Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
14.03.2011 at 9:31 34 коментара
Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и разделно писане в българския език, се вложат в енергийната система, като нищо могат да задвижат някоя малка турбина.
Въпрос от Horatio
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява “смислово обединен комплекс”. Как можем да преценим дали такова съчетание е “смислово обединен комплекс”? Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило? Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на наживо/на живо? Статията е от 2005 г. все пак.
Моят отговор
Самата авторка на статията – Елена Георгиева, ясно дава да се разбере, че има доста субективизъм в прилагането на правилата за слято и разделно писане (последните изречения особено). Получава се така, че на обикновения човек му се вменяват задачи, които понякога са трудни не просто за филолозите, но и за експертите сред тях – кога дадено съчетание от предлог и наречие/съществително се е лексикализирало например, сраснало се е в една дума.
Към този момент няма никаква категоричност как трябва да се изпише на живо. Във всеки случай наживо (слято изписано) липсва в новия правописен речник. Това изобщо не означава, че е грешно да се изпише така.
Ето аргументи в полза на слятото изписване – в случаите, когато означава ’директно излъчване по телевизия, радио, в интернет’:
• Самостоятелно значение = ’директно, пряко, в момента’; различно от сбора на значенията на съставните елементи (на и живо).
• Много висока честота на употреба, особено в последно време, която способства за закрепването на съчетанието като единен комплекс в езика.
Ако трябва да съм откровена, в момента сме точно някъде посредата [1] – слятото изписване ми изглежда прибързано, но разделното вече изостава от реалността, в която телевизии, радиостанции и уеб сайтове тръбят, че предават на живо футболни мачове, връчвания на награди, концерти, революции, цунами и всички най-значими събития по света.
В случай че се явявате на изпит, ви съветвам да пишете на живо разделно – слетият вариант все още няма официална санкция. Но според мен не е далеч времето, когато ще се сдобие с нея.
––––––––––––
[1] Ето, и тази дума липсва в правописния речник, изписана слято, но аз си позволявам да я напиша така в блога си.
Да слеем, да полуслеем или да разделим (3)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)?
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология, Правопис. Tags: наречие, полуслято, предлог, разделно писане, слято.
Блогът на Павлина 
1.
Маги | 23.03.2020 в 7:50
Осмелявам се да предложа прост практичен начин за практическо решаване на проблема:
1. Между двете думи НЕ можеш да „пъхнеш“ И >>
значи СЛЯТО.
тъмно И синьо >> не може >> значи СЛЯТО (тъмносиньо)
2. Между двете думи можеш да „пъхнеш“ И >>
значи НЕ Е СЛЯТО.
Два подварианта:
2.1. Пробваш с И / И >> ако става, се пишат ПОЛУСЛЯТО.
жълт И черен >> става >> полуслято (жълто-черен)
2.2. Пробваш с ХЕМ / ХЕМ >> ако става, се пишат РАЗДЕЛНО.
къща И музей >> не става >> значи НЕ СЕ пишат СЛЯТО.
И къща, И музей >> НЕ става >> значи НЕ Е и ПОЛУСЛЯТО.
ХЕМ къща, ХЕМ музей >> става >> значи РАЗДЕЛНО (къща музей).
Учениците ми много бързо се сдобиват с „инструмент“ за БЪРЗО решаване на проблема по дадена задача, а и в живота, надявам се. Естествено, че няма никаква научност в това, но помага – пробвайте! :)
2.
plampetkov | 13.11.2018 в 14:55
Здравейте, Павлина!
„….да привлека интереса на читателите още с първия абзац на всяко произведение и да го задържа до края.“ – „До края“ са две думи, нали? Изобщо „докрая“ има ли?
3.
Павлина | 14.11.2018 в 22:41
Да, две думи са, докрай е една.
4.
plampetkov | 16.11.2018 в 13:00
Благодаря Ви!
5.
Николай Стефанов | 21.03.2018 в 20:21
Ако напишете ‘посредата’, то трябва да напишете и ‘вкрая’ слято. Но изразът няма смислова цялост, просто не се използва предлогът ‘в’ (в средата), защото, образно казано, местоложението на истината в средата (на две крайни мнения) не е фиксирано. В случая предлогът ‘по’ е синоним на ‘из’.
6.
Снежана Ляпи | 04.10.2015 в 0:14
Според мен, думата „едросмляна“, подобно на думата „късокосмест“ би трябвало да се пише слято.
Аз бих написала: “Смляна на едро лютеница“, но „Едросмляна лютеница“.
7.
UREL | 23.10.2015 в 0:30
Да, ама не се. Чети по-горе!
8.
Ради | 31.01.2016 в 12:49
Един от въпросите (в случая, който се коментира), на които „отговарят“ НАРЕЧИЯТА, е въпросът КАК?
КАК предават еди кое си предаване или информация, или лекция……?
– КАК?
– НАЖИВО. (в случая „наживо“ е наречие ЗА НАЧИН НА ПРОТИЧАНЕ НА ДЕЙСТВИЕ)
Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която уточнява ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, при които протича дадено действие. Така че, ако в текста трябва да се уточни обстоятелството за извършване на действие, то тогава НАЖИВО е наречие и не може да се коментира като съчетание от самостойните предлог(на) и прилагателно (живо). Това са две различни неща.
„НАЖИВО си представих……“
„Като НАЖИВО си спомням……“
Подобни:
„наскоро“ видях…..“ – КОГА?
„натам има…..“ – КЪДЕ?
„наполовина изминах пътя….“ – КАК?
„откъде-накъде той ще ми каже, че…….“ –
„напред-назад ходя цял ден……“
Наречията са за МЯСТО, НАЧИН, ВРЕМЕ и още други.
9.
Rosica | 02.10.2015 в 12:01
Имам следното питане, как е правилно да се изпише едросмляна лютеница или едро смляна лютеница. Става въпрос за изписване на етикет,
10.
Павлина | 02.10.2015 в 13:12
Надали някой може да каже как е правилно. Аз бих предпочела втория вариант.
11.
Филолог | 23.10.2015 в 0:26
Тъй…’късокосмест’ и ‘едро смлян’ не са еднотипни – първото е от две прилагателни (къс и космест), като първото конкретизира второто и се получава нов признак, който е частен случай на ‘космест’ (както и ‘дългокосмест’). Същият е моделът и при ‘едрогърдест/а’, едромащабен’. Но: ‘едро смлян’ е от наречие за начин (питаме ‘как е смлян?’ – ‘едро’, а не ‘какво?’, както бихме питали за прилагателното в ср.р. ‘едро’ /момче/) и страдателно причастие ‘смлян’ (от глагола ‘да смеля’); подобен е и изразът ‘леко написан’. И се пишат разделно.
12.
Анонимен | 02.10.2015 в 13:30
Не мога да се съглася, че едросмлян е една дума. Ако това не дава отговор, нека опитаме с едросмлян черенпипер…
13.
Владимир Диловски | 07.09.2015 в 13:43
Много е просто:
На живо месо дупка правиш.
Да се видим наживо.
Когато е прилагателно е отделено от предлога, когато е наречие е слято с предлога (т.е. предлогът и прилагателно се сливат в наречие).
Съжалявам, ако народът и филолозите са прости, но езикът не е. Учете го.
14.
Vili | 06.01.2013 в 22:50
Изразът `директно` е много по-точен. `На живо` не звучи български и не е точен, според мен
15.
Ляо | 07.01.2013 в 12:33
А „директно“ е изконно българска дума? :)
16. Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо | Bulgarian Blog | 03.07.2011 в 12:20
[…] Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]
17.
Павлина | 29.03.2011 в 7:41
Последният въпрос не е пропуснат. Той е в един коментар с питането за закъдето/за където и съм писала, че ще ти отговоря по-късно.
18.
Ляо | 28.03.2011 в 10:23
Докато се наканя да напиша и другия коментар, ти вече си отговорила.
Не мисля, че е нормално да ми отговаря човек със средни познания, който при това не си прави труда да пише нормални и разбираеми изречения, при това на български език, при това в сайт за български език. А и да се държи така, все едно е длъжен да отговори на всяко мнение. Аз в един момент се научих просто да му прескачам коментарите, но така ли трябва да бъде? Чела съм и съм слушала мнения на специалисти и специалисти, тоест на по-добри и не толкова добри. Чела съм мнения и на пишман специалисти – при интерес от твоя страна мога да ти дам линк (на имейл примерно), в която филолог българист не може да определи подлога в най-просто изречение или пък не знае, че бройната форма не се използва при хора. Така че съм се наслушала и нагледала на всякакви мнения. Освен това не искам такъв човек да ми натрапва мнението си, без да съм му го искала – особено тук, където, след като съм прочела представянето ти, съм преценила, че спокойно мога да задам въпросите си. Предпочитам да се отдръпна и да видя как ще продължат нещата.
А за останалите въпроси – в Питанките те бях попитала два пъти дали ‘именик’ и ‘именичка’ преди не са се изписвали така. Беше от чист интерес, не че е толкова важен въпрос. Нямам друг правописен речник освен последния, а тези думи често се бъркат.
Освен това те попитах дали ще се постави запетая при ‘добре поне че’. При ‘добре че’ няма запетая, но ме интересуваше дали като добавим ‘поне’ не трябва да се сложи и запетая.
И последно – за ‘взаимозаменяем’. Вече не помня къде го писах. В речника има ‘взаимозаменяемост’, но не и ‘взаимозаменяем’. На мене ми звучи добре и ‘взаимозаменим’, но също я няма в речника.
Благодаря ти.
19.
Ляо | 25.03.2011 в 11:54
Вчера, след като писах за ‘взимам’, видях съобщението ти в Туитър. Не мога да си спомня къде съм го чела и дали източникът е бил достоверен, но някъде беше споменато, че са я пропуснали. Сигурна ли си, че наистина е ненормативна? В Гугъл намерих това изследване върху въпросите, зададени на телефона на Езикови справки http://liternet.bg/publish4/mdimitrova/osyznati.htm . ‘Вземам’ и ‘взимам’ са дадени като дублетни форми. Проблемът е, че е от 2002 – тогава, когато е излязъл новият речник, така че (поне за мене) не е ясно дали са отчетени промените.
А със ‘сърмите’ направо ме заби в земята. :)) Никога не съм знаела, че е имало период, когато ‘сърма’ е било дублет на ‘сарма’. Погледнах в някакви по-стари речници – не правописни обаче, и навсякъде има само ‘сарма’. Откога докога е било това правило?
За въпросите – благодаря ти, но невинаги ми отговаряш, което възприемам като нежелание от твоя страна. Каква е гаранцията, че ще ми отговориш, ако задам нови въпроси, след като има по-стари такива, на които не си отговорила? Поне да не си правя труда. :) Наясно съм, че много често няма точен отговор, но съм преценила, че си специалист, на когото може да се разчита.
20.
Павлина | 25.03.2011 в 21:40
За взимам и вземам написах вече какво мисля. Може и да греша. Нямам какво да добавя засега.
За сарма/сърма: в правописния речник от 1995 г., който е фототипно издание на речника от 1983 г. са дадени и двете форми (с. 780, 836). От 1983 до 2002 г. са били дублетни форми със сигурност. За преди това не знам. Вкъщи не разполагам с по-стари правописни речници.
Относно въпросите и липсата на отговори: защо предполагаш първо нещо лошо за мен, а не го отдаваш на несъзнателен пропуск? Би ли посочила тези въпроси? И как мислиш, чий труд е по-голям – на питащия или на отговарящия? Ако не се подразбира, да кажа ясно, че съм огорчена от това отношение към мен.
21.
Ляо | 26.03.2011 в 12:08
Не съм си помислила нищо лошо за тебе, съжалявам, че си го изтълкувала така. Виж че аз съм първата, която ти е задала въпрос в Питанките и една година по-късно пак съм тук. :) Аз също помагам и макар че го правя за удоволствие, понякога ми омръзва или се изморявам. Оценявам труда ти и не бих ти се разсърдила, ако решиш да си даваш почивка от време на време. А и как бих могла? Както написах още в по-предишния си коментар – блогът си е твой. Въпросът беше неутрален, а не че ти държа сметка.
За въпросите – например в коментар 12 към Пунктуация при уточняващи думи те попитах как стои въпросът при ‘само ако’. Вярно, написала съм точка вместо въпросителна, но си е пак въпрос. :) Коментара на piliph си видяла, но моя – не.
И като споменах piliph – не знам за другите пишещи, но на мене ми е неприятно да ми отговаря някой друг, а не ти. Разбира се, не говоря за това, да не се пишат изобщо коментари към други мнения, а да не се държи някой друг като твой заместник. Места за езикови дискусии в интернет – бол. Имам доста добра езикова култура и съм тук, защото си по-добра от мене и ме интересува твоето мнение. Да се чувствам ли засегната?
Сега ще погледна и другите въпроси и ще напиша отделен коментар.
22.
Павлина | 28.03.2011 в 7:57
Мое дълбоко убеждение е, че никой не притежава единствения правилен отговор, особено в областта на езикознанието. Затова и всеки – без значение дали е специалист или не – може да изкаже мнението си в моя блог, стига да спазва добрия тон.
Вземам си бележка от това, което си написала, и ти обещавам, че ще ти отговарям лично. Ако пропусна някой въпрос, просто ми напомни.
23.
Ляо | 23.03.2011 в 17:26
Аз съм от тези, които се дразнят от ‘наживо’… Добре поне, че още не са го въвели като норма (тук трябва ли да има запетайка пред ‘че’:)). Направиха ми впечатление обаче ‘наситно’ и ‘наедро’, които са написани именно така в ‘Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век’ на Вл. Мурдаров. В ‘Нов правописен речник’ обаче ги няма. Това би ли трябвало да се смята вече за правило или не? Благодаря ти!
24.
Павлина | 23.03.2011 в 22:23
Аз съм от тези, които доскоро се дразнеха от наживо. :) Все още не го изписвам така, но и не осъждам тези, които го правят. Не бих изписала слято наситно и наедро, но все пак може да имаме предвид, че на едро е доста често употребявано търговско понятие със специфично значение. Ако става дума за рязане на лук на ситно и на едро например, не мисля, че има основание да се пишат слято. Надявам се, че отговорът на въпроса в края на коментара ти се подразбира. ;)
25.
Ляо | 24.03.2011 в 16:29
Да беше само ‘наживо’, с мед да ги нахраниш тези, които го използват… Но същите хора използват ‘който’ вместо ‘които’, ‘някой’ вместо ‘някои’ и т.н. При това и в медиите. В сайта на една национална такава срещнах и думата ‘дизенфикциране’ – ще да идва от странната дума ‘енфикция’. :)
Мне, нямах намерение да го подразбирам. :) Пък и ти самата си написала, че макар и ‘наживо’ да не присъства в речника, не означава, че не е правилно да се пише така. Думата ‘взимам’ също не присъства в новия правописен речник, но това значи ли, че не съществува? Доколкото знам, просто са я пропуснали.
Не изгарям от желание да пиша ‘наситно’ и ‘наедро’. :)) Всъщност съм доста консервативна и се дразня, когато се налагат изневиделица някакви нови правила. А в един момент се оказва, че ако не си купиш последното издание на правописния речник, може да се окажеш неграмотен. :) Една от изненадите беше, че ‘омърлушен’ вече се пише ‘Умърлушен’. :X
Имам още много въпроси, но ако не ти се отговаря, няма да ги задавам. :) Все пак блогът си е твой, ти решаваш кога и дали изобщо да отговаряш. :)
26.
Павлина | 24.03.2011 в 22:51
Думата взимам със сигурност съществува – толкова хора я употребяват, но последният правописен речник я смята за ненормативна. Стигнах до извода, че съставителите са решили да ограничат дублетността, понеже предишният речник допускаше и двете форми – вземам и взимам, също както от жътва и жетва остана само жътва, а от сарма и сърма – само сарма.
Виж, за утъпквам/утъпча си позволих да попитам в “Езикови справки” преди време защо вече не фигурира в правописния речник и са останали само формите отъпквам/отъпча. Отговориха ми, че е резултат от недоглеждане. Преди малко отворих съответния том от многотомния “Речник на българския език” – там пък изобщо липсва отъпквам/отъпча (томът с буквата У все още не е издаден). Да продължавам ли? :(
Неприятно ми е да го кажа, но и аз се изненадвам понякога от някоя нова постановка и се чудя какви са точно мотивите.
Що се отнася до въпросите, питай. Доколкото ми стигат знанията, силите и времето – ще отговарям. :)
27.
Павлина | 29.03.2011 в 7:37
При добре поне че аз бих поставила запетая пред че, но не искай от мен да посочвам синтактично основание.
28.
Ляо | 31.03.2011 в 10:06
Благодаря, този отговор ми е достатъчен.
29.
Морфо | 20.11.2012 в 12:35
Извинете за намесването – Стана ми интересно от разговора и посмях да проверя и аз в тълковния речник за думата “сърма“ – http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B0. Виждам, че съществува. Да не би да сте имали нещо друго предвид?
30.
Павлина | 21.11.2012 в 15:02
Да, ето тук обяснението.
31.
piliph | 14.03.2011 в 15:57
Вначалото гледахме наживо, но посредата токът спря, та доизгледахме докрая назапис. Знамли, исторически сее пишело безпрекъсвания и малкибукви. Рисковете наживото предаване.
Поддържам становището си от страницата за Езикови питанки. Не е достатъчно, според мен изразът да е фразеологичен и често срещащ се. Трябва да има и интонационно сливане, (често) и втората дума да не се ползва или не в този вид. Още по-малко следва да се изписват слято думи, които са членувани.
32.
frog | 14.03.2011 в 10:28
„На живо“ – да, но „нежив“ (скоро се появи в преводите на Пратчет) е слято.
Ужасно се дразня от упорито повтаряното в печатните медии „напът“ – „едикой си е напът да загуби едикакво си“. :x Чак вече започнах да се съмнявам в себе си и си мечтая редакторите и коректорите да минат изпит по български език, като гледам колко го знаят.
33.
Ани | 14.03.2011 в 9:54
Лично мен този аргумент винаги ме е смущавал:
„• Много висока честота на употреба, особено в последно време, която способства за закрепването на съчетанието като единен комплекс в езика.“
Честотата на употреба на „незнам“ или „българските еврей“ (второто е скорошно новинарско заглавие) и прочие е все по-голяма.
Знаем ли изобщо какво означава днес да бъдеш грамотен?
34.
Павлина | 14.03.2011 в 22:42
По отношение на незнам честотата на употреба е смущаваща и за мен. Но при наречията не се притеснявам толкова, защото синтактичното срастване от типа на живо –> наживо е един от начините за образуване на нови думи.