Купуването и продаването на гласове е престъпление

Наближат ли избори, това изречение става актуално, а заедно с него – и въпросът дали няма граматическа грешка. Предполагам, че от юридическа гледна точка тази формулировка е некоректна (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 – вижте чл. 167 и 167а), но в случая според мен е по-важно дали има грешка от езикова гледна точка.

Сказуемото в българското изречение се съгласува по лице и число с подлога, а в някои случаи – и по род (Ваня е прочела съобщението.). След като имаме два подлога (купуването и продаването), редно е сказуемото да бъде в мн.ч., и то и двете му части (глаголната и именната): са престъпления.

Понякога обаче има регламентирано разминаване в съгласуването – два или повече подлози, а сказуемото е в ед.ч. Това се допуска, “ако между подлозите има семантична близост или ако те означават абстрактни понятия. В такъв случай подлозите се схващат като едно понятие, като цяло, като единство […] Съгласуване и тук има, но то е по смисъл, а не по форма; то е логическо, а не формално” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С.: БАН, 1983, с. 146).

Ето един пример за логическо съгласуване от поемата “Септември” на Гео Милев:

Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.

Въпрос на тълкуване и преценка е доколко купуването и продаването на гласове се схващат като едно понятие, като единство. Едното действително е неосъществимо без другото, това са двете страни на един общ акт. Да вметна, че в българския език имаме сложна дума, която подкрепя твърдението ми: покупко-продажба. В този смисъл, в нашето изречение има основания за логическо съгласуване и не бих казала, че е допусната грешка.

От друга страна, нещо все пак леко ме дразни. Явно и езиковото чувство на доста българи е подразнено, щом като се питат дали няма грешка. Но пък и вариантът “Купуването и продаването на гласове са престъпления” също не ми допада. Мисля, че имам обяснение защо – както и да съгласуваме, ще имаме противоречие между формата и съдържанието, между граматиката и смисъла.

До президентските избори има време да се помисли за друга формулировка на посланието. Според мен е по-добре да насочим усилията си натам, вместо да спорим до припадък дали е грешно, или правилно. Давам само няколко варианта, без претенции да са най-добрите възможни:

Купуването и продаването на гласове е престъпно.
Престъпление е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпление.*
Престъпно е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпно.*

(В тези изречения трябва да има една запетая след гласове по силата на официалните правила.)

Пробвайте и вие – току-виж сме намерили вариант, който да обедини нацията!

21.10.2015 at 16:24 7 коментара

Тире и интервали, или за кодификаторските хрумвания/своеволия

От 21 години (кога минаха!) следя кодификаторските решения отблизо по две причини:
1. Работата ми като редактор и коректор го налага.
2. От чисто научен интерес.

Даже има и нещо като трета причина: опитвам се да разбера мотивите за определени решения. Понякога това се доближава до гадаенето – уви, природата не ме е дарила със свръхестествената способност да прониквам в съзнанието на други хора. А такава способност е нужна, когато човек се опитва да разбере защо, за Бога (sic – с главна буква!), интервалите никак не могат да се разберат с тирето в трите официални правописни речника:

1. Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно изд. С., БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995 – ПРСБКЕ.
2. Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002 – НПРБЕ.
3. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012 – ОПРБЕ.

Тук става въпрос за интервалите при непунктуационната употреба на тирето. Ето как се развиват сюжетните линии.

Първа сюжетна линия

ПРСБКЕ – за означаване на разстояние между две или повече точки в пространството или времето.
Влакът София – Пловдив – Бургас тръгва в 11 часа.
Ще мина утре – вдругиден.

НПРБЕ – за означаване на посока, разстояние, отдалеченост между две или повече точки в пространството или във времето (вм. предлозите от… до).
жп линия Русе—Варна, Иван Вазов (1850—1921)

ОПРБЕ – за означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или предлог.
VI – V в. пр.н.е., Иван Вазов (1850 – 1921), жп линия Русе – Варна

Втора сюжетна линия

ПРСБКЕ – за означаване на приблизителност на определена величина.
Ще те чакам 10–15 минути.

НПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останах само 15—20 минути.
Ще ти се обадя в сряда—четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]

ОПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останаха само 15 – 20 минути.
Ще ти се обадя в сряда – четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]

Трета сюжетна линия

ПРСБКЕ – за свързване на имена, сочещи създателите на една теория, закон, учение и др. под.
Хипотезата на Кант – Лаплас; закон на Бойл – Мариот; пактът Молотов – Рибентроп

НПРБЕ 1. при именуване на теория, хипотеза, закон, учение, договор и под. чрез свързване на имената на създателите (авторите) им.
хипотеза на Кант—Лаплас, закон на Стефан—Болцман, спогодба Политис—Калфов

2. при свързване на взаимнообусловени и съпоставими явления.
взаимодействие личност—култура, опозиция родно—чуждо

ОПРБЕ – за означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът между тях).
Хипотезата Кант – Лаплас, закон на Бойл – Мариот, опозиция родно – чуждо

Трите сюжетни линии се развиват паралелно – първоначално имаме интервали в ПРСБКЕ, после интервалите се съкращават в НПРБЕ (някаква криза за хартия да е имало тогава?), за да се появят отново в ОПРБЕ.

На част от читателите всичко това може да се стори маловажно – някакви си тирета и интервали, голяма работа дали ги има, или няма. За коректора обаче интервалите са важни, защото, освен за правописни и пунктуационни грешки, той следи за доста други неща, включително и дали има/няма интервали на съответните места.

Непоследователността по отношение на тирето и интервалите в трите речника ми създава главоболия – предполагам и на другите колеги, които държат на работата и името си. Така че, уважаеми кодификатори, ако обичате, изяснете се първо със самите себе си, после помежду си и кажете какво ще правим с тирето и интервалите. Когато решите, моля – обосновано, а после бъдете така добри да сте последователни, още повече когато липсва ясна причина да лъкатушите.

14.10.2015 at 17:48 5 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (11)? Помощно-технически/помощнотехнически

Старая се да допълвам редовно сайта Как се пише? с нова информация, която често ми подсказват читателите със своите въпроси. Неотдавна ме бяха попитали как се пише помощно-технически персонал, и аз убедено отговорих, че се пише по този начин, макар че прилагателното име липсва в правописния речник. То се подчинява на правилото, че когато едно сложно прилагателно е съставено от две смислово равноправни съставки, се пише полуслято. Персоналът е хем помощен, хем технически.

Днес седнах да пиша статия, която да кача в сайта, и докато търсех примери в интернет, се натъкнах на помощно-технически средства, които ме накараха дълбоко да се замисля, а след това горчиво да се усмихна. Специално този случай ме навява на мисълта, че прилагателното може да е образувано и от помощна техника, а ако е така, следва да се пише слято: помощнотехнически.

Един от водещите принципи в правилата за слято, полуслято и разделно писане е смисловият. За да се приложи, трябва да се изследват отношенията между съставките на сложните думи – равноправни ли са, или едната е подчинена на другата. И други неща трябва да се изследват, например нужно е да се прави словообразувателен анализ на думите, което може и да се удава на филолозите, но не е редно да се изисква от останалите българи, желаещи да спазват правилата.

Ако някой от тази втора група е прочел горния текст, желанието му със сигурност е намаляло.

Колеги (и особено кодификатори), правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис

08.10.2015 at 18:34 Вашият коментар

Хюстън, Хюстън, нямаме овце! :)

Ако не бяха любознателните читатели, кога ли щях да забележа поредния пропуск в нашия последен правописен речник (ОПРБЕ, 2012)? Питат ме коя е правилната форма за мн.ч. на овца. Аз знам, че в предишния речник овце и овци бяха дублети, но естествено, проверявам в новия, защото нищо чудно единият дублет да е отпаднал. Отварям на съответната страница – и там една-едничка, самотна овца, без форма за мн.ч.

Презумпцията е, че ако в граматичните форми (за мн.ч., членуваната) на дадено съществително от ж.р. няма особеност, те не се представят в речника. Точно във формата за мн.ч. на овца има особеност. Това е едно от малкото съществителни от ж.р., които образуват мн.ч. с окончание , наред със свине, ръце, нозе. При ръка са дадени ръце, но ногата си е самотна като овцата – отново пропуск! При свиня са посочени свине и свини, като се препоръчва свине.

И досега недоумявам на какво се дължи пропускът при овца. Предполагам, че това е техническа грешка и овце и овци са отпаднали без съзнателната намеса намеса на кодификаторите, защото в противен случай (ако е съзнателно):

1. Би трябвало да е правилна само формата овци, образувана по стандартния начин – с окончание за мн.ч.

2. Запазването на дублетите свине и свини ще бъде нелогично от гледна точка не само на обикновената човешка логика, но и на филологическата.

Така или иначе, стана дума за тези нетрадиционни форми за мн.ч. – нека да обясня откъде са се появили. При ръце и нозе окончанието -е идва от ятовата гласна в старобългарските форми за двойствено число РѪЦѢ, НОЗѢ. В овце и свине окончанието пък е наследник на някогашната малка носова гласна, с която са се образували формите за мн.ч. на овца и свиня.

Ясно е, че не може да има книга без пропуски, в това число и речник, но на мен пропуските в ОПРБЕ започнаха да ми идват в повече. Словникът категорично е деградирал в сравнение с предишния речник: орязани са много форми, в които има правописни особености; да не говорим за представянето на глаголи от типа река, -еш, от което излиза, че е правилно рекеш. Но добре че си го знаем българския, та не се бъркаме. А в определени случаи май е по-добре да не поглеждаме в речника.

18.09.2015 at 12:48 6 коментара

НеУтъпкани правописни решения

Откакто съм грамотна, знам, че думата утъпкан (съотв. утъпквам, утъпча) се пише по този начин. Така е и в правописния речник от 1983 г. Бях много изненадана, когато една колежка ми обърна внимание, че според речника от 2002 г. трябва да пишем отъпкан. В последния официален правописен речник (2012 г.) няма промяна, т.е. отъпкан продължава да е правилният вариант. [1]

От десетина години се чудя коя е причината за промяната в правописа на думата. Днес попаднах на обяснение от първа ръка, така да се каже, и го споделям. Според Вл. Мурдаров “Отъпкан се пише с “о”, защото се отнася за нещо, което е по повърхността. “У” се използва за дума, която изразява нещо, което е вкарано вътре” [2].

На това твърдение, разбира се, може да се възрази:

1. Спорно е кое надделява в съзнанието на българина, когато употребява думата – дали движение по повърхността на обекта (утъпква се някакво пространство), или движение, което е насочено надолу.

2. Според академичната граматика представката у- влиза в състава на шест словообразувателни типа при глаголите и само първият от тях обединява думите, “озчанаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва в дълбочина или към центъра на обекта”. [3] Вероятно точно това е имал предвид проф. Мурдаров, говорейки за “нещо, което е вкарано вътре”. Но с пърия тип словообразувателната мощ на представката у- не се изчерпва.

Вторият словообразувателен тип е следният:

“Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва надолу: увисна, умиря, упадна, утъпча. Типът е непродуктивен.” [4]

Забележете, че тъкмо глаголът утъпча е посочен като пример.

Когато се предприема промяна в правописа на дадена дума, и то без да се преминава през дублети, тя трябва да е много добре обоснована – естествено, според моето скромно мнение. В този случай на мен ми липсва добре защитената професионална обосновка. Оставам с усещането, че замяната на утъпкан с отъпкан е едно от множеството субективни кодификаторски решения, които с нищо не съдействат за стабилността на правописната норма, нито пък помагат за унифицирането на езиковата практика.

По-долу съм посочила резултати при търсене с Google, колкото и непредставителни да са. При това резултатите са от днес – 13 години след нововъведението. Бих могла да направя обоснованото предположение, че когато е взето решението за промяната, формите с о са имали по-малък дял:

утъпкан/отъпкан – 9620/6080
утъпкана/отъпкана – 8070/5200
утъпкано/отъпкано – 3830/3910
утъпкани/отъпкани – 6990/3320

Би било добре кодификаторите – при следващото издание на официалния правописен речник – да добавят списък с думите, чийто правопис са променили, защото просто е трудоемко и времеемко да изчетем целия нов речник, за да установим кои са новостите. Този списък може да бъде публикуван и онлайн: така повече хора ще имат достъп до него.

–––––––––––––––
[1] Трите речника са цитирани тук.
[2] http://bit.ly/1Sb1Je3
[3] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. С., БАН, 1983, с. 226.
[4] Пак там.

09.07.2015 at 20:26 7 коментара

За колежката, писателката и спортистката и за тяхната женска природа

След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива.

Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго – от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, писател, музикант, журналист, редактор, учител, спортист, състезател, изпълнител, участник и почти всяко друго съществително име за лице от мъжки род, за което се сетите.

Езиковата мода стъпи на съществуващото предразположение на българите към маскулинизация (чиито лингвистични основания не могат да се отрекат) и те вероятно продължават да отъждествяват “мъжките” форми с престижността – затова “женските” са поне една идея по-низши, може би дори някак обидни и унизителни.

Всъщност има едно регламентирано ограничение: думи от типа на директор, министър, кмет, професор се употребяват в официална кореспонденция като обръщение и когато длъжността се заема от жена. Подобни форми са уместни също в пленарната зала на Народното събрание например, на заседания на Министерския съвет, в академичните среди, на официални събития – чествания, приеми, пресконференции, тъй като са в унисон с формалното общуване в такива речеви ситуации.

В публицистичната реч обаче те твърде разшириха обсега си и вече изместват и по-обикновени названия от женски род. Все по-рядко чуваме и срещаме изписано лекарка, учителка, състезателка, журналистка, гражданка. Стига се и до – нека да ги наречем по-меко – странни граматически съгласувания, които биха хвърлили читателя/слушателя в почуда, ако той не знае, че съответните постове се заемат от жени:
председателят на Народното събрание е присъствала лично…
… енергийният министър е декларирала допълнителни доходи…

За мен специално това е насилване на езика, даже бих могла да добавя и една представка, но доброто възпитание ме възпира. Питам се дали авторите на публицистичните материали си ги харесват и дали тяхното езиково чувство не се бунтува поне малко срещу такова (не)съгласуване.

Следващата стъпка, която очаквам, е Лили Иванова, Мария Илиева или Михаела Филева, да речем, да бъде наречена публично певец. Обзалагам се, че ако не се появят нови тенденции в езиковата мода, това ще стане преди 2020 г.

Драги читатели (това по подразбиране включва и читателките), не знам как точно го чувствате вие, но за мен няма нищо обидно в названия като колежка, спортистка и журналистка. Освен всичко друго, те носят и информация, когато са употребени самостоятелно – че става дума не изобщо за лице или безполово същество, което упражнява дадена дейност, а именно за жена.

А какво лошо има в това да си жена и да бъдеш назовавана с женско име?

25.06.2015 at 16:03 3 коментара

Госпожице, отстъпете мястото си

Разбирайте го в преносен смисъл – мисля, че вече е време обръщението госпожице да излезе от употреба поне в деловото общуване на български език.

Преди 25 години господине, госпожо и госпожице смениха предишните официални обръщения другарко и другарю, създавайки едно неудобство: да знаем какво е семейното положение на жената, за да употребяваме съответната дума. Кажеш госпожо, но те репликират: “Все още съм госпожица”. Или пък обратното, обърнеш се с госпожице към много млада жена, а тя те осведомява: “Вече съм госпожа”.

И докато при непосредствения контакт все пак външният вид може да подскаже правилния вариант, при писмената кореспонденция това няма как да стане, ако никога не си виждал получателката на писмото. В деловото общуване изобщо – и писмено, и устно – разграничението госпожа/госпожица просто е ирелевантно. По съвсем естествен път (според моите наблюдения) формата госпожица отпада. Отпада и неудобството да се интересуваш от личния живот на жените, с които си в делови отношения.

Има и други ситуации, в които разграничението госпожа/госпожица е деликатно, например когато жената не е сключила брак, но има постоянен партньор; когато се е развела, но няма деца; когато е неомъжена, но вече е на по-солидна възраст.

Употребата на общата форма госпожа доста би ни улеснило и е в съзвучие със стремежа към равенство на половете и на територията на езика. Предполагам, че няма да мине много време, докато тя се наложи. Това, разбира се, не означава, че госпожице съвсем ще изчезне. Ако и след няколко години в трамвая или на улицата се обърнете така към някое хубаво момиче, не вярвам то да се разсърди. :)

08.05.2015 at 6:29 3 коментара

Older Posts Newer Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 380 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 790,289 посещения