Какво бележим с буквите Ю и Я

17.03.2016 at 7:58 16 коментара

Няколко основни пункта за буквите Ю и Я. В първи клас няма как да се обясни всичко – просто защото не може да се асимилира на тази възраст. Но на по-късна може. Да запълним някои бели полета в знанията за родния ни език и писменост.

1. Категорично и безусловно грешно е да се смята, че Ю и Я са звукове (гласни). Това са букви, с които бележим комбинация от два звука или от признак на звук (това е по-сложно, ще го обясня) и друг звук (гласна).

2. С буквата Ю се бележи:

2.1. Комбинация от звуковете Й + У в две позиции:
– в началото на думата – юнак [йунàк]
– след гласна – каюта [кайỳта]

2.2. Комбинация от признака палаталност (мекост) на предходната съгласна и гласната У.
Да вземем за пример думата любов [л’убòф]. Имаме мека съгласна Л, която се бележи с [л’] при фонетична транскрипция, и след нея гласна У. Пишем си буквата Л, но тя не може да означи мекостта на съгласната. Затова на помощ ни идва буквата Ю, с която бележим именно този признак на предходната съгласна – мекостта на Л – и същевременно звука У.

3. С буквата Я се бележи:

3.1. Комбинация от звуковете Й + А в две позиции:
– в началото на думата – ясен [йàсен]
– след гласна – паянтов [пайàнтоф]

3.2. Комбинация от признака палаталност на предходната съгласна и гласната А – бял [б’àл].

3.3. Комбинация от признака палаталност на предходната съгласна и гласната Ъ:

– в окончанията на глаголи – вървя [върв’ъ̀].
– в определителния член на съществителни имена – деня [ден’ъ̀]

3.4. Комбинация от Й + Ъ след гласна:

– в окончанията на глаголи – стоя [стойъ̀].
– в определителния член на прилагателни и числителни имена – верния [вèрнийъ], втория [втòрийъ]

Транскрипция на някои думи:
люляк [л’ỳл’ак]
дюля [д’ỳл’а]
ютия [йутѝйа]
тютюн [т’ут’ỳн]
леяря [лейàр’ъ]

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Фонетика. Tags: .

На всяка манджа – мерудия Кога се пише запетая?

16 коментара

  • 1. Гошо Георгиев  |  04.04.2019 в 20:27

    Как е правилно: „Кой е този“, или „Кой е това“. Благодаря!

    • 2. Павлина  |  05.04.2019 в 7:13

      При положение че се пита за човек, редно е да се употребява този или тази.

  • 3. Nina  |  09.10.2018 в 21:42

    Масово се допускат правописни и правоговорни грешки с падежите в нашия език. пример: “ Има ли НЯКОГО в стаята?“ „няма НИКОГО в къщи!“ „от КОЙ се учат децата?“ и т.н. вместо Има ли НЯКОЙ в стаята? Няма НИКОЙ в къщи! От КОГО се учат децата? Вярно ли е, че падежите са отпаднали от българската граматика? Ако това е така, не се учудвам, че много българи, грамотни, (уж) дори и журналисти, (не споменавам политиците, защото за тях правила изобщо не съществуват), във филмите също, много често падежите не се прилагат и така се променя смисъла на изречението. Защото всяка дума в изречението има своето място като част на речта, подлог, допълнение, и в зависимост от това се променят и падежите. В руския език падежите не са отпаднали. По същия начин стои проблема с употребата на пълния член, когато съществителното е от мъжки род и е подлог в изречението. Неприятно е да се променят така, за по-лесно, граматичните правила. Звучи ми като че говорещият, пишещият не е българин.

    • 4. Павлина  |  11.10.2018 в 10:41

      Като цяло падежите са отпаднали от българската граматика отдавна. В книжовния език се употребяват падежни форми на местоименията. Руският език си е руски и има съвсем различен граматичен строеж от българския. Това, че в него падежите са се запазили, не означава, че в друг език също трябва да се съхранят. Проблемът с падежните форми и с пълния и краткия член в българския език е доста сложен и не бива с лека ръка да се дава присъда, че който не употребява намясто съответните граматични форми, е неграмотен.

  • 5. силвия иванова  |  11.02.2018 в 15:54

    някои да знае дали има приложение за българска транскрипция

  • 6. Мария  |  03.02.2018 в 9:59

    А ако имаме в задачка да отбележим буквите, които съответстват на гласни звукове, какво трябва да отбележим за ю, в думата „пюре“ – Комбинация от признака палаталност (мекост) на предходната съгласна и гласната У – за гласен звук ли се брои? или отбелязваме само е като гласна?

    • 7. Павлина  |  04.02.2018 в 9:23

      Зависи какво е точното условие и за кой клас е задачата – съответно с какви знания разполагат децата.

  • 8. Ангелина  |  11.12.2016 в 15:59

    Защо в точка 3.3 определителния член на „деня“ е записано „ъ“, а в края, на „леяря“- с “ а“?

    • 9. Павлина  |  11.12.2016 в 17:35

      Допуснала съм грешка. Поправям я.

  • 10. Илия Бонев  |  02.12.2016 в 21:25

    я ю юя ? Превод от турлашки : я – аз; ю – нея; юя – люлях !?

  • 11. Пламен Кочев  |  23.11.2016 в 20:01

    Найден Геров през 1895 г. нарича гласните звуци “самогласни”, а съгласните, както и до днес, съгласни. Тоест и двата вида звуци(гласни) са от гласа ни, но едните са самигласни, водещи, а другите са съгласни – партнират им. Като полугласна е считал буквата “й”, докато “а”, “у” и “ъ” е считал за трърди самогласни букви. И като добавял “й” пред твърди самогласни се получавали “я”, “ю”, “йъ”.

  • 12. Baufen  |  22.03.2016 в 7:51

    Изключително полезно! Все по-малко се обръща внимание на правописа и правоговора.. А като се сетя в гимназията как са ни тормозили, за да не станем за смях някъде.

  • 13. vilervale  |  17.03.2016 в 11:28

    А как стои въпросът с предаването на чужди думи, най-вече имена? Например държавата Myanmar, бивша Бирма. Произношението е Мянма, две срички, палатализирано М и а, което на английски се предава с комбинацията ya след М: Myan. А r-то на английски е просто за дълго А, в думата няма Р. Не би ли трябвало, след като си имаме буква за тази комбинация, да я използваме и да пишем Мянма, а не погрешното Мианмар? Не е като да има кой знае каква традиция, те си смениха името неотдавна.

    • 14. Павлина  |  20.03.2016 в 8:38

      Институтът за български език (май) се отказа да законодателства в областта на собствените имена. Вече ги няма онези приложения в края на правописния речник. Кой да каже как и защо е правилно да се напише новото име на Бирма? И то да го каже толкова авторитетно и аргументирано, че пишещите българи да са склонни да се вслушат.

  • 15. Yulian Trichkov  |  17.03.2016 в 9:50

    Тъй като често изписват името ми така – Юлиян (Йулийàн), да поясня, че правилното е Юлиан (Йулиàн), тъй като така съм записан в свидетелството за раждане. :-)

    • 16. Ивайло Иванов  |  03.02.2018 в 19:39

      И двете имена съществуват, трябва да подчертаете как да запишат Вашето.

Trackback this post


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Присъединете се към 609 други абонати

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 2 514 592 посещения