Диахронично* (18). За прилагателното финен

14.02.2012 at 11:11 14 Коментари

Надявам се, че следящите блога ми са широко скроени хора и реакцията им след прочита на заглавието е различна от “Те такава дума нема!”. В книжовния език наистина се употребява фин, но вероятно сте чували/виждали това прилагателно и във вариант финен.

Причината за неговото съществуване покрай фин е ясна, общо взето. Ще се опитам да я обясня, за да не укорявате прекалено онези, които изричат или пишат финен.

Структурна функция на наставките
Ако не бяха моите занимания с историческо словообразуване, може би и до днес нямаше да обърна внимание на една функция на наставките, която се определя като структурна. За да стане по-ясно, ще дам няколко примера. В супен наставката -ен се прибавя към основата супа (съществително, означаващо предмет), за да се образува нова дума (прилагателно, означаващо вече признак на предмет), която показва определено предназначение (супена лъжица). В простоват наставката -оват се прибавя към прилагателното прост, за да се образува ново прилагателно, означаващо качество, което наподобява качеството, залегнало в изходната дума.

Да видим каква роля изпълнява наставката -ен в прилагателното финен, образувано от фин. На пръв поглед – никаква. Но само на пръв поглед. Всъщност в думата фин има някаква недостатъчност, недооформеност, недовършеност (въпреки цялата изтънченост на значението ѝ). Липсва ѝ наставка, която ясно и категорично да я отнесе към прилагателните имена, към всички онези думи, които в нашето съзнание означават признак на предмет и завършват на -ен, -ски, -ов, -лив и т.н. Затова доста хора добавят -ен към фин, осмисляйки тази дума именно като прилагателно. Не е маловажен и фактът, че по този начин чуждата дума придобива “по-български” облик.

Словообразувателни синоними в старобългарския език
Явлението, което представих по-горе, не е никак ново. Характерно е за старобългарския език, и то, забележете – за книжовната му форма. За текстовете от онази епоха е било обичайно съжителството между думи, които са имали едно и също значение, но са се различавали по наставката си например или по липсата/наличието на такава:

богатьство – богатьствиe (’богатство’)
вьдова – вьдовица (’вдовица’)
радъ – радостьнъ (’радостен’)

Една от причините за съществуването на тези двойки (а понякога и тройки, и четворки) думи, наричани словообразувателни синоними (също и варианти, дублети), е че книжовният език е бил в процес на изграждане и речникът му активно се е попълвал с нови думи. Голяма част от тях са се образували с наличния собствен “материал” – славянски корени, наставки и представки, при което са се изпробвали различни “комбинации” между тях. “По-жизнеспособните” варианти са оцелели, а другите просто са били изоставени. Например от трите двойки думи по-горе в съвременния български език се използват богатство, вдовица и радостен, а някогашните им словообразувателни варианти вече са забравени.

Друга причина за появата на словообразувателни синоними е стремежът на старобългарските преводачи и творци да придадат по-изискан вид на книжовния език, употребявайки лексеми със сложна морфемна структура, които съответстват на по-високия езиков стил. Например вземат дума от ежедневната реч и я “обновяват”, като ѝ добавят наставка: сѫпрь + -ьникъ > сѫпрьникъ (и двете означават ’противник’).

Някои изследователи обаче смятат, че в подобни случаи основната функция на наставката е да служи като формален показател, че думата е съществително име, т.е. функцията е същата както на наставката -ен в прилагателното финен.

Нищо ново под слънцето
Много от явленията, които се наблюдават днес в езика, имат ако не аналози, то поне успоредици в миналото. Затова, когато се сблъскам с думи като прилагателното финен, си припомням мъдростта на Еклисиаст: “Случва се да казват за нещо: “виж, на, това е ново”; но то е било вече през вековете, що са били преди нас” (1:10). А познанието за миналото – убедена съм в това – ни помага да правим по-трезва преценка на онова, което се случва в настоящето.

Ако написаното ви е заинтригувало, може да прочетете за други случаи, аналогични на финен, в съвременния български език (стр. 82 – 83).

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Източници
В. Ефимова. Старославянская словообразовательная морфе­мика. М., 2006.
П. Ковачева. За една от функциите на няколко старобългарски наставки. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13–14 декември 2002 г. В. Търново, 2004, 155 – 165.
Р. Цейтлин. Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХI вв. С., 1986.

Диахронично (16). Няма да направя/не ще направя
Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология, Морфология. Tags: , , , , , .

Частицата не и причастията Плащания в/през/чрез/по интернет

14 Коментари Add your own

  • 1. Augusta  |  23.05.2012 в 12:24

    При тези, които употребяват „финен“, се среща употребата и на двойно „н“ (-нн-), например : „фиННа“ – според правилото наставката „нен“ да дава двойно „н“ в мн.ч. или ж. и ср. род (напр. военен – военна-военни)
    Интересно ми се струва да се отбележи, че „вдова“ и „рад“ са думи от съвр. руски език – същ . вдовица и прилаг. радостен. Дали това означава, че те са по-стари форми, които в българския език са книжовно усложнени? Но дори и така да е, тези по-усложени форми са преминали и разпространили в разговорния език. Изобщо езиковите исторически процеси са нещо много интересно и комплексно – по принцип езикът има склонност към опростяване, изоставяне на излишното, опростяване или вмъкване на гласни при трудно произносими думи с натрупване на съгласни.
    Спомням си за изпита по сравнителна граматика на славянските езици (завършила съм руска филология) – трябваше да напишем как са се трансформирали определни думи в различните славянски езици, познавайки езиковите закони, по които се е развил всеки един от тези езици. Почти нищо не ми беше вярно, но Дина Станишева ми писа отличен, защото наистина бях научила законите, но езиците като живи организми бяха създали видоизменени форми и изключения от правилата.
    Прекрасен блог, ще идвам да чета до насита!

    Отговор
    • 2. Павлина  |  25.05.2012 в 16:27

      Съвсем логично е, ако формата за м.р. ед.ч. е финен, във всички останали да се пише двойно н. :)

      Поначало формите с по-сложна морфемна структура са по-нови от тези с по-проста морфемна структура. Вярно е, че езиците са склонни към опростяване, от една страна, но от друга, езикът отразява реалността, която непрекъснато се усложнява.

      Отговор
  • 3. Noname  |  08.01.2013 в 22:39

    Здравейте !

    Приятелката ми от дълго време ме обвинява в неграмотност. Наскоро се зачепкахме и за думата фин. Разбира се знам правилото за това кога се пише двойно „н“, но някак си в женски род ми е недоуформено „фина“ – например фина жена. Отвътре му идва на човек да сложи двойно „н“.

    С мои думи не успях, но авторката много добре е обяснила тази аномалия:
    „Всъщност в думата фин има някаква недостатъчност, недооформеност, недовършеност (въпреки цялата изтънченост на значението ѝ). Липсва ѝ наставка, която ясно и категорично да я отнесе към прилагателните имена, към всички онези думи, които в нашето съзнание означават признак на предмет и завършват на -ен, -ски, -ов, -лив и т.н. Затова доста хора добавят -ен към фин, осмисляйки тази дума именно като прилагателно. Не е маловажен и фактът, че по този начин чуждата дума придобива “по-български” облик“

    Отговор
  • […] евра, удава се и финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем нормална, […]

    Отговор
  • 5. Ваня Йочева  |  19.05.2013 в 13:17

    Интересно защо на никого не му е липсвала наставката в прилагателното „син“ и никога не ни е хрумвало да експериментираме със „синен“? Само защото е със славянски корен ли?

    Отговор
  • 6. Павлина  |  20.05.2013 в 7:46

    Възможно е и това да има значение, но някои едносрични прилагателни в старобългарския език са обраснали с наставки: малъ – малък, ранъ – ранен, радъ – радостен.

    Отговор
  • 7. Младен Чомонев  |  25.07.2013 в 9:10

    Здравейте, от известно време следя блога – поздравления, Павлина! Особено за призива да се гледа по-широко на езиковите явления.

    Изкушавам се да добавя към словообразувателния анализ. В случая фин/финен се проявява една основна „мотивация“ при езиковите процеси: прозрачност на смислово и структурно равнище. Тя проличава особено ясно при усвояването на чужди думи. Заемката фин е непрозрачна (недовършена според Павлина, недооформена според коментара на Noname), няма такъв корен в езика, езиковото съзнание не я схваща като носител на значение. За да „добие вид“ на прилагателно и да се „поизбистри“ значението, езикът ѝ добавя съответната наставка. (Получената форма е неправилна от гледна точка на действащата норма, но това е друга тема). В коментара си Ваня напипва точно това: прилагателното син не е заемка, ясно е като значение и не се стига до „синен“.

    Случаите малъ – малък, ранъ – ранен, радъ – радостен биха могли да се обяснят и като резултат от избледняване на прозрачността при по-старите макар и домашни форми. Склонността към опростяване е характерна предимно за чисто фонетичните явления, езикът се стреми от друга страна и към системност, особено на морфемно равнище.

    Поздрави и успех!

    Отговор
    • 8. Павлина  |  26.07.2013 в 9:37

      Здравейте, Младене!
      Благодаря за продължените размишления и за споделеното отношение към езика. Радвам се на всеки добронамерен коментар в блога си. :)
      Вероятно може да се направи аналогия между това, което правят възрастните при “одомашняването” на чуждите думи, и добавянето на наставки от децата при усвояването на нови думи, макар и български – любимена вм. любима, лютени вм. люти (примерите са от студията, посочена в края на статията). Всички възрасти се опитват да осмислят езиковите средства. :)

      Отговор
      • 9. Младен  |  26.07.2013 в 21:02

        Точно така, детският език трябва да се наблюдава внимателно. По-общо казано, именно отклоненията от нормата представляват интерес, там се проявяват евентуални нови тенденции.

        Отговор
        • 10. Младен  |  26.07.2013 в 21:04

          И синхронно, и диахронно :)

          Отговор
          • 11. inoblitabil  |  28.07.2013 в 18:31

            Още в праславянския период често са се добавяли наставки за дооформяне на прилагателните, например към тези от u-основи:
            saldus > saldu + -ku > salduku > сладъкъ > сладък;
            tinus > tinu + -ku > tinuku > тьнъкъ > тънък;
            ligus > ligu + -ku > liguku > льгъкъ > лек;
            minkus > minku + -ku > minkuku > мѧкъкъ > мек.

            Отговор
  • 12. Niv  |  01.09.2013 в 16:42

    За финен не знам, но например съм срещала префинен. Коренът е един и същи, нали така? :) Иначе и аз да кажа – много готин и интересен блог!

    Отговор
    • 13. Павлина  |  03.09.2013 в 15:19

      Да, има такава дума, но тя е минало страдателно причастие от глагола префиня, образувано по стандартния начин – както пречистя > пречистен, прекратя > прекратен.

      Отговор
  • 14. Стоянов  |  28.12.2016 в 22:41

    Много основателно разсъждение. Мисля по същия начин. Благодаря Ви!
    Поздрави!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: