Такава дума няма!

15.04.2013 at 11:17 22 коментара

Идеята за тези непретенциозни размисли ми даде @ldtr, който в един коментар написа, че нашият народ е влюбен в израза „такава дума няма“ (с вариант „няма такава дума“). Разтърсих се (а такава дума има ли?) в Google и намерих доста думи/форми, които са заклеймени като несъществуващи. Ето само част от тях:

евра, фрустрира, входирано, финен, удава се, тризнаци, патриотарство, излезнах, професорка

За евра, удава се и финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем нормална, правилна, книжовна дума и това, че някой не я употребява или не я харесва, не означава автоматично, че тя не съществува. Квалификацията „такава дума няма“ точно в този случай за мен означава поне три неща: първо, че лепиш етикети, без дори да се замислиш, камо ли да си помръднеш пръста да потърсиш информация преди това; второ, че се смяташ за компетентен в област, в която явно не си, и вероятността да разбираш от футбол и политика, също е значителна; трето – и може би най-важно – отричаш езиковия избор на събеседника си, който има пълното право да предпочете един от дублетите (отдава се/удава се), спазвайки книжовните норми.

Ако нещо ме безпокои истински, то е, че голяма част от българите имат твърде тясно схващане за езика и за думите в частност. Езикът има не само книжовно измерение, той има и разговорен план, и диалектни разновидности, има различни стилове и е истинско щастие, че ни предоставя толкова възможности да избираме между различни изразни средства, тъй щото да говорим/пишем адекватно в конкретната езикова ситуация.

Думата входирам на мен лично никак не ми е приятна, от нея лъха на канцелария. Проф. Владко Мурдаров дори заяви, че е уродливо образувание и противоречи на всички закони на българския език (не бих казала, че съм съгласна с него). Но когато една служителка в нашата данъчна служба попита колежката си дали е входирала еди-кой си документ, и въпросната колежка потвърди, аз си дадох сметка, че всъщност думата върши добра работа в деловодството, защото е кратка и май няма синоним, който да не означава и нещо друго. Алтернативата е „Заведе ли еди-кой си документ с входящ номер?“.

Щом една дума се употребява, и то от доста хора, значи от нея има нужда, в нея има нещо, което липсва в посестримите ѝ. Не отричайте думите, които не знаете или не харесвате, или не употребявате по някаква причина. Не отричайте и не ограничавайте правото на езиков избор на събеседника си. Ако в езиковия си избор не се чувстваме (поне в някаква степен) свободни и непрекъснато се питаме как ще реагират читателите или слушателите на нашите думи, ще можем ли истински да изразим мислите си?

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология. Tags: , .

Шуробаджанашки Честит рожден ден!

22 коментара Add your own

  • 1. goodwill  |  15.04.2013 в 12:40

    „Удавам се“ е много красив глагол. Странна е наистина логиката на някои пишещи…

    Отговор
  • 2. rraycheva  |  15.04.2013 в 13:36

    с това демократично отношение и думата „оценям“ ще стане дублет на „оценявам“. няма лошо…

    Отговор
    • 3. goodwill  |  15.04.2013 в 16:25

      По-кратка е и добре звучи. На мен ми харесва.

      Отговор
  • 4. Павлина  |  15.04.2013 в 13:51

    Според мен демократичното отношение е в това да не отричаме съществуването на определена дума или израз. А то е различно от признаването им за книжовни.

    Отговор
  • 5. Виолета Нешева  |  15.04.2013 в 14:39

    Към „оценям“ ще прибавя и „намалям“ и още куп други провинциални изрази, налагащи се от дошлите в София народни представители. В тази връзка какво ще кажете към „входирам“ да наложим и едно „изходирам“? Мисля, че и това ще е демократично. И сега сериозно-по отношение на входирането-напълно съм съгласна с мнението на г-н Мурдаров.Напълно!

    Отговор
    • 6. Marfa  |  16.04.2013 в 8:43

      Ех тези лоши провинциалисти, прииждащи в столицата с едничката цел да развалят прекрасния литературен език, който се говори там. :( Е па я че ти се обидиме!

      Отговор
  • 7. Павлина  |  15.04.2013 в 15:30

    Добре, официално забраняваме използването на думите входирам, изходирам и други подобни. Какви глоби да налагаме на онези, които ги употребяват въпреки забраната? Или да вземем по-сериозни мерки?

    Опитвах се само да кажа, че езикът е относително свободна територия.

    Отговор
    • 8. goodwill  |  15.04.2013 в 16:56

      Ха-ха-ха!… Това за глобите ми хареса… Ако позволите, аз ще късам билетчетата на непослушните от провинцията.

      А какво предлага г-жа Нешева да правим с луксозните:
      – импийчмънт
      – колумнист
      – листване
      – мултибрандов
      – семплинг
      – сциентолог
      – супервайзер
      – тестер
      – уайъллес
      – уайфай
      – бойбанда
      – геймя
      – дюнерджия
      – зуумвам
      – зомбирам

      (Препоръчвам Ви госпожо Нешева да прочетете и може би да препрочетете „Печена тиква“ на великия Елин Пелин.) Истината не е в луксозните думи, а на улицата:

      http://www.facebook.com/media/set/?set=a.336851756351485.67411.336800263023301&type=3

      Г-н Мурдаров търси логиката във всичко, но след темата на д-р Върбанова аз мисля, че ще вече си промених мнението. Та тази дума „входирам“ се „върти“ повече от 20 години в публичното пространство. „Докато умните се наумуват (Института), лудите се налудуват (Парламента).
      Или може би (ако ще търсим логиката във всичко) да започнем да си казваме „Здравей!“ по телефона, вместо немското „Hallo“. Като знам как се дерат някои по телефона, особено когато връзката е лоша: Алоуу, алоууу, чуваш ли ме, алоууу, алоу, алоу… Добре де, разбрахме, вече ме приветства. Какво е това здравей, здравей, здравей, здравей, здравей…

      Твърде многото задълбаване в случая вреди на езика. Бъдещето е на кратките думи.

      Отговор
  • 9. Blago Cvetano (@BlagoCvetano)  |  15.04.2013 в 18:36

    Поредната прекрасна статия в блога! Поздравления!

    Отговор
  • 10. unustamatubg  |  15.04.2013 в 20:28

    Когато някоя дума липсва в речника, това означава, че той е непълен, а не че думата не съществува. Да не си мислите, че речниците са написани от Господ и са спуснати от небето?
    Освен това езиците разполагат не само с някакъв речников запас, но и със словообразувателни механизми, чрез които могат да се конструират безброй думи.

    Примери:
    белокос, сивокос, чернокос, червенокос, зеленокос, жълтокос, оранжевокос и т.н.;
    трудоемък, времеемък, енергоемък, материалоемък и т.н.;
    ежегоден, ежемесечен, ежеседмичен, ежедневен, ежечасен, ежеминутен, ежесекунден и т.н.;
    десеткилограмов, двадесеткилограмов, тридесеткилограмов, стокилограмов, двестакилограмов, тристакилограмов и т.н.

    В един любим форум пък смело се използват купища „несъществуващи“ думи, най-вече за постигане на сатиричен ефект:
    мамковина
    невдянковщина
    герберюгендче
    амбразуриат
    пациентела
    антипатизант
    дезинтересиран
    контрадискриминаторка
    клоунеса
    ъмнайсти
    Струва ми се, че и структурата, и значението им са прозрачни за всеки.

    Отговор
  • 11. rraycheva  |  15.04.2013 в 20:33

    Стигаме до вкуса и баланса. Една е стилистиката в сатира, друга – в научен текст. И все пак да позволим на хората, когато някоя дума адски ги дразни, да се изокат: Няма такава дума! Иначе езикът хич не го интересуват нашите с вас препирни.

    Отговор
  • 12. ivo_isa  |  16.04.2013 в 9:49

    А такава дума има ли:
    уфсъ
    Естествено е да се спазват определени правила при употребата на езика:
    1. Да се пише и говори правилно (според приетите правила)
    2. Да не се използват чуждици (да не се бърка със заемки), за да се запази самобитността на езика.
    3. Ако ще се променят правилата, то да е в посока еднозначност и точност на изказа (разбираемост).

    Отговор
  • 13. Борислав  |  16.04.2013 в 11:51

    Понякога начините на изразяване (включително подборът на думи) показват по-скоро богат речник (инструментариум) и търсене на измъкване от ограниченията. Понякога показват по-скоро беден речник и хващане за първия чут израз/дума. Това е моят личен начин на гледане по отношение на това измерение на въпроса.

    Едно друго измерение може би ще ни позволи да търсим разсъждаване върху дискутирания езиков аспект по начин, който бихме могли да наречем „по-разумен“. Нека се запитаме: каква е функцията и целта на комуникацията? Аз имам някакви неща в главата си и искам в някаква степен да ги пресътворя идентично в главата на другия. Използвам различни инструменти за тази цел, включително думите от езика. Значи мерилото за валидността на подбраните инструменти е това в каква степен те изпълняват тази цел.

    Сега – въпросът, който ми се струва удачен за задаване, е: кои променливи влияят върху ефективността на използваните средства за комуникация? В тази територия вероятно трябва да се подвизават всякакви мисловни търсения по темата за използване на тези или онези думи. Нека всеки път когато сме изправени пред спорна ситуация, си зададем този въпрос.

    Някаква такава е за мен, поне понастоящем, истинката (такава дума нямаше).

    Отговор
  • 14. Боян  |  21.04.2013 в 0:26

    Езикът не е средство за комуникация, а инструмент за намиране на смисъл. Обществото живее изричайки смисъла си на майчин език.

    Ако езикът не се поддържа на висотата на своята свръхзадача, той се превръща в „покрив за временно настаняване“, в хоспис.

    Следователно, призванието на филолозите не е да издирват неологизми, а да бият камбаната, щом някои съществено нужни понятия станат „събираческа рядкост“.

    Днес в „устройството ни за намиране на смисъл“ липсват човекообразуващите понятия. Те излизат от мода. Няма я критическата маса човеци, боравещи с тях.

    Ние пребиваваме временно в този език. Той се превръща полекичка в хоспис.
    Все по-често търсим смисъла в чужди езици.

    Това ме кара да се чувствам патетичен и самотен.
    С вас не е ли така?

    Отговор
  • 15. Stavrev G.  |  28.04.2013 в 9:19

    ‘него време или онова време’ или и двете и защо ?

    Отговор
    • 16. Павлина  |  28.04.2013 в 20:25

      Книжовният израз е онова време; него време е диалектен.

      Отговор
      • 17. multiskitnik  |  10.06.2016 в 20:41

        Е това си е разочароващо :- (
        Аз много късно в живота си открих израза „него време“ (и всички нему подобни: „нея вечер“, „него ден“) и много ми допадна, та от него ден насам редовно си го ползвам.
        Но същинската изненада идва от това, че по слух този тип изрази ги бях класифицирал не като диалектни, а като остарели. Бях си въобразил някакъв стар проектобългарски, в който е супер окей да сложиш някое лично местоимение и веднага да му лепнеш съществително. Някак чаровно ми се струва.
        Но език ли бе – да го опишеш, език ли бе – да го разровиш…

        Отговор
  • 18. ivo_isa  |  28.04.2013 в 14:01

    „Благодаря за което“?????

    Отговор
  • 19. Exhemus  |  08.05.2013 в 21:35

    Развитието на един език е следствие от психологията на употребяващия го народ.
    Защо българският език е задръстен? Защо е трудно да се извеждат неологизми?
    Защото психологията на българина е пъзлива и суетна.
    „Ох, ако кажа така, какво ли ще си помислят за мен? Дали ще ме сметнат за селяндур?“ (в никакъв случай не трябва да ме разкрият!).
    Извинявам се, но не искам да обидя никого. Просто историческите обстоятелства са определили да се размножи генът на страхливостта и суетата. Зер, който е проявил храброст и доблест е минал под ножа.
    Обратното, руският народ е народ от рискаджии. Рискуването, а не смушичването като нас, им е донесло успехи и империя. Руснакът много не се церемони. Джаста-праста и готово. Руското „качество“ е пословично. Руската „хигиена“ е пословична. Затова руснаците печелят едно много важно нещо – време!
    Отворете сега един руски форум или само една статия и ще видите какво богатство на неологизми има. Неологизми се създават на собствена и чужда основа. В руския неологизми се създават лесно (в английския хептен лесно). За разлика – в българския – ядец! Купчина невидими ограничаващи правила не дават новата дума да се впише нормално в езика. По-добре да чопнем нещо чуждо, пък било то и с грешки – кой ли ще разбере?
    Добре, че хлапетата не се съобразяват: „Копни това! Сега го рънкай!“ (копирай това. Сега стартирай програмата).
    Стартирай, вместо старти – виждате ли как даже и при възприемането на западняшки думи сме си усложнили живота. Взели сме най-дългата форма – инфинитива и спрягаме чрез добавка на български окончания.
    Мъченици!
    Бъдете здрави!
    :) :) :)

    Отговор
    • 20. ivo_isa  |  08.05.2013 в 22:40

      „Kопни“ не идва от копирай и не означава „да създадеш двойник“. Означава „хващам“ и вероятно идва от „закопчавам“… или поне преди тридесетина години така сме го използвали.
      И не е нужно да „рънкаш“, като може и да го „пуснеш“.
      Или да „кликаш“, ако можеш да щракнеш.
      Или да „визираш“ и „фокусираш“, стига да можеш да погледнеш и да се съсредоточиш и наблегнеш.
      Искам да кажа, че непознаването на собствения ти език води до нуждата от използване на чуждици.

      Отговор
  • 21. Ивайло  |  19.05.2013 в 9:13

    удава ми се
    несв. удаде ми се
    1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
    2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
    Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

    заб. удава да не се бърка с отдава и с удавя имат различно смислово значение.
    вж. отдава
    вж. удавя

    Отговор
  • 22. Пристрастния  |  13.12.2013 в 10:15

    Павлина, удавам се/отдавам се НЕ СА дублети. В другата ви статия отдолу съм ви написал защо.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: