Запетая в изречения, започващи с: Предвид…, С оглед на…
14.10.2014 at 7:57 25 коментара
Проблемната запетая беше един от въпросите, които разгледахме на семинара с българските преводачи в европейските институции (Люксембург, 29.09.2014 г.).
Предвид вчерашното изказване на руския президент[,] преговорите с Кипър вероятно ще започнат съвсем скоро.
1. Изречението е дадено като пример в сайта Как се пише?. Запетаята е поставена, защото бележи край на обособена част. Защо смятам, че Предвид вчерашното изказване на руския президент е обособена част? Защото притежава трите характеристики на обособените части. За да бъде една част от изречението обособена, тя трябва:
а) да има относителна интонационна самостоятелност;
б) да има относителна смислова самостоятелност (тук преценката е доста субективна);
в) да бъде незадължителна негова смислова и структурна съставка.
2. Самият разширен състав на тази конструкция е предпоставка за обособяване. Ето друг подобен пример:
С оглед на продължаващата криза в Сирия[,] ВКБООН призовава държавите – членки на ЕС, да отстояват…
3. Освен това след края на обособената част има съществително име, което затруднява бързото възприемане на смисловите цялости в изречението. Ако след подобна разширена част стои сказуемото в изречението, тогава не бих я счела за обособена:
С оглед на продължаващата криза в Сирия призоваваме държавите – членки на ЕС, да отстояват…
Предвид вчерашното изказване на руския президент очакваме преговорите с Кипър да започнат съвсем скоро.
4. Подобно е и изречението Предвид гореизложеното предстои излишен труд – тук няма условия, които налагат обособяване, затова не се поставя запетая. Но ако пишещият иска да изтъкне Предвид гореизложеното, да придаде на тези думи по-голяма тежест, може да постави запетая.
5. Според мен не бива да се подхожда схематично при такива предложни конструкции, които започват с предвид, според, с оглед на. Те може да бъдат много кратки, но и доста дълги. Когато са разширени, е добре да се замисляме дали не представляват обособени части, и да ги ограждаме със запетаи.
6. Точно този вид обособени части не са описани в академичната граматика, но има една забележка със ситни букви, в която се говори за “разширени обстоятелствени изрази, които имат само външни сходни белези с обособените части”:
При хубаво време и добро настроение, излетите са приятни.
Между два високи плета, Мария забеляза мъжка сянка…
Но съдията, въпреки съдебната практика, не ще да чуе ни обвинения, ни защита…[1]
7. Дали конструкциите, които започват с предвид, според, с оглед на, представляват обособени части, или са сродни на въпросните разширени обстоятелства, е въпрос на субективна преценка. За мен самото отделяне на тези псевдообособени обстоятелствени изрази не е достатъчно издържано. Но по-важното в случая е, че графичното им представяне според академичната граматика е свободно, т.е. допуска се употребата на запетая, която се мотивира с облекчаване на възприемането на текста.
–––––––––––––
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, 239 – 240.
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация, Синтаксис. Tags: във връзка с, запетая, обособени части, предвид, с оглед на, според.
25 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Desislava Sivilova | 17.11.2020 в 12:09
Здравейте, имам сходен случай с един от примерите в т.6 по-горе. От инструкции на настолна игра:
„При всяко стъпване [на полето] можете да купувате по една карта.“
Текстът в скобите е от мен, за пояснение на смисъла. Трябва ли да има запетая преди „можете“? Ако разместим словореда и „при всяко стъпване“ отиде в края на изречението, запетаята безспорно изглежда излишна, но така в началото обстоятелственото пояснение много напомня на обособена част… Благодаря!
2.
Павлина | 17.11.2020 в 12:51
Здравейте!
Тук не виждам никакво основание да се постави запетая.
3.
Desislava Sivilova | 17.11.2020 в 12:59
Чудесно, благодаря за светкавичния отговор!
4.
plampetkov | 13.05.2019 в 12:58
Здравей, Павлина! Правилно ли е поставена запетаята?
„Да се чуди човек откъде имат наглостта да поучават, предвид неграмотността си.“
Ето контекстът:
„Виждате какво е по всички медии – продажни неграмотници, които две изречения не могат да напишат правилно, не говорят правилен български език, ни наставляват как да мислим, кое е „правилно“ и кое „грешно“. Това не са журналисти. Това са плюнкаджии. Ако на някой с много пари му потекат лигите, веднага отиват да ги оближат. Всичките им статии и новинарски емисии са гнусни, манипулативни. Да се чуди човек откъде имат наглостта да поучават, предвид неграмотността си.“
5.
Павлина | 15.05.2019 в 14:49
Здравей! Според официалните правила – да: затваря се да-изречение. Не разбирам защо “си” – човек се чуди как еди-кои си имат наглостта да поучават, като има предвид неграмотността им; поучаващите явно не са нагли с оглед на собствената си неграмотност
6.
plampetkov | 04.06.2019 в 17:43
Благодаря ти! Искам да те питам трябва ли да има запетая след „кажете“ в следното изречение:
„Я кажете детето с топката пред петлето ли е, или зад петлето.“
7.
Павлина | 05.06.2019 в 9:12
Не, няма основание.
8.
plampetkov | 05.06.2019 в 16:48
Благодаря ти още веднъж! А ако в края има въпросителен знак, а не точка, който ми се вижда по-удачен, това променя ли нещо?
„Кажете детето пред петлето ли е, или зад петлето?“
9.
Павлина | 06.06.2019 в 15:45
Главното изречение не е въпросително, затова в края на изречението се поставя точка, а не въпросителен знак.
10.
Йордан | 29.03.2019 в 22:03
„ВКБООН призовава държавите – членки на ЕС, да отстояват…“
Бихте ли обяснила защо има запетая пред „да“?
11.
Павлина | 29.03.2019 в 23:03
Затваря обособената част.
12.
Йордан | 30.03.2019 в 16:24
Предполагам говорите за „членки на ЕС“. Тоест „държава-членка“ не е сложна дума с полуслято писане и в много официални документи това е сгрешено? Сега, като се замисля – наистина първото съществително приема определителния член. Просто го приемах за даденост заради масовостта на грешката. Това означава ли, че в този случай също се пише разделно:
„Ако отида на почивка в друга държава членка без документи, какво ще стане?“
Няма ли да се получи двусмислие? (може би не е най-добрият пример за такова, но разбирате идеята) … Или вие бихте сложила поясняваща запетая пред „без“?
13.
Павлина | 31.03.2019 в 10:42
Пише се държава членка. Във Вашия пример двусмислица няма. Ако има такава опасност, винаги може да се избегне чрез словореда например.
14.
valoa | 01.08.2017 в 9:19
„държавите – членки“? Моля ви се…
15.
Павлина | 01.08.2017 в 9:47
Преди да се помолите, добре е да направите справка в правописния речник.
16.
CHF | 25.01.2017 в 16:36
Mного интересна и добре обяснена статия!
А ако включим и изпуснатия (но подразбиращ се) подлог, ще има ли запетая след обособената част?
С оглед на продължаващата криза в Сирия, ние призоваваме държавите – членки на ЕС, да отстояват…
Предвид вчерашното изказване на руския президент, ние очакваме преговорите с Кипър да започнат съвсем скоро.
поздрави
17.
Павлина | 26.01.2017 в 15:04
Аз бих поставила запетая.
18.
CHF | 26.01.2017 в 18:55
Благодаря за отговора
19.
Георги | 10.05.2015 в 18:15
Поставя ли се запетая след „също така“, когато е в началото на изречение?
> Също така[,] удобно ли ще е да Ви пиша по-късно?
20.
Павлина | 11.05.2015 в 22:05
Не бих поставила запетая.
21.
Георги | 12.05.2015 в 20:48
Благодаря за отговора.
22.
свищов | 16.10.2014 в 11:42
Може ли да ми препоръчате сайт за проверка на грешки в статии ???
23.
Павлина | 17.10.2014 в 7:26
Не, за съжаление.
24.
B.Y. | 14.10.2014 в 22:17
А какво ще кажете за изречения, започващи с „въпреки“, „след“ и други подобни?
Пример:
Въпреки дългото и уморително чакане на летището в Мадрид [,] се появихме в добро настроение (на мероприятието).
25.
Павлина | 16.10.2014 в 6:45
Аз не бих поставила запетая, защото следва глагол и възприемането на съдържанието не е затруднено. Но ако някой държи да обособи тази част, може да напише запетая.