Да слеем, да полуслеем или да разделим (11)? Помощно-технически/помощнотехнически

Старая се да допълвам редовно сайта Как се пише? с нова информация, която често ми подсказват читателите със своите въпроси. Неотдавна ме бяха попитали как се пише помощно-технически персонал, и аз убедено отговорих, че се пише по този начин, макар че прилагателното име липсва в правописния речник. То се подчинява на правилото, че когато едно сложно прилагателно е съставено от две смислово равноправни съставки, се пише полуслято. Персоналът е хем помощен, хем технически.

Днес седнах да пиша статия, която да кача в сайта, и докато търсех примери в интернет, се натъкнах на помощно-технически средства, които ме накараха дълбоко да се замисля, а след това горчиво да се усмихна. Специално този случай ме навява на мисълта, че прилагателното може да е образувано и от помощна техника, а ако е така, следва да се пише слято: помощнотехнически.

Един от водещите принципи в правилата за слято, полуслято и разделно писане е смисловият. За да се приложи, трябва да се изследват отношенията между съставките на сложните думи – равноправни ли са, или едната е подчинена на другата. И други неща трябва да се изследват, например нужно е да се прави словообразувателен анализ на думите, което може и да се удава на филолозите, но не е редно да се изисква от останалите българи, желаещи да спазват правилата.

Ако някой от тази втора група е прочел горния текст, желанието му със сигурност е намаляло.

Колеги (и особено кодификатори), правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис

Частицата “не” и прилагателните

Един въпрос, който получих наскоро в пощата на “Как се пише?”, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:

искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен

Тук правилото си е изцяло валидно.

Но как да постъпим с неправителствен и неевропейски, образувани съответно от правителствен и европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата не тук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).

Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не – било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.

За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек. Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.

Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата не се пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотам и невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотам и винаги).

Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.

Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата. :)

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

• еврокомисар – образувано е от евро- (съкратено от европейски) + комисар
• компактдиск – образувано е от компакт- (съкратено от компактен) + диск
• химиотерапия – образувано е от хими- (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия

При евро зона случаят е друг – първата съставка се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно изписване. Формулировката “допуска се” е разтеглива. Аз я тълкувам така: може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно изписване на подобни сложни съществителни имена.

Проблемът е в това, че пишейки, човек не може, а и не бива да го заставят да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

Частицата не и причастията

Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).

1. Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:

1.1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.

1.2. Минало страдателно причастие (образува се от глагол, завършва на -т, -н): не + изпит > неизпит; не + опечен > неопечен.
Чудя се какви са тия хора – да държат цели бъчви с неизпито вино.
Баницата остана леко неопечена, но си я изядохме.

1.3. Минало свършено деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -л): не + пораснал > непораснал; не + замръзнал > незамръзнал.
Филмът е чудесно забавление не само за палавите малчугани, но и за техните (непораснали) родители.
Изумените очевидци можеха да наблюдават как лайнерът каца върху незамръзналата река.

2. Частицата не се пише отделно от следните причастия:

2.1. Минало свършено деятелно причастие и минало несвършено деятелно причастие, когато са сказуеми в изречението (т.е. държат се като глаголи, а не като прилагателни). Тънката разлика между двете причастия няма да разяснявам сега, защото това не е необходимо за правописа. Важно е да се знае, че те завършват на -л в м.р. ед.ч, съответно -ла в ж.р. ед.ч., -ло в ср.р. ед.ч., -ли в мн.ч.
Нашият човек изобщо не мислел, че има нещо нередно в документите.
Миналата година реката не замръзнала, защото нямало големи студове.
Косата на актьора не пораснала достатъчно, затова се наложило да играе с перука във филма.

2.2. Деепричастие. Това e една по-особена форма на глагола, която много лесно се разпознава по специфичния ѝ завършек -айки, -яйки или -ейки: карайки, дишайки, пързаляйки се, мислейки, вървейки.
Някои фирми вложиха доста пари в рекламни кампании, не познавайки добре рекламния пазар в България.
Не вярвайки много-много на прогнозите за лошо време, започнахме да изкачваме върха.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо

Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и разделно писане в българския език, се вложат в енергийната система, като нищо могат да задвижат някоя малка турбина.

Въпрос от Horatio
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява “смислово обединен комплекс”. Как можем да преценим дали такова съчетание е “смислово обединен комплекс”? Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило? Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на наживо/на живо? Статията е от 2005 г. все пак.

Моят отговор
Самата авторка на статията – Елена Георгиева, ясно дава да се разбере, че има доста субективизъм в прилагането на правилата за слято и разделно писане (последните изречения особено). Получава се така, че на обикновения човек му се вменяват задачи, които понякога са трудни не просто за филолозите, но и за експертите сред тях – кога дадено съчетание от предлог и наречие/съществително се е лексикализирало например, сраснало се е в една дума.

Към този момент няма никаква категоричност как трябва да се изпише на живо. Във всеки случай наживо (слято изписано) липсва в новия правописен речник. Това изобщо не означава, че е грешно да се изпише така.

Ето аргументи в полза на слятото изписване – в случаите, когато означава ’директно излъчване по телевизия, радио, в интернет’:
• Самостоятелно значение = ’директно, пряко, в момента’; различно от сбора на значенията на съставните елементи (на и живо).
• Много висока честота на употреба, особено в последно време, която способства за закрепването на съчетанието като единен комплекс в езика.

Ако трябва да съм откровена, в момента сме точно някъде посредата [1] – слятото изписване ми изглежда прибързано, но разделното вече изостава от реалността, в която телевизии, радиостанции и уеб сайтове тръбят, че предават на живо футболни мачове, връчвания на награди, концерти, революции, цунами и всички най-значими събития по света.

В случай че се явявате на изпит, ви съветвам да пишете на живо разделно – слетият вариант все още няма официална санкция. Но според мен не е далеч времето, когато ще се сдобие с нея.

––––––––––––
[1] Ето, и тази дума липсва в правописния речник, изписана слято, но аз си позволявам да я напиша така в блога си.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (3)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)?

Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди

Пак ще стане дума за слятото, полуслятото и разделното писане – мъката на интелигентния българин, който проявява желание да е в крак с правописа. ;)

Въпрос от Judy
Ищецът се представлява от адвокат Иванов с пълномощно отпреди. Как се пише отпреди – слято или разделно?

Да слеем, да полуслеем или да разделим? (3)

Темата за слятото, полуслятото и разделното писане е просто неизчерпаема и същевременно мой постоянен източник на вдъхновение. ;) Това е петата ми публикация по тези така интересни проблеми и сигурно мога да напиша още пет пъти по пет – сложните правила са идеална предпоставка. След статията ми за правописа на донемайкъде (който миналата година придаде очарование на кандидатгимназиалния изпит по български език и литература) отново ще стане дума за наречията, този път в отговор на

Въпрос от gamar
Може ли и аз да се върна на сливането на наречия: откога и от кога; докога и до кога; вкъщи и в къщи и т.н. Има ли някакво универсално правило при тези неща? Да кажем, когато има движение или промяна в състоянието се пише по един начин, а в останалите случаи – по другия; поне такива са моите разсъждения над употребата им.