Донемайкъде бях изненадана

25.07.2009 at 23:42 4 Коментари

От въпрос №9 в теста по български език и литература, който решаваха кандидат-гимназистите преди повече от месец. Ето как е формулиран той:

“9. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Победен и объркан донемайкъде, той беше принуден да напусне полесражението.
Б) Златюбояджиевите картини са пример за оригиналност и за силно изявена индивидуалност.
В) Нова десет томна поредица ще представи творби от български класици, творили след Освобождението.
Г) Старата крепост, в чийто мрак отеква тайственият шепот на миналото, днес е реставрирана”.

Изненадата ми беше двойна.

Първата – от справката с “Нов правописен речник на българския език”, която показва, че донемайкъде се пише слято, а от немай-къде – точно по този начин. Дадено е в скоби при немай-къде. Непоследователност или недоглеждане от страна на авторите? Склонна съм да мисля, че е второто, защото не се сещам за основателна причина тези толкова сходни в структурно отношение наречия (или адвербиални изрази?)  да се пишат по различен начин.

Втората ми изненада е многопластова, но най-общо може да се сведе до това, че точно донемайкъде – една толкова рядко употребявана дума/израз, е станала пробен камък за правописните умения на децата. Порових се в други речници, издадени също със санкцията на БАН, за да проверя как стоят нещата там.

В стария “Правописен речник на съвременния български книжовен език” (1983 г., преиздаден през 1995 г.) положението е същото, само липсва изразът от немай къде в скоби при немай-къде.

В многотомния “Речник на българския език”, чиито съставители са се постарали да обхванат възможно най-пълно словното ни богатство, няма отделна статия за донемайкъде. Проверих и на буквата О, евентуално за отнемайкъде – също нищо. В статията за къде обаче изразът от немай къде е даден като фразеологизъм.

В двутомния “Фразеологичен речник на българския език” (1974 г.) двата израза са дадени в отделни статии – значи се смятат за фразеологизми, т.е. състоят се от отделни думи (!) – и са изписани по следния начин: до немай-къде и от немай-къде.

Объркахте ли се? Ами объркано си е.

С целия си коректорски стаж, полузасрамено ще кажа, че и аз не знаех как се пише донемайкъде, нито от немай-къде. В подобни случаи отварям правописния речник и проверявам (и нерядко се изненадвам). На въпрос №9 все пак нямаше да се изложа, понеже желязно знам, че Златюбояджиевите е написано грешно. На колко от седмокласниците обаче е известна тази тънкост? Да не говорим че от правилото за полуслято изписване тук (Златю-Бояджиеви картини, Цар-Симеонова епоха) има изключения, които може и да са по-често срещани в езиковата практика – имената на селища от типа на Капитан Андреево и Поручик Чунчево.

След двойната си изненада имам и двойна надежда – че:
1) непоследователността в българския правопис ще бъде ограничена с новото издание на правописния речник, а
2) съставителите на тестовете за кандидатгимназиалните изпити ще слязат на земята и ще проявяват повече здрав разум в работата си – твърде е отговорна!

Още по темата за слятото, полуслятото и разделното писане:
Да слеем, да полуслеем или да разделим? (1)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (2)
Малък слалом между правописните правила

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: , , , , , .

Уиски и дървеници Шест малки неща, които ме правят щастлива

4 Коментари Add your own

  • 1. Svetlina  |  27.07.2009 в 0:24

    Здрасти :)
    Съвсем не на място аз да се обадя, че си поканена да ни разкажеш за шестте малки неща, които те правят щастлива донемайкъде ;)
    Ето тук са правилата: http://vitanova.wordpress.com/2009/07/27/the-magical-six/

    Отговор
  • 2. Павлина  |  27.07.2009 в 22:52

    Благодаря ти за поканата :). Намясто си е коментарът, успя да ме изненадаш донемайкъде – като въпрос №9.

    Отговор
  • 3. Ела Георгиева  |  14.08.2009 в 2:11

    Права си – точно пък тази ли дума трябваше да знаят децата?
    Дали и на един зрелостник някога ще му се наложи писмено да употреби „донемайкъде“ поне веднъж до края на живота си?

    Отговор
  • 4. Павлина  |  20.08.2009 в 12:07

    Давам си сметка, че не е лесно да се съставят тестове, че те бяха въведени сравнително наскоро, а не преди десетилетия, че е нужно време да се усъвършенстват… И ми е интересно кой точно прави тестовете – от колко души се състои екипът и какви специалисти са точно, какъв е професионалният им опит. Ако този вариант на теста беше прочетен от няколко филолози, практикуващи в различни области (например учени, учители, журналисти, коректори), все на някого щеше да му направи впечатление това “донемайкъде”. Но може би кръгът е ограничен, за да се гарантира секретността на тестовете.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: