Тирета и интервали

06.03.2010 at 10:53 12 коментара

Проблемът за интервалите при препинателните знаци вероятно изглежда маловажен на доста хора, но съм убедена, че има друга, многобройна група четящи, които се дразнят от липсата на интервал след точка или запетая например. Тук ще се опитам да обясня по-детайлно употребата на интервали само при тирето и дефиса. Повод за статията отново е въпрос, който ми бе зададен в Езикови питанки.

Въпрос от Зора Благоева
Имам спор с една приятелка дали тирето в думи като „най-много“, „по-високо“ и т.н. се огражда с интервал. Опитвам се да я убедя, че интервалите се използват само когато тирето замества двоеточие (т.нар. дълго тире), но не успявам. Може ли да ми изпратите извадка от правило за пунктуация за този казус?

Моят отговор
За да игнорирам всяка възможност за двусмислици, бих искала първо да направя едно важно терминологично разграничение. Тук ще говоря за два съвсем различни препинателни знака, макар че много си приличат по форма. Малкото тире, съединителната чертица (-) ще наричам дефис, а голямото тире (–) ще бъде просто тире.

Дефисът винаги се пише без интервали. Изключението е едно-единствено и рядко срещано (вж. по-долу). Да видим кои са най-често срещаните случаи, в които се употребява дефис:

1. При думи, които се пишат полуслято: кандидат-студент, черно-бял, Мария-Магдалена.
2. При степенувани прилагателни имена и наречия: по-щедър, най-великодушен, по-често, най-вероятно.
3. При определени съкращения: г-н, г-жа, д-р.
4. При сложни думи, чиято първа част е числително име, означено с цифра: 6-месечен, 300-мегахерцов, 5-местен.

Особен случай е този, при който последователно се изписват две или повече сложни думи с еднакъв втори член и различен първи: аудио- и видеотехника. След дефиса има интервал, понеже там фактически свършва първата дума.

Тирето обикновено се огражда с интервали – тогава, когато изпълнява пунктуационни функции:

1. При означаване на изпусната дума в изречението: Постоянно мислеше за нея, а тя – за другия.
2. При обособени части на изречението: Това небе – толкова необятно, спокойно и ведро – омая погледа на Боян и го заплени. В този случай могат съвсем спокойно да се използват запетаи. Тиретата сигнализират за по-силно отграничаване на обособените части.

В езиковата практика обаче има немалко случаи, когато тирето “се залепва” за съседните две думи, т.е. пише се без интервали, както дефиса. Ще ги опиша изчерпателно, защото при тях често се допускат грешки:

1. При свързване на имена (обикновено фамилии) на различни личности за именуване на закон, важен договор и др.: закон на Бойл–Мариот (авторите му са Робърт Бойл и Едмон Мариот), пактът Рибентроп–Молотов (подписан е от Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов). Трябва непременно да се направи разграничение между тези случаи и изписването на двойни фамилии, при които се използва дефис: Фредерик Жолио-Кюри, Дора Иванова-Мирчева.

2. При свързване на взаимнообусловени и съпоставими явления: взаимодействие личност–култура, опозиция свое–чуждо, разграничение традиционно–новоустановено. В последния правописен речник (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 112) е даден примерът антиномия вътрешна лингвистика–външна лингвистика. Особеното е, че тирето свързва явления, означени с по две думи, и липсата на интервали тук ми изглежда неестествена. Според мен е добре в този случай да се предвиди изключение от правилото.

3. При свързване на последователни величини и за означаване на приблизителност: около VII–VI в.пр.Хр.; 5–6 минути.

4. Много близки до предходните случаи са тези, в които тирето замества предлога до: дължина 3,5–4 км; стр. 8–29.

5. При означаване на посока, разстояние, отдалеченост между две или повече точки в пространството или във времето: бърз влак София–Русе; цар Иван Асен II (1218–1241).

6. За означаване на противопоставително отношение (вместо предлога срещу): хокейният мач Канада–САЩ.

Ако трябва да се цитира точно правилото за поставяне на интервали при тирето и дефиса, то се намира на стр. 126–127 от посочения по-горе правописен речник и гласи следното (вместо интервал е употребена думата шпация):

“Пред и след препинателния знак тире (дълга чертица) се оставя празно място:
Ааа – ааа.

Като знак с идеографска функция тире се пише без шпация от двете страни:
Закон на Бойл–Мариот, ХVIII–ХIХ век, дерби “Левски”–ЦСКА, автобусна линия София–Прага, 2–3 часа.

Пред и след знака малко тире (съединителна чертица, дефис) не се оставя шпация
Жан-Жак Русо, Ил-18, две-три, 10-годишен”.

П.П. Според примерите в Официален правописен речник на българския език, излязъл от печат през 2012 г., след публикуването на тази статия, около дългото тире се оставят интервали и в случаите, отбелязани в т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, т.е. то вече не се “залепва” за думите.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , , , .

Цветовете на Самарското знаме Как се пише тире?

12 коментара Add your own

  • […] както образно би се изразил един мой близък. След като стана ясно в кои случаи най-често се използва дефис (малко тире, […]

    Отговор
  • 2. Manol Manolov  |  27.09.2010 в 0:39

    УВАЖАЕМА ПАВЛИНА,
    Много ценен и полезен е материалът Ви „Тирета и интервали“. След като внимателно го прочетох, искам да Ви попитам, защо не сте поставили шпации (интервали) след точките при съкращенията: „VII–VI в.пр.Хр.“ и „т.нар“. Кое е правилото, дало Ви основание да спестите шпациите при тези съкращения?
    Ще очаквам Вашия отговор, като Ви благодаря предварително.
    С уважение,
    Манол Манолов

    Отговор
    • 3. Павлина  |  27.09.2010 в 21:35

      Господин Манолов,
      Правилото се съдържа в предговора на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 125) – меродавния за нашия правопис и пунктуация. То гласи, че интервал не се оставя след знака точка “при графически съкращения на словосъчетания и изрази: ст.н.с.; и т.н.; 1 л. ед.ч.; т.нар.; пр.н.е.; пр.Хр.; сл.Хр.; в т.ч.; м.р.; сег.вр.; т.г.; т.е.” При това положение може да се поспори дали между в. и пр.Хр. трябва да има интервал. За мен по-прегледно е без интервал.

      Отговор
      • 4. Pavel Tsvetkov  |  27.03.2016 в 11:49

        Според новия „Официален правописен речник на българския език“, БАН, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, изд. „Просвета – София“ АД, 2012 г.; ISBN 978–954–01–2701–9, правилно е от двете страни на тирето да се оставя шпация: вижте 103.4. на стр. 96: VI – V в., т. 20 – 21 и т.н.

        Отговор
  • 6. Manol Manolov  |  27.09.2010 в 0:46

    P. S. Тъй като не знам, дали имейлът ми се изписва автоматично под моя коментар, Ви го написвам допълнително.
    Name: Manol Manolov
    Email: ilinsimi@mail.bg
    Манол Манолов

    Отговор
  • 7. Manol Manolov  |  28.09.2010 в 19:44

    БЛАГОДАРЯ, ПАВЛИНА!
    В блога попаднах случайно, търсейки отговор на други въпроси. Чак след като написах въпроса си, натиснах бутоните „ЕЗИКОВИ ПИТАНКИ”, „ЗА МЕН” И „НОМЕ”. Вече няма да бъда толкова официален и с удоволствие изпълнявам предпочитанието ти – преминавам на ти. Изключително приятно впечатление ми направи твоят блог. Не бях срещал толкова компетентни и професионални отговори. Цяла вечер четох и се радвах, че съществуват хора като тебе. От все сърце ти пожелавам да си здрава и много творчески успехи! Сигурно пак ще те питам нещо.
    Поздрави,
    Манол :)

    Отговор
    • 8. Павлина  |  28.09.2010 в 22:35

      Благодаря и аз за хубавите думи и за пожеланията. Заповядай отново. :)

      Отговор
  • 9. temporaryplace  |  13.02.2012 в 15:37

    БЛАГОДАРЯ ЗА ХУБАВИЯ БЛОГ!

    Отговор
  • 10. Ivan - Manuelka  |  26.04.2012 в 18:19

    браво, благодарим за изчерпателните обяснения.
    Колежката не беше чула за дефис, но сега е няасно. Аз пък си нямах и представа що е малко и що голямо тиренце Най-много и хареса ааа – ааа, понеже тя често го използува в деловата си кореспонденция!

    Отговор
  • 11. Христина  |  03.12.2014 в 19:20

    Моите уважения, но това, което сте написали: “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 125) – меродавния за нашия правопис и пунктуация. То гласи, че интервал не се оставя след знака точка “при графически съкращения на словосъчетания и изрази: ст.н.с.; и т.н.; 1 л. ед.ч.; т.нар.; пр.н.е.; пр.Хр.; сл.Хр.; в т.ч.; м.р.; сег.вр.; т.г.; т.е.”, няма нищо общо с правилата за употреба на тире. Освен като пунктуационен знак, има т.нар. непунктуационна употреба на тирето. Това е точно в тези случаи, когато се означават разстояния във времето и пространството и се пропускат предложи или съюзи: например V – VІ в., 1878 – 1879 г., както и в случаи като пътят Пловдив – София. Т.е. в тези случаи от двете страни на тирето се поставят интервали!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Отговор
  • […] на тирета и интервали: Блогът на Павлина и Интернет портал на преводачи, редактори и […]

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: