Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

05.04.2012 at 8:46 22 Коментари

В заглавието няма грешка, както вероятно сте си помислили. Думата напът трябва да се пише слято според правописния речник. От интервюто с доц. П. Костадинова, публикувано в “Капитал Light” преди почти една година, оставам с впечатлението, че тя поддържа слятото изписване във всички случаи.

На мен лично ми е трудно да изпиша Тръгвам напът. Трудно ми е да приема, че съчетанието от предлог и съществително име се е лексикализирало, т.е. представлява една нова дума – наречие. С известни резерви и вътрешна съпротива бих допуснала това да е станало в случаи като Напът съм да се сдобия с нов телефон. Тук наистина е налице преосмисляне на съчетанието – действието е в процес на извършване.

Потърсих напът в десети том на многотомния речник на българския език (издаден също със санкцията на Института за български език при БАН), който включва доста повече думи в сравнение с правописния речник. Такова наречие не открих. Томът е издаден само две години преди правописния речник.

На какви мисли ви навежда всичко това?

Тази статия, публикувана първоначално в Google+, e отзвук от един диалог в Twitter, започнат от @ralchev.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната
Да слеем, да полуслеем или да разделим (9)? Доскоро/ до скоро

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология, Правопис. Tags: , , , , .

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната ​Малко висш пилотаж – пунктуация при двойна/тройна употреба на или

22 Коментари Add your own

  • 1. Николай  |  17.04.2018 в 6:10

    На едно и също мнение сме, Павлина. Това ново изписване на думи, за съжаление, се налага чрез телевизионните канали… Преди минути така изписаха новина в Нова тв.

    Отговор
  • 2. FroZzen  |  16.05.2015 в 10:36

    Привет, много полезен блог, благодаря, Павлина.

    Иначе не виждам проблем в сливането на предлог и съществително – все пак имате десетки случаи, които явно позабравяме: всъщност, навреме, вследствие, наздраве :-)

    Отговор
  • 3. Антония  |  25.07.2014 в 17:03

    Здравейте :) Има случаи, в които „напът“ се използва като наречие, така че е логично да се пише слято, но в дуги, както в примера „тръгвам на път“ не е наречие е би трябвало да са написани като отделни думи.

    Отговор
  • 4. A  |  02.09.2013 в 11:08

    Ядосан съм! Не може да съществува такова чудо „НАПЪТ“! Не бива! Грозно е!

    Отговор
  • 5. Наталия  |  21.01.2013 в 13:14

    Смятам, че, ако имахте падежи и малко повече правила в българския език – нямаше да изникне този въпрос. Ако го преведа дословно на руски „в пути“ – това ще е предложен падеж , което автоматично означава разделно написание. Не съм филолог и не съм учила български нито по учебник, нито с учител, – извинявайте, ако има грешки в моя коментар ;)

    Отговор
    • 6. ФилосоВ  |  05.04.2013 в 10:59

      Ха-ха-ха, Наталия, това ваш’то, не знам, проява на чувство за хумор ли е или какво? Решението на проблема е значително по-просто и далеееч не изисква ВРЪЩАНЕ към падежната система, от която, за късмет, вече сме се избавили. Що се отнася до вълненията на Павлина, ако напечатаното във въпросния речник не е „опечатка“ (Наталия ще ме разбере ;-)), т.е. грешка при отпечатването, най-лесното е да го „игнорираме“/пренебрегнем – надали някой ще ви отпише от списъка с приятели само поради това ;-)

      Отговор
      • 7. Наталия  |  05.04.2013 в 13:31

        ФилосоВе, има причина да не се шегувам, колкото и смешно да звучи коментара. Щом аз, не-учила-български чужденка, намирам и поправям грешки в написаното от българи (а грешките ги има в 99% от случаите) – значи опростяването на правилата (включително и премахването на падежите ;)), май, не е допринесло много за ограмотяване на народа. То не че руснаци пишат по-грамотно…;))
        Иначе, дано да има повече „опечатки“ от истинските грешки в правописа =)

        Отговор
    • 8. Марко  |  27.11.2017 в 11:19

      Защо трябва да се превежда дословно? Важен е смисълът. Например думата „всъщност“ на руски как ще я преведете? Слято ли ще е или по-скоро ще са няколко думи?
      Както е написал и коментиращ №1, има и редица други примери с такова сливане. А има и случаи, в които има сливане, като при „вследствие“, но при аналогичен израз – няма, като при „в резултат“.

      Отговор
  • 9. unustamatubg  |  12.01.2013 в 12:29

    Ужас!!! Да махат пълния член!? Но нали тогава всички ще започнем да мучим и грухтим???
    За тези хора няма нищо свято!

    Отговор
  • 10. Атанас  |  11.01.2013 в 15:31

    Щях да те нахраня, че такава дума не съществува, но тези в БАН са отчаяни. Най-новото, с което се сблъсках случайно е, че са махнали ограждащите запетаи при определителните изречения. То и без това повечето даскали по български и литература, професори и прочие не ги пишеха, да не споменавам мнозинството, което дори не знае за какво говоря.

    Пример: Помолих се за воля, да преглътна трагичността в заобикалящото ме, и затворих очи.

    Тази ограждаща запетая от 2012 вече я няма, но това не е опоменато в нито един учебник. Не се занимавам с български и литература, но бях примерен в 6-и клас. Така съм го учил и до ден днешен, наблюдавайки падението, ми прави доста грозно вчечатление. Но замислете се какво следва – искат да махат пълния член, ще направим дублетни форми за думите с „о“ и „у“ и кой знае още какво…

    Отговор
    • 11. Ралица  |  04.06.2014 в 10:07

      Ха-ха, че то въвеждането на дублети за „о“ и „у“ на Вас само ще Ви помогне, щом Опоменавате вместо да Упоменете!

      Отговор
  • 12. Морфо  |  20.11.2012 в 12:25

    Привет!

    http://rechnik.info/%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%BC

    Въз основа на тълковния речник “тръгвам на път“, бих го писала разделно. А “на път“ лексикализирало ли се, тоест приема ли се като наречие?

    Мерси

    Отговор
    • 13. Павлина  |  21.11.2012 в 14:32

      За съжаление, по този казус не мога да кажа нищо повече от написаното в статията. Което не разбирам – не разбирам.

      Отговор
  • 14. Sah War  |  22.05.2012 в 22:28

    За какво си мисля ли?

    1. За това, че от ИБЕ към БАН вече съвсем изкукуригаха и започнаха да сменят правилата с всяка новоиздадена „нормативна“ книга, което е както смешно, така и трагично жалко.

    2. Май българските филолози още не са схванали, че всеки един от тях разбира българския език от СВОЯТА гледна точка, а такова нещо като „граматика“ и „правопис“, особено „кодифицирани и нормативни“, са просто абстракции, които първоначално са имали за цел да ОПИШАТ разбираната от тогавашните български филолози българска граматика и правопис (и са го направили както те ги виждат, макар в немалка част да са се водили от описателния принцип), а в днешно време идиолектите започват да (за-/)изменят книжовния език, което може да доведе до проблеми в разбирането между отделните хора.

    3. Същевременно (папагалското) англицизиране на лексиката ни и чуждопоклонничеството (изразено най-вече под формата на ре-програмиране на българското общество чрез 24-часова промивка със западни развлекателни продукти (предимно тъпи американски продукции, налагащи американски мисловно-поведенчески шаблони)), наред с ГОЛЕМИТЕ различия в бита на българското село и това на градовете (особено най-големите), водят до разпадане на книжовния език и формиране на „българеещи“ езиЦИ, някои от които са силно англицизирани (и като лексика, и (отскоро)).

    4. Българските масови медии също не помагат, а по-скоро вредят, защото нещо са се отказали от това да назначават грамотни редактори, коректори и дизайнери, и оставят отделните автори/репортери да пишат каквото им падне, без дори да се замислят за правописа, пунктуацията, смисъла, а понякога дори за синтаксиса. А както знаем, това, което се избълва от устата на еди-кой-си политик по българоезичните телевизии, се попива като „книжовния и престижен език“ от масовата аудитория. Книжовният език НЕ е обвързан със социално-икономическото състояние на отделната личност (противно на това, което смятат мнозина българи), въпреки че ако човек има по-добро (себе)образование, обикновено можем да очакваме и малко по-висока грамотност от него. Употребата от масмедиите на чуждици вместо родни думи като тенденция е по-голямото зло в случая, защото родната лексика обеднява или бива изместена изкуствено по гореописаната схема за „повлияване“ на езика и мисълта на хората от този, използван от „пресата“ (А функцията на „press“-ата е да „печата“ шаблони ПО ПОРЪЧКА ОТГОРЕ, вкл. езикови).

    5. Да, „напът“ е недоразумение. По същата логика защо не започнем да изписваме въпросителната частица „ли“ слято с предходната дума, защото при бързо изговаряне звучат почти слято? Ами защото са отделни думи и се използват като такива още от Възраждането, затова. Смяната на правописа и граматиката всяка година започва да става тенденция, която е рожба на желанията на определени неграмотни политици да наложат политическите си възгледи върху разговорния (и оттам и в книжовния, за ).

    6. Лично аз уважавам работата на ИБЕ към БАН, но промяната на правилата (или прекаленото издребняване при допълването им) с всяка издадена книга е несериозно. За сравнение, английският език почти не е променял правописа на основния си набор от думи от около 17-ти век (че и по-рано), а граматиката също не е претърпяла особени промени след 1900/1950-те. Не виждам основателна причина да променяме радикално езика само заради желанията на отделни политици, българисти или дори „компютърджии“.

    7. Все пак основната функция на езика е именно комуникативната (= ОБЩуването), а това да можеш да прочетеш българска книга отпреди около 50-100 години без особена трудност (поради малки или никакви промени в правописа и изговора на езика ни), аз наричам успешна комуникация. Противоположното означава да се загуби напълно връзката с миналото, което е развнозначно на културно-историческа амнезия. Последното е налице у всеки един от нас, да не говорим за това, че „официалната“ история в голямата си част е съшита с бели конци и е силно манипулирана и пренаписвана от всеки дошъл на власт „управляващ“ (или от екипа му от типа „мозъчен тръст“ с „обществени“ (четете като „манипулиране на обществото“) стремления) с определени користни цели.

    П.П. Съжалявам за предългия коментар, но в случая въпросът наистина ме вълнува живо. Свръхидеологизирането на езиковите въпроси и проблеми, особено по отношение на употребата на съвременния български език (т.е. обикновено това, което „трябва“ да разбираме под „книжовен“, „правилен“, „стандартен“ език), е много шизофренично явление. Социално-икономическата действителност допълнително влошава нещата, но пък и прекалената педантичност понякога е вредна.

    Отговор
    • 15. Жана Варашка  |  07.10.2016 в 16:39

      Благодаря за вашият коментар,защото вече си мислех ,че всички тотално са се побъркали. Аз предпочитам да пишем на Български ,а не на Евро език !

      Отговор
      • 16. Педант  |  28.04.2017 в 8:43

        „Български“ се пише с малка буква. И не, няма значение колко силни емоции изпитваш.

        Отговор
  • 17. go_fire  |  09.05.2012 в 22:59

    Едното е на̀път, а другото напъ̀т, но надявам се ще ми простите и разберете, за какво си мислех четейки публикацията и особено заглавието ѝ.

    Отговор
  • 18. go_fire  |  09.05.2012 в 18:09

    Напът тая година като ми взеха декларацията, яко ме натовариха в данъка. Ядосан съм на напът му с НАП.

    Отговор
  • 19. Юлия Боева  |  07.04.2012 в 10:16

    На мен ми се струва, че „на път“ изобщо не е наречие, а нормален предлог и допълнение. Доколкото „на“ е нормален предлог – защото е твърде агресивен и склонен да измества един куп други. Сещам се за ужасните високоговорители от железниците: „Влакът тръгва на 15 часа“!! И много други примери, прекалено много, струва ми се.

    Отговор
    • 20. Марко  |  27.11.2017 в 11:35

      Пример, при който не е наречие. Намерих 5 лева на пътя. Тръгвам на път (може да се замени с „на пътешествие“, примерно, или пък с „на разходка“). Тук думата „път“ може и да се членува, ако случаят го изисква.
      Пример, в който може да се разглежда като наречие. Напът съм да се откажа от правописа. Тук не мога да членувам думата „път“ (ако са две отделни думи), без това да промени смисъла на изречението.
      Съгласен съм, че по въпроса дали „напът“ трябва да е слято или не може да се спори (може би повече, отколкото при други сляти изписвания като например „вкъщи“ или „наздраве“), но определено доводи в подкрепа на това не липсват, както много хора го изкарват.

      Отговор
  • 21. Майк Рам  |  05.04.2012 в 10:08

    Напът съм да повярвам, че скоро „незнам“ и „немога“ също ще станат книжовни думи :-)

    Отговор
  • 22. Мери Великова  |  05.04.2012 в 9:11

    Павлина, ако не беше тъжно, бях НАПЪТ да се зарадвам на вашата констатация. Аз също всеки ден си задавам въпроса разбирам ли нещо от правопис. А хората, които не са филолози?
    В новоиздадените т.нар. Основни правила често се срещат думи, за които не е посочено какво е основанието да се изписват противоположно на това, което досега е било безспорно.
    Хубаво е, че младите хора, с които работя, питат, интересуват се. За съжаление невинаги мога да им дам логичен отговор. Не смятам да се „подчиня“ на странности като НАПЪТ.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 415 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1,116,223 посещения

%d bloggers like this: