7 мита за правилото за пълния и краткия член

30.10.2013 at 10:29 16 Коментари

В правописния фолклор правилото за пълния и краткия член е обраснало с митове. Да ги развенчаем!

Мит 1. Правилото е отменено.
Напротив, валидно е. Препотвърдено е миналата година в Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012. Ако правилото бъде отменено в близките две-три десетилетия, това ще бъде водеща новина в медиите. Ако бъде отменено по-късно, може и да не е водеща новина. Защото на следващото поколение просто няма да му пука за правилото (според скромното ми мнение :).

Мит 2. Правилото важи и за писмената, и за устната реч.
Правилото е задължително само за писмената реч. В устната то практически не може да се спазва – с изключение на случаите, в които текстът е предварително подготвен (написан или наизустен).

Мит 3. Пълен член получават само подлогът и определението към него.
Има и други случаи, в които се употребява пълен член (тук – т. 3, 4, 5). Най-често срещани – в съставно именно сказуемо, когато членуваната дума се свързва с някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, ставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’). Повече разяснения – тук.

Мит 4. Пълен член получава вършителят на действието.
Това твърдение би било вярно, ако се добави уточнението граматически:
Пълен член получава граматическият вършител на действието.
Давам два примера, за да стане ясно:

Кандидатът попълва формуляра.
Тук кандидатът е действителният (логическият) вършител и граматическият вършител (подлог – той, кандидатът попълва).

Формулярът се попълва от кандидата.
Тук действителният вършител е кандидатът, но граматическият, т.е. подлогът, е формулярът (той, формулярът се попълва).

При определяне на правилния член е важно не кой на практика върши действието, а кой граматически го върши в конкретната формулировка.

Мит 5. Ако думата е в началото на изречението, тя се членува с пълен член.
Много често подлогът се оказва в началото на изречението и вероятно това заблуждава доста хора. Но не се подвеждайте. Ето примери, в които подлогът не е първата дума, но трябва да получи пълен член:

Никога преди младежът не беше попадал в толкова опасна ситуация.
Очаква се днес президентът на Чехия Милош Земан да подпише указ за разпускането на Парламента.

Мит 6. Пълният член придава по-голяма тежест на думата.
Може у някои пълният член да поражда такова субективно усещане, но то няма нищо общо с правилото. Ако искате да придадете тежест или важност на думата, по-добре я напишете в курсив (italic) или пък я заменете с някой по-изразителен синоним, но не използвайте пълния член за тази цел. Ако човекът, който чете вашия текст, владее правилото, ще установи, че вие не сте го усвоили добре. И може да стигне и до други заключения за вашата персона.

Мит 7. Ако пред прилагателното име има по- или най-, то се членува с пълен член.
Може би този мит е свързан с предходния, с усещането, че щом нещо е по- или най-, то заслужава да бъде изтъкнато с пълен член. Но граматиката си е граматика, затова внимавайте какво поясняват тези прилагателни, и членувайте съобразно тяхната синтактична роля:

По-лекият път към върха е по-приятен, но и по-дълъг.
(по-лекият – определение към подлога път)

Студентите отново поставиха най-важния въпрос в държавата – за морала на властта.
(най-важния – определение към допълнението въпрос)

Ако се сещате за още митове – добавяйте ги в коментари. :)

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Правопис, Синтаксис. Tags: , , , .

Автоматичният молив – пЕромолив или пИромолив? Политическа ономастика

16 Коментари Add your own

  • 1. Минев  |  31.12.2014 в 11:31

    В пасажа – „Ако човекът, който чете вашия текст, владее правилото, ще установи, че вие не сте го усвоили добре.“ , смущава употребата на личното местоимение „го“ , което местоимение може да означава , че авторът на текста не си е усвоил текста или че авторът на текста не си е усвоил правилото .
    Моля за корекция на пасажа.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  31.12.2014 в 15:16

      Според мен смислово го много добре се асоциира с правилото. Не виждам нужда от редактиране.

      Отговор
  • 3. радев  |  30.11.2013 в 3:04

    Е, освен в любимите примери от типа на „глиган уби ловец“. :D

    Отговор
  • 4. радев  |  30.11.2013 в 2:56

    Не е ли по-добре да са позволи свободната употреба на двата – пълен и кратък, без да се спазва правилото (да се „пълночленува“ само граматическият вършител на действието). В момента, по мои впечатления, е точно такава употребата му сред хората, които не си дават сметка за правилото. И никога, абсолютно никога, не съм имал проблем с разчитането на текст, в който се употребява неправилно, спрямо сегашното правило, пълен или кратък член.

    Отговор
  • 5. Комаров  |  26.11.2013 в 13:47

    Въпросът за т.н.пълен и непълен член можеше да се реши много елементарно, без въвеждане на измислени правила, по следния начин: Етимологически съществва само пълен член. Въвеждаме само пълен член и всеки си го произнася както желае. Възниква въпросът – а защо само пълен член? Не е ли по-добре само непълен член? Защото употребата на пълен член -ът и -ят посочва ясно, че съществителното е от мъжки род и се избягва дублиране с окончанието -а за съществителни от ж.р.

    Отговор
  • 6. Огнян Трифонов Колев  |  01.11.2013 в 11:00

    Как е правилно да озаглява романа си: „Училище по роботика“, или „Училището по роботика“. Ако прякорът е подлог, поставянето му в кавички, разрешава ли избягватето на пълния член. Например: „Динозавъра“ си подаде главата зад компютъра.

    Отговор
    • 7. Павлина  |  04.11.2013 в 21:28

      И двата варианта са правилни. Вероятно на един роман повече би подхождал първият.
      Прякорите поначало се пишат с кратък член, независимо от това каква част на изречението са – правило 3 тук.

      Отговор
  • 8. casadimaya21  |  31.10.2013 в 13:15

    Благодаря ви много за този блог! Заедно със сайта „как се пише“ той ни помага много да преоткрием по полезния начин, че наистина сме леко неграмотни на родния си език, та макар и да се мислим за образовани и интелигентни! Продължавайте с добрата работа!

    Отговор
  • 9. Маринов  |  31.10.2013 в 9:11

    Ирена Василева, съгласен съм с коментара Ви към Джони, но Вие на свой ред сте се объркалИ, само че при използването на деятелното причастие.
    Просто правило: ще го познаете по това, че завършва на „-л“.
    Примери:
    „Казват, че си бил комунист.“ НО „За Вас говорят, че сте виждалИ какво ли не.“
    Не се тревожете, масово се бърка, дори в медиите!

    Отговор
  • 10. Johnnie  |  30.10.2013 в 14:27

    За Мит 2 нещо сте се объркали…
    Твърдите, че има различни правила за писмена и устна реч?!?!
    И след подобно твърдение си позволявате да давате съвети, свързани с българската граматика….
    А след думата „вършител“, просто спрях да чета…
    Вършител би могъл да е някой, който вършее някъде, но не и който извършва действието :)

    Отговор
    • 11. Ляо  |  30.10.2013 в 16:02

      „Вършител би могъл да е някой, който вършее някъде, но не и който извършва действието“ Къде прочетохте, че значението на ‘вършител’ е именно това? :) Това е термин. Току-що намерих намерих 67 резултата за ‘вършител на действието’ или само ‘вършител’ със същото значение в ‘БАН-ската’ морфология и 2 в предговора на НПРБЕ.

      Знам правилото за пълния и краткия член, но когато говоря, никога не използвам пълен член, тъй като знам, че е само писмено правило. Убедете ме, че е неправилно. :)

      Отговор
    • 12. Ирена Василева  |  30.10.2013 в 19:40

      Johnnie, Вие мнооого сте се объркал! Целият Ви коментар е погрешен, а този, дето вършее, се нарича вършач, но май такива не сте виждал през живота си. Работата се извършва с помощта на сърп – инструмент от далечното минало…

      Отговор
      • 13. Sash  |  31.10.2013 в 1:02

        И това не е съвсем така. Със сърп се жъне, а се вършее с вършачка :)

        Отговор
        • 14. buhal  |  02.11.2013 в 0:42

          Хаха, сладури сте всички. Комично се получава. Всеки се изказва по въпроси, които не разбира съвсем добре – всеки иска да критикува и да бъде покаже, че знае най-добре. Писнало ми е от комплексарщина. Не може ли всичко да се прави добронамерено – целта да е встрани от егото.

          Отговор
    • 15. ol  |  31.10.2013 в 22:17

      Джони ми звучи като типичен нашенски Иванчо. За първи път през живота си научава, че има дума „вършител“, която университетски и училищни преподаватели си употребяват най-редовно, докато разясняват езикови структури на публиката си. За първи път разбира, че има различни правила за правопис и правоговор. Но за сметка на това със страст и плам заявява: „как си позволявате“. Един съвет към Иванчо – ако за първи път научаваш за съществуването на каквото и да било, преди да заявиш „Такова животно нема!“, потърси малко информация. Добре е и за егото, и за разширяването на кръгозора.

      Отговор
  • 16. Цена  |  30.10.2013 в 11:10

    Reblogged this on Цена. Като името. and commented:
    Почти като MythBusters. Само сменяте контекста и четете. Помощта от Павлина Върбанова е чудесна – ясна, с очевидност в примерите. Препоръчвам. :)

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: