Езикови питанки

Бих искала блогът ми да бъде полезен. Затова, в границите на своята компетентност, се старая да отговарям на въпросите ви в областта на българския език. Моля да проявите разбиране и търпение, ако обещая да напиша отделна публикация в отговор на ваш въпрос и тя се забави – все пак ми е необходимо време, за да направя справки, да потърся други мнения и да обмисля нещата.

От 01.01.2013 г. отговарям на не повече от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек.

Предпочитам да се обръщате към мен на ти. Така общуването е по-непосредствено и по-приятно за мен, надявам се – и за вас.

Част от публикациите в предишния ми блог са посветени на различни езикови проблеми.
Advertisements

2 408 коментара Add your own

  • 1. Боян Георгиев  |  12.11.2018 в 16:12

    Забравих и още едно:

    Не трябва да пропускаме, обаче, че за него от първостепенно значение е това да бъде винаги сигурен в това, което мисли и казва.

    Отговор
  • 2. Боян Георгиев  |  12.11.2018 в 15:06

    Здравей, Павлина.
    Би ли ми помогнала със запетаите в следното изречение.

    Без да оспорваме валидността на това определение, считаме, че така изразеното културно развитие и влияние на Западна Европа, без интегриран израз на някои мощни процеси в християнските деноминации, обеднява цялостното разбиране на историята на Новото време.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 3. Михаил  |  10.11.2018 в 5:26

    Здравейте!
    „Бетонови павета и плочи“ или „Бетонни павета и плочи“. В речника съществуват и двете, но ми се струва, че има разлика.
    Поздрави!

    Отговор
    • 4. Павлина  |  11.11.2018 в 22:45

      Здравейте!
      И бетонен, и бетонов се свързват с едни и същи съществителни имена, без да може да се прокара някаква съществена разлика в значенията. Все пак предметите от бетон по-често са бетонни, а заводите, центровете, възлите – бетонови.

      Отговор
  • 5. Иво  |  01.11.2018 в 14:11

    Здравей, Павлина,

    Имам следното чудене:

    „Водата и въздуха са жизненоважни за функционираща/функциониращи екосистема и вселена.“

    Не мога да си спомня има ли правило регламентиращо правилната форма в случа и затова се колебая.

    Ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш, както винаги си правила! :)

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 6. Павлина  |  01.11.2018 в 19:09

      Здравей, Иво,
      Не ми е известно правило, указващо начина на съгласуване в такива случаи. Аз бих написала така (макар че е тромаво):
      Водата и въздухът са жизненоважни за функционираща екосистема и функционираща вселена.

      Отговор
  • 7. menti4ka  |  22.10.2018 в 10:07

    Здравей, Павлина!
    Слава богу огражда ли се със запетаи и втората дума с главна буква ли се пише?
    Примерно: Законът е внесен за гласуване, слава богу.

    Отговор
    • 8. Павлина  |  23.10.2018 в 20:55

      Здравей,
      Пише се слава богу и се огражда със запетаи.

      Отговор
  • 9. Мария  |  21.10.2018 в 10:17

    Здравей, Палина!
    Вътре пламтеше огън.
    Има ли подлог в изречението?

    Отговор
    • 10. Мария  |  21.10.2018 в 16:24

      Огън е подлог. Кога се членува?

      Отговор
      • 11. Павлина  |  21.10.2018 в 20:55

        В случая се членува, когато предметът е познат отпреди, за него се е споменавало. Например:
        Той беше чувал за някакъв вълшебен огън, който пречиствал всичко. Дълго го търси. Накрая видя един голям замък. Вътре пламтеше огънят.

        Отговор
  • 12. Мария  |  18.10.2018 в 9:42

    Беше гроздобер.
    Има ли подлог в изречението?

    Отговор
    • 13. Павлина  |  18.10.2018 в 19:33

      Това е безлично изречение, в което не може да има подлог.

      Отговор
      • 14. Мария  |  19.10.2018 в 8:59

        Благодаря!

        Отговор
  • 15. Мартина Стоичкова  |  16.10.2018 в 17:06

    Здравей Павлина,имам спор с преподавателката по български език на племеницата ми относно глагола „привличат“. Според мен той съдържа префикс при- и е образуван от глагола влека. Според нея глаголът не е образуван с представка. Вие какво мислите по въпроса?

    Отговор
    • 16. Павлина  |  17.10.2018 в 8:08

      Здравей, Мартина!
      Глаголът привличам е образуван с наставка -’а- от привлека, който пък е образуван с представка при- от глагола влека.

      Отговор
  • 17. Силвия  |  12.10.2018 в 13:55

    Здравей Павлина,
    имам питане, относно възникнал спор, по повод на препинателни знаци в заглавия. В случая, става дума за мое начинание във Facebook, за което спорихме с приятелка, дали се пишат запетайки в заглавието на страница там, когато има изброяване (конкретно на имена). Има ли значение пунктуацията в заглавието, в зависимост от това в какъв вид е: печатно издание, форум, страница в социални мрежи и т.н? Бих се радвала на линк или препратка към информация по въпроса, ако има такива. Почти никаква информация не намерих.
    Адмирации за усилията, които полагаш да помагаш! Отдавна използвам страницата ти „Как се пише?“ – чудесно помагало е :)
    Усмихнат и ползотворен ден ти желая!

    Отговор
    • 18. Павлина  |  12.10.2018 в 15:23

      Здравей, Силвия,
      Не знам какъв е конкретният случай, но винаги е за предпочитане правилата да се спазват, независимо от това къде е публикуван даден текст. Естествено, всеки може да реши да не се придържа чак толкова строго към тях, особено при неформално общуване, но отклоняването особено от основни правописни правила дразни четящите.

      Отговор
      • 19. Силвия  |  15.10.2018 в 9:59

        Здравей,
        конкретният случай е следното заглавие: „Песимиста, Оптимиста, Циника и Онзи Който Не Знаеше Какво Иска“. Въпросът, изникнал в последствие е дали пред „който“ трябва също да има запетая, въпреки че в случая е използвано в име или прякор? Използват ли се запетайки в имена и прякори, съставени от повече от една дума, както е в случая?

        Отговор
        • 20. Павлина  |  15.10.2018 в 10:10

          Хм, няма нарочно правило за това. Аз не бих сложила запетая, но бих написала така: Онзи който не знаеше какво иска.

          Отговор
          • 21. Силвия  |  15.10.2018 в 16:09

            Благодаря ти! Просто, отново се оказах, в някакъв силно частен случай :)

            Отговор
            • 22. Павлина  |  15.10.2018 в 18:14

              Най-странното е, че половин час преди това отговорих на аналогичен въпрос, и като видях твоя пример, се стреснах.

            • 23. Силвия  |  18.10.2018 в 11:41

              Здравей,
              възможно е и някой друг да те е питал, защото с няколко човека водим задочен спор по темата :)

            • 24. Павлина  |  18.10.2018 в 19:36

              Не, попита ме моя позната. :)

  • 25. Кристина  |  05.10.2018 в 9:23

    Здравейте, ще Ви бъда много благодарна, ако ми отговорите, съществува ли в българския език словосъчетанието „да дам на разтерзание“ или „да дам за разтерзаване“ или е русизъм, който не се употребява?

    Отговор
    • 26. Павлина  |  05.10.2018 в 17:04

      Здравейте,
      Думите разтерзаване, разтерзание са русизми и са архаични.

      Отговор
  • 27. katinahit  |  05.10.2018 в 8:38

    Здравей, Павлина :) Моля да помогнете на няколко объркани майки относно коректност на изписване на заглавната страница на учебник на издателство Просвета. Учудването ни е правилно ли е написано “ за дванайсети клас“. Да, прочетохме вашите препоръки в сайта „Как се пише“, но в почти всички речници пише, че правилният начин на изписване е дванадесети. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10213047454038003&set=gm.1124120311078119&type=3&theater&ifg=1 Благодаря, ако ни помогнеш – за нас, като родители е важно да знаем и съответно научим децата си на правилна граматика.

    Отговор
    • 28. Павлина  |  05.10.2018 в 16:56

      Здравей,
      Покрай учебниците се разразява някаква истерия напоследък. Гледат се под лупа, публикуват се извадки извън контекста, търсят се слабости там, където ги няма, за да има някой сгрешил, съответно виновен за всички проблеми в образованието. Няма грешка в дванайсети. Колкото правилно е дванадесети, толкова правилно е и дванайсети – това са дублети. Всички загрижени може да проверяват за правописни грешки, като си служат с последното издание на правописния речник от ИБЕ на БАН, което е меродавно в момента. В случая последното издание е от 2012 г.: http://ibl.bas.bg/ofitsialen-pravopisen-retchnik-na-balgarskiya-ezik/

      Отговор
  • 29. o3one  |  01.10.2018 в 19:20

    Привет, Павлина. Два дни никой не те е занимавал :) Днес се вълнувам от думичните гигант, диверсант, дипломант, докторант, капитулант, комедиант, комендант, педант. Общото между тях е сификса -ант. Каква е службата на тоя суфикс? Качество ли, уголемителност ли? Не го разбирам… Има ли речници в които думите са подредени по суфикси и как се нарича такъв речник?

    Отговор
    • 30. Павлина  |  01.10.2018 в 21:16

      Привет! В латинския език с този суфикс са се образували сегашни деятелни причастия. В българския той прониква в състава на чужди думи – съществителни имена. Тоест тези думи не са образувани на българска почва и е трудно да се говори за някакво по-специално словообразувателно значение на суфикса. Най-общо означава лица.
      Няма специални речници, в които думите са групирани по суфикси, но успешно може да се ползва обратен речник на съответния език, като се внимава за завършека на думите, който може и да не е суфикс: например ант в кант не е суфикс.

      Отговор
      • 31. o3one  |  02.10.2018 в 13:56

        Благодаря ти за разяснението.

        Отговор
  • 32. Естел  |  28.09.2018 в 9:47

    Привет, Павлина!

    Имам едно питане.
    Благородническите титли като принц, принцеса, кралица, крал, граф, херцог и т.н. пишат ли се с главна буква, когато са в комбинация с имена?
    Примери:
    Вчера се роди първородният син на принц Уилям и Кейт Мидълтън.
    Състоя се тържествено шествие по повод юбилея на кралица Елизабет II.

    Благодаря предварително.
    Желая ти слънчев и усмихнат ден! :)

    Отговор
    • 33. Павлина  |  28.09.2018 в 19:25

      Здравей, Естел,
      Винаги се пишат с малка буква.

      Отговор
  • 34. Кристина  |  17.09.2018 в 10:27

    Здравей, Павлина,

    Имам два въпроса, свързани със запетаи, и бих била много благодарна, ако ми ги изясниш или ме насочиш къде да потърся информация. Първият засяга запетаите около „изумен“ в примера по-долу. Според мен би трябвало да ги има, но не мога да обясня защо.
    „Той, изумен, гледал как хората празнуват.“
    Вторият въпрос е свързан със запетаите около „отколкото“. Пред „отколкото“ ми е ясно, че има запетая, но се чудя за запетаята пред „лоена свещ“ по-долу. Аз по-скоро не бих я сложила, но отново не мога да обясня защо, а и не съм съвсем сигурна.
    „Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела, отколкото светела, лоена свещ.“
    Предварително благодаря за помощта и отделеното време!

    Отговор
    • 35. Павлина  |  17.09.2018 в 18:37

      Здравей, Кристина,
      В първия пример аз не бих поставила запетаи, но не е грешно да се поставят – това означава, че изумен е обособена част.
      Във втория пример трябва да се постави запетая, защото простото изречение отколкото светела разделя простото изречение повече пушела лоена свещ.

      Отговор
  • 36. Дария Тихарова  |  02.09.2018 в 10:38

    Здравей! Много съм щастлива, че мога да консултирам българския си със специалист. Естествено, говорейки с филолог, останах с впечатление, че постоянно има промени в писмените правила. Аз се притеснявам за пунктоацията в запетаите. Прост пример за сложно изречение, което бих искала да напиша коректно: ,,Редно ли е присъствуващ за началото на учебната година, да сричкува, четейки приветствие?,, . Също дали е възможно да бъде заменена,,присъствуващ,, с ,,присъстващ,,?

    Отговор
    • 37. Павлина  |  03.09.2018 в 10:42

      Здравей, Дария!
      В това изречение първата запетая е излишна, а изречението е просто, защото има едно сказуемо – сричкува. Правилно е да се пише присъстващ, а не присъствуващ.

      Отговор
      • 38. Дария Тихарова  |  03.09.2018 в 14:43

        Благодаря сърдечно.

        Отговор
  • 39. o3one  |  28.08.2018 в 17:45

    Привет, Павлина! Вярвам, че си взела дозата си почивка, защото питанките не спират :) Моето питане е по-особено. Каква е логиката или поредицата от неясни на мен правила, поради които се изписва в средата на изречение („… Франция, Северна Гърция…“) с главна буква северна? Непонятно ми е във връзка с друго – народностното име българи е прието да е малка, то се пак е собствено име, а знаем собствените имена се пишат с главна.

    Отговор
    • 40. Павлина  |  29.08.2018 в 9:39

      Привет!
      Главната буква в Северна Гърция е заради това, че словосъчетанието се приема за собствено име, както Северна България, Южна България и под. Народностните названия се смятат за съществителни нарицателни имена.

      Отговор
  • 42. Даниел  |  18.08.2018 в 1:23

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е свързан с пунктуацията между едносричен съюз и обръщение. Например в следните примери трябва ли да има запетая:
    Ами (?) Мария, сама си реши какво да сториш.
    Но (?) Георги, помисли два пъти.
    Благодаря ти!

    Отговор
    • 43. Павлина  |  18.08.2018 в 11:08

      Здравей, Даниеле,
      Според официалните правила обръщенията се отделят “от останалата част на изречението”. Не се посочват изключения.

      Отговор
  • 44. Кристина  |  07.08.2018 в 12:30

    Здравей, Павлина,

    Понеже от известно време не успявам да намеря достатъчно недвусмислена информация за следния казус, реших да се допитам и до теб. Става дума за употребата на запетая и тире в изречение, което е част от текста, а не от пряката реч. По-долу прилагам и пример, за да е по-нагледно. Тоест въпросът ми е дали в израза „неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които“ тирето и запетаята пред „които“ са правилно употребени, или този правопис е остарял и трябва да има само един препинателен знак. Предварително благодаря.

    „През двата или трите века, обхващащи царуванията на Арсаф и Василий Велики, изпълнени с войни и празненства, в които проблясват фигурите на жреци и пълководци, на поети и граматици, осеяни с разруха и катастрофи, разцъфва и се разгаря възвишаване на духа и на неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които движат нещата напред.“

    Отговор
    • 45. Павлина  |  07.08.2018 в 19:25

      Здравей, Кристина,
      Този въпрос е уреден в случаите, в които запетая и тире се съчетават след пояснителен израз, вмъкнат в пряка реч:
      – Аз ти казах – отвърна Иван, – обаче ти не ме послуша.
      Запетаята може да се пише, но може и да не се пише.
      За твоя казус кодификаторът мълчи. Решението е в твои ръце.

      Отговор
  • 46. Илия  |  02.08.2018 в 13:24

    Здравейте,

    Поздравления за мисията, която сте подели! Обръщам се към Вас с едно запитване. Трябва ли да има запетая след „положение“ в следното изречение: „Въпреки тежкото си положиние Сашка не губи надежда“?

    Поздрави!

    Отговор
    • 47. Павлина  |  03.08.2018 в 9:15

      Здравейте,
      Накратко: не е задължително. Вижте коментар 1044 по-долу.

      Отговор
  • 48. Светла  |  01.08.2018 в 16:32

    Здравей, Павлина,
    Препънах се в смешен проблем. Трябва да пиша за урагана „Харви“ и след като го написах така, както и сега, изведнъж ме обзеха съмнения. Наистина ли името на урагана трябва да е с кавички? Аз си обичам вътрешния глас и си го слушам, в повечето случаи той е прав, а съмненията ми водят до погрешно изписване. Но сега имам нужда от външна помощ.
    Преди да дойда тук и да те попитам, попитах Гугъл (ъм… него пък искам да пиша без кавички). Той даде забавни резултати – половината що-годе официални медии пишат „Харви“, другата половина не слагат кавички. Най-много се смях на БНТ (Харви) и БНР („Харви“) и точно те ме подтикнаха да дойда и да питам грамотен човек, а да не се занимавам с гадаене.

    Отговор
    • 49. Павлина  |  01.08.2018 в 20:16

      Здравей, Светла,
      Спорно е дали са нужни кавички. Аз бих поставила. Може да прегледаш тази дискусия.

      Отговор
      • 50. Светла  |  02.08.2018 в 9:11

        Благодаря, Павлина.
        Твоят отговор е още една червена точка за моя вътрешен глас – щом се спотаи, значи там нещо не е съвсем ясно. Всъщност, и аз съм грамотна, но в рамките на училищното образование и внимателното отношение към правописа впоследствие. Затова много често знам как се пише, но не знам защо.
        Много съм щастлива, че имам достъп до теб чрез твоите блогове. От сърце благодаря, че така щедро споделяш знанията си.

        Отговор
  • 51. Станислав  |  01.07.2018 в 10:21

    Здравей, Павлина!
    Имам едно питане отностно запетаята пред е ли се слага или пред, че в изречението по долу
    Благодаря предварително :)
    Костадинова , голямата трагедия е, че г-н Иван ….

    Отговор
    • 52. Павлина  |  01.07.2018 в 15:38

      Здравей, Станиславе,
      Запетаята трябва да е пред че.

      Отговор
  • 53. Даниел  |  12.06.2018 в 7:55

    Здравей, Павлина,
    Въпросът ми е свързан с пунктуацията при „ли“. Трябва ли да има две запетаи във второто изречение:
    „Кого предпочиташ? Този, който танцува (тук се колебая) ли?“
    Не мога да преценя дали „ли“ е част от подчиненото изречение, или от главното, оттам идва колебанието ми.
    Предварително благодаря, Павлина!

    Отговор
    • 54. Павлина  |  13.06.2018 в 16:57

      Здравей, Даниеле,
      Частицата се числи към главното изречение, което е въпросително, но би било престараване, ако се постави втора запетая.

      Отговор
  • 55. Георги  |  11.06.2018 в 2:59

    И още един въпрос от мен, той е кратък :)
    Как пишем – „съклаНик“ или „съклаННик“? От няколко дни се питам и не мога да си отговоря.

    Отговор
    • 56. Павлина  |  12.06.2018 в 7:28

      Това какво би трябвало да означава – човек който е от същия клан ли? Аз бих го написала с двойно н.

      Отговор
  • 57. Георги  |  11.06.2018 в 2:53

    Здравей, Павлина! Поздрави за чудесния блог!
    Въпросът ми е – трябва ли да има запетая в следното изречение:
    Аз (,) ако реша, сам ще отида до магазина.
    Двоумя се, защото преобразувам изречението така:
    Ако аз реша, сам ще отида до магазина.
    В този случай няма запетая, тогава в първия задължително ли е да има?
    И още един въпрос. Кога се поставя интервал при тирето при писане онлайн – то с два интервала ли се отделя (както току-що го написах), или се процедира както при другите препинателни знаци – интервалът да е след него?

    Отговор
    • 58. Павлина  |  12.06.2018 в 7:27

      Здравей, Георги!
      Запетаята може да се постави, може и да не се постави, защото е възможно аз да е част от първото просто изречение с разместен словоред.
      От двете страни на тирето се оставя по един интервал, независимо дали пишеш онлайн, или на хартия.

      Отговор
  • 59. Павел Б.  |  09.06.2018 в 15:50

    Здравей, Павлина!

    „Снощи седенки кладохме“ е народна песен, прочута в това изпълнение:

    Онзи ден чух припева в осъвременена версия:
    https://www.youtube.com/watch?v=20MCCx9N8Rw (съвсем в началото)
    И се запитах какво е всъщност значението на оригиналния текст:
    Плевни го, равни го, замни го, накичи го
    бульо, мари, байова (2)
    Кладенето е лесно – има го в речника със значение устройвам нещо, обикновено седянка. Но плевването и равването сериозно ме затрудняват. Не ги намирам никъде в интернет. Има един анализ, но не знам доколко е верен:

    http://zelas.blog.bg/muzika/2010/12/31/snoshti-sedenki-kladohme-varvarski-cigulki-violons-barbares.660020

    Ако можеш да ме насочиш къде да търся значението на тези непознати за мен думи, ще съм ти признателен.

    Благодаря!

    Отговор
    • 60. Павлина  |  12.06.2018 в 7:21

      Здравей, Павеле,
      Значението на такива думи би трябвало да се търси в диалектни речници. За съжаление, не мога да ти дам по-конкретен съвет.

      Отговор
    • 61. Павел  |  12.06.2018 в 10:15

      Здравейте, според мен „плевни го“ и „равни го“ означават следните съвсем различни неща от тези, които са написани в цитирания линк към нечий блог: плевни го – оплеви го (махни плевелите или да отделиш плявата от зърното); равни го – изравни го (да подравниш нещо, примерно почвата или в някакъв съд да подравниш зърното – това, което си изчистил от плявата). Колкото до кладенето – вероятно означава да накладеш огън, често седенките са били около огън. „Накичи го“ най-често означава да украсиш, но понякога е в смисъл и да нахвърляш нещо отгоре на друго, примерно да хвърлиш плевели върху/в огъня. Замни го ме затруднява, може и да означава заметни го, хвърли го, но може и да не и това. Поздрави

      Отговор
      • 62. Павел  |  12.06.2018 в 10:17

        Всъщност аз съм друг Павел, просто съвпадение на имената с написалия питането

        Отговор
        • 63. Павел Б.  |  15.06.2018 в 18:48

          Благодаря, адаш!
          Ще потърся в библиотеката диалектни речници при първа възможност и ще видим какво ще излезе.
          Още когато бях малък и учехме народни песни в училище, имах чувството, че някои от тях са на чужд език – толкова непонятни бяха текстовете им.
          Никой не беше помислил да обясни значението на диалектизмите. Не вярвам и сега това да се е променило.

          Отговор
    • 64. Димитричка Радушева  |  25.09.2018 в 14:52

      …Когато песента се
      изпълнява от народни певци, които са способни да я възпроизвеждат с най-точни
      подробности, много често се намесва техният личен вкус и техните естетически
      възгледи, подтикващи ги да направят някакви съзнателни промени във
      възпроизвеждания музикален или словесен текст. Такива промени народният певец
      върши най-често от творчески подбуди. Често във въображението на изпълнителите
      възникват нови музикални идеи, нови импровизации, които се стремят да се
      въплътят в конкретна форма. Тогава певецът използва готовата схема на някоя
      стара песен и вплита в нейната структура нови ритмични или интонационни пасажи,
      нови интервали, орнаменти, рефрени, нови музикални идеи.
      НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2008, том 47, серия 5.2
      Това са рефрени, които имат задачата да спазват метроритмиката на дадена песен и не са обвързани с конкретен смисъл. Такива песни има в шоплука Напр. …тефтенкате бурмазлате, Ладе моме, Ла…Ладено добра девойко.
      от Б. Машалов – …вай, вай , вай момиче, леле мале момиче.

      Отговор
  • 65. lusa  |  24.05.2018 в 20:31

    Честит празник на духа, Павлина! Много успехи!

    Отговор
  • 67. menti4ka  |  22.05.2018 в 8:56

    Здравей, Павлина!
    Изникна ми един въпрос от тазгодишната матура. Трябва ли да има запетайка след „известна“? „Да стане известна“ се приема за подчинено изречение, но трябва ли да завършва със запетая в рамките на сложното, когато подчиненото е въведено с „да“?

    Причината да стане известна, е една подробност, пропусната от инженерите през ХІІ век, които не са съобразили, че под основите ѝ има нестабилни земни пластове, поддавали още при завършването на втория етаж.

    Отговор
  • 69. Ivo  |  21.05.2018 в 23:42

    Здравей, Павлина,

    Покрай въпросите от днешната матура и гледайки „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 ми възникна следното може би глупаво питане:

    24.2
    В словосъчетания от съществително име с две или повече съгласувани еднородни определения в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч.
    Рилски и Бачковски манастир; английски, немски и руски език.

    Чудя се това правило променено ли е, аз ли досега съм живял в паралелен свят или просто съм го научил тотално грешно (смятайки, че формите в примерите трябва да бъдат тези за мн.ч. – „манастири“ и „езици“)? Благодаря предварително!

    Отговор
    • 70. Павлина  |  24.05.2018 в 20:17

      Здравей, Иво,
      Не си спомням преди да съм виждала това правило черно на бяло някъде, но на мен ми беше известно преди 2012 г.

      Отговор
  • 71. Павел  |  21.05.2018 в 9:53

    Здравей, Павлина!

    Пообърках се малко за мн. ч. на думата „архетип“ – архетипи или архетипове? Или и двете?

    Благодаря ти!

    Отговор
    • 72. Павлина  |  24.05.2018 в 20:11

      Здравей, Павеле,
      Дублетни форми са, препоръчва се архетипи.

      Отговор
  • 73. Стефан Манолев  |  14.05.2018 в 12:39

    Здравей, Павлина.

    Бърз и кратък въпрос. При „посвещение“ на нещо някому пише ли се пълен член след тирето, а именно: „На брат ми – мъжът в къщата“ / „На брат ми – мъжа в къщата“. Би трябвало да е с кратък член, защото е „На мъжа в къщата – брат ми“, но има и друга логика – брат ми – мъжът в къщата.

    Поздрави,
    Стефан

    Отговор
  • 75. Yulian Trichkov  |  07.05.2018 в 15:28

    Привет, Павлина!

    Бих се радвал да чуя мнението ти за думата, срещана в следните разновидности: инаугурация, иногурация, инагурация и най-вече за варианта „инавгурация“, който най-много дразни моето ухо, но който е представен в Уикипедия като единствено правилен.
    Поводът, разбира се, е встъпването в длъжност на В. В. Путин днес. В руския колебания няма – категорично е „инаугурация“, но дали пък точно това не провокира у някои търсенето на алтернативи?

    Поздрави!
    Юл. Тричков

    Отговор
    • 76. Павлина  |  08.05.2018 в 18:20

      Здравей!
      Аз лично предпочитам встъпване в длъжност. Не съм проучвала проучвала проблема с тази чужда дума и не бих могла да кажа кой от вариантите следва да се предпочете. Ето едно чуждо мнение.

      Отговор
      • 77. Yulian Trichkov  |  09.05.2018 в 12:24

        Благодаря за отговора. Да, четох тази статия по темата, като от нея също не се извежда категорично един вариант. Макар че личат предпочитания към френския прочит „иногурация“, което пък и допринесе за съмненията ми. Е, ще оставим засега настрана тази дума. Разбира се, че ние ще си използваме „встъпване в длъжност“, но от екрана ще чуваме друго. И сигурно всеки път различно… :-)

        Отговор
  • 78. lusa  |  26.04.2018 в 15:22

    Здравей, Павлина! Ако си писала по темата, се извинявам!
    Събраха се хора от градове и от села.
    Дадох плановете на Стефан и на Иван.
    Правилно ли се трансформират еднородните части (обст. пояснения и допълнения) в нееднородни тук: „Събраха се хора от градове, от села.“; „Дадох плановете на Стефан, на Иван.“? Само съюзът ли трябва да се премахне, или е нещо друго? Благодаря!

    Отговор
    • 79. Павлина  |  26.04.2018 в 15:55

      Не разбирам каква е целта на упражнението. И да се премахне съюзът, частите си остават еднородни.

      Отговор
      • 80. lusa  |  26.04.2018 в 16:12

        Павлина, аз за себе си искам да го разбера. Целта е да се преобразуват еднородните допълнения и обст. пояснения в нееднородни. Целите изречения предполагам, че изискват промяна. Знам това, че ако с различни въпроси се откриват обст. пояснения, не може да има еднородни части. И при използване на пряко и непряко допълнение също частите не са еднородни. Трансформацията ме затруднява на тези изречения.

        Отговор
        • 81. Павлина  |  27.04.2018 в 6:58

          Това някаква задача от учебник по български ли е, какво е? Ако е толкова важно, моля да напишеш точното условие. Не виждам как на Стефан и на Иван могат да станат разнородни допълнения; също и от градове и от села (това са определения).

          Отговор
          • 82. lusa  |  27.04.2018 в 8:23

            Извини ме! Да, задачата е от училище. Мина и време, но исках да го изясня. Необходимо е изреченията с еднородни допълнения, еднородни обстоятелствени пояснения и еднородни определения да се преобразуват така, че допълненията, обстоятелствените пояснения и определенията да не са еднородни части. А „от градове и от села“ поясняват хора. Разбирам. Лек ден!

            Отговор
  • 83. ferry  |  24.04.2018 в 16:49

    Здравей, Павлина!

    С колегите заформихме сериозна дискусия относно това изречение:

    „Слагай запетайките където трябва, че докато разбера какво искаш да кажеш.“

    Според теб трябва ли да има запетая пред „където трябва“? На мен лично ми се струва, че може да се мине и без нея, но май по правилата трябва да има.

    Отговор
    • 84. Павлина  |  26.04.2018 в 6:56

      Здравей, @ferry,
      Не може да се каже категорично дали където трябва е пълноценно подчинено изречение, или устойчиво съчетание, съответно не може да се каже категорично дали трябва да се постави запетая.

      Отговор
  • 85. Боян Георгиев  |  11.04.2018 в 9:28

    Павлина, здравей.

    Имам 2 изречения, в които не съм сигурен за запаетаите.
    Ще ти посоча местата, за които се колебая.

    1. Но нещо в непознатия ги накара да пуснат мрежите и рибата си, да оставят лодките и всичко друго, (тук се чудя ) и да тръгнат след него. – тук се бъркам заради последното (и).

    2. Той се събуди от дълбок (,) нощен сън. – според мен трябва да има запетая, защото са си 2 прилагателни.

    Мерси предварително.

    Отговор
    • 86. Боян Георгиев  |  11.04.2018 в 9:50

      3. Той прилича на този баща, който не могъл да спре (,) да обича своето момче.

      Това е още едно изречение, в което не съм сигурен, че трябва да има запетая.

      Отговор
      • 87. Павлина  |  12.04.2018 в 11:17

        Не се поставя запетая. Потърси информация за съставното глаголно сказуемо.

        Отговор
    • 88. Павлина  |  12.04.2018 в 11:16

      1. Първият съюз и свързва еднородни части, а вторият свързва прости изречения, т.е. нямаме повторна употреба на съюза и с една и съща функция, съответно не поставяме запетая.
      2. Еднородни определения – поставяме запетая; но: чист планински въздух (пак са две прилагателни, но не са еднородни определения).

      Отговор
      • 89. Флора  |  12.04.2018 в 16:14

        Павлина,
        Аз искам да попитам за еднородните прилагателни.
        Дълбок и нощен не са ли разнородни?
        Дълбок – за степен, нощен – за време.
        Благодаря!

        Отговор
        • 90. Павлина  |  13.04.2018 в 16:08

          Като че ли Флора е права, по-скоро са разнородни, т.е. не трябва запетая. Заблудила съм се първоначално.

          Отговор
          • 91. Флора  |  14.04.2018 в 8:24

            Благодаря ти!

            Отговор
  • 92. Радостина  |  05.04.2018 в 14:35

    Привет, Павлина.
    Въпросът ми е свързан със съчетанието на въпросителен или удивителен знак с многоточие в края на изречението – как е правилно да се изписват – „…?“ или „?…“ ?

    Отговор
  • 94. Боян Георгиев  |  04.04.2018 в 13:39

    Павлина, здравей.

    Имам още едно изречение, в което не съм сигурен за препинателните знаци.

    Те казаха да, и зачакаха под масли- новите дървета.

    Колебая се между 2 варианта:

    1. Те казаха – да – и зачакаха под маслиновите дървета.

    2. Те казаха „да“ и зачакаха под маслиновите дървета.

    Мерси, предварително.

    Отговор
  • 96. Боян Георгиев  |  02.04.2018 в 10:35

    Здравей, Павлина.
    Дали ще можеш да ми помогнеш със поставянето на запетаите в това изречение.

    И там, в обора, при кокошките, магаретата и кравите, в тишината на нощта те седяха и наблюдаваха своето малко бебе.

    Не съм сигурен, че съм поставил правилно някои от запетаите.

    Благодаря и поздрави от мен.

    Отговор
    • 97. Павлина  |  03.04.2018 в 6:57

      Здравей, Бояне,
      Съвсем правилно са.

      Отговор
    • 98. Генчо Спасов  |  18.04.2018 в 9:12

      Пред „те седяха“ трябва да има запетая. Както си оградил съвсем правилно „в обора“, по същия начин трябва да оградиш и „в тишината на нощта“.

      Поздрави

      Отговор
  • 99. Цветелина  |  29.03.2018 в 15:36

    Здравей, Павлина. Аз имам следното питане – как е по-правилно: Секретарят Мария Иванова не е декларирал/декларирала всички обстоятелства по случая.

    Отговор
    • 100. Павлина  |  30.03.2018 в 9:14

      Секретарката Мария Иванова не е декларирала…

      Отговор
      • 101. Цветелина  |  30.03.2018 в 10:47

        Здравейте, може би примерът е такъв, но ако става въпрос за дума, която няма женски род, например Здравният министър Елисавета Микова…, или Държавният секретар Мая Стоянова… тогава по какъв начин ще се съгласува?

        Отговор
        • 102. Павлина  |  30.03.2018 в 11:09

          Думата министър има съответствие от женски род – министърка. Това, че в нашите медии пренебрегват тези форми като срамни едва ли не, не означава, че не съществуват или не могат да се употребяват. Лично аз се опитвам да прокарвам женските форми в сайта, за който работя: https://toest.bg/

          Отговор
          • 103. Владимир Данчев  |  30.03.2018 в 19:15

            Мисля, че полаганите от Павлина усилия да прокарва женските форми трябва да бъдат всячески подкрепени.

            Във връзка с това, позволявам си да повторя мой коментар от 9.5.2016 г. в блога:

            „Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна канцеларщина“.

            Отговор
  • 104. Diana Kostadinova  |  28.03.2018 в 18:27

    Здравей, имам следния въпрос: В изречението „Ако няма равен път, по всички стръмнини е еднакво трудно“ има ли наречие и ако да кое? – еднакво, трудно??? Благодаря!

    Отговор
  • 106. Крум  |  22.03.2018 в 22:26

    Здравей!

    Аз имам един въпрос, който на първо четене може би ще прозвучи като някаква шега, но с едни приятели наскоро съвсем сериозно се впуснахме в лют спор заради него.
    От какъв род е думата “батка“? Съзнавам, че тази дума едва ли се среща в речниците, но как според теб би било по-правилно? Аз лично я използвам като дума от мъжки род (един батка, онзи батка и т.н.) по аналогия на думи като “баща“ или да речем “циркаджия“. Чувал съм много хора също да я употребяват по този начин, но също съм чувал и не по-малък брой хора, които я употребяват като дума в женски род, сиреч “една батка“ или “онази батка“.
    Прощавай ако питанката ми звучи несериозно. Появиха се толкова много жаргонни думи, голяма част от които чувам ежеседмично, да не кажа ежедневно (тази е доста ярък пример) и често на мен и на много други ни се случва да се озовем в двоумение.

    Благодаря предварително и поздравления за страхотния блог!

    Отговор
    • 107. Флора  |  23.03.2018 в 10:16

      Крум, и според мен е мъжки род, но с този gender, знае ли се вече;)))
      Една батка изобщо не ми звучи …

      Отговор
    • 108. Павлина  |  23.03.2018 в 17:05

      Здравей,
      Въпросът е съвсем нормален и сериозен. Редно е думата да е от мъжки род, защото човекът, който се назовава, е от мъжки пол, и това доминира при определянето на рода.

      Отговор
      • 109. Крум  |  26.03.2018 в 21:47

        Благодаря!

        Отговор
  • 110. Павел  |  09.03.2018 в 19:28

    Здравей, Павлина,

    Чета в Уикипедия за Х(х)ромозома 20 – една от 23-те двойки човешки хромозоми, и се чудя как е правилно да се изпише тази хромозома в средата на изречението – с малка или главна буква? В Уикипедия е изписана с главна буква под снимката, а в текста – малка. Ха сега де?
    Ти как би постъпила?

    Благодаря!

    Отговор
    • 111. Павлина  |  10.03.2018 в 11:13

      Здравей, Павеле,
      Няма основание да е с главна буква. Поправих грешката.

      Отговор
  • 112. Ани Велева  |  09.03.2018 в 11:42

    Здравей, Павлина!

    Водя един спор, в който твърдя, че „бойкотирам“ и „бламирам“ НЕ са синоними, за каквито са представени в различни онлайн речници. Може ли мнение и евентуални източници?

    Благодаря ти :)

    Отговор
    • 113. Спас Колев  |  09.03.2018 в 11:56

      Значението е различно, но не е несвързано – според мен в определен контекст може да се разглеждат и като синоними.

      http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D1%82/
      http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC/

      Отговор
      • 114. Павлина  |  10.03.2018 в 11:10

        Здравей, Ани,
        Решението на спора зависи от това какво значение се влага в синоними. Основното значение и на двете думи е такова, че не могат да се определят като синоними. Контекстови синоними биха могли да бъдат, но това е твърде обтекаемо, защото контекстови синоними могат да бъдат например жена и цвете.

        Отговор
  • 115. Павел  |  28.02.2018 в 10:19

    Павлина, здравей!

    Полуномад или полу-номад; полуусмивка или полу-усмивка?

    Благодаря!

    Отговор
    • 116. Павлина  |  28.02.2018 в 10:35

      Здравей,
      Думите с първа съставка полу се пишат слято.

      Отговор
  • 117. Боян Георгиев  |  23.02.2018 в 15:37

    Имам още един въпрос при пряка реч.

    В следното изречение:

    – Един ден ти ще бъдеш новият цар – му каза Самуил.

    Ако след цар няма друг знак за възклицание, точка или запетая не се поставят нали?

    Мерси, предварително и поздрави.

    Отговор
    • 118. Павлина  |  25.02.2018 в 22:27

      След цар може да има само въпросителен или удивителен знак.

      Отговор
  • 119. Любен  |  23.02.2018 в 9:07

    Здравей, Павлина,

    Бих желал да те попитам как е правилно да се съкращават думите „стих“/„стихове“ и „съобщение“/„съобщения“?

    Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 120. Павлина  |  23.02.2018 в 12:45

      Здравей,
      Аз бих съкратила стих. (когато е в мн.ч.), съобщ. Не виждам защо да се съкращава стих – достатъчно кратка е тази дума. Правилата за съкращаване са изложени в тази статия.

      Отговор
  • 121. Венета Попова  |  22.02.2018 в 21:06

    Павлина, моля за Вашата компетентност:
    държали или държели?

    Отговор
  • 123. Боян Георгиев  |  22.02.2018 в 12:01

    Здравей, Павлина. Имам един въпрос при поставянето на кавички при пряка и авторска реч.

    Би ли ми казала дали правилно съм поставил кавичките в дадените 2 примера?

    1. „Да! – казаха хората. – Ще казваме: „Виж колко сме нависоко!“ и всички ще гледат нагоре към нас. А ние ще гледаме отвисоко. И тогава те ще знаят, че ние сме велики. Ще бъдем като Бог. Ще бъдем прочути и в безопасност, и всичко ще е наред.“ (няма точка)

    2. „Вижте! – радваха се те. – Ние сме номер едно! Вижте какво можем да направим със собствените си ръце!“ (няма точка) Бяха доста доволни от себе си.

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 125. Павел  |  20.02.2018 в 18:45

    Здравей,

    Днешната ми питанка е свързана с една предишна. Ти ми бе казала, че според науката Ономастика единствено хората могат да имат прозвища. Но ако един кораб е наименуван Белия кораб (кратък член); т.е. ако това е название, а не прозвище, как следва то да се изписва? С кавички, без кавички, пълен член, кратък член?

    И още: спомням си за един плавателен съд, който си имал официално име, но моряците му викали по друг начин, да речем, „Лошия Били“. Излиза, че в западната култура не само хората могат да имат прозвища. Как процедираме в такива случаи на български?

    Благодаря!

    Отговор
    • 126. Павлина  |  21.02.2018 в 9:07

      Здравей,
      Бих писала Белият кораб/Белия кораб – като Лувърът/Лувъра. При Лошия Били имаме персонификация, т.е. това название се държи като прозвище и следва да се изписва само с кратък член.

      Отговор
  • 127. Теменуга  |  16.02.2018 в 11:46

    Здравей, Павлина, пунктуацията често ме вкарва в размисли. Ето един пример: „По случай твоя отминал празник, с това цвете ти пожелавам щастие!“. Има ли я тая запетая или не?

    Отговор
    • 128. Павлина  |  19.02.2018 в 8:55

      Здравей, Теменуга,
      Аз бих поставила запетая. Виж тази статия по проблема.

      Отговор
      • 129. Теменуга  |  20.02.2018 в 12:03

        Много ти благодаря за отговора и препратката в него! 😊

        Отговор
  • 130. Павел  |  13.02.2018 в 23:06

    Здравей, Павлина!

    „През 1987 са се случили интересни неща, а през 2018 ще се случат още по-интересни.“
    По-добре ли е да сложим съкращението „г.“ след цифрите, или например да напишем 2018-а, 1987-а, за да няма никакво съмнение, че става дума за година? Или и така е правилно?
    Редовно срещам и трите варианта.

    Благодаря!

    Отговор
  • 132. Павел  |  08.02.2018 в 15:42

    Здравей, Павлина,

    Срещнах следното изречение:
    „Такова твърдение можем да открием във Второзаконие 32:43“.

    Две са питанките ми към теб:
    1. Следва ли да се постави запетайка след „Второзаконие“?
    2. Правилно ли съм поставил кавичките?

    Благодаря!

    Отговор
    • 133. Павлина  |  08.02.2018 в 15:55

      Здравей!
      1. Не.
      2. Този случай не е нормиран – когато цитатът е след двоеточие, но е оформен като нов абзац. Аз слагам затварящите кавички след точката.

      Отговор
  • 134. Ralitsa  |  05.02.2018 в 21:50

    Здравейте,искам да ви попитам дали има запетаи съответно пред „уж“ и „заради“ в следните изречения?

    Първо, защото то не е мислене на нация, а на индивидуалисти и второ, защото един човек уж се спасява, но той възприема ли останалите си съграждани, като обречени?

    На 6-ти януари там е най-знаменитото хвърляне на кръста и обичаят е кандидат за културно наследство на ЮНЕСКО заради мъжкото хоро.

    Отговор
    • 135. Павлина  |  06.02.2018 в 11:13

      Здравейте,
      Не са нужни запетаи. В първото изречение е излишна запетаята пред като.

      Отговор
  • 136. Павлина  |  01.02.2018 в 10:21

    Вели, първоначалният Ви въпрос беше за членуването на думата ад в изречението Адът това са простите хора. Мисля, че Ви отговорих сравнително подробно и аргументирано (доколкото ми позволяват опитът и познанията). Поискахте уточнения – направих ги. В последния си коментар вече представяте едно различно по синтактична структура изречение (в което и думата ад не е членувана). Стъпваме на хлъзгава плоскост – за актуалния словоред, тема, рема и т.н. Освен това отиваме в зоната на езиковите спекулации, където аз лично предпочитам да не навлизам.

    Отговор
  • 137. Вели  |  31.01.2018 в 3:06

    Добра вечер Павлина

    В изречението „Адът това са простите хора“ -Правилно ли е да се членува с пълен член Ада…че закипя един виртуален спор относно това дали АД е подлог или не. Все-пак аз съм на мнение, че подлогът контролира съгласуването на сказуемото, определя се чрез сказуемото и се открива с въпроса: Кой? Кои? и в този конкретен случай не мисля, че Адът е подлог.

    Отговор
    • 138. Павлина  |  31.01.2018 в 9:10

      Здравейте,
      На стр. 93 в ОПРБЕ е дадено правило за употреба на тирето: “Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата ето. Даден е примерът Любовта – това е всичко, от което се нуждаем.
      В примера Адът – това са простите хора. думата ад е подлог, върху който се акцентира с местоимението това.
      Сказуемото и подлогът се съгласуват наистина (има безброй изключения впрочем), но в случая имаме съставно именно сказуемо (са другите хора) и съгласуването между неговите части е по-важно от съгласуването със сказуемото.

      Отговор
      • 139. Вели  |  31.01.2018 в 13:00

        Благодаря сърдечно. В случая нямаше изписан никакъв препинателен знак. При липсата на такъв в изречението, е ли подлогът „хора“, или подлогът е Адът, но с уговорката за грешно изписване.

        Отговор
        • 140. Вели  |  31.01.2018 в 13:58

          И още две неща, които ми е трудно да разбера:
          1.Във вашият пример „Любовта – това е всичко, от което се нуждаем“ все пак подлогът контролира съгласуването на сказуемото „любовта Е“.
          2. Казвате, че „простите хора“ е съставно именно сказуемо.
          За сказуемото чета: „Сказуемото означава действие или състояние на предмета, за който се говори в изречението и при разбор на изречение, се открива с въпрос „Какво прави?“.
          Съставното именно сказуемо (или глаголно-именно сказуемо) е вид сказуемо. Образува се от глагола „съм“ и име – съществително, прилагателно или числително.Глаголът „съм“ носи граматичните признаци на съставното именно сказуемо – време, лице, число, а лексикалното значение се изразява от съществителното, прилагателното или числителното.“ дават се примери:
          „Той е митничарят. Той е последният. Аз съм първият. На него е мотоциклетът, който видях. Беше най-малкият син. Ще бъдем ученици. Били сме чужденци.“

          Трудно ми е да вържа конкретния случай: „Адът това са простите хора“ с горните примери.

          Отговор
          • 141. Павлина  |  31.01.2018 в 14:48

            Вашето изречение е с по-особена структура, затова Ви е трудно да го свържете с “класическите” примери. В него липсва препинателен знак, но това е грешно. Трябва да има тире.
            Ако премахнем това (с което всъщност се акцентира върху ада), ще запазим основните характеристики на изречението:
            Адът са простите хора.
            Подлог – адът (кой – той, адът); сказуемо – са простите хора (са – глаголен компонент; простите хора – именен компонент). Подлогът няма как да се съгласува със сказуемото по число, защото предимство има съгласуването между частите на съставното именно сказуемо – между простите хора и са.
            Ако Ви е толкова трудно да се убедите, че адът е подлог, заменете именната част на сказуемото с думи, които са в ед.ч.:
            Адът (– това) е простият човек.

            Отговор
            • 142. Вели  |  31.01.2018 в 15:22

              Разбрах ви. Но при все, че изречението е изписано без тире, не е ли по-логично да възприемем хората за подлог (те са). Какво са те? -Ад. И тогава изречението да бъде „Ад това са простите хора.“? тоест: защо да членуваме думата АД?

            • 143. Вели  |  31.01.2018 в 15:29

              В този случай акцентът „това“, би се отнасял към простите хор, в смисъл: („Простите хора са това -един Ад.“)

  • 144. Мари  |  29.01.2018 в 19:25

    Здравейте, Павлина. Каква според вас е логиката именик, когато става дума за човек, празнуващ имен ден, да се изписва с едно „н“, а съименник – с две? От два дни се чудя, но нямам обяснение. :)

    Отговор
    • 145. Флора  |  30.01.2018 в 14:12

      Имен
      Съименен

      Отговор
      • 146. Павлина  |  31.01.2018 в 8:44

        Логиката куца наистина, защото именик и съименник се различават само по представката.

        Отговор
        • 147. Мари  |  31.01.2018 в 10:14

          Благодаря. Ще питам и „Езикови справки“, любопитно ми е какво ще отговорят.

          Отговор
          • 148. Флора  |  31.01.2018 в 11:37

            едноименник
            също с двойно „н“.
            Мари, моля, сподели като получиш отговор.

            Отговор
            • 149. Mari  |  31.01.2018 в 13:43

              Отговорът на „Езикови справки“:
              „Думите именик, именица, именичка „хора, които имат имен ден“ се пишат с едно -н-, тъй като са образувани от прилагателното имен, което се среща само в словосъчетанието имен ден. Това прилагателно формално не завършва на НЕН, т.е. няма условие за удвояване поради изпадане на Е между две Н. С едно -н- се пишат и останалите форми на тези думи: именикът, именицата, именици(те), имения(т) (ден), имени(те) (дни).
              Отделно съществуват прилагателни именен, едноименен, съименен. Думите, които са свързани с тях, се пишат с двойно -нн-, напр. едноименник, съименник, както и именник „формуляр, в който се вписват някои данни на лица, които постъпват в учебни заведения или на работа“, също „средновековен ръкописен исторически паметник, в който са описани обикновено биографиите на владетелите“, напр. „Именник на българските ханове“.“
              Павлина, съгласна ли си с тяхната формулировка? Аз се обърках много.

            • 150. Павлина  |  05.02.2018 в 9:47

              Проблемът си е сложен и не може да се изчерпи с това обяснение. Цяло проучване е необходимо.

            • 151. Вели  |  31.01.2018 в 14:07

              1.Съществителното именик, мн.ч. именици, означава ’човек в деня, когато е именият му ден’.

              2.Съществителното именник, мн.ч. именници, означава ’текст, съдържащ имена’.
              тоест: СЪимеННик е някой, който е в „списъка със същите имена“

            • 152. Вели  |  31.01.2018 в 14:50

              Явно логиката е: Съименник =Също в този именник

  • 153. Павел С  |  29.01.2018 в 17:40

    Здpавей, Павлина,
    често ми се налага да описвам какво се прави в някакви софтуерни продукти/програми, познати на латиница и се получават словосъчетания като например „… в Flex“. Лично аз смятам, че правилно е „… във Flex“ като следвам логиката при изписване в случаите „във II клас“, описани така добре в каксепише. Благодаря предварително за отделеното време и ти желая крепко здраве!

    Отговор
    • 154. Павлина  |  30.01.2018 в 19:27

      Здравей,
      Логично е да се употреби във. Писала съм тук по въпроса.

      Отговор
  • 155. Румен  |  28.01.2018 в 13:35

    Здравей, Павлина,

    Имам въпрос относто употребата на запетая при изброяване на няколко подчинени изречения.

    > Аз бях убедена, че ще направя кафе и че ще изпека хляб.

    Има ли запетая след между „кафе“ и „и“ или между „и“ и „че“?

    И по-общо, има ли запетая, когато изреждаме 2 неща?
    > че x и че y
    или
    > че x, и че y

    А като са повече че-тата, напр. 3, различно ли е? Пак говоря за изреждане на равноправни изречения.
    > че x, че y и че z
    или
    > че x, че y, и че z

    Опитах се да намеря информация за това цял час, но не успях.

    Благодаря ти за полезната информация! Много често попадам на някой от сайтовете ти.

    Отговор
    • 156. Павлина  |  29.01.2018 в 13:44

      Здравей, Румене,
      В примера, който си дал, не се пише запетая след кафе (и принципно в такива случаи), защото имаме две прости изречения, свързани със съюза и (че може да се повтори, но нито е благозвучно, нито има опасност от неразбиране на смисъла).
      Когато се изреждат три и повече равноправни прости изречения, не се пише запетая пред последното, ако то е въведено със съюза и.
      Аз бях убедена, че ще направя кафе, (че) ще изпека хляб, (че) ще сложа масата и (че) ще изчакам всички.
      Съюзът в скобите не би трябвало да се употребява.

      Отговор
      • 157. Румен  |  29.01.2018 в 14:28

        Много благодаря за отговора!

        Отговор
  • 158. Nousha  |  28.01.2018 в 1:00

    Здравей, Павлина,
    Имам проблем с изречението „Иван бе чакал търпеливо приятелят му да дойде в съзнание“, в което понечих да коригирам „му“ на „си“, тъй като става дума за приятеля на Иван, не за трети човек, но тогава ми се стори най-правилно „приятелят“ да получи непълен член, което пък ми изглежда неправилно, предвид че приятелят е подлогът за да-изречението. Въртях, суках, не успях да си изясня какво е редно да се направи в случая. Много ще съм благодарна, ако ми разясниш.

    Отговор
    • 159. Павлина  |  29.01.2018 в 13:37

      Здравей, Нуша,
      Зависи как ще разделиш сложното изречение на прости:
      Иван бе чакал търпеливо ││ приятелят му да дойде в съзнание.
      Иван бе чакал търпеливо приятеля си ││ да дойде в съзнание.

      Първият вариант ми се струва по-естествен.

      Отговор
      • 160. Nousha  |  29.01.2018 в 15:14

        Благодаря много, оставям първия значи. На мен ми се стори, че в този случай може да се разбере, че става дума за трети човек, който да е въпросния приятел, затова така изпаднах в чудене :)

        Отговор
        • 161. Павлина  |  30.01.2018 в 19:28

          От контекста би трябвало да стане ясно, че приятелят е на Иван.

          Отговор
  • 162. Павлина  |  26.01.2018 в 11:38

    Като термини в ономастиката, съответно в езикознанието, прякор и прозвище имат точно определено значение. Само хората могат да имат прозвища, не и географските обекти. В ОПРБЕ (2012 г.), в примерите за прозвища, които винаги получават кратък член, неслучайно са дадени само антропоними.

    Отговор
    • 163. Павел  |  26.01.2018 в 17:37

      Така вече разбирам, благодаря.

      Отговор
  • 164. Павел  |  23.01.2018 в 18:28

    Павлина, здравей!

    Спомням си за такова правило: прозвища и прякори, имена на обекти и местности в мъжки род не се членуват. Например:

    „Васил Левски е Апостола на свободата!“
    „Летящия холандец се носел по бурните вълни“.
    „Черния отмъстител (прозвище) ще дойде да ни избави от набезите на англичаните!“
    „Синия камък (име на обект, а не просто някакъв си оцветен в синьо камък) се възправяше застрашително над долината“.

    Можеш ли да кажеш дали правилото наистина е такова и допускат ли се отклонения от него?

    Благодаря!

    Отговор
    • 165. Павлина  |  24.01.2018 в 16:58

      Изключенията са тук, т. 3 и 4 – важат за прозвища и за определени географски имена. За този син камък ми е трудно да преценя.

      Отговор
      • 166. Павел  |  24.01.2018 в 17:38

        Синия камък в разказа, който имам предвид, е останка от извънземна цивилизация и играе роля на специален култов обект, от който местното население се страхува. Само че в българското издание това наименование е членувано – според мен неправилно.

        Отговор
        • 167. Павлина  |  25.01.2018 в 14:17

          Вероятно имаш предвид, че е членувано с пълен член и това е неправилно. Аз не виждам основание да се членува само с кратък член.

          Отговор
          • 168. Павел  |  25.01.2018 в 17:30

            Да, това имам предвид, защото местните го мислят за естествен скален монолит (т.е. географски обект, за каквито става дума в цитираната от теб т. 4) и с това наименование той е влязъл в техния фолклор, та дори и в трудовете на разни учени, които са посещавали тяхното село.
            При това положение би ли изложила малко по-подробно защо не виждаш основания да се членува само с кратък член?

            Отговор
            • 169. Павлина  |  26.01.2018 в 9:10

              Даваш ми противоречива информация – първо ми пишеш, че е останка от извънземна цивилизация и играе ролята на култов обект, а после – друго. При това положение не мога да кажа нищо повече. Понякога е трудно да се прецени и е нужно да се прочете целият текст, за да разбере човек за какво точно става дума.

            • 170. Павел  |  26.01.2018 в 11:04

              Извинявай, но първо съм написал, че е обект.
              Мисля, че не съм ти давал противоречива информация: ако въпросният камък беше само артефакт и култов обект, това би следвало да се приеме за прозвище; ако беше само географски обект, пак би следвало да се членува с кратък член.
              Разбирам, понякога е трудно да дадеш отговор, но моля те, не преиначавай това, което съм казал.

            • 171. Флора  |  27.01.2018 в 20:38

              Павел,
              ако е име, прякор, прозвище и т.н. няма нито пълен, нито кратък член.

  • 172. Никола  |  16.01.2018 в 3:20

    Павлина, здравей!

    Съчетанията „между (в)прочем“ и „често пъти“ граматически – и най-вече смислово – правилни ли са? На мен ми звучат както излишно утежнени, така и логически и смислово лишени, но понеже напоследък ми се случва да имам доста чести срещи с тях както в разговорната реч, така и в книги, а не намерих никъде другаде ясно становище по въпроса си освен в тази страница (с чиито обяснения по всеки разгледан случай съм съгласен от край до край), бих искал да чуя и твоето мнение.

    Благодаря ти предварително за отделеното време и внимание!

    Отговор
    • 173. Павлина  |  17.01.2018 в 8:13

      Здравей, Никола,
      Първата дума е излишно усложнена, достатъчно е впрочем. Съчетанието често пъти е характерно за разговорната реч.
      За посочената страница: за повечето грешки авторът не е прав или не е съвсем прав, или има някакво обяснение, което поставя под въпрос адекватността на правилото.
      Писала съм за отдава се и удава се; за случва се; за ходила сте. Формите дèкан и декàн са дублетни; цифра отдавна разшири значението си и означава и ’число’ (в речника това значение е отбелязано като разговорно, но вече не само); фармацевтичен си е съвсем коректно днес.

      Отговор
      • 174. o3one  |  26.01.2018 в 19:07

        Тук може да се добави, че цифрите са 0 до 9, а останалите са числа. Това разделение се прави в математиката. Пример: „Двучифрено число“.

        Отговор
  • 175. Kristina  |  15.01.2018 в 16:31

    Здравей, Павлина, бих искала да попитам дали е подходящо използването на препинателни знаци – въпросителна, удивителна, както и скоби в заглавия. Става въпрос за развлекателни, но не за жълти и сензационни публикации. Благодаря.

    Отговор
    • 176. Павлина  |  17.01.2018 в 7:58

      Здравей, Кристина,
      Посочените от теб препинателни знаци се използват сравнително рядко в заглавия. Аз го правя само ако е наложително.

      Отговор
  • 177. Павел  |  12.01.2018 в 18:48

    Здравей!
    С интерес прочетох отговора ти на езиковата питанка за Античност/барок/елинизъм. Та се сетих и аз: понякога срещам в научнопопулярната литература думата „вселена“, изписана с главна буква в средата на изречението; понякога тя си е с малка. Вселената очевидно е една, но на мен тази главна буква не ми се връзва.
    Какво ще кажеш по въпроса? Ти как би я изписала?

    Благодаря!

    Отговор
  • 179. lusa  |  04.01.2018 в 13:57

    Павлина, здравей! Вълнува ме професията дизайнер изпълнител. Разделно или полуслято изписване би препоръчала? Колебая се и след членуването на първата част… Благодаря!

    Отговор
  • 181. lusa  |  26.12.2017 в 17:39

    Павлина, здравей! Елинизъм… С малка или с главна буква препоръчваш да се изписва? Все си мисля за главна. Да попитам и за Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет. Бих ги написала с главна буква първите части. Благодаря! Хубави почивни и празнични дни!

    Отговор
    • 182. Павлина  |  28.12.2017 в 17:48

      Здравей,
      Не виждам основание елинизъм да се пише с главна буква. Трите словосъчетания се пишат с начална главна буква, защото са собствени имена – названия на цивилизации.

      Отговор
      • 183. Спас Колев  |  02.01.2018 в 8:46

        Не е ли като барок/Барок – стилът в изкуството (или съвременното културно движение) с малка буква, епохата с главна (както Средновековие)?

        Отговор
        • 184. Павлина  |  03.01.2018 в 8:53

          Според официалния правопис с главни букви се пишат следните културно-исторически епохи: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие. Думи като барок, класицизъм, рококо, символизъм не са достойни за главна буква.

          Отговор
  • 185. smolnova  |  05.12.2017 в 0:11

    Здравейте, Павлина! Четох различна литература, но не намирам отговор на въпроса, който ме интересува. Ако трябва да подчертая/определя/извадя глаголите от един текст, преизказните форми на глагола – с наставка –л , трябва ли да ги считам за глаголи и да ги определям като такива? За причастията, след като пише, че са глаголни форми, това означава ли, че ще ги определям като глаголи, когато означават действие в изречението.
    Примерно в изречението „Един цар имал едничък син, който бил на три години.“ кои са глаголите?
    Ще Ви бъда благодарна да разясните.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 186. Павлина  |  05.12.2017 в 9:02

      Здравейте,
      Причастията са глаголни форми, не са отделна част на речта и затова би трябвало да се подчертаят (извадят), когато задачата се отнася до глаголите. Още повече в такива изречения, в които са сказуеми. Често обаче под глаголи се разбира лични глаголни форми, т.е. причастията се изключват. Зависи също за кой клас е упражнението по български език. До пети-шести клас причастията не се изучават и вероятно се разчита на усета на децата да определят думите, които значат действие. В конкретния пример следва да различат имал и бил като глаголи, но те са с по-отвлечено значение и би трябвало учителят предварително да е обърнал внимание на тези форми при други упражнения.

      Отговор
  • 187. Андреев  |  02.12.2017 в 15:09

    Добър ден. Интересува ме правилна ли е пунктуацията в следните изречения. Ще съм много благодарен да ми отговорите.

    1) Това, което се твърди в теоремата за обратното изображение, е, че за всяка точка x oт V, в която f'(x) е обратима, съществува околност, върху която f е инективна, а не че f е инективна в цялото V.

    2) От друга страна, тъй като |(f,1)|=cos t, виждаме, че t е мярката на ъгълa между векторите f и 1.

    3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.

    4) От теоремата за неявната функция имаме, че производната на функцията никъде не се анулира.

    5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.

    Моля, ако забележите неточности да ме информирате и да обясните как трябва да се запишат изреченията коректно.

    Отговор
    • 188. Павлина  |  03.12.2017 в 9:16

      Здравейте,
      Грешки има в следните изречения:

      3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.
      Тук трябва да се постави запетая пред че. Запетаята след k е излишна, но тъй като (предполагам) изречението трудно се възприема без запетаята, аз бих я оставила, т.е. тук комуникативността на изречението е по-важна от пунктуалното спазване на правилото.

      5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.
      Доколкото схващам, в непрекъснато-диференцируема първата част смислово пояснява втората. В такъв случай се пише или разделно, или слято (ако съчетанието се е терминологизирало). Аз все пак бих написала непрекъснато диференцируема. Запетаята пред или че е излишна.

      Отговор
      • 189. Андреев  |  04.12.2017 в 3:04

        Много благодаря!!!
        Значи пред „или че“ в 5) няма запетая и предполагам, че не трябва да има и пред „че“ в този случай. Така ли е?

        Отговор
        • 190. Павлина  |  04.12.2017 в 8:01

          Не, запетаята пред че уравнението си остава. Имаме две прости изречения, свързани със съюза или.
          Казваме, че ти си дарител или че правиш дарение.

          Отговор
          • 191. Андреев  |  04.12.2017 в 22:13

            Аз имах предвид дали между „или“ и „че“ трябва да има запетая, но с примера ми се изясни. Много благодаря още веднъж. Много ми помагате.

            Отговор
  • 192. Nousha  |  18.11.2017 в 3:16

    Здравей, Павлина, възникна ми една питанка – в случаите на „тъй че/така че“, когато след това следва обособена част, важи ли правилото за неударения едносричен съюз, след който не се поставя запетая? „тъй че преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих“, „Така че ако очаквате от мен услуга, казвайте“ – оставям го така, но се замислих дали „така че“, като сложен съюз, не минава в друга категория. Благодаря предварително :)

    Отговор
    • 193. Павлина  |  19.11.2017 в 16:43

      Здравей!
      В примерите имаш не обособени части, а подчинени изречения. За така че не важи изключението за едносричните съюзи, т.е. след него се поставя запетая, ако двата последователни съюза въвеждат различни прости изречения: Не се страхувах, тъй че, преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих.
      Вторият пример е по-особен, тъй като изречението започва със съюз. В такива случаи аз не поставям запетая.

      Отговор
  • 194. Павел  |  16.11.2017 в 11:09

    Здравей, Павлина,

    Писала си вече по този проблем, но аз се затруднявам и реших да си попитам. Как е правилно да напишем:
    1. Ние сме седемте изумителни великана!
    2. Ние сме седемте изумителни великани!
    3. Ние сме седмината изумителни великана!
    4. Ние сме седмината изумителни великани!
    Предполага се, че великаните са човешки същества и значи верните примери са 2. и 4., но ти какво ще кажеш?

    Благодаря!

    Отговор
    • 195. Павлина  |  19.11.2017 в 16:25

      Здравей!
      Вариант 2 е правилен.

      Отговор
      • 196. Павел  |  20.11.2017 в 13:35

        А какво е грешно при „седмината“? Това е може би по-архаичен вариант, но защо да е неправилен?

        Отговор
  • 198. Diana Kostadinova  |  14.11.2017 в 13:23

    Здравей, Павлина,
    Интересува ме изречението „Тъй ти се пада!“ има ли сказуемо и кое е точно? Благодаря!

    Отговор
    • 199. Павлина  |  15.11.2017 в 9:24

      Здравей, Диана,
      Сказуемото е се пада.

      Отговор
      • 200. Diana Kostadinova  |  15.11.2017 в 16:51

        Благодаря много, и аз така мислех, значи изречението е просто, благодаря отново.

        Отговор
  • 201. Павел  |  10.11.2017 в 19:27

    Здравей, Павлина!
    Петък вечер е идеалното време за нова езикова питанка.
    Чичко Гугъл ме осведоми, че „де“ било частица. А тя обособява ли се със запетая в примери като „Ела, де!“ или „Не ме дразни, де!“?

    Отговор
    • 202. Павлина  |  13.11.2017 в 8:13

      Пунктуацията на частиците (с изключение на да и не) не е уредена теоретично, т.е. в твоите случаи преценката е субективна.

      Отговор
    • 203. Флора  |  13.11.2017 в 10:21

      Аз не бих сложила запетайките.
      Малко или много означават пауза, а в тези повелителни изречения ги произнасяме заедно.

      Отговор
      • 204. Павел  |  13.11.2017 в 17:49

        Акцентът успешно може да бъде поставен върху частицата за подсилване – „де“. Съвсем не е нужно да ги произнесем заедно и дори нерядко натъртваме „де“-то.
        И от повелителни изреченията се превръщат, например, в умолителни :-)
        Но бих написал „Хайде де!“, когато изразявам изненада.

        Отговор
  • 205. Кристина  |  09.11.2017 в 15:57

    Здравей, Павлина,

    От известно време имам някои чудения по въпроса с оформянето на диалог в художествено произведение, който обаче не е изнесен с тирета, а е вътре в текста, но досега не съм намерила еднозначен отговор, затова реших да се допитам и до теб. В един източник открих, че за да се разграничават, репликите на единия герой се отделят с кавички, а на другия – с тирета. Ето това е конкретният пример, който имам предвид:

    Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – Не ги познавам. – „А как са в твоя джоб?“ – Моя ръка не ги е туряла. – Той продължаваше да чете писмото. (Ив.Вазов)

    Това ли е нормата? И ако е, то как се процедира, когато в аналогичен пример се появят и пояснителни изрази като „отвърна той“, „извика тя“ и прочие? Тоест редно ли би било такъв диалог да остава вътре в текста, или би следвало да се изнесе с тирета?

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 206. Павлина  |  10.11.2017 в 14:35

      Здравей, Кристина,
      Аз не съм попадала на указания за пунктуационно оформяне на пряка реч в пряка реч. Изключително рядко се срещат такива диалози, в които няма авторова реч, поясняваща чии са репликите. Честно казано, оформлението в твоя коментар не ми изглежда добре, но и не мога да предложа нищо смислено и рационално. Евентуално така:

      Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – „Не ги познавам.“ – „А как са в твоя джоб?“ – „Моя ръка не ги е туряла.“ Той продължаваше да чете писмото.

      Отговор
  • 207. Цветелина  |  09.11.2017 в 15:26

    И още един въпрос – пише ли се пълен член, когато е изпуснат глаголът, например: Книгата отиде при Васко, а часовникът (часовника) при Емо.

    Отговор
    • 208. Павлина  |  09.11.2017 в 20:33

      Да, членува се с пълен член – думата си е подлог.

      Отговор
  • 209. Цветелина  |  09.11.2017 в 10:26

    Павлина, здравей. Как изписваш следното: През 2016-а година ми се случиха много интересни неща или През 2016 година ми се случиха много интересни неща.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 210. Павлина  |  09.11.2017 в 20:32

      Здравей, Цветелина.
      Правилно е през 2016 година или през 2016 г.

      Отговор
  • 211. Павел  |  31.10.2017 в 16:50

    „Съмнявам се, че спейки съм направил повече от две крачки.“
    Нужно ли е да се обособи със запетая с п е й к и?

    Пак благодаря. :-)

    Отговор
    • 212. Павлина  |  01.11.2017 в 16:27

      Ако се обособява, трябва да се постави запетая само след спейки. Изрично правило за самостоятелно употребено деепричастие няма. Обикновено се огражда със запетаи.

      Отговор
      • 213. Павел  |  01.11.2017 в 18:49

        Благодаря и честит празник на будителите!

        Отговор
        • 214. Павел  |  07.11.2017 в 11:12

          Тазседмична питанка, Павлина:
          Редно ли е било да изпиша „празник“ с главна буква“?
          Благодаря, благодаря, благодаря.

          Отговор
  • 216. Павел  |  31.10.2017 в 10:35

    Привет!

    „Приказнокрасиво“ слято ли следва да се изпише?

    Благодаря!

    Отговор
  • 218. Али  |  28.10.2017 в 4:33

    Здравей, Павлина! Често ми попада минало неопределено време, образувано с минало НЕсвършено деятелно причастие от хора, които иначе правят впечатление на грамотни. Старая се да си затварям очите за почти всички типове езикови грешки, защото са много, но тази вече започва да ме обърква. Да не би в българския език да има и десето глаголно време, което не е регистрирано официално?Благодаря предварително!

    Отговор
    • 219. Павлина  |  30.10.2017 в 19:01

      Здравей, Али! На тази страница сме коментирали проблема. Ако потърсиш деятелно причастие, ще намериш информация. Сигурна ли си, че това са форми за минало неопределено време? Възможно е да са преизказни форми за сегашно и минало несвършено време.

      Отговор
      • 220. Али  |  30.10.2017 в 23:32

        Обикновено е конструкцията „никога не съм…“:
        никога не съм мислел;
        никога не съм говорел;
        никога не съм правел…
        Понякога и аз се улавям, че казвам например „Никога не съм можела да си позволя“.

        Отговор
        • 221. Павлина  |  31.10.2017 в 16:35

          В тази конструкции няма как да се търси преизказност, освен ако не предавам чужди думи за самия мен. Тоест трябва да се употреби минало свършено деятелно причастие. Проблемът си плаче за изследване. Поне аз не знам някой да е правил проучване.

          Отговор
          • 222. Павел  |  31.10.2017 в 16:48

            Защо да е неправилно „Никога не съм можела да си позволя“? Нали е възможно говорещата и сега не може да си го позволи нещото.

            Отговор
            • 223. Павлина  |  01.11.2017 в 11:23

              Защото минало неопределено време се образува с минало свършено деятелно причастие, а можела е минало несвършено деятелно причастие.

            • 224. Павел  |  01.11.2017 в 13:31

              Излиза, че трябва да е „Никога не съм могла да си позволя еди-какво си“.
              Неправилният вариант ми звучи по-добре, вероятно защото редовно го срещам – писмено и устно.

            • 225. Али  |  01.11.2017 в 15:29

              Да, неправилното „можел съм“ звучи по-правилно от правилното сякаш носи по-различен смислов нюанс и повече пасва за продължително повтарящо се действие. Предполагам, че бъркотията става още по-голяма и от това, че при някои глаголи свършените и несвършените форми съвпадат. Човек решава, че ако „вярвал съм“ е правилно, тогава и „мислел съм“ си е наред.

              Честит 1 ноември! Павлина, някой ми беше казал, че на старобългарски народ = език, така че за мен ти си много голям народен будител.

      • 226. magdalena  |  31.10.2017 в 20:40

        Здравейте, исках да попитам дали е нужно да има запетая в следните изречения:
        Дадох писмото на жената, работеща в банката.
        Дадох писмото на жената, обучена за тази работа.
        Благодаря!

        Отговор
  • 228. Флора  |  19.10.2017 в 17:18

    Здравейте,
    петнадесетминутка слято или разделно се изписва?
    Има правило за числително име от две или повече думи и прилагателно – всичко разделно – осемдесет и пет етажен.
    При минутката са две съществителни.

    Отговор
    • 229. Павлина  |  20.10.2017 в 7:43

      Здравейте,
      Редно е да се пише слято.

      Отговор
      • 230. Флора  |  20.10.2017 в 11:45

        Благодаря. И аз така смятам.
        Чек спелингите не я разпознават слято.

        Отговор
  • 231. Бойко  |  12.10.2017 в 18:16

    Здравей Павлина,
    Чудесно е, че има хора като теб! Високо ценя това, което правиш в този блог и го следя редовно.
    Моят въпрос е свързан с употребата на множествено число в някои специфични случаи. По-лесно е да дам пример, отколкото да обяснавам. При това от действителен случай на голяма, неподправена човещина:
    „Здравей, Георги,
    Аз съм чичо Пацо от Банишора. Снощи на ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“, някъде към 20.50 ч. намерих твоята кожена кесийка с документи – 9 на брой.“
    Та, въпросът ми е тия документи („9 на брой“ в цитата) в какво число трябва да бъдат – единствено или множествено? Брой или брои?
    Брагодаря ти предварително,
    Бойко

    Отговор
    • 232. Павлина  |  13.10.2017 в 20:31

      Здравей, Бойко,
      Трябва да е брой. Множественото число на брой е броеве.

      Отговор
  • 233. Павел  |  10.10.2017 в 17:57

    „После студена тръпка пробягна по гръбнака ми.“
    Здравей, Павлина!
    Правилно ли е да се напише „пробягна“ в горния пример? Отговарям си, че не, защото:
    1. Автоматичната коригираща програма ми го подчертава като неправилно.
    2. В речника на БАН има дума „пробягна“, обаче във всички примери в минало свършено време е написано „пробяга“:

    ПРОБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; пробя̀гам, -аш и пробя̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. д о, п р е з, о т — д о, о т — н а и под. 1. Като бягам, преминавам, премествам се…

    Т.е. ако правилно съм разбрал, в мин. св. време трябва се напише „пробяга“.
    Въпросът ми към теб е: какво правило е отразено тук? На мен ми иде да си го напиша с „н“.

    Благодарско!

    Отговор
    • 234. Флора  |  11.10.2017 в 13:05

      Не трябва ли да е пробЕгна – минало свършено време (изменяемо „я“).
      Пробягна е за 1 л. ед. чл. сег. време и трябва да бъде Аз да пробягна.

      Отговор
      • 235. Павел  |  11.10.2017 в 16:34

        Ако правилно разчитам речника – не.
        Обаче „блясвам“ стана „блесна“.

        Отговор
        • 236. Флора  |  13.10.2017 в 7:47

          Като прочетох пак – изобщо не звучи пробегна, да;)

          Отговор
    • 237. Павлина  |  11.10.2017 в 18:04

      Здравей,
      Правилно е пробягна и пробяга. И двете форми са за минало свършено време, но на различни глаголи, съответно пробягна и пробягам. На автоматичните коригиращи програми не може да се разчита изцяло.

      Отговор
      • 238. Павел  |  11.10.2017 в 19:17

        Здравей,
        Когато напиша „пробягна“ в речника, ме препраща към пробягвам 2.
        Когато напиша „пробягам“, ме препраща към пробягвам 1 и 2.
        Значи какво излиза? Че „пробяга“ може да означава „пробягна“, ала не и обратното, така ли?
        Очевидно студената тръпка е пробягвам 2. В такъв случай верни ли са примерите:
        а) Студена тръпка пробягна по гръбнака му.
        б) Когато пробягваше по тялото му, тръпката беше студена.
        в) Трябва да пробягнеш разстоянието.

        Аз и не разчитам изцяло на автоматичните коригиращи програми; виждаш, че се обръщам и към теб :-)
        А и речници се опитвам да чета.

        Отговор
        • 239. Павлина  |  11.10.2017 в 21:21

          Когато се отнася за тръпката, правилно е пробягна, пробяга, пробягваше.
          Когато се отнася за разстояние, изминато от човек – пробяга, пробягваше. В пример в) трябва да е пробягаш.
          Сложно е и малко объркващо. Ако нещо е останало неясно – питай.

          Отговор
  • 240. Албена Алексиева  |  07.10.2017 в 6:31

    Здравейте! Ползват ли се кавички в случаите, когато е посочена дума и се работи по нея? Примерно: Думата „велосипед“ има 4 срички. Благодаря предварително!

    Отговор
    • 241. Павлина  |  07.10.2017 в 21:47

      Добре е да се открои някак. В такива случаи за предпочитане е курсив.

      Отговор
  • 242. Боян  |  05.10.2017 в 10:28

    Павлина, здравей. Възползвам се от второто си право на питане за седмицата :-)

    В изречението: То (някакво събитие например) става с течение на времето една от най-многочислените деноминации в света. – изразът – с течение на времето – огражда ли се със запетаи като вметнат?

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 243. Флора  |  05.10.2017 в 16:37

      Ще споделя моето виждане – няма.

      Често се объркваме къде има/ няма запетаи, защото не си подреждам добре думите в изречението.
      В случая по-добре звучи:
      „С течение на времето то става една от най-многочислените деноминации в света.“

      Отговор
    • 244. Павлина  |  06.10.2017 в 7:05

      Здравей,
      Това не е вметнат израз. Може да бъде обособена част и да се огради със запетаи или тирета, ако авторът желае. Ако словоредът се запази, аз бих го оградила с тирета.

      Отговор
  • 245. Цветелина  |  04.10.2017 в 10:48

    Привет, Павлина,

    Имам въпрос относно кратък и пълен член, които до днес смятах за напълно ясни, но явно не е съвсем така. Мъчи ме изречението „Храните са бързо замразени веднага след производството, за да се гарантира уникалния/т вкус и качество.“ Ще ви бъда много благодарна ако ми разясните този случай :)

    Отговор
    • 246. Павлина  |  05.10.2017 в 7:53

      Привет!
      Кой се гарантира? Той, уникалният вкус.

      Отговор
  • 247. Боян  |  02.10.2017 в 13:35

    Павлина, здравей.
    Надям се да можеш да ми помогнеш за запетая в 2 изречения:

    1. Хората го обичат и не на последно място го уважават – не съм сигурен дали целият израз се огражда или остава без запетаи?

    2. Не от омраза говорим и не за да поругаем някого, но за да обясним обучението – трябва ли да има пред (и не за да)?

    Мерси предварително!

    Отговор
    • 248. Павлина  |  03.10.2017 в 9:29

      1. Редно е да се постави запетая след място. След и няма как да се постави запетая. Евентуално: Хората го обичат и – не на последно място – го уважават.
      2. Не.

      Отговор
  • 249. Георги  |  01.10.2017 в 14:29

    Здравей Павлина,

    При писането на проза, когато е необходимо поставя ли се ударение на буквата „и“ (изписва ли се символ „ѝ“) или читателя би следвало сам да се сети, че не е съюз?

    И още един въпрос. Ако трябва да поставям ударено „и“ (ѝ), това улеснение ли ще е или по-скоро пречка за редакторите, които ще оформят текста за печат?
    Питам, защото в „Times New Roman“ няма такъв символ и ще се наложи да се вмъква друг шрифт.

    Благодаря :)

    Отговор
    • 250. Павлина  |  01.10.2017 в 21:49

      Здравей, Георги,
      Във всички текстове се пише ѝ. В Times New Roman има такъв знак – може да се види в Character Map, малко след кирилските букви, които ползваме, когато пишем на български.

      Отговор
      • 251. Георги  |  02.10.2017 в 10:39

        Много благодаря :)

        Отговор
  • 252. Боян  |  25.09.2017 в 15:07

    Здравей, Павлина. Дали можеш да ми помогнеш с 2 препинателни знака в ( . и , ) в двете изречения.

    1. Аз не мога да подчиня моята вяра, нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка (…) – в книгата, тук няма никакъв препинателен знак.

    2. Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум (…) ( къде се постава запетаята) аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо.

    Мерси предварително.

    Отговор
    • 253. Павлина  |  26.09.2017 в 12:49

      Здравей,
      Не разбирам това цитати ли са. Ако са цитати, как точно са вмъкнати в текста? Във второто изречение след (…) трябва да се постави запетая.

      Отговор
      • 254. Боян  |  26.09.2017 в 13:59

        Цитати са, да.

        Започват така: Там той произнася прословутата си реч: и следват двете изречения едно след друго.

        Отговор
        • 255. Боян  |  27.09.2017 в 14:23

          Също не разбрах дали трябва да се постави точка след скобите в първото изречение?

          Отговор
          • 256. Павлина  |  27.09.2017 в 15:17

            И аз продължавам да не разбирам как точно е оформен целият текст, но вероятно трябва да изглежда така:

            Там той произнася прословутата си реч: “Аз не мога да подчиня моята вяра нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка… Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум… аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо”.

            Пред първото нито няма запетая. Тъй като не ми е ясно каква част от текста е пропусната след първото изречение, не съм сигурна какви препинателни знаци трябвада се сложат там. Ако е пропусната само част от изреченито – само многоточие (както е по-горе); ако първото изречение е завършено и се пропуснати едно или повече изречения – разум. (…)
            Във второто изречение не се разбира кой трябва да бъде убеден.

            Отговор
  • 257. Павел  |  25.09.2017 в 10:52

    Здравей, Павлина!
    http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85/
    Не ми е ясно следното: излиза, че правилната дума е островръх, а в женски и среден род е правилно да напишем островърх, островърха. В мн. ч. правилно е да напишем островърхи. Каква е логиката в м.р – да пишем връх, а във всички останали случаи – върх? За някаква грешка ли става дума?
    N.B. Автоматичната коригираща програма ми подчертава островърх (а,о,и).

    Благодаря още отсега!

    Отговор
    • 258. Павлина  |  26.09.2017 в 12:44

      Здравей,
      За женски, среден род и мн.ч. важи правилото за групата ър/ръ в многосричните думи: когато след ър/ръ има една съгласна, се пише ър, а когато има две или повече съгласни – ръ.
      За островръх важи правилото, че в едносрични думи обикновено се пише ръ. Това правило е в сила и когато едносричната дума е част от сложна дума.

      Отговор
      • 259. Павел  |  01.10.2017 в 11:06

        Да разбирам ли тогава, че е правилно да напишем „островръх зид“, НО „островърхият зид“?

        Отговор
  • 262. lusa  |  15.09.2017 в 17:06

    Здравей, Павлина! Моля те да коментираш изписването на обществен съвет и общо събрание в протоколи и др. документи /О/о:)/! Благодаря!

    Отговор
    • 263. Павлина  |  18.09.2017 в 8:43

      Ако това са собствени имена (явно се възприемат като такива), се пишат с главна буква.

      Отговор
  • 264. Боян Георгиев  |  14.09.2017 в 9:31

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми помогнеш, като ми кажеш дали в изречението се поставят някъде запетаи?

    Испанска флотилия под ръководството на Фернандо Магелан достига бреговете на Латинска Америка през 1453 г.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 266. Ѓωрги  |  04.09.2017 в 22:34

    Здравей Павлина,

    Имам въпрос относно транскрибирането на ‘я ‘и ‘ю’ от гледна точка на фонетика. Още от училищните си години помня как учителката ми по български говореше за ‘(при)знак за мекост’ като част от тези две букви (когато следват съгласна), както и при ‘ь’, за който съм чувал многократно непонятното за мен твърдение, че ‘няма звукова стойност’. По вмесените тук и там транскрипции в твоя блог, както и в статията „Какво бележим с буквите Ю и Я“, виждам че същата логика се следва и от теб – именно тази, че когато дадената буква е в началото на думата или след гласна, чуваме [й] преди [а/у], а когато е след съгласна, произнасяме и чуваме не отделен звук преди [а/у/о], а така наречения (и ‘нямащ звукова стойност’) ‘признак на звук’ за палаталност – [‘]. Въпросът ми е: вярно ли е – наистина?! – от чисто фонологическа гледна точка, че след съгласна българите изобщо не произнасят звука [й] (или [j] po IPA)? А вместо това единствено и само палатилизират съгласната? Пример би бил транскрипцията на бял: [б’ал], която на мен ми изглежда крайно неестествена. Вероятно донякъде защото като цяло концепцията за палаталност на съгласните съществува в (книжовния) български език само в случаите образувани със сричкотворните ‘я/ю/ьо/(йе?)’, за разлика примерно от руския и чешкия, където палатализирани съгласни се срещат и между други съгласни, и в краесловие. Мое наблюдение е, че в българския с тези гласни по-скоро се означава винаги йотация вместо палатализация, сиреч произнасяме не [б’ал], ами ясно и отчетливо [б’йал]/[bʲjaɫ]; не [д’ук’ан], ами [д’йук’йан]/[dʲjukʲjan]. Друг пример, който мога да дам, би бил ‘ясен–изяснен’. Ако следваме правилото, произношението би трябвало да бъде [йасен] – [из’аснен], което предполага промяна в произношението на самия корен на думата под въздействието на наставка. Според мен произношението остава [из’йаснен], тоест [й] след съгласната ‘з’ по естествен път води до нейното палатализиране в [з’], но без това да води до загубването на палаталната полугласна – следователно [з’й]. Но дори в независими думи като любов, голям, актьор и вятър, българите (или поне аз и всичко хора в моето обкръжение?), ясно и отчетливо произнасят полугласната – [л’Йубоф] (а не само меко ‘л’+[убоф], както примерно грък или французин със силен акцент би прочел измислена дума ‘лубов’); [гол’йам], [акт’йор], [в’йатър].

    Горещо бих оценил твоето професионално мнение по въпроса…!

    Георги

    Отговор
    • 267. Павлина  |  07.09.2017 в 14:26

      Здравей, Ѓωрги,
      Фонетиката не е любимият ми дял от езикознанието и за съжаление, не съм проучвала въпроса с палаталните съгласни. Традиционно се приема, че в думите, които ти си посочил, има палатални съгласни, а не комбинация от твърда съгласна и [й]. Възможно е след време тези официални възгледи да се преразгледат. Има и научни статии по проблема. Може да видиш тук и тук.

      Отговор
      • 268. Ѓωрги  |  07.09.2017 в 15:53

        Отлични статии!! Изключително много ти благодаря :)

        Отговор
  • 269. Павел  |  28.08.2017 в 18:40

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е за съгласуването. В художествената преводна литература много често срещам изречения от типа на „Той видя момичето и се сети, че трябва да й каже нещо“ (на момичето, дето е видял) или, да речем, „Актрисата беше миньонче, преуспяла на Бродуей, но закъсала за мъж“. „Момиче“ се използва в значението си на млада жена, девойка, и явно преводачи/редактори се свенят да използват местоимението „му“, въпреки че контекстът обикновено не оставя съмнение относно женския пол на въпросното лице в среден род.
    Правилно или грешно според теб?

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 270. Павел  |  28.08.2017 в 19:03

      Не мога да се удържа! Зададох въпроса си, седнах да чета и още в първото изречение се натъкнах на превъзходна илюстрация на въпросния проблем. Цитирам : „… лъчът на фенерчето… освети лицето на момиче на около двайсет и нещо години, със сплъстени по лицето мокри от дъжда коси и с очи, готови да изскочат от орбитите им, удушено с мъжка вратовръзка, която продължаваше да стяга гърлото й“. (Д. Кунц,“Градът“, С. 2017 г.) Хем момичето е удушенО, хем вратовръзката стяга гърлото Й.
      Очите, които били готови да изскочат от орбитите ИМ, по-скоро се дължи на неправилния изказ на главния герой.

      Отговор
    • 271. Павлина  |  30.08.2017 в 7:23

      Здравей,
      Вече съм писала по проблема.

      Отговор
      • 272. Павел  |  30.08.2017 в 23:16

        Здравей,
        Впечатлението ми е, че се злоупотребява с това „логическо“ съгласуване. Ако трябва да се избегне двоумение за пола на лицето – добре, но често двоумение няма, а пак четем примери като горните. Вторият ми въпрос е за запетаята: следва ли да я има преди „със сплъстени коси“, или можем да минем и без нея?
        Благодаря, то се знае, за очаквания отговор.

        Отговор
        • 273. Павлина  |  31.08.2017 в 7:40

          Виждам един въпрос и отговарям на него. Запетая трябва да има, защото разделя еднородни части – несъгласувани определения. Дори би трябвало да има запетая и пред мокри – отново еднородни части, но този път съгласувани определения.

          Отговор
          • 274. Павел  |  31.08.2017 в 11:23

            Първият ми въпрос беше за момичето и притежателните местоимения. :-)
            Ако някъде си писала за съгласувани и несъгласувани определения, ще се радвам да ме насочиш.

            Отговор
            • 275. Павел  |  31.08.2017 в 11:28

              Само да се допълня: не съм сигурен дали частите наистина са еднородни, защото възрастта ми се струва различен признак от физическото описание – очи, коси и пр. Спомням си един пример в някакво помагало: „Тя имаше дълга права руса коса.“ Всичко това били разнородни части и не следвало да се отделят със запетайки.

            • 276. Павлина  |  31.08.2017 в 17:42

              Теоретично проблемът за еднородните определения не е добре изяснен, много често случаите са гранични, но все пак при несъгласуваните определения е по-лесно: момиче на около двайсет години, със сплъстени коси (малко опростявам, за да е по-ясно). Ако няма запетая, излиза, че годините са със сплъстени коси. В примера с дългата и права руса коса имаме съгласувани определения, където е по-трудно да се каже еднородни ли са, или разнородни.

            • 277. Павлина  |  31.08.2017 в 17:38

              За момичето нямам какво толкова да кажа. В личната си практика се старая да спазвам граматичното съгласуване, но невинаги това е доброто решение.
              За съгласувани и несъгласувани определения не съм писала.

  • 278. lusa  |  28.08.2017 в 10:20

    Павлина, извини ме!!! Писала си преди време по темата, даже е дадена и инструкция за документите. Но те моля да коментираш двата въпроса! Благодаря ти!!!

    Отговор
  • 279. lusa  |  28.08.2017 в 9:41

    Здравей, Павлина! Административните текстове са със сложна пунктуация и с повторения. Изречението, за което питам, е с коректна пунктуация и правилен правопис според мен. Ако греша, моля да коментираш! Това „както следва“ много се използва, а би могло да се избегне…
    Във връзка с Наредба № 5 представям документи съгласно Заповед №А-345 , както следва:
    1.
    2…..
    И още нещо. При някои писма се изписва „относно“ с главна буква и двоеточие.
    Относно: П/п/рилагане на Заповед №А-345./ /
    Това изречение /след относно/ с главна или с малка буква би следвало да започва? Слага ли се точка в края му? В интернет има някакви стандарти за този вид документи, но въпросите остават – за изписването на адресати, адресанти, главни и малки букви и други… Писала ли си по темата? Благодаря ти! Хубав ден!

    Отговор
    • 280. Павлина  |  30.08.2017 в 7:30

      Здравей,
      В първото изречение трябва да има инервал след втория знак №, а интервалът пред запетаята е излишен.
      Случаят с Относно не е нормиран специално. В правописния речник са дадени примери с малка буква, когато двоеточието се употребява за въвеждане на “уточнения, допълнителни сведения или указания”. Все пак въпросното прилагане на заповедта е нещо като тема на писмото. Аз бих го приравнила със заглавие и затова според мен е редно да се пише с главна буква, нищо че е след двоеточие.

      Отговор
  • 281. Цветан  |  23.08.2017 в 14:18

    Здравейте, Павлина,
    как е правилно да се произнесат думите:
    – дойдох – с ударение на първото „о“ или второто?
    -качих – с ударение на „а“ или „и“2

    Благодаря предварително,

    Цветан

    Отговор
    • 282. Павлина  |  23.08.2017 в 16:39

      Здравейте,
      И в двте думи ударението пада на втората гласна.

      Отговор
      • 283. Цветан  |  23.08.2017 в 17:10

        А можете ли да обясните защо? Имам спор с приятел, чиято глава не увира :) Благодаря предварително.

        Отговор
        • 284. Павлина  |  23.08.2017 в 17:53

          Формата дойдòх е изключение по отношение на ударението (от формите за мин. св. време на глаголите от първи разред на първо спрежение). При формата качѝх не виждам нещо особено – тя е като увеличѝх, изпѝх, сгрешѝх, сглупѝх.

          Отговор
  • 285. Пламен  |  07.08.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина,

    Как се изписват правилно словосъчетания от абревиатура на латиница и дума на български? Има ли универсално правило?
    IQ-тест или IQ тест
    IT-технологии или IT технологии

    Поздрави,
    Пламен

    Отговор
    • 286. Павлина  |  08.08.2017 в 7:51

      Здравей, Пламене,
      Пише се IQ тест, IT технологии.

      Отговор
  • 287. Флора  |  26.07.2017 в 14:46

    Защо …?
    Защо така е именувано новото помагало.
    Навсякъде вече заигравка :(
    http://bguchebnik.com/novi-izdania/kak-se-pishe-spravochni-tablici-po-balgarski-ezik-za-6-klas-po-novata-programa.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=novi_izdaniya_na_bg_uchebnik&utm_term=2017-07-26

    Отговор
    • 288. Павлина  |  27.07.2017 в 12:47

      В това издателство беше публикуван моят справочник “Как се пише?”. Неслучайно неговото заглавие е както името на създадения от мен сайт kaksepishe.com. Аз съм една от авторките на таблиците, които съдържат и правописни правила. Какво лошо има в това да се използва марката “Как се пише?” за таблиците?

      Отговор
      • 289. Флора  |  27.07.2017 в 18:51

        Павлина, извинявай! Стана като „изгубени в превода“.
        Самото изписване имах предвид.
        КАК (второто К наобратно, да не търся символ).
        Просто напоследък ми идва в повече – реклами с У-кане; българо-английски и не знам какви още съчетания …
        Понеже идеята на помагалото е точно да покаже правилата, не ми хареса Обратното.

        Отговор
        • 290. Павлина  |  27.07.2017 в 21:41

          Логото на сайта е такова; използвано е и в заглавието на книгата.

          Отговор
          • 291. Флора  |  28.07.2017 в 8:59

            Не знаех. Сега загледах сайта. Вижда се като застанеш върху логото.

            Отговор
  • 292. Павел  |  21.07.2017 в 9:07

    Здравей!
    „В края на краищата нещата се променят. И все пак… !“
    Поставя ли се интервал след многоточието и преди удивителния знак?
    Въпросът ми е дребничък и не твърде важничък, но все пак… !

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 294. Павел  |  15.07.2017 в 18:20

    Здравей!

    „Тъкмо седнеш, и някой вземе че нахълта вътре!“
    Има ли основание за запетайка след „седнеш“?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 295. Павлина  |  17.07.2017 в 8:17

      Здравей!
      Формално основание няма. Най-безобидно е да се постави тире.

      Отговор
  • 296. Павел  |  14.07.2017 в 15:05

    От много четене на езикови питанки стигнах до извода, че правилно/неправилно са доста относителни понятия при правописа и пунктуацията. Това малко ме натъжи, но сигурно е за добро. Май не е толкова важно как се пише, а какво се пише.

    Отговор
    • 297. Анонимен  |  15.07.2017 в 6:30

      Да разчупим строгата форма на науката и да въведем кратка пауза във формата на питанките (коментарите). Своеобразна забежка от сериозността на страницата.

      Интересна тема за размисъл, Павле… напълно съм съгласен с теб, но не само пише, а и говори… Колкото до написаното, прави впечатление неуморното желание на Павлина да отговори всекиму, достойно е за възхищение! Към нас, задаващите питанките, ще си позволя една бележка, молба – нека опитваме и да полагаме повече усилия в търсенето на отговор на своите въпроси, преди да прибягваме за съдействие и за най-дребните и достъпни за всеки правила оттук. Рискуваме да преуморим (но не и отегчим) с това виртуалната ни приятелка, все пак и тя е истинско и живо същество, нали?

      Поздравления, Павлина, за образователното дело! Желая ти много усмивки и радост! Позволи ми да използвам случая, моля те, ако е възможно, да обърнеш новите питанки да бъдат отгоре, по-старите да са назад. При мобилната версия на страницата не е удобно за работа при сегашната настройка. Страницата е изключително популярна и единствено благодарение на технологиите и търсещите машини е възможно да бъде открита конкретна питанка. Опасявам се (но се радвам), че темата е извън мащабите на обичайното, което е и в основата на молбата ми. Продължавай делото и бъди с нас все така търпеливо и с желание!

      Усмивки от читател и весел почитател!

      Отговор
      • 298. Павел  |  15.07.2017 в 18:17

        Здравей, Анонимен!
        Щом това е забежка от сериозността на страницата, да разбирам ли, че написаното е несериозно? Отговарям си с „не“ и продължавам:
        Най-дребните и достъпни правила са дребни и достъпни за един, за друг те може да не изглеждат така. Разполагам с противоречащи си помагала (издадени в една година), а определени правила не знам къде да търся. Дори и да ги намеря, няма гаранция, че ще ги разбера или приложа както трябва. Осланям се най-вече на посочените примери. Отделно стои въпросът с правила като запетаята при „Да“-изреченията, които, съдейки по всичко, масово не се спазват.
        Авторката на този блог е отговорила на около хиляда въпроса – някои елементарни, други – не – за период от близо 7 години. Правила го е, за да помогне и на себе си. Поставила е ограничение от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек. Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена. И не е „глезила“ питащите – стремяла се е да бъде доста лаконична и по възможност да ги насочи към вече готов материал за съответното правило.

        Отговор
        • 299. Павлина  |  17.07.2017 в 8:33

          Понеже в този коментар съзирам известно омаловажаване на моя труд, нека да споделя някои неща и аз на свой ред да поставя някои питанки:
          1. Да, има въпроси, които ми дават повод за размисъл, и отговаряйки на тях, самата аз извличам полза. Много по-често обаче помагам единствено на питащите.
          2. Лаконичният отговор невинаги означава, че съм отделила малко време на въпроса дори и в конкретния момент. Възможно е да съм направила някаква справка преди това или поне да съм отделила време да помисля, нали?
          3. Ако отговорът на въпроса ми е отнел малко време, дали това не ми е коствало 25 години усилия и работа преди това?
          4. Освен на тези въпроси в блога, ежедневно отговарям на въпроси в имейла на https://kaksepishe.com/, също и на Facebook страницата на “Как се пише?”.
          5. Непредубедено проследете датите на въпросите и моите отговори на тази страница. Дали твърдението “Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена” отговаря на истината?

          Отговор
          • 300. Павел  |  17.07.2017 в 19:32

            Не омаловажавам ничий труд и много благодаря за здравето, което се е превърнало в поздрав. Наблюденията ми са единствено върху блога, а не върху Фейсбук (не го обичам) и „Как се пише“. Да, сигурно сте права за датите и съм се натъкнал по-скоро на изключения, от които съм направил горния извод.
            С вашите питанки от 1. до 3. малко, така да се каже, ме поставяте в пас – гостенин съм тук. Хайде да го завъртим така: тълкувайте коментара ми единствено добронамерено.

            Отговор
            • 301. Павел  |  17.07.2017 в 20:04

              ПС: Все пак ето един риторичен въпрос и от мен: смятате ли, че човек, който искрено се радва на поправена правописна грешка в коментара си, е способен да омаловажава редакторския и коректорския труд?

      • 302. Павлина  |  17.07.2017 в 8:18

        @Анонимен, благодаря за разбирането. :)

        Отговор
        • 303. Анонимен  |  19.07.2017 в 13:21

          Най-малкото, което мога да направя, Павлина…

          Павле, тревожа се да не съм прозвучал с упрек, ни най-малко, прости, ако е прозвучало по този начин, моля те!

          Усмивки за компанията и читателите, моля! : ) :D

          Отговор
  • 305. Павел  |  11.07.2017 в 11:06

    Здравей,
    В изречението „Избягах от болницата преди края на лечението си и без да ме изпишат“ има ли запетайка между „болницата“ и „преди“? Ако не – защо?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 306. Павлина  |  11.07.2017 в 17:55

      Здравей,
      Не виждам основание за поставяне на запетая. Няма как да отговоря на втория въпрос, защото има правила за поставяне на запетая, а не за непоставяне (освен ако не става въпрос за изключение).

      Отговор
      • 307. Павел  |  12.07.2017 в 8:17

        Ако има начин да отговориш на въпроса, зададен в 2097, ще се радвам да го направиш. :)

        Отговор
  • 308. Павел  |  06.07.2017 в 22:11

    Здравей, Павлина!
    Допустимо ли е в звателен падеж моето име да се изпише „Павле“?
    Предварително благодаря за отговора.

    Отговор
    • 309. Павлина  |  12.07.2017 в 10:10

      Мисля, че начинът на образуване на звателните форми в съвременния български език не е нормиран толкова детайлно.

      Отговор
  • 311. Павел  |  06.07.2017 в 10:54

    Здравей, Павлино! (Разрешаваш ли ми да се обръщам към теб в звателен падеж?)
    Има ли запетайка в следното изречение:
    „В приблизителен превод тези имена гласят, както следва: Резача, Ножаря, Гробаря.“

    Отговор
    • 312. Павлина  |  06.07.2017 в 18:33

      Здравей, Павеле,
      В изречението трябва да има запетая.
      Предпочитам да се обръщат към мен с Павлина.

      Отговор
  • 313. Поли Николова  |  26.06.2017 в 11:40

    Здравей, Павлина.
    Моля за помощ при един израз: “Този хилядолетия стар процес запазва…”
    На мен ми хрумва само „Този хилядолетен процес…’
    Ти какво би написала?
    Благодаря предварително!
    Поли

    Отговор
    • 314. Павлина  |  26.06.2017 в 14:10

      Здравей,
      Вторият вариант е за предпочитане, разбира се.

      Отговор
  • 315. Mdle  |  25.06.2017 в 23:50

    Езикова питанка № 2
    „Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)“
    Вероятно разпозна своя текст.
    Наесен и напролет – да, но налято и назима? Часът е късен и може би умът ми не е бистър, но не се сещам никъде в писмената реч да съм виждал употребено такова наречие. Лете, лятно време, лятос, през лятото – много пъти.
    Ето какво открих в интернет:
    https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/franciia-se-razbra-za-kontrola-s-rusiia-na-liato-398211?
    Твоят коментар?

    Поздрави,
    Павел

    Отговор
    • 316. Павлина  |  26.06.2017 в 14:11

      Не е прието налято да се пише слято, но за мен е логично, след като напролет и наесен се пишат така.

      Отговор
      • 317. Mdle  |  26.06.2017 в 15:57

        Прочитайки го слято, в първия миг се обърках и се зачудих за питие ли става дума. Категоричен съм, че за пръв път го виждам изписано така – а аз чета много.

        Поздрави!

        Отговор
  • 318. Mdle  |  25.06.2017 в 9:22

    Здравейте!
    Прочетох следното изречение:
    „И двете имаха брутално дълги крака, блестящ тен и нито грам излишна мазнина.“
    Краката и тенът са нещо, което човек има, а излишната мазнина е нещо, което героините на разказа очевидно нямат. По тази причина изречението малко ме дразни. Все едно да се каже: „Те имаха нито грам излишна мазнина.“

    Какво мислите Вие, бихте ли оставили изречението в първоначалния му вариант?
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 319. Mdle  |  25.06.2017 в 9:26

      Да се допълня, че бих го направил така, ако зависеше от мен (то не зависи, ама карай да върви): „Двете бяха с брутално дълги крака, блестящ тен и по себе си нямаха нито грам излишна мазнина.“

      Отговор
    • 320. Павлина  |  25.06.2017 в 9:28

      Здравейте,
      Според мен изречението не се нуждае от редактиране. Ясно и стегнато е, не виждам логическо противоречие. Вие как бихте редактирали?

      Отговор
      • 321. Mdle  |  25.06.2017 в 13:12

        Павлина, в коментар номер 2083 е оригиналният вариант, в 2084 – така, както аз бих го редактирал.

        Отговор
        • 322. Павлина  |  26.06.2017 в 14:09

          Бих предпочела първия, нередактиран вариант.

          Отговор
  • 323. Владимир Данчев  |  13.06.2017 в 22:52

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за „правилното“ ударение в българското мъжко лично име Олег. Погледнах в „Речник на личните и фамилните имена у българите“ на Стефан Илчeв (издание от 1969 г.) и в „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ на Николай Ковачев (издание от 1987 г.) – и двата справочника посочват руския произход на името и го привеждат с ударение върху „е“ – то (както е и на руски). В сегашната речева практика у нас обаче преобладава, по мои наблюдения, изговор с ударение върху „о“ – то. Типичен пример е Олег Ковачев – актьор, режисьор и оператор, чието лично име неизменно се произнася с ударение върху първата сричка.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 324. Павлина  |  14.06.2017 в 14:59

      Здравей,
      При собствените имена е трудно да се говори за правилно ударение. Като правилен се възприема по-често срещаният изговор, в случая – с ударение на О.

      Отговор
  • 325. Д. Вълчева  |  07.06.2017 в 21:47

    Здравейте,
    Как се съкращава думата свидетел?

    Отговор
    • 326. Павлина  |  08.06.2017 в 7:48

      Здравейте,
      Не ми е известно да има общоприето съкращение. Вероятно се употребява в юридическата сфера. Възможно е да се съкрати св. и свид., но от контекста трябва да е ясно какво означава.

      Отговор
      • 327. Д. Вълчева  |  08.06.2017 в 22:32

        Благодаря за отговора. Не съм специалист, но може би трябва да се употребява съкращението свид., тъй като съкращението св. е прието да се използва за светия/свети.

        Отговор
  • 328. Мари  |  05.06.2017 в 22:25

    Здравей, Павлина. Как се пише „не особено“ – слято или разделно? В речника няма такава дума, но преди време в страницата си във Фейсбук Езикови справки са отговорили, че се пише слято според правилото. Но според кое правило – не са уточнили.

    Отговор
    • 329. Павлина  |  07.06.2017 в 13:32

      Здравей, Мари,
      Правилото, което се отнася за случая е посочено тук. То не е общовалидно, защото има и наречия с не-, които се пишат слято според словника, макар да не се образува дума с противоположно значение: недотам, невинаги. Аз бих написала не особено.

      Отговор
  • 330. Венета Попова  |  01.06.2017 в 21:17

    Благодаря много и за допълнителната забележка.

    Отговор
  • 331. Венета Попова  |  31.05.2017 в 16:04

    Здравейте,
    Обръщането ми към теб съдържа в себе си и благодарността, че си се предоставила да помагаш на съмняващите се и незнаещите.
    Въпросът ми е за мястото на запетайките в следните изречения като примери:

    1. Авторката на книгата Мерилин Фъргюсън посочва това.
    2. Тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама пристигнаха на поклонението.
    3. Авторът на тази известна книга Джоузеф Кар твърди, че нацизмът е синоним.
    4. Най-почитани са тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама.
    5. Президентът на Съвета за външни взаимоотношения Лесли Гелб го заяви.
    6. Докладът от 420 страници на ООН „Нашият глобален квартал“ очертава план и призовава към тази конференция.

    Отговор
    • 332. Павлина  |  01.06.2017 в 10:48

      Здравейте,
      В тези изречения няма основание за запетаи. В 2 и 4 техния трябва да се замени със своя. Вижте тук.

      Отговор
  • 333. Mdle  |  31.05.2017 в 12:25

    И за да конкретизирам питането си – има ли разлика, ако напишем:
    „Булдогът от горния етаж басово и самотно излая с надеждата, че…“
    „Принцесата отчаяно изпищя с надеждата, че…“

    Отговор
    • 334. Павлина  |  01.06.2017 в 10:44

      Има разлика, защото еднородните части са разделени от сказуемото, затова в тези изречения не се пише запетая.

      Отговор
      • 335. Mdle  |  01.06.2017 в 12:43

        Благодаря!

        Отговор
  • 336. Mdle  |  31.05.2017 в 12:16

    Здравейте!

    Често попадам на следния тип изречения:
    „Булдогът от горния етаж излая басово и самотно с надеждата, че тази сутрин ще бъде изведен или нахранен.“
    „Принцесата изпищя отчаяно с надеждата, че някой ще я чуе.“
    Според мен правилно не е поставена запетайка преди „с надеждата“, но в някои книги коректорите биха поставили такава точно на това място. Какво мислите Вие?
    Пояснявам, че не съм филолог.

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 337. Павлина  |  01.06.2017 в 10:43

      Здравейте!
      Редно е да се постави запетая, защото самотно и с надеждата са безсъюзно свързани еднородни части – обстоятелствени пояснения за начин.

      Отговор
  • 338. Боян  |  31.05.2017 в 11:20

    Здравей, Павлина.

    Би ли ми помогнала със запетаите в това изречение.

    Силата на вездесъщието, да присъстваш еднакво навсякъде, е атрибут на божествената, а не на човешката природа.

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 339. Павлина  |  01.06.2017 в 10:49

      Здравей,
      По-добре е вместо първата запетая да се постави тире. Другите запетаи са правилни.

      Отговор
  • 340. Владимир Данчев  |  25.05.2017 в 23:50

    Здравей, Павлина,

    Включих се в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на 24 май т. г. в София.

    В хода на проведената проверка (диктовка) ми направи впечатление търпимостта, с която участващите сътруднички на Института за български език към БАН се отнесоха към моето предложение в края на „Как да не ги обича човек“ да се постави многоточие (…) – като алтернатива на спуснатото „указание“ да се постави съчетание от въпросителен и удивителен знак (?!), с уговорката обаче, че може да се постави и само удивителен (!) или само въпросителен (?) знак.

    Моля те за коментар.

    И още нещо – забелязах обезпокоителни според мен признаци на повсеместна феминизация на вашата професия. Сред няколкото момичета, участващи в кампанията на едно от местата в столицата, не зърнах нито едно момче. Известно е все пак, че най-изтъкнатите езиковедци с действителен принос в науката, включително у нас, са в мнозинството си мъже …

    Отговор
    • 341. Павлина  |  27.05.2017 в 14:06

      Здравей, Владимире,
      Съдържанието на изречението е такова, че в края му може да се постави и …, и ?, и !, и ?!

      Отговор
  • 342. Pepi  |  24.05.2017 в 16:15

    Здравей,

    1.Искам да попитам как се пише:
    Рокля – тип „пачка“,
    Рокля, тип „пачка“
    или
    Рокля тип „пачка“.

    Рокля, тип „бюстие“, Рокля – тип „бюстие“ или Рокля тип „бюстие“.

    2.Малка или голяма буква използваме след двоеточието в случая:
    Инструкции за пране: Ръчно пране / ръчно пране.

    Отговор
    • 343. Павлина  |  27.05.2017 в 14:31

      Здравейте!
      1. Аз бих написала:
      Рокля – тип пачка или Рокля, тип пачка.
      Рокля – тип бюстие или Рокля, тип бюстие.
      2. Малка буква.

      Отговор
  • 344. Mdle  |  23.05.2017 в 11:51

    Здравейте,
    Ако съм изчерпал лимита си от два въпроса – моля отговорете ми следващата седмица. Ако ли не… сторете го, когато прецените за удобно!

    1. „Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“.
    2. „Виждам две изречения, свързани чрез съюза „и“.

    В по-старите книги задължително биха сложили запетайка след „просто“ в първия пример. Направи ми впечатление обаче, че в няколко романа, издадени в последните година-две, запетайки вече не се поставят преди второто тире. Променено ли е правилото?
    Нужни ли са още едни кавички след точката? Визуално биха стояли доста грозно.

    Поздрави и предварително благодаря!
    Павел

    Отговор
    • 345. Павлина  |  27.05.2017 в 14:28

      Здравейте,
      Променено е правилото, когато съчетанието от точка и запетая е в края на пояснителен израз, вмъкнат в цитат. Допуска се да не се пише запетая, само тире. За други случаи, в които части от изречението са оградени с тирета и второто трябва да се комбинира със запетая, няма изрично допускане за неупотреба на запетая, но има такъв пример – с изпускане на запетаята – в правописния речник.
      След точката трябва да се поставят кавички.

      Отговор
  • 346. Мирчева  |  19.05.2017 в 21:07

    Редица митове за Сътворението на света……
    Правилно ли сътворението да се пише с главна буква?

    Отговор
    • 347. Mdle  |  22.05.2017 в 23:32

      Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между две прости изречения, свързани със съюза и или или, в края му се пише запетая.

      „Не ми обясниха къде е грешката, и просто ме отпратиха набързо.“

      Не виждам основание тук да има запетайка. Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“. Бихте ли споделили какво мислите и къде мога да прочета повече (изключая речниците, каквито нямам подръка).

      И още: правилно ли са затворени кавичките?

      Поздрави,
      Павел

      Отговор
      • 348. Павлина  |  23.05.2017 в 11:10

        Изречението, оградено в кавички, е сложно и се състои от три прости: Не ми обясниха; (къде) е грешката; просто ме отпратиха набързо. Първото и третото са свързани със съюза и. Между тях е вмъкнато просто изречение, в чието начало не се пише запетая, защото е въведено с въпросителна дума, но в края му се пише запетая.
        Надеждни онлайн източници няма или поне аз не бих гарантирала за нито един, с изключение на сайта kaksepishe.com, който е създаден и се поддържа от мен.
        Кавичките са затворени правилно.

        Отговор
    • 349. Павлина  |  23.05.2017 в 11:12

      И за мен е странна тази главна буква. Коментари има тук.

      Отговор
  • 350. Спас Колев  |  18.05.2017 в 15:16

    Здравей.

    Имаше правило, по което -ски се съкращава на -ки след определени съгласни („волжки“, „норвежки“). Дали ти е подръка за кои случаи се отнася, защото гледам едно „Велбъждско деспотство“ и ми боде очите. :)

    Благодаря.

    Отговор
    • 351. Павлина  |  18.05.2017 в 18:38

      Правилото не включва случая с велбъждски. Тук е намесено историческото словообразуване, но специално за тази наставка не съм проучвала как стоят нещата. Наистина трудно се произнася велбъждски.

      Отговор
  • 352. lusa  |  17.05.2017 в 14:12

    Павлина, здравей! Моля да коментираш правописа на тези думи: нулевоенергийни сгради, енергоефективни, нискоенергийни и енергийноефективни сгради! За мен правописът е коректен… Благодаря ти!

    Отговор
    • 353. Павлина  |  18.05.2017 в 18:24

      Не виждам нещо смущаващо, но би трябвало да се избере единият вариант – енергийноефективни или енергоефективни. Лично аз бих предпочела втория.

      Отговор
  • 354. Али  |  12.05.2017 в 1:04

    Здравей, Павлина! Витаят слухове, че от БАН ще изследват нагласите на народа към някои неща в езика като стъпка към голяма езикова реформа. Знаеш ли подробности за въпросното изследване? Извинявай, ако вече си писала за това!

    Отговор
    • 355. Павлина  |  13.05.2017 в 17:27

      Здравей, Али!
      Знам само това, което може да се прочете в различни сайтове. Не знам какво ще стане след изследването и дали изобщо някой ще се осмели да предприеме промени в кодификацията.

      Отговор
  • 356. Румяна  |  09.05.2017 в 22:27

    Здравейте!
    Правилно ли е да се използва при представяне на гости г-жа д.ик.н. Я.Т. или само д.ик.н. Я.Т.?

    Отговор
    • 357. Павлина  |  11.05.2017 в 12:28

      Здравейте!
      Въпросът е не дали е правилно, а дали е уместно и как е уместно. Как е уместно пък зависи от това на кого се представя човекът. Вероятно уместно (в някаква средностатистическа ситуация) би било: Представям Ви госпожа Я.Т., доктор на икономическите науки. Също трябва да се внимава със званията – дали е доктор на икономическите науки, или е доктор по икономика.

      Отговор
  • 358. Цветелина  |  02.05.2017 в 10:10

    Павлина, моля за едно уточнение – къде се пише запетая при тогава – когато. Пример: Не съм съгласна детето да тръгне тогава, когато само си реши или Не съм съгласна детето да тръгне, тогава когато само си реши.

    Отговор
    • 359. Павлина  |  04.05.2017 в 7:21

      Пише се точно там – подчиненото изречение пояснява думата тогава в главното.

      Отговор
  • 360. Stanko  |  29.04.2017 в 5:46

    Здравей,
    Попаднах на изречение,което разбирам и същевременно,не разбирам. Ще съм благодарен,ако ми помогнеш да разбера,кое точно не е наред и дали е позволено да бъде структорирано по този начин.Изречението е следното „Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата „facebook“, можем да приемем,като ненадежден“

    Отговор
    • 361. Stanko  |  29.04.2017 в 6:04

      Написано е,като отговор на въпрос,
      зададен във фейсбук.

      Отговор
    • 362. Павлина  |  30.04.2017 в 12:47

      Здравей,
      Не ми е съвсем ясна ситуацията. Вероятно може да се намери и по-добър превод (предполагам, че изречението е преведено), например: Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата facebook, се смята за ненадежден.

      Отговор
  • 363. Боян Георгиев  |  28.04.2017 в 13:23

    Павлина , здравей.
    Искам да попитам дали изразът: „в по-голяма или по-малка степен“ се огражда със запетаи?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 364. Павлина  |  30.04.2017 в 12:44

      Здравей,
      Може да се обособи, а може и да не се обособи – зависи от автора.

      Отговор
  • 365. Светлана Йорданова Димитрова  |  25.04.2017 в 11:53

    Здравейте, пиша тук за първи път.
    Имам спор с позната, която твърди , че думата ,,дето“ е станала книжовна форма и може да се употребява спокойно като дублет на ,,където “. Бях изумена и не вярвам. Така ли е наистина? Благодаря!

    Отговор
    • 366. Павлина  |  27.04.2017 в 7:31

      Здравейте,
      Думата е разговорна и има широка употреба в художествената литература. Доколкото художественият и разговорният стил са стилове на българския книжовен език, не може да се каже, че е некнижовна. Във всеки случай, където и дето не са дублети – имат различна сфера на употреба.

      Отговор
  • 367. Катинка Диковска  |  24.04.2017 в 17:57

    Здравейте,
    Искам да питам коя дума е подлог в изреченито: „Най-често срещаната дума на Свети Валентин е „обичам те“.“ ?Благодарядко предварително.

    Отговор
  • 369. Диана Любомирова  |  06.04.2017 в 16:35

    Здравей, Павлина,

    Имам въпрос – какво се случва с кавичките? Да не би вече да се изместват от употреба? В тази връзка, моля те да поясниш, как се изписва правилно:
    Той има придобити специалности по Биохимия, Ботаника, Генетика – има ли кавички и с главни букви ли се пишат (Биохимия и т.н.)
    Също следната употреба – има ли я, или не: „Той е бил асистент в катедра „Биохимия“??, „Генетика“?? на Факултета по Биология?? към ….“
    Благодаря,
    Диана

    Отговор
    • 370. Павлина  |  08.04.2017 в 13:02

      Здравей,
      Кавичките не са особено функционален препинателен знак, затова е разбираемо, че се пренебрегват.
      Правилно е така:
      Той има придобити специалности по биохимия, ботаника и генетика.
      … асистент в катедра “Биохимия” на Факултета по биология…

      Отговор
  • 371. Georgi  |  03.04.2017 в 14:39

    Здравей отново, Павлина!
    Този път няма да те изморявам с много въпроси, само 2 искам да задам :)
    Първият ми въпрос е за пунктуацията при думите „не“ и „да“. Например нужна ли е запетаята тук:
    Иначе (,) да, съгласен съм!
    Обаче (,) не, не съм съгласен!
    Другият ми въпрос :) При думи като „ами“, „хайде“, „айде“ винаги ли пишем запетая от двете им страни?
    Хайде (,) да го направим!
    А да се обзаложим!
    Ами не знам.
    Благодаря ти! :)

    Отговор
    • 372. Павлина  |  04.04.2017 в 7:26

      Здравей,
      Изрични правила няма. По-точно, има, но са крайно оскъдни. Аз бих написала така:
      Иначе, да, съгласен съм!
      Обаче не, не съм съгласен!
      Хайде, да го направим! (запетаята означава пауза)
      Хайде да го направим! (без пауза)
      А да се обзаложим! (Ако това “а” е частица, както предполагам, трябва да се напише с ударение.)
      Ами не знам.

      Отговор
  • 373. Даяна  |  03.04.2017 в 0:28

    Здравей, Павлина!
    Много се радвам, че има такъв блог и че си толкова отзивчива да помагаш на хората!
    Въпросът ми е за един казус. В един сайт прочетох следното:
    „Запетая се пише пред ДА, КОГА, КАК, КЪДЕ, ЗАЩО и др., ако подчиненото изречение, което те въвеждат, пояснява съществително име (или местоимението ТОВА), стоящо непосредствено преди началото на подчиненото: „Зададоха му въпроса, как е дошъл.“ “
    Досега си мислех, че се пише запетая само когато тези думи пояснява показателно местоимение, а не всяко съществително име. Запетаята след „въпроса“ не е ли излишна в случая?
    И още един въпрос – кога пишем запетая при колкото, както,…
    „Аз знам (,) колкото теб“
    „Направи го (,) както решиш“
    „Определи (,) каквото пожелаеш“
    И други подобни примери мога да измисля.
    Благодаря ти предварително! :)

    Отговор
    • 374. Павлина  |  04.04.2017 в 7:20

      Здравей, Даяна,
      Правилото за запетаята категорично не е вярно. Не се пише запетая, вкл. и след това.
      https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
      https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
      Запетая не се пише, когато второто просто изречение в състава на сложното е въведено с относително местоимение (колкото, каквото, който) и пояснява направо сказуемото в предходното изречение. Тоест запетая трябва да има само във втория от трите примера.

      Отговор
  • 375. lusa  |  01.04.2017 в 18:05

    Павлина, здравей! При оформяне на програма инициативите може ли да завършват с удивителна? Инициативата „Запознай се с нашите нови продукти!“ започва в 10.00 часа. Творческата работилница „Бъдете част от нас!“ е от 11.00 часа? Аз мисля, че и по двата начина е възможно да изглежда текстът /с удивителен знак и без знак
    /. Благодаря за твоята позиция! Хубав април!

    Отговор
    • 376. Павлина  |  04.04.2017 в 7:09

      Здравей,
      Удивителният знак не е подходящ в първия случай според мен, защото издава прекалена настоятелност, а изразът би трябвало да звучи като покана. Във втория пример ми се струва уместен.

      Отговор
  • 377. Цветелина  |  30.03.2017 в 13:50

    Павлина, моля за съдействие. Има ли запетая след „нещо повече“: Нещо повече, може да се наложи да работя и по стрес тестовете.

    Отговор
  • 379. Диана  |  24.03.2017 в 12:49

    Здравейте, Павлина,

    Адмирации за блога, който сте създали!

    Имам следния въпрос към Вас: в помагалото „Правопис и пунктуация на българския език“ разработено от Института за български език при БАН (Просвета), пише следното:

    1. Със запетаи се отделят вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението (пр: изглежда, да речем, честно казано, естествено, за съжалени и т.н).

    също така пише:

    2. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (пр: всъщност, впрочем, например, действително и т.н).

    Не успях да разбера каква е разликата между двете правила.
    Бихме ли пояснили какво се има предвид под „вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението“.
    Преди да прочета тези пояснения, винаги отделях вметнатите думи/изрази със запетая, сега не съм сигурна в кои случаи трябва да го правя. :)

    Благодаря предварително!

    Отговор
  • 381. Цветелина  |  23.03.2017 в 10:23

    Здравейте, Павлина,
    Моля за малко помощ – има ли запетая пред второто „че“ в следното изречение: Резултатите показват, че при част от активите не се наблюдава промяна, както и че с увеличаване на техния размер, се увеличава броят на изчисленията.
    Благодаря.

    Отговор
    • 382. Павлина  |  24.03.2017 в 17:17

      Здравейте,
      Няма основание за запетая. Но и третата запетая е излишна.

      Отговор
      • 383. Цветелина  |  27.03.2017 в 10:25

        Много благодаря.

        Отговор
  • 384. Венета Попова  |  22.03.2017 в 16:19

    Здравейте Павлина,
    Срещам затруднение със слятото или разделно писане на изрази, като:
    от тук дотам; до тогава, докато; от сега до вечността.
    Аз Ви благодаря, че сте се предоставили на разположение на пишещите.
    Очаквам вече отговора Ви.
    Благодаря

    Отговор
    • 385. Павлина  |  23.03.2017 в 8:18

      Здравейте, Венета,
      И аз срещам трудности. :) Правописът на първия и третия израз не е нормиран изрично. Нормирани са изразите от горе до долу, от сега нататък. Аз бих ги написала като Вас. За втория израз нямам колебания – дотогава, докато.

      Отговор
  • 386. Georgi  |  17.03.2017 в 17:29

    Здравей отново, Павлина! Дано не ти омръзне от мен :)
    Искам да те питам за няколко нови изречения, при които не съм сигурен дали да поставям запетая. Търсех в интернет, но нищо не намерих.
    В следните случаи имаме подчинени изречения, но са с нестандартен словоред и не съм сигурен за запетаите:
    Избери си (,) колкото може (,) повече.
    И се втурнаха да му помагат (,) кой (,) с каквото може.
    Когато имаме дума като „колкото“, „както“, без с нея да се въвежда изречение, нужна ли е запетая? Например…
    Аз не съм толкова добър (,) колкото теб.
    Важи ли правилото, че когато имаме уточняваща дума, не се пише запетая никъде, при „който“, „която“… Например…
    Най-добре се смее (,) само който се смее последен.
    Ако след „който“ имаме някакъв съюз, въвеждащ друго просто изречение, пишем ли запетая помежду им:
    Той е човек, който (,) когато и да сгреши, винаги печели.
    В случаи като този пишем ли запетая – „Това е един смешен, но не и интересен (,) виц.
    И последен въпрос – относно сложните съюзи с „че“. „Благодарение на това че“ може ли да е сложен съюз? Запетаята преди „благодарение“ ли пишем или преди „че“?
    Извинявай за многото въпроси, но все гледам да пиша перфектно до последния пунктуационен знак. Надявам се да не те натоварвам! Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 387. Павлина  |  21.03.2017 в 10:18

      Здравей, Георги,
      Наистина седем въпроса наведнъж са малко повечко. :)
      Когато с относително местоимение (колкото) се въвежда просто изречение, поясняващо направо сказуемото в предходното просто изречение, не се пише запетая.
      За въпросителните думи (кой) важат правилата тук, но в случая имаме устойчив израз (кой с каквото може), който не представлява просто изречение, така че не се пишат запетаи.
      При конструкции колкото… толкова; толкова… колкото се пише запетая пред втория съюз.
      Думата само е уточняваща и пред който.
      За който, когато виж т. 1.2. тук.
      В примера с вица няма основание за втората запетая.
      При благодарение на това че бих поставила запетая пред че.

      Отговор
  • 388. Georgi  |  08.03.2017 в 23:00

    Здравей отново, Павлина!
    Искам да те попитам за няколко специфични изрази, при които не съм сигурен дали трябва или не да пишем запетая.
    Трябва ли запетая между „така“ и „както“ в следното изречение?
    Така (,) както той работи, така (,) както той почива, така можеш и ти.
    Изразът „най-общо“ отделя ли се със запетаи? Например…
    „Най-общо (,) те се делят на……
    Относно пълния член… как е правилно в следния случай…
    „Направи добро на някой/някого човек“?
    Трябва ли да-изречението да се огради със запетаи в следния случай:
    Зададоха му въпрос (,) да ходят ли до магазина, защото не бяха сигурни.
    И последен въпрос, дано не те затруднявам… често се двоумя как да напиша например „средностатистически“ или „средно интелигентен“. Има ли някакво правило за такива случаи?
    Предварително ти благодаря, Павлина, и честит 8-ми март! :)

    Отговор
    • 389. Павлина  |  10.03.2017 в 7:57

      Здравей, Георги,
      Трябва да има запетаи в първото изречение.
      В конкретния пример не бих написала запетая след най-общо.
      Правилно е някой, защото местоимението не е употребено самостоятелно, а е определение към човек. Членуването няма нищо общо.
      Не се пише запетая пред това да-изречение. Правилата подробно са изложени тук.
      Думата средностатистически се пише слято. Бих написала средно интелигентен. Правилото е разтегливо – ключовият въпрос е дали двете съставки образуват смислово единство.

      Отговор
  • 390. krariyaworld  |  05.03.2017 в 11:45

    Бърз въпрос и от мен – новости или новостти?

    Отговор
  • 393. Йорданка Шиякова  |  24.02.2017 в 10:18

    „прочие“ или „прочее“

    Отговор
    • 394. Павлина  |  27.02.2017 в 9:13

      В правописния речник е включена само думата прочее.

      Отговор
  • 395. Georgi  |  22.02.2017 в 1:51

    Здравей, Павлина!
    Поздравления за невероятния блог!
    От известно време търся дали се пише запетая в случаи като тези –
    Ходи (,) където пожелаеш.
    Прави, (,) каквото поискаш.
    Говори (,) с когото ти се говори.
    И още един въпрос – при два съюза един след друг пише ли се запетая помежду им? Останал съм с впечатлението, че ако първият съюз е многосричен, се пише запетая между двата съюза, а ако първият е едносричен (и, ако, но), запетая помежду им не се поставя. Какво мислиш по темата?
    Предварително ти благодаря!

    Отговор
    • 396. Павлина  |  23.02.2017 в 9:26

      Здравей, Георги,
      Според официалните правила в първото изречение трябва да се постави запетая, а във второто и третото – не. Когато подчиненото изречение се въвежда с относително местоимение и пояснява направо сказуемото от главното (а не местоимение или същ. име например), не се пише запетая. Каквото и когото са относителни местоимения.
      По втория въпрос може да видиш например тук т. 1.2 и 2.1.

      Отговор
  • 397. Златка  |  18.02.2017 в 16:37

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
    • 398. Павлина  |  20.02.2017 в 21:39

      Здравей!
      Редно е кавичките да се затварят след годината. Имам чувството, че неотдавна отговорих на този въпрос или на подобен.

      Отговор
  • 399. Габриела  |  16.02.2017 в 20:18

    Здравей, Павлина,
    Имам огромни колебания кога да пиша кавички, особено при текст на латиница. Пример – бутон start или бутон „start“. (Въпросът важи и при кирилица.) Или в следното изречение: В лентата на задачите въведете settings… Трябва ли „settings“ да е отделено в кавички? Благодаря предварително!!!

    Отговор
    • 400. Павлина  |  17.02.2017 в 10:19

      Ако думите се изписват с кирилица, се поставят кавички. Ако са с латиница – без кавички.

      Отговор
  • 401. Диана  |  15.02.2017 в 23:33

    Здравей,
    Моля те да ми обясниш всичко за причастията! Нищо не разбирам!

    Отговор
    • 402. Диана  |  16.02.2017 в 9:18

      По точно как да различавам глаголите на „л“ от причастията на „л“?И как да различавам прилагателните ,които завършват на „н“ от миналите страдателни причастия?Как изобщо да ги откривам по-бързо и да съм сигурна,че те са причастия?Кажи ми нещо „открояващо“межу тях.Та така да съм убедена,че една дума е причастие.
      Благодаря предварително за отговора!

      Отговор
      • 403. Павлина  |  17.02.2017 в 10:27

        Причастията са образувани от глаголи, но се променят по род и число и могат да се членуват, подобно на прилагателните имена. Само деепричастията (тичайки, пишейки) не се променят. Например изключен е причастие, защото е образувано от глагола изключа; изключителен е прилагателно име, защото не е образувано от глагол.
        Причастията на също са образувани от глаголи (тичал, пишел, писал) и често се употребяват в приказките, защото служат като преизказни форми. Също така влизат в състава на сложните времена (тичал съм, бях тичал, ще съм тичал). Като цяло въпросът, който поставяш, е твърде обширен и не може да се изчерпи в един коментар.

        Отговор
  • 404. Владимир Данчев  |  13.02.2017 в 15:57

    Здравей, Павлина,

    В сферата на услугите от страна на персонала повсеместно се използва формата „изчакайте !“ Глаголът „изчаквам“ обаче е преходен – „изчаквам някого“, „изчаквам реда си“ и пр. Защо не се използва правилната форма „почакайте !“ ? Каква е според теб причината за това поредно опростачване на езика ни ?

    Отговор
    • 405. Павлина  |  14.02.2017 в 13:38

      Здравей,
      За мен тази употреба е нормална. Глаголът изчаквам е преходен, но не е задължително преходните глаголи да се употребяват с допълнение. Двата глагола имат различни значения и мисля, че изчаквам е по-уместен – чакането невинаги е малко.

      Отговор
  • 406. Mia  |  29.01.2017 в 23:44

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е – правилно ли са написани думите „самообслужване“ и „люлеещ се стол“? Защото съм ги виждала и като „самобслужване“ и „люлеещ стол“… :/

    Отговор
  • 408. Боян Георгиев  |  27.01.2017 в 9:59

    Много ти благодаря за бързия отговор. :-)

    Отговор
  • 409. Боян Георгиев  |  26.01.2017 в 14:43

    И имам още едно питане за кавички. Би ли ми казала в първите 2 изречения затварящите кавички къде се поставят? А за 3 пример искам да разбера за отварящи и затварящи, защото ми се вижда много сложно.
    1. Често чуваме изявления от рода: „Войната е ад“ или „Минах през ада.“
    2. Калвин казва, че тази цел е „с помощта на страховитите си изобличения и съответния страх от наказание, да възпира тези, които без упражняване на принуда, не зачитат честността и справедливостта.“

    3. Исус е изправен лице в лице с проблема:
    „Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина? А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“

    Благодаря предварително и поздрави.

    Отговор
    • 410. Павлина  |  26.01.2017 в 15:03

      1. … ада“.
      2. … справедливостта“.
      3. … разлъчва.“ Тук кавичките ограждат отделен абзац, затова точката е преди затварящите. Но не е уговорено изрично в официалните правила.

      Отговор
  • 411. Боян Георгиев  |  25.01.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина.

    На думата – споразумение кой е коренът? И съответно предстаката и наставката?

    Отговор
    • 412. Павлина  |  26.01.2017 в 14:58

      Здравей!
      Коренът е -ум-; има три представки – с-, по-, раз-; наставката е -ени-.

      Отговор
  • 413. Златка  |  23.01.2017 в 22:05

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
  • 414. lusa  |  23.01.2017 в 14:36

    И още нещо. Необходимо ли е професии и специалности да се изписват с кавички?Хубав ден!

    Отговор
  • 416. lusa  |  23.01.2017 в 14:25

    Здравей, Павлина!
    Топло – и звукоизолации коректно ли е изписано? За мен е така. И за една професия има спор. Посредник консултант. С тире или без? Благодаря!

    Отговор
    • 417. Павлина  |  24.01.2017 в 17:54

      Пише се така: топло- и звукоизолации.
      За професията няма как да се каже със сигурност, защото може да се членува и първата част, и втората, а за друг критерий за изписването не се сещам.

      Отговор
  • 418. Павел Славчев  |  20.01.2017 в 11:14

    Здравей отново, Павлина, благодаря за бързия отговор и се извинявам, че се забавих с моя отговор на твоя въпрос! Спорът беше за първата запетая – дали да я има. Аз все още смятам, че съюзът „и“ свързва двете прости изречения, а между тях трябва да се отдели със запетаи вмъкнатото, подчинено изречение „ако статусът е редовен“. Нямам филологическо образование и аргументи, просто въпрос на усет. Но явно си права и ще спазваме правилата :)

    Отговор
    • 419. Павлина  |  21.01.2017 в 22:33

      Точно в този случай между и и ако не се пише запетая: т. 2.1 тук.

      Отговор
  • 420. Павел Славчев  |  13.01.2017 в 14:27

    Здравей Павлина, много ще се радвам да отговориш има ли ясно правило и какво е то за поставянето на запетая/запетаи в следното изречение:

    Необходимо е да извършиш проверка в регистъра и, ако статусът е редовен, можеш да пристъпиш към покана за среща.

    Възникна спор с една моя колежка и не мога да аргументирам мнението си, затова ще съм ти много благодарен за отделеното време!

    Отговор
    • 421. Павлина  |  15.01.2017 в 15:07

      За коя запетая става въпрос? Ако се следват официалните правила, трябва да има запетая след регистъра и след редовен.

      Отговор
      • 422. Румен  |  20.01.2017 в 13:12

        Здравей, Павлина. Защо трябва да има запетая пред „и ако“? Ако пред „ако“ има едносричен съюз, би трябвало да има само затваряща запетая? В сайта „Как се пише“ е даден следният пример:
        „Трябва редовно да следите кръвното си налягане и ако е високо, да вземате лекарства.“

        Отговор
        • 423. Павлина  |  21.01.2017 в 22:39

          Казусът с тази затваряща запетая на да-изречение е коментиран във втората част на статията. Когато поисках становище от ИБЕ на БАН, ми отговориха, че трябва да се пише запетая.
          В изречението за кръвното налягане няма да-изречение, а съставно глаголно сказуемо – трябва да следите.

          Отговор
  • 424. Жана Колева  |  07.01.2017 в 10:02

    Благодаря за отзивчивостта!

    Отговор
  • 425. Жана Колева  |  07.01.2017 в 8:58

    Здравей Павлина,прави ми впечатление, че днес навсякъде поздравяват имеННиците, според мен е грешно, защото аз възприемам думата именник като сборник с имена.

    Отговор
  • 427. Жана Колева  |  19.12.2016 в 17:07

    Здравейте,бих искала да попитам следното: как е правилно- 4 вида сирене или 4 вида сирена, а как стои въпросът с думи като“оцет“ или „олио“-4 вида …?

    Отговор
    • 428. Павлина  |  21.12.2016 в 7:32

      Правилно е: четири вида сирене, четири вида оцет.

      Отговор
  • 429. Виктория  |  08.12.2016 в 13:01

    Здравей, Павлина,

    Имам спор с роднина по отношение на ударението на глагола „качвам“. Тя казва: „Защо си се кАчила там?“. Ударението на А, вместо правилното според мен „Защо си се качИла там?“ Роднината ми е учител по български език и твърди много убедено, че е права, защото проверила в речник и според някакво си правило можело да се изполва и така – кАчил, кАчила … Не мога да приема това за правилно, моля за коментар!
    Благодаря много!

    Отговор
    • 430. Павлина  |  09.12.2016 в 16:06

      Здравей, Виктория,
      На мен не ми е известно това правило, според което е правилно да се изговаря кАчил се. Може да попиташ роднината си кой е този речник, в който е направила проверката.

      Отговор
  • 431. Владимир Данчев  |  06.12.2016 в 1:48

    Здравей, Павлина,

    Завчера гледах по „Нова телевизия“ интервю на журналистката Галя Щърбева с Елена Поптодорова. Интервюиращата задаваше разнообразни въпроси, вариращи от „къде сте учила“ до „Вие сте имали“.

    Каква е към днешна дата „официалната“ норма за глаголните форми, включващи минали деятелни причастия, при използване на учтиво обръщение към едно лице ?

    Отговор
    • 432. Павлина  |  07.12.2016 в 7:26

      Здравей, Владимире,
      Нормата си е същата като преди, но все по-малко говорещи се придържат към нея. Причината е системна. Писала съм тук по въпроса.

      Отговор
  • 433. Lusa  |  01.12.2016 в 14:52

    Здравей, Павлина! При писане на заявление или молба в горния десен ъгъл се изписва името на човека, организацията, града и т. н…. Наблюдавам, че от известно време някои документи пристигат с изписани в горната лява част такива данни. Има ли някаква промяна? Има ли норма, която да касае и изписването на съкр. град под датата? С главна или с малка буква да е? Защото аз го изписвам с малка. Благодаря за всичко! Лек ден!

    Отговор
    • 434. Павлина  |  02.12.2016 в 17:38

      Да, напоследък и така се оформят документите. Може би тази инструкция ще е от полза. Няма специално изискване за изписването на гр. По традиция се изписва с малка буква.

      Отговор
  • 435. silvia  |  30.11.2016 в 22:41

    Здравейте, Павлина! Сред група начални учители се разгоря спор каква е нормата за записване на изречения, несвързани по смисъл, в тетрадките – до полето или с отстъп от него. Едни твърдяха, че само в текст изречението започва с нов ред /отстъп/ и затова всяко изречение трябва да започва до полето. Други, в това число и аз, извеждаме нормата по аналогия с начина на представяне на различни граматични правила в отделни изречения в самия правописен речник, учебници и др. Там всяко изречение е с отстъп.
    Моля за коментар.

    Отговор
    • 436. Павлина  |  01.12.2016 в 9:55

      Здравейте!
      Не съм срещала специално правило за отстъпа. На стр. 112 в ОПРБЕ (2012) пише, че отделните абзаци в текста започват на нов ред, но нищо не се споменава за отстъп.

      Днес все повече четем текстове в интернет, а там преобладават абзаци, които са отделени от другите не чрез отстъп, а с по-голямо отстояние. Според мен това определя и пренебрегването на отстъпа в писмената реч изобщо.
      Аз лично не виждам особен смисъл да има отстъп, когато се пишат отделни изречения в тетрадките.

      С колегите, с които написахме учебник за V клас по български език по новата учебна програма, доста умувахме за отстъпите. В крайна сметка решихме да има отстъпи там, където има свързан текст. В упражненията, в които даваме отделни изречения, няма отстъпи:

      4. Открийте грешно употребените местоимения и редактирайте
      изреченията, за да отстраните грешките.
      Какъв човек си ти – мислиш само за тебе си!
      Кой каквото прави, на него си го прави.
      Всички пари изхарчихте за себе си, а на нас нищо не купихте.
      Тези хора се грижат единствено за тях си.

      Отговор
  • 437. Lusa  |  29.11.2016 в 16:50

    Павлина, здравей! Питането ми е във връзка с графично оформяне на членове, алинеи и точки в закон или правилник. Чл.103, ал.1, т.1 а /без знак/ регламентира следното…? Чл.103, ал.1, т.1 а. / с точка/ регламентира следното…? Или чл. 103, ал.1, т.1 а) регламентира следното…?

    Отговор
    • 438. Павлина  |  30.11.2016 в 9:48

      Аз не бих поставила препинателен знак след “т. 1а”. Между чл. и числото, ал. и числото, т. и числото трябва да има интервал.

      Отговор
  • 439. Владимир Данчев  |  22.11.2016 в 13:33

    Здравей, Павлина,

    Според „Междуинституционалното ръководство за изготвяне на публикациите“, чиито препоръки, както разбирам, са задължителни при изготвянето на документи на Европейския съюз, при съществителните с наставка – ец, – ел, – ен след числителни бройни се предпочитали обикновените форми за множествено число: петдесет прозорци, сто орли.

    По същата тема българската „Уикипедия“ смята, че съществителните на – изъм правели изключение: трябвало да се изписва „пет архаизма“.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 440. Павлина  |  24.11.2016 в 7:51

      Мога само да кажа, че първото е в разрез с официалните правила. Петте архаизма са си по правилата – това е бройна форма.

      Отговор
      • 441. Владимир Данчев  |  24.11.2016 в 13:20

        Знам, че от излизането през 2012 г. на „Официалния правописен речник на българския език“ досега бяха отправени немалко критични бележки по отделни препоръки, съдържащи се в него.

        Той сочи като правилни: „(два и т. н.) архаизъма“, „(два и т. н.) организъма“ и пр.

        Това да не е някаква поредна несъобразност в този речник ?

        Отговор
        • 442. Павлина  |  27.11.2016 в 11:02

          Не съм обърнала внимание, че въпросът е не за бройната форма, а за Ъ в 5 архаизъма. Според всички досегашни официални правописни речници го има това Ъ, защото правилото постановява вметнатото Ъ да се запазва в бройната форма (5 косъма). Изключения са литър, метър и производните от тях. Какво да кажа, моето езиково чувство също се противи на 5 архаизъма.
          А това правило за същ. имена с наставка -ец, -ел, -ен в Междуинституционалното ръководство е заимствано от академичната граматика, в която се отбелязва, че след числителни бройни се предпочитат формите им за мн.ч.

          Отговор
          • 443. Владимир Данчев  |  27.11.2016 в 12:17

            Благодаря.

            Човек наистина би трябвало с „повишено внимание“ да използва речниците и граматиките.

            Ето един донякъде куриозен пример точно с думите, които разглеждаме.

            Многотомният „Речник на българския език“ на БАН указва:

            архаизъм – след числ. -зма

            организъм – след числ. -зъма

            Отговор
  • 444. Иво  |  17.11.2016 в 18:35

    Здравей, Павлина,

    Покрай предизборната кампания отново една дума (по-скоро употребата й) започна да тормози ухото ми и реших да се допитам до теб. Става дума за фрази от типа на „идвам с експертизата си“ или „тя/той е с голяма/широка експертиза“. Само на мен ли ми се струва, че употребата на думата „експертиза“ в тези случаи е съвсем неправилна, най-вероятно под влияние на английското „expertise“, което притежава и смисъла, който българските политици и журналисти се опитват да предадат?

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 445. Павлина  |  20.11.2016 в 10:03

      Здравей, Иво,
      Правилно или не, думата вече широко се употребява с това ново значениe. Според мен то ще се наложи и с течение на времето употребата ще стане правилна.

      Отговор
  • 446. Димитрина  |  09.11.2016 в 10:55

    Здравей, Павлина!
    Бих искала да разбера думата „ЗДРАВЕЙТЕ“ може ли да бъде официално обръщение в кореспонденция към официални лица, като кмет, областен управител, директор на фирма и подобни.

    Предварително благодаря за отделеното време!

    П.П. Начинанието ти с блога Как се пише, е изключително полезно! Благодаря ти!

    Отговор
    • 447. Павлина  |  10.11.2016 в 7:28

      Не, все пак това е официална кореспонденция. Обръщението би трябвало да бъде Уважаеми господин кмет/областен управител, директор…

      Отговор
      • 448. Petia Stoyanova  |  28.11.2016 в 14:01

        Здравей, Павлина!
        Думата „йога“ членува ли се (често срещам „йогата“, което смятам за неправилно, но не знам защо)?

        Отговор
  • 450. Владимир Данчев  |  07.11.2016 в 12:37

    Здравей, Павлина,

    През последните дни се натъкнах на два различни начина на изписване на възприетия в българския език френски термин за „висша мода“:

    – „от-кутюр“ (със съединителна чертица) – във вестник „Гласове“

    – „от котюр“ – във вестник „Дума“

    Първото ми впечатление е, че „кутюр“ е по-близо до френския изговор.

    Моля те за становище.

    Владимир Данчев

    Отговор
  • 452. Боян Георгиев  |  19.10.2016 в 10:31

    Павлина, здравей отново.

    Можеш ли да ми помогнеш със пунктоацията в това изречение. Доста ме затруднява и разчитам на твоята помощ :-)

    Ето и изречението:

    Така, както, докато говорим изпускаме въздух, така в основата си човешката душа е нещо, което прозира…….

    Аз мисля, че не тези места са запатаите, но не съм сигурен напълно.

    Благодаря, предварително.

    Отговор
    • 453. Павлина  |  21.10.2016 в 10:05

      Има повторение – първото така е излишно.
      Както, докато говорим, изпускаме въздух, така…
      А по-добре е така:
      Както изпускаме въздух, докато говорим, така…

      Отговор
  • 454. Боян Георгиев  |  13.10.2016 в 11:07

    Здравей, Павлина.
    Имам въпрос дали трябва се огради със запетаи или пък тире и запетая името на книгата в това изречение:

    Спомняме си, че в книгата на Джон Бънян – „Пътешественикът“, първото отклонение на Християн беше ……

    Мерси, предварително.

    Отговор
    • 455. Павлина  |  16.10.2016 в 11:23

      Конкретно в това изречение, ако непременно трябва да се запази словоредът, аз бих поставила тези препинателни знаци.

      Отговор
  • 456. veni  |  07.10.2016 в 15:35

    Здравейте,
    Прякорите, когато са към имената, с тире с интервали или без са? Например Евелин Банев-Брендо или Евелин Банев – Брендо?

    Отговор
  • 458. Мими  |  23.09.2016 в 22:52

    трябва да напишем параграф и да обясним на нашия приятел или приятелка който живее в чужбина какво може да види в наща държава…

    Отговор
  • 459. Елена  |  17.09.2016 в 15:48

    Здравейте,
    1.Грешно ли е да се пише „Свети Климент Охридски“
    2. Задължително ли е съкращението „Св. Климент Охридски“

    Отговор
  • 461. Даниела Керанова  |  24.08.2016 в 12:06

    Здравей, Павлина! От известно време срещам затруднение с нещо уж толкова елементарно, каквото е пренасянето на части от думи. Става въпрос за случаите с две или повече съгласни между две гласни. Според последното издание на БАН от 2011 г. “ буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна“. В същото време малко по-нагоре срещам уточнението, че „по традиция се допуска запазване на целостта на отделните морфеми в тях“. Като примери са дадени много-значително, много-странен.

    Как е редно да се процедира с думи като на-края, за-блуждавам, не-предпазлив, пре-броя, при-клекнал, на-слаждавам?

    Изданието ни ръководи към изискването „да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, когато се делят“. По тази логика и според езиковото ми чувство, приемайки принципа на скандирането, ми се струва някак неестествено да ги пренеса нак-рая, заб-луждавам, неп-редпазлив, преб-роя, прик-лекнал.

    Как да постъпя?

    Отговор
    • 462. Павлина  |  25.08.2016 в 15:48

      При така формулирани правила и аз не знам как е редно да се процедира. Всеки решава за себе си на кое да даде превес. Аз все повече се съобразявам с морфемната структура, особено с границата между представка и корен.

      Отговор
  • 463. Боян Георгиев  |  12.08.2016 в 10:09

    Много ти благодаря и имам още един въпрос.
    Винаги се чудя за запетая пред „и че“.
    Давам ти пример с едно изречение.
    Той каза, че е много честен човек и че никога не е взимал нищо, което не е негово.

    Аз предполагам, че няма запетая изобщо пред целия израз, но все пак искам да чуя и твоето мнение изобщо за двата съюза.

    Отново ти благодаря предварително.

    Отговор
    • 464. Павлина  |  12.08.2016 в 20:45

      Това са съчинително свързани прости изречения – не се поставя запетая.

      Отговор
  • 465. Боян Георгиев  |  11.08.2016 в 13:53

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение трябва да се постави втора запетая? Става въпрос за след думата – късмета.

    Между провидението на Бога и съдбата, участта и късмета, има изключително голяма разлика.

    Мерси предварително и поздрави от мен.

    Отговор
    • 466. Павлина  |  11.08.2016 в 20:16

      Здравей,
      Няма основание за втората запетая.

      Отговор
  • 467. elizapetkova  |  05.08.2016 в 14:37

    Здравей, Павлина!
    Следя този блог, както и страницата „Как се пише?“ Инициативата е чудесна, професионализмът е впечатляващ. Имам въпрос: къща музей се пише без тире, но дом-музей с тире или без се пише? В новия речник не намерих информация.Благодаря предварително за отговора.

    Отговор
  • 469. Зорница  |  31.07.2016 в 9:20

    Здравей, Павлина!

    Кое е по-правилно: човек с крила, или човек с криле?
    Благодаря предварително за отговора!

    Отговор
  • 471. Ирина  |  18.07.2016 в 15:59

    Здравей, Павлина!

    Моля за малко помощ относно повторението на синтактични структури. В изречението:
    „Защо точно вашата (по-старичка) кола от десетките други да е спряла неправилно, защо точно вашия колан видяха, че липсва, защо точно вашия телефонен разговор им събра погледите?“
    Повторението на „защо точно“, може ли да се определи като анафора или щом е в рамките на едно изречение по-скоро става въпрос за синтактичен паралелизъм?

    Благодаря предварително!
    Прекрасно е, че сте създали такъв блог. Изключително полезно е!

    Отговор
    • 472. Павлина  |  19.07.2016 в 20:13

      За синтактичен паралелизъм не би могло да става дума, защото отделните прости изречения не са построени по една и съща схема. По-скро това е анафора, макар че съм малко резервирана. Обикновено за анафора се говори в стихотворната реч.

      Отговор
  • 473. animate2016  |  10.07.2016 в 17:45

    Здравей, Павлина,
    Моля за помощ. В изречението „Тази кутия е изработена от махагон и череша.“, имената на дърветата с малка или голяма буква се пишат.
    Благодаря Ви

    Отговор
    • 474. Павлина  |  10.07.2016 в 21:32

      Няма никакво основание да се пишат с главна буква.

      Отговор
  • 475. Светлана  |  07.07.2016 в 14:34

    И има ли конкретни правила за това, кога съществителни не трябва да се членуват. Знам само, когато не са познати и не са били споменати в текста. Въпреки това в много текстове такива съществителни също се членуват. Кое е вярно?

    Отговор
  • 476. Светлана  |  07.07.2016 в 14:30

    Здравейте, моят въпрос е дали трябва да се членува съществително, заключено в кавички

    Отговор
    • 477. Павлина  |  07.07.2016 в 14:35

      Здравейте,
      Би трябвало да сте получили отговора ми на аналогичен въпрос, който вече зададохте в сайта “Как се пише?”.

      Отговор
      • 478. Светлана  |  07.07.2016 в 14:46

        Не, Павлина, не знам, как да го намеря

        Отговор
        • 479. Павлина  |  07.07.2016 в 15:31

          Погледнете си имейла в abv.bg.

          Отговор
          • 480. Светлана  |  08.07.2016 в 0:34

            Благодаря Ви! имейлът отиде автоматично не знам защо в спам. Намерих го там. :-)

            Отговор
  • 481. Цветелина  |  05.07.2016 в 9:51

    Павлина, здравей. Моля да ми помогнеш с един въпрос, който ме вълнува от известно време. Примерът е следният: „На основание Закона за публичните финанси, в сила, считано от…“ правилно ли са поставени запетайките, или едната трябва да отпадне?

    Отговор
    • 482. Павлина  |  05.07.2016 в 9:55

      Аз не бих поставила запетая пред считано.

      Отговор
      • 483. Цветелина  |  05.07.2016 в 10:43

        Много благодаря!

        Отговор
  • 484. Катрин  |  23.06.2016 в 17:47

    Здравейте! Тъй като явно много хора се допитват до вашите съвети, а моите търсения не дадоха плод (не и нещо конкретно), ще отправя и аз към вас моето питане – в кои случаи след „вместо това“ и „въпреки това“ се пише запетая?
    Например:
    Вместо това тя отиде и си събра багажа.
    или
    Въпреки това той реши, че си заслужава.
    Също така огражда ли се „изглежда“ – със запетаи. На различни места пише различно – веднъж е задължително, веднъж не… Същото важи и за „като че ли“, „сякаш“, „според мен“ и т.н.

    Благодаря ви предварително!

    П.С. За справки по много въпроси използвам този сайт – http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/
    Мислите ли, че е благонадежден?

    Отговор
    • 485. Павлина  |  24.06.2016 в 21:38

      Здравейте,
      При вместо това и въпреки това не се пише запетая, освен ако не са в такива конструкции, че правилата налагат да се употреби запетая. В посочените примери не се пише запетая. Вижте аналогично за освен това.
      За запетаята при изглежда и според мен.
      За като че ли и сякаш – отново зависи в какви конструкции попадат. Ако са на границата на прости изречения в сложното например, се пише запетая.
      Общо взето, сайтът е благонадежден, но не е съобразен с актуалните официални правила.

      Отговор
      • 486. Катрин  |  25.06.2016 в 19:58

        Благодаря ви!

        Отговор
  • 487. Тодор  |  23.06.2016 в 12:04

    Здравейте отново. Съжалявам, че си отправих въпросите към Вас малко загадъчно, неясно и без необходимата конкретика. Става въпрос за текст в Запис на заповед – ценна книга на приносител. В случая се касае точно за произнасяне на юрист по въпроси от Вашата компетентност. Разбрах мнението Ви за „юридическия български език“, затова реших, че Вашето становище ще бъде важно и ценно за мен. По тази причина се чудих и как по-разбираемо да Ви попитам, но сега ще карам по-направо. Юристът се е произнесъл дословно по следния начин – „От гледна точка на синтаксиса – онзи дял от граматиката, който изучава единиците на свързаната реч и правилата за построяване на изречения и словосъчетания, това словосъчетание (бел. моя, второто изречение) представлява безглаголно /именно/ изречение-едносъставно изречение, в което няма сказуемо. То няма самостоятелно смислово значение, а служи за допълване /респ. поясняване/ на предходния текст, заедно с който оформя смислово едно цяло.“ На мен, обаче, ми се струва, че нещо в това произнасяне не е точно така в конкретния случай, не само защото не ме устройва. Не мога и да приема безусловно за верен извод на юристи по въпроси от материята на българския език, тъй като съм се нагледал достатъчно на писмената неграмотност на доста от тях. На практика, второто изречение е на нов ред, отделено е в нов абзац и мисля, че няма никакъв самостоятелен смисъл, защото не е дописано какво трябва да стане или евентуално какво ще стане в периода от 10 дни след издаване до окончателното плащане. Изглежда, от външна страна, по-скоро като текст, който е останал на страницата от писането на нещо друго, например договор или просто като нещо недоизречено, недовършено. Задължително ли е от граматическа гледна точка, изречение без самостоятелен смисъл в даден текст да бъде тълкувано в контекста на предходното съдържание или може би следва да се тълкува според общия смисъл на целия документ, а може би не следва изобщо да се тълкува? Ситуацията малко ми прилича като едно време в училище, когато ни даваха някое стихотворение и ни питаха и ни разпитваха – „Какво е искал да каже поета (Пенчо Славейков, Дебелянов, Яворов, Смирненски, Вапцаров), а лирическия герой и т.н.?“ Вярно отговаряше този, който беше по-правилно ориентиран в политическата доктрина (и бай Пенчо тогава беше комунист, ама малко пишман, по-встрани с тая негова перманентна непринудена отнесеност), вместо този който имаше по-богато въображение, фантазия, мисъл. Та, след горния текст, юристът е фиксирал обобщаващо, че според него „Записът на заповед е платим на предявяване, считано след изтичането на 10 дни от датата на подписването му.“, но не е споменал нищо в изводите си за останалата част от безсмисленото изречение „…до окончателното изплащане…“. Всъщност, ако приемем, че второто изречение пояснява първото, не трябва ли за целта на това поясняване да се възприеме целия поясняващ текст? Мисля, че ако слеем двете изречения единствения възможен граматически извод е, че „издателят не е определил конкретна дата или срок, в който да му бъде предявен Записа на заповед за плащане.“ Искам предварително да Ви благодаря, че ми помагате, но един правен спор се превърна, може би, в граматически или там, в нещо друго… Горното произнасяне на юриста, образно казано, преобърна нещата с главата надолу или с краката нагоре (не знам кое е по-точно и по-правилно). Понеже мотивите му не са правни, но се отразяват върху приложимата правна норма в случая, се нуждая от Вашите, да ги наречем, специални знания в областта на българския език. Доколкото ми е известно, законът позволява различни видове тълкуване – граматическо, логическо, смислово и т.н., затова Ви моля, да ми отговорите, ако не Ви затруднявам и с аргументи от науката, на въпроса – при съобразяване с правилата в българския език, какво тълкуване следва да се приложи по отношение на тези две изречения в този документ и как е правилно, според Вас, да се разтълкува граматически волята на издателя на документа. В заключение, мисля, че юристите, предвид обществената им роля, на още по-силно основание трябва да се съобразяват прецизно с всички правила на българския език.

    Отговор
    • 488. Павлина  |  23.06.2016 в 20:15

      След като второто изречение е отделено в нов абзац, явно няма някаква ясна и неопровержима връзка с първото. Ако двете изречения са представлявали цялостна мисъл, защо се е наложило тя да бъде разделена не само в две изречения, а в два абзаца? Абзацът поначало обединява изречения, които са свързани по смисъл на фона на общия текст. Щом има нов абзац, значи има нова мисъл.

      Поначало подобни мисли се изказват ясно и еднозначно с едно изречение: Трудвият договор се прекратява считано от 1 юли 2016 г.

      Отговор
  • 489. Тодор  |  22.06.2016 в 17:48

    Здравейте. Моля Ви за становище по следния въпрос – След изречението „Настоящият запис на заповед е платим на предявяване и без протест.“ започва ново изречение – „Считано след изтичането на десет дни от датата на подписването му до окончателното изплащане на цялата сума, както и направените други разноски.“ Второто изречение не е известно защо и в каква връзка е било записано в текста на документ. Може ли да се приеме, например, че второто изречение е свързано с предходното смислово? Второто изречение безглаголно ли е? От гледна точка на синтаксиса как е правилно да се тълкува наличието на изречение без самостоятелно смислово значение в даден текст?

    Отговор
    • 490. Павлина  |  22.06.2016 в 21:17

      Здравейте,
      Боя се, че по-скоро юрист трябва да се произнесе по въпроса. Ако второто изречение е добавено на същия ред след първото, явно е свързано смислово с него. То и иначе е свързано смислово според мен. Второто изречение е безглаголно. Не разбирам последния въпрос.

      Отговор
  • 491. Aurora  |  16.06.2016 в 19:15

    Думата „почит“ сродна ли е с „читанка“/“читалище“?

    Отговор
    • 492. Павлина  |  17.06.2016 в 11:01

      Имат обща етимология, но вече в старобългарски глаголите ЧИСТИ (почитам) и ЧИСТИ (чета) са омоними.

      Отговор
  • 493. Ирина  |  27.05.2016 в 9:19

    Аз стигнах до същия извод, но „българският“ и „гръцкия“ ми изглеждаха като субстантивирани и функциониращи като съществителни, тъй като се подразбира народ.

    Отговор
  • 494. Ирина  |  20.05.2016 в 14:41

    Здравей, Павлина!

    Чудесно е, че си създала такъв блог!
    Моето питане е относно морфологичния анализ на едно изречение: „Не искам да кажа, че българският беден е по-беден или по-важен от гръцкия такъв.“
    В изречението се забелязва струпване на прилагателни. Ако приемем, че прилагателното име функционира като определение на някое съществително име, то в случая как стоят нещата?

    Отговор
    • 495. Павлина  |  24.05.2016 в 14:04

      Здравей, Ирина,
      Ако въпросът е какви части на речта са думите в изречението, отговорът е следният:
      глаголи – искам, кажа, е
      прилагателни имена – българският, беден, по-беден, по-важен, гръцкия
      показателно местоимение – такъв
      Прилагателното име беден е субстантивирано, т.е. употребява се като съществително име.

      Отговор
  • 496. Диана Любомирова  |  17.05.2016 в 12:03

    Здравей, Павлина,
    Въпросът ми е всързан с правилното изписване на думата „гала вечеря“.
    Има ли дефис „гала-вечеря“, или е една дума „галавечеря“, или пък е първият вариант. Не зная правило или по-скоро бих го написала с малкото тиренце, но го срещам изписано по всякакъв начин.
    Благодаря ти предварително!
    Диана

    Отговор
  • 498. али  |  14.05.2016 в 6:30

    Здравей, Павлина! Не мога да намеря дали има правило от какъв род се подразбира, че са имената на дружествата, компаниите или както там се наричат, в конкретния случай имам [името на дружеството] е придобил/о/а??? правата. Можеш ли да помогнеш?

    Отговор
    • 499. Павлина  |  15.05.2016 в 21:15

      Здравей,
      Няма такова правило. Може да се подразбира, че е от женски род (компанията, фирмата) или от среден род (дружеството).

      Отговор
      • 500. али  |  18.05.2016 в 17:14

        Какъв ужас! Благодаря!

        Отговор
  • 501. Иво  |  09.05.2016 в 13:13

    Здравей, Павлина,

    Поздравления за издадената книга, която с радост закупих и използвам от време на време, когато имам нужда от бърза справка.

    Не бях задавал въпрос отдавна, но надписът, който един колега сложи на хладилника в офиса ни, предизвика леко объркване у мен. Посланието е следното – „Всеки понеделник сутрин хладилникът ще бъде почистван“. Въпросът ми е не трябва ли местоимението „всеки“ да се съгласува със „сутрин“ или, ако изречението остане в този вид, не трябва ли „сутрин“ да е оградено със съответните пунктуационни знаци, ако приемем, че е обособена част?

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 502. Павлина  |  10.05.2016 в 7:17

      Здравей, Иво,
      Правило за този тип съгласуване няма. Всичко е оставено на усета на говорещия/пишещия. Но запетаи не бива да се поставят.

      Отговор
      • 503. Иво Иванов  |  10.05.2016 в 8:54

        Здравей, Павлина,

        Благодаря за бързия отговор! Хубав ден!

        Поздрави,
        Иво

        Отговор
  • 504. Николай Дюлгеров  |  05.05.2016 в 11:05

    Здравей, Павлина,

    Благодаря ти за прекрасния блог, сайт и книга!
    Имам един въпрос, свързан със съгласуването по род, за което пише в статията „Момичето – то или тя?“.

    Гложди ме думата „модел“, когато се използва за жена, която позира на художник. Звучи ми добре например, ако се каже „Търси се модел, който прилича на Мишел Пфайфър“, а не „модел, която прилича на Мишел Пфайфър“.

    В някои случаи обаче това съгласуване не ми звучи добре. Това е най-вече, когато въпросната жена се описва в няколко изречения. Кратък пример, който ми хрумва на момента: „Той има един модел, който е работил в чужбина. Тя е много красива.“ Не звучи ли някак странно родът да се променя така? В същото време все пак се говори за жена, не ми се струва удачно да се използва „той“. Също така ми звучи странно и да се каже „модел, която е работила в чужбина“ точно защото „модел“ е в мъжки род.

    Сблъсках се с този проблем покрай работа върху превод и ми се струва, че в другите езици, с които работя, нещата се решават по-лесно. Дори в английския.

    Ще се радвам да прочета мнението ти по въпроса.

    Благодаря за вниманието!

    Николай

    Отговор
    • 505. Павлина  |  08.05.2016 в 20:55

      Здравей, Николай,
      Наистина е трудно съгласуването в случаи като този с жените модели. Аз бих съгласувала по начина, посочен от теб. Евентуално: Жената е много красива./Момичето е много красиво.

      Отговор
      • 506. Николай Дюлгеров  |  09.05.2016 в 10:16

        Благодаря за отговора!

        Отговор
    • 507. Владимир Данчев  |  09.05.2016 в 7:33

      Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна
      канцеларщина.

      Отговор
      • 508. pkochev  |  03.05.2017 в 23:33

        Има тиха, но натрапваща се европейска тенденция на омаловажаване на пола – както в обществения живот, така и в семейните взаимоотношения. Целта е да се разбива семейството, като основна социална единица в обществото, и по този начин да се формира послушно и манипулируемо общество.
        Разбирам, че това мое отклонение, може да не е съвсем на място в темата на блога. Моля да ме извините.

        Отговор
  • 509. Julie  |  28.04.2016 в 6:50

    Зравей, Павлина!
    Прочетох че: „Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрипция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името“. Как е правилно да се напише: френска информационна агенция „Франс Прес“ или френска информационна „Агенция Франс Прес“ /Оригиналното име е Агенция Франс Прес (на френски: Agence France-Pressе/

    Отговор
    • 510. Павлина  |  03.05.2016 в 6:36

      Здравей,
      Не се наемам да дам съвет. Аз бих написала френската информационна агенция Франс Прес.

      Отговор
  • 511. Боян Георгиев  |  26.04.2016 в 14:32

    Здравей, Павлина.

    Пред само защото трябва ли да има запетая? Малко ме объркват такива изречения.

    Една идея не намира място в обяснителната реч, само защото е вярна, защото има е основна и т.н.

    Отговор
  • 513. петър  |  21.04.2016 в 10:13

    Здравей,

    имахме семейно обсъждане за разликата между „кокал“ и „кост“.

    може ли да ни светнеш за твоето мнение.

    поздрави
    ния, денис, жени, петър

    Отговор
    • 514. Павлина  |  22.04.2016 в 8:25

      Здравейте,
      Мнението е на речника: кост е по-изисканата версия на кокал. Тоест смислова разлика няма, само сферата на употреба е различна: първата дума е книжовна, втората е разговорна.

      Отговор
  • 515. Маринела  |  12.04.2016 в 10:01

    Здравей, Павлина,

    Има ли правило, на което се подчинява бройната форма на съществителното нощ в заглавието „Приказки от 1001 нощ“?

    Отговор
    • 516. Павлина  |  12.04.2016 в 19:43

      Съществителните от женски род нямат бройна форма – при тях се употребява или формата за ед.ч., или за мн.ч. Вероятно въпросът е защо нощ е в ед.ч., след като имаме 1001 пред думата. Граматически правилно е да се съгласува с цялото числително име, а не само с последната му съставка – една: хиляда и една нощи.
      Заглавието на сборника с приказки “Хиляда и една нощ” обаче е придобило популярност в този вид.
      Същото се отнася и за филма “Сто и един далматинци” – тук съществителното е в мн.ч., а трябва да се употреби бройната форма далматинеца.

      Кога се употребява бройна форма?

      Отговор
  • 517. Марин  |  09.04.2016 в 9:53

    Да, но Вие самата посочвата в тази статия: https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/ ,че съществува и прилагателното „финен“. Именно от тази статия е провокирано питането ми.

    Отговор
    • 518. Павлина  |  09.04.2016 в 9:59

      В езика съществуват доста думи и форми, които не се приемат за правилни, тоест за книжовни. Аз съм написала, че финен съществува, а не че е правилно.

      Отговор
  • 519. Марин  |  08.04.2016 в 20:44

    Аз в крайна сметка не разбрах, правилно ли е да се пише финни или не?

    Отговор
    • 520. Павлина  |  09.04.2016 в 4:13

      Правилната форма е само фин, съответно фини в мн.ч.

      Отговор
  • 521. Владимир Данчев  |  08.04.2016 в 9:23

    Здравей, Павлина,

    Взимам само повод от последния въпрос – личните ми наблюдения сочат, че във всекидневния говор на съвременните българи преобладава изговорът „финна“, „финни“, „“финно“. Не мога да си обясня това явление, може би самото естество на думата предразполага към „по-финото“ й произнасяне ? И като че ли, наистина, „фина“, „фини“, „фино“ звучат някак си „отсечено“ в края.

    Отговор
    • 522. Марин  |  08.04.2016 в 10:02

      То в говора е ясно защо е така. Въпросът е от правописна гледна точка правилно ли е да се изпише „финни“ при положение, че съществува и формата „финен“? https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/

      Отговор
      • 523. Владимир Данчев  |  08.04.2016 в 10:36

        Може би най-добре би било, според мен, да се възприеме само формата „финен“, а „фин“ да отпадне от речниците.

        Отговор
        • 524. Владимир Данчев  |  09.04.2016 в 8:43

          Друг възможен подход, отразяващ преобладаващата речева практика, би бил „фин“ да остане в речниците, защото все пак е в активна употреба, и да се възприеме – като изключение, формата за множествено число „финни“. В това отношение има прецедент – меродавните правописни речници съвършено правилно, защото това съответства на речевата практика, до съвсем неотдавна посочваха като правилни формите „имен ден“ и „именни дни“.

          Отговор
  • 525. Марин  |  07.04.2016 в 22:55

    Здравейте.

    Относно прилагателното „фин“ и неговата, както разбрах, побългарена, но възможна форма „финен“.

    От простото правило за двойното „нн“, следва, че „фин“ в мн.ч. се изписва „фини“. Следва ли обаче, че ако използваме възможната форма „финен“, то в този случай, в мн.ч. прилагателното ще се изписва с двойно „нн“ заради правилото „нен“ и ще стане „финни“, или ще e още по странно звучащото финени?

    Тоест, как е правилно да се пише в мн.ч. прилагателното „финен“?

    Покрай тези размисли се сетих и за друго прилагателно – „префинен“, което е превъзходна форма на „фин“, или по-скоро на „финен“, тъй като не може да се каже „префин“.

    В интернет срещнах, че е правилно ж.р., ср.р. и мн.ч. на „префинен“ да се пише съответно като „префинена“, „префинено“ и „префинени“, което все пак звучи приемливо за разлика от мн.ч. на „финен“ – „финена“, „финено“ и „финени“, но е в противоречие с правилото за изписване на двойно „нн“ при наличието на „нен“.

    В този смисъл, възможно ли е прилагателното „префинен“ в мн.ч. да се изписва „префинни“?

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 526. Павлина  |  08.04.2016 в 6:29

      Ако правилната форма на прилагателното беше финен, то формата за мн.ч. би била финни.
      Думата префинен е не прилагателно, а причастие, образувано от глагола префиня, затова в мн.ч. е не изпада, подобно на отстраня – отстранен – отстранени.

      Отговор
      • 527. Марин  |  08.04.2016 в 9:10

        Четох ваша статия, в която казвате, че освен „фин“ е възможно и „финен“. Ако да речем в изпит по български език се изпише думата „финни“, това следва ли да се отчита като правописна грешка или ще се приеме като още една възможност за изписване на думата в мн.ч., тъй както на „фин“ съществува и възможността „финен“?

        Отговор
  • 528. Петя  |  04.04.2016 в 7:17

    Да,на мен също ми се струват излишни, но нали „изсечен (в скалите/камъка)“ е причастие, а пред причастие се слага запетая? Или в случая се явяват нещо като разширени прилагателни? Освен това ми приличат на обособени части…и втората запетая би трябвало да е затваряща. Много съм объркана. За съжаление в случая не мога да променя словореда.
    Извинявай, че продължавам да те занимавам с въпроса, но искам да си обясня чисто теоретично какво налага махането на запетаите в тези примери, защото се сблъсквам с много подобни фрази.
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 529. Павлина  |  04.04.2016 в 21:27

      Няма такова правило – че преди или след причастие се слага запетая. Запетаи се поставят, когато причастието е включено в обособена част. В първия пример запетаята отделя две еднородни части – определения. Във втория няма основание за поставяне на запетая.

      Отговор
  • 530. Петя  |  03.04.2016 в 11:05

    Здравей, Павлина,
    бих искала да те попитам за два казуса за запетайки, за които не съм сигурна:

    1. Дълбоките, изсечени в камъка, помещения….
    2. За да се стигне до храма, се вървяло по, изсечена изцяло в скалите, улица…

    Правилно ли са сложени запетайките и ако да – не звучи ли много тромаво?

    P.S. Страхотен блог :-)

    Отговор
    • 531. Павлина  |  03.04.2016 в 20:58

      Здравей, Петя,
      В първия пример втората запетая е излишна. Или пък: Дълбоките помещения, изсечени в камъка, бяха…
      Във втория пример втората и третата запетая са излишни. Може пак да се промени словоредът: За да се стигне до храма, се вървяло по улица, изсечена изцяло в скалите,…

      Отговор
  • 532. Андрей  |  21.03.2016 в 18:28

    Здравей, Павлина!
    Искам да попитам пише ли се запетая в израза „да, бе“?

    Отговор
  • 533. Мирчева  |  14.03.2016 в 18:08

    Павлина, моля за коментар на членуването.
    Ето превалът.
    Ето превала.

    Отговор
  • 535. lusa  |  14.03.2016 в 13:00

    Павлина, привет!Отново спорове…
    1.Той има възможност да избяга. Имаме съставно глаголно сказуемо /предвид да избяга и има/.
    2. Моля да бъда назначен на обявеното… При този случай също имаме съст. гл. сказуемо и поради тази причина не се поставя запетая. Това ли е възможното обяснение?
    3. Сиренето е приготвено от свежо прясно мляко. Става дума за запетаите при качествените прилагателни. След свежо не би тр. да се постави в този случай, защото прясно мляко е название на конкретен продукт и може да се схване като едно цяло.
    Много ти благодаря! Слънчев март!

    Отговор
    • 536. Павлина  |  15.03.2016 в 8:11

      1. Изречението е сложно съставно. В първото просто изречение сказуемото е съставно именно – има възможност. Второто просто изречение е подчинено допълнително, свързано със съюза да.
      2. Отново сложно съставно изречение. Първото просто изречение се състои от сказуемо – моля. Второто просто изречение отново е подчинено допълнително; сказуемото е бъда назначен – страдателна форма.
      3. Не бих поставила запетая. Но бих написала непастьоризирано вместо свежо например, ако това значение са вложили в думата.

      Отговор
  • 537. meleager  |  10.03.2016 в 13:22

    Здравейте,
    Превеждам филм. Натъкнах се на нещо, в което се чувствам несигурен.
    Конкретен пример:
    „Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавал.“

    Така го преведох интуитивно. Съмнението ми касае единственото число в края на изречението. Или по-нагледно, дали правилният вариант не е:
    „Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавали.“

    Извинявам се ако вече е обсъждано или звучи твърде елементарно, но бих искал да разсея съмненията си. Благодаря.

    Отговор
  • 539. AK  |  29.02.2016 в 10:52

    Здравей,
    Бих искал да попитам има ли някакво правило свързано с непостоянното „Ъ“ и пълният член -ЪТ. Въпросът ми е конкретно за правописа на думата „алгоритъм“ когато се членува. Кое е правилно „алгоритмът“, както го предлага майкрософтският „spelling checker“(не знам как е коректно да се преведе на български), или „алгоритъмът“, както аз бих го написал. Объркването ми стана още по-голямо от факта, че от една страна пишем „туризъм“ и „туризмът“, а от друга – „център“ и „центърът“. Пък и непрекъснато излизат нови правила, с които не съм запознат.

    Отговор
    • 540. Павлина  |  01.03.2016 в 10:00

      Автоматичната коригираща програма е в грешка. Правилно е алгоритъмът. При членуване на съществителни имена от чужд произход със завършек -ър гласната ъ се запазва (центърът, компютърът); ако съществителното завършва на -изъм, гласната ъ изпада (туризмът, капитализмът).

      Отговор
  • 541. Мирчева  |  15.02.2016 в 19:09

    Павлина, за да те улесня ти изпращам точно цитат от книгата.
    „Горкий български язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне. На пример тоз пусти член земи.Член в българский язик не трябва да има, защо му е той съвсем чужд.А за туй , че е в наший язик привнесен,той да ся благодари на гръколудие на българи. Гърчеят ся и членове привнасят.’……

    Отговор
    • 542. Павлина  |  16.02.2016 в 7:58

      Това тълкуване е художествено. Определителният член си е самороден, възниква на българска почва. Членните форми се формират от съчетание от име и задпоставно (намиращо се след името) показателно местоимение ТЪ, ТО, ТА или ТѢ. Срещат се още в старобългарските паметници.

      Отговор
  • 543. Мирчева  |  15.02.2016 в 9:08

    Павлина,кога в езика ни се е появил определителният член?
    В книгата си Милен Русков “ Възвишение“ стр.283 дава тълкуване на въпроса. Доколко можем да се доверим?
    Другото ,което искам да те попитам е, как колегата ти София Несторова е направила коректорската работа на езика на разказвача.

    Отговор
  • 544. Деси  |  14.02.2016 в 16:08

    Здравейте:)
    Имам следния въпрос – как се членува изречението: Ти си моя/т живот.
    Видях го изписано с кратък член на торта на приятелка и мисля, че е груба грешка, но все пак да се съгласувам със специалист.
    Благодаря

    Отговор
  • 546. Tanya  |  13.02.2016 в 6:50

    Здравей, Павлина!

    Чудесен блог, с много интересен материал за четене! :)

    Въпросите ми са следните:

    В изреченията:
    Радвам се, че академиците в БАН не се интересуват кое, колко ти е грозно.
    и
    Всеки, с интелект над средния, може да схване логиката на тези правила и да ги прилага достатъчно добре.

    Запетайките на правилното място ли са и защо? Също така, ако не са – защо?

    Благодаря ти предварително за отделеното време!

    Отговор
    • 547. Павлина  |  13.02.2016 в 9:52

      Здравей,
      Само в първото изречение трябва да остане първата запетая. Всички останали са излишни, защото няма основание да се поставят. Не мога да отговоря защо да не се пишат. Има правила за поставяне на запетаи, а не за непоставяне (освен ако не са изключение от правило).

      Отговор
  • 548. али  |  13.02.2016 в 0:26

    Здравей, Павлина! Благодаря ти за всичко, което продължаваме да научаваме от теб, ново и старо. Използвам случая да гласувам за мерудия (пиша го с „е“, произнасям го с „и“). От доста време ме тормози глаголът „напомня ми на“. Интересува ме има ли такова нещо, откога го има и защо?! Аз винаги ще казвам „напомня ми за“ и „напомня ми“ + пряко допълнение, но имам ли законно право?

    Отговор
    • 549. Павлина  |  13.02.2016 в 9:58

      Здравей,
      Глаголът напомня се употребява и с предлога на, успоредно с употребата без предлог – виж тук третото значение. Когато се съчетава с предлога за, има друго значение – първото.
      Какво значи “законно право”, когато се отнася за езикови употреби?

      Отговор
  • 550. Огняна Иванова  |  12.02.2016 в 11:29

    Павлина, бях изписала думата „евангелия“ с малка буква, но ми я поправиха на главна, а текстът ми не е църковен. Как е според вас?
    С поздрав: Огняна

    Отговор
  • 552. Ани  |  07.02.2016 в 13:56

    Здравей,
    имам въпрос…
    При синтактичен анализ на изречението…
    Вървяхме дълго, без да бързаме.
    Вървяхме – просто сказуемо
    Дълго – обстоятелство за време
    Колебанието ми идва при – без да бързаме…
    В случая играе роля на сказуемно определение или обстоятелство за начин?
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 553. Павлина  |  07.02.2016 в 15:43

      Това е сложно изречение, съставено от две прости. Второто просто изречение се състои само от сказуемото бързаме.

      Отговор
  • 554. Боян Георгиев  |  02.02.2016 в 15:14

    Здравей, Павлина.

    Къде според теб трябва да са запетаите в това изречение?

    Например какво да се прави, ако един мъж, от примитивно племе, с три жени реши да избяга?

    Според мен трябва да се огради изразът „примитивно племе“ или пък „три жени“, защото иначе някак си смисълът за губи и едва ли не се подразбира, че племето е с 3 жени :-), а не човекът.

    Но все пак искам да чуя твоето мнение.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 555. Павлина  |  03.02.2016 в 8:11

      Излишна е запетаята след мъж. Остава запетаята, която разделя еднородните определения: от примитивно племе, с три жени. За да се избегне двусмислено тълкуване, изречението се редактира:
      Например какво да се прави, ако един мъж от примитивно племе, който има три жени, реши да избяга?

      Отговор
  • 556. Владимир Данчев  |  28.01.2016 в 22:52

    Здравей, Павлина,

    Би ли коментирала думата БЛИСТЕР ?

    У нас вече повсеместно тази дума се използва за означаване, в частност, на лекарствена опаковка, съдържаща определен брой хапчета, разположени в „мехурчета“.

    BLISTER на английски език обаче – в единствено число, значи точно „мехурче“.

    Наблюдаваме, според мен, силно разширителна употреба на думата БЛИСТЕР.
    Това правомерно ли е ? В някои други езици, доколкото успях да разбера, се използва терминът БЛИСТЕРНА ОПАКОВКА, който съвсем адекватно описва опаковка, състояща се от няколко „мехурчета“.

    Отговор
    • 557. Павлина  |  30.01.2016 в 19:07

      В българския език също се употребява словосъчетанието блистерна опаковка, което вероятно е било съкратено до блистер. Ако думата се заеме направо, тя може да се заеме с част от значенията са, а също така впоследствие да разшири значението си в езика приемник – това са естествени процеси.

      Отговор
  • 558. Боян Георгиев  |  28.01.2016 в 15:38

    Здравей, Павлина.

    Какво мислиш за това изречение? Къде трябва да има запетая и тире (ако има нужда)?

    Естествено, те целят едно, а тя съвсем друго.

    Отговор
    • 559. Павлина  |  28.01.2016 в 21:14

      Естествено, те целят едно, а тя – съвсем друго.

      Отговор
  • 560. lusa  |  13.01.2016 в 16:02

    За много години, Павлина! Желая ти много успехи в личен и в професионален план. Имаме спор във връзка с изречение.
    Стана тя каквато стана.
    За вида на подчиненото изречение /допълнително/. И за запетаята пред „каквато“. Благодаря!

    Отговор
    • 561. Павлина  |  14.01.2016 в 8:10

      За много години! Дано за всички да е добра и успешна годината!
      Това изречение според мен не се поддава на традиционен синтактичен анализ. Подозирам, че главното изречение е безлично. Във всеки случай няма нужда от запетая.

      Отговор
  • 562. Логофил  |  13.01.2016 в 8:39

    Здравей, Павлина!
    Ако имаш възможност, ще се радвам да чуя мнението ти по следния въпрос. Какво според теб е правилното съгласуване в тези два случая:
    1. ПЪРВИТЕ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
    или
    ПЪРВИЯТ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
    2. НЕОБИКНОВЕНИТЕ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
    или
    НЕОБИКНОВЕНИЯТ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
    Въпросът ми е определението, което се отнася към двете съществителни, само с първото ли се съгласува, или би го поставила в множествено число?
    Благодаря ти предварително и успешен ден! :)

    Отговор
    • 563. Павлина  |  14.01.2016 в 7:53

      Здравей,
      С първото съществително се съгласува, ако двете съществителни са близки по смисъл: Вдигна се голям шум и врява. Във втория пример би могло да се каже необикновеният му ум и сърце, но в първия трябва да се повтори прилагателното: първият мъж и първата жена. А ако те са двойка – първата двойка.
      Поначало тези случаи създават големи проблеми и ако текстът е юридически например и създава опасност от двусмислица, прилагателното се повтаря.

      Отговор
      • 564. Логофил  |  14.01.2016 в 8:33

        Да, и аз имах подобно усещане, но се колебаех. Благодаря ти много за светкавичния отговор! :) Желая ти хубав ден!
        П.П. В новата ти книга особено ми харесаха уточненията за интервалите. Изобщо много хубаво и най-вече полезно четиво – поздравления! :)

        Отговор
  • 565. Боян Георгиев  |  12.01.2016 в 16:02

    Здравей отново.
    Възползвам се от второто си право на въпрос заседмицата :-)

    Дали във второто изречение трябва да се постави запетая?

    В много книги пише, че слабите са равноправни на силните.
    Но в света силните се възползват от слабите.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 566. Павлина  |  14.01.2016 в 7:38

      Няма никакво основание. Вероятно се влияеш от английската пунктуация.

      Отговор
  • 567. Боян Георгиев  |  08.01.2016 в 16:12

    Здравей, Павлина и Честита нова година и от мен.

    Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение се пише запетая?
    „Като настойник с възложени задачи жената трябва да проявява прилежност.“

    Отговор
    • 568. Павлина  |  09.01.2016 в 9:29

      За много години!
      Аз не бих поставила запетая.

      Отговор
      • 569. Боян Георгиев  |  11.01.2016 в 15:09

        Благодаря ти.

        Отговор
    • 570. Генчо Спасов  |  18.04.2018 в 8:58

      Разбира се, че трябва да има запетая. Пред „жената“, та нали е подчинено изречение (първата част). Павлина е като цяло много напред с материала, но най-добре е да се допитвате до Езикови справки на БАН (не работя там; водил съм не един и два спора с телефонистките им, които доста често просто отварят речниците и ги цитират, т.е. нерядко и те не са запознати с много казуси).
      Горното го казвам съвсем добронамерено. Павлина, с теб също сме водили няколко диспута по темата „грамотност“, като винаги съм те поздравявал, че макар и с Танталови мъки, все пак се бориш за подобряване на ситуацията. Убеден съм, че макар и при мъничка частица – има ефект.
      Поздрави,
      Генчо

      Отговор
      • 571. Павлина  |  18.04.2018 в 9:52

        Въпросната първа част не може да е подчинено изречение, защото цялото изречение е просто. Тя е най-близко до обособена част, но според мен няма достатъчно основания да се приеме за такава и съответно да се отдели със запетая.

        Отговор
  • 572. Мирчева  |  02.01.2016 в 19:20

    Честита Нова година! Да си жива и здрава ! Да е успешна за семейството ти! Поздрави от мен и морето.
    Питанката от Варна – Ина Мирчева

    Отговор
    • 573. Павлина  |  04.01.2016 в 11:55

      За много години! Да сме живи, здрави и енергични всички!

      Отговор
  • 574. multiskitnik  |  24.12.2015 в 11:59

    Здравей!
    Прилагателното от „Аляска“ „аляскански“ ли трябва да е, или „аляски“?

    Мерси и весели празници :- )

    Отговор
    • 575. Павлина  |  26.12.2015 в 13:13

      Здравей!
      Трябва да е аляски.

      Отговор
      • 576. multiskitnik  |  03.01.2016 в 14:21

        В такъв случай демонимът „аляскец“ ли е и къде може да се прочете как се образуват демонимите в българския език (особено в подобни не-българоезични случаи)?

        Мерси :- )

        Отговор
        • 577. Павлина  |  04.01.2016 в 12:03

          За съжаление, се затруднявам да дам съвет. Аз бих написала или казала жител на Аляска. Информация за образуването на имена на лица според произхода и населеното място може да се намери в изследвания по словообразуване и в граматики на българския език.
          http://mling.ru/iazik/bg/gramm_akadem_morf.pdf

          Отговор
          • 578. Владимир Данчев  |  04.01.2016 в 13:29

            Само за сведение – в анотацията за книгата „Alaska. Едно българско момиче в земята на Последната граница“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015 г., се използва „алясканци“. Не съм виждал самата книга, но може да се предположи, че и в нейния текст се използва същата форма.

            Във форумите срещнах „небрасканци“.

            Има някаква логика, ако за отправна точка се вземе предвид обстоятелството, че всички те са америКАНЦИ, т. е.:

            Америка – АмериКАНЦИ, Американец
            Аляска – АлясКАНЦИ, Алясканец
            Небраска – НебрасКАНЦИ, Небрасканец

            Отговор
            • 579. Спас Колев  |  04.01.2016 в 16:22

              То има някаква логика и в „алясчани“ – ако тръгнем от традиционни форми, като „банчани“ и „кривопаланчани“. :)

  • 580. румен  |  16.12.2015 в 0:05

    Здравей, Павлина,

    Имам въпроси за използването на местоимения. Ще ги илюстрирам с примери:

    За кого става дума в местоимението „го“ в следния текст:
    „Иван поздрави Петър. Него го харесваха.“?

    Имам спомен, че местоимението трябва да замества предишното съществително (или друга част на речта, които може да замества едно местоимение) в текста, което е от същите род и число. Тогава „го“ трябва да е референция към „Петър“.

    Може и да има правило, че е към последния подлог – тогава „го“ би било референция към „Иван“.

    Какво става, ако няма контекст – има ли многозначност или тя се изчиства от граматиката?

    Ако има силен контекст и е интуитивно ясно (от човек, който не знае правилото, ако такова съществува) за кого/какво става дума, взима ли надмощие контекстът върху граматиката? Тя (граматиката) прескриптивна или дескриптивна е? Тоест може ли да се наложи над „common sense“-а и да дефинира дадена конструкция за „грешна“, или зависи от това как се употребява езикът.

    Ако има наистина такова правило, то то има ли аналози? Напр. какъв е подлогът в изречение, където е изпуснат?

    Съжалявам, ако въпросите ми надвишават седмичния лимит, но са тясно свързани.

    Отговор
    • 581. Павлина  |  17.12.2015 в 7:59

      Здравей, Румене,
      В примера за Иван и Петър не е съвсем ясно кого харесват, макар че аз клоня към Петър. Не ми е известно правило, съгласно което местоимението замества последната част на речта от предходното изказване, към която би могло да се отнесе, или пък към подлога.
      На въпроса за контекста и граматиката ми е трудно да отговоря, но общо взето, смисълът от граматичните и другите правила е да въвеждат ред, така да се каже, в книжовния език, и не е добре да влизат в противоречие с “интуитивната яснота” или пък с естествената човешка реч. Забелязвам, че понякога твърде много акцентираме върху правилата за сметка на “common sensе”-а. Типични примери за противоречие са правилото за пълния/краткия член и за бройната форма/мн.ч.
      Има и прескриптивна, и дескриптивна граматика. Нашата е предимно прескриптивна.

      Отговор
      • 582. румен  |  17.12.2015 в 23:21

        Мерси за отговора!

        И други източници потвърдиха, че май няма такова правило.

        Но се чудя как стои въпросът с „който“, „която“ и т.н.. Днес видях това изречение от един плакат относто природни бедствия:

        „Определете лице за връзка между членовете на семейството, което е извън вашия регион.“

        „което“ може да се отнася за „семейството“, както и за „лице“. Тук пак ли е двусмислица, ако не може да се изведе от контекста? Чудя се, защото сега сме в рамките на едно сложно изречение, а не на отделни. Тоест може да се засяга от граматиката по-пряко.

        Отговор
        • 583. Павлина  |  19.12.2015 в 22:50

          Да, пак има двусмислица. Граматиката не е всесилна и не може да компенсира дефектите в смисъла на речта.

          Отговор
  • 584. Стела  |  08.12.2015 в 21:28

    Здравей, Павлина!

    Gaudeamus igitur! Нека любознателният и вечно търсещ студентски дух да те съпътства винаги!

    Чудех се тези дни дали фразите „ремонтирам нещо“ и „правя ремонт на нещо“ имат еднакво значение в нашия език. Когато става въпрос за ремонт на часовник, сякаш е така, но когато правя ремонт в къщи…? Защото „да правя ремонт в къщи“ не винаги означава да поправям (ремонтирам) нещо, а по-скоро да реновирам нещо. Та с две думи, може ли човек да каже, че си ремонтира къщата, когато просто си сменя тапетите?

    Отговор
    • 585. Павлина  |  09.12.2015 в 10:43

      Здравей, Стела!
      Дано наистина никога не изгубим любознателността си. Но и светът ни помага – развива се с такива бесни темпове, че непрекъснато трябва да се учим, за да сме адекватни.
      Възможно е наистина ремонтирам да се свързва с някакви механизми и машинарии най-общо казано, докато правя ремонт се асоциира с къщата по-скоро. Но абсолютно разделение няма, става въпрос за предпочитане на единия или на другия израз. Би могло да се направи интересно проучване впрочем. При едно бързо търсене “правя ремонт на двигателя” и “ремонтирам двигателя” в Google се получават 793:12 300 резултата. А за “правя ремонт на детската” и “ремонтирам детската” – 271:3. Любопитното е, че за банята резултатите са приблизително равни – може би заради водопроводната част.

      Отговор
      • 586. Стела  |  09.12.2015 в 21:47

        Благодаря за светкавичния отговор :)! И хубава вечер!

        Отговор
  • 587. Иванов  |  08.12.2015 в 13:38

    Здравей, Павлина! Вчера приятелката ми приготви сандвичи, които аз много харесах, след което й написах смс:

    „Сандвичът много ми хареса!“

    От тогава споря с нея и цялата й рода дали трябва да се ползва пълен или кратък член за „сандвич“.

    Би ли помогнала, моля?
    Благодаря!

    Отговор
    • 588. Павлина  |  09.12.2015 в 10:24

      Здравей!
      Тук няма какво да се спори. Правилно е да е с пълен член, защото думата е подлог. На невярващата рода може да изпратиш този линк: http://kaksepishe.com/palen-chlen/

      Отговор
  • 589. Мирчева  |  03.12.2015 в 20:50

    От тест е. Учителката се е престарала.

    Отговор
    • 590. Павлина  |  03.12.2015 в 23:08

      Няма да си спестя сарказма тогава. Така образуваното сложно прилагателно не е пълно, трябва да се включи още нещо: папа-Йоан-Павел-Второвите послания.

      Отговор
  • 591. Рамирес  |  02.12.2015 в 22:43

    Здравей, Павлина. Какъв е правилният ред за изреждане на обстоятелства за място, време и причина, когато се изреждат в едно изречение и се отнасят към едно и също? С други думи – правилната подредба на въпросите „какво“ „къде“ „кога“ и „как“.

    Отговор
    • 592. Павлина  |  04.12.2015 в 12:31

      Словоредът в българския език е свободен и няма строги правила за подреждането на отделните части на изречението. Обикновено обстоятелството за време е най-свободно и може да стои и в началото на изречението, преди сказуемото и другите обстоятелства. Обстоятелството за начин е най-здраво свързано с глагола и стои след него, но нерядко може да мине и пред него. Обстоятелството за място също може да стои в началото на изречението. Обикновено се избягва струпаването на обстоятелства. Но общо взето, редът на обстоятелствата много зависи от конкретното изречение и може да има различни варианти.

      Отговор
  • 593. Мирчева  |  02.12.2015 в 21:02

    Павлина,как се пише ? Папайоанпавловите послания….

    Отговор
    • 594. Павлина  |  02.12.2015 в 22:29

      Това част от някакъв тест ли е? Нормалният израз е “посланията на папа Йоан Павел”. Другото е езикова схоластика и безцелни упражнения по правопис.

      Отговор
  • 595. Владимир Данчев  |  30.11.2015 в 14:23

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за изречението „Билети на касата“, с което обикновено завършват писмените обяви за предстоящи обществени прояви от всякакво естество, които са с платен вход.

    Досега не съм видял обява, завършваща с „Билети – на касата“. Не е ли това граматически правилното ?

    Отговор
    • 596. Павлина  |  01.12.2015 в 7:46

      Да, редно е да има тире, което да замества пропуснатия глагол се продават.

      Отговор
      • 597. Владимир Данчев  |  03.12.2015 в 12:42

        Благодаря ти, Павлина.

        Мисля, че същото се отнася и до друга често срещана фраза в края на обяви – „Вход свободен“. Би трябвало да бъде „Вход – свободен“, нали така ?

        Изобщо, прави ми впечатление, че текстовете на разлепваните печатни обяви, специално в София, като че ли не преминават през някакъв предварителен езиков контрол. За предприятията и търговските обекти такъв контрол според мен очевидно има, защото лично аз много рядко забелязвам правописни грешки в надписите на фирмите им, особено ако за изработката и поставянето им са направени по-значителни разходи.

        Разполагаш ли с информация, дали съществува контролен орган, който да полага всеобхватни грижи за езиковата страна на заобикалящата ни градска среда ?

        Отговор
        • 598. Павлина  |  03.12.2015 в 23:11

          Да и за свободния вход важи. Впрочем тези надписи вече са се установили без тире и предполагам, че ако се сложи тире, тогава би ни направило впечатление.

          За съжаление, няма кой да обгрижва надписите на обществени места в нашите градове и села, защото явно хората, които ги изработват, смятат, че българския си го знаят и не е необходима консултация с по-начетени от тях.

          Отговор
          • 599. Спас Колев  |  04.12.2015 в 8:36

            Е, „Вход свободен“ може да се разглежда и като стилистична инверсия. :)

            Отговор
            • 600. Павлина  |  04.12.2015 в 11:44

              Поначало може, ама стилистична инверсия на табела, хайде холан! :)

          • 601. Анонимен  |  04.12.2015 в 9:39

            Често срещано, уви, сред българите, които работят с… английски език…

            Отговор
  • 602. Антония  |  25.11.2015 в 21:24

    Здравей, Павлина! Ето ме не само като художник, ами и като питащ художник :-). Думата „правоъгълник“ – как може да бъде пренасяна? В текст, който получавам от коректор е пренесена „правоъ-гълник“ и това много, много ме озадачи. Моите познания по пренасяне са, че на „ъ“ не пренасяме, но знам ли… Благодаря ти и сърдечни поздрави!

    Отговор
    • 603. Павлина  |  26.11.2015 в 21:27

      Здравей, Ния,
      Правилата за пренасяне на думи са обтекаеми и противоречиви в известна степен. От една страна, не бива да се пречи на правилното смислово възприемане на думите, а от друга – деленето на думите става на принципа на скандирането, което ще рече на срички. Ясно е, че са немалко случаите, в които границите между сричките не съвпадат с границите между морфемите, които са основните части на думата, носещи нейния смисъл. Когато трябва да се пренесе сложна дума някъде около границата между нейните две части, аз специално не се колебая, че трябва да се раздели точно там, между двете смислови съставки: право-ъгълник. Иначе, няма изрично правило, че не може да се пренася на ъ.

      Отговор
      • 604. Антония  |  30.11.2015 в 14:59

        Благодаря ти, Павлина! Специални поздрави!

        Отговор
  • 605. Мирчева  |  24.11.2015 в 19:54

    Павлина, похвала за книгата ти. Нужна и полезна!

    Отговор
  • 607. Стефан  |  23.11.2015 в 17:20

    Здравей, Павлина.

    Ще стреляме оттук и ще продължим напред.

    или

    Ще стреляме от тук и ще продължим напред.

    Отговор
  • 609. радев  |  10.11.2015 в 2:50

    Питанка имам за краткото изписване на „какво“, „какъв“ и „каква“. Да, вероятно няма правило за това, но все пак. „к’во“, „к’ъв“, „к’ва“ или “ ‘кво“, “ ‘къв“, “ ‘ква“? Аз мисля, че вторият вариант е „по-правилен“. Аналогично на „защото“ – „щото“, „къде“ – „де“. Друг интересен момент в е връзката между „какво“ – “ ‘кво“ – „ко“ – „що“.

    Отговор
    • 610. Павлина  |  11.11.2015 в 20:41

      Не съм поглеждала от този ъгъл – има основание наистина.

      Отговор
  • 611. Владимир Данчев  |  09.11.2015 в 14:58

    Здравей, Павлина,

    Сред някои изявени български езиковеди битува мнение, че двойните гласни и съгласни в българския език се предавали с една, каквито по принцип били „реалните възможности на българския фонемен инвентар“.

    От справочника „Как се пише“ оставам с впечатление, че, например, допускаш английското „cool“ да се изпише (и произнесе) „куул“.

    Моля те за мнението ти по предаването на двойните гласни и съгласни в езика ни.

    Отговор
    • 612. Павлина  |  11.11.2015 в 20:48

      В случая с куул съм се придържала към цитирания източник, който е академично издание, но и не възразявам принципно срещу предаването на дългите гласни в новозаетите английски думи с две букви. Реално тези думи се употребяват от хора, които в някаква степен владеят английски и се влияят от оригиналното произношение. Все по-силно ще става това влияние и според мен няма да можем да удържим на дългите гласни, респективно на изписването им с две букви. Това е само моя скромна прогноза.

      Отговор
  • 613. Владимир Данчев  |  03.11.2015 в 22:50

    Здравей, Павлина,

    Имаш ли сведения, какво е довело до заемане в българския език на английската дума OVERLOCK под формата ОВЕРЛОГ, а не ОВЕРЛОК ?

    Отговор
  • 615. Христина Павлова  |  30.10.2015 в 10:32

    Здравей Павлина,
    Как е правилно да се каже:
    Може ли да попитам ? или Мога ли да попитам ?

    Отговор
  • 617. Миглена Доган  |  22.10.2015 в 21:28

    Здравейте,

    Пиша по повод наречие, за което не откривам много информация в интернет, а подръка нямам правописен речник, тъй като съм в чужбина.

    Как се пише „налиния“, когато се използва като наречие, за да изразим на разположение, в наличност?

    Пр.: налиния ли си довечера за кино?

    Досега винаги съм го писала слято поради аналогичност с „налицè“ , „подръка“ и пр., но някак неестествено изглежда на моменти Правилно ли е това уподобяване?

    Поздрави и предварително благодаря за отговора!

    Отговор
  • 619. Бойка Недева  |  16.10.2015 в 14:12

    Здравейте, Павлина,
    Имам нужда от помощ, за да разгранича чуждите думи в българския език, образувани с наставка –ция, -шън и –ейшън. Порових доста в интернет, но не намирам нужния ми отговор. Ясно е, че са латинизми, но защо маркетизация е със суфикс -ция?
    1. презент-ация /от англ. present-ation/,
    • маркетиз-ация и демаркет-из-ация /от англ. marketiz-ation/,
    • бонифик-ация (от англ. bonific-ation),
    • дистрибуция, промоция, облигация,
    • дюрацията (удължи дюрацията на облигациите с две и половина години).
    2.промоушън – (от англ. promotion [prə’mouʃn]);
    • опшън/с – (от англ. option [‘ɔpʃn]);
    3. презентейшън – (от англ. presentation [,prezən’teiʃn]);
    • организейшън – (от англ. organization [,ɔ:gənai’zeiʃn]);
    • облигейшън (от англ. obligation [,ɔbli’geiʃn])
    • корпорейшън – (от англ. corporation [,kɔ:pə’reiʃn]);
    • компетишън – (от англ. competition [‘kɔmpi’tiʃn]);
    • продакшън – (от англ. production [prə’dʌkʃn

    Отговор
  • 621. сандра  |  08.10.2015 в 16:45

    Здравеи Павлина моя въпрос е :
    Членуваи с пълен и кратак член во единствено число :
    Връх,гръб,дълъг,крак,кръг,мъж,син,
    като включиш всяка от формите в изречения .Предварително благодаря

    Отговор
    • 622. Павлина  |  08.10.2015 в 20:10

      Това ми прилича на задача за домашно по български език. Тук отговарям на езикови въпроси.

      Отговор
  • 623. Мирчева  |  07.10.2015 в 15:54

    Павлина, моля за разяснение на употребата на прилагателното РЕЧЕВ или РЕЧЕВИ. В тълковния речник думата я няма.

    Отговор
    • 624. Павлина  |  07.10.2015 в 18:18

      Означава ’който се отнася до речта’: речеви етикет, речеви нарушения, речева ситуация, речева комуникация.

      Отговор
    • 625. Владимир Данчев  |  08.10.2015 в 9:58

      Имам далечен спомен, че поне един от известните български езиковеди окачествяваше „речеви“ (с ударение върху и – то) като русизъм и препоръчваше „речев“ (с ударение върху първата сричка). С ударение върху първата сричка според него би трябвало да бъдат и „речева“, „речево“ и пр.

      Отговор
  • 626. Владимир Данчев  |  07.10.2015 в 10:48

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за правилното членуване на съществителното „помияр“ при вулгарната му употреба за лице от мъжки род. „Помиярят“ или „помиарът“ би била правилната форма ?

    Предварително се извинявам за грозната дума, но за жалост тя е в употреба и по отношение на лица.

    Отговор
    • 627. Павлина  |  07.10.2015 в 18:15

      Здравей,
      Правилно е помияръ(т). Това е отстъпление от правилото, защото думата има наставка -ар.

      Отговор
      • 628. Спас Колев  |  08.10.2015 в 8:18

        Хм, всъщност това не е ли систематично след -яр – не се сещам за вариант -яря(т).

        Отговор
        • 629. Павлина  |  08.10.2015 в 9:12

          коняр – коняря; леяр – леяря; иманяр – иманяря; титуляр – титуляря

          Отговор
          • 630. Спас Колев  |  08.10.2015 в 9:53

            Е, явно аз съм в отстъпление от правилото. :)
            Не бих се замислил да напиша „титулярът“.

            Отговор
            • 631. Владимир Данчев  |  17.10.2015 в 18:25

              Здравей, Павлина,

              Днес прочетох в „Литературен вестник“, бр. 26 / 2015 г. (електронната версия), статията „50 – годишният юбилей на държавния поет“. Автор на статията е Пламен Дойнов – поет, драматург и литературен историк, и в нея той анализира творческия път на поета Любомир Левчев.

              Направи ми впечатление, че в текста на няколко места е изписано „юбилярът“, респективно „юбиляра“, вместо нормативните „юбилярят“ и „юбиляря“. Това изписване в литературно издание, неотдавнашното обсъждане в твоя блог и репликата на Спас Колев, че не би се замислил да напише „титулярът“, ме подтиква да се върна към тази интересна, според мен, тема.

              Както разбирам, на членуването на съществителни имена от мъжки род в единствено число, образувани с наставка -ар или -яр (книжар, месар, коняр и пр.), досега са посветени десетки езиковедски публикации и те са единодушни, че твърдият изговор (и правопис) – „книжара“, „месара“, „юбиляра“, „титуляра“, е некнижовен.

              Наскоро в едно от редовните си телевизионни участия езиковедът от БАН проф. Владко Мурдаров за пореден път се спря на този въпрос и преповтори това установено правило за членуване, към което последователно се придържат, както знаеш, и всички правописни речници.

              Характерна обаче бе спонтанната реакция на водещия, който, без да влиза в спор с професора, само отбеляза, че „титулярят“ трудно се произнася. Лично аз съм склонен да се съглася с него и да преразгледам досегашното си мнение в подкрепа на нормата. Сигурен съм, че ако се вслушаме, да кажем, в разговор между езиковеди в коридор на Института за български език на БАН обсъждащи, примерно, титуляр на някоя длъжност в техния Институт, ще чуем „титулярът“, а не „титулярят“. Във форумите дори срещнах мнение от рода на „цялото ми същество въстава срещу изговор „титуляря“.

              В този смисъл, може би трябва да се помисли за нюансиране на общата норма и формулиране на правило, например (изказвам аматьорско мнение), че ако в сричката, предхождаща члена, има „я“ – както е в „юбиляр“, „титуляр“ и др., за благозвучие членуването следва да е твърдо – „юбилярът“, „титулярът“ и пр.

              Бих оценил високо твой коментар.

            • 632. Павлина  |  19.10.2015 в 7:23

              Проблемът с титуляря и юбиляря се задълбочава и от това, че те не са образувани на българската почва. Първото е заето от латински чрез немски, а второто – от руски. Много трудно е да се осъзнае, че там има наставка -яр, особено в титуляр. Поне в момента правилото за употреба на член -я(т) се основава на морфемния състав на думата: пазарът, букварът (нямаме наставка -ар), но книжарят, месарят (имаме наставка -ар).

              Аз мисля, че е разумно да се допуснат дублетни членни форми (като начало) за думите с наставка -яр. Те не са толкова много на брой, може би десетина. Така писмените книжовни форми ще се доближат до преобладаващите форми в устната реч: юбилярът, титулярът, огнярът, леярът.

            • 633. Владимир Данчев  |  03.05.2016 в 10:10

              В „Правописен речник на българския книжовен език“, София, 1960, Държавно издателство „Народна просвета“, съставители: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков, с удоволствие прочетох: „титуляр, титулярът“. Имали са усет хората …

        • 634. Владимир Данчев  |  08.10.2015 в 9:28

          Струва ми се, че са немалко на брой. В момента се сещам за юбиляр (юбилярят) и титуляр (титулярят).

          Отговор
  • 635. Росен  |  29.09.2015 в 10:55

    Здравей, Павлина! Днес се замислих за нещо – защо думата „глава“, когато се употребява със значението на „ръководител“, е от мъжки род? Поводът за това дойде от словосъчетанието „държавен глава“.

    Отговор
    • 636. Павлина  |  30.09.2015 в 17:23

      Здравей!
      Не ми е известно как и кога исторически се е появила тази употреба. Предполагам, че е наследена от времето, когато висшите държавни постове са се заемали само от мъже.

      Отговор
      • 637. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 8:33

        В руския език също се употребява, например за кмет “Городская глава”. Но и тук е в женски род. Макар основната дума в езика да е гОлова. Явно глава, както и много други български думи, са останали в официалния език от времената на старобългарската средновековна литература.

        Отговор
  • 638. Криси  |  25.09.2015 в 8:47

    А може ли да попитам относно едно своеволие, което си позволявам? Целодневно пиша много дати и ми е много досадно, затова взех да пиша така: 1.7.2017 г., като елиминирам нулите – 01.07.2015 г. Груба грешка ли е, за да спра да го правя?

    Отговор
    • 639. Павлина  |  26.09.2015 в 7:57

      Обсъждали сме ги преди 4 години – коментар 396 по-горе. Оттогава не съм научила нищо ново. Ако Спас Колев знае дали съществува някакъв стандарт, моля да каже.

      Отговор
  • 640. Криси  |  24.09.2015 в 10:23

    Здравей!
    Не се сещам кой освен теб ще ми даде правилен отговор, дори и да ми е странен въпросът. Защо пишем Източна Румелия, а не Източна Ромелия, което означава Източна Римска империя, както са ни означавали турците. На латински нали се пише Imperium Romanum?
    С благодарност, че те познавам, Криси.

    Отговор
    • 641. Спас Колев  |  24.09.2015 в 11:37

      Същият въпрос може да се зададе и за Рим. :)

      „Румелия“ е лесна – производна на арабската форма, преминала в европейските езици през турски. С „Рим“ май не е ясно как е станало.

      Отговор
      • 642. Криси  |  24.09.2015 в 14:35

        Точно и за Рим коментирахме с една колежка. Павлина сигурно ще ни обясни.

        Отговор
        • 643. Павлина  |  25.09.2015 в 6:57

          Павлина не знае отговорите на всички езикови въпроси. Специално за Рим и Румелия не съм се интересувала, а за да се стигне до обяснението, предполагам, че са нужни познания, каквито не притежавам.

          Отговор
      • 644. Павлина  |  25.09.2015 в 6:58

        Благодаря, не знаех за Румелия.

        Отговор
      • 645. Владимир Данчев  |  25.09.2015 в 11:07

        Бих могъл само да цитирам рядко грешещия немски филолог, славист и балканист Макс Фасмер (1886 – 1962), който в своя „Етимологически речник на руския език“ дава следните обяснения:

        Румелия – от тур. Rümali, собствено „гръцка страна“, от араб.-тур. Rûm и тур. äl „страна“;

        Рим – най-вероятно заемка от древногорнонемското Rûma, на готски Rūma „Рим“, като германското „r“ е било заместено с меко „r“.

        Отговор
      • 646. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 8:50

        На тази карта: https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX областта на изток от Константинопол, обхващаща района на Одрин и достигаща до Пловдив е наречена RUM-IILI, което преведено е „Земя на ромеите“. Знаем, че така гърците са се самонаричали през средните векове. В древногръцкия език има дума РОМ, която е означавала укрепено войсково подразделение. Митът за Римската империя се формира в следствие на това, че много по-големи градове в Европа имат ROMAN в състава на името си. Това, чисто и просто, е означавало, че в града има укрепено войсково подразделение, което може да защитава пазара, населението и да даде войска, в случай на поход през земите му. По-късно турците са започнали да наричат местното завладяно население на Византийската империя с думата RUM. Така е и до днес. Може би думата друм има някаква връзка с това.

        Отговор
      • 647. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:13

        Думата Рим, употребявана за името на италианската столица се е утвърдила с употребата ѝ в руския език. След падането на Константинопол
        през 1453 г. изчезва от картата на света най-голямата и мощна държавна структура в южна Европа. Руските царе на север са започнали да се отъждествяват за приемници на загиналата империя, особено след като са имали и благородната ромейска кръв във родовете си. Руската държавната машина, заедно с православната църква са започнали да изграждат мита за „Третия Рим“, в какъвто са се стремили да превърнат столицата си Москва. Под „Втори Рим“ се е разбирал Константинопол, наследник на първия Рим. По-късно, с подмяната на руската царска фамилия с такава от германски произход, те започнали да се наричат Романови, като по западен образец са я пишели Roman, а -ов са слагали за благозвучие.

        Отговор
    • 648. Пламен Кочев  |  04.05.2017 в 9:02

      А относно „Източна Румелия“.
      На много древни карти с името Румелия, Ромелия (зависи кой картограф как го е писал) се е обозначавала областта на изток от Константинопол, та чак до земите на Солун и Охрид. На много карти, например, областта между Одрин и Константинопол (сегашна западна Тракия) се е изписвала като Романия. Всичко това има връзка със завладяната Ромейска империя от турците. Така ТЕ са наричали тези области, а дотогава ромеите са си ги наричали просто Македония. Да, Македония се е простирала на земите на днешна Тракия – от Одрин до Охрид. И когато, след Освобождението, се формира България на север от Балкана, освободените земи на юг се обособяват под името Източна Румелия, тоест източната част на областта Рум-иили, https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX влизала в състава на Османската империя. А не, както Вие смятате, че „източна“ означавало Източна Римска империя.

      Отговор
  • 649. Таня Добрева  |  14.09.2015 в 17:51

    Здравейте!
    От скоро в администрацията, в която работя се спазват стриктно правилата при оформяне на официална кореспонденция, което е прекрасно.
    Възникна, обаче спор относно изписването на адресата. Според мен е недопустимо да се използва абревиатура, а следва да се изписва цялото име на структурата, отдела, дирекцията и т.н. В текстовата част може да се използва абревиатура /за първи път в скоби/, едва след като вече е било изписано пълното наименование.
    Права ли съм?

    Отговор
    • 650. Павлина  |  14.09.2015 в 19:21

      Здравейте,
      Не ми е известно да има такова изискване – в адресата да не се допускат абревиатури. Дори напротив: ако трябва да се изпише цялото название, ще са нужни два-три реда например. Важно е да е ясно какво точно означава абревиатурата. Бихте ли ми казали кои са тези правила за оформяне на официална кореспонденция? Не знам да има общоприети за цяла България, ако изключим тази инструкция.

      Отговор
  • 651. Еми  |  09.09.2015 в 16:51

    Здравейте,
    Интересува ме винаги ли в съчетанието „ли – или“, „дали – или“ има запетайка, съгласно Речник на БАН, 2012 г. В следният случай от книга, не е сложена:
    — Наистина ли всички тези хора заминават или пристигат? — попита той Насър.
    Според правилата би трябвало да има, но май в случая няма?
    Предварително ви благодаря за отговора.

    Отговор
    • 652. Павлина  |  10.09.2015 в 10:43

      Правилно е написано изречението. В този случай нямаме двоен съюз ли – или, а частица ли и съюз или. Наистина ли всички тези хора извършват някакви действия? Запетая щеше да има, ако изречението беше: Заминават ли всички тези хора, или пристигат?

      Отговор
  • 653. Любомира Петрова  |  05.09.2015 в 18:19

    Павлина, здравей! Моля, сподели мнението си във връзка с изписването на двойна специалност! В някои класове се изучават 2 специалности /поради ред причини/…
    Пример:
    1. „Технология на облеклото“/“Кетъринг“ ; 2. „Технология на облеклото/Кетъринг“ ; 3. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЛЕКЛОТО /КЕТЪРИНГ; 4. Технология на облеклото/Кетъринг.
    Интересуват ме кавичките. Предпочитам първия вариант…
    Много ти благодаря!
    Слънчева есен!:)

    Отговор
    • 654. Павлина  |  07.09.2015 в 6:20

      След като специалностите са две, защо тогава са разделени с наклонена черта? Наклонената черта означава “или”. Може би част от учениците изучават едната специалност, а другата част – другата? Иначе, аз съм за втория вариант. Ако специалностите са изписани самостоятелно, няма нужда от кавички.

      Отговор
      • 655. Любомира  |  07.09.2015 в 18:40

        Благодаря!

        Отговор
  • 656. Владимир Данчев  |  30.08.2015 в 10:35

    Здравей, Павлина,

    Днес за пореден път срещам глагола „ожесточавам“, употребен в необичаен за българския език смисъл: „България ще ожесточи наказанията за трафик на хора“ (изявление на външния министър Митов).

    Това е непохватна заемка от руски език, в който „ужесточать“ означава „правя по-твърд, по-строг“ – „жесткий“ е именно твърд, строг, а не жесток, за което си има дума „жестокий“.

    На български език обаче „ожесточавам“ е именно „правя някого да стане жесток“.
    Затова, вместо „ожесточавам наказанията“, на български би следвало да се каже, например, „втвърдявам наказанията“, „въвеждам по-строги наказания“ или нещо подобно.

    При подобни обстоятелства преди много години започна да се използва глаголът „отцепвам“ в смисъл „изолирам“, „ограждам“, например: „Полицията отцепи района около магазина“. Това също е заемка от руски език, но в него „оцепить“ произхожда от „цепь“ – верига. Обяснението е, че в миналото полицията е изолирала даден обект предимно чрез подреждане на полицаи във „верига“ около него (което няма нищо общо с каквото и да било „отцепване“). Доколкото разбирам, в българския език глаголът „отцепвам“ в това значение – „изолирам“, „ограждам“, вече е влязъл в речниците, но за българите, знаещи добре руски език, той в такъв контекст звучи донякъде комично.

    Искрено се надявам се и глаголът „ожесточавам“ в горното му значение да не се официализира.

    Явлението напомня за заемките в езика на войската ни непосредствено след Освобождението, които са в употреба до днес – „опрятен“, „уборка“, „полоса“ и пр. Тогава обстоятелствата обаче са били съвсем други – това са били думи, употребявани от руските офицери, обучаващи новосъздаваната българска войска, и те са били възприети механично, както несъзнателно всички ние възприемаме думи и термини, използвани от наши учители и преподаватели.

    Ще се радвам на твой коментар.

    Владимир Данчев

    Отговор
    • 657. Павлина  |  31.08.2015 в 7:27

      Здравей!
      Не съм срещала досега тази употреба на глагола. Явно е сравнително нова, защото не е отбелязана в академичния тълковен речник. Аз не бих я таксувала като възникнала под руско влияние, при положение че имаме глагол ожесточа в българския език и той си съществува още от старобългарския период. Според мен това е разширяване на лексикалното значение, което е естествен езиков процес. Имаме словосъчетания жестоки закони, жестоки правила, жестоки санкции – за мен е обяснимо и нормално тези неща да могат да се ожесточават. Възможно е тази нова употреба на думата да дразни, подобно на много нови употреби. Времето ще покаже дали ще се утвърди.

      Отговор
      • 658. Владимир Данчев  |  07.09.2015 в 20:44

        Благодаря, Павлина, съгласен съм, че е възможно това да е разширяване на лексикалното значение. Такова разширяване е обаче, според мен, най-малкото неуместно поради следните съображения по същество:

        Докато руският глагол „ужесточать“ придава смисъл на твърдост, строгост, българският глагол „ожесточавам“ отвежда, както посочваш, към представи за жестокост (например, на санкции, наказания), което в условията на демокрация вътре в страната е неприемливо, а още по-малко – в съвременното международно общуване, където дипломатичният тон и „политическата коректност“ не търпят дори намеци за „жестокост“ на контрол, санкции и пр.

        Отговор
  • 659. Диана Стоянова  |  04.08.2015 в 19:52

    Здравей, Павлина! Не намирам в речника правило за това дали трябва да се постави заглавието на произведението в кавички, ако искаш да напишеш план за него:
    „Под игото“, Ив. Вазов
    или
    Под игото, Ив. Вазов
    Кой от вариантите трябва да стои над плана?

    Отговор
    • 660. Павлина  |  05.08.2015 в 7:31

      Здравей, Диана!
      Ако трябва да се формализираме – с кавички.

      Отговор
  • 661. lusa  |  29.07.2015 в 19:14

    Здравей, Павлина! Как би трябвало да се напише коректно думата АЛИАНС в следния случай?
    Ще заведа детето си в алианса /Алианса, за да научи отлично чужд език.
    Благодаря ти! Хубаво лято!

    Отговор
    • 662. Павлина  |  29.07.2015 в 19:39

      Ако се следват официалните правила – с главна буква.

      Отговор
  • 663. Владимир Данчев  |  23.07.2015 в 20:55

    Здравей, Павлина,

    Според наблюденията ми, в хода на настоящата оживена дискусия за Висшия съдебен съвет стана актуален въпросът за правописа и правоговора на думата ДВУКАМАРЕН. Гугъл сочи, че в около половината от случаите се изписва ДВУКАМЕРЕН, а в говора по телевизиите според мен тази форма дори преобладава. Личното ми впечатление е, че ДВУКАМЕРЕН като че ли се произнася по-лесно от ДВУКАМАРЕН.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 664. Павлина  |  25.07.2015 в 8:41

      Правилно е двукамарен, защото ВСС ще се състои от камари, а не от камери.

      Отговор
  • 665. Диляна  |  23.07.2015 в 17:44

    Здравей, Павлина! Имам въпрос относно пунктуацията на следното изречение: „Година по-късно () с помощта на своите близки () момчето успя да се съвземе“.
    Трябва ли да се поставят запетаи на отбелязаните места и ако да, по кое правило се ръководим?

    Отговор
  • 667. М.  |  22.07.2015 в 9:24

    Здравей, Павлина!

    Първо бих искала да те поздравя за предрасния блог – открих го съвсем скоро, но вече прочетох с интерес доста голяма част от публикациите ти.

    Днес имам едно питане, свързано с правилата за изписване на главни и малки букви, както и с тези за поставянето на кавички.
    Става въпрос за следното изречение:

    „Той завършва специалност „Плакат“ във факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и магистратура по кино режисура в НБУ.“

    Приеми, че използваните главни букви и поставените кавички са условни. Интересуват ме актуалните правила за правилното изписване (в конкретния случай) на думите специалност / Специалност; „Плакат“ / Плакат / плакат; факултет / Факултет; Изобразително изкуство / изобразително изкуство итн.

    Благодаря предварително за отделеното време!

    Поздрави,

    Милена

    Отговор
    • 668. Павлина  |  22.07.2015 в 20:19

      Здравей, Милена!
      Ето така е правилно:
      Той завършва специалност „Плакат“ във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и магистратура по кинорежисура в НБУ.

      Отговор
      • 669. М.  |  28.07.2015 в 14:25

        Мерси много за бързия отговор :)

        Отговор
        • 670. М.  |  28.07.2015 в 15:51

          И още едно питане – пак горе-долу по същата тема: при изписването на думата КАТЕДРА трябва ли да се следва същата логика като при това на ФАКУЛТЕТ (т.е. трябва ли думата да се изпише с главна буква; пример: „Сега тя довършва доктората си на тема “Съвременна българска живопис” към Катедра “Живопис”, НХА)?

          Мерси предваиретлно!

          Милена

          Отговор
  • 672. Дарина  |  21.07.2015 в 21:47

    Благодаря ти за добре аргументирания отговор. :)

    Отговор
  • 673. Дарина  |  21.07.2015 в 21:03

    Здравей, Павлина!
    Според теб трябва ли (и защо) да се постави запетая след „черен“ в изреченията:

    Черен с големи цветни очички, той пъргаво кълвеше подхвърлените му зрънца.
    Той беше черен с големи цветни очички и разрошена опашка.

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 674. Павлина  |  21.07.2015 в 21:31

      Здравей!
      И в двете изречения е нужна запетая. Според правилото безсъюзно свързаните еднородни части се разделят със запетая, но специално при определенията това в много случаи е неприложимо. По-разумно е правилото да се свърже с изброяване, както е в тези примери.

      Отговор
  • 675. Анелия  |  15.07.2015 в 12:38

    Здравей, Павлина,

    Обръщам се с въпрос, по който, мисля, вече си писала, но не мога да открия публикацията.

    Правилно поставени ли са запетаите в следните две изречения?
    1) С настоящото писмо и във връзка с проведения телефонен разговор, бихме искали да отправим запитване.
    2) По молба на Иван, ти изпращам покана.

    Предварително благодаря!
    Анелия

    Отговор
    • 676. Павлина  |  16.07.2015 в 15:04

      И в двете изречения няма основания за запетая.

      Отговор
  • 677. Tsvetoslav  |  09.07.2015 в 11:02

    Здравейте, Павлина,
    Бихте ли помогнали със следното изречение:

    „Последното се отнася към първото както родът към вида.“

    Преди „както“ има ли запетая?

    Поздрави

    Отговор
  • 679. Мирчева  |  02.07.2015 в 22:25

    Павлина, здравей!
    Как е правилно да се напише?
    Опасност от падане от високо .
    Опасност от падане отвисоко .

    Отговор
    • 680. Павлина  |  06.07.2015 в 10:15

      Не знам как е правилно. Аз бих написала отвисоко.

      Отговор
  • 681. Павел  |  17.06.2015 в 15:03

    Благодаря за експресния отговор! Преди не ми беше удобно да пиша, че ми е важно да е днес :) Хубав ден!

    Отговор
  • 682. Павел  |  17.06.2015 в 9:56

    Здравей, Павлина,
    моля за твоята помощ, защото влязох в професионален спор за следния текст (запетайките в скоби са тези, които аз бих добавил):

    Уважаеми клиенти, бъдете бдителни, когато посещавате сайтове чрез препратки (,) и проверявайте тяхната автентичност. Линковете в настоящия имейл водят единствено до корпоративния сайт на банката до пояснителни текстове. Банката Ви напомня да опазвате Вашите лични данни. Настоящото писмо е предназначено за лично ползване единствено за лицата, на които е предоставено (,) и не може да се препраща на други без изричното писмено съгласие за това от банката.

    Предварително ти благодаря за отделеното време и за това, че те има, теб и твоя блог!

    Отговор
    • 683. Павлина  |  17.06.2015 в 14:13

      Здравей, съименнико,
      Трябва да ги има тези запетаи, защото затварят подчиненото изречение и в двата случая.

      Отговор
  • 684. Владимир Данчев  |  16.06.2015 в 9:10

    Здравей, Павлина,

    Защо, според теб, официалното название на града е „Хисаря“ ? Това ми звучи като неправилното „пазаря“. Не мислиш ли, че би било редно да се узакони срещаната все пак тук-там форма „Хисара“ ?

    Отговор
    • 685. Павлина  |  17.06.2015 в 8:52

      При имената на градовете и селата се предпочита местното название – то се приема за правилно. Има и изключения, например Бяла Слатина.

      Отговор
  • 686. Мирчева  |  14.06.2015 в 11:50

    Здравей, Павлина!
    С главна буква ли се пише фарисейски лъжи?

    Отговор
    • 687. Павлина  |  14.06.2015 в 14:36

      На какво основание би могло да се напише с главна буква?

      Отговор
  • 688. Tsvetoslav  |  10.06.2015 в 20:52

    Здравейте, Павлина. Има ли някъде обяснено каква е пунктуацията при цитиране с кавички. Например в следното изречение.

    Той каза: „Внимавай!“.

    или

    Аз попитах: „Къде е това?“.

    Въпросът ми е дали има точка след кавичките? Благодаря предварително.

    Поздрави

    Отговор
    • 689. Tsvetoslav  |  10.06.2015 в 22:16

      Попаднах на двете статии в g+, така че се извинявам за излишния въпрос.

      Отговор
  • 690. Мирчева  |  09.06.2015 в 8:24

    Здравей! Как се пише надобре или на добре?
    Работите не вървят надобре.

    Отговор
  • 692. Ма  |  08.06.2015 в 8:41

    Благодаря!

    Отговор
  • 693. Ма  |  02.06.2015 в 8:16

    Здравей!
    Олук или улук?

    Отговор
    • 694. Павлина  |  05.06.2015 в 8:50

      Подобни справки може да правите тук: http://kaksepishe.com/
      Използвайте полето за търсене.

      Отговор
      • 695. Ма  |  05.06.2015 в 9:37

        В речника от 1983 г. е и олук, и улук.
        В този от 2002 г. е само улук.
        В речника на чуждите думи в българския език обаче има само олук.
        В „101 въпроса за дублетите в българския език“ (1990 г.) думата не е посочена като дублет.

        Не съм сигурна, че има еднозначно мнение по въпроса.

        Отговор
        • 696. Павлина  |  05.06.2015 в 9:44

          Ако приемате, че “Официален правописен речни ка българския език” (2012), който е посочен като източник, е меродавен за българския правопис, отговорът е еднозначен. Ако не го приемате, може да постъпите, както намерите за добре. Но от трите речника, които са издадени от БАН, естествено, правилно е това, което е фиксирано в последния.

          Отговор
  • 697. али  |  31.05.2015 в 9:43

    Благодаря за винаги бързите отговори! Съжалявам, че ще те обезпокоя и с още нещо. Сигурно вече ти е досадила темата за дена и дни, но как все пак постъпва добрият коректор, когато трябва да остави само едното от двете? Исторически по-правилното дена „звучи“ ли или дни вече е станало по-препоръчително?

    Отговор
  • 699. али  |  28.05.2015 в 15:03

    Здравей, Павлина! Започнах един спор за това какво ще рече „до 01.06“, до 31.05 вечерта включително или до 01.06 вечерта включително или зависи от ситуацията. Благодаря!

    Отговор
    • 700. Павлина  |  29.05.2015 в 11:38

      Здравей!
      За да се избегнат недоразумения, се казва или пише “до 01.06 включително”. Но общо взето, се подразбира, че е включено, може би заради формулирането на сроковете за извършване на дадена дейност: срок 01.06 ще рече и 1 юни включително.

      Отговор
  • 701. Фил  |  24.05.2015 в 21:27

    Здравей!
    Тъй като днес е 24 май – честит празник! Както и благодарности за полезния сайт.

    Въпросът ми е исторически и по-скоро предизвикателство, а не конкретен казус за разрешаване. Пълният и краткият определителен член – кога и защо възниква това правило?

    Защо този въпрос? В Интернет е пълно с мнения за това колко ненужно е това правило, но някъде из всичките доводи ми убягва причината, поради която съществува, а и от кога датира. След като се спори за отмяната за нещо, би било редно да се види защо то е въведено на първо време, а чак след това останалите доводи от типа, че езиците вървят към опростяване. Това последното винаги ми е звучало някак като не много правилен довод, но езиковедите явно си знаете защо го казвате :)

    П.П.: Пишейки коментара си, се замислих за думата „Интернет“ и даже открих, че сте отговорили на питане за нея. В същото време си спомням как мен са ме учили, че тя са пише с главна буква, точно защото е име, име на глобалната мрежа, посредством която си общуваме в момента. Докато съществува и дума „интернет“, означаваща международна мрежа. Но времената се променят, а Интернет се приема все повече като даденост и поредното съществително (това важи не само за българския, но и за други езици).

    Хубава вечер!

    Отговор
    • 702. Павлина  |  25.05.2015 в 6:11

      Здравей и честит празник, макар и със закъснение!
      В последната част на тази статия е представена накратко историята на правилото. Това, че езиците вървят към опростяване, не е основният довод за премахване на правилото. Просто то е в противоречие с езиковата система, затова и трудно се усвоява.

      Отговор
  • 703. Стефан  |  19.05.2015 в 19:37

    Здравей, Павлина.

    Въпросът ми е свързан с частици от сорта на „бе“.
    Примерно в изречението: „На кого викаш глупак, бе“ има ли запетая пред частицата или не? И ако е възможно да обясниш някое правилно относно тези частици.

    Отговор
  • 706. Валентин Вълев  |  18.05.2015 в 19:04

    Добър вечер,
    моят въпрос е относно слагането на главни букви пред породи кучета и коне…
    На 14 съм и скоро ми предстои матура, ходих на уроци, там госпожата ни каза, че започват с малка буква, но не ни обясни защо … Госпожата в училище пък твърди точно обратното, питах майка ми и тя каза, че започвало с малка буква, заради някое правило, но го е забравила…
    Ако може малко помощ !!! Благодаря предварително !

    Отговор
    • 707. Павлина  |  19.05.2015 в 6:44

      Породите се пишат с главна буква и в кавички:
      Моето куче е порода “Доберман”.

      Ако с думата се назовава конкретно животно, тогава се пише без кавички и с малка буква:
      Твоят доберман има ужасен характер.

      Отговор
  • 708. ton4o95  |  13.05.2015 в 18:52

    Здравей отново (за пореден път всъщност), Павлина!
    Този път ме притесняват конструкции от типа на „той изглеждаше все едно…“ Трябва ли да има запетая след „изглеждаше“ и ако да, по силата на какво правило? Ето още една пример, в който уж конструкцията е същата, но тук като че ли по̀ се налага слагането на запетая: „Яденето беше студено(,) все едно никой не го беше притоплял.“

    Отговор
    • 709. Павлина  |  18.05.2015 в 7:35

      Здравей!
      Зависи какво има след все едно. Ако е просто изречение, както е във втория пример, се поставя запетая.

      Отговор
  • 710. Mircheva  |  12.05.2015 в 15:14

    Насърчаваме младите да четат книги за удоволствие, но и по този начин да станат по- грамотни. Това не може да се случи с книгите на издателство Сиела.