Да прилагаш правилата не е лесно

13.03.2015 at 9:03 19 Коментари

Днес имах кратък разговор с шефа на едно голямо българско издателство, който, нищо че е шеф, редактира, коригира и налива текстове. Попитах го как трябва да постъпи един добър коректор*, когато срещне например изречението Да си родител е отговорност. Човекът ми отговори, че един добър коректор не би поставил запетая. И други неща добави, с които подкрепи мнението си, но ще ги спестя.

Аз също мисля като него. На въпроса бих отговорила така: един добър коректор знае, че според официалните правила трябва да се пише запетая след родител, защото това е затварящата запетая на да-изречение, ала не я поставя. Тя не само не помага за бързото сегментиране на смисловите цялости в изречението – в това кратко изречение няма какво да се сегментира – но и пречи, “спъва” читателя. Голяма е вероятността той да се запита какво търси там тази запетая, вместо да продължи безметежно да си чете и евентуално да узнае от следващите изречения защо родителството е отговорно нещо.

Концепцията, на която е основана пунктуацията на сложните изречения, е, че (ето тук, скърцайки със зъби, ще поставя запетаите коректно, но в практиката си избягвам втората) запетая се поставя на границата на две прости изречения в сложното. С ред изключения, разбира се, обаче затварящата запетая (в края на простото изречение) е задължителна, нищо че по някаква причина отваряща запетая (в началото на простото изречение) може да не се поставя. Точно така е при да-изреченията. Когато да-изречението е много кратко, затварящата запетая изглежда страшно нелепо.

В последната публикация в моя блог си спестих две такива затварящи запетаи при да-изречения. Интересно дали някой освен професионалните коректори и редактори е забелязал липсата:

Поводът беше Международният ден на майчиния език – 21 февруари, а нетрадиционният начин да бъде отбелязан заслужава поздравления.
Честта да бъдем жури имахме аз, Мария Пейчева и Божидар Божанов.

За читателите, които не са навлезли дълбоко в дебрите на българската пунктуация, пояснявам, че правилата постановяват да се постави запетая след отбелязан в първото изречение и след жури във второто.

Миналата седмица, покрай едно изречение, което обсъждахме с моя събеседник, стигнахме до извода, че в правилата за да-изреченията в предговора на ОПРБЕ (последния правописен речник от 2012 г. на БАН) има пропуск. Изречението беше следното:

Каза ми да се махам и аз избягах.

Тук категорично не трябва да има запетая, казва Х. Защо да не трябва, отговарям аз – след махам се пише запетая, защото там е краят на да-изречението. Общата философия е, че простите изречения в сложното се разделят със запетаи, освен ако не е предвидено друго. Е, да, репликира Х., но като прочетох внимателно правилата, видях, че да-изречението се огражда със затваряща запетая само ако е вписано в друго просто изречение (давам пример: Честта да бъдем жури, имахме аз, Y и Z).

Проблемът всъщност е, че кодификаторите не са вписали това изключение в секцията за пунктуацията на да-изреченията – когато да-изречение е включено в състава на сложно смесено от типа Каза ми да се махам, и аз избягах. Ако пък това нарочно липсва, значи общата запетаечна философия се е пропукала – на какво основание да-изреченията ще се третират като по-особени и няма да се пише затваряща запетая, когато са в състава на сложни смесени изречения?

Според мен всъщност би било по-логично, когато просто изречение се въвежда без запетая (да-изречение, въпросителна дума, уточняващо наречие), да не се поставя и затваряща запетая. Може да се предвиди факултативна затваряща запетая, когато има опасност от двусмислено тълкуване на изречението или пък ако синтактичната конструкция е усложнена и запетаята би улеснила възприемането на изречението.

Вероятно ще кажете, че не бива така – да си слагаме запетаите по желание. А защо не? Защо да прилагаме пунктуационните правила винаги автоматично? Защо да не вложим малко мисъл, когато се налага? Защо най-сетне не се замислим за това, че основната функция на препинателните знаци е да помагат при възприемането на текста?

Колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.
–––––––––––––––––––––
* Въвеждането на образа на добрия коректор е художествен похват, а не квалификация за нечии професионални качества. :).

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация, Синтаксис. Tags: , , , .

Защо си паркирал на пешепътя? Как да изписваме имената на политически партии?

19 Коментари Add your own

  • 1. Магдалена Сръндашка  |  21.09.2017 в 6:48

    Ще си позволя да Ви занимая с три прости точки за решаване на проблема със запетаята: 1) къде снижавате интонацията и поемате полудъх?; 2) къде има граница между две смислови цялости в изречението?; 3) правило, което знаете …. (ако го знаете, ако знаете и изключение от него, па и ако се … сетите .. :)) … Та …. запетая СЛАГАТЕ, ако поне ДВЕ от ТРИТЕ основания са ЗА; запетая НЕ слагате, ако поне ДВЕ от ТРИТЕ основания са ПРОТИВ :) Пример: А) Кой ще дойде, се питаха всички. (т.1+; т.2.+,т.3 +, защото подч.изр-е стои на първа позиция) – има + и по трите точки, значи слагате! / Б) Всички се питаха кой ще дойде. (т.1 -, т.2 +, т.3 – пред кой не се пише запетая) – две от трите са -, значи не слагате запетая! Учениците го оценяват за два-три учебни часа ….. :) Ако в училище не се „рецитират“ правила, хората ще излизат грамотни и няма да имат проблеми със запетаите :) Усетът за запетая е по-важен от зубренето и помненето на правила :) Защото запетаята е първо ДИШАНЕ, второ – граници в СМИСЛОВОСТТА, и чак трето – ПРАВИЛА! :) В тази връзка – правилно ли съм сложила запетая пред еднократно употребеното И? Щото в училище набиват в главите „пред И, употребено еднократно, не се пише запетая!“, а на НВО след 7 кл. искат да се справят именно с изключението „пред еднократно употребен съюз И се пише запетая, когато пред него свършва …. “ :) Та – по-добре усет за пунктуация, отколкото зубрене на пунктуационни правила! :)

    Отговор
  • 2. Павел  |  07.07.2017 в 0:09

    Ура, ура, ура!
    Най-сетне!
    Разбрах!
    Разбрах защо в сума книги на „Народна култура“ и на други издателства, които съм изчел, липсват запетайки, които според правилата би трябвало да ги има. Коректорите са действали по свое усмотрение, за да улесняват четенето. И много от техните решения са били – и все още са – близо до здравия разум: Бостън Авеню например е и визуално, и логично по-приемливо от побългареното авеню „Бостън“.
    Не съм професионален филолог, но без да се разпростирам, ще споделя, че преди няколко години реших да изуча пунктуационните правила и бях изненадан от съществуването на такива, за които не съм подозирал от преподаденото в училище и прочетеното в книгите.

    Благодаря, Павлина!

    Отговор
  • 3. Valentina  |  20.11.2015 в 9:37

    Много Ви благодаря за помощта, Павлина!

    Отговор
  • 4. Valentina  |  10.11.2015 в 22:13

    Забравих да попитам за „и да“. Трябва ли винаги да има запетая преди съюза.

    Пример: „Братя, нека вземем животните и да
    отидем да се оплачем на управниците.“

    Отговор
    • 5. Павлина  |  11.11.2015 в 20:39

      Тук съюзът е и, за да е спорно какво е – може би частица за образуване на повелителните форми (нека да отидем). Не се поставя запетая.

      Отговор
      • 6. Valentina  |  13.11.2015 в 18:03

        Сърдечно Ви благодаря за отговора, Павлина!

        Вашият блог е много полезен и изчерпателен.

        Поздравявам Ви за това!

        Не можах много добре да си формирам въпроса в предния

        пост за затварящата запетая, затова бих желала отново да Ви

        запитам по друг начин това, което ме затруднява.

        Дано не Ви притеснявам със своите въпроси, че се чувствам много неудобно.

        Знам, че затварящата запетая е задължителна,

        но как се определя поставянето й, къде точно трябва да бъде?

        Може ли затварящата запетая да се постави преди „не“ и „и“?

        Аз така съм ги поставила, но не знам дали е вярно:

        1. „Има само един човек, който може да изпълни номера,
        и той работи при нас.“

        2. „Мъж, който през живота си не се е влюбвал
        и няма любима, не е истински мъж.“

        3. „И защо инспекторът, който петни името
        на закона, не е арестуван?“

        След тези три изречения мисля, че няма, поне на първото.

        „Казах му, че това е колеж
        и няма да позволя това.“

        „Така, както измъчва Иван
        и съпругата му и накрая ги уби.“

        „Да не вземеш да ме урочасаш!“

        Съюзите „но“ и „че“ обграждат ли се също от двете страни със запетаи?

        Вярна ли е и тази информация – Когато се използва

        словосъчетанието „дали – или не“,

        „ли – или не“, „или – или не“ не се поставя запетая пред „или“?

        А за „и да“ четох в „Езикова култура“ и ми се стори малко

        странно, затова реших да Ви попитам.

        Пише, че се огражда със запетая: Преди, след или от двете

        страни на подчиненото

        просто изречение (в състава на сложното съставно),

        въведено със съюзи и съюзни думи, като: сред всички

        изброени е и „и да“.

        Благодаря още веднъж за помощта и ме извинете за многото въпроси!

        Отговор
        • 7. Павлина  |  18.11.2015 в 8:59

          Във всички примери запетаите са правилно поставени, с изключение на: „Казах му, че това е колеж, и няма да позволя това.“ Запетаите поначало се поставят на границата на простите изречения в рамките на сложното. Затваряща е тази, която се намира в края на простото изречение. Може да се окаже пред всякакви думи – това няма значение.

          Вижте по-подробно тук:
          http://kaksepishe.com/zapetaya-no/
          http://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
          http://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/ (т. 11)
          http://kaksepishe.com/zapetaya-che/

          За запетаята при и да не мога да кажа нищо – трябват ми конкретни примери.

          Отговор
  • 8. Valentina  |  10.11.2015 в 22:05

    Здравейте, Павлина!

    Бих искала да Ви попитам дали винаги важи правилото за

    затварящите запетаи. Трябва ли да се обграждат всички съюзи и

    съюзни думи, когато стоят в средата на изречението от двете

    страни, дори и да е просто. Ако след съюза и съюзната дума

    има: и, е, не, в, и т.н., пише ли се запетая?

    Пример: „Мислиш,

    че като си учил в града, си станал голям човек ли?“

    Понякога се двоумя и за изречения, когато са въведени със

    съюзи, при които се обгражда втората част.

    Например: „Когато от сутрин до вечер потъваш в спомени.“

    Трябва ли да има запетая след „вечер“?

    Също така, по темата за зат. запетая за изречения въведени с „да“.

    В този случай има ли запетая: „Да ви кажа ли кой съм?“

    Дано правилно съм се обосновала, за да ме разберете, защото

    не съм много компетентна, но се нуждая от помощта на

    компетентен човек като Вас. Много ще съм Ви благодарна, ако

    ми отговорите и ми помогнете!

    Отговор
    • 9. Павлина  |  11.11.2015 в 20:36

      Във всички тези изречения запетаите са правилно поставени или правилно липсват. Второто изречение е просто (едно сказуемо) – там няма как да има нито отваряща, нито затваряща запетая. В третия пример не се поставя запетая, защото второто просто изречение се въвежда с въпросителната дума кой.

      Отговор
  • 10. али  |  03.05.2015 в 6:58

    Винаги слагам с нежелание запетаите около да-изреченията, но все пак да попитам: в “уверението се издава да послужи“ трябва ли да има запетая и ако трябва, да се съобразяваме ли? Съжалявам, ако пиша с грешки, Благодаря предварително за отговора.

    Отговор
  • 12. Iva  |  13.04.2015 в 22:37

    Объркала съм се в репликата си горе – „да победиш демон“ изпълнява ролята на подлог, какви глупости съм писала! :) Извинения!

    Отговор
  • 13. Iva  |  13.04.2015 в 11:22

    Людмила, според мен не би трябвало да има запетая, тъй като „да победиш демон“ изпълнява роля на допълнение, тоест част от вече просто изречение, но по смисъла на правилата за да-изреченията би трябвало да има – правило, което ми е чуждо, не намирам обяснение и логика.

    Отговор
  • 14. Людмила  |  17.03.2015 в 11:03

    Павлина,
    много ценен текст!
    особено в частта си, посветена на свободата!
    благодаря!

    все пак продължавам да се чудя за това изречение:

    Да победиш демон е невъзможно.

    без или със запетая?
    аз съм избрала да е без запетая. :)

    Отговор
    • 15. Павлина  |  13.04.2015 в 11:34

      Пропуснала съм да отговоря. Според правилата – със запетая след демон.

      Отговор
  • 16. Yan  |  15.03.2015 в 1:52

    „Вероятно ще кажете, че не бива така – да си слагаме запетаите по желание. А защо не? Защо да прилагаме пунктуационните правила винаги автоматично? Защо да не вложим малко мисъл, когато се налага? Защо най-сетне не се замислим за това, че основната функция на препинателните знаци е да помагат при възприемането на текста?“

    Ако се вложи мисъл, защо не, но в 99% не се влага мисъл, ами си е от чист мързел и немарливост.

    И аз съм на мнение, че на много места запетаята се поставя само „за правилото“, без да има реална полза от употребата й.
    В същото време при някои по-дълги и усукани изречения има много по-голяма нужда от запетая на ключова позиция, за да се обособят по-ясно смисловите цялости и да се улесни въприемането, но правилата мълчат двусмислено и оставят всичко на тънката преценка на пишещия.

    Ето един пример:

    „Според някои източници от парментарната група на либералите има голяма вероятност да се наложи ново гласуване на спорните текстове.“

    Ще е грешно ли да се постави запетая след „либералите“? В случаи, в които се появява двусмислица, една факултативна запетая е задължителна. В конкретния пример обаче нямаме двусмислица, но една запетая на визираната позиция би улеснила възприемането.

    Още примери (бях ги приготвил за „Как се пише“, ама тук ще ги цитирам):

    „Било каквото било“ (запетая преди „каквото“?)

    „Толкова колкото прецените“ (запетая преди „колкото“?)

    „Така както е ред“ (запетая преди „както“?)

    И още един:

    „След като проучих внимателно въпроса, считам, че няма да излезе нищо от тази работа“

    Запетаята пред „че“ ми е абсолютно излишна. При „считам че“, „допускам че“, „мисля че“ спокойно може да се изпусне запетаята подобно на „така че“, „при положение че“ и др.

    Поздрави.

    Отговор
    • 17. Павлина  |  13.04.2015 в 11:46

      В първия пример (със според) не бих поставила запетая – заради сказуемото има, което е непосредствено след конструкцията със според. Подобен е на казусите тук.

      Запетая пред каквото не се поставя, когато въведеното с него изречение пояснява направо сказуемото в главното. Случаят е точно такъв.

      В следващите две изречения се слага запетая – “двойни” съюзи толкова – колкото; така – както.

      Не виждам основание да се пропуска запетаята при считам, че…; допускам, че…, мисля, че… Това не са сложни съюзи и сме още много далеч от десемантизирането на глаголите, ако изобщо настъпи такова.

      Отговор
  • 18. Константин  |  13.03.2015 в 13:50

    @Анонимен: бе, нали е реч, дреме ли ти писана ли е, казана ли е. Ако е смс-че, предварително ли го осмисляш/обмисляш, или пишеш „Брат, казаха ми да се махам и се махнах. Ида при тебе“? Обаче си го пишеш и го пращаш в писмена форма, но си е разговорна неофициална реч отвън-навътре и отвътре-навън.

    Отговор
  • 19. Анонимен  |  13.03.2015 в 9:20

    И все пак, запетаята въвежда пауза, възможност най-малкото за осмисляне. Защо се налага разговорна скорост в написаното?! Писаното предполага да е осмислено предварително, и да са избегнати двусмислия и неточности – именно това го различава основно от разговорната реч. Или греша?!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 888,996 посещения

%d bloggers like this: