Да подходим с експертност към експертизата

Да го кажем ясно: днес експертността е в немилост – авторитетът ѝ неумолимо спада, а думата, с която по-често я назоваваме, всъщност… значи нещо друго. В последните години свикнахме да чуваме, че еди-кой си притежавал експертиза. Поне е ясно защо се получава така: съществуващата вече в българския език заемка експертиза безкритично се натоварва със значението, което думата expertise има в английския – ’специални познания, умения, опит в определена област’.

Да, обаче в нашия език думата експертиза е утвърдена отдавна и означава ’разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Натоварването ѝ с ново значение не е нещо неестествено, но пък и не е желателно, особено в словосъчетания като “имам експертиза”. Какво всъщност имам – знания и опит или заключение от експерти?

Основните причини за употребата на експертиза с новото значение според мен са две:

1. Огромното лексикално влияние на английския език върху българския в последните десетилетия, улеснено не само от навлизането на новите технологии, но и от това, че огромна част от работещите и учещите българи активно използват английски в ежедневието си.

2. Нашата езикова леност. Вместо да потърсим различна и по-точна дума за понятието, ние употребяваме чуждата. Не само защото е по-престижна (звучи по-така), но и защото ни идва наготово и не се налага да мислим, да търсим, да пробваме, да отиграваме варианти.

Езикът е такъв, какъвто ние, говорещите и пишещите, го моделираме. Отказвайки се обаче да търсим думите, които точно изразяват нашите мисли (на съответния език), попадаме в мъглява зона – там, където събеседниците ни могат да вложат в тях произволен смисъл.