Пълният член се употребява не само при подлога

05.08.2011 at 9:41 37 коментара

Отскоро се подвизавам в новата социална мрежа Google+. (Всъщност няма как да е отдавна. ;) За да бъде пребиваването ми там по-смислено, започнах да публикувам кратки напътствия под надслов “Вечерен урок по правопис/пунктуация”. Някои от уроците ще препубликувам и тук.

В унисон с публикациите на Светла Енчева и Иван Стамболов в техните блогове относно последния законопроект за българския език, да разгледаме една типична грешка, която се допуска при членуването на съществителните имена от мъжки род.

Доста хора са запаметили правилото по следния начин: с пълен член се членува подлогът в изречението; щом като думата не е подлог, тя се пише с кратък член. Не е точно така обаче. Пълен член получава не само подлогът в изречението, но и именната част на съставното именно сказуемо.

Какво представлява това сказуемо? То се състои от глагол с абстрактно или избледняло лексикално значение и именна част (съществително, прилагателно или разширена именна конструкция). Типични глаголи, с които се образува такова сказуемо, са: съм, бивам, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (’превръщам се в някакъв’). Например в изречението Бирата изглеждаше студена и наистина се оказа такава имаме две съставни именни сказуеми: изглеждаше студена и се оказа такава.

Ето и грешките в законопроекта (по-точно в мотивите към него):
Езикът е основния (правилно: основният) градивен елемент на нацията.
Това не е първия (правилно: първият) опит за регламентиране (тук бих добавила на) въпроса с българския език на законодателно ниво.

Още два примера с други глаголи, образуващи съставно именно сказуемо и налагащи употреба на пълен член:
Възможно е Тунис да стане първият истински реформатор в арабския свят.
Този цвят ми изглеждаше най-красивият на света.

Написах този урок доста набързо. След като прочетох по-внимателно законопроекта, открих още три грешки при членуването.

Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва
Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: .

Заинтересувани от дублетността Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/за това

37 коментара Add your own

  • 1. Димитър Христов Димитров  |  05.08.2011 в 10:01

    Благодаря ти за тази публикация Павлина! Вече следя новите ти статии в е-мейла си и съм много доволен! Продължавай все така да ни образоваш, имаме нужда!
    Желая ти всичко най-добро!

    Отговор
    • 2. Павлина  |  05.08.2011 в 10:08

      Макар че има риск да заприличам на строга учителка с показалка в ръка, ще продължавам. Ако поучителният тон ви дойде в повече – сигнализирайте. :)

      Отговор
      • 3. Zahari Zarkov  |  23.08.2011 в 9:53

        Павлина, браво за статията! откога се мъча с това съставно сказуемо. Благодаря!
        Но моля, не ставай проводник на „модерните“ думи, които ни заляха от медии и вестници, та чак забравихме богатството на езика си.
        Няма „риск“ има „опасност“ в случая.

        Отговор
        • 4. Павлина  |  24.08.2011 в 15:47

          Zahari Zarkov, моето отношение към чуждите думи в нашия език е по-либерално. Учудвам се, че точно риск е на твоя прицел, това е утвърдена чуждица. Какво щеше да кажеш, ако знаеше, че използвам и фаворизирам например? ;)

          Мисля, че когато чуждите думи се употребяват с мярка, не дразнят. Също така мисля, че те изкуствено се демонизират. Най-общо становището ми е представено тук.

          Отговор
  • 5. Димитър Христов Димитров  |  05.08.2011 в 10:11

    Нищо подобно! По-добре да ни учиш ти, отколкото да си останем невежи. Аз лично предпочитам строгият тон, отколкото да си тъна в неведение! :-)

    Отговор
  • 6. Емил А. Георгиев  |  05.08.2011 в 10:53

    Винаги може да се научи нещо ново, еле пък по отношение на родната ни реч омайна сладка -).

    Добавил съм блога ти в „любими“ на Топблоглог, за да го следя от близо.

    Поздрави,
    Емил

    Отговор
  • 7. Милена  |  05.08.2011 в 10:56

    Браво, Павлинче! Хиляди благодарности!

    Отговор
  • 8. Мила  |  05.08.2011 в 11:20

    Павлина, тонът ти (преминавам на „ти“) е повече от премерен и в никакъв случай – назидателен или поучителен, в лошия смисъл. Не бива да се тревожиш прекалено за начина на поднасяне, ако човек е влязъл специално, за да почерпи информация точно от твоя блог. Няма такова нещо като „Кажете ми как се играе голф?“, след което: „Ама защо ми говорите като много знаещ?! Това ме засяга!“. ;)
    Моля, чувствай се свободна „да конспектираш“ по каквато и да било „хлъзгва“ тема, т.к. винаги ще се намерят достатъчно хора, които да сметнат прочетеното (припомненото) за полезно и необходимо!
    Радвам се винаги на публикациите ти и всяка прочетена считам за личен плюс. :)

    Отговор
  • 9. Bogomil Dimitrov  |  05.08.2011 в 13:46

    Здравейте Павлина,
    намирам опитите за поставяне на езика, включително и писмената му форма, в рамка за изключително вредно действие. Езика е средство, а не цел и единственото, което трябва да се прави с него е да се добавят инструменти, така че да има повече възможности за използване (подвижност на определителния член – да може да се поставя пред думата, както е било в старата форма и след нея, както е сега, връщане на ѣ) и да се премахват ненужни и пречещи такива – пълният член. Ако помислим, езика е нужен за да предава смисъл и всяко разсейване и отдалечаване от тази му функция е вредно. Момента, в който въпроса за пълния член се намеси в мислите на автора, е когато езика е престанал да изпълнява функцията си на средство и се е превърнал в цел…
    А Вие какво мислите по въпроса?

    Отговор
    • 10. Павлина  |  07.08.2011 в 11:08

      Здравейте!
      Според мен рамка трябва да има. От книжовната форма на езика има смисъл и полза. Да се замислим само какво би станало, ако всеки започне да се изразява както му падне. Но ако Ви разбирам добре, Вие всъщност ратувате за “подвижност” на рамката. Аз също мисля, че сегашните правила са ненужно строги и ограничаващи, доста от тях бих окачествила като дребнави дори. Същевременно обаче осъзнавам, че е много трудно да се постигне оптимален баланс между книжовния език и живата езикова практика.
      Напълно съм съгласна с това, че не трябва да издигаме в култ езика, в частност книжовната му форма. Все пак неговата основна функция е комуникативната, той е най-вече средство, което ни служи, за да се разбираме (и да спорим, да се караме, да възразяваме ;).

      Отговор
  • 11. Ляо  |  05.08.2011 в 20:10

    Павлина, би ли казала дали след ‘означавам’ и ‘представлявам’ ще има допълнение или сказуемно определение? Например ‘Бракът представлява/означава съюзът между двама души’. Сказуемно определение, нали? :)

    Отговор
    • 12. Павлина  |  07.08.2011 в 11:59

      Че не е допълнение – не е със сигурност. Отнася се до подлога, следователно – с пълен член. Аз се замислих дали с тези глаголи не се образува съставно именно сказуемо. Не са посочени в академичната граматика като такива, а в Речник на българския език. Т. 13. С.: БАН, 2008, 1158–1160 пише, че представлявам се употребява със сказуемно определение. В това се съмнявам, защото лексикалното му значение е избледняло според мен.
      Ляо, имай предвид, че може да има сказуемно определение и към допълнението, например: Видях го наскърбен и унил. Успокояващото е, че членувани форми в тези случаи се срещат изключително рядко.

      Отговор
      • 13. Ляо  |  06.10.2011 в 16:00

        Привет отново и поздравления за професионалните успехи! :)

        Бях си написала коментара доста набързо – трябваше да уточня и че става дума само за част от значенията на двата глагола, но знаех, че така или иначе, ще ме разбереш.
        От отговора ти оставам с впечатлението, че под ‘сказуемно определение’ и ‘съставно именно сказуемо’ имаш предвид различни понятия. Аз съм свикнала със ‘сказуемно определение’, но знам, че става дума за едно и също нещо. Или аз нещо не съм разбрала?

        И пак нещо, свързано със сказуемното определение. Може ли да има сказуемно определение след предлог? Какво имам предвид: тези дни ми попадна едно книжле – “Българска граматика” от проф. Стефка Петрова. На
        с.52 пише следното: “Ако именното сказуемо е определено, то се членува. Ако е от м.р. ед.ч., членува се с пълен член като подлога: Тя се смята за най-хубавата. Той се смята за най-умният от всички.” Въпросът ми е за ‘за най-умният’. Всички знаем правилото, че след предлог не може да има пълен член. Това може ли да се смята за някакво изключение? Моля те да разясниш.

        И последно, за “гъзар” – -я/-ят ли ще приеме, или –а/-ът? Знам, че по правилата трябва да е с -я/-ят (както например тузар), но нещо не ми звучи.

        Благодаря ти. :)

        Отговор
        • 14. Павлина  |  07.10.2011 в 9:42

          От трийсетина години се прави разграничение между сказуемно определение и именна част на съставно именно сказуемо. Сказуемно определение има, когато сказуемото представлява пълнозначен глагол, например:
          Петър вървеше уморен и сломен от тъга.
          (Срв.
          Петър беше уморен и сломен от тъга.)

          За мен употребата на пълен член в конструкции като смятам се за… е изключително спорна. Аз бих поставила кратък член.

          За тузар, гъзар, титуляр, юбиляр важи законът за неутрализация на аломорфите. Виж тук и предишната публикация, към която съм дала линк.

          Отговор
          • 15. Ляо  |  10.01.2012 в 17:35

            Аз бях останала с впечатление, че в различните източници се използват различни термини. А в ‘Нов правописен речник’ се говори само за сказуемно определение. Много е объркано. :) Не се заяждам, разбира се, просто ми се искаше да изясня какво ти имаш предвид.

            А би ли обяснила твоите основания за краткия член при ‘смятам се за…’? Тук наистина има сблъсък на 2 правила, как да преценим кое е с предимство? Никога не съм задълбавала чак толкова в правилата за пълния и краткия член, но сега, след като попаднах на примера с ‘най-умният’, ме човърка.

            Благодаря!

            Отговор
  • […] Отскоро се подвизавам в новата социална мрежа Google+. (Всъщност няма как да е отдавна. За да бъде пребиваването ми там по-смислено, […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор
  • 17. Павлина  |  07.08.2011 в 10:10

    Емиле, Милена, Мила, благодаря! :)
    Мила, може да погледнеш коментар 307 в Езикови питанки – по проблема “Здравейте, Симона”.

    Отговор
  • […] Пълният член се употребява не само при подлога / Публикувано на 23.08.2011 […]

    Отговор
  • 19. Павлина  |  12.01.2012 в 8:59

    [В отговор на коментар 15 от Ляо]
    Страхувам се, че опитът ми за логично обяснение на приложението на едно ненужно и изкуствено правило в българския правопис в поредния частен спорен случай би прозвучал схоластично. Затова давам предимство на жизнеспособния кратък член, който отдавна е преборил пълния в българския език.

    Отговор
    • 20. ldtr  |  12.01.2012 в 23:51

      Най-после!
      Доброто победи, щастлив съм :)))

      Отговор
    • 21. Ляо  |  16.01.2012 в 11:11

      Ясно. :) Бях забравила, че недолюбваш правилото.

      Ако ми позволиш, няма да се съглася, че краткият член e преборил пълния. В някои краища на България се използва повече (или може би единствено) пълният член. Освен това ми прави впечатление, че журналистите – и изобщо водещите по телевизията – използват много пълния член, където трябва и където не трябва, като че ли с това информацията, която поднасят, ще прозвучи по-достоверно и убедително. Очевидно не знаят правилото, но отдават значение на употребата на пълния член. А миналата година, когато имаше дебат ‘за’ и ‘против’ пълния член, в интернет беше пълно с коментари от рода на ‘аз съм против отпадането на пълният член от българският език’. Тоест пълният член явно е достатъчно харесван, може би и заради това, че се е наложило мнението, че познаването на употребата му е критерий за грамотност. Нищо че не е ясно кога се употребява, важното е да присъства тук-там. :)

      Ако трябва да кажа моето мнение – свикнала съм с това правило, тъй като съм го научила много рано. Би ми било необичайно да спра да го прилагам. Но иначе отговорът ти напълно ме удовлетворява. Преди няколко дни претърпях инцидент, от който като по чудо се отървах без никакви наранявания. Та си дадох сметка, че в случая съм се вторачила твърде много в нещо, което не е чак толкова значимо. :)

      Отговор
  • 22. aninn  |  21.02.2012 в 1:43

    А как стои въпросът с обстоятелствата? Например: „Да се срещнем на площада. ПлощадЪТ(?), на който пускахме хартиени фенери.“ Винаги ми е било чудно.

    Благодаря.

    Отговор
    • 23. Павлина  |  23.02.2012 в 9:09

      Обстоятелствата получават кратък член. Във второто изречение аз бих употребила отново кратък член, защото според мен то представлява присъединителна конструкция (добавена нова мисъл по повод изказаното в предходното изречение) и обстоятелството се повтаря. Но от друга страна, може да е поредният частен проблем с пълния член.

      Отговор
      • 24. aninn  |  22.04.2012 в 9:19

        Благодаря!

        Отговор
  • 25. Vili  |  06.01.2013 в 16:10

    Темата за пълен и кратък член е много интересна. Както казваше сестра ми – „Това е критерий за грамотност.„ Според мен, в ежедневното писане не би трябвало да формализираме правилната употреба на пълен член. Що се отнася до офицЯлни :) документи, надписи и други, то е добре да се отнесем подобаващо. Преди време бях слушала в езиково предаване подробно обяснение за употребата на пълен член. Там се казваше, че е при подлог, но само ако има реално извършено действие. Например в „Магазина отваря в 9 часа„ се използва кратък член, тъй като магазина не може да „отвори„, а реалното действие отваряне се извършва от човека. Има ли актуална информация по този въпрос.

    Отговор
    • 26. Павлина  |  07.01.2013 в 9:18

      Информацията – така, както я чета в коментара ви, е невярна. Подлогът винаги се членува с пълен член. Специално по отношение на употребата на пълен и кратък член няма промяна в нормата. Правилно е да се пише Магазинът отваря в 9 часа.

      Отговор
  • 27. Кате  |  06.02.2013 в 17:50

    Току що осъзнах, че вече няколко пъти попадам на този блог в издирване на правилното.. и всеки път съм намирала търсения отговор. Та, реших, че е крайно време да благодаря! :) Обясненията винаги са били много разбираеми и абсолютно достатъчни. Благодаря за помощта! :)

    Конкретно към тази публикация ме доведе изречението „С нея случаят е същия(т)“, където правилото „той/него“ не ми вършеше работа. На помощ се притече приятелят ми, който посочи правилното, но така и не можа да ми даде, така да се каже, научната причина.

    Благодаря още веднъж за многократната помощ! :)

    Отговор
  • 28. Цветана Спасова  |  06.02.2013 в 22:47

    Без да се опитвам да изземвам функциите на Павлина :), в отговор на поставения въпрос си позволявам да цитирам обяснението на езиковедите от БАН в „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на изд. Просвета от 2011 г., а именно, че пълна членна форма се пише, когато „членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам, (в значение „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“). А сега по-простичко :)! На учениците това правило обяснявам най-общо по следния начин: ако пред и след глагола „съм“, както и при глаголи в значение на спомагателния глагол, трябва да се членува дума от м. р. ед. ч., то изборът е пълен определителен член. Може да не е много научно, но пък е плодотворно :). А колкото до правилото той/него – и във Вашия пример може да се приложи – той е той :)

    Отговор
    • 29. Vili  |  08.02.2013 в 6:41

      До – Цв. Спасова: Да, за това говоря и имам предвид. И в този случай не е ли правилно: Магазина отваря в 9 часа. и Магазинът е отворен.

      Отговор
    • 30. Кате  |  12.02.2013 в 14:09

      Благодаря за обяснението! :) Трябва да призная, че всички тези правила са вече твърде мътни (откакто началното училище остана така назад във времето), а пък все по-често ми се приисква някой да ми ги обясни като едно време. Радвам се, че има хора като Вас и Павлина! :)

      Отговор
  • 31. Bogdana  |  12.09.2013 в 19:22

    Здравейте,
    Днес се разрази малък спор относно това изречение „Ако спреш да вмъкваш лични нападки, обещавам другият път да махна кавичките“ и по-специално упортребата на пълния член в думата „другият“. Бихте ли ми обяснили коя форма на членуването е правилна в този случай.
    Благодаря Ви предварително за усилията!
    Поздрави,
    Б.

    Отговор
    • 32. Павлина  |  13.09.2013 в 7:29

      Здравейте!
      Който е заложил на краткия член, печели. :) Думата не е подлог в простото изречение обещавам другия път да махна кавичките. Вижте тук, правило 1, последния пример.

      Отговор
  • 33. Bogdana  |  13.09.2013 в 19:57

    Благодаря много! Сега е вече е ясно :)

    Отговор
  • 34. Дима  |  12.09.2015 в 11:44

    Здравейте! Имам една чуденка.С пълен член ли се членува подлогът, ако е в подчиненото изречение. Например:
    „Някои хора си мислят, че гръцкия плаж е каменист.“
    Гръцкия или гръцкият? Благодаря!

    Отговор
    • 35. Павлина  |  14.09.2015 в 7:08

      Няма значение какво е изречението – главно или подчинено. Трябва да е с пълен член.

      Отговор
  • 36. Владислав Владимиров  |  05.12.2016 в 9:39

    Как е по-правилно?Аз забравих германския език или аз забравих германският език!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: