7 мита за правилото за пълния и краткия член

В правописния фолклор правилото за пълния и краткия член е обраснало с митове. Да ги развенчаем!

Мит 1. Правилото е отменено.
Напротив, валидно е. Препотвърдено е миналата година в Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012. Ако правилото бъде отменено в близките две-три десетилетия, това ще бъде водеща новина в медиите. Ако бъде отменено по-късно, може и да не е водеща новина. Защото на следващото поколение просто няма да му пука за правилото (според скромното ми мнение :).

Мит 2. Правилото важи и за писмената, и за устната реч.
Правилото е задължително само за писмената реч. В устната то практически не може да се спазва – с изключение на случаите, в които текстът е предварително подготвен (написан или наизустен).

Мит 3. Пълен член получават само подлогът и определението към него.
Има и други случаи, в които се употребява пълен член (тук – т. 3, 4, 5). Най-често срещани – в съставно именно сказуемо, когато членуваната дума се свързва с някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, ставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’). Повече разяснения – тук.

Мит 4. Пълен член получава вършителят на действието.
Това твърдение би било вярно, ако се добави уточнението граматически:
Пълен член получава граматическият вършител на действието.
Давам два примера, за да стане ясно:

Кандидатът попълва формуляра.
Тук кандидатът е действителният (логическият) вършител и граматическият вършител (подлог – той, кандидатът попълва).

Формулярът се попълва от кандидата.
Тук действителният вършител е кандидатът, но граматическият, т.е. подлогът, е формулярът (той, формулярът се попълва).

При определяне на правилния член е важно не кой на практика върши действието, а кой граматически го върши в конкретната формулировка.

Мит 5. Ако думата е в началото на изречението, тя се членува с пълен член.
Много често подлогът се оказва в началото на изречението и вероятно това заблуждава доста хора. Но не се подвеждайте. Ето примери, в които подлогът не е първата дума, но трябва да получи пълен член:

Никога преди младежът не беше попадал в толкова опасна ситуация.
Очаква се днес президентът на Чехия Милош Земан да подпише указ за разпускането на Парламента.

Мит 6. Пълният член придава по-голяма тежест на думата.
Може у някои пълният член да поражда такова субективно усещане, но то няма нищо общо с правилото. Ако искате да придадете тежест или важност на думата, по-добре я напишете в курсив (italic) или пък я заменете с някой по-изразителен синоним, но не използвайте пълния член за тази цел. Ако човекът, който чете вашия текст, владее правилото, ще установи, че вие не сте го усвоили добре. И може да стигне и до други заключения за вашата персона.

Мит 7. Ако пред прилагателното име има по- или най-, то се членува с пълен член.
Може би този мит е свързан с предходния, с усещането, че щом нещо е по- или най-, то заслужава да бъде изтъкнато с пълен член. Но граматиката си е граматика, затова внимавайте какво поясняват тези прилагателни, и членувайте съобразно тяхната синтактична роля:

По-лекият път към върха е по-приятен, но и по-дълъг.
(по-лекият – определение към подлога път)

Студентите отново поставиха най-важния въпрос в държавата – за морала на властта.
(най-важния – определение към допълнението въпрос)

Ако се сещате за още митове – добавяйте ги в коментари. :)