Да подходим с експертност към експертизата

Да го кажем ясно: днес експертността е в немилост – авторитетът ѝ неумолимо спада, а думата, с която по-често я назоваваме, всъщност… значи нещо друго. В последните години свикнахме да чуваме, че еди-кой си притежавал експертиза. Поне е ясно защо се получава така: съществуващата вече в българския език заемка експертиза безкритично се натоварва със значението, което думата expertise има в английския – ’специални познания, умения, опит в определена област’.

Да, обаче в нашия език думата експертиза е утвърдена отдавна и означава ’разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Натоварването ѝ с ново значение не е нещо неестествено, но пък и не е желателно, особено в словосъчетания като “имам експертиза”. Какво всъщност имам – знания и опит или заключение от експерти?

Основните причини за употребата на експертиза с новото значение според мен са две:

1. Огромното лексикално влияние на английския език върху българския в последните десетилетия, улеснено не само от навлизането на новите технологии, но и от това, че огромна част от работещите и учещите българи активно използват английски в ежедневието си.

2. Нашата езикова леност. Вместо да потърсим различна и по-точна дума за понятието, ние употребяваме чуждата. Не само защото е по-престижна (звучи по-така), но и защото ни идва наготово и не се налага да мислим, да търсим, да пробваме, да отиграваме варианти.

Езикът е такъв, какъвто ние, говорещите и пишещите, го моделираме. Отказвайки се обаче да търсим думите, които точно изразяват нашите мисли (на съответния език), попадаме в мъглява зона – там, където събеседниците ни могат да вложат в тях произволен смисъл.

Advertisements

10.05.2018 at 19:52 5 коментара

В джендема на етимологията

Точно там попадна един висш духовник, който се опита да направи научен принос, изнамирайки общо начало на думите джендър и джендем – тези думи, заяви духовникът, имали общ индоевропейски корен и той означавал ни повече, ни по-малко, а именно ’ад’.

Това, казах си, трябва да се провери. Етимологията е наука интересна и понякога се оказва, че общо начало имат думи, за които простосмъртният не подозира, че са свързани по някакъв начин (например поляна и план; простак и стоя).

Да отворим сега дебелите книги и да видим откъде са се взели джендърът и джендемът. Според етимологичния речник думата джендем е извървяла дълъг път. В българския е дошла чрез турски (cehennem) от арабски (ğehennem), където пък се е появила от иврит  [1]. Така стигаме до еврейското Ge Hinnom, което, за да не звучи толкова странно и далечно, всъщност съответства на гръцката γέεννα, проникнала в старобългарски и църковнославянски и позната ни от словосъчетанието геена огнена – и да, това е синоним на ада наистина.

Но да се върнем на еврейското Ge Hinnom и да потърсим “адския” индоевропейски корен. Това словосъчетание означава ’долина на [синовете на] Еном’, която се е намирала на юг от Йерусалим и в нея са се извършвали езически ритуали, свързани с изгаряне. Явно геената се е сдобила с “адско” значение по-късно – то не е заложено в нея изначално, с някакъв индоевропейски корен.

Опитах се все пак с чужда помощ да разбера нещо за етимологията на еврейското ge (долина) в Ge Hinnom. Възможно е gai (ge) да е свързано със старогръцката дума за земя – γῆ, за чийто произход не се знае нищо със сигурност, но може би отвежда към езика на прединдоевропейски субстрат.

Сега да проследим и етимологията на думата джендър. Тук нещата са доста по-ясни, а веригата не е толкова дълга. Английското gender (разбира се, не с това значение, което се дискутира днес) e заето от старофренски – gendre, genre ’вид’, ’характер’, което се корени в латинската дума genus ’род’, ’вид’, а тя вече има индоевропейски корен *gene- ’раждам’.

Стана ясно, че: 1) джендър и джендем нямат общ произход; 2) джендем вероятно няма индоевропейски корен; 3) нито коренът на джендем, нито коренът на джендър имат нещо общо с ада; 4) до езикови аргументи не бива да се прибягва, ако преди това не са направени необходимите справки.

“Преди да заговориш, обмисляй”, казано е в Светото писание (Сир. 18:19). Редно е един висш духовник да е чел тази книга и да се съобразява с нейните повели. За мен поведението и думите му са крайно недостойни за неговия сан.

_______________________________
[1] Български етимологичен речник. Т. 1. Ред. В. Георгиев. С., БАН, 1971, с. 360.

30.01.2018 at 21:01 6 коментара

Да изясним това дали има запетая

Пунктуацията на изреченията, въведени с въпросителна дума (кой, какъв, как, къде, какво, защо, дали и др.), е уредена подробно в последния “Официален правописен речник на българския език” (С., БАН, Просвета, 2012, 80 – 81; по-нататък – ОПРБЕ). В общия случай пред въпросителната дума не се поставя запетая:

Най-накрая се разбрахме къде да се срещнем утре.

По-подробно правилата са представени тук.

В ОПРБЕ обаче липсва специално указание за случаите, в които пред въпросителната дума стои показателното местоимение това. Трябва ли да се пише запетая между това и въпросителната дума?

Проблемът има предистория. В официалния правописен речник от 1983 г. в такива случаи “се допуска” (т.е. не е задължително) да се пише запетая. Запетая се допуска и ако подчиненото изречение, въведено с въпросителна дума, пояснява непосредствено стоящо пред него съществително име:

Моят живот зависи в известен смисъл и от това, как ще се разреши този въпрос.
Смущава ме мисълта, дали нейното съгласие е искрено. [1]

В академичната граматика не е обърнато специално внимание на пунктуацията в интересуващите ни случаи. Те се разглеждат заедно с останалите подчинени определителни изречения със съотносителна дума (т.е. при наличие на пояснявано съществително име или показателно местоимение в предходното изречение се пише запетая). В конкретните примери в целия раздел пунктуацията е следната:

В детската стая започна инструктирането как да се храни бебето…
… една права (ненасочена) може да се насочи точно по два начина според това, коя от двете посоки върху нея се избира за положителна.
Това вавилонско стълпотворение поражда проблеми, как да се изхрани този народ… [2]

В “Нов правописен речник на българския език” от 2002 г. не успявам да открия специални указания за пунктуацията на интересуващите ни случаи.

Как да постъпваме сега (2017 г.) при съчетания от това/съществително име и просто изречение, въведено с въпросителна дума? Конкретното правило, към което трябва да се придържаме, е общото – т. 89.1 (стр. 80) в ОПРБЕ:

“Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. (…)
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.”

При положение че има общо девет правила за пунктуацията на простото изречение, въведено с въпросителна дума, и нито едно от тях не се отнася за това, за мен е несъмнено, че кодификаторът е решил да отнесе този случай към общото правило. Още повече – сродният случай със съществително име, което е пояснявано от просто изречение, въведено с въпросителна дума, е недвусмислено подведен под общото правило.

Важно е това как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.
Става дума за това кой смело харчи парите на данъкоплатците.

_______________________________
[1] Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно издание. С., БАН, Марин Дринов, 1995, с. 71. Подчертаването с получерен шрифт във всички цитирани примери е мое.

[2] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, с. 313, 320, 321.

12.12.2017 at 8:14 6 коментара

Статуята на Свободата

Случва се понякога: зададат ми въпрос, аз понечвам да напиша веднага отговора, но изведнъж се сепвам и си казвам, че всъщност случаят не е толкова елементарен и трябва да се размисля повече.

Въпросът беше за изписването на Свободата в Статуята на Свободата. Символът на САЩ е известен по цял свят, но не всички знаят историята му и съответно за каква свобода става дума – за общото понятие (съществително нарицателно име) или за нейно олицетворение (съществително собствено име). Самият вид на статуята насочва към второто. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, която освен от скулптора Бартолди е пресъздавана и от други хора на изкуството – да споменем Свободата води народа от Йожен Дьолакроа.

Разбира се, трябва да отчетем, че на плочата в лявата ръка на женската фигура е гравирана датата на подписването на Декларацията за независимостта и така се отдава почит и на свободата (с малка буква). Но все пак в съзнанието надделява внушението за Свободата, олицетворена от внушителната женска фигура. Това се потвърждава и от начина, по който американците наричат статуята – Miss Liberty или Lady Liberty.

Благодаря на Ани Бахчеванова, с която обменихме мисли и сведения по проблема. Тя разсея и последните ми съмнения за изписването на Статуята на Свободата със следните думи: “Свободата е олицетворена в женски образ на богиня, а не е просто мемориал с форма на паралелепипед и с надпис”.

26.10.2017 at 17:52 2 коментара

“Лидъл” или “Лидл” – това е въпросът

В тази статия ще стане дума само за изписването на търговската марка и нищо повече. :)

Попитаха ме как трябва да се пише името на компанията с кирилица, и аз най-чистосърдечно отговорих, че трябва да е “Лидъл”. Причината е, че при предаване на чужди имена с кирилица по правило се вмъква [ъ] между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна: Grenoble – Гренобъл; Sartre – Сартър (макар че творбите му са издадени под името Сартр) [1].

Последва обаче коментар, че може волята на фирмата да се разминава с правилното изписване. Как да постъпим тогава?

Всъщност каква е волята на фирмата? Корпоративната воля, както се казва, е изразена в Търговския регистър, където фигурира “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Както научих от адвокат Емил А. Георгиев, специалист в сферата на марките, няма изричен закон или друг нормативен акт, който да регламентира изписването им с кирилица. Според него в такъв случай е редно да се зачете волята на фирмата.

Колкото и да не ми се иска да пиша “Лидл”, трябва да призная, че споделям това мнение. Гледам на името като на собствено име (каквото е в действителност), чийто притежател е заявил как иска да го наричат, съответно да го изписват. Сещам се за два примера от практиката си: Костантин и МАрия. В първия момент си мислиш, че има грешка, но не – имената са верни.

Би било добре, когато чуждестранните фирми навлизат на българския пазар, да се съобразяват с учленителните навици на българите, за които е трудно да произнесат [лидл], както и [метр], [театр], затова казват [лидъл], [метър], [театър]. Несъответствието между изговора и изписването винаги води до проблеми в изписването и съответно чуждестранната фирма рискува да вижда името си в различни варианти, когато е написано с кирилица.
________________
[1] Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 33, т. 27.6.1.

06.09.2017 at 21:57 12 коментара

В случай че се колебаете за запетаята

Саморазвиващите се болтове могат да бъдат и вдъхновяващи. Екипът на “Ауди България” пусна реклама с текст В случай че потрябват. Сред коментарите се появиха забележки, че е пропусната запетая. Опроверженията пък препращаха към kaksepishe.com, където пише следното:

В случай че представлява сложен съюз, който свързва две прости изречения в рамките на сложното. Запетая се поставя пред целия съюз.

Марко ще изпълнява и ролята на резервен пилот в тима на японците, в случай че стане нещо непредвидено.
Избягвайте да шофирате, в случай че сте ядосани, доста уморени или разтревожени.

Случаят с В случай че потрябват е малко по-различен от класическия, защото имаме едно просто изречение, а не две, свързани с въпросния съюз. Но все пак запетая пред че не е нужна. Защо?

Защото сложният съюз си е сложен съюз, той е равен по смисъл на ако, а освен това изображението замества липсващото второ или първо просто изречение:

В случай че потрябват, купете си тези болтове.
Купете си тези болтове, в случай че потрябват.

23.06.2017 at 9:10 10 коментара

Казусът с Марин Льо/льо Пен

Франция се намира между двата тура на президентските избори, а българският правопис е в ситуация след промяната на едно правило, което засяга името на госпожа Льо Пен – претендентка за поста.

Когато се изписва само фамилията, няма колебания, тъй като и преди, и сега първата дума започва с главна буква:

Льо Пен, Дьо Гол, Да Винчи, Фон Нойман, Ван Бастен

Когато обаче льо, дьо, да, фон, ван са в средата на името, правописът вече има история. Според предишния официален правописен речник служебните думи – предлози, съюзи, членни форми – се пишат с малка буква (1), следователно:

Марин льо Пен, Шарл дьо Гол, Леонардо да Винчи, Джон фон Нойман, Марко ван Бастен

В последния меродавен правописен речник обаче правилото е променено и главните (съответно и малките) букви се предават според оригиналната форма на името (2). Мислех си, че по същество нещата си остават същите, когато имената се предават на български, но името Marine Le Pen ме изненада, защото в оригиналната му форма определителният член се пише с главна буква. И така, правилно е:

Marine Le Pen – Марин Льо Пен
Charles de Gaulle – Шарл дьо Гол
Leonardo da Vinci – Леонардо да Винчи
John von Neumann – Джон фон Нойман
Marco van Basten – Марко ван Бастен

Благодаря на Георги Рашев и Иван Конакчиев, които ми обърнаха внимание на казуса, както и на Екатерина Крумова за разясненията.

––––––––––––––––––––––––––
(1) Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 71, т. 48.6, заб. 1.
(2) Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 35, т. 32.1.

03.05.2017 at 8:49 Вашият коментар

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 426 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 195 431 посещения