Удаде ми се случай…

15.06.2010 at 8:46 20 Коментари

…да пиша за глагола удава ми се и за много близкия до него отдава ми се. Поводът е

Въпрос от longanlon
Би ме зарадвало да поясниш разликата в употребата на „отдава“ и „удава“. Учудващо много хора не знаят втората дума и даже ми правят забележки, че съм сгрешил, когато я използвам в блога си…

Моят отговор
Според тълковните речници глаголът удава ми се има следните значения:
1. Умея да направя нещо, иде ми отръки, справям се с лекота с нещо.
2. Успявам, сполучвам да извърша нещо.
3. Случва ми се, идва удобен момент да извърша нещо (в съчетание с възможност, случай).

Всички тези значения се покриват и от глагола отдава ми се. Чуждите езици, шиенето, плуването, шофирането могат да ми се удават, а също и да ми се отдават. Ако се опитам да изкача Вихрен, това може да ми се удаде или да ми се отдаде. Сгоден случай може да ми се удаде или да ми се отдаде (а най-добре е, ако ми падне ;).

Все пак трябва да отбележа, че удава ми се има единствено посочените по-горе значения и се употребява само в 3 л. ед. и мн.ч. Тоест днес в българския книжовен език са немислими изрази от типа аз се удавам или вие се удавате. Има и други такива глаголи в езика ни: проличава, раззеленява се.

За отдавам се тази ограничена употреба не важи, той може да се спряга във всички лица и числа, а също и да се използва като невъзвратен – без частицата се. Думата отдавам (се) има също много по-широко значение, на което обаче тук няма да се спирам, защото това няма отношение към проблема.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология, Морфология. Tags: , .

Да слеем, да полуслеем или да разделим? (2) Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва

20 Коментари Add your own

  • 1. Пристрастния  |  13.12.2013 в 12:18

    Немислимо било аз да се удавам, аз да проличавам и аз да се раззеленявам. Хайде де!

    Ето го по уличному:

    Копеле, ти откакто се хваня с тая Ваня, така си се раззеленил! Много си готин.

    Ето го и литературно:

    Но ето, дойде и моето време да се раззеленя и да пролича и като нещо друго, а не само като студ и самота. Всъщност то идва всяка година, но хората ме виждат като няколко отделни лица. Аз съм и зимата, аз съм и пролетта, аз съм и лятото, аз съм и есента. Сега ще раззеленя и дърветата, и поляните, ще поникна игликите и невените и ще стана цялата зелена, синя, червена, розова, бяла, оранжева, само в еделвайсите ще остана както винаги бяла. Ще се удам и на поетите. На тях винаги им се удавам. Нали се сетихте, аз съм Природата, но не ме издавайте на хората, защото така ще им отнемете очарованието на толкова различни картини, които те са свикнали да виждат в различни моменти и ги очакват с желанието за очарование и с копнеж за него.

    Павлина,

    Мисля, че граматикум ет правописум достатъчнум для вас есть.

    Сега веднага ще изпитам неудобство по две причини. Едната е от мисълта, че съм засегнал някого. Другата е безсмислието на едно очакване (както се оказва на практика), като кажеш нещо в Интернет, което е полезно, хората да го възприемат и да се разшири, защото веднага ще бъде засипано от обратните елементаризми, които са много по-лесни.

    Прочетох доста неща на различни места в блога ви. Много сте добра в справките. Винаги може да се разчита и на вашата добросъвестност. Но в граничите области между, от една страна, лексиката, граматиката и речниковия запас, и, от друга, литературната им употреба, и особено във втората област, мисля, че нещата за вас са доста рискови.

    Не може да се отсичат така неща само от граматично гледище, които иначе изобщо не са такива. Пък и какво граматично, като току-що ви дадох изрядни граматични примери, че не е така. Красотата на езика е в използването му по един богат и всестранен начин, а нито в опростяването му (както понякога се промъкват такива неща при вас), нито в смесването му (освен при терминологиите), нито в едно някакво такова произволно приказване за живостта му.

    Има дифузии, да, но те не са толкова много, естествените, колкото заемките от поза и неграмотност.

    Езикът: 1) се нуждае от правила, за да се запази, 2) от азбука, за да се запази, 3) от чистота, за да се запази, и 4) от обогатяване, за да се запази, което преди всичко означава – да не обеднява.

    А се обогатява не само като се запазват старите думи, а и като се създават нови. Което значи да се разширява, а не да се приема чуждото напосоки, от снобизъм или просто от простотия.

    Сложно е. Скоро например ми попадна текст, който просто изискваше да има следното изписване: Няма да стане!, изкрещях аз.

    На десетина места. Няма тирета, няка кавички, ей така, в авторовия текст. Просто крещящо го изискваше. Мислих си дълго: абе има подобни, между две тирета, може и на едно място в 500 страници, за акцент, но не чак така и на толкова места. И накрая, малко преди да реша на своя глава да бъде така (другите са съгласни, но се страхуват), пък нека ме ругаят, изведнъж видях, че това вече Радичков го е използвал в „Ние, врабчетата“. Ама точно същото. И казах по фланга: „Ще го пишем така, пък ако някой писне, защото няма начин да не писне (а може пък и да не писне, знам ли), ще го пратим да плюе Радичков, който е преди нас.“ Смях. И малко липса на характер, срамота за мен, но нали и аз си падам добросъвестен (в 1 от 100 случая :) ).

    А какво остава пък за сложни стилово текстове. Там има какво ли не. Значи трябва да се прави уговорката: „Това е само строго граматически, но има много отклонения в художествените текстове, които го допускат, защото авторът има конкретна цел.“

    Сега, ясно е, че симпатичната Криси не може да предава в протокола художествено изказванията в съдебната зала, а точно каквото е казано – лошо, добро, неграмотно, грамотно (това пък кога :) ), но точно.

    Но в разговорната реч не е лошо човек да се изразява картинно и художествено (стига да е грамотно и да има грамотен събеседник също така), освен когато е по работа и трябва да е кратко и ясно, за да не стане грешка.

    Такива едни работи ми се въртят в главата днес по повод горната ви бележка, която определено не е вярна. Но тук е блог, а не е разговор на маса. Такъв, последният, би бил по-лесен. Може би ще се отрека от думите си, че днес имам работа :)

    Отговор
  • 2. Пристрастния  |  13.12.2013 в 11:12

    Не само за вас, Людмила, а и за много други хора, наясно с нюансите, които са едри като колци. Нюансите това :)

    Павлина, „удавам се“ и „отдавам се“ изобщо не са дублетни форми. Логиката им е сходна, но са съвсем отделни понятия. Вярно е, че етимологията им е обща, но не „отдавам (се)“ проилиза от „удавам (се)“, нито обратното, а и двете произлизат от „давам“ – възможност за нещо, да бъда разбран, усвоен, придобит, използван, променен, давам се, и още разни работи могат да се добавят. Етимологията им е логическа, а не пряка или буквална.

    Удавам се. Обикновено се употребява в 3 л. ед. ч. и означава приблизително „успявам да бъда усвоен, разбран, постигнат, извършен, направен“. (Олигофрените сега сигурно биха казали „успявам да бъда случен“ :))))) ) Френският ми се удава. Удаде ми се да вляза преди опашката пред вратата. Все търсех да я заговоря, защото много я харесвам, и вчера най-накрая ми се удаде.

    Защо казвам „обикновено“. Ами защото при един по-широк, по-сложен и по-чувствителен мозък в стилово отношение може и аз да ви се или да не ви се удавам. Един по-смел и със замах автор ще го напише и ще стане хубаво, но не всеки ще го забележи. Много хора са далтонисти за стила. Например: „Хубава е, умна е, но е странна, не ми се удава.“ ТЯ не му се Удава. По същия начин и аз, който съм странен, може да не й се удавам. Но това е вече висш пилотаж в стила.

    Наистина е много хубав глагол, но не знаят хубаво български: „Беше много трудна поправка, но накрая ми се отдаде да го поправя.“ Електротаблото това, само не казва какви мръсотии е правил с него :)

    Отдавам се. Означава най-общо „предавам се на разположение на“. Много често се употребява в сексуален смисъл, но не само. Тя му се отдаде. (Ако тя е тази, която иска, може и той да се отдаде на нея, този вариант ми беше любим по едно време :) ) Днес ще се отдам на почивка (или на разгул, което много ми се иска, но имам работа). Отдадох се на любимото си занимание – да пия вино, да слушам Шопен и да свалям гаджето си за стотен път, а тя да се смее хубаво.

    Не мога нито да се удам на секс и наркотици, нито да се удам на слушане на „Пинк Флойд“. Може слушането да се удава на мен, защото го разбирам, а на друг не, защото не го разбира или не му харесва.

    Ето ви и един микс :) от двете:

    Много отдавна я преследвам дискретно, ала тя сякаш не забелязва, а й личи, че всъщност добре го разбира, но ме дразни, може би от някаква спотаена взаимност. Докато най-после вчера ми се удаде случай, на опашката за кафе, после още веднъж ми се удаде възможност да поговорим по-дълго, поканих я вечерта у нас и тя, след двегодишни мои копнежи, най-накрая ми се отдаде. И така ми се удаде да разбера, че снощното й отдаване наистина е било взаимност.

    Мислех да напиша, че това го пиша за фина настройка на езика, обаче изобщо не е фина, ами наистина са си съвсем различни глаголи.

    Казват и „отдавам под наем“, но нищо не отдават, а дават. Също закупуват, заплащат и зачитат (доклад). Но то не е защото така се говори, а защото те се правят на важни. Нали, ако даде под наем, звучи някак простовато, обикновено някакси, а виж, като ОТдава под наем (което означава завинаги и изобщо да не е под наем, а направо), това звучи като значително действие.

    А, ето го, само кацна. Те пилетата са такива, сами си кацат, когато си искат. Значи според вас може да се ОТдава под наем, но също така и да се Удава под наем. Нали са дублети, така ли, докторе?

    Вижте, доктор Върбанова, това речниците у нас, при 45-годишна и продължаваща диктатура на простотията, са нещо много халтаво. Не знам вие кой използвате, но в един от по-старите тълковни речници обяснението за „петел“ беше „мъжка кокошка“, нещо като дублети и те :) Ами да, дублети, само дето едното е мъжко, а другото е женско, друга разлика няма.

    Понякога се отчайвам от този замах на щастливото уверено неразбиране.

    Горе сте го написали като норма, окончателно, и край. Не е, никак даже не е. Също и за проличавам. Мога и аз да пролича, в 1 л., на снимка, или изобщо. Мога и да се раззеленя, ако е в преносен смисъл, а може да се раззеленя, ако съм главен герой в разказ, където съм Природата, пролетта, трева, ливада или още какво ли не.

    Не знам как така отсичате категорично при 40% ъгъл на виждане от 100% възможни. Или може би дори 30%. Пардон, с такива фигуративни изрази може и да не ви се удам, не знам.

    Отговор
  • 3. Людмила  |  18.05.2013 в 11:08

    За мен това са две съвсем различни думи. Ще дам примери:

    Писането ми се удава.
    Удаде ми се възможност да го направя.

    Отдавам се изцяло на науката.
    Отдавам голямо значение на казаното от теб.

    Отговор
  • […] евра, удава се и финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем […]

    Отговор
  • 5. batebogi  |  16.03.2012 в 19:58

    Да си призная, искам да проверя и още нещо – и тъкмо то е камъчето в обувката ми, но ще Ви се обадя, когато съм готов. Мога ли да помоля за Вашия имейл?

    ББ

    Отговор
  • 7. batebogi  |  16.03.2012 в 19:49

    Простете, Павлина, не съм прочел вниматено.

    Значи третото значение е в колокация с „възможност“ и „случай“. Разбира се, в полето на фразематичните изрази за това значение няма спор, сега всичко отиде на мястото си.

    Благодаря и лека вечер.

    ББ

    Отговор
  • 8. batebogi  |  16.03.2012 в 17:34

    Павлина, здравейте.

    Моля да ми посочите източника, който твърди, че „отдавам се“ в разгърнатата си полисемия застъпва и значенията на „удавам се“. Далеч съм от книги и библиотеки в момента, за да проверя сам.

    Благодаря!

    ББ

    Отговор
    • 9. Павлина  |  16.03.2012 в 17:59

      Здравейте!

      Източникът е Речник на българския език. Т. 11. С., БАН, 2002, с. 959, където са обособени въпросните три значения на “отдава ми се”. Това е част от голямата речникова статия за “отдавам”.

      Отговор
      • 10. batebogi  |  16.03.2012 в 19:39

        Благодаря Ви, Павлина, тези дни ще го погледна с интерес. Успешна работа!

        ББ

        Отговор
  • 11. Svetlina  |  21.06.2010 в 10:09

    Ха!! Омиротворявам с у :) Това откога така? В смисъл… аз думата съм я чула за пръв път преди десетина години примерно. Виж.. „омиротворен“ не можеш да ме накараш да напиша с у.

    Отговор
    • 12. Павлина  |  27.06.2010 в 21:45

      Поне от 1983 г. омиротворя и умиротворя, както и всички производни думи, са дублетни форми. След като албумът на Миро популяризира омиротворен, вероятно много хора го възприемат като единствения правилен вариант.

      Отговор
  • 13. longanlon  |  15.06.2010 в 21:27

    отдаване може да има на много неща освен телесно – на науката, на музиката…

    но ми харесва начина ти на мислене :P

    Отговор
  • 14. nousha  |  15.06.2010 в 14:54

    Интересното е, че за горепосочените случаи и аз винаги употребявам „удава ми се“ и никога „отдава ми се“, което в моето съзнание е силно обвързано със значението си на „отдавам се някому“ (телом, духом). Интересно :)
    Наскоро научих, съвсем без връзка с това, но по някаква аналогия, че има дума „усредявам“, която не съм виждала да се използва (после намерих значението й и направих връзката със „средище“), търсейки в речника „осреднявам“. За капак, в един от правописните речници твърдяха, че може да се пише „усреднявам“. Омръзна ми от разминавания между речници.

    Отговор
    • 15. Павлина  |  15.06.2010 в 20:16

      Това с телесното отдаване е интересно и може да бъде повод за развихряне на социолингвистична дискусия. Защото мъжете не могат да се отдават телесно, отдават се жените – в миналото те са били ухажваните, съблазняваните, т.е. пасивната страна. Но точно тази употреба на глагола според мен отмира, така както и позицията на жената в една интимна връзка вече не е същата.

      За усреднявам и осреднявам мога само да кажа, че са дублети (равностойни форми, приети за книжовни), узаконени от новия правописен речник, също както умиротворявам и омиротворявам.

      Отговор
      • 16. nousha  |  16.06.2010 в 1:00

        Обикновено гледам в Правописния от 1984 г., не знам защо, но все още се чудя дали да си купя този на „Хейзъл“. Да вземат да направят някой още по-нов, че е срамота…
        Иначе за „отдавам се“ – аз лично нямам впечатления тази му употреба да отмира, а освен „тялом“, нали има и „духом“ :)

        Отговор
  • 17. Longanlon  |  15.06.2010 в 13:23

    Аз всъщност не употребявам само „отдавам се“ (на) , което е с различно значение.

    За значението, което е описано в статията използвам само „удава (ми) се“

    Отговор
    • 18. Павлина  |  15.06.2010 в 20:05

      Ако правилно съм те разбрала, ти не казваш например Иван се отдаде на науката, а Иван се посвети на науката, така ли?

      Отговор
  • 19. Longanlon  |  15.06.2010 в 8:53

    Благодаря за обяснението :)

    Отговор
    • 20. Павлина  |  15.06.2010 в 10:45

      Моля, пак заповядай. :)

      Всъщност щях да пиша още нещо в тази статия, но ми се стори субективно и затова се въздържах. Сега ще го допълня в коментар, който изразява личната ми позиция, а не обективното състояние в езика (надявам се, че публикацията звучи безпристрастно). Аз самата употребявам удава ми се и никога, наистина никога отдава ми се. Доскоро дори се дразнех, когато чуех, че нещо се отдава на някого. Може би същото се случва и с (част от) хората, които използват отдава ми се – и те трудно понасят другия глагол.

      Мислех си, че отдава ми се отскоро се употребява със значението на удава ми се. Обаче се оказа, че съм грешала. В “Речник на българския език” (Т. 11. С., 2002) са дадени примери от творчеството на Димитър Димов, Константин Петканов, Георги Караславов, Емилиян Станев.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 398 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 948,677 посещения

%d bloggers like this: