Свое–чуждо в българския език

28.02.2011 at 9:36 2 коментара

Преди няколко месеца прочетох две статии, които ме наведоха на размисли за това как днес гледаме на чуждите влияния върху българския език, доколко сме зависими от исторически нагласи и с кои традиционни понятия си служим.

В “Езикът, с който говорим за битието на езика” Борислав Георгиев поставя въпроса за традиционното използване на изрази като замърсяване на езика, чистота на езика, нахлуване на чужди думи, защита на езика от нахлуващите думи, които той определя като екологични и военно-отбранителни метафори. Понеже те имат “враждебна конотация за българите”, авторът предлага “две други метафори с нулева конотация…: пиджинизация на речта и креолизация на речника”. Според Б. Георгиев въпросните процеси са “глобални и еднакви за всяка една реч и за всеки един речник, различни от английските. Ето защо битието на българския не се различава от битието на който и да е друг език, различен от английския, и дискутираните явления са редовни и нормални аз всеки един (“малък”) език” [1].

Пишейки “За обществените нагласи в полза на закон за българския език” [2], Петя Костадинова ги проследява още от времето на Възраждането, когато патриотичните настроения “се проецират върху все още бъдещия книжовен език. Така всяко нещо, свързано с българския книжовен език, започва да се оценява и през призмата… на “своето” – графичната система, словниковият състав, граматичната структура”. Една от основните теми в цялата следваща история на езика ни, както пише авторката, е “борбата за българското в българския книжовен език”.

Доколко днес все още сме подвластни на критичните настроения спрямо чуждите влияния върху българския език? Дали традиционните враждебни нагласи към не-своето не ни пречат да погледнем с по-други очи на широко навлизащите в речта ни английски думи и изрази и да приемем този процес като естествен? А вместо да критикуваме, дали не е по-полезно да се опитаме да посочим конкретните проявления на влиянието и да разберем неговите механизми?

Темата ще има продължение.

––––––––
[1] В: Закони на/за езика. С., 2004, 58–66. Текстът на статията е доста близък до третата част на една публикация от Б. Георгиев, която е достъпна в интернет.
[2] В: Закони на/за езика. С., 2004, 13–29.

Английски езикови модели в българската реч (1) Народна Република България
Английски езикови модели в българската реч (2) Имайте хубав ден!
Английски езикови модели в българската реч (3) Имате ли идея какво става с представите?

Entry filed under: Език мой – приятел мой. Tags: , .

Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът Диахронично* (13). Закрити врата

2 коментара Add your own

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: