Диахронично* (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?

22.05.2012 at 10:48 7 коментара

Стресната от земетресението, се понесох в тръс към двора. Когато излязох, трусът беше преминал, но започнаха да тряскат светкавици.

Ето това успях да съчиня, докато се опитвах да се успокоя от среднощното преживяване и размишлявах върху “тресящите” думи в българския език. Защо в земетресение единият корен е -трес-, а пък съществителното е трус? Има ли нещо общо между тресенето и конския тръс?

Има, и още как. Коренът на тези думи е един и същ, но в него се наблюдава така нареченото редуване на гласни – още в старобългарския език: тр@сти, тр@сѫ, тр@сеши [1] (’треса’, ’причинявам треска’) – трѫсъ (’земетресение’, ’буря, силно вълнение’). В земетресение и треса закономерно имаме е на мястото на някогашната малка носова гласна.

Ако всичко беше закономерно, трябваше да казваме тръс, а не трус, понеже наследникът на голямата носова гласна (ѫ) в съвременния български книжовен език е ъ. Имаме си тръс, но тази дума означава друго – умерен конски ход. Предполагам, че думата трус е навлязла в български от църковнославянски, където се е употребявала със същото значение, както в старобългарски.

Малко неуверено ще го кажа (понеже не съм проверявала в много речници), но вероятно и тряскам, стряскам имат същия корен (трѣснѫти, трѣскати, трѣщити). Така картината на редуването на гласните в корена става доволно сложна: е (треса) – ъ (тръс) – у (трус) – ’а (означавано с буквата ятряскам). Но пък е интересна.
____________

* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] Тъй като не мога да изпиша буквата малка носовка в този интернет ресурс, я замествам със знака @.

Източници
Дьяченко, Гр. Полный церковно-славянский словарь. М., 1900.
Словарь старославянского языка. Т. 4. Санкт-Петербург, 2006 (реприн­тно издание на Slovník jazyka staroslověnského. Praha, 1958–1997).
Старобългарски речник. Т. 2. С., 2009.
Miklosich, Fr. Lexicon palaeoslovenico–graeco–latinum. Vindobonae, 1862–1865.

Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (20). Добър вечер/добра вечер

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Фонетика. Tags: , , , , , , .

Между Парагуай, Гуатемала и Гуадалупа За женските измерения на пича

7 коментара Add your own

  • 1. Юлия Боева  |  23.05.2012 в 6:42

    Каква е възможността английският стрес и българското стряскане да имат принципна индоевропейска връзка- т.е. да са наистина родствени? А към букетчето от стрескавици и трясъци може ли да се прибави и „тресавище“?

    Отговор
    • 2. Спас Колев  |  23.05.2012 в 8:43

      Връзката е слабовероятна. Както пише по-горе, стряскам идва от старобългарското трѧсти, като с-то не е част от корена. Стрес идва от праиндоевропейското *strenk- през латинското stringere.

      За сметка на това, докато ровех за горната информация, установих, че изглежда стрес има общ произход със стриктен. :)

      Отговор
      • 3. Павлина  |  25.05.2012 в 16:30

        Не се наемам да проследявам евентуална връзка между английския стрес и българското стряскане, но ще проверя за тресавището – с риск да затъна някъде там. ;)

        Отговор
  • 4. Спас Колев  |  22.05.2012 в 14:06

    Всъщност „земетръс“ се използва широко в техническата литература – по-скоро в смисъл на явлението като цяло, а не на конкретно събитие.

    А „стрес“ и „стряскам“ би трябвало да са фалшиви когнати – първото е заето от английската дума за напрежение. От друга страна, разговорно „стрес“ наистина се използва и за ефекта от стряскането – това може би е някакво вторично развитие?

    Отговор
    • 5. Павлина  |  22.05.2012 в 14:17

      За стреса си прав, сега ще го поправя (увлякла съм се в заглавието :). Но тресна и тряскам са дадени като примери за историческо редуване на гласни в корена в академичен източник.

      Отговор
  • 6. Надежда  |  22.05.2012 в 11:32

    Когда мне встречаются подобные вещички – копания в далекой родословной ничем не примечательных на первый взгляд слов – я уподобляюсь гурману, смакующему изысканные блюда….. )) Спасибо, Павлина )

    Отговор
  • 7. Мери Великова  |  22.05.2012 в 10:59

    Благодаря, Павлина! Чудесно хрумване – точно днес полезно в правописен и психологически смисъл!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Спасенка Игова за Езикови питанки
Павлина за Езикови питанки
Боян Георгиев за Езикови питанки
Павлина за За мен
Димитър Пеев за За мен
Димитър Пеев за За мен

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 463 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 449 050 посещения

%d блогъра харесват това: