Диахронично* (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?

22.05.2012 at 10:48 7 коментара

Стресната от земетресението, се понесох в тръс към двора. Когато излязох, трусът беше преминал, но започнаха да тряскат светкавици.

Ето това успях да съчиня, докато се опитвах да се успокоя от среднощното преживяване и размишлявах върху “тресящите” думи в българския език. Защо в земетресение единият корен е -трес-, а пък съществителното е трус? Има ли нещо общо между тресенето и конския тръс?

Има, и още как. Коренът на тези думи е един и същ, но в него се наблюдава така нареченото редуване на гласни – още в старобългарския език: тр@сти, тр@сѫ, тр@сеши [1] (’треса’, ’причинявам треска’) – трѫсъ (’земетресение’, ’буря, силно вълнение’). В земетресение и треса закономерно имаме е на мястото на някогашната малка носова гласна.

Ако всичко беше закономерно, трябваше да казваме тръс, а не трус, понеже наследникът на голямата носова гласна (ѫ) в съвременния български книжовен език е ъ. Имаме си тръс, но тази дума означава друго – умерен конски ход. Предполагам, че думата трус е навлязла в български от църковнославянски, където се е употребявала със същото значение, както в старобългарски.

Малко неуверено ще го кажа (понеже не съм проверявала в много речници), но вероятно и тряскам, стряскам имат същия корен (трѣснѫти, трѣскати, трѣщити). Така картината на редуването на гласните в корена става доволно сложна: е (треса) – ъ (тръс) – у (трус) – ’а (означавано с буквата ятряскам). Но пък е интересна.
____________

* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] Тъй като не мога да изпиша буквата малка носовка в този интернет ресурс, я замествам със знака @.

Източници
Дьяченко, Гр. Полный церковно-славянский словарь. М., 1900.
Словарь старославянского языка. Т. 4. Санкт-Петербург, 2006 (реприн­тно издание на Slovník jazyka staroslověnského. Praha, 1958–1997).
Старобългарски речник. Т. 2. С., 2009.
Miklosich, Fr. Lexicon palaeoslovenico–graeco–latinum. Vindobonae, 1862–1865.

Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (20). Добър вечер/добра вечер

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Фонетика. Tags: , , , , , , .

Между Парагуай, Гуатемала и Гуадалупа За женските измерения на пича

7 коментара Add your own

  • 1. Мери Великова  |  22.05.2012 в 10:59

    Благодаря, Павлина! Чудесно хрумване – точно днес полезно в правописен и психологически смисъл!

    Отговор
  • 2. Надежда  |  22.05.2012 в 11:32

    Когда мне встречаются подобные вещички – копания в далекой родословной ничем не примечательных на первый взгляд слов – я уподобляюсь гурману, смакующему изысканные блюда….. )) Спасибо, Павлина )

    Отговор
  • 3. Спас Колев  |  22.05.2012 в 14:06

    Всъщност „земетръс“ се използва широко в техническата литература – по-скоро в смисъл на явлението като цяло, а не на конкретно събитие.

    А „стрес“ и „стряскам“ би трябвало да са фалшиви когнати – първото е заето от английската дума за напрежение. От друга страна, разговорно „стрес“ наистина се използва и за ефекта от стряскането – това може би е някакво вторично развитие?

    Отговор
    • 4. Павлина  |  22.05.2012 в 14:17

      За стреса си прав, сега ще го поправя (увлякла съм се в заглавието :). Но тресна и тряскам са дадени като примери за историческо редуване на гласни в корена в академичен източник.

      Отговор
  • 5. Юлия Боева  |  23.05.2012 в 6:42

    Каква е възможността английският стрес и българското стряскане да имат принципна индоевропейска връзка- т.е. да са наистина родствени? А към букетчето от стрескавици и трясъци може ли да се прибави и „тресавище“?

    Отговор
    • 6. Спас Колев  |  23.05.2012 в 8:43

      Връзката е слабовероятна. Както пише по-горе, стряскам идва от старобългарското трѧсти, като с-то не е част от корена. Стрес идва от праиндоевропейското *strenk- през латинското stringere.

      За сметка на това, докато ровех за горната информация, установих, че изглежда стрес има общ произход със стриктен. :)

      Отговор
      • 7. Павлина  |  25.05.2012 в 16:30

        Не се наемам да проследявам евентуална връзка между английския стрес и българското стряскане, но ще проверя за тресавището – с риск да затъна някъде там. ;)

        Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: