От утре правописът е олимпиада

Заглавието е плах опит за перифраза на израза Светът е олимпиада. Само след ден започват Олимпийските игри в Рио де Жанейро и сред ключовите думи в медийните публикации, обзалагам се, ще бъдат олимпиада, олимпийски игри, Рио, лека атлетика, бокс, плуване и още десетки названия на спортове, спортни термини, имена на медалисти…

Как да изписваме правилно олимпиада, олимпийски игри, летни олимпийски игри?

1. Пишем с главна буква, когато става въпрос за конкретна олимпиада, защото това е собственото име на тази олимпиада:

Утре се открива Олимпиадата в Рио.
Утре се откриват Олимпийските игри в Рио.
Утре се откриват Летните олимпийски игри в Рио.

Забележете (да, особено вие, които се влияете от английския правопис :), че когато собственото име се състои от две или повече думи, само първата се пише с главна буква.

Особен случай е 31-ви Летни олимпийски игри/ХХХI Летни олимпийски игри, за чието правилно изписване няма ясно официално указание. Мисля, че главната буква тук намира опора в един пример (по друг повод) в предишния официален правописен речник (от 2002 г.): Х Международен конгрес. Ако поразсъждаваме, може да стигнем до извода, че все някак собственото име трябва да проличи, затова първата дума след числителното редно име, изписано с цифри, получава главна буква.

2. Пишем с малка буква, когато става въпрос изобщо за олимпиада, защото тогава съществителното име е нарицателно:

Тя е само на 25 години, а ще участва в трета поредна олимпиада.
Най-голям брой златни медали в едни олимпийски игри печели американският плувец Майкъл Фелпс – 8 златни отличия по време на Олимпиадата в Пекин (2008).
Най-голямото международно спортно събитие са летните олимпийски игри, които се провеждат на всеки четири години.

С мисълта, че съм изпълнила “олимпийския” си дълг към родната журналистика, оставам на спортна вълна. :)

04.08.2016 at 16:20 Вашият коментар

Как се преизказва минало неопределено време?

Вчера се проведоха два изпита по български език и литература: зрелостни (за дванайсетокласниците) и национално външно оценяване (за седмокласниците). Преглеждайки задачите и ключа с верните отговори на въпросите за седмокласниците, се замислих над въпрос 14:

Преобразувайте глаголните форми в изречението в преизказни глаголни форми.
Във връзка с това се е съхранила традицията, според която домашно изпеченият хляб се разчупва, а не се реже.

Верните отговори според ключа са: се съхранила, се разчупвал, (не) се режел

Проблемна за мен е първата преизказна форма, която е трансформация на се е съхранила. Без съмнение се е съхранила е форма за 3 л. ед.ч. минало неопределено време, а ако разтворим дебелите книги, ще установим, че съответната преизказна форма е образувана от била + миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. С други думи: се е съхранила се преизказва със се била съхранила.

От друга страна, конкретно в това изречение се била съхранила няма да звучи добре. И тук поне аз стигам до заключението, че е можело задачата да се прецизира или още по-добре – да се подбере друго изречение от текста, което да не поражда възможности за вариации.

При това положение се надявам, че учениците, които са написали се била съхранила, няма да бъдат ощетени с една точка от проверяващите – не би било честно.

П.П. Междувременно отговорите са били променени и сега вместо се съхранила фигурира била се съхранила.

19.05.2016 at 15:43 Вашият коментар

Кога се пише запетая?

В предговора на правописния речник отговорът на този въпрос във вид на правила заема 10 страници. Случвало се е да ми го зададат и аз да се чудя как да отговоря.

Мисля, че би имало полза от концептуален отговор на въпроса, така да се каже, защото принципните положения в българската пунктуация си остават достояние на специалистите.

1. Запетая в сложното изречение.

Според мен основните пунктуационни грешки се допускат именно в сложното изречение. Затова започвам с него. Също и защото то е благодатна почва за запетаите.

1.1. Първо ще припомня какво е сложно изречение. Сложно е всяко изречение, в което има две или повече сказуеми. Още по-просто казано – в което има два или повече глагола.

Колкото глагола има в едно сложно изречение, от толкова прости се състои.

За да поставяте правилно запетаите, трябва да умеете да разделяте сложното изречение на прости, като групирате смислово думите около всеки глагол (сказуемо). Всеки смислов сегмент от сложното изречение, групиран около глагол, представлява просто изречение. Ето един пример:

Аз обясних правилото, ║ те ме разбраха, ║ след което веднага го приложиха.

1.2. Ако трябва да запомните едно нещо от тази публикация, нека е следното: принципът е, че запетаите в сложното изречение се поставят на границата между всеки две прости изречения в него.

И още едно пояснение, което би трябвало да запомните: пред думите че, но, когато, който, ако и т.н. се поставят запетаи не заради самите думи, а защото обикновено те се оказват на границата между две прости изречения. Природата на тези думи е такава – те са съюзи и ни служат, за да съюзяваме простите изречения в сложно изречение.

1.3. Тъй като доста пишещи българи свързват запетаите с определени думи, а не със структурата на изречението (в случая разбирай деленето на сложното изречение на прости), те смятат, че щом в изречението има който/която/което/които, трябва да напишат запетая пред думата. Е, невинаги. В горния пример запетаята не е пред което, а се измества с една дума, защото след което е сложен съюз (състои се от две думи), а запетаята не може да минава през него. Тя стои пред целия съюз.

Още два примера, в които към простия съюз са се присламчили и други думи, затова запетаята трябва да се измести по-вляво:

Свазилендският крал си поръча реактивен самолет за 45 млн. долара, въпреки че кралството му е затънало в дългове.

След 1950 г. са построени много от съществуващите и днес хотели, собствеността на които обаче се сменя многократно.

1.4. От основния принцип за поставяне на запетаи в сложното изречение (т. 1.2) има множество изключения, разбира се. Какъв принцип би бил той, ако е последователно прокаран? Изключенията са представени в отделни статии в Как се пише?, към които давам линк. Тук не представям изключенията изчерпателно.

И така, на границата между две прости изречения в сложното не се поставя запетая, когато са свързани със:

1.4.1. Съюза и.

1.4.2. Съюза или.

1.4.3. Съюза да.

1.4.4. С въпросителна дума (дали, кой, какъв, кога, къде, как, защо и др.).

1.4.5. Със съчетание от уточняваща дума (само, единствено, едва, чак, именно, точно и др.) и съюз (когато, където, докато, ако, защото и др.):

Мачът ще се отложи само ако вали проливен дъжд.
Гостите подраниха ║ и дойдоха
точно когато си простирах прането.

1.4.6. Със съчетание от частицата не и съюз:

Тръгнах с джипа към пожара не за да ставам герой, а за да помогна.
Някои от училищата и детските градини се строят
не където има нужда, а където има място.

2. Запетая в простото изречение.

Припомням, че просто изречение е това, в което има само едно сказуемо (глагол). Макар да е просто, може да има доволно сложни казуси, в които да се чудиш има ли запетая, или няма.

2.1. В простото изречение има различни вметнати части.

2.1.1. При част от тях се пишат запетаи.

2.1.2. При друга част не се пишат запетаи.

2.2. В простото изречение има обособени части, които по принцип се отделят със запетая. По този проблем не съм писала специално, но давам линк към правила и обяснения, които ще ви послужат – т. 1.3; 1.5; 12.

2.3. В простото изречение има еднородни части. Пунктуацията им и до днес ми създава проблеми. Затова предпочитам да обвързвам поставянето на запетая с изброяването на отделни еднородни елементи, а не със синтактичната категория еднородни части.

В нашата поликлиника работят лекари с различни специалности: педиатри, пулмолози, невролози, кардиолози, алерголози и др.
Досега не беше срещала толкова елегантен, красив, магнетичен и интелигентен мъж.

Оставам с надеждата, че съм написала ясна, систематизирана, полезна статия.

31.03.2016 at 7:16 2 коментара

Какво бележим с буквите Ю и Я

Няколко основни пункта за буквите Ю и Я. В първи клас няма как да се обясни всичко – просто защото не може да се асимилира на тази възраст. Но на по-късна може. Да запълним някои бели полета в знанията за родния ни език и писменост.

1. Категорично и безусловно грешно е да се смята, че Ю и Я са звукове (гласни). Това са букви, с които бележим комбинация от два звука или от признак на звук (това е по-сложно, ще го обясня) и друг звук (гласна).

2. С буквата Ю се бележи:

2.1. Комбинация от звуковете Й + У в две позиции:
– в началото на думата – юнак [йунàк]*
– след гласна – каюта [кайỳта]

2.2. Комбинация от признака палаталност (мекост) на предходната съгласна и гласната У.
Да вземем за пример думата любов [л’убòф]. Имаме мека съгласна Л, която се бележи с [л’] при фонетична транскрипция, и след нея гласна У. Пишем си буквата Л, но тя не може да означи мекостта на съгласната. Затова на помощ ни идва буквата Ю, с която бележим именно този признак на предходната съгласна – мекостта на Л – и същевременно звука У.

3. С буквата Я се бележи:

3.1. Комбинация от звуковете Й + А в две позиции:
– в началото на думата – ясен [йàсен]
– след гласна – паянтов [пайàнтоф]

3.2. Комбинация от признака палаталност на предходната съгласна и гласната А – бял [б’àл].

3.3. Комбинация от признака палаталност на предходната съгласна и гласната Ъ:

– в окончанията на глаголи – вървя [върв’ъ̀].
– в определителния член на съществителни имена – деня [ден’ъ̀]

3.4. Комбинация от Й + Ъ след гласна:

– в окончанията на глаголи – стоя [стойъ̀].
– в определителния член на прилагателни и числителни имена – верния [вèрнийъ], втория [втòрийъ]

Транскрипция на някои думи:
люляк [л’ỳл’ак]
дюля [д’ỳл’а]
ютия [йутѝйа]
тютюн [т’ут’ỳн]
леяря [лейàр’а]

17.03.2016 at 7:58 4 коментара

На всяка манджа – мерудия

Вече престанах да се изненадвам от това, на което се натъквам в “Официален правописен речник на българския език”. Но няма да престана да отбелязвам странните за мен – а и за доста колеги – кодификаторски решения.

Поредното: правилно било да се пише мерОдия. Връщайки се назад във времето, установявам, че в официалния речник от 1983 г. меродия и мерудия са дублети – без да се препоръчва употребата на единия от двата. В речника от 2002 г. вече имаме само меродия. Как и защо е предпочетен този вариант, за мен остава неясно. Може би съображението е било етимологично: думата е заемка от средногръцки – μυρωδία. Но ако ще сме етимологично последователни, би трябвало да узаконим миродия.

Ако ме бяха накарали да напиша думата, без да гледам в правописния речник, щях да допусна грешка, защото моето езиково чувство ми подсказва мерудия. Стана ми интересно доколко то съвпада с езиковото чувство на българите, и проверих в Google: 77 500 за мерудия и 8170 за меродия. Непредставително, но предпочитанията за мерудия са явни. Пуснах анкета в Twitter. Гласуваха 34 души: 97% за мерудия срещу 3% за меродия. Още по-красноречиво.

Възможно е да се запитате дали мерОдията е най-големият проблем в българския правопис – и ще имате основание. Разбира се, че не е. Но за пореден път показва разминаването на кодификаторите с живата езикова практика. Защо, питам аз, след като мерудия и меродия са били дублети, не са оставени като такива и в следващите речници? Защо единият е бил премахнат – и то по-употребяваният, както се вижда. Ако толкова трябва да се ограничава дублетността, нека отпадне по-рядко употребяваният – такава би трябвало да бъде филологическата логика според мен.

Последната книга, която редактирах, носи заглавието “Бит и душевност на моя народ”. Авторът е Лин Ютан, китаец, който пише за народопсихологията на своя народ. Направи ми впечатление, че той изтъква здравомислието на китайците, благодарение на което те си остават нация, здраво стъпила на земята, имунизирана срещу увлечения по крайни и отвлечени теории.

Известна доза здравомислие е винаги полезна в живота, включително и когато се съставя правописен речник. И макар че кодификаторите сигурно са в състояние да обяснят всяко свое решение (филологически доводи винаги ще се намерят), няма да е лошо да проявяват и здравомислие, а то ще рече да се съобразяват с реалностите в съвременния, жив български език.

19.11.2015 at 18:10 1 Коментар

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Наближат ли избори, това изречение става актуално, а заедно с него – и въпросът дали няма граматическа грешка. Предполагам, че от юридическа гледна точка тази формулировка е некоректна (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 – вижте чл. 167 и 167а), но в случая според мен е по-важно дали има грешка от езикова гледна точка.

Сказуемото в българското изречение се съгласува по лице и число с подлога, а в някои случаи – и по род (Ваня е прочела съобщението.). След като имаме два подлога (купуването и продаването), редно е сказуемото да бъде в мн.ч., и то и двете му части (глаголната и именната): са престъпления.

Понякога обаче има регламентирано разминаване в съгласуването – два или повече подлози, а сказуемото е в ед.ч. Това се допуска, “ако между подлозите има семантична близост или ако те означават абстрактни понятия. В такъв случай подлозите се схващат като едно понятие, като цяло, като единство […] Съгласуване и тук има, но то е по смисъл, а не по форма; то е логическо, а не формално” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С.: БАН, 1983, с. 146).

Ето един пример за логическо съгласуване от поемата “Септември” на Гео Милев:

Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.

Въпрос на тълкуване и преценка е доколко купуването и продаването на гласове се схващат като едно понятие, като единство. Едното действително е неосъществимо без другото, това са двете страни на един общ акт. Да вметна, че в българския език имаме сложна дума, която подкрепя твърдението ми: покупко-продажба. В този смисъл, в нашето изречение има основания за логическо съгласуване и не бих казала, че е допусната грешка.

От друга страна, нещо все пак леко ме дразни. Явно и езиковото чувство на доста българи е подразнено, щом като се питат дали няма грешка. Но пък и вариантът “Купуването и продаването на гласове са престъпления” също не ми допада. Мисля, че имам обяснение защо – както и да съгласуваме, ще имаме противоречие между формата и съдържанието, между граматиката и смисъла.

До президентските избори има време да се помисли за друга формулировка на посланието. Според мен е по-добре да насочим усилията си натам, вместо да спорим до припадък дали е грешно, или правилно. Давам само няколко варианта, без претенции да са най-добрите възможни:

Купуването и продаването на гласове е престъпно.
Престъпление е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпление.*
Престъпно е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпно.*

(В тези изречения трябва да има една запетая след гласове по силата на официалните правила.)

Пробвайте и вие – току-виж сме намерили вариант, който да обедини нацията!

21.10.2015 at 16:24 7 коментара

Тире и интервали, или за кодификаторските хрумвания/своеволия

От 21 години (кога минаха!) следя кодификаторските решения отблизо по две причини:
1. Работата ми като редактор и коректор го налага.
2. От чисто научен интерес.

Даже има и нещо като трета причина: опитвам се да разбера мотивите за определени решения. Понякога това се доближава до гадаенето – уви, природата не ме е дарила със свръхестествената способност да прониквам в съзнанието на други хора. А такава способност е нужна, когато човек се опитва да разбере защо, за Бога (sic – с главна буква!), интервалите никак не могат да се разберат с тирето в трите официални правописни речника:

1. Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно изд. С., БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995 – ПРСБКЕ.
2. Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002 – НПРБЕ.
3. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012 – ОПРБЕ.

Тук става въпрос за интервалите при непунктуационната употреба на тирето. Ето как се развиват сюжетните линии.

Първа сюжетна линия

ПРСБКЕ – за означаване на разстояние между две или повече точки в пространството или времето.
Влакът София – Пловдив – Бургас тръгва в 11 часа.
Ще мина утре – вдругиден.

НПРБЕ – за означаване на посока, разстояние, отдалеченост между две или повече точки в пространството или във времето (вм. предлозите от… до).
жп линия Русе—Варна, Иван Вазов (1850—1921)

ОПРБЕ – за означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или предлог.
VI – V в. пр.н.е., Иван Вазов (1850 – 1921), жп линия Русе – Варна

Втора сюжетна линия

ПРСБКЕ – за означаване на приблизителност на определена величина.
Ще те чакам 10–15 минути.

НПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останах само 15—20 минути.
Ще ти се обадя в сряда—четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]

ОПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останаха само 15 – 20 минути.
Ще ти се обадя в сряда – четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]

Трета сюжетна линия

ПРСБКЕ – за свързване на имена, сочещи създателите на една теория, закон, учение и др. под.
Хипотезата на Кант – Лаплас; закон на Бойл – Мариот; пактът Молотов – Рибентроп

НПРБЕ 1. при именуване на теория, хипотеза, закон, учение, договор и под. чрез свързване на имената на създателите (авторите) им.
хипотеза на Кант—Лаплас, закон на Стефан—Болцман, спогодба Политис—Калфов

2. при свързване на взаимнообусловени и съпоставими явления.
взаимодействие личност—култура, опозиция родно—чуждо

ОПРБЕ – за означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът между тях).
Хипотезата Кант – Лаплас, закон на Бойл – Мариот, опозиция родно – чуждо

Трите сюжетни линии се развиват паралелно – първоначално имаме интервали в ПРСБКЕ, после интервалите се съкращават в НПРБЕ (някаква криза за хартия да е имало тогава?), за да се появят отново в ОПРБЕ.

На част от читателите всичко това може да се стори маловажно – някакви си тирета и интервали, голяма работа дали ги има, или няма. За коректора обаче интервалите са важни, защото, освен за правописни и пунктуационни грешки, той следи за доста други неща, включително и дали има/няма интервали на съответните места.

Непоследователността по отношение на тирето и интервалите в трите речника ми създава главоболия – предполагам и на другите колеги, които държат на работата и името си. Така че, уважаеми кодификатори, ако обичате, изяснете се първо със самите себе си, после помежду си и кажете какво ще правим с тирето и интервалите. Когато решите, моля – обосновано, а после бъдете така добри да сте последователни, още повече когато липсва ясна причина да лъкатушите.

14.10.2015 at 17:48 5 коментара

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 357 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 667,659 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 357 other followers