Да слеем, да полуслеем или да разделим? (3)
07.09.2010 at 9:16 66 коментара
Темата за слятото, полуслятото и разделното писане е просто неизчерпаема и същевременно мой постоянен източник на вдъхновение. ;) Това е петата ми публикация по тези така интересни проблеми и сигурно мога да напиша още пет пъти по пет – сложните правила са идеална предпоставка. След статията ми за правописа на донемайкъде (който миналата година придаде очарование на кандидатгимназиалния изпит по български език и литература) отново ще стане дума за наречията, този път в отговор на
Въпрос от gamar
Може ли и аз да се върна на сливането на наречия: откога и от кога; докога и до кога; вкъщи и в къщи и т.н. Има ли някакво универсално правило при тези неща? Да кажем, когато има движение или промяна в състоянието се пише по един начин, а в останалите случаи – по другия; поне такива са моите разсъждения над употребата им.
Моят отговор
Наречията откога, докога и вкъщи винаги се пишат слято, както и много други думи, които са образувани по същия начин – от съчетание на предлог и наречие [1], например: отскоро, направо, вляво, навярно. Обяснението е, че тези съчетания вече са лексикализирани, т.е. здраво са се сраснали и са се превърнали в думи с конкретно значение. В много редки случаи предлогът и наречието се пишат разделно – когато се употребяват със значение, различно от значението на съответната слято изписана дума:
Отдолу [под други предмети] някой беше скрил бурканче със сладко.
Донеси ми бурканчето със сладко от долу [от долния етаж, от мазето].
По-често се налага такова разграничение да се прави при наречия, образувани от предлог и съществително име, и съответните съчетания, в които двете думи пазят своето значение:
По ред картофи за вадене се падаше на всеки.
Вече пети ден поред слънцето сипеше жар от небето.
С голямо нетърпение Петър отиде на среща [за да се срещне с някого].
Не се притеснявай за нищо, аз съм насреща [можеш да разчиташ на моята помощ].
Има и други особени случаи, в които правилата повеляват предлогът да се изписва отделно от наречието или от съществителното име. Това са малко на брой изрази от типа: от време на време, от ляво на дясно [2], от горе до долу, от край до край.
Освен слято и разделно, наречията се пишат и полуслято. Мисля, че тук по-рядко се допускат грешки, защото самата структура на думите подсказва, че е необходим дефис (малко тире):
• наречия, образувани от две равноправни в смислово отношение основи (употребяват се най-вече в разговорната реч): веднъж-дваж, живо-здраво, чат-пат, днес-утре, кажи-речи;
• наречия, включващи частиците еди, що, годе: еди-къде, еди-защо, току-що, как-годе.
В синтезиран вид това са основните правила за слято, полуслято и разделно писане на наречията. За съжаление те почиват на някои трудноприложими принципи, на които обаче не смятам да се спирам. Ако някой желае да се задълбочи в проблемите, ето една леснодостъпна статия от Е. Георгиева.
П.П. Словосъчетанието от кога до кога трябва да се изписва като четири отделни думи. То не е изрично нормирано, но правописът му е аналогичен на изрази като от горе до долу, от къде на къде, от край до край, които са посочени в Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, с. 50, т. 33.18., с. 51, т. 33.19.3.
______________
[1] Наречието вкъщи е образувано от предлога в и стара падежна форма на съществителното име къща.
[2] Според новите правописни правила изразът трябва да се пише така: от ляво надясно (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 85).
Още по темата за слятото, полуслятото и разделното писане:
Да слеем, да полуслеем или да разделим (1)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (2)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (4). Отпреди/от преди
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: наречие, полуслято, предлог, разделно писане, слято.
66 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Блогът на Павлина 
1.
Венета Попова | 25.05.2017 в 18:04
Здравейте,
Това обръщение може да звучи сухо, но в него влагам предварителна благодарност.
Интересува ме наличието или не на запетайка в следните изречения:
1. Тя работи наред със съпруга си Филип.
2. Според водещия специалист Евгени Димитров учебната програма е добра.
3. Кралският наследник принц Чарлз не се изказа.
4. Шефът на Майкрософт Бил Гейтс напомни за новите разработки.
5. Бившият секретар по образованието Уилям Бенет подписа документа.
Ако в тези изречения няма запетайка, в кои с подобна структура има?
Венета
2.
Павлина | 27.05.2017 в 14:01
Здравейте,
В тези изречения няма нужда от запетая. Запетая се поставя, ако има обособена част:
Уилям Бенет, бивш секретар по образованието, подписа документа.
3.
Милена Борисова | 02.05.2017 в 19:19
Здравейте! Не живея в България и не мога да проверя старите правописни речници, с които разполагам там, затова и моля да ми кажете кога, по кое време се въвежда правилото за изписване на „всъщност“ или „вследствие“, например?
Също така „да почувствувам“ или „да почувствам“ и откога?
Благодаря предварително!
4.
Павлина | 04.05.2017 в 7:20
Здравейте! Поне от 1983 г. думите всъщност и вследствие се пишат слято. В по-стари речници и аз не мога да проверя в момента. До 1983 г. правилно беше почувствувам, от 1983 до 2002 почувствам и почувствувам бяха дублети, а след 2002 г. само почувствам е правилно.
5.
Милена Борисова | 09.05.2017 в 19:02
С малко закъснение, благодаря за отговора! Бях се притеснила за някои изписвания, защото самата аз бях учила в училище различни правила. Разбира се, човек трябва да се учи постоянно, не само в училище, но е трудно и трудоемко. Затова и понякога пропускаме това-онова :)
Още веднъж благодаря и хубави дни!
С уважение.
6.
Ева Кънева | 03.04.2014 в 14:55
А във връзка с въпроса за полуслятото и разделното писане, как според вас се пише „откъде-накъде“? Според речника са четири отделни думи (от къде на къде), но какво правим, ако смисълът няма нищо общо с пространството, например „Откъде-накъде ще му казвам всичко?!“
Благодаря!
7.
Павлина | 04.04.2014 в 15:59
Когато този израз се употребява, обикновено няма нищо общо с пространството. В последния правописен речник нищо не се казва за изписването на от къде на къде. Аз предпочитам да не препоръчвам определен начин на изписване.
8.
Павлина | 04.07.2013 в 7:25
Здравейте!
Пише се вследствие на.
9.
eola | 03.07.2013 в 13:54
здравейте! „в следствие на“ или „вследствие на“? благодаря Ви! :)
10.
Ляо | 31.08.2012 в 13:55
Съжалявам, че няма опция за коригиране на коментарите – пиша доста хаотично и после все откривам някакви грешки. В предишния си коментар имах предвид ‘разделно писане на предлог + нещо си’, а не само ‘предлог и наречие – ясно е, че ‘обед’ например не е наречие.
Тук имам пак малко въпроси. Как би написала ‘псевдо народен певец’ – така, нали? А поп, който е певец, ‘поп-певец’ ли ще бъде (за да се различава от ‘поп певец’, тоест певец, който пее поп музика?)
В една практическа граматика срещнах ‘нетоку-така’. За първи път го виждам написано по този начин и не ми изглежда никак добре. Да, пишем ‘ненапразно’, ‘неслучайно’ и ‘невинаги’, но ‘нетоку-така’? Как трябва да се напише според теб?
Благодаря! :)
11.
Павлина | 01.09.2012 в 13:08
Така, както е уредено писането на съчетанията от две съществителни имена/сложните съществителни, може няколко дни да обсъждаме как трябва да изглежда поп певец. Аз бих го изписала разделно и в двата случая.
Би трябвало псевдонароден да е една дума – както псевдонаучен, псевдобългарски. Не виждам някаква принципна разлика.
При положение че току-така се изписва полуслято, е редно частицата не да се пише отделно, макар че това не е уредено специално.
12.
Ляо | 01.09.2012 в 18:47
Въпросът за ‘поп-певец’ ми хрумна, когато го видях така написано – очевидно много хора не знаят, че има промяна в правилата за слятото, полуслятото и разделното писане, и продължават да пишат полуслято думи, които вече се пишат разделно.
А ‘псевдо’ в случая не се ли отнася по-скоро за цялото съчетание ‘народен певец’, тоест ‘псевдопевец на народна музика’? Псевдонаучен – ако е за доклад, но ако става дума за научен работник, няма ли да е по-скоро ‘псевдо научен работник’ (тоест псевдоработник, който се занимава с наука), а не псевдонаучен работник (тоест работник, който се занимава с псевдонаука)? Ако се придържаме към правилото за слятото изписване на ‘псевдо’, как би трябвало да се напише псевдо ‘Мис България’?
13.
Павлина | 06.09.2012 в 7:13
Според мен музиката, която изпълнява псевдонародният певец, е псевдонародна, т.е. той си е певец, но музиката не е съвсем народна (попфолк, което вече може да се изписва и като поп фолк). Също така в моите представи псевдонаучният работник се занимава с псевдонаука.
Последното словосъчетание бих го изписала псевдо Мис България.
14.
Ляо | 11.09.2012 в 13:42
Ако позволиш, ще позадълбая още малко. :) Според мен объркването идва оттам, че ‘псевдо’ по правило се пише слято с думата. Ако обаче изберем обикновено прилагателно с подобно значение, тогава няма как да се получи объркване, например ‘измислен’. Ще стане ‘измислен народен певец’, ‘измислен научен работник’, като се подразбира, че то се отнася за цялото съчетание ‘научен работник’, а не само за прилагателното ‘научен’. По подобен начин като че ли може да се използва и ‘пишман’ (макар че не я намерих в речника с това значение), напр. ‘пишман народен представител’ (но и горните съчетания също). При съчетания от две съществителни също като че ли е ясно и няма как да се получи двусмислица. ‘Дроб сарма’, ‘крем карамел’ и ‘шкембе чорба’ например ги виждам само разделно написани – ‘псевдо дроб сарма’, ‘псевдо крем карамел’ и ‘псевдо шкембе чорба’, защото иначе задължително ще се получи, че само първата част е ‘псевдо’. Но не съм съвсем сигурна защо при прилагателно + съществително може да се получи двусмислица – вероятно защото става въпрос за наложили се думи (като ‘псевдонароден’) и това значение надделява при тълкуването на съчетание от прилагателно и съществително. Ако не си съгласна с мен, как би написала въпросните съчетания?
Използвам случая с ‘псевдо’, за да те попитам нещо, свързано с представките. Защо ‘псевдо’ и ‘полу’ не се смятат за представки? За сравнение, английското съответствие на полу – semi, е представка.
15.
Павлина | 15.09.2012 в 7:53
Ние хубаво задълбаваме, но сме в една гранична зона, където малко хора попадат и още по-малко се замислят как да пишат. :) Бих написала отделно наречието (би трябвало да е наречие, ако е употребено отделно) от прилагателното име в случаи като мини компютърна система, където е ясно, че системата е малка. Даже в такива случаи редактирам: компютърна минисистема. За научните работници и народните певци, както отбелязваш ти, може би надделява това, че при думи като псевдонаучен например е прокламирано слято изписване. Съчетанията от типа на псевдо дроб сарма бих ги изписала разделно.
В българския език полу и псевдо са корени, защото не са десемантизирани в такава степен, както представките.
16.
Морфо | 16.08.2012 в 14:32
Много обучителна статия! Благодаря за труда, който полагате, за да ни просветите!
Само един въпрос:
“По ред картофи за вадене се падаше на всеки.“
Какво е значението на “по ред“?
17.
Павлина | 17.08.2012 в 8:07
Това означава “по един ред” (картофите се сеят на редове обикновено).
18.
Ляо | 13.08.2012 в 11:31
Разсмя ме с тоя ‘дявол на магаре’ – не го бях чувала като израз. :)
Понякога задълбавам повече, отколкото трябва, но това е, защото насреща си имам наистина компетентен специалист, а това ме подтиква да търся отговори на въпроси, които иначе може би не бих си задала.
Относно ‘от тогава’: ако прехвърлим действието в настоящия момент – примерно съм се ударила и някой ме попита ‘Откога е това (тази рана)?’, бих отговорила ‘От сега’ (тоест току-що съм се ударила) и бих го написала точно така, а не ‘отсега’. Същото, прехвърлено в конкретен минал момент, би трябвало да бъде ‘от тогава’. Ти как би го написала?
Същата логика намирам и при ‘за сега – засега’, ‘след обед – следобед’, ‘до колко – доколкото’ и т.н. Тоест в много случаи разделното писане на предлог и наречие се отнася за нещо по-конкретно, а слятото – за нещо по-общо. Но в никакъв случай не бих го обобщила като правило, за да не се получи като в предишния ми коментар. ;)
19.
Павлина | 14.08.2012 в 11:35
Благодаря ти за признанието. :)
Разграничението при оттогава/от тогава и отсега/от сега е много тънко, докато при засега/за сега според мен е по-ясно и дори съм си позволила да го отбележа в “Как се пише?”. Най-вероятно бих написала оттогава и отсега в посочения от теб казус.
20.
Ляо | 09.02.2013 в 22:33
Радвам се, че съм познала правописа в новия речник на всички наречия, за които се чудех в коментара си от 13.06. Бих искала да ъпдейтна малко информацията, а и се надявам с твоя помощ да си доизясня някои неща.
Според мен основното правило, което трябва да се запомни, е, че се прави разлика между действие с начална и крайна точка и действие с начална точка и посока. За първото се използват предлозите „от“ и „до“, за второто – предлогът „от“ и представката „на-„. Съответно наречието, което показва началната точка, се пише разделно; наречието, което показва посоката, се пише слято.
Ето малко повече примери от преди за означаване на действие с начална и крайна точка: от тогава до сега, от край до край, от кога до кога, от тук до там, от горе до долу, от долу до горе, от там до тук, от начало до край.
И малко повече примери за начална точка и посока: от тук насетне/натам, от ляво надясно, от дясно наляво, от сега насетне/нататък, от горе надолу, от долу нагоре, от там насам. Това последното леко ме смущава, защото обратното би трябвало да бъде „от сам натам“, което посмъртно не мога да напиша. :) Може би пък „оттам насам/отсам натам“ са по скоро към изключенията, както са и „отзад напред/отпред назад“, „отвън навътре/отвътре навън“ от т.4 в предишния ми коментар.
Според мен най-объркващото тук е, че някои наречия трябва да се пишат слято, ако са употребени самостоятелно, но отделно, ако са част от някакъв израз, напр.:
Оттогава не съм го виждал. и Досега не съм знаел това.
но От тогава до сега не съм го виждал.
Взех книгата оттук. и Дотам са 150 км.
но От тук до там са 150 км.
Откога си тук? и Докога си тук?
но От кога до кога си тук?
Открай време го познавам. и Той винаги се бори докрай.
но Прочетох книгата от край до край.
Отначало не му повярвах. но Не му вярвах от начало до край.
Тук ми възниква още една чуденка – ако изразите, показващи начална и крайна точка, са малко по-раздвижени, как трябва да пишем наречията? Например не е „от тогава до сега“, а е “от миналия месец до сега” (или „досега“?). „От тогава до вчера“, „от тогава до миналия четвъртък“ (или „оттогава“?). Според мен трябва да са отделно, макар че пак си е излишно усложнение, което би се избегнало, ако всички тези наречия, означаващи начални и крайни точки, се пишеха слято. А то е такава каша, че вече престанах да се изненадвам на писания като „на вън“, „от вън“, „на татък“, „за сега“ (винаги) и „за това“ (винаги).
Има ли нещо от написаното, с което не си съгласна? Очаквам смирено санкцията ти. :)
21.
Павлина | 10.02.2013 в 13:19
Само в предпоследния абзац нещата стават дотолкова сложни, че не виждам как би могло да се очаква пишещите да правят такива тънки разграничения. Логично е разделното писане и може да се защити, но честно казано, аз много бих се колебала как да постъпя, ако ми се наложи.
22.
Ляо | 15.02.2013 в 0:23
Благодаря. :) Няма да задълбавам повече, макар че би ми било интересно да чуя обясненията на Владко Мурдаров например – доколкото ми е известно, именно той е автор на тези нововъведения.
23.
Ляо | 10.08.2012 в 9:22
‘Ентусиастка’ е точната дума, при това голяма! :) Е, малко ме поля със студена вода, но ще ми мине. ;) Все пак това, което съм написала, ще ми остане като приблизителен ориентир.
Знаеш ли, странното е, че когато бях в училище, не си спомням да съм имала някакви проблеми с наречията. Едва ли е защото съм знаела по-малко и поради това знанията ми са били по-подредени. По-скоро в правилата тогава не е имало такъв хаос. И доколкото си спомням, всичките наречия, които си дала като пример, че би трябвало да се изписват слято, се пишеха точно така – ‘откъде накъде, отгоре додолу, отляво надясно’. Това, което ме дразни не само при наречията, а и изобщо при промените във всеки нов правописен речник (както е ставало дума и друг път), е, че човек може да се окаже неграмотен, ако не си купи новия речник на БАН, защото няма как да знае този път какво им е хрумнало да променят. За себе си мога да кажа, че съм имала много добри учители по български език, освен това ми е било интересно, но в един момент се наложи да ‘наваксвам с материала’, защото установих, че много неща вече не са така, както ги знам.
Да не забравя да те попитам за ‘от тогава’ и ‘оттогава’ – правиш ли разлика като мен? Например ‘Този белег ми е от тогава’ (от някаква конкретна случка, момент), но ‘Не съм го виждал оттогава’. И как би написала – ‘от тогава досега’ или ‘оттогава досега’? И като написах ‘досега’ – има ли случай, в който би го написала разделно (до сега), тъй като не се сещам, а непрекъснато го срещам написано така, когато трябва да е ‘досега’.
Поздрави!
24.
Павлина | 11.08.2012 в 15:48
Бих написала от тогава по изключение, в примери като За разлика от тогава, сега имам… Иначе става дявол на магаре, ако тръгнем да търсим толкова тънки нюанси като посочения от тебе. Бих написала също оттогава досега. Не се сещам за случай, в който ще се наложи да разделя досега.
25.
Д. К. | 07.01.2015 в 13:15
По аналогия може да се съчини израз, в който предлогът „до“ е завършек на често използвано словосъчетание, а думата „сега“ случайно следва предлога „до“. Малко изкуствен пример:
Едно време обичах да бягам, да плувам и да карам ски
Колкото до сега, почти не спортувам.
26.
Ляо | 13.06.2012 в 16:36
Павлина, опитах се да подредя някои от сложните наречия по някаква логика. Например
1) за действие, което е с начало и край – разделно писане:
от край до край, от горе до долу, от долу до горе, от тогава до сега;
2) За действие с начало и посока: разделно – слято: от тук нататък/насетне, от сега нататък/насетне, от ляво надясно, от горе надолу, от долу нагоре, от тук натам;
3) Повтарящо се действие: слято, с дефис между двете части:
нагоре-надолу, напред-назад, насам-натам;
4) Тези са ми малко неопределени, по-скоро би трябвало да са към втората група, с посоката, но пък не върви първата част да се пише разделно: слято писане и при двете части:
отвън навътре, отвътре навън, отзад напред.
Малко уточнения. ‘От долу до горе’ го срещнах написано така в един речник на слятото, полуслятото и разделното писане на 21. век, с автор Владко Мурдаров, за който ти бях споменала по-рано. Та ми се ще да мисля, че ‘отдолу-догоре’ е просто грешка, която ще бъде поправена в новия речник. ‘От тогава до сега’ май не съм го срещала никъде, освен това не ми изглежда много добре – по-скоро тук бих използвала ‘оттогава’, тъй като правя разлика между двете изписвания. Очаквам да ме поправиш, ако греша. Друго, което ми ‘бърка хармонията’, е ‘от тук натам’. В речника на Мурдаров е дадено така, което е ок. Но в новите правила е дадено ‘от тук на там’. Много ми се иска да е пак грешка, защото в противен случай излиза, че всяко наречие трябва да се учи само за себе си и че няма основа, на която да стъпим. Искрено се надявам, че по-скоро ще ме допълниш, отколкото да ме поправиш с примери, за които не съм се сетила или не съм намерила, за да не изгубя всякаква надежда, че тия наречия са научаеми. :)
27.
Павлина | 14.06.2012 в 21:39
Ентусиастка си ти, Ляо! :)))
На мен също ми се иска да има някаква логика, дори на моменти – като тебе – съм си мислила, че съм схванала принципите за изписване на тези съчетания. И изведнъж – хоп! – появява се нещо, което срива “стройните” ми постановки, например:
1) от тук на там (и ти си го забелязала);
2) от къде на къде – би трябвало да е от къде накъде;
3) отсега нататък (Речник на българския език. Т. 11. С., БАН, 2002, с. 1121)
4) оттук нататък (пак там, с. 1156).
При сегашната правописна уредба хармония не може да има според мен. На кого изобщо му е нужно да се правят изключения за от къде на къде, от горе до долу, от ляво надясно и т.н. Просто трябва да се пише откъде накъде, отгоре додолу, отляво надясно, няма опасност да се схване погрешно от четящите.
Сегашните постановки отчайват не само неспециалистите, които проявяват желание да се съобразяват с правилата, но и специалистите. Ето, вече 17 години се занимавам професионално с тези неща и като олигофрен всеки път проверявам кой как е решил да се пише еди-кое си. За себе си съм решила, че е ненаучаемо, нелогично, и вече не влагам сили и нерви в това.
[Тук бях написала още няколко изречения, но се самоцензурирах, защото все пак съм благовъзпитан човек. :]
28.
Вихрен | 08.01.2014 в 13:04
Наложи се да напиша – „Тире се пише отзад напред”. И съгласно 2) ми дойде да напиша „Тире се пише от зад напред”, което очевидно е грешно … и така попаднах тук, много се зарадвах, че има хора, които се интересуват от подобни въпроси.
Ето как си обясних нещата (простете, ако е тотално грешно):
Всъщност пълното изречение би било: „Тире се пише от задната част към предната част.” И така всичко е ясно. С „напред“ заменяме „към предната част“. Остава въпроса „отзад“ какво точно заменя. Като имаме предвид, че „отзад“ може да значи не само зад нещо (паркирах колата отзад), но и задната част на нещо (кутията с етикет отзад), то следва, че „отзад“ заменя „задната част“. Тогава се получава:
„Тире се пише от отзад напред” – и за да се избегне повторението на „от”, едното се пропуска и става „Тире се пише отзад напред”.
Всичко хубаво, но следвайки тази логика трябва да се пише „отляво надясно“ и „отгоре надолу“.
29.
Павлина | 09.01.2014 в 9:41
Не е правилно да се напише от зад напред, защото в българския език няма дума зад. От ляво надясно и от горе надолу са регламентирани в новия правописен речник.
30.
Вихрен | 10.01.2014 в 9:04
Така де, нали и аз това казвам, но ми се губи логиката за от ляво надясно и от горе надолу.
31.
Пристрастния | 10.01.2014 в 11:52
Не е правилно „от зад напред“, разбира се. Но дума зад има, как да няма. И на шопски – „че те чекам зад дуваро“, и на литературен български – „тогава от зад него започна да се избистря някаква сива сянка, която придоби ясен контур и започна да се приближава“. Аз, с моя инат да науча терминологията, все пак мисля, че се казва обстоятелствено пояснение за място тази дума зад :)
32.
Пристрастния | 10.01.2014 в 20:54
Така де, зад е предлог, но „от зад“ не знам какво е :)
33.
Павлина | 11.01.2014 в 9:23
Да, грешно съм се изразила. Имах предвид, че няма наречие зад.
34.
Пристрастния | 11.01.2014 в 20:01
Беше само закачка. Разбира се, че знаете, че има такава дума, тя се вижда :) – от двете й страни има интервали и си стои съвсем ясно обособена :) Но хаосът със слятото и разделното писане наистина ме докарва до истерия и неконтролирана омраза към самозваните законодатели на книжовния български език.
Тези хора, както си го обяснявам, имат тесен интелект. Ако започнат да решават нещо, го решават по някакъв осакатен механично-сборен начин. И пак не могат, защото събират няколко положения и изпускат още пет пъти по толкова. Какво остава пък да се очаква да обхванат всички основни положения (които не са чак толкова много), че и принцип да изведат.
Само кратък пример (пак ще сбъркам в терминологията), без претенции да е пълен. Имаме наречия, които се състоят само от думи с помощна функция, да речем напред и назад – от по два предлога, които не могат да се използват самостоятелно като наречия. Освен това са исторически навлезли така. Остават си. Каквото обаче е било прието или може да се пише отделно, да се пише отделно. Никой, като кажеш, че си отиваш в къщи, няма да разбере, че отиваш в 5 къщи. Много десетилетия е било ясно, сега обаче изведнъж се било обърквало. Как пък така се обърка точно сега.
Ляво си е ляво, дясно си е дясно. Пак само пример. На ляво значи на лявата посока. Няма сега да седнем да пишем наляватапосока :)))
Не може да се работят така правила, които да представляват устои на един език – на парче и с огромни количества насила набутани чужди заемки. Или се прави нещо изцяло, систематизирано, стройно и ясно, или не се пипа, докато не си готов да го пипаш.
35.
Пристрастния | 10.01.2014 в 12:06
Вихрене, просто не можеш да усетиш напълно колко си прав за липсата на логика. Никаква няма. Страхливи са да се произнесат, защото не могат да го обяснят и защитят, и вместо (може и наместо :) ) това утвърждават каквото някой е казал.
Единственото правилно би било „от ляво на дясно“. Също и „от горе на долу“. И тук вече нито нещо дразни, нито има разнобой, нито има липса на логика.
Няма смисъл, нали, да обясняваме, че тези, последните изрази означават „откъм по-горе спрямо нещо (друг обект, гледна точка) накъм по-долу от мястото, където е било това, което се движи, преди да започне да се движи“ и „от (откъм) лявата страна на (накъм) дясната страна“.
36.
цвети | 09.11.2011 в 21:09
послучай една дума ли е
37.
Павлина | 10.11.2011 в 9:44
Не, пише се разделно – по случай.
38.
Ivan Ilev | 02.09.2011 в 17:46
http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=50C36E5AD93390611BB96AC46201BFA1?encID=693&article=2096122296
39.
Darina | 18.07.2011 в 0:56
А какво бихте казали за „по живо по здраво“? Така ли е правилно да се пише или „по живо-по здраво“?
40.
Павлина | 19.07.2011 в 7:45
Ако е само живо-здраво, трябва да е с дефис, но понеже тук имаме съчетание от предлози и наречия, по-добре е да се използва запетая: по живо, по здраво. Така е даден изразът и в “Речник на българския език” (Т. 5. С., 1987, с. 64).
41.
Роси | 24.05.2011 в 21:21
В предвид-винаги ли се пише разделно,или има случаи и на слято?
42.
Павлина | 25.05.2011 в 8:03
Бих те посъветвала по всякакъв начин да избягваш да пишеш впредвид или в предвид. И аз не знам дали разделно или полуслято, защото премахвам в, когато редактирам. Този предлог с нищо не обогатява, нито пък доуточнява предвид, също както и на: на предвид. Достатъчно е да се напише предвид.
43.
Ляо | 23.03.2011 в 14:13
А дали все пак няма вариант, при който ‘откога, откъде, докога, закъде’ да се пишат и разделно – ‘от кога, от къде, до кога, до къде’ с разлика в значението? Аз ги пиша винаги слято, но пък при ‘закога’ и ‘за кога’ има разлика, та си помислих, че и тук може да има някакво разграничение. Например, ‘Закога ще излизаш?’ – тоест вече е късно или няма време. Но ‘За кога ти трябва това?’ – ‘За сега.’ Тоест за настоящия момент – тук пък се прави разграничение и между ‘засега’ и ‘за сега’.
Зачудих се и за ‘вкъщи’. :) Какво става, ако искаме да добавим предлог, напр. ‘пътувам към вкъщи’ или ‘вземам от вкъщи’ или ‘бягам от вкъщи’ или ‘храна за вкъщи’ и т.н.? Не че не ми звучат – точно така бих ги употребила, но не се ли натрупват предлози? Да, ‘в’ вече не е предлог, но все пак…
44.
Павлина | 23.03.2011 в 22:03
При засега/за сега действително има разлика в значението. Не мога обаче в момента да се сетя за примери, в които би било оправдано наречията, посочени в началото на коментара, да се пишат разделно.
И аз се чудя много на това вкъщи. Може да видиш в коментара преди твоя препратката към езиковата бележка на Владко Мурдаров. Има ясна тенденция към употреба на вкъщи с предлози и на моменти мен леко ме дразни, но напоследък се улавям, че самата аз казвам за вкъщи например. Едно от възможните обяснения според мен е засилената употреба на предлозите в българския език, който е аналитичен, както е известно.
45.
Ляо | 24.03.2011 в 11:17
Ама че съм кьорава! :)) Със сигурност съм чела и предишния коментар, и препратката към бележката в него, само че не помня кога. Явно ми е останал спомен, че има такъв проблем при ‘вкъщи’. Според Владко Мурдаров обаче трябва да се прави разграничение между ‘Изпрати ме до къщи’ и ‘Изпрати ме до вкъщи’, а аз като че ли бих използвала само втория вариант, тоест не бих направила разграничението. А иначе това добавяне на предлози пред ‘вкъщи’ би могло да служи като като оправдание за тези, които казват/пишат ‘на предвид’, ‘в предвид’, ‘под предвид’ и т.н., защото само ‘предвид’ им звучи незавършено. :)
Когато погледнах на с. 85 в правописния речник, за да прочета какво пише за уточняващите думи пред подчинителните съюзи (от другата тема), мярнах малко по-надолу написани следните съюзи и съюзни думи – ‘където, накъдето, за където, задето, докъдето, от където и откъдето’. Защо е само ‘за където’, но не и ‘закъдето’? А при ‘от където’ и ‘откъдето’ какво имат предвид – че са взаимозаменяеми или са с разлика в значението. (Между другото, правилно ли е ‘взаимозаменяем’ – в речника има само ‘взаимозаменяемост’.)
46.
Павлина | 01.04.2011 в 10:51
Трудно ми е да направя някакво ясно разграничение между за където и закъдето, също и между от където и откъдето (закъдето го има в самия речник като отделна дума). Гледах толкова много примери, че накрая ми се замая главата и се замислих дали не насилваме правописа, търсейки смислово разграничение там, където може би няма такова; или пък има, но е толкова тънко, че практически е трудно да се направи, още повече въз основа на него да се иска от хората да пишат едно и също звукосъчетание по различен начин. Аз бих изписвала закъдето и откъдето слято. Евентуално бих се замислила в случаи като този: Сабрина си даде сметка, с малко закъснение обаче, колко неблагоприлично бе да приема покана за където и да било, когато има гостенка.
Мисля, че взаимозаменяем може да се напише съвсем спокойно. Правописният речник не може да обхване всички думи в езика.
47.
Боян | 30.11.2010 в 21:25
Владко Мурдаров, който от много време (сигурно над 30 години) се занимава с тези проблеми, има една скорошна статия за „вкъщи“ и кога се пише разделно, когато е наречие: http://www.balgarskiezik.org/1-2010/vladko_murdarov_bg.pdf
48.
Stefka | 15.09.2010 в 17:04
Благодаря.
49.
Stefka | 13.09.2010 в 18:43
Често виждам „до скоро,“ изписано разделено в края на имейли, вероятно по аналогия с „до утре“ и подобни. Правилно ли е в този случай „доскоро“ да се разделя?
Благодаря.
50.
Павлина | 13.09.2010 в 22:24
Би трябвало доскоро да се изписва слято, когато е употребено като наречие, например: Сърдечни поздрави и доскоро. Ако обаче става въпрос за съчетание от предлог и прилагателно, тогава това са две отделни думи: До скоро виждане!
51.
Антония | 04.10.2010 в 16:17
Доскоро се пише слято, когато е употребено като наречие със значението „до неотдавна, до преди малко“. В случая с пожеланието според мен е съкращаване на „до скоро виждане“; по същия начин е с „лека“ вместо „лека вечер или лека нощ“. И в двата примера обаче „доскоро“ не е наречие, следователно би трябвало да се пише разделено.
52.
Павлина | 05.10.2010 в 8:37
Според мен доскоро със значение ’до скоро виждане, до скоро чуване, до скорошен следващ контакт’ се схваща като наречие, макар че може и да се е образувало от съкращаване на до скоро виждане. Първичните наречия в българския език са много малко в сравнение с вторичните, които най-често се образуват от прилагателни имена с помощта на наставката -о и съвпадат с формата им за среден род, единствено число. Наистина, посоченото значение на доскоро все още не се отбелязва в тълковните речници, но това не означава, че не съществува. Впрочем аз мисля, че активизираната му употреба напоследък е свързана и с необходимостта да се намери адекватен български аналог на често използвания английски израз see you later.
53.
Ляо | 24.02.2011 в 17:23
Винаги съм възприемала ‘доскоро’ и ‘до скоро’ по начина, по който ги е описала Антония и никога не съм имала съмнения, може би защото съм правила аналогия с подобни изрази. Но от много четене на форуми и изобщо в интернет вече не съм (или може би все още не съм) съвсем сигурна за много неща. Затова разчитам да поправиш примерите ми, ако някъде бъркам.
‘До скоро’ го възприемам като съкращение от ‘до скоро виждане’ по подобие на ‘до колко’ като съкращение от ‘до колко часа’, например. ‘Доколко може да ѝ се вярва? Доколко опасно е това за здравето?’ И в двата случая – слято. Но ‘До колко (часа) мога да остана?’ – ‘До колкото (часа) искаш.’ Можем да изпуснем съществителното, защото се подразбира.
54.
Ляо | 24.02.2011 в 17:29
Забравих да дам пример с ‘доколкото’. Разбира се, става дума за изрази от рода на ‘доколкото си спомням’ или ‘доколкото мога да разчитам на него.’
55.
Пристрастния | 11.01.2014 в 20:22
Павлина, сама го написвате, а после искате обратното. Щом е „до скоро виждане“ (до ново виждане пак, което да е (ще е) скоро), значи се разделяме ДО СКОРО – до бъдещ скорошен момент, и така си пожелаваме. Когато имаме доскоро, тоест до момент, който е бил скоро, но не дефиниран точно, си е доскоро. Поне така се употребява. Макар че като поклонник на възможната унификация във всичко, не виждам никакво осакатяване или двусмислица, ако се напише: „Ти до скоро ме обичаше.“ Граматичното време ясно показва кое скоро в двата случая – минало скоро или бъдещо скоро. До скоро напред или до скоро назад, няма значение как е изписано, остатъкът от изречението или контекстът го изясняват напълно.
Ето защо дърпам към максимално възможно (не тотално и глупаво) разделно писане.
Доскоро се употребява само в смисъл на близко минало.
(Точно както и другата грешка – с току-що, което също се употребява само в смисъл на близко минало. Няма „току-що правя нещо“ или „току-що ще направя нещо“, както неграмотно говорят някои. За сегашен момент се употребява „тъкмо правя нещо“, а за бъдещ „ще“ или „скоро ще“.
Има и една друга употреба на „тъкмо“, която е в смисъл на „имах, имам или ще имам сгоден случай, но тя е съвсем отделно.)
56.
Пристрастния | 11.01.2014 в 20:25
Пардон, бързах и сбърках: няма значение не как е изписано, а НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ЧЕ Е ИЗПИСАНО РАЗДЕЛНО, защото смисълът се разбира ясно, това исках да кажа.
57.
Павлина | 08.09.2010 в 19:39
nousha, разбирам, че много държиш на писмената си реч, и приветствам тази взискателност. :) Бих те посъветвала да изписваш оттук и оттам винаги слято – рискът да сгрешиш (например в израз, подобен на от тук до края на света) клони към нулата, а и грешката би била относителна и трудно доказуема.
58.
Ляо | 11.09.2012 в 12:22
По аналогия с разделното писане на ‘от преди’, ‘от сега’ и ‘от тогава’ при сравнение, би трябвало да е същото и при ‘от тук’, нали? Например ‘там е много по-хубаво от тук’.
59.
Павлина | 15.09.2012 в 7:27
Да, и аз бих го написала така.
60.
gamar | 08.09.2010 в 18:22
Ах, името си ли чух? :)
Благодаря за статията.
Искам да повторя експлицитно въпроса си, как се пише това:
„Отивам в?къщи“
„В?къщи съм“
Изобщо има ли случай „в къщи“ да се пише разделено, защото от началото на статията оставам с впечатление, че няма такъв случай:
“Наречията откога, докога и вкъщи винаги се пишат слято“
61.
Павлина | 08.09.2010 в 19:32
Винаги когато вкъщи се употребява със значение ’у дома’, се пише слято, следователно: Отивам вкъщи; Вкъщи съм.
Изобщо е възможно в къщи да се пише разделно, когато е ясно, че става въпрос за много къщи, които нямат нищо общо със значението ’у дома’ и с наречията, например: Те инвестират в къщи, които могат да дават под наем.
62.
nousha | 07.09.2010 в 12:44
Да попитам, че много често го използвам – ако кажеш „Мини от тук“, „Ще взема чашата от тук“ би трябвало да е разделно, а при „оттук до края на света“ вече е слято, правилно ли си го мисля?
63.
Спас Колев | 07.09.2010 в 14:04
Точно обратното, май. :)
64.
nousha | 07.09.2010 в 16:57
Ей това точно с „оттук“ – „от тук“, тъй като наистина много се появява, направо ме кара да изпадам в истерия. Седя, мисля логично, стигам до някакво решение, което след още малко размисъл ми се струва погрешно :)
65.
Павлина | 07.09.2010 в 22:05
Склонна съм да се съглася със Спас Колев. Много рядко може да се наложи оттук да се изпише разделно – евентуално в израза от тук до края на света. Мотив: подобно на израза от горе до долу, тук се посочват началната и крайната точка на доволно голям отрязък от пространството. В този случай има основание да се напише разделно, но ако става въпрос за време… Понякога нещата са така оплетени и нюансите така тънки, че логичното мислене много-много не помага и дори и коректорите разчитат на интуицията си. ;)
66.
nousha | 08.09.2010 в 9:37
Значи, да видя дали съм разбрала, правилното е „ще мина оттук“, но „Откъде (от къде??) взе тая книга? – От тук.“ Или „оттук“?
Проблемът ми е наистина сериозен, защото, работейки като преводач, се оказва, че „оттук“ и „оттам“ се използват доста често в диалозите. Всъщност няма значение как точно ще го изпиша, защото все пак това са филмови диалози, които после ги чете актьор, но за честта на професията държа всичко да е изписано правилно :) Рових къде ли не и така и не стигнах до ясна представа кога какво да пиша, та тази публикация ми дойде дюшеш :)