Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва

28.06.2010 at 9:48 21 коментара

Заглавието ясно показва, че публикацията е свързана с правилото за пълния и краткия член при съществителните от мъжки род. Но тук става дума не за прилагането му изобщо и по принцип, а за един частен случай, представен във

Въпрос от Славка
Може ли да споделиш как мислиш, че е правилно да се членува: Видях влакът/влака да идва. Според правилото за заместване е възможно да се каже както Видях го да идва, така и фокусирано Видях той да идва. Правилото не е надеждно в този случай. Аз съм написала статия по този въпрос, но ми е интересно какво мислиш ти.

Моят отговор
Макар и рядко, в практиката си също съм се натъквала на примери, в които прилагането на правилото за пълния и краткия член се оказва проблемно – синтактичната позиция на думата е двусмислена. В сложното съставно изречение Видях влака/влакът да идва думата влак може да бъде възприета по два начина:

• Като допълнение към сказуемото в главното изречение. В този случай главното изречение е Видях влака, а подчиненото се състои само от идва и по вид е сказуемноопределително, понеже пояснява допълнението в главното.

• Като подлог в подчиненото изречение влакът идва, което по вид е допълнително и пояснява сказуемото видях в главното. При това разделение главното изречение се състои само от сказуемо.

Въпросът се свежда до това къде минава границата между главното и подчиненото изречение – преди или след влак? Според мен е по-естествено влак да се разглежда като допълнение към видях. Аргументи:

• Съюзът да, който свързва подчиненото изречение с главното, е разположен след влак. Както е известно, съюзите много по-често се намират на изреченската граница и по този начин улесняват възприемането на информацията.

• В линейния поток на речта най-лесно за слушателя/читателя е думата влак да бъде класифицирана като допълнение, понеже в случая видях е преходен глагол, изискващ допълнение. Разбира се, ролята на допълнение може да изиграе и цяло подчинено изречение, но то обикновено има ясно начало (сигнализирано със съюзите да, че или със съюзните връзки кой, колко, как, какво и т.н.), например: Видях, че влакът идва; Видях как влакът идва.

При такива двусмислени случаи читателят/слушателят ще направи по-малкото умствено усилие и ще предпочете да отчете влак като допълнение, понеже по този начин глаголът видях веднага образува с него смислова цялост.

Съвсем скоро в книгата на психолингвиста Стивън Пинкър “Езиковият инстинкт. Как умът създава езика” (С., 2007) прочетох за лабораторни тестове, изследващи начина, по който се възприемат изречения с потенциално подвеждащи елементи. Провеждащите теста са следили как се движат очите на участниците, докато четат изречението
The student forgot the solution was in the back of the book.
[Студентът забрави, че отговорът е в края на книгата.]

Когато участниците стигали до was, движението на очите им се забавяло и те се връщали към началото на изречението, защото първоначално са възприели, че студентът е забравил отговора. Както пише Пинкър, “вероятно в хорските глави думата forget казва на синтактичния анализатор* “Намери ми допълнение, бързо!”.

Нещо подобно се случва и с нашето изречение, но за разлика от английското, то може да се интерпретира по два начина. Първият, в който влак е допълнение към видях и е редно да получи кратък член, ако изречението се изписва, ми се струва естественият. За втория, в който влак е подлог в подчиненото изречение, имаме два варианта:

• В устната реч най-вероятно слушателят няма да възприеме думата като подлог, понеже там правилото за пълния и за краткия член не важи.

• В случай че един българин, владеещ това правило, прочете изречението Видях влакът да идва, пълният член би трябвало да му подскаже как авторът желае да се интерпретира написаното. На мен обаче това ми изглежда като спекулация – едно изкуствено правописно правило да се впряга в такова фино синтактично разграничение, възползвайки се от факта, че съществителното име е от мъжки, а не от женски или от среден род.

Ако аз бях автор на изречението за идващия влак и много държах да го изтъкна като вършител на действието, бих казала/написала просто, ясно и недвусмислено Видях, че влакът идва. От уважение към слушателя/читателя, който не е длъжен да прави излишни умствени упражнения, разгадавайки синтактичната структура на моето послание.

Не бих искала последните изречения да прозвучат като упрек към онези, които биха написали Видях влакът да идва. В крайна сметка, езиковият изказ е въпрос на свободен избор.

––––––––––––––
* Синтактичен анализатор (или синтактичен разчленител) е термин, с който си служи Пинкър, за да обозначи менталната програма, анализираща структурата на изречението по време на езиковото разбиране (с. 230).

Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът
Пълен член се употребява не само при подлога

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис, Синтаксис. Tags: , , , , , .

Удаде ми се случай… Диахронично* (6). Необходими ли са калките?

21 коментара Add your own

  • 1. ejjjik  |  29.06.2010 в 3:36

    Просто си брилянтна! Възхищавам ти се и ти благодаря за енергията, която влагаш в блога!

    Отговор
    • 2. Павлина  |  29.06.2010 в 7:53

      Ами, брилянтна, намерих си две грешки тази сутрин. ;)

      Отговор
  • 3. Svetlina  |  06.07.2010 в 17:45

    Хм.. Аз пък понеже си превеждам изреченията преди да съм ги дочела, изобщо не се върнах след was :) Може би защото никога не казвам „Забравих“, аз винаги забравям НЕЩО. Което всъщност само потвърждава твоето/Пинкъровото твърдение.
    След този така деликатен увод, може ли да те попитам в кои случаи се пише главна буква – дебеляново, димчодебеляново?

    Отговор
    • 4. Павлина  |  06.07.2010 в 21:59

      Нямаше нужда от увод, можеше да питаш направо. :) Правилно е да се напише така: Дебеляново стихотворение, Димчо-Дебеляново стихотворение.

      Отговор
  • 5. Svetlina  |  07.07.2010 в 9:59

    Хахаха :) Винаги с главна буква и полуслято, прелест :) Може би просто трябва да свикна с мисълта, че верният отговор винаги е този, който изобщо не подозирам.

    Отговор
  • 6. Иво  |  18.07.2010 в 0:03

    Мисля, че се пропуска една подробност (но аз говоря от пълна аматьорска точка, може би Павлина може да го облече в начуна дрешка следващото мое мнение):
    Самостойно изречение от вида „Влакът да идва“ в речта се използва много рядко, ето защо аз бих написал така:
    Видях влака да идва.
    Видях, влакът идва.
    Частицата да, която би трябвало да ни подскаже инфинитивен вид на глагола (който не съществува в нашия език, ето защо частицата „да“ се добавя да покаже това използване) би трябвало да ни подскаже, че не влакът е подлог, а само едно кротко определение. Това изречение Видях влака да идва си го записвам и добавям в моя арсенал от оръжия в полза на пълния член.

    Отговор
    • 7. Павлина  |  20.07.2010 в 12:48

      Да, в нашия език, за разлика от другите славянски, инфинитивът се е разпаднал и на негово място идва съчетание от да + лична глаголна форма. Затова нараства и броят на подчинените изречения.

      Отговор
  • 8. Славка  |  28.07.2010 в 20:50

    Много благодаря за изчерпателния и интересен коментар. Наистина прагматичната страна би следвало да е водеща. Ако пиша текст, аз решавам как искам да го прочете читателя. В устната реч разликата между пълен и кратък член при същ. имена от м.р. се губи. Остават писане под диктовка и съставяне и проверяване на тестове – имаше такива случаи при кандитатстудентски тестове и такива след 7ми клас. Въпросът има някакво решение /не казвам, че е единственото/ в рамките на генеративния синтаксис на Чомски, Минималистичната програма. Все пак смятам, че такива случаи по-скоро доказват, че скъпото ни правило за пълния член е изкуствено и затормозяващо комуникацията.

    Отговор
    • 9. Павлина  |  28.07.2010 в 22:40

      Оказва се, че споделяме общи възгледи, в това число и за правилото за пълния и краткия член. :) Мисля, че броят на филолозите, които не го подкрепят, ще се увеличава в бъдеще.

      Отговор
  • 10. Рос  |  21.09.2010 в 12:13

    А не би ли трябвало да се прави разлика и между подлога според граматиката и този според логиката, когато има затруднения с членуването? В изречението скритият подлог е „Аз“ (т.е. този, който вижда) и в двата смисъла. Следователно влакът не е подлог и не се членува. Същото тълкование има и за толкова често срещаните сгрешени надписи „Обекта се охранява от…“.

    Отговор
    • 11. Павлина  |  21.09.2010 в 19:54

      Рос, разбира се, че трябва да се прави разлика между граматическия и логическия вършител на действието. Но тук проблемът не е в това. Въпросът е към кое от двете прости изречения трябва да се причисли думата влак:
      • към главното: тогава влак е пряко допълнение в главното изречение – Видях влака;
      • или към подчиненото: тогава влак е подлог в подчиненото изречение – влакът (да) идва.

      Отговор
  • 12. А.К.  |  06.01.2011 в 18:59

    Цитирам въпрос от една позната с молба да разясните своето становище:

    Участвам в спор по въпрос на следното изречение:
    „Къде се поставя пълния член?“
    Твърди се,че заглавието е написано грешно и трябва да бъде : „Къде се поставя пълниЯТ член“, а аз казвам,че е написано правилно,защото членът не извършва никаква работа, а ние го поставяме Smile)) т.е. къде се подставя какво ,а не КОЙ се поставя къде Smile)))) демек искам подкрепа или не,ама да ми се обсяни вярното. Smile)))))

    Отговор
    • 13. Павлина  |  07.01.2011 в 8:31

      Да, в действителност хората пишат пълния член, но това няма никакво значение в случая. Важно е коя дума изпълнява ролята на подлог в изречението – тук несъмнено член, следователно определението към него трябва да е пълният. Подвежащо е обстоятелството, че глаголът е във възвратнострадателна форма и изречението не съдържа допълнение, което означава истинския вършител на действието, например: Къде се поставя пълният член от пишещите?
      Когато подлогът е предмет, той се открива с въпроса Какво/що (се поставя)?

      Отговор
  • 14. А.К.  |  07.01.2011 в 22:42

    Благодаря!

    Отговор
  • 15. Н. О  |  22.05.2011 в 23:46

    Нека се върнем на въпроса с „Обекта се охранява от…“ Интересува ме, какво се случва след „от“ – пълен или непълен член? „… от мафиотът Х“ или „… от мафиота Х“?

    Отговор
    • 16. Павлина  |  23.05.2011 в 15:16

      Когато изречението е от типа А се прави от В, тогава А приема пълен член, защото е подлогът в изречението (макар че не е фактическият вършител на действието), а В – кратък член, защото е допълнение (макар че е истинският вършител на действието): Обектът се охранява от мафиота Х.

      Отговор
  • 17. Милен  |  12.09.2013 в 11:50

    Ето още два примера, в който границата между главното и подчиненото изречение е двусмислена:

    Можете да помолите подателя(т) да изпрати съобщението отново.
    Можете да поискате подателя(т) да изпрати съобщението отново.

    По същество смисълът на двете изречения е един и същ, но ако приложим теста с „той“ и „него“, аз бих казал: „Можете да го помолите да изпрати…“, а във втория случай – „Можете да поискате той да изпрати…“. Не се ли получава парадокс тук и думата „подател“ допълнение към сказуемото в главното изречение ли е или подлог в подчиненото?

    Интересно ми е какво е мнението на участващите в тази дискусия.

    Отговор
    • 18. Павлина  |  13.09.2013 в 7:34

      И аз мисля по същия начин: в първия пример думата е допълнение в главното изречение, а във втория – подлог в подчиненото. Парадокс в синтактичната структура няма, парадоксът е в самото съществуване на правилото за пълния и краткия член. ;)

      Отговор
  • 19. Или  |  16.06.2014 в 18:28

    По дискусията, аз без колебание споделям мнение №6, на Иво:
    Видях влака да идва.
    Или:
    Видях, влакът идва.

    Пълен ли е членът? Пълен ли е члена?
    Това ли е пътят? Това ли е пътя?

    Отговор
  • 20. elizapetkova  |  06.02.2015 в 11:57

    Не може да има кратък член във въпроса „това ли е пътяТ“, защото става дума за именна част на съставно сказуемо, задължително се пише пълен член, ако не съм права, ще помоля Павлина да обясни.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: