Да изясним това дали има запетая

Пунктуацията на изреченията, въведени с въпросителна дума (кой, какъв, как, къде, какво, защо, дали и др.), е уредена подробно в последния “Официален правописен речник на българския език” (С., БАН, Просвета, 2012, 80 – 81; по-нататък – ОПРБЕ). В общия случай пред въпросителната дума не се поставя запетая:

Най-накрая се разбрахме къде да се срещнем утре.

По-подробно правилата са представени тук.

В ОПРБЕ обаче липсва специално указание за случаите, в които пред въпросителната дума стои показателното местоимение това. Трябва ли да се пише запетая между това и въпросителната дума?

Проблемът има предистория. В официалния правописен речник от 1983 г. в такива случаи “се допуска” (т.е. не е задължително) да се пише запетая. Запетая се допуска и ако подчиненото изречение, въведено с въпросителна дума, пояснява непосредствено стоящо пред него съществително име:

Моят живот зависи в известен смисъл и от това, как ще се разреши този въпрос.
Смущава ме мисълта, дали нейното съгласие е искрено. [1]

В академичната граматика не е обърнато специално внимание на пунктуацията в интересуващите ни случаи. Те се разглеждат заедно с останалите подчинени определителни изречения със съотносителна дума (т.е. при наличие на пояснявано съществително име или показателно местоимение в предходното изречение се пише запетая). В конкретните примери в целия раздел пунктуацията е следната:

В детската стая започна инструктирането как да се храни бебето…
… една права (ненасочена) може да се насочи точно по два начина според това, коя от двете посоки върху нея се избира за положителна.
Това вавилонско стълпотворение поражда проблеми, как да се изхрани този народ… [2]

В “Нов правописен речник на българския език” от 2002 г. не успявам да открия специални указания за пунктуацията на интересуващите ни случаи.

Как да постъпваме сега (2017 г.) при съчетания от това/съществително име и просто изречение, въведено с въпросителна дума? Конкретното правило, към което трябва да се придържаме, е общото – т. 89.1 (стр. 80) в ОПРБЕ:

“Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. (…)
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.”

При положение че има общо девет правила за пунктуацията на простото изречение, въведено с въпросителна дума, и нито едно от тях не се отнася за това, за мен е несъмнено, че кодификаторът е решил да отнесе този случай към общото правило. Още повече – сродният случай със съществително име, което е пояснявано от просто изречение, въведено с въпросителна дума, е недвусмислено подведен под общото правило.

Важно е това как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.
Става дума за това кой смело харчи парите на данъкоплатците.

_______________________________
[1] Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно издание. С., БАН, Марин Дринов, 1995, с. 71. Подчертаването с получерен шрифт във всички цитирани примери е мое.

[2] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, с. 313, 320, 321.