Един човек, двама души, много хора
11.12.2018 at 9:08 27 коментара
В българския език различните граматични форми на повечето думи се образуват, като се променя окончанието им, добавя се определителен член и др.под., например:
дума (ед.ч.) – думи (мн.ч.) – думите (мн.ч., членувана)
пиша (1 л. ед.ч. сег. вр.) – пишеш (2 л. ед.ч. сег. вр.)
Има обаче и такива случаи, при които граматичните форми представляват съвсем различни думи. Всеки ден ги употребяваме многократно, макар да не го забелязваме и да не знаем граматическия термин – суплетивизъм. Типичен пример за суплетивизъм са падежните форми на личните местоимения:
аз – мене – ми; той – него – му; тя – нея – ѝ
Много често употребяваме и думата човек, съответно нейната обикновена форма за мн.ч. хора и бройната форма души (това са книжовните форми). И тук се натъкваме на една доста сложна граматична ситуация:
1. Поначало бройните форми на съществителните имена от м.р., които означават лица (човек безспорно е такова съществително!), не се употребяват в книжовния език. Тоест правилно е да казваме двама читатели (обикновена форма за мн.ч.), а не двама читателя (бройна форма).
При думата човек обаче имаме изключение: правилно е да употребяваме специална, отделна форма – двама души, а не двама човеци.
2. Тази специална форма пък в ед.ч. е от женски род (душа). За ударението няма да говорим защо е променено, тъй като трябва да нагазим здраво в историческата граматика.
3. Формата за мн.ч. на човек – хора, представлява трета, съвсем различна по звуков състав дума.
4. Има още една обикновена форма за мн.ч. – човеци, която е дублетна на хора; правописният речник препоръчва да се употребява хора.
И така, имаме четири граматични форми на една дума, които де факто са три различни думи! (Езиковедите обикновено пишат, че граматичните форми на думите при суплетивизма се образуват от различни основи, за да смекчат удара. :)
Какво прави нещастното ни езиково съзнание при този тежък случай на суплетивизъм? Прави най-естественото нещо – опитва се да си облекчи живота, като пренебрегва бройната форма души и я замества с човека. Затова и все по-често чуваме трима човека, а не трима души; няколко човека, а не няколко души.
Смея да твърдя, че езиковата ситуация в момента вече налага преосмислянето на книжовните граматични форми на човек и въвеждането на (двама) човека като дублетна бройна форма, паралелно с (двама) души.
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология.
Блогът на Павлина 
1.
Калоян | 19.03.2022 в 11:24
Това не е страницата в която търся въпроса.Моят въпрос е какъв е рода на думата(числителното име) четири
2.
Павлина | 19.03.2022 в 21:46
Само числителните едно и две се променят по род. Другите числителни имена нямат род.
3.
Павлина | 26.10.2020 в 7:41
Здравей отново, Пламене!
Хайде да изпълним упражнението четене с разбиране. Въпросът, на който ти настояваш да отговоря (и смяташ, че третият абзац в посочения коментр не е отговор), е следният:
„Пет ученици от 6. клас“ или „Петима ученици от шести клас“ е правилно? При седем и осем мисля, че е ясно – седем и осем, а не седмина и осмина.
В третия абзац от коментара пише следното:
Скоро вкъщи обсъждахме точно мъжколичните форми на числителните имена и мнението ни беше същото: че бихме казали двама, трима, четирима, петима, шестима, но не и седмина, осмина и т.н. Тенденцията е към ограничаването на употребата на тези форми като цяло. А в граматиките се дават примери също до шестима. Строго формулирано правило обаче няма, явно употребата е оставена на езиковия усет на хората.
След като в граматиките се дават примери до шестима, значи вероятно е препоръчително да се употребява двама, трима, четирима, петима, шестима. За седмина и осмина не е ясно и като цяло няма строго формулирано правило изобщо за употребата на мъжколичните форми. Ако предпочиташ да наричаш ученичките ученици, това не означава автоматично, че двама представа да е мъжколична форма от граматическа гледна точка.
Винаги се старая да отговарям на въпросите ти. Моля те да се съобразиш с правилото да задаваш до два въпроса седмично, което е в началото на страницата “Езикови питанки”.
4.
plampetkov | 26.10.2020 в 19:16
Винаги съм ценял отговорите ти. Но ученичките са ученици. Както лекарките са лекари. И когато учителят каже „Четири/четирима ученици да излязат отпред.“, той няма предвид дали да са само момчета, само момичета или момчета и момичета. Въпросът ми изискваше кратък отговор. За никакво предпочитание не става въпрос. И когато кажеш „Шест/шестима души са приети в болница.“, отново не визираш дали са само мъже, само жени или мъже и жени.
Винаги съм уважавал и съм се възхищавал на труда ти да отговаряш на моите и въпросите на другите потребители. И определено чета с разбиране, когато аз съм разбран… И имах точно 2 въпроса миналата седмица. Това е от по-миналата.
5.
plampetkov | 17.10.2020 в 23:29
Здравей, Павлина! „Пет ученици от 6. клас“ или „Петима ученици от шести клас“ е правилно? При седем и осем мисля, че е ясно – седем и осем, а не седмина и осмина. Седмина и осмина ги възприемам както ориентировъчен брой – може да са с човек повече или по-малко. Въпросът е при 4, 5 и 6. При девет и десет – „девет/десет души са с опасност за живота“, а не „деветима/десетима души са с опасност за живота“. Но: „Деветима/десетима от вас тази вечер ще напуснат къщата“. Като трябва да има поне един мъж в групата, естествено. Правилно ли се ориентирам според това как ми звучи по-добре?
Двайсет и трима души – звучи добре. Как е при двайсет и четири, при двайсет и пет и двайсет и шест? Мисля, че е „двайсет и четири души“ и ми се вижда абсурд да е „двайсет и четирима души?
6.
plampetkov | 17.10.2020 в 23:35
„При седем и осем мисля, че е ясно“ – май трябва запетая преди „мисля“. Прав ли съм?
7.
Павлина | 20.10.2020 в 8:38
Здравей, Пламене!
По първия въпрос виж тук коментар 2516.
Думите седмина и осмина означават не приблизителен, а точен брой. Възможно е част от българите да ги схващат като тебе.
За деветима и десетима мисля, че се възприемат като архаични форми. Аз лично не ги употребявам.
За последните въпроси: не е регламентирано.
8.
plampetkov | 23.10.2020 в 15:14
Здравей, Павлина! Тия числа на коментарите явно ги виждаш само ти като админ. Моля те, напиши ми отговора, защото линкът води просто към публикацията „Езикови питанки“, а не към конкретен коментар.
Не ми отговори и за запетаята пред „мисля“ – „При седем и осем мисля, че е ясно.“ Почти 100% съм сигурен, че трябва да има.
9.
Павлина | 25.10.2020 в 9:45
Всички потребители виждат коментарите. Погледни числото в началото на цветната линия, която стои над всеки коментар:
523. Павел | 13.02.2018 в 23:06
Връзката към конкретния коментар е тази.
По това изречение можe да се теоретизира доста. Аз не бих поставила запетая.
10.
plampetkov | 25.10.2020 в 12:52
Здравей! Ето какво виждам: http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=rgh1603623052d.png
Това не е отговор на въпроса ми.
11.
Павлина | 25.10.2020 в 21:37
Отговорът е в третия абзац.
12.
plampetkov | 25.10.2020 в 23:31
Това не е отговор. Двама и трима няма алтернатива. Няма как да кажеш „два ученици“ или „три ученици“, ако ще и да са само момичета. Следователно това изобщо не са мъжколични форми. И въпросът ми за четири или четирима, пет или петима, шест или шестима остава. „Пет ученици от шести клас“ или „Петима ученици от шести клас“? След като при двама и трима може да са само момичета, защо при четирима, петима и шестима да не може?! Логиката е същата.
13.
Васил Величков | 02.05.2020 в 23:17
Здравейте,
Водим лек семеен спор относно правилното формиране на съставно числително име, в комбинация с бройната форма „души“ :-)
Кое е правилното изписване (и най-вече защо?):
1) Деветдесет и една хиляди души
2) Деветдесет и един хиляди души
14.
Павлина | 04.05.2020 в 14:46
Здравейте!
Правилно е първото – съгласува се с рода на хиляда.
15.
Васил Величков | 07.05.2020 в 12:19
Благодаря!
16.
Николай Бойков | 20.03.2020 в 8:47
здравейте г-жа върбанова, опитах се да намеря нещо повече за основанията на правилото за бройната форма на съществителното от мъжки род, кога, защо и въз основа на какво се е решило така, доколкото забелязвам това правило не се спазва интуитивно от ползвателите на езика. за тях е естествено да кажат двама поета, трима читателя и петима художника. та се усъмних дали и то не е от вида на писменото правило за членуването в мъжки род. бихте ли ме насочила към литература по въпроса? или ако знаете нещо, бихте ли го споделила (наясно съм и с кодифициланото правило за учтивата форма, моля не ми обръщайте внимание на неспазването му)?
17.
Павлина | 21.03.2020 в 10:29
Здравейте, г-н Бойков!
Вижте т. 1.2 тук: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/08/1-72/
18.
Николай Бойков | 21.03.2020 в 10:42
благодаря ви, г-жа върбанова, засега изчетох само частта за бройната форма и ми беше много полезна. ще изчета и цялата статия по-късно.
19.
Десислава | 18.03.2020 в 13:02
Как е правилно да се каже Футболният отбор се състои от единадесет души или единадесетина души?
20.
Павлина | 21.03.2020 в 10:32
Правилно е единадесет, защото единадесетина означава ’около 11’.
21.
plampetkov | 24.02.2020 в 19:58
Здравей, Павлина! Гледах в сайта ти и не съм убеден, че разбрах правилно как се образуват бройните форми при лицата. Девет участника или девет участници? Съдейки от сайта ти, би трябвало да е девет участници.
Двама участници или двама участника. Изхождайки от сайта ти, би трябвало да е двама участници.
Правилно ли съм разбрал?
22.
Павлина | 25.02.2020 в 8:34
Да, така е.
23.
plampetkov | 26.02.2020 в 20:43
Благодаря! :)
24.
Николай Стефанов | 19.05.2019 в 21:08
Не е строго по темата, но този анализ ми припомни любопитен случай в медия, в която бе използвана думата „играчи“ в обикновената ѝ форма за множествено число вместо в бройна, защото „играч“ се счита за лице. Но в конкретния случай не беше лице. Изречението звучеше горе-долу така:
„Цехът за салата в Горна Оряховица се утвърди в последните няколко години като един от петте основни играчи на националния пазар.“
В случая „играч“ е синоним на „производител“, а при последната дума се прави разграничение, когато посочва съответно лице или обект:
„Има двама производители на моркови в селото.“ (частни лица)
„Има два производителя на моркови в селото.“ (фирми или кооперации)
По тази логика следва и „играчи“ в примерното изречение да бъде „играча“. Това дооълнително се подсилва от факта, че бройното определение е „петте“, а не „петимата“.
25.
Бисер Маджаров | 13.12.2018 в 18:26
Преди много години бях изненадан, когато разбрах думите на песента „Стената“ на Пинк Флойд: We don`t need no education. Според правилата на английският език, двойното отрицание е недопустимо, но хората така си говорят и точно затова Пинк Флойд не се притесняват да използват неправилен, да кажем простонароден израз. Това обаче не дава никакво основание на английските езикови кодификатори да променят правилото. Ако постоянно използваме грешни китайски ролетки за измерване на разстояние, трябва ли да променим еталона за дължина?
26.
Павлина | 14.12.2018 в 15:26
Не познавам отношенията между английския книжовен и разговорен език, но в българския книжовната норма следва промените в разговорния език, т.е. еталонът за дължина се променя.
27.
Денислав | 11.12.2018 в 13:35
Страхотен пост!