен въпрос, но нямам готов отговор. Ще помисля и ще пиша пак.

      Отговор
  • 362. Krisi  |  02.09.2011 в 11:29

    Здравей, Павлина!
    Аз съм редовна във въпросите си, но сега питам по молба на колега. В изречението: „След приключване на устните състезания съдът обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание в законоустановения срок.“ има ли запетая преди СЪДЪТ? А на други места? Може ли да обясниш кога, ако изречението започва с някаква добавена или пояснителна, или някаква друга част, следва да има запетаи, при положение, че няма дума, която категорично го изисква. Ето и друг пример:
    „Преди да помисля как ще изглеждам обух тези обувки.“ или: „Поради изтичане на определения от фирмата срок хората си подадоха документите“. Дано съм задала въпроса си ясно! Предварително благодарим!

    Отговор
    • 363. Павлина  |  06.09.2011 в 12:21

      Във втория пример задължително трябва да се постави запетая: Преди да помисля (1) как ще изглеждам (2), обух тези обувки (3). Там завършва простото изречение (2), което е подчинено на (1), а то е подчинено на (3). Между (1) и (2) няма запетая, защото съюзната връзка е въпросителна дума.

      При другите два примера имаме друг тип синтактична конструкция в началото – разширен обстоятелствен израз, който наподобява обособена част. В този случай се допуска отделяне със запетая, за да се облекчи възприемането на съдържанието. То е затруднено най-вече когато след подобен израз има някакво име, а не глагол, срв.:
      След приключване на устните състезания, съдът обяви, че ще се произнесе с решение…
      и
      След приключване на устните състезания обявиха, че съдът ще се произнесе с решение…

      В първото изречение аз бих поставила запетая, но във второто мисля, че не е нужна. Искам да отбележа, че последното разграничение не е официално, това е мое наблюдение и мое мнение. В академичната граматика просто се допуска поставянето на запетая при разширени обстоятелствени изрази с цел да се облекчи възприемането на текста.

      В третия пример от вашия въпрос също е добре да има запетая след срок.

      Отговор
  • 364. Krisi  |  07.09.2011 в 11:37

    Какво ли щях да правя без теб!

    Отговор
  • 365. Христо  |  07.09.2011 в 19:10

    Привет, Павлина! Чудесен блог, носещ радост на обичащите езика.
    Имам два въпроса, по-скоро исторически.

    1. Откъде идва родовото име на българските царе Шишмановци?

    2. Кога се е формирала думата „личност“ въз основа на „лице“? Вероятно се появява за пръв път в някой преводен текст?
    И всъщност има ли добър и пълен български етимологически речник?

    Отговор
    • 366. Павлина  |  09.09.2011 в 8:48

      Здравей, Христо!

      За съжаление не мога да отговоря на първия ти въпрос. В интернет могат да се намерят обяснения за произхода на името Шишман, но аз не бих се ангажирала с мнение по този проблем.

      Отговорът на втория въпрос също е труден. В речника на Найден Геров думата фигурира със значението ’красота, хубост’ (срв. лична мома). Предполагам, че лексемата личност е навлязла със съвременното си значение под влияние на руския език. Първата употреба, която ми е известна, е в “Глас едного българина” (1960) от Раковски. Данните са от “Български етимологичен речник” (Т. 3. С., 1986, с. 443). Това е най-добрият и най-пълен етимологичен речник на българския език, но все още очакваме пълното му издаване. Ето информация за него.

      Отговор
  • 367. Мила  |  11.09.2011 в 0:44

    Здравейте, Павлина.
    Породи ми се питане, стъпващо на съвсем избледнели спомени… как се обозначават „смесените цветове“, с интервал, с тире или слято – за пример ще дам: „тъмнозелен“ или „тъмно-зелен“ или „тъмно зелен“, „морскосин“ или „морско-син“ или „морско син“ и т.н.
    Личното ми чувство се лута според случая. Едновременно срещам „тъмносин“ (първото „съставно“ пояснява второто) и „синьозелен“ (без интервал или тире – тук поясняване има) и въобще – кашата става пълна.
    Би ли припомнила правилото?

    М.

    Отговор
    • 368. Nedyalkoff  |  11.09.2011 в 19:09

      Включвам се и аз тук, но въпросът ми е малко по-различен: Освен правилото за слято писане на такъв тип прилагателни, бях чул учителят ни да обяснява, че имало някакво изключение за „кафяво“ и че с него се използвало тире. Знаеш ли нещо по въпроса?
      Поздрави, Мартин

      Отговор
      • 369. Павлина  |  12.09.2011 в 8:35

        Мила, в правописния речник изписването на тези прилагателни е нормирано, общо взето, но не е изяснен принципът. Ще се опитам да го направя аз, опирайки се на свои наблюдения и вероятно на спомени от нечии обяснения (чути или четени) преди време.

        Когато прилагателното обозначава някакъв нюанс на цвят, то се пише слято: тъмнозелен, аленочервен, морскосин, червеникавокафяв. Когато е образувано от названията на два различни цвята, се пише полуслято: жълто-зелен, синьо-зелен, бяло-червен. В първите два случая става дума за по един “среден” цвят (между жълтото и зеленото; между синьото и зеленото), а във втория – за комбинация от цветове (например на знаме – полското), но това няма значение.

        Мартине, действително има изключение за кафяв. В речника са дадени следните прилагателни, изписани слято: кафявожълт, кафявозлатист, кафяворозов, кафявосив, кафявочервен. Не мога да обясня защо, още повече че тук фигурират и жълто-кафяв, сиво-кафяв.

        П.П. В Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 318 има промяна: кафяво-жълт, кафяво-розов, кафяво-сив, кафяво-червен.

        Отговор
  • Здравей, Павлина! Огромно щастие е за мен, че има място за спасение за лутащите се хора относно българската граматика. Благодаря ти!
    Имам следните два въпроса:
    Как се пише крем-карамелен сладкиш? С тире, без тире или може би слято?
    Как се пише парти сезон? Например в израза – „Откриване на парти сезона в…“
    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 371. Павлина  |  26.09.2011 в 8:31

      Здравей, Светлана!
      Отговорът на втория въпрос е ясен. При сложни съществителни имена, чиито съставки (едната или двете) са от чужд произход и се употребяват и самостоятелно, се допуска разделното писане, което всъщност се предпочита в практиката. Сред примерите, които са дадени на съответното място в новите правописни и пунктуационни правила, е парти център, така че спокойно може да се пише парти сезон.

      За сладкиша и аз не знам какво да те посъветвам, защото не се вмества в регламентацията на нито един от типовете сложни прилагателни. Аз бих го написала разделно, ако ми се наложи: крем карамелен.

      Отговор
      • 372. Спас Колев  |  26.09.2011 в 8:46

        Хм, не е ли същото като при „министърпредседателски“ – полуслято съществително, сливане при прилагателното?

        Отговор
        • 373. Павлина  |  26.09.2011 в 9:45

          Проблемът е, че изходните съчетания се пишат различно: министър-председател – полуслято, а крем карамел – разделно. Регламентирани са само сложните прилагателни, “образувани чрез наставка от сложни съществителни имена (с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената”. Много странно ми изглежда кремкарамелен. То и министърпредседателски не изглежда добре, трудно се възприема. Когато имам известна свобода, предпочитам да го напиша така, както най-лесно би се възприело.

          Отговор
          • 374. pkochev  |  03.05.2017 в 22:49

            Не е ли по-уместно да се каже крем карамелов сладкиш? Така звучи и по-добре прилагателен.

            Отговор
  • 375. vilervale  |  04.10.2011 в 10:30

    Здравейте, докторке! :) Поздравления!
    През отпускарския август мислех да питам за отзиви за новото правописно помагало, а докато сколасам, те вече се появиха. Похвално :) И благодарско! Но докато лъкатушим през запетайките (не, няма оправия там, уви), може ли един бърз ограмотителен курс за кавите? Две са питанките ми:
    1. Правилата казват, че названия на учреждения и обществени организации се изписват в кави. Това обаче явно не важи за имената на политическите партии, макар че те са обществени организации, нали? Ако в сатиричен текст имаме партия Пазарна икономика ООД, някакви кави не трябва ли да се появят? Или ако компанията ми се казва „България“ ЕООД, това ЕООД влиза ли в кавите или не?
    2. Когато някой учен даде името си на измислен от него процес/метод, този метод в кави ли се изписва после? Например: методът за студено пресоване Иванов, накратко методът Иванов, представлява… И ако в този метод има някакви специални устройства, да речем, барабани Иванов, те с кави ли са или без?
    Благодаря и успешна седмица! :)

    Отговор
    • 376. Павлина  |  04.10.2011 в 17:21

      Благодаря за поздравленията!
      1. Хм. Според новите правила в кавички се изписват приложения в рамките на съставни собствени имена, например Държавна агенция “Архиви”. Ако думата партия е съставна част от официалното име на въпросната организация, тя трябва да се изпише Партия “Пазарна икономика” ООД. Малко спорно е в този случай дали ООД трябва да влезе в кавичките.

      Иначе, ако компанията се казва “България” ЕООД, названието на типа на фирмата е извън кавичките. Има такива примери в новите правила.

      2. Аз бих поставила в кавички названието: методът “Иванов”, барабани “Иванов”. Приемам, че влиза в параграфа “собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания” (орден “Стара планина”). Това е вторично название.

      Отговор
  • 377. Krisi  |  04.10.2011 в 11:42

    Бях сигурна, че ще ни разясниш новите правила и без да ти го искаме. Страхотна си, д-р Върбанова! Аз съм си извадила примери с пунктуационни проблеми. Моля, кажи ми къде греша.
    1. По това производство е образувано дело, което вече е пред Върховния административен съд, и се чака неговото разглеждане.
    2. Това нещо не е направено, което определено не само че буди съмнение относно актуалната дата на заповед № РД-02-22/31.08.2011 г., но и определено сочи за това, че към датата на постановяване на атакувания акт такава заповед не е съществувала.
    3. Тук ще се спрем на особености, отнасящи се до структурата и до оформянето на устната и писмената реч, с оглед на условията, при които те протичат.
    А при № 4, моля, провери всичко – членове, знаци и т.н.
    4. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: ДИРЕКТОРЪТ НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Иванова с пълномощно по делото.
    Желая ти здраве и успех във всичко!

    Отговор
  • 378. Павлина  |  05.10.2011 в 8:28

    Страшно ми е трудно да намеря грешки, почти невъзможно даже. :) Мисля, че след Иванова трябва да се сложи запетая – с пълномощно по делото бих го таксувала като обособена част.
    Благодаря ти за пожеланията. :)

    Отговор
  • 379. Krisi  |  05.10.2011 в 14:02

    Ами ти си ме учила, затова се справям…

    Отговор
  • 380. Maya  |  06.10.2011 в 21:01

    Казва се „има някой“ или „няма никой“? Но кое е правилното: „няма никой“ или „няма никого“ …?

    Отговор
    • 381. Павлина  |  07.10.2011 в 9:47

      Не разбрах първия въпрос. На въпрос, подобен на втория, съм отговорила тук.

      Отговор
      • 382. Maya  |  08.10.2011 в 9:41

        Не съм се изразила правилно. Всъщност интуицията ми подсказва, че правилно е да се каже „има някой“. Съгласна съм с доводите на приложената ваша статия. Въпросът ми беше по-скоро относно отрицателната форма – „няма никой“ или „няма никого“ е правилното… Защото интуицията ми не може да се справи! :-)))

        Отговор
        • 383. Павлина  |  11.10.2011 в 8:11

          За конструкцията няма никой/няма никого бих посочила същите доводи. Възможно е тук винителната форма (която по същество е родителна) да се държи по-здраво, защото имаме отрицание, а допълнението при отрицание е било в родителен падеж. Нищо по-конкретно не мога да кажа, понеже проблемът изисква по-задълбочено изследване.

          Отговор
  • 384. Данаил  |  07.10.2011 в 18:19

    Здравей Павлина,

    Въпросът ми е в две части.

    Конкретната част от въпроса е „според него/мене/фирмата/лицето“ – обособена част ли е във всички случаи? Огражда ли се винаги с кавички независимо от положението му в текста?

    И по-общата част от въпроса ми – има ли обособени част от изречения при които е прието да се правят изключения за запетайките?

    Извинявам се ако вече си отговорила на въпроса, но неможах да го намеря.

    Благодаря ти предварително за отговора.

    Отговор
    • 385. Павлина  |  11.10.2011 в 8:30

      Здравей, Данаиле!
      Изразът според мене е вметната част, а не обособена, понеже изразява отношението на говорещия към съдържанието на изречението, и не се отделя със запетаи. Изразите според него, според фирмата и т.н. са си обикновени части на изречението и няма основания да бъдат отделени със запетаи. Общият въпрос за вметнатите части ли се отнася, или за обособените?

      Отговор
      • 386. Данаил  |  13.10.2011 в 14:42

        Главата ми е на път да гръмне от правилата в българският език и изключенията към тях. До преди ден-два нямаше в главата ми практическа разлика между двете (в отговор на последния ти въпрос). Сега обаче съм по наясно за някой части и по-объркан за други. Така разбрах правилата, които четох. Въпроса е разбрал ли съм ги правилно?

        Вметнати и обособени части.

        1. Обособените части се отделят със запетайки или тирета, независимо къде в изречнието се намират (начало, среда, край).
        2. Вметнати части се отделят със запетайки или тирета, независимо къде в изречението се намират (начало, среда, край), но има изключения. Ако вметнатият израз е в началото на изречение и служи за въвеждаща дума не се отделя със запетая.

        По тази логика не се пише запетая, ако „според мене“ е в началото на изречението, но се пише ако е в средата или края. Уви немога да чатна как се прави разграничението дали думата е въвеждаща или не.

        Ето едни примери които сега сглобих (изивнявай ако са кофти):

        … Ти какво мислиш?
        а)Без съмнение (,) той те обича.
        б)Разбира се (,) той те обича.
        … Надявам се, че ще се чуем утре.
        а)Без съмнение (,) ще ви се обадя навреме.
        б)Разбира се (,) ще ви се обадя навреме.

        На кои от 4те места има запетайки?

        И двата израза „без съмнение“ и „разбира се“ са вметнати части, нали така. Как се преценява кое е въвеждаща дума и кое не е, за да се за разбере дали се отделя със запетая или не.

        Отговор
        • 387. Павлина  |  14.10.2011 в 9:19

          Трудно е в един коментар да обясня почти всичко за вметнатите части, но най-общо, за пунктуацията им е важно да се знае, че една част от тях се отделят със запетаи, а други – не, без значение къде точно се намират в изречението. Разграничението е по следния показател: тези, които могат да функционират и като обикновени части на изречението, се ограждат със запетаи; тези, които се употребяват само като вметнати части, не се ограждат.

          Разбира се, той те обича.
          Тук се поставя запетая, защото разбира се може да бъде и сказуемо в едно изречение: Разбира се с родителите си.

          Без съмнение, той те обича.
          Мисля, че тази част също може да функционира като пълноценна част на изречението: Той те обича без съмнение в теб и без каквито и да било скрупули.

          Но: Всъщност той те обича.
          Защото всъщност се употребява само като вметната част.

          Отговор
  • 388. Krisi  |  13.10.2011 в 11:37

    Здравей, Павлина! Нужен ми е съветът ти за употребата на главни букви в следното изречение, а и по принцип. „Делото е образувано по жалба на Иван Иванов срещу /З/заповед № 3-000/13.06.2000 г. на /Н/началника на 06 РУП-СДВР, с което му е наложено дисциплинарно наказание „/М/мъмрене” за срок от два месеца.“ Аз упорито отказвам да пиша главни букви на посочените в скобите места, но много често ги срещам с главни. Греша ли?

    Отговор
    • 389. Павлина  |  14.10.2011 в 9:05

      Здравей, Криси!

      По принцип названия на длъжности (началник, директор, министър, президент) се пишат с малка буква. Изключение се прави при адресиране и при официално обръщение към хората с тези длъжности:
      До Началника на…
      Уважаеми господин Министър…

      За мъмренето не намирам основание да се пише с главна буква, просто това е вид наказание, не е собствено име.

      За заповедта – в този случай е редно да е с главна буква, понеже е конкретна заповед, с номер и дата. По аналогия с изписването на наредбите, постановленията, законите и т.н.

      Отговор
  • 390. Krisi  |  14.10.2011 в 10:05

    Благодаря ти и от името на цяла стая секретари, които подготвяш за „филолози“!!!

    Отговор
  • 391. Мила  |  14.10.2011 в 17:14

    Здравейте, Павлина.
    Водя на едно място спор с тезата, че такова животно като дума „вкусНотия“ нема и нема! Понеже няма „вкусНен“, това ми е доводът, за да поискам да наложа „вкусотия“ като единствено правилна форма. Съперниците опонират с „мъчНотия“, „бедНотия“, „лесНотия“ и пр., при които също няма… „форми“ като мъчнен, беднен, леснен и т.н., тоест – надприказваме се.
    Моля Ви за кратко експертно становище по въпроса – дали говорим за дублетност (вкусотия и вкусНотия) или просто за масово разпространен паразит на речта (имам предвид вкуснотията).

    Отговор
    • 392. Павлина  |  15.10.2011 в 23:16

      Здравейте, Мила!

      От гледна точка на словообразуването нещата изглеждат така. Съществителните с наставка -отия се образуват от прилагателни имена. Ако основата е с наставка -ен, възможностите са две: или наставката отпада изцяло (грозен – гроз(ен)отия; гнусен – гнус(ен)отия; мръсен – мръс(ен)отия), или отпада само гласната е (беден – бед(е)нотия; тъмен – тъм(е)нотия, тесен – тес(е)нотия). И двата варианта – вкусотия и вкуснотия – имат право на съществуване според мен, защото се вписват в българските езикови модели.

      Думата е сравнително нова, все още търси мястото си и избистря формата си. За правилен е приет вариантът вкуснотия – само той фигурира в правописния речник. В практиката обаче се предпочита другият вариант – вкусотия.

      Отговор
  • 393. ldtr  |  25.10.2011 в 20:20

    Правилно ли научавам, че съгласуването по род вече е отменено?
    Ето, в един-единствен брой на един-единствен вестник прочетох следното:
    «Съдията по делото за „24 часа“ и „Труд“ предложена за уволнение»;
    «59-годишната звезда, който в първата част се превъплъти в образа на Тул, няма да застане пак пред камерите»;
    «лекар от СЗО, изпратена в Китай».

    Отговор
    • 394. Павлина  |  26.10.2011 в 8:04

      Кардинално погледнато, не е отменено. В примерите, които си дал, причастията и местоимението са съобразени с пола на лицето и родът им е независим от рода на съответното име, с което е назовано лицето. Ако не се лъжа, проблемът е разгледан от Вл. Мурдаров в тази статия: Особен случай на съгласуване по род. – Български език, XXXI, 1983, № 2, 172–173.

      Моето скромно мнение е, че българският език предоставя достатъчно възможности за избягване на конструкции, в които има такова разминаване между родовете. Редно е журналистите малко да се позамислят, преди да напишат нещо, което явно дразни езиковото чувство на читателите. Не знам в какъв контекст е употребен последният израз например, но вероятно е можело да се използва думата лекарка, която не би снижила авторитета на професията.

      Отговор
  • 395. ldtr  |  26.10.2011 в 10:56

    Напоследък това явление е масово, защото върви в комплект с извънредно модерната днес маскулинизация .
    «Прострелян политик в САЩ публикува първите си снимки, след като беше ранена в главата.»

    Отговор
  • 396. Krisi  |  26.10.2011 в 11:32

    Наистина, масово, неблагозвучно, объркващо и … тъпо!
    Имах такъв случай. Трябваше да напиша: Свидетелят Иванка Иванова беше изведена от залата. Не се съобразих и си написах „свидетелката“.

    Отговор
  • 397. ldtr  |  26.10.2011 в 23:53

    Ключовата дума е „трябваше“, следователно не e въпрос на езиково чувство.

    Отговор
    • 398. Krisi  |  04.11.2011 в 12:29

      „Трябваше“ не означава нищо. Има си правила в правописа и те са за всички – юристи, лекари, млекари и т.н., затова разчитам на професионализма в блога на Павлина. Но и не мога да отрека, че има случаи, в които трябва да се съобразяваме със субективния фактор. Поздрави до всички!

      Отговор
      • 399. ldtr  |  04.11.2011 в 21:17

        Значи, кое е правилно и как трябва да се изразим:
        1. Свидетелят Иванка Иванова беше изведен от залата.
        2. Свидетелят Иванка Иванова беше изведена от залата.
        3. Свидетелката Иванка Иванова беше изведена от залата.
        Съвсем сериозно се интересувам има ли някаква официална разпоредба по въпроса.

        Отговор
        • 400. Павлина  |  05.11.2011 в 21:09

          От граматическа гледна точка мисля, че няма такава официална разпоредба. Аз бих избрала третия вариант, освен ако няма някакво специално изискване или дълговечна традиция свидетелят винаги да се нарича свидетел в съдебната система, независимо от пола му.

          Отговор
  • 401. Бени  |  02.11.2011 в 12:46

    Здравейте,
    имам следния въпрос: Има ли наредба/правила, свързани с оформянето на текст – шрифт, големина, междуредие, цитиране под линия и т.н., при писането на дисертации и научни статии? Благодаря предварително за отделеното време.

    Отговор
    • 402. Павлина  |  04.11.2011 в 20:48

      Здравейте!
      Обикновено съставителите на изданията, в които се публикуват научни статии, имат собствени изисквания за оформянето на текстовете и за начина на цитиране. По отношение на дисертациите мисля, че в момента няма общовалидни изисквания. Когато представях моята, се старах да се придържам към старото правило за стандартна машинописна страница – около 1800 знака. За цитирането важи стандартът БДС 17377-96.

      Отговор
      • 403. Бени  |  05.11.2011 в 11:50

        Много Ви благодаря за отговора.

        Отговор
  • 404. Маргарита  |  07.11.2011 в 18:40

    Здравейте :)

    Първо – поздравления за блога!

    Имам чудене за изписването на „някак-си“/“някакси“/“някак си“. Не знам защо си мислех, че правилната форма е с тиренце, но изглежда съм в грешка…

    Какво е Вашето мнение?

    Благодаря предварително :)

    Отговор
    • 405. Павлина  |  08.11.2011 в 10:25

      Здравейте!
      Правилно е да се изписва разделно – някак си.

      Отговор
  • 406. misho77  |  09.11.2011 в 9:11

    Здравейте,

    Чудесен блог!
    Защо ли от БАН дават езикови консултации само по телефона и не ги публикуват в някакъв сайт? Все пак добре е, че не го правят с гълъби…
    Моят въпрос:
    Допустима ли е употребата на често срещаните изрази „стана на дума“ и „стана на въпрос“?

    Отговор
    • 407. Павлина  |  09.11.2011 в 9:19

      Здравейте и благодаря за оценката!
      Ако общуването е неофициално, според мен е допустимо, но в книжовната реч бих препоръчала да се използват изразите “стана дума за” и “стана въпрос за”. Не съм срещала официално становище по проблема.

      Отговор
  • 408. Денислав  |  09.11.2011 в 16:43

    Има ли правило за изписването на запетая пред „или“ ? Как се прилага ? При какви случаи ? Може ли примери? Предварително ти благодаря :)

    Отговор
  • 410. Krisi  |  10.11.2011 в 14:05

    Павлина, моля, помагай, че се стъписах пред едно изречение. „Стигнахме до гара „?Септември?”, където се прекачихме на обратен влак за София. След това слязохме на /Г/гара „?Искър?”, около 14,00–15,00 часа.“ Гара с главна буква ли е, името в кавички ли е. Ако имаш време за малко обяснения относно кавичките…
    И още нещо. Как е правилно да се пишат датите – 07.08.2011 г. или може и така – 7.8.2011 г. Това питам с цел да мога да си пиша текстовете по-бързо.
    С уважение, благодаря!

    Отговор
    • 411. Павлина  |  11.11.2011 в 14:08

      Имената на гарите не се поставят в кавички, подобно на селата, градовете (географски обекти). Няма и основание гара да се пише с главна буква – това си е съществително нарицателно.
      Не знам дали съществува стандарт за представянето на датите. Според мен 07.08.2011 г. е по-прецизно и по-лесно за възприемане от четящия.

      Отговор
      • 412. piligrim_d  |  22.11.2011 в 12:58

        Според мен трябва да е 7.08.2011 г.
        Отбелязването с арабски цифри там, където по принцип трябва да са римски (напр. месеците), навлезе покрай масовото ползване на копютрите. Ако се именуват файлове, които започват с цифра и е необходимо да следват определен порядък, трябва да има 0, защото при подреждането се объркват – 1, 2 (…), 10 ще мине най-отпред:)
        Но например в касовите апарати е заложено да бъде с тирета: 01-09-2011.
        Арабската цифра, която замества римската, изисква точка, например: 1. клас, 21. век и т.н.
        За повече информация може да се погледне в Нов правописен речник на българския език (Хейзъл, 2002).

        Отговор
  • 413. iwa  |  15.11.2011 в 22:27

    искам да попитам как да превърна РАЗБИРА СЕ, ИЗГЛЕЖДА и РАЗБИРА СЕ в сказуеми..смисъл тряба да съставя такива изречения в които тези думи да са вметнати, и такива, в които тези думи да са сказуеми..спешно е ако може примери..!! мерси предварително

    Отговор
  • 414. iwa  |  15.11.2011 в 22:28

    дали ако ги превърна в мн.ч изреченията ще са верни..или пък в минало време..?

    Отговор
    • 415. Павлина  |  16.11.2011 в 11:23

      Маркиньос призна, че вече няма никакви проблеми със забавяне на заплатите, разбира се с всички в отбора.
      Сладкишът изглежда доста апетитно.

      Отговор
  • 416. Мирчева  |  25.11.2011 в 14:12

    Здравей, Павлина,
    Моля за следното. Пише ли се запетая в изречението- Вятърът разпиля красиви жълти листа.
    Сигурно въпросът ми е доста елементарен за отговор в блога, моля да ми отговориш на мейла.
    Преварително ти казвам , че не ще изпитам неудобство ако го публикуваш.
    Много се радвам , че те открих и се абонирах за всички твои публикации.
    С уважение към труда ти .
    Мирчева Варна

    Отговор
    • 417. Павлина  |  27.11.2011 в 9:35

      Здравей!
      Въпросът не е елементарен, макар да се свежда до това дали красиви и жълти се схващат като еднородни, или като разнородни определения. Възможно е да се постави запетая:
      Вятърът разпиля красиви, жълти листа.
      В този случай красотата на листата и жълтият им цвят са свързани помежду си (красиви са, защото са жълти).

      Ако не се постави запетая, просто листата се характеризират откъм естетически вид и цвят, без да се дава сигнал (запетая) за връзка между тях.

      Отговор
      • 418. Морфо  |  29.07.2012 в 15:01

        Тоест може ли да не се постави запетая, защото не са еднородни определения?

        Отговор
        • 419. Павлина  |  31.07.2012 в 8:54

          Да, може. Запетаята показва как авторът схваща тези две определения – като еднородни или като разнородни.

          Отговор
          • 420. Морфо  |  31.07.2012 в 11:09

            Тук според мен са разнородни поради типа на двете прилагателни имена: красиви и жълти.

            Отговор
  • 421. zima  |  26.11.2011 в 23:38

    Привет, буржоазно- демократичен
    или буржоазнодемократичен и
    литературноинтерпретативно
    или литературно- интерпретативно?

    Отговор
    • 422. Павлина  |  27.11.2011 в 9:23

      И двете думи трябва да се пишат слято, ако се следват правилата: буржоазнодемократичен (от буржоазна демокрация) и литературноинтерпретативен (от литературна интерпретация). Когато сложните прилагателни са образувани от словосъчетание на съществително и прилагателно име, се пишат слято.

      Отговор
      • 423. zima  |  27.11.2011 в 20:27

        Благодаря! А историко-революционен, психо- терапевтичен, също са прилагателни с наставка -ен, според правилата, т.к. първата основа е съкратена би трябвало да са с тире? Кое правило да приложа и кога? (историческа революция- следователно слято, или прилагателно със съкратена първа основа)

        Отговор
        • 424. Павлина  |  29.11.2011 в 11:51

          Според правописния речник се пише историко-революционен, вероятно се приема, че прилагателното е образувано от основи, които са равноправни в смислово отношение, т.е. образувано е от исторически и революционен, а не от историческа революция. Психотерапевтичен се пише слято, защото е образувано от съществителното психотерапевт, което се пише слято.

          Отговор
  • 425. Poli  |  01.12.2011 в 15:29

    Имам едно такова питане във връзка с числителните бройни при лица от мъжки род. Наясно съм, че съгласно правилото „пет трактора“ се противопоставят на „петима трактористи“ или примерно „петима търговци“. Какво се случва обаче, когато под „търговец“ се разбира „търговско дружество“, т.е търговецът е юридическо лице? Ще се правърнат ли петимата търговци в пет търговеца?

    Отговор
    • 426. Павлина  |  02.12.2011 в 12:42

      Когато думата означава нелице, както е в случая с търговските фирми, трябва да се използва бройната форма:
      Комбинираната компания между двата търговеца би имала пазарна капитализация от порядъка на 15 – 18 млрд. долара.

      Отговор
      • 427. Poli  |  02.12.2011 в 15:28

        Благодаря ти за бързия отговор. Логично беше да е така, но все пак…

        Отговор
      • 428. марин красимиров  |  30.12.2011 в 19:36

        Мога ли да се присъединя към въпроса, за да попитам кой вариант да предпочетем за еднолични търговци? Тях за лица ли ги броим?

        Отговор
        • 429. Павлина  |  31.12.2011 в 14:40

          Правописните правила не са детайлизирани в такава степен, че да засягат различните видове търговци. Аз не бих се престаравала тук и бих третирала едноличните търговци като лица, т.е. не бих използвала бройна форма. (Преди малко научих, че те всъщност са физически, а не юридически лица.)

          Отговор
  • 430. Тошка  |  06.12.2011 в 12:22

    Здравей, Павлина !

    В сайта на МОН е публикуван

    ПРИМЕРЕН ТЕСТ по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА за ДЗИ за учебната 2011/2012 година.
    В него има две задачи , които ми се струват с грешни отговори.
    Цитирам /по-точно копирам/:

    „2. В кой от редовете е допусната правописна грешка?
    А) наниз, локомотив, снаряд
    Б) изкуство, изсечен, изсушен
    +В) приветствам, израстна, израстък
    Г) свиря, сбогом, сбирка

    3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка?
    +А) Във военнопленическия лагер условията бяха тежки и сурови.
    Б) На официалната вечеря присъстваха всички делегати на конгреса.
    В) Трябва добре да се вникне във фактите, за да се направят изводи.
    Г) На сватбеното тържество зетят поздрави гостите и роднините си.“

    Много моля за бърз отговор.
    Чувствам се странно…,объркана…!
    Тошка

    Отговор
    • 431. Спас Колев  |  07.12.2011 в 8:34

      Какво точно те притеснява? Грешките са в „израстна“ („т“-то е излишно) и „военнопленическия“ (второто „н“ също трябва да е двойно).

      Отговор
      • 432. Павлина  |  07.12.2011 в 9:03

        Правилните отговори действително са означените с +. Към написаното от Спас Колев добавям една моя статия по темата.

        Отговор
      • 433. Тошка  |  07.12.2011 в 11:43

        Много благодаря!Прекарах ги през проверката в пощата на abv.bg и не ми даде грешка. Като се замисля за „военнопленическия“ можех сама да се сетя.Още веднъж благодаря!

        Отговор
  • 434. Krisi  |  06.12.2011 в 16:57

    Здравей за пореден път, Павлина! С интерес изчетох новите „Основни правила“ на БАН, но пак имам въпроси. Ето ми примерите.
    Съдът дава възможност на ответника в 10-дневен срок от евентуалното откриване на тетрадката да направи доказателствени искания(,) във връзка с откритото производство по оспорването й. Съгласно чл. 25, ал. 1 ГПК(,) вр. чл. 15, ал. 1 АПК, това наистина е така.
    Правило ли е винаги преди „във връзка с…” да се поставя запетая?

    Как се пише Административен съд София – (Г)град, както и РУП – СДВР,
    РДНСК – Югозападен район?! Моля, обясни ми главните букви къде са, тире или дефис, със шпация или без. Ако е РДНСК – район „Югозападен”, с кавички ще бъде, не както примера, нали?

    Поздрави!

    Отговор
    • 435. Павлина  |  07.12.2011 в 9:24

      Здравей, Криси!
      Първата запетая според мен е излишна – ако правилно разбирам, доказателствените искания са във връзка с откритото производство.
      Или пък се отнася повече към даването на възможност на ответника да извърши някакво действие. Това е въпрос на тълкуване вече – ако се влага този смисъл, трябва да има запетая.

      Втората запетая трябва да се напише, защото означава начало на обособена част.

      За главните букви съм малко затруднена, но лично аз бих написала проблемните думи с малки букви, защото не представляват собствени имена. Те са нарицателни, които се включват в съставните собствени имена: Административен съд София – град; РУП – СДВР; РДНСК – югозападен район; РДНСК – район югозападен (тук просто има инверсия).

      Отговор
  • 436. Krisi  |  07.12.2011 в 11:09

    Ох, ти просто ме постави пред шах и мат с изписването на района. Никога не бих го написала така. Запетайките и полуслятото писане са измислени само за доктори на филологическите науки! Шегувам се, разбира се. Но „военнопленнически“ бих написала с дефис, докато не се усетих, че идва от военен пленник и затова е слято – сложно! Оказва се, че и кавичките ме шашкат. Нали географски и топографски обекти се пишат без кавички. Добре де, улица и язовир не са ли и географски, и топографски обекти, защо са в кавички? Не може ли просто да си ги пишем с главни букви и – край! Колегите ми имат още предложения за опростяване на правописа (то ако питаш нас, ще останат само главните букви и тук-там някоя запетайка), но намериха пропуск в новите правила – трябваше изрично да се напише, че абревиатури не се поставят в кавички. Нали?

    Отговор
    • 437. Павлина  |  08.12.2011 в 23:42

      При имената на улиците и язовирите се пишат кавички, защото обикновено това са вторични названия, например ул. “Иван Вазов”. Кавичките фактически сигнализират, че изначално това име е принадлежало на нещо друго (в случая на някой друг – ето един пример, в който с чиста съвест пренебрегвам употребата на някого). Язовир “Батак” е наречен така на името на град Батак. Разбира се, че е възможно да се пишат без кавички, но няма да е правилно. ;) За кавичките и тяхната употреба писах отдавна тук.

      За пропуски в новоиздадените правила е рано да се говори, защото в пълен вид ще бъдат публикувани в следващия правописен речник.

      Отговор
  • 438. Мирчева  |  08.12.2011 в 17:40

    Здравей, Павлина,
    Упражнявахме главна буква в изречение от следния вид- Той си построи вила на красивите Вельови ливади.
    Следващото изречение- Той има байганьовски маниери.

    – байганьовски с голяма буква ли трябва да се пише?
    2. И в момента изникна още един въпрос. В горния ред трябваше ли да сложа думата байганьовски с кавички?

    Отговор
    • 439. Павлина  |  08.12.2011 в 23:48

      Здравей!
      В първия пример трябва да се употреби главна буква, независимо дали това е топоним, или пък просто означаване на притежание – Вельови ливади. Прилагателните с наставка -ов, образувани от имена на лица, се пишат с главна буква.

      Прилагателни като байганьовски означават не притежание, а качествена характеристика (т.е. маниерите не са на Бай Ганьо, а някой има маниери като неговите), затова се пишат с малка буква. Не виждам основание да се поставят кавички.

      Отговор
  • 440. Krisi  |  09.12.2011 в 11:55

    Ама, все пак, кажи ми с да или не, за да ми е съвсем ясно. В изречението: „Аз работя като инспектор ІІІ степен, разследващ полицаи от група „Разследване на криминални престъпления” от сектор ДП при РУП – СДВР, категория Г“, дали сектор ДП и категория Г са без кавички.
    Благодаря!!!

    Отговор
    • 441. Павлина  |  09.12.2011 в 23:13

      Сега разбрах какво имаш предвид под “абревиатури в кавички”. Би било престараване според мен, а и като че ли не съм срещала досега абревиатури в кавички. Все пак имай предвид, че правописните правила не могат да обхванат всички езикови употреби и понякога трябва сам да решиш как да постъпиш. :)

      Отговор
  • 442. Стоянка  |  09.12.2011 в 12:59

    Страхотен блог! Толкова много полезна информация на едно място!

    Как е правилно да се съкрати думата „държава“ (д-ва / държ. / или по друг начин)?

    Благодаря.

    Отговор
    • 443. Павлина  |  09.12.2011 в 23:05

      Според мен няма пречки да се съкрати и по двата начина.

      Отговор
      • 444. Стоянка  |  10.12.2011 в 8:45

        Благодаря :)

        И още два въпроса:
        – пред „освен“, когато не играе роля на съюз въвеждащ подчинено изречение, слага ли се запетая? Например, „…се прилага във всички случаи освен този.“
        Разгледах няколко книги на български в google books, в които имаше подобни случаи (и които предполагам, че са проверени от редактори за пунктуация и граматика), и видях и двата варианта.
        Дали може да бъде въпрос на авторско решение за подсилване на изключението?
        – когато в края на разказно изречение (завършващо с точка) има цитат в кавички, който също е разказно изречение (завършващ с точка), предполагам, че се пише само една точка, НО къде – преди/ след затварящите кавички на цитата?

        Отговор
        • 445. Павлина  |  12.12.2011 в 9:33

          Аз обикновено не поставям запетая пред освен, когато се употребява като предлог. Запетаята би означавала обособяване на конструкцията с освен. В примерите, които са дадени в многотомния академичен “Речник на българския език”, се срещат и двата варианта – явно е въпрос на авторско предпочитание.

          Вероятно имаш предвид примери от типа Иван Вазов казва: “Ако не бях дошъл в Тетевен, щях да бъда чужденец на Майка България”. Мястото на кавичките е пред точката. Има промени в някои правила за съчетаване на препинателните знаци, но предпочитам да ги коментирам след излизането на правописния речник следващата година.

          Отговор
          • 446. Стоянка  |  12.12.2011 в 10:55

            Точно това имах предвид. Благодаря ти!

            Дано, когато излязат тези правила, да има повече яснота.

            Отговор
          • 447. Стоянка  |  12.12.2011 в 13:00

            Би ли коментирала и правилата за ползване на запетая, когато пред едно съществително има няколко прилагателни? Не съм убедена, че знанията ми от друг език са приложими в българския.

            И също, първото изречение (което е по-скоро молба, а не просто въпрос) с въпросителен знак ли трябва да завършва или с точка?

            Благодаря предварително!

            Отговор
  • 448. Мирчева  |  11.12.2011 в 15:23

    Здравей, Павлина,
    Можем ли да се доверим на проверка на правописа в поща АБВ?
    Можеш ли да ми кажеш къде да прочета за правописа на прилагателни , които означават оттенък? Искам да е твой коментар. Имам ти доверие и пак ти казвам ,че се радвам на нашето“ познанство“.
    Може ли да ми дадеш малко информация за Спас Колев?
    Поздрави от морето.

    Отговор
    • 449. Павлина  |  12.12.2011 в 9:19

      Здравей!

      Аз се доверявам дотолкова, че да не изпращам имейли с буквени грешки например. Не съм тествала коригиращия механизъм в АБВ по-сериозно. Автоматичната коригираща програма, която ползвам ежедневно, се нарича ItaEst и е свободна за сваляне, инсталиране и разпространение: http://www.bacl.org/itaestbg.html

      За правописа на сложните прилагателни, които означават цветове и оттенъци, където и каквото и да прочетеш, ще бъде относително според скромното ми мнение. При положение че в самия правописен речник правилата се прилагат противоречиво, или поне аз не мога да схвана логиката им… Виж тук коментар 352.

      Със Спас Колев не се познавам лично. Нямам за него повече информация, отколкото би могла да се намери в интернет. ;)

      Поздрави от полумъглива София!

      Отговор
  • 450. Павлина  |  14.12.2011 в 18:50

    [В отговор на коментара на Стоянка от 12.12.2011]

    Може би по-нататък ще пиша за поставянето на запетаи в тези случаи, но засега не обещавам – не е толкова просто и ясно.

    Първото изречение може да завърши и с точка, и с въпросителна – зависи дали то има характер на истински въпрос, или само формално е въпрос. В случая искаш да прозвучи като молба, тогава следва да се постави точка.

    Отговор
  • 451. Николай Колев  |  16.12.2011 в 4:04

    Здравей, Павлина,

    С удоволствие чета твоя блог и ти благодаря за труда и усилията, които влагаш в него.

    Искам да попитам как е по-правилно да се каже: „оферирам“ или „офертирам“? По-често чувам да се казва оферирам, отколкото офертирам, но все някак си ми звучи, че второто е по-подходящо.

    Сега се сещам за още една питанка. Как е правилно да се напише: „Като че ли нещо не е наред в това изречение…“ :D Аз лично не го използвам, защото не знам дали е правилно, но съм се замислял.

    Поздрави,
    Ники

    Отговор
    • 452. Павлина  |  16.12.2011 в 23:31

      Здравей, Ники!

      В официалния правописен речник липсва оферирам/офертирам, но в многотомния “Речник на българския език” (Т. 11. С.: БАН, 2002, с. 1189) е включен глаголът оферирам, така че аз бих заложила на тази форма. Честно казано, май не съм виждала или чувала досега офертирам, но се оказва, че може да се срещне в немалко текстове в интернет.

      Според мен няма нищо смущаващо в “Като че ли нещо не е наред в това изречение”.

      Отговор
  • 453. Николай Колев  |  17.12.2011 в 2:07

    Благодаря ти за отговора.

    Също напоследък се шегуват с мен за думата свяко, че трябвало да се казва свако и като проверих в речника наистина е свако. Но защо винаги съм чувал думата свяко? От Стара Загора съм, но и не само там съм я чувал, а се оказва, че е неправилна. От къде произлиза тази дума?

    Отговор
    • 454. Павлина  |  19.12.2011 в 23:21

      Думата явно се изговаря по различен начин в различните диалекти и просто един от тези варианти е приет за правилен, така че не си го слагай на сърцето. Произходът на свако се свързва с праславянското *svakъ/*svaka < *svajakъ, което вероятно идва от *svajь + наставката -аkъ, а пък *svajь отвежда към свой.

      Отговор
  • 455. Деян Симеонов  |  19.12.2011 в 15:01

    Питанка…
    Може ли да степенуваме думата ЛЮБИМ. Възникна малък спор, тъй като под път и над път се среща НАЙ-любим, необяснимо защо не се среща ПО-любим. Аз съм на позицията, че не може да се степенува, но не мога да се аргументирам защо.

    Отговор
    • 456. Павлина  |  19.12.2011 в 23:25

      Трудно е да се отговори на този въпрос, ето как тук се опитах да избягам, но сега явно няма да мога. Едно от основните значения на любим е ’който е предпочитан пред други неща’ и съдържа в себе си идеята, че признакът, означен с думата, е застъпен ако не в максимална, то в много висока степен, и това донякъде обезсмисля степенуването.

      От друга страна обаче, според мен тук се наблюдава нещо, за което съм писала вече: степенуваните форми се опитват да завладеят нови територии при прилагателните имена – и там, където няма особена нужда от тях.

      Най-вероятно проблемът може да се осветли и психолингвистично, но в тази област, уви, не съм компетентна.

      Отговор
  • 457. Bla  |  19.12.2011 в 21:36

    Здравей, Павлина! Как е правилно да се каже/напише:

    Можете да бъдете сигурни.

    или

    Може да бъдете сигурни.

    ~

    Кавичките могат да се изпускат в случаите…

    или

    Кавичките може да се изпускат в случаите…

    Благодаря :)

    Отговор
    • 458. Павлина  |  21.12.2011 в 18:19

      Здравей, Bla!

      Проблемът за моженето направо си изисква отделна статия, но се страхувам, че няма да успея да я напиша скоро. Мисля, че в първия пример трябва да се предпочете вариантът Може да бъдете сигурни, защото това е уверение, което идва отвън, докато Можете да бъдете сигурни означава, че хората сами по себе си са способни да изпитват това чувство – да бъдат сигурни. Разликата, разбира се, е доста тънка и все по-малко българи са чувствителни към нея.

      За да стане по-ясно, ето друг пример:
      Можете да пушите. (Способни сте да пушите, в състояние сте да го правите самите вие.)
      Може да пушите. (Тук е позволено да се пуши – възможно е да осъществите това действие.)

      При кавичките e малко по-сложно. Ще помисля и ще пиша отново.

      Отговор
      • 459. Павлина  |  15.01.2012 в 21:44

        Според мен и в примера с кавичките е редно да се предпочете може, защото “моженето” зависи не от способностите на самите кавички, а от правилата, които позволяват кавичките да бъдат изпускани.

        Отговор
  • 460. Борислав  |  20.12.2011 в 17:09

    Здравей, Павлина!

    Първо искам да ти благодаря за усилията и грижливостта, които полагаш! Страхотно!

    Сега и въпросът ми: слято, полуслято или разделно ще се напише „ресурсно базирана икономика“? Ще рече икономика, която се базира на ресурсите.

    Благодаря!

    Отговор
    • 461. Павлина  |  21.12.2011 в 18:08

      Здравей, Бориславе!

      Благодаря и аз за положителния отзив.

      Аз бих написала разделно ресурно базиран, защото за мен думите в това словосъчетание (наречие и прилагателно) не представляват такова смислово единство, каквото се наблюдава например в главнокомандващ или новопристигнал.

      Отговор
  • 462. Bjoern  |  23.12.2011 в 0:37

    Как е най-правилно да се огради името в долния пример:

    1) Изпълнителният директор на предприятието Иван Иванов реши да свика извънредно заседание.
    2) Изпълнителният директор на предприятието – Иван Иванов, реши да свика извънредно заседание.
    3) Изпълнителният директор на предприятието, Иван Иванов, реши да свика извънредно заседание.
    4) Изпълнителният директор на предприятието – Иван Иванов – реши да свика извънредно заседание.

    Поздрави :)

    Отговор
    • 463. Павлина  |  26.12.2011 в 18:13

      Аз не бих оградила Иван Иванов с препинателни знаци, т.е. бих избрала пример 1. Ако държиш да отграничиш името от длъжността, Иван Иванов става обособена част (2, 3 и 4). Пунктуацията във всички примери е правилна. Трябва да се има предвид само това, че тирето се използва за по-силно отграничаване.

      Отговор
  • 464. Спас Колев  |  27.12.2011 в 17:12

    Здравей и честита Коледа.

    Имам един леко схоластичен въпрос. Чоплейки тези дни из Уикипедия, смело написах, че в книжовния български няма сричкообразуващи съгласни, но малко по-късно синът ми, който е във втори клас, уместно отбеляза, че има и думи без гласни – „в“ и „с“. Погледнах една книжка на тема фонетика, но там този въпрос не беше коментиран.

    Та, какво е твоето мнение – сричкообразуващи съгласни или някаква екзотична срчика, пресичаща границите на думите?

    Отговор
    • 465. Павлина  |  28.12.2011 в 23:07

      В книжовния български език действително няма сричкотворни съгласни. Само в отделни диалекти (Тетевенски, Ботевградски, Дупнишки и др.) се срещат сричкотворни р и л. Предлозите в и с са отделни думи, но при изговор фактически се присъединяват към първата сричка от следващата дума. В книжовния език само шестте гласни образуват срички.

      Светли празници ти желая!

      Отговор
  • 466. Stefka  |  02.01.2012 в 5:49

    Здравейте, Павлина, и честита нова година! Всичко да ви се отдава с лекота!

    Пиша ви, защото от известно време се чудя откъде идва в българския език отрицателната конотация на думите „йезуит“ и „йезуитски.“ Например в „Елегия“ на Ботев „брат на Лойола и син на Юда“ (цитирам по памет). В английския език например тези думи имат положителен смисъл. Орденът на йезуитите е известен с усилията си да осигурява качествено образование на бедните.

    Благодаря,
    Стефка

    Отговор
    • 467. Спас Колев  |  03.01.2012 в 10:29

      Не мисля, че отрицателният смисъл е ограничен до определен език (вижте например второто значение в http://www.merriam-webster.com/dictionary/jesuit).

      Още от основаването на ордена ги обвиняват в заговори за световно господство и връзки с евреите, Паскал ги критикува по теологични съображения, при Волтер и Русо са вече обичаен символ на закостенялост.

      Отговор
      • 468. Павлина  |  03.01.2012 в 11:20

        Честита Нова година на всички! Дано да е мирна и спорна. :)
        Отговорът на този въпрос не е по силите ми, за съжаление. Имам някакви предположения, но не знам дали са основателни. А за чуждите езици би било интересно да се проучи доколко думите, съответстващи на йезуит, йезуитски, се използват с отрицателно значение. В речниците, в които погледнах (немски, английски), не е посочено такова, затова ми е интересна информацията от Спас Колев. Ако науча нещо повече, ще пиша.

        Отговор
  • 469. Стоянка  |  03.01.2012 в 19:28

    Честита Нова Година! Нека тя да донесе здраве, късмет и по-ясни правила в българския език! :)

    Моят въпрос касае правилното изписване на наречия за време – с „е“ или с „я“. Става дума за „преди обед/преди обяд“ и „следобед/следобяд“. Опитах да си направя извод от употребата им в различни онлайн медии, но неуспешно, защото присъстват и двата варианта. Като че ли преобладават тези с „е“…

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 470. Павлина  |  06.01.2012 в 10:01

      За много години!

      Наречието следобед трябва да се пише слято и с е, а при словосъчетанието преди обед/преди обяд имаме избор, доколкото обяд и обед са дублети. :)

      Отговор
  • 471. Стоянка  |  06.01.2012 в 10:18

    Благодаря :)

    Отговор
  • 472. Ляо  |  08.01.2012 в 11:38

    Павлина, привет отново!

    Понатрупах пак разни въпроси, надява се да ми отговориш. :)

    1) Напоследък ми е направило впечатление, че често чувам „сработвам“ да се употребява вместо „проработвам“, напр. „Планът сработи“. Има ли според теб основание за това?

    2) „Доживот“ или „до живот“ е правилно, например „осъден до живот/доживот“?

    3) Вземам нещо „насериозно“ или „на сериозно“?

    4)Преди „за да“ се пише запетая, а при „да“ как стоят нещата, когато е употребено със значение на за да? Нещо не ми стои добре запетаята. Например „Обаждам се, да ти кажа, че ще закъснея“.

    5) Знам, че „за съжаление“ не се отделя със запетая, но съм останала с впечатление, че „за щастие“ се отделя. Така ли е наистина?

    6) „Левичар“, „левак“ и „леворък“ би трябвало да са синоними. Коя от думите е за предпочитане според теб?

    Благодаря ти!

    Отговор
    • 473. Павлина  |  10.01.2012 в 9:13

      Здравей, Ляо! Ще се опитам.

      1. Употребата на глагола сработя с това значение е нова. Мисля, че има достатъчно основания, но ще пиша по-нататък, надявам се.

      2. Няма официална санкция за слято изписване на доживот, така че аз бих посъветвала да се пише разделно. Аз самата бих написала до живот.

      3. Положението е същото както при до живот/доживот. Не изключвам обаче нещата да се променят в близко бъдеще, особено при на сериозно/насериозно.

      4. В новите правила, в които подробно е представена пунктуацията на да-изреченията, този случай не е уговорен специално. Според правописния речник от 2002 г. трябва да се поставя запетая, когато да се употребява като синоним на за да. Аз не бих могла да кажа нищо категорично, преди новият правописен речник да излезе от печат (там вече правилата ще бъдат представени в пълен вид).

      5. Според новите правила и за съжаление, и за щастие трябва да се отделят със запетаи. Явно и за това трябва да пиша.

      6. Ако искаш да кажеш, че даден човек си служи по-добре с лявата ръка, най-добре е да използваш левичар.

      Отговор
      • 474. Ляо  |  10.01.2012 в 16:51

        Явно съм се разглезила, защото не проверих какво пише в речника, преди да те попитам, а новите правила съм прехвърлила отгоре-отгоре. За ‘доживот/до живот’ – от една страна не ми изглежда добре ‘доживот’, от друга страна пък ‘до живот’ като смисъл не ми връзва – по-скоро би трябвало да е ‘до смърт/до смъртта’. Та затова бях решила, че ‘доживот’ трябва да се възприеме като съкращение от ‘доживотна присъда’, а не като отделна фраза.

        Имам още един въпрос, може би ще ти отнеме повече време. Тези дни тук заспорихме за съчетанието ‘финикийски знаци’ и стигнахме до извода, че би трябвало да означава ‘финикийска азбука’, а не пари. Кога и как по трасето азбуката е станала пари, не е много ясно, и не намерихме никъде информация. И като че ли само ние приписваме тази заслуга на финикийците – че са измислили парите – тъй като не са първи в това отношение. Дали би могла да внесеш яснота? Благодаря отново.

        Отговор
        • 475. Павлина  |  15.01.2012 в 21:13

          Не намерих информация откъде води началото си изразът финикийски знаци. Но употребата на знак си е съвсем намясто според мен, защото монетите и банкнотите представляват парични знаци – условно представят парите. Финикийците са сред първите, които са секли монети, т.е. парични знаци – оттам финикийски знаци.

          Отговор
          • 476. Ляо  |  17.01.2012 в 11:41

            Жалко, надявахме се, че ще намериш някой източник, който ние не сме успели да намерим. :( Наистина финикийците са сред първите, които са секли монети, но освен тях и други са сред първите, а и е интересно защо като че ли само в нашия език им се приписва такова ‘първенство’? А и израза го няма никъде по речниците. Ето в статиите в Уикипедия не се споменава нищо за техни заслуги в налагането на парите. http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_money
            http://en.wikipedia.org/wiki/Phoenicia

            И не само там, разбира се.
            Но щом се е наложил изразът, явно не е случайно.

            И още един, последен засега въпрос. Как би трябвало да се изписват необичайни или просто не често срещани отрицания – слято или полуслято? Имам предвид думи като небългарин/не-българин.

            Отговор
            • 477. Павлина  |  17.01.2012 в 11:57

              Когато с частицата за отрицание се бележи различно, а не противоположно значение на изходното съществително, тя се свързва с дефис: не-ариец, не-българин, не-християнин.

  • 478. Мирчева  |  08.01.2012 в 20:22

    Здравей, Павлина,
    Още се измъчвам , че не се съпротивих по- смело на асистента ни по старобългарски, който ни водеше упражненията . Предметът се наричаше „Старославянски“ Толкова труден беше , че не смеех много, много да споря с него. Говоря ти за 1964год. в Ленинградския държавен университет. Основателно ли е било да се казва така?
    Поздрави от морето.

    Отговор
    • 479. Павлина  |  10.01.2012 в 11:23

      Въпросът ти е доста сложен. В славистиката и до днес няма общоприет термин – използват се най-вече термините старобългарски, старославянски и староцърковнославянски език. Аз съм малко резервирана относно квалифицирането на езика на първите Кирило-Методиеви преводи като единствено и само старобългарски. По време на Моравската мисия в тях проникват немалко моравизми (западнославянски диалектни черти) например. Истинската “физиономия” на старобългарския език се очертава в книжнината, създадена по време на Симеоновия Златен век.

      Отговор
  • 480. Krisi  |  09.01.2012 в 10:13

    Здравей, Павлина и честита Нова година на всички, четящи блога ти с интерес!
    Ами…въпроси. Моля, кажи ми има ли запетаи в следните ми два примера и правилно ли са поставени. Става въпрос за съчетание дали-или и кога има запетая пред или: „Съдът указва на призовкаря, че следва в призовката да посочи дали намира призованото лице/,?/ или не го намира на адреса, освен отбелязванията, досежно събраните сведения от съседи“. И другият ми въпрос е дали има запетая след „ето защо“ в следното изречение: „Ето защо съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даден предвид наличието на въпросната процесуална пречка“. Аз мисля, че не бива да има, но важното е ти какво мислиш.
    Приятен ден, приятен месец и много успешна година!

    Отговор
    • 481. Павлина  |  10.01.2012 в 9:31

      В първия пример трябва да се постави запетая. Когато има двойни съюзи дали – или, или – или, пред втория се пише запетая.

      Във второто изречение не виждам основания за поставяне на запетая след ето защо.

      Отговор
  • 482. Ляо  |  17.01.2012 в 12:16

    Към коментар 456 от Павлина: Благодаря! :)

    Отговор
  • 483. Юлия Боева  |  19.01.2012 в 15:41

    Павлина, имам въпрос. Вече почти двадесет години ми се набива в очите проблемът с правописа на думата „воин“. Прекалено често, дори винаги, я пишат с „й“. Сигурна съм, че не е правилно, защото „войн“ в множествено число съвпада с множественото число на думата „война“. Освен това „воин“ има две срички, и това се потвърждава при сравнение на „воини“ и „войни“.

    Отговор
    • 484. Павлина  |  21.01.2012 в 8:41

      В действителност двете форми са дублетни. В коментарите към тази статия е разискван и въпросът за воин/войн – ако ти е интересно, може да ги прегледаш.

      Отговор
  • 485. Krisi  |  20.01.2012 в 11:39

    Павлина, 99 процента съм сигурна, че в примерите, които ще ти напиша, НЕ се пишат запетаи, но за да съм спокойна, моля те да ми кажеш дали е така. 1. Картагенският флот отплавал на запад и /,?/основавайки редица колонии, се отправил на поход на юг.
    2. Впрочем,/?/ въпросът за това пътуване се разисква отдавна.
    3. Днес трябва да стана рано, още повече,/?/ че съм дежурна.
    И още нещо: как се пише такса „смет”, данък „недвижим имот” – в кавички или без кавички? Употребяваме ги толкова често, че се обърквам.
    И пак за слято/полуслято писане. Написах „дисциплинарнонаказателен“ слято, следвайки логиката, че има термин „дисциплинарно наказание“ и като го превръщам в прилагателно, следва да е слято. Така ли е?

    Отговор
    • 486. Павлина  |  21.01.2012 в 8:52

      1. Не трябва да се поставя – когато пред обособената част има едносричен съюз, не се пише запетая между тях (вж. стр. 102, т. 80.3 в новите правила – нали ги имаш? :).
      2. Не трябва да се поставя (стр. 103, т. 81.2).
      3. В сложното изречение запетаите се поставят не пред определени думи, а на границата между простите изречения (където често се оказват определени думи като че). Тук границата минава между рано и още – само там е редно да се пише запетая.
      4. Тези кавички биха били резултат от престараване. Аз не виждам основание да се поставят. Просто е изпуснат един предлог: такса (за) смет, данък (за) недвижим имот.
      5. Следвайки логиката и принципите, трябва да се пише слято. Макар че тази предълга дума е достойна за немския език, не за българския.

      Отговор
  • 487. Мирчева  |  21.01.2012 в 10:50

    Павлина,откъде Криси има новите правила? Много искам и аз да ги имам. Понякога искам да те питам за нещо и ми е неудобно да те занимавам с по-елементарни неща. Вече зная повече за теб и се възхищавам на отзивчивостта ти при тази сериозна работа ,която работиш.
    С благодарност.
    Мирчева

    Отговор
  • 488. Krisi  |  21.01.2012 в 11:29

    Благодаря, съкровище! Имам ги правилата, да. Просто искам да съм сигурна, че правилно съм ги разбрала. Теорията – едно, ама практиката – друго. Поздрави!
    До госпожа Мирчева.
    Книжката с новите правила я има по всички книжарници. Казва се: „Правопис и пунктуация на българския език Основни правила“, на БАН, с меки корици, струва 9.00 лв. Някъде й казват „132 правила“, защото толкова точки съдържа. Ще се радвам, ако съм била от полза!

    Отговор
  • 489. Krisi  |  21.01.2012 в 11:38

    До Мирчева.
    Уверявам Ви, че можете смело да питате Павлина за всякакви елементарни неща! Аз съм питала невероятни глупости, но никога не ми е отказала отговор, и то какъв отговор! С това, на което ме е научила съвсем безрезервно, дори имам по-добра работа. Пожелавам на всички повече Павлини!

    Отговор
  • 490. Мирчева  |  24.01.2012 в 13:34

    Криси, благодаря . Летя към книжарницата да си купя правилата. За Павлина съм разказала на моите приятели ,които милеят за чист български език. Находка!

    Отговор
  • 491. Desi  |  26.01.2012 в 15:13

    Здравейте Павлина! Много ми е приятно, че сте създали това пространство! Моето въпросче е доста глупаво, имахме спор с един приятел който твърди, че думата „бълвоч“ е чужда, аз казвам обратното. Бихте ли разрешила нашия спор?! Предварително благодаря!!!

    Отговор
    • 492. Мирчева  |  27.01.2012 в 12:16

      Деси, предлагам ти да изхвърлиш тази грозна дума от речника си . Трябва да пазим времето на Павлина и да я използваме за по-полезна информация. Много сме , които разчитаме на нейната помощ и сме бескрайно благодарни.

      Отговор
    • 493. Спас Колев  |  27.01.2012 в 14:41

      Думата „бълвам“ съществува в старобългарския и има сходни аналози в славянските и балтийските езици. Т.е. вероятно присъства в езика поне от хилядолетие и половина, вероятно и от два пъти по-дълго.

      А какво значи една дума да е чужда, аз не съм много сигурен. :)

      Отговор
      • 494. Павлина  |  28.01.2012 в 8:20

        Съществителното е производно от стб. бльвати (дн. бълвам, както е отбелязал вече Спас Колев) и по всичко личи, че не е чужда дума. Аналогът му в старобългарски е бльвотина. Само се чудя откъде се е взел този завършек -оч. В обратния речник има само още една такава дума – пикоч.

        Отговор
  • 495. Ivo  |  28.01.2012 в 13:21

    Здравей, Павлина! Един малко глупав въпрос – в новините по БТВ вчера използваха думата „трафопости“ и реших да се допитам до теб, понеже предизвика смут у мен. Знам, че отдавна новините не са мерило за коректност по отношение на българския език и все пак – трафопости или трафопостове?

    Отговор
    • 496. Павлина  |  30.01.2012 в 8:21

      Правилната форма е трафопостове – има я в правописния речник. А причината за появата на трафопости според мен е аналогична на причината, поради която се употребява моноблоци вместо моноблокове.

      Отговор
  • 497. Мирчева  |  29.01.2012 в 20:18

    Павлина,как се обяснява запетайката пред и в следните случаи-
    1.Просто знаеше ,и толкоз!
    2.Исках ,и още как!

    Отговор
    • 498. Павлина  |  30.01.2012 в 8:18

      Запетаята се обяснява с това, че конструкцията след нея е присъединителна. Присъединителните конструкции са различни от обособените части. Те могат да са части на изречението или отделни изречения, “с които се изказват допълнителни съобщения, интонационно независими, но синтактично зависими от предходното изказване” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 253).

      Отговор
  • 499. Красимир Иванов  |  30.01.2012 в 22:33

    Здравейте!
    Много спорим дали е правилно да се употребяват два или три въпросителни или удивителни знака. Смешно е, но се получи голяма дандания и резултатът е нулев:) Как можем да се уверим, че не грешим/или грешим/, ако използуваме повече от един препинателен знак?
    Благодарим ви!

    Отговор
  • 500. Красимир Иванов  |  30.01.2012 в 22:36

    Ето и точната ситуация от спора:
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/30/1756028_dneshniiat_stud_razbi_15_rekorda_ot_poslednite_80/?p=0&ref=id#comment-88

    Отговор
    • 501. Павлина  |  31.01.2012 в 8:26

      Здравейте!
      Допустимо е да се удвояват или да се утрояват въпросителният и удивителният знак: “Когато има съчетаване на два еднакви препинателни знака, се допуска удвояване (или утрояване) само на знаците въпросителна и удивителна (или и на двата знака, употребени заедно): ??, !! (или ???, !!!), ??!! и т.н.” (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 121).

      Отговор
      • 502. Красимир Иванов  |  31.01.2012 в 22:00

        Страхотна сте! Много Ви благодаря:))
        хубава вечер!

        Отговор
  • 503. Стоянка  |  31.01.2012 в 8:05

    Здравей, Павлина!

    Бих искала въпроси в две насоки. Вчера ги публикувах, вероятно погрешно, в друга секция на блога ти.

    1. Когато думи като „поради, поради това, заради, заради това, въпреки, въпреки това“ са в началото на изречението, след тях поставя ли се запетая?
    Да речем в тези примери: „Поради/заради това той се отказа. Заради/поради нейната реакция той се отказа. Въпреки това/ нейната реакция той се отказа.“
    Запетаята зависи ли от това колко авторът иска да наблегне на причината/противоречието?

    2. Какъв препинателен знак следва обръщение от сорта на „Уважаеми господин Петров/ Уважаема Пепа/Уважаеми колеги“ в бизнес/официален имейл или писмо на български?
    А ако става дума за вътрешно фирмен и не толкова официален имейл с обръщение „Здравейте, колеги!“, такива ли са препинателните знаци?

    Има ли учебник/книга за официалната кореспонденция на български език, която ти би препоръчала?

    Благодаря ти предварително!

    Стоянка

    Отговор
    • 504. Павлина  |  31.01.2012 в 8:55

      Здравей, Стоянке!

      1. В примерите, които си посочила, не виждам никакво основание да се поставя запетая, колкото и да набляга авторът на причината или на противоречието. Ако толкова иска да наблегне, може да каже “именно поради това” например. Още информация – в коментар 346 по-горе.

      2. След обръщението “Уважаеми господин Петров” следва запетая, а после текстът на имейла продължава на нов ред с главна буква. След “Здравейте, колеги” може да се постави и запетая, и удивителна. Може да прегледаш тази статия и коментарите към нея.

      За съжаление, не мога да препоръчам книга за официална кореспонденция – просто не познавам изданията в тази област.

      Отговор
  • 505. Стоянка  |  31.01.2012 в 11:16

    Благодаря ти за бързия отговор.

    Отговор
  • 506. Любомир Далев  |  01.02.2012 в 14:49

    Здравей, Павлина.
    Имам следното питане. При писането на теми в моя блог, винаги използвам подравняване от двете страни (justify). Като се загледах по другите блогове и сайтове, май никой не го използва. Та се чудя, дали няма да е по-удачно да е стандартно от ляво, за да се чете по-лесно темата или чрез двустранно подравняване ще изглежда по-подредена темата?
    Изобщо при какви случаи се използва justify?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 507. Павлина  |  02.02.2012 в 18:49

      Хубава дискусия по този въпрос има тук. Изразила съм мнението си в коментар.

      Отговор
  • 508. Роси  |  02.02.2012 в 10:45

    Здравей Павлина,

    Първо бих искала да кажа, че съм възхитена от блога ти и труда, който полагаш да го поддържаш.

    Имам два въпроса:
    1. Първият ни е голям спор от доста време – за използването на главна буква – Вие, Вашите и т.н. във рекламни материали. До разбрах дефиницията е, че се използват, когато имаме официален документ – писмо. Но тогава някои фирми считат, че техните реклами са официален документ – писмо – предложение към техните клиенти и трябва да се обръщат с главна буква. По мое мнение това прави документа по-труден за четене.

    2. Вторият ми въпрос е по тежката тема за запетайките. Необходима ли е запетайка в изречение от типа на „Красива, както никога до сега!“ или „Здрави както никога до сега!“?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 509. Павлина  |  02.02.2012 в 19:01

      Здравей, Роси, и благодаря за оценката! :)

      1. Аз не мога да приема рекламните материали като официално писмо към толкова абстрактен и аморфен събеседник, какъвто са потенциалните клиенти на дадена фирма. А освен това не е ли по-добре общуването в този случай да не е толкова “напудрено”, т.е. хората, към които е насочено рекламното послание, да почувстват тези продукти близки до себе си, нужни в ежедневието им?

      2. Този въпрос за запетаите е лесен. Обикновени сравнителни конструкции – няма основание да се поставя запетая.

      Отговор
      • 510. Роси  |  02.02.2012 в 20:06

        Много благодаря!

        Отговор
  • 511. nousha  |  02.02.2012 в 15:07

    Да досадя и тук, че се сетих нещо, въпреки че изнахалствах с въпрос и в Гугъл+. Когато изписваме дати „8 март, 9 септември“ и т.н. правилото ми е ясно, няма нужда от дефисче. Но ако пишем „билети за концертите на осми и девети март“ с цифри как ще бъде „8 и 9 март“ или „8-и и 9 март“? Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 512. Павлина  |  02.02.2012 в 19:05

      Или “8 и 9 март”, или “8-и и 9-и март”. Аз съм за първото, по чисто практически съображения – по-лесно се възприема визуално. Но ако искаш никой да не може да се заяде с теб, препоръчвам втория вариант. Същински йезуит съм станала.

      Отговор
  • 513. Мирчева  |  03.02.2012 в 8:56

    Павлина,би ли споделила своето мнение за навлизането на думата „идея“в следните примери
    1.Той даде идея за купуването на по-скъпа яхта.
    2. Предпочитам да нося поли една идея по-дълги.

    Ще се превърне ли думата в омоним?
    Поздрави от студеното море.
    Мирчева

    Отговор
    • 514. Павлина  |  05.02.2012 в 8:50

      Употребата на идея в съчетание с прилагателно или наречие в сравнителна степен е нова, но доста активна по мои наблюдения. Предполагам, че ще се утвърди в езика. Ще се огранича само с тази прогноза. :)

      Отговор
  • 515. Борислав  |  03.02.2012 в 16:46

    Здравей, Павлина.

    Интересува ме дали би поставила запетая в следния случай: В паричната икономика схващането за „търсене и предлагане“ е добре известно и означава просто (запетая?) че „колкото повече има от едно нещо, толкова по-малка е себестойността му“.

    Аз се колебая дали „просто“ в случая доуточнява… По-скоро не, но все пак езиковият ми усет по някаква причина се задавя с тази запетая там.

    Отговор
    • 516. Павлина  |  05.02.2012 в 8:51

      Според мен наречието има уточняваща роля и не бих поставила запетая.

      Отговор
      • 517. Борислав  |  05.02.2012 в 12:47

        Благодаря ти!

        Имам и въпрос за пълен/кратък член:

        „В идеалния случай обществените интереси биха били първия(т) приоритет на правителството“.

        От една страна, обществените интереси се отнасят сами към себе си, което ме навежда на мисълта, че трябва да се членува с пълен член, но от друга, се затруднявам при стандартната проверка със заместване с той/него, но все пак клоня към „него“. Ще съм ти благодарен, ако можеш да ми донесеш малко светлина, така да се каже, по въпроса.

        Отговор
        • 518. Павлина  |  07.02.2012 в 8:19

          Надявам се, че светлината в тази статия ще те озари. :) Има случаи, в които заместването с той/него не върши работа.

          Отговор
          • 519. Борислав  |  09.04.2012 в 23:02

            Здравей, Павлина,

            Имам въпрос за запетая, който е много подобен на горния, но имаме „спор“ и се реши да прибегнем до твоята компетенция (то малко така стана в тоя блог, че все едно си съдия, който разрешава хорските езикови спорове :P).

            „Уважение – това означава само (запетая?) че Франция има полза от това“.

            Уточняваща роля ли има „само“ в този пример, или не?

            Отговор
            • 520. Павлина  |  11.04.2012 в 7:39

              Според мен наречието има уточняваща роля и затова не бих поставила запетая. За потвърждение, в академичната граматика е посочен подобен пример: “Той виждаше само че са наблизо, но не можеше да ги разпознае”.

              Трябва да призная обаче, че и аз усещам някаква вътрешна съпротива – специално в такива случаи, когато уточняващата дума стои пред подчинени допълнителни изречения (които много често се въвеждат с че). Вероятно има някакво обяснение, но все още не съм го намерила.

  • 521. Роси  |  07.02.2012 в 16:23

    Здравей отново Павлина!

    Аз продължавам с темата за запетайките, която за мен е неизчерпаема. Колкото повече чета, толкова повече се съмнявам :)
    Има ли правило за поставяне на запетая преди думи (изрази) като „благодарение на“.

    Примерно:
    Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на семплия идеал за пари, имущество и власт.

    На мен запетаята ми е в повече.

    Но ако е
    Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на което…

    тогава има запетайка?

    поздрави,
    роси

    Отговор
    • 522. Павлина  |  08.02.2012 в 10:15

      Поставянето на запетаи в повечето случаи зависи не от определени думи, а от конструкциите, в които участват. В първия пример няма нужда от запетая. Във втория има, защото се предполага, че се въвежда подчинено изречение: Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на което всеки прави каквото си иска.

      Съчетанието благодарение на може да е в началото на обособена част, тогава също би трябвало да се постави запетая: Едва от 1972 г., благодарение на усилията на тогавашния ректор проф. Иван Стайков, НСА вече има собствена учебно-спортна база.

      На практика обаче е невъзможно да се изчерпят случаите, в които благодарение на се използва в речта, и да се предвиди кога трябва да се постави запетая и кога не.

      Отговор
  • 523. петър стоянов  |  08.02.2012 в 15:15

    здравей,

    с жени спорим как е правилно – фанелка или фЛанелка – и за правопис и за произнасяне.

    може ли да ни осветлиш с твоето мнение

    предварително благодарим

    Отговор
    • 524. Павлина  |  10.02.2012 в 8:07

      Здравей!
      Мнението е на правописния речник. Правилната форма е с лфланела, също и фланелка (и в правоговорно, и правописно отношение). Моето впечатление е, че по-често се изговаря без л, отколкото се пише без л. Когато човек пише, може би се старае повече и си казва: “Трябва да има л”.

      Отговор
      • 525. петър стоянов  |  10.02.2012 в 12:56

        да благодаря. моля при среща това да бъде натъЛтено на жени, че все още не вярва. според нея в рамките на облекчение на ползването на езика л-то от фланелка било изчезнало, както действувам е станало действам

        Отговор
  • 526. Krisi  |  08.02.2012 в 17:04

    Здравей, Павлина! Започвам да се поориентирам със запетаите, но ми остана един проблем. В случаите, когато започвам изреченията. Много ми е трудно да определя кога има добавена част или някаква друга за разграничаване. Например: Според една от версиите, Ван дер Страатен бил капитан на въпросния кораб, който се превърнал в „Летящия холандец”. Има запетая, защото може да действа като отделна част в изречението ли? Ако е: Според една от версиите, Ван дер Страатен бил капитан, пак ли ще има запетая? И още. Действително, при детайлно разглеждане на случая, това не може да не се види. ИЛИ: Действително при детайлно разглеждане на случая това не може да не се види. ИЛИ: Действително, при детайлно разглеждане на случая това не може да не се види. И защо? Дано съм задала въпроса ясно, защото за мен е важно. А, и за другите полусляти трудности: административно-наказателен, ясно, но административно- наказващият орган как ще стане? Същото ли остава?
    Поздрави и благодарности!

    Отговор
    • 527. Павлина  |  10.02.2012 в 8:43

      Здравей, Криси!

      Ти си щастливка, щом ти е останал само един проблем със запетаите. :)

      В първия пример не бих поставила запетая, защото конструкцията със според сама по себе си не изисква това. Вметнат израз е според мен, тъй като показва отношението на говорещия към информацията, която поднася, но според теб или според трето лице не са такива изрази и пунктуацията им се определя от останалите правила. Ако конструкцията със според е много дълга, може да се постави запетая в края, за да се облекчи възприемането на текста (вж. коментар 346 по-горе).

      За втория пример не знам какво да те посъветвам, защото новите правила постановяват действително да не се отделя със запетаи, но не са съвсем прави, че тази дума може да бъде само вметната. Ето пример, в който е пълноценна част от изречението: Ние имаме данни от датския регулатор, че това, което действително струва на бизнеса текстовото съобщение, е 0,008 евро. Ясно е, че тук действително няма нищо общо с отношението на говорещия (пишещия) към информацията. Аз бих поставила запетая в твоето изречение.

      Бих написала разделно административно наказващ орган.

      Отговор
  • 528. Димитър  |  10.02.2012 в 11:18

    Здравей Павлина, често ползвам твоя сайт за езикови справки.
    Но сега си позволявам да задам един въпрос. Правилна ли е следната езикова конструкция:

    На конференцията се сприятелих с Иван, Стоян и петима други.
    или трябва да бъде
    На конференцията се сприятелих с Иван, Стоян и с петима други.

    Примерът е взет от групата за превод във Фейсбук, в която взимам участие от време на време. Благодаря за мнението ти.

    Отговор
    • 529. Павлина  |  12.02.2012 в 14:37

      Не съм срещала правило за повторната употреба на предлога при еднородни части. Ако говоря, вероятно бих предпочела първия вариант, а ако пиша – втория. Мисля, че е въпрос на езиков усет.

      Отговор
  • 530. Емил Апостолов  |  13.02.2012 в 14:48

    Здравей, Павлина!
    Имам едно такова питане, както се казва, за всеки случай.
    Чел съм граматиката на Пашов (от 1989) и си спомням, че пишеше, че правилните форми са „мене“ и „тебе“, а съкратените „мен“ и „теб“ са неправилни, но много били навлизали в езика или нещо подобно в този дух.
    Във връзка с работата ми все по-често ми се налага използването на „мене“ и „тебе“, за които един куп хора се изреждат, за да ми обяснят, че така е неправилно и трябва да използвам „мен“ и „теб“. Само че като ги попитам защо, те не знаят, не могат да ми отговорят, или ми казват, че „мене“ и „тебе“ били звучели ужасно в изречение от типа на „Според мене, на тебе трябва да ти се забрани да пушиш“.
    Въпросът ми е да не би междувременно да има някаква промяна в правилото, за която не съм информиран?
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 531. Павлина  |  14.02.2012 в 12:15

      Здравей, Емиле!
      Формите мене и мен, тебе и теб понастоящем са дублети, което (за да е ясно на всички) означава, че могат да се употребяват равноправно. Все повече хора обаче смятат дългите форми за неправилни, защото в речта се предпочитат съкратените.

      Отговор
      • 532. Емил Апостолов  |  14.02.2012 в 13:16

        Благодаря за отговора! :)
        Разбираемо е, че предпочитанията на хората към езика, който говорят, рано или късно ще се отразят в правилата. Мене само ме интересуваше (ето, пак използвам „мене“) какво е правилото и дали има изменение. Но докато са дублети, ще си използвам дългите форми, тъй като така съм научен ;)
        Още веднъж благодаря!

        Отговор
  • 533. Krisi  |  20.02.2012 в 14:22

    Здравей, Павлина! Шефовете са ми ограничили драстично достъпа в интернет, без да се светнат колко си ни полезна за работата! Затова бързам да питам: Диагнозите и болестите поставят ли се в кавички?
    „Поради това че“ също ли е съюзна конструкция? Например: Събудих се, поради това че вратата беше отворена? Така ли ще стане? Както и: Това, че не си подготвен, си е твой проблем! – така ли ще остане? Или запетайката може се разхожда спрямо това на какво искам да наблегна, или от участието й в конструкцията на изречението, или по причина че…изобщо не ми е ясно? Кажи сега, „по причина че“ да го разделям ли със запетайка пред че-то. Например както е в моето изречение по-горе или пък в израза: „Няма да го напиша, по причина че вече е написано”. Моля ти се, кажи не, да се успокоя, че поне съюзните конструкции с „че“ са ми ясни!

    Отговор
    • 534. Павлина  |  22.02.2012 в 9:38

      Названията на болестите и диагнозите не би трябвало да се поставят в кавички.

      В изречението Това, че не си подготвен, си е твой проблем запетаите трябва да бъдат на тези места и няма друг правилен вариант. Съчетанието по причина че се приема за сложен съюз и запетаята се поставя там, където ти си я сложила в примера си. Досега като че ли не съм срещала в граматиките поради това че в раздела за сложните съюзи, но бих казала, че функционира като такъв. Аз бих поставила запетаята пред поради това че.

      Отговор
  • 535. Илинко  |  20.02.2012 в 16:01

    Здравей Павлина!

    От няколко години вече забелязвам, че в България учтивата форма се употребява все по-малко. Докато преди беше нормално сервитьорът и продавачката да говорят на Вие, днес това става по-скоро изключение. Поради това се замислих дали този процес не е част от развитието на езика и дали в скоро бъдеще няма да сме наблюдатели на пълното изчезване на учтивата форма. Това не е нещо необичайно и подобни процеси има в други езици, като например в английски (thou->you), испански в латинска америка (vosotros ->ustedes) или френски (nous->on)

    Би ми било интересно да те попитам дали имаш някакви наблюдения и възгледи по въпроса като специалист в тази област. Не зная обаче дали въпросът ми е за тук, тъй като блогът ти се занимава по-скоро с историческите аспекти на езика.

    Благодаря

    Отговор
    • 536. Павлина  |  22.02.2012 в 13:44

      Мисля, че пренебрегването на учтивата форма се дължи по-скоро на извънезикови фактори – стремеж към установяване на по-близък контакт с клиента; общуване, което не е съобразено с речевата ситуация; криза на авторитетността в съвременното общество и други подобни. В официалното общуване, поне по мои наблюдения, интелигентните хора употребяват учтивите форми, но в неформална обстановка като че ли много бързо се “отървават” от тях. Случвало ми се е още второто изречение след запознанството да е “Може ли да си говорим на “ти”?”.

      Въпросът ти е много интересен, но за съжаление, не мога да се ангажирам с по-категоричен отговор.

      Отговор
      • 537. Илинко  |  24.02.2012 в 12:23

        Благодаря, предположих, че ще е трудно да се отговори. Нищо, ще изчакам век-два, за да прочета нещо по темата в „Диахронично“ :-)

        Отговор
  • 538. Силвия  |  23.02.2012 в 19:17

    Здравей, Павлина! Вчера се чудихме с колеги кое е вярно – полунашега или полу на шега. А ако към това се прибави и полунасериозно?

    Отговор
    • 539. Павлина  |  25.02.2012 в 9:40

      Редно е да се пише полу на шега, полу на истина, полу на сериозно. Първите два примера са дадени при наречието полу в “Речник на българския език”, том 13. Той е публикуван сравнително наскоро (2008 г.), така че начинът на изписване е актуален.

      Отговор
  • 540. Мирчева  |  24.02.2012 в 21:12

    Павлина, би ли ми помогнала да се ориентирам в правописа на прилагателните, които означават цветове. В една и съща книга се срещат прилагателните жабешко зелени и черешовичервени.
    Вторият ми въпрос е защо на прилагателното, в което влиза думата кафяво се прави изключение. Напр. Сивокафявият цвят….

    Отговор
    • 541. Павлина  |  25.02.2012 в 9:48

      Виж по-горе коментар 350 – 352. Лично на мен слятото изписване на морскосин (това е фиксирано в правописния речник), жабешкозелен (в новите правила) и черешовочервен ми идва в повече. Цялата уредба на слятото, полуслятото и разделното изписване се нуждае от кардинално преосмисляне и смея да кажа, че по-голямата част от колегите роптаят срещу нея.

      Отговор
  • 542. Феликс Попов  |  26.02.2012 в 15:51

    Бих желал да Ви задам въпрос, над който съм се замислял неведнъж и в процеса на личната ми практика се е наложило да му дам отговор, който считам за правилен. Не съм срещал обаче безспорни теоретически тълкувания, които да подкрепят или да оборват личното ми мнение. Затова се обръщам към Вас с надеждата да получа необходимата яснота.
    Става дума за прилагателните, изградени с чуждата за българския език (според мен) наставка -енчески: поведенчески, управленчески и други подобни. Според мен те са образувани под влияние на руския език. Мисля, че на български език би било правилно да се образуват чрез наставката -енски: управленски, поведенски (и др.под.). Така ли е и защо – това е конкретният ми въпрос.
    В обсъждания на тази тема нерядко съм използвал като аргумент формите на подобни прилагателни: примерно в българския език казваме не студенческий, а студентски; също така би трябвало да казваме не младоженчески, а младоженски и др.
    Мога само да добавя, че споменатите прилагателни прекалено често се използват в научно-административния стил, и то съвършено неправилно (по мое мнение). Така че изясняването на този въпрос би било общополезно.

    Отговор
    • 543. Павлина  |  29.02.2012 в 8:47

      Опасявам се, че не съм в състояние да изясня този въпрос, но все пак ще напиша каквото знам. Прилагателните с наставка -енчески вероятно са били възприети от руски, но от материалите, до които се добрах в интернет, останах с впечатление, че и в самия руски език те не са многобройни, защото от съществителните с наставка -ение (управление, поведение) трудно се образуват прилагателни. Впрочем в руския език управленский е по-стар вариант на управленческий, така че и тази дума може би е привнесена в българския език.

      Ще потърся повече информация в българската езиковедска литература. Много е писано за други словообразувателни дублети – прилагателните на -ичен и -ически (вж. коментари 132 и 133 по-горе).

      Отговор
      • 544. Феликс Попов  |  29.02.2012 в 8:55

        Благодаря Ви сърдечно за утехата, с която ме дари Вашият отговор. Мислех си, че проблемът е у мен, задето не съм положил необходимите усилия да стигна до истината по този въпрос.

        Отговор
  • 545. Krisi  |  27.02.2012 в 15:03

    Павлина, случайно да знаеш кой орган или институт отговаря за определяне на правилата за оформяне на документи? Моля, препоръчай ни някой учебник или наръчник!
    С уважение, предварително благодаря!

    Отговор
    • 546. Павлина  |  28.02.2012 в 9:59

      Не знам, Криси. Преди време, когато съществуваше МДААР, на неговия сайт (доколкото си спомням) беше качена една практическа инструкция за оформяне на административни документи. Тя съдържаше и образци. Сега успях да намеря инструкцията тук. Ако смяташ, че ще ти е полезна, свали си файла.

      Отговор
    • 547. Спас Колев  |  28.02.2012 в 10:19

      Между другото, има и нещо като вътрешноведомствен стандарт на Службата за публикации на ЕС: http://publications.europa.eu/code/bg/bg-000500.htm

      Съдържа доста информация, макар че на места като че ли се отклонява от масовата практика в България (а може би дори и от възгледите на ИБЕ).

      Отговор
      • 548. Павлина  |  28.02.2012 в 10:44

        Благодаря ти за линка. Успяха да ме застрелят: петдесет прозорци. А да разбирам ли, че ден е пример за съществително с наставка -ен? Отивам да попълвам пропуските в знанията си. :) Като видя ей такива неща, няма как да не се усъмня във всичко останало.

        Отговор
  • 549. Явор  |  27.02.2012 в 23:08

    Здравей,
    Би ли казала какво означават глаголическите букви в герба на ДАНС на техния сайт http://www.dans.bg ?

    Благодаря.

    Отговор
  • 554. Krisi  |  28.02.2012 в 10:46

    Благодаря на всички за помощта!

    Отговор
  • 555. Мирчева  |  06.03.2012 в 10:33

    Павлина,може ли малко по-подробна информация за съществителното „ден“
    с неговата наставка -ен. Странно, интересно и полезно!
    Поздрави от успокоилото се море и от мен.
    Мирчева

    Отговор
    • 556. Павлина  |  09.03.2012 в 10:16

      Всъщност н в ден не е наставка, поне от съвременна гледна точка. Това съществително просто се държи странно от мъничко, още от старобългарския език. Първоначално се е скланяло по n-основа, но в старобългарските паметници се среща с падежни окончания и по n-основа, и по i-основа. Всъщност -(е)н в ден представлява някогашният основен суфикс на съществителното, който е доста по-различен от днешното понятие за суфикс (наставка).

      Отговор
  • 557. Hristina  |  09.03.2012 в 12:45

    Здравей Павлина, старателно прочетох указанията ти за поставяне на запетая пред като, но все пак ще те попитам за конкретния случей, който ме интересува. В следното изречение трябва ли да има запетая? Не считаме за икономически обосновано да бъде предоставяна възможност на общините да се разпореждат с безвъзмездно прехвърлени държавни имоти като инициират продажба им. Благодаря.

    Отговор
    • 558. Павлина  |  11.03.2012 в 8:01

      Здравей, Hristina!
      Да, трябва да има запетая. Случаят е като 1 а). Изречението, въведено с като, е подчинено по отношение на предходното.

      Отговор
      • 559. Hristina  |  11.03.2012 в 13:48

        Благодаря ти много :)

        Отговор
  • 560. Tea  |  09.03.2012 в 16:34

    Здравей, Павлина,

    Да ти е известно някакво писано правило за това, че когато се посочва година, правилният предлог е ‘през’, а не ‘в’? (например ‘през 2010 г.’, а не ‘в 2010 г.’)? Подозирам, че използването на ‘в’ в този случай не е явна грешка, а е по-скоро идиосинкратично, но се чудя дали някой някога е кодифицирал нещо по въпроса. Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 561. Павлина  |  11.03.2012 в 8:25

      Здравей, Теа!
      За съжаление, досега не съм срещала такова правило черно на бяло.

      Отговор
  • 562. Любомир Далев  |  11.03.2012 в 10:56

    Павлина, би ли ми подсказала, при изписването на заглавие с цитат и въпрос, например:
    Как да разберем „кой е основният вредител“?
    въпросителния знак след като важи само за цитата – между кавичките ли се пише или извън тях?
    И дали би било правилно ако се изпише часта между кавичките без въпросителен? :)

    Отговор
    • 563. Павлина  |  13.03.2012 в 8:44

      Авторовото изречение е въпросително, както и цитатът. При това положение се пише само един въпросителен знак след кавичките.

      Отговор
  • 564. al  |  12.03.2012 в 16:08

    Павлина, имаме ли си етимологичен речник в интернет? Какви източници можем да използваме, ако ни интересува произхода на думите в българския език? Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
    • 565. ldtr  |  12.03.2012 в 19:22

      Български етимологичен речник:
      http://kolibka.com/smf/index.php?topic=8333.0

      Отговор
      • 566. al  |  13.03.2012 в 22:50

        Тези файлове искат сваляне и инсталиране. Мен ме интересува друго – има ли сайтове, които могат да служат за справка.

        Отговор
  • 568. Емилия Асенова  |  15.03.2012 в 10:51

    Здравей, Павлина,
    Харесах много твоя блог (нещата, които прочетох в него). Бих искала да запитам за твоето мнение за рода на думата „компонент“ или „компонента“. Благодаря!
    Поздрави
    Емилия

    Отговор
    • 569. Павлина  |  16.03.2012 в 10:29

      Здравей, Емилия!

      Според правописния речник думата е от м.р. В многотомния “Речник на българския език” е включена и компонента (от ж.р., макар че, явно погрешно, е обозначена като съществително от м.р.) – с бележката, че се употребява рядко. Лично аз не използвам изобщо компонента.

      Поздрави и от мен!

      Отговор
  • 570. Student  |  18.03.2012 в 21:48

    Поздрави за прекрасния блог!!!
    Изключително много се радвам,че има хора като Вас. Имам следните въпроси: как се определя синтактичната служба в изречението? Например в изречението “Този е добър,но онзи е лош“ този и онзи каква синтактична служба имат и каква е разликата между синтактична служба и синтактичен анализ? Благодаря Ви!!!

    Отговор
    • 571. Павлина  |  20.03.2012 в 12:59

      Синтактична служба означава част на изречението. Синтактичната служба на този, като и на онзи, е подлог – съответно в първото и второто просто изречение. При синтактичния анализ се определя синтактичната служба на думите в дадено изречение, а ако изречението е сложно, се определят простите в състава му, какъв вид е сложното изречение, какъв вид са простите изречения и т.н.

      Отговор
  • 572. Ляо  |  21.03.2012 в 11:47

    Павлина, според тебе кое е правилно да се използва като учтив поздрав към жена – ‘Добре дошла!’ или ‘Добре дошли!’? Имам спомен, че съм чела някъде, че този случай е изключение и трябва да се използва формата за единствено число, но не съм сигурна.

    Освен това, когато някой мъж каже на жена ‘Добре дошла!’, с какво би трябвало да му отговори тя – с ‘Добре заварил!’ или ‘Добре заварила!’? По-логично ми е обяснението, че трябва да е ‘заварила’, тъй като става дума за съкращение от ‘Добре съм те заварила!’. Но като оставим логиката настрана… аз винаги съм знаела и използвала (евентуално) грешния вариант и ми е малко трудно да си обърна езика. Какво е твоето мнение? Благодаря.

    Отговор
    • 573. Ляо  |  21.03.2012 в 21:12

      За първия въпрос явно съм се объркала – не съм видяла, че в новите правила има даден пример:

      Добър ден и добре сте ни дошли, госпожо!

      Отговор
      • 574. Павлина  |  23.03.2012 в 13:05

        По втория въпрос ще пиша следващата седмица в блога. :)

        Отговор
  • 575. Krisi  |  21.03.2012 в 16:27

    Честита пролет!
    Може ли справка дали правилно съм се справила: как се пише данъчноревизионен, а квантовохимичен – от понятието квантова химия?
    В изречението: Разликата между заявените вече задачи на експертизата и днес посоченото в молбата е в частта, в която моля вещото лице да съобрази качеството на изпълнителя по договора, а именно че е чуждестранно юридическо лице. Трябва ли при „а именно че”, пред че да има запетая? Това в раздела на сложните съюзи ли е, или пък не се пише заради уточняващата дума именно?
    Благодаря, Павлина!

    Отговор
    • 576. Павлина  |  23.03.2012 в 13:14

      Честита пролет (пролет-лято)!

      Двете думи са си написани според правилата, но са прекрасни примери за това как правилните форми се възприемат трудно от четящия.

      Заради уточняващата дума именно и заради едносричния неударен съюз а остави пунктуацията така. И нека някой смее да ти каже, че не си права! :)

      Отговор
  • 577. Krisi  |  23.03.2012 в 13:41

    Вече две години ти задавам въпроси, но ще направиш човек от мен. Заслужаваш много повече от недостатъчното ми благодаря!

    Отговор
  • 578. emy  |  26.03.2012 в 20:08

    Искам да попитам как е правилно да се пише 10мл или 10 мл?4г. или 4 г.

    Отговор
    • 579. Павлина  |  27.03.2012 в 7:54

      Съкращението трябва да се отдели с интервал: 10 мл, 4 г (ако е съкращение на грам, се пише без точка).

      Отговор
      • 580. Спас Колев  |  27.03.2012 в 8:21

        Тези означения на единици съответстват на БДС 3952, който е отменен още през 1994 г.

        В по-новите български стандарти (БДС ISO 31, после БДС ISO 80000), които би трябвало да се ползват поне в техническата литература, единиците се означават пак без точка, но със символите на Международната система единици (т.е. със съответните латински или гръцки букви – 10 ml, 4 g).

        Идеята е, че това не са съкращения (затова няма точки), а друг вид символи – особени константи, умножението с които превръща математическата величина 4 във физичната величина маса с размер 4 g.

        Отговор
        • 581. Павлина  |  28.03.2012 в 7:48

          Благодаря, че обърна внимание на това. Със сигурност трябва да се съобрази в какъв текст се използват съкращенията.

          Отговор
  • 582. Феликс Попов  |  27.03.2012 в 12:47

    Привет, Павлина,

    Текущите ми запитвания към Вас (макар съзнателно да се опитвам да ги ограничавам) са няколко:
    – Правилна ли е масовата употреба на чуждоезиковата форма „диоксид“, а не на традиционната за родния език дума „двуокис“?
    – В нашествието на канцеларско-административния стил из нашия език се включва и използването на отглаголното съществително „израждане“ в смисъл на лекарска помощ при раждането на бебе. Знаем обаче основния му смисъл на правилен книжовен език: влошаване на качествата на организма в сравнение с предишните поколения, дори пълна загуба на по-висшите телесни или душевни качества. Струва ми се, че да се каже „ображдане“ е малко по-правилно от „израждане“, но все пак си е езикова грешка – прав ли съм?
    – Срещнах в мрежата компетентни мнения, че изписването на вековете с арабски цифри и без да се поставя точка (както се прави при редните числителни) – прим. 19 век, било правилно в съответствие с новите езикови тенденции; докато предишния начин на изписване с римски цифри (XIX век) вече бил остарял. Мисля си, че ако отнесем въпроса към някоя коректорка с дългогодишен опит, тя ще твърди тъкмо обратното, и според мен ще бъде права.
    Благодаря Ви предварително за търпението и се задължавам да не круширам влечението си към езиковите проблеми, ако някой от тези въпроси вече е обсъждан в блога, а аз съм пропуснал този момент. (Нека – вместо да задам последен въпрос – отбележа, че за това „круширам“ [т.е. разрушавам, унищожавам, разпадам се] имах безполезен спор с пишещ брат, който ме убеждаваше, че е нормално да се използват такива „нови“ думи, открити при бродене из мрежата.)
    Сърдечни поздрави!
    Ф. Попов

    Отговор
  • 583. nousha  |  27.03.2012 в 15:57

    Бих искала да кажа за диоксида. „Двуокис“ изобщо не е традиционна. В имената на химичните съединения си има строг ред и номенклатура, формата „диоксид“ е възприета като норма още от времето, когато аз учех химия в училище, което значи над 20 години. Това е правилното наименование на съединението на български – диоксид. „Двуокис“ е остарялата форма. (От известно време Уърдпрес не ми дава да се логна с профила си от блогспот :()

    Отговор
    • 584. Феликс Попов  |  27.03.2012 в 21:37

      Е, аз съм учил по времето на Бийтълс, преди доста повече от 20 г., и тогава строго възприетото понятие беше „двуокис“. Според мен то означава абсолютно същото, каквото и „диоксид“, значи остава да се предпочете българската пред чуждоезиковата форма.

      Отговор
  • 585. Феликс Попов  |  27.03.2012 в 21:39

    И още една сдобавка, този път от Правописния речник на БАН (изд. 1995 г.): в книжовния език по това време няма дума „диоксид“, а „двуокис“ има.

    Отговор
    • 586. Спас Колев  |  28.03.2012 в 7:56

      И това е така, формата „диоксид“ е сравнително нова (вероятно някъде от 80-те).

      Въведена е в резултат на усилията на IUPAC да унифицира номенклатурата на съединенията по подобие на биологичната номенклатура, която е независима от конкретния език. Резултатът на този етап е половинчат, защото са запазени доста изключения за по-тривиалните вещества (въглерод, водород и т.н.). От друга страна основната цел на унификацията е избягване на грешки в превода при по-сложните съединения, които така и така нямат наложени разговорни наименования.

      Отговор
      • 587. Павлина  |  28.03.2012 в 9:09

        И в по-новия правописен речник (2002 г.) липсва диоксид, има само двуокис, което си е пропуск според мен – при положение че терминът е стандартизиран и се използва и в учебната литература.

        Отговор
  • 588. nousha  |  28.03.2012 в 0:55

    Значи, повтарям. В химията съществува нещо, наречено IUPAC – Международен съюз за чиста и приложна химия. Той издава едни книги, в които се съдържа разработената от него номенклатура. Две от тях описват