В джендема на етимологията

30.01.2018 at 21:01 10 коментара

Точно там попадна един висш духовник, който се опита да направи научен принос, изнамирайки общо начало на думите джендър и джендем – тези думи, заяви духовникът, имали общ индоевропейски корен и той означавал ни повече, ни по-малко, а именно ’ад’.

Това, казах си, трябва да се провери. Етимологията е наука интересна и понякога се оказва, че общо начало имат думи, за които простосмъртният не подозира, че са свързани по някакъв начин (например поляна и план; простак и стоя).

Да отворим сега дебелите книги и да видим откъде са се взели джендърът и джендемът. Според етимологичния речник думата джендем е извървяла дълъг път. В българския е дошла чрез турски (cehennem) от арабски (ğehennem), където пък се е появила от иврит  [1]. Така стигаме до еврейското Ge Hinnom, което, за да не звучи толкова странно и далечно, всъщност съответства на гръцката γέεννα, проникнала в старобългарски и църковнославянски и позната ни от словосъчетанието геена огнена – и да, това е синоним на ада наистина.

Но да се върнем на еврейското Ge Hinnom и да потърсим “адския” индоевропейски корен. Това словосъчетание означава ’долина на [синовете на] Еном’, която се е намирала на юг от Йерусалим и в нея са се извършвали езически ритуали, свързани с изгаряне. Явно геената се е сдобила с “адско” значение по-късно – то не е заложено в нея изначално, с някакъв индоевропейски корен.

Опитах се все пак с чужда помощ да разбера нещо за етимологията на еврейското ge (долина) в Ge Hinnom. Възможно е gai (ge) да е свързано със старогръцката дума за земя – γῆ, за чийто произход не се знае нищо със сигурност, но може би отвежда към езика на прединдоевропейски субстрат.

Сега да проследим и етимологията на думата джендър. Тук нещата са доста по-ясни, а веригата не е толкова дълга. Английското gender (разбира се, не с това значение, което се дискутира днес) e заето от старофренски – gendre, genre ’вид’, ’характер’, което се корени в латинската дума genus ’род’, ’вид’, а тя вече има индоевропейски корен *gene- ’раждам’.

Стана ясно, че: 1) джендър и джендем нямат общ произход; 2) джендем вероятно няма индоевропейски корен; 3) нито коренът на джендем, нито коренът на джендър имат нещо общо с ада; 4) до езикови аргументи не бива да се прибягва, ако преди това не са направени необходимите справки.

“Преди да заговориш, обмисляй”, казано е в Светото писание (Сир. 18:19). Редно е един висш духовник да е чел тази книга и да се съобразява с нейните повели. За мен поведението и думите му са крайно недостойни за неговия сан.

_______________________________
[1] Български етимологичен речник. Т. 1. Ред. В. Георгиев. С., БАН, 1971, с. 360.

Реклами

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Етимология, Някакви такива. Tags: , .

Да изясним това дали има запетая Да подходим с експертност към експертизата

10 коментара Add your own

  • 1. Иван Бакалов  |  29.05.2019 в 13:21

    Здравейте!

    Благодаря Ви, Павлина, за положените усилия да изясните етимологията на въпросните думи. С интерес прочетох резултатите от проучването Ви.

    Бих желал единствено да взема отношение по смисъла на думата „джендър“, който оставяте в скоби: „(разбира се, не с това значение, което се дискутира днес)“. Държа да уточня, че информацията, която споделям, не е от етимологичен речник, а е резултат от справка с научната литература по темата.

    Терминът, първо използван на английски език, произлиза от клиничната психология, като първото позоваване успях да проследя до научна статия от 1955 година („Money J 1955: Hermaphroditism, gender and precocity in hyperadrenocorticism: Psychologic findings“). В изследването се анализира наблюдението, че хора с деформации или кастрации, т.е. хора, неотговарящи на стриктната дефиниция за, съответно, мъжки и женски пол, продължават да следват същата линия на поведение в личните си взаимоотношения, т.е. линия, свързвана, съответно, или с мъжественост, или с женственост. Тъй като понятието за пол, базиращо се на строги биологични критерии, не може да даде основание да се направи разграничение между хора, които очевидно се различават в поведенията си, в психологията постепенно се налага втори термин – „джендър“ – който се базира на социални критерии, свързвани с конвенционалните (към определения исторически момент) схващания за това как се държи и какво прави един мъж или една жена. Така се обособяват две различни понятия („пол“ и „джендър“), отнасящи се до различни категории на анализ (биологични различия и социални различия).

    Самият термин „джендър“ е заимстван от лингвистиката. Там английското понятие „джендър“ съответства на българското – „род“.

    В този смисъл, бих желал да се обърна към Вас, като лингвист, с въпроса дали има основание в българския език да се ползва чуждицата „джендър“ или е по-правилно да се употребява преведеното понятие „род“?

    Поздрави,
    Иван

    Отговор
    • 2. Павлина  |  30.05.2019 в 17:31

      Здравейте!
      Бих се въздържала от препоръки, защото, от една страна, терминът джендър, доколкото ми е известно, се употребява в обществените науки отпреди истерията около Истанбулската конференция; от друга, в съзнанието на доста хора думата незаслужено се компрометира; от трета, род е многозначна дума в българския език, има и терминологични употреби в езикознанието, биологията. Проблемът е твърде сложен, за да се намери работещо решение за него.

      Отговор
  • 3. Evgeny  |  19.03.2019 в 6:50

    Здравейте!
    Бихте ли препоръчала добър и/или осъвременен етилмологичен речник на българския език? Благодаря!
    Често ми се налага да търся етимология на чужди думи, но с българските не е лесно, особено онлайн.
    Евгений

    Отговор
  • 5. Младен  |  01.02.2018 в 22:10

    Поздравления, Павлина!

    Отговор
  • 6. Yulian Trichkov  |  01.02.2018 в 10:04

    Само малко да допълня веригата – в латинския думичката е дошла от старогръцки – γένους (род). А френското genre от дълго време си го ползваме като „жанр“. Най-често като жанрове в изкуството, но вече започва да се пълни и с друго съдържание тази думичка, май…

    А за свещеника – не съм сигурен, че не знае, че нямат нищо общо като произход двете думи. В случая ми прилича на ораторски похват – сбито да изразиш отрицателното си отношение към нещо, като го сравниш с друго, без да се налага да обясняваш надълго и нашироко, затормозявайки публиката си.

    Отговор
  • 7. Плама  |  31.01.2018 в 19:31

    Браво Павлина! Невежеството никога не е оправдание…

    Отговор
  • 8. bugfixer  |  30.01.2018 в 21:13

    Павлина, а Вие нима сте безгрешна? Духовникът е направил едно непроверено изказване и това за Вас е вече крайно недостойно. Но ако се поровите в съвестта си, нима само (без)крайно достойни неща ще откриете там? Щом сте чела Св. Писание, нека Ви припомня един друг стих от него: „Знанието възгордява, а любовта назидава“.

    Отговор
    • 9. ferry  |  31.01.2018 в 10:21

      И да е грешка непремереното изказване на духовника, човек в неговото положение би трябвало сериозно да премисля какво казва – все пак има влияние над голям брой хора. Проблемът е, че голяма част от хората сме станали прекалено толерантни или безразлични какво ни казват властимащите, а трябва да е обратното. Никой не е безгрешен, но трябва да се стремим да се подобряваме, в противен случай ще си седим в блатото, в което се е озоваля цялата страна.

      Отговор
    • 10. Плама  |  31.01.2018 в 19:29

      bugfixer – не е страшно, че е сгрешил, страшно е, че тази грешка по-скоро намирисва на целенасочена агитпропаганда зад която се крият не ‘духовни’ помисли.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 450 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 389 326 посещения

%d блогъра харесват това: