Заинтересувани от дублетността

01.08.2011 at 14:13 9 коментара

За първи път публикувам в блога си статия за това интересно езиково явление, с което всеки образован човек се е сблъсквал. Но все пак не е излишно да припомня какво представляват дублетите. Обикновено те се определят като изговорни и писмени варианти на една и съща дума, които са приети за книжовни, например обеца и обица, знам и зная, психологичен и психологически. Често дублетите стоят в основата на спорове (и между филолози, и между неспециалисти), което съвсем не е случайно. Самото им наличие е показател за някаква неустановеност и несигурност в езиковата система, но същевременно чудесно илюстрира това, че езикът се развива чрез вариране [1]. Той ни предоставя прекрасна възможност да избираме между различни варианти, за да бъдем адекватни на речевата ситуация.

Ето и конкретния повод за тази статия.

Въпрос от Светла Енчева
Преди малко влязох в спор – заинтересован и заинтересуван дублетни форми ли са? Интуицията ми шепне, че са думи с различни значения – човек е заинтересован, ако има интерес от нещо, и заинтересуван, ако нещо му е станало интересно. В този смисъл, не ми звучи правилно да се каже заинтересувана страна – струва ми се, че трябва да се пише заинтересована страна. Но преди малко ме контрираха, че в речници тези думи са дадени като дублетни, и като отворих първия попаднал речник в интернет, така и се оказа. Моята езикова интуиция ли греши, или речниците не са съвсем прецизни и/или става дума за тенденция в развитието на езика, която още не е отразена в речниците?

Моят отговор
Преди няколко години интуицията ми шепнеше същото, което шепне днес на Светла. Дори настойчиво ми говореше, че между заинтересуван и заинтересован има семантична разлика. Останах учудена, когато отворих речника и прочетох, че всяка от думите се употребява с две значения: “1. Който изразява интерес към нещо… 2. Който очаква някаква полза, изгода от нещо или някого” [2]. Това означава, че двете думи са дублети.

В един по-стар, но също авторитетен речник думите заинтересован и заинтересованост обаче се свързват с проявен интерес към нещо заради материални и други облаги, а глаголът заинтересувам означава “възбуждам любопитството или интереса на някого, привличам вниманието на някого към нещо; заинтригувам”. Все пак рязка разграничителна линия и тук липсва, защото заинтересуваност по значение е приравнена на заинтересованост, а заинтересовам е определена като остаряла дума, чието значение е идентично на заинтересувам [3].

Дотук беше заплетено, а сега се надявам да започнe да се прояснява. Най-вероятно думата заинтересован е навлязла в българския език от руския, за който е характерeн суфиксът -ова- [4], и значението ѝ е било ’който би имал полза, изгода’. Мога да предположа, че тя е била необходима като термин в съдопроизводството например (заинтересована страна).

Макар заинтересован да се употребява като прилагателно име, всъщност представлява минало страдателно причастие и “поведението” му се оказва зависимо от онова, което става в глаголната система. А там наставката -ова- (бинтовам, облицовам) е недолюбвана. Съществителните и прилагателните имена си харесват -ува-, защото е характерна за съвременния български език [5], и предпочитат да се съчетават с нея, за да образуват глаголи (глад > гладувам; интерес > интересувам; хитър > хитрувам).

Именно с това тежнение към глаголи с наставка -ува- може да се обясни паралелната употреба на заинтересован и заинтересуван, без да се прави семантично разграничение. Според мен улесняващо е било обстоятелството, че двете значения са близки и дори понякога е спорно дали интересът е безкористен, или напротив, свързан е с очаквана облага.

За сравнение нека да видим какви са отношенията между образован и образуван например. Двете думи имат съвсем различни значения и не се смесват (поне в преобладаващия брой случаи). За това несъмнено роля е изиграла широката употреба на образование, от една страна, и образувам, от друга, с които се асоциират съответно образован и образуван.

Думите заинтересован и заинтересуван се използват сравнително рядко, а сродните им заинтересованост/заинтересуваност и заинтересовам/заинтересувам – дори още по-рядко, което също съдейства за тяхната лабилност. Нормата допуска паралелната им употреба и с двете значения, посочени по-горе, затова всеки може да направи своя избор свободно и съобразно езиковите си предпочитания.

______________
[1] И. Харалампиев. Развойни процеси в съвременния български език. В. Търново, 2009, 53–56.
[2] Речник на българския език. Т. 5. С.: БАН, 1987, с. 332.
[3] Речник на съвременния български книжовен език. Гл. редактор Ст. Романски. Т. 1. С.: БАН, 1955, с. 382.
[4] 101 въпроса за дублетите в българския език. Съст. Е. Георгиева, П. Баракова. С., 1990, с. 99, 105.
[5] Всъщност праобразът на наставката -ува- в старобългарския език е именно -ова-. Вж. И. Харалампиев. По историята на българския глагол (Възникване на а-спрежение). – В: По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. В. Търново, 2006.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология, Правопис. Tags: , , .

Медийни проблеми ;) Пълният член се употребява не само при подлога

9 коментара Add your own

  • 1. Светла  |  01.08.2011 в 15:37

    След такъв блестящ анализ няма какво да направя, освен да благодаря :-).

    Отговор
  • 2. Емил А. Георгиев  |  01.08.2011 в 17:45

    Бях готов да се хвана на бас, че гореописаната (и отхвърлена) семантика наистина съществува -)!

    Лично аз бих употребил заинтересован само в правен контекст.

    Цитат от чл. 26 (1) на Административно-процесуалния кодекс: „За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.“

    Поздрави,
    Емил

    Отговор
    • 3. Павлина  |  01.08.2011 в 19:12

      Бих се учудила, ако един юрист не намира разлика между заинтересуван и заинтересован. Предполагам, че твоите колеги биха приели употребата на заинтересуван в правен контекст само с пистолет, опрян в слепоочието.

      Поздрави и от мен! :)

      Отговор
  • 4. Спас Колев  |  02.08.2011 в 18:12

    Може би все пак случаят не е просто преход от „заинтересовам“ към „заинтересувам“, а постепенна дивергенция (прехвърляне на семантичната разлика към фонологията).

    На тази мисъл ме наведе примерът ти с „образовам“/“образувам“, при който е възможно подчертаното семантично разграничение да е резултат от историческо развитие (т.е. първоначално двете думи може би също са били заменяеми). Например, на френски „formation“ се използва и за образуване, и за образование (в определен контекст, паралелно с „éducation“).

    Отговор
    • 5. Павлина  |  03.08.2011 в 23:02

      Трудно ми е да кажа как се е развил процесът, но съм по-склонна да мисля, че преди време повече хора са влагали разлика в смисъла на заинтересован и заинтересуван, отколкото днес. Трябва да се изчете доста литература от края на ХIХ – първата половина на ХХ век, за да се проверят хипотезите. А и руската лексика допълнително усложнява картината.

      Отговор
  • 6. гарга  |  05.08.2011 в 17:32

    Хм, ми на мен все ми се струва, че си има разлика и че трябва да я има, това не мога никак да го възприема! Мисля си, че даже между това -овам и -увам има някаква неясна смислова разлика. Може и да си въобразявам, де. Но ми се струва, че тия думи с -овам, примерно бинтовам, облицовам, но и поцинковам, мариновам, … образовам … все са свързани с това един човек да прави нещо на друг човек или предмет. А с -увам активният елемент е по-скоро самия елемент, който се бунтува, царува или образува. Нали както едно е някой да се страхува, друго – да застрахова някого…. Ами не знам, може и само така да ми се струва :)

    Отговор
    • 7. Павлина  |  07.08.2011 в 11:26

      Гаргичке, наистина има разлика: глаголите с наставка -ова- означават най-вече че действието се извършва с помощта на предмета, посочен от мотивиращото име (бинт > бинтовам, марината > мариновам, преса > пресовам), а глаголите с -ува- имат по-широко значение. Обаче наставката -ува- се изживява като господстваща (и наистина е такава), затова настъпва колизия при някои думи. Горкото ни езиково съзнание, на какви изпитания е подложено! ;)

      Отговор
  • 8. Михаил  |  30.11.2011 в 21:31

    Павлина,

    Днес срещнах думата (д)жумерка изписана без ‘д’ отпред. Също и кр(о/у)тон. След известни човъркане къде ли не, така и не успях да установя 100-процентов отговор на въпроса: „Как е правилният вариант?“
    Надявам се да ми помогнеш в този случай. ;)

    Отговор
    • 9. Павлина  |  01.12.2011 в 9:08

      Думата кротон е включена в правописния речник – пише се с , но подозирам, че тя означава само растението кротон, а не нещо, което се слага в супата например. В многотомния речник на българския език има статии за кротон (растение) и крутон (парченце хляб). Следователно съветът ми е да използваш крутон, когато си на кулинарна вълна.

      Изписването на джумерка/жумерка засега не е нормирано. В споменатия многотомен речник присъстват и двете форми на тази диалектна дума: джумерка и жумерка.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: