Диахронично* (11). Хора – много, а човеците къде са?

Моралния аспект на този (почти) екзистенциален въпрос ще оставя настрана. Ще се опитам да разгледам езиковата страна на проблема.

Въпрос от Stefka
Чудя се от известно време каква е етимологията на думите хора и люде, които използваме за множествено число на човек. Имаш ли представа дали някога са имали еквиваленти в единствено число и ако е така, какви са били те? Кога хора измества човеци, ако изобщо може да се говори за изместване.

Моят отговор
В старобългарския език, както и в съвременния български, са се използвали различни думи за единствено и множествено число на едно и също понятие – “човек”, съответно чловѣкъ и людие. Формата чловѣци (мн.ч.) не е изключение в старобългарските текстове, но многократно по-предпочитана е людие – дума, която е наследена от праславянски (*ljudьe) [1].

Дали в езика ни някога е съществувала форма на люде за ед.ч. със значение ’човек’? Според етимологичния речник люд има такава изолирана употреба в таен зидарски говор. Ей така, за всеки случай, взех съответния том на “Речник на съвременния български език” от рафта на библиотеката и с изненада установих, че в него има статия за люд. Тази дума е употребена от К. Величков в направения от него превод на Дантевия “Ад”:

…ще ли отречете слава
да видите онези йощ земи,
де люд не обитава? [2]

Думата хора е заета от гръцки (χώρα) доста отдавна. (Подозирали ли сте изобщо, че не е българска по произход? :) Фиксирана е в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1230 г.), където се използва със същото значение както в гръцки – ’страна, област’, и е в ед.ч.

След ХIII в. значението й е било преосмислено по пътя на преносимостта [3] и думата е започнала да означава населението, хората, които живеят на съответното място, и да се употребява в множествено число. Така са се създали подходящи условия гръцката лексема да измести славянската люд(и)е, която все още се използва в българския език, но има архаична отсянка.

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] Български етимологичен речник. Т. 3. С., 1986, с. 577.
[2] Т. 8. С., 1995, с. 824. В речниковата статия се посочва, че думата е индивидуализъм.
[3] М. Филипова-Байрова. Гръцки заемки в съвременния български език. С., 1969, с. 270.

Диахронично (9). Високи, сини планини
Диахронично (10).“Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (12). Променливо “я”