Диахронично* (11). Хора – много, а човеците къде са?

01.12.2010 at 10:00 2 коментара

Моралния аспект на този (почти) екзистенциален въпрос ще оставя настрана. Ще се опитам да разгледам езиковата страна на проблема.

Въпрос от Stefka
Чудя се от известно време каква е етимологията на думите хора и люде, които използваме за множествено число на човек. Имаш ли представа дали някога са имали еквиваленти в единствено число и ако е така, какви са били те? Кога хора измества човеци, ако изобщо може да се говори за изместване.

Моят отговор
В старобългарския език, както и в съвременния български, са се използвали различни думи за единствено и множествено число на едно и също понятие – “човек”, съответно чловѣкъ и людие. Формата чловѣци (мн.ч.) не е изключение в старобългарските текстове, но многократно по-предпочитана е людие – дума, която е наследена от праславянски (*ljudьe) [1].

Дали в езика ни някога е съществувала форма на люде за ед.ч. със значение ’човек’? Според етимологичния речник люд има такава изолирана употреба в таен зидарски говор. Ей така, за всеки случай, взех съответния том на “Речник на съвременния български език” от рафта на библиотеката и с изненада установих, че в него има статия за люд. Тази дума е употребена от К. Величков в направения от него превод на Дантевия “Ад”:

…ще ли отречете слава
да видите онези йощ земи,
де люд не обитава?
[2]

Думата хора е заета от гръцки (χώρα) доста отдавна. (Подозирали ли сте изобщо, че не е българска по произход? :) Фиксирана е в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1230 г.), където се използва със същото значение както в гръцки – ’страна, област’, и е в ед.ч.

След ХIII в. значението й е било преосмислено по пътя на преносимостта [3] и думата е започнала да означава населението, хората, които живеят на съответното място, и да се употребява в множествено число. Така са се създали подходящи условия гръцката лексема да измести славянската люд(и)е, която все още се използва в българския език, но има архаична отсянка.

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] Български етимологичен речник. Т. 3. С., 1986, с. 577.
[2] Т. 8. С., 1995, с. 824. В речниковата статия се посочва, че думата е индивидуализъм.
[3] М. Филипова-Байрова. Гръцки заемки в съвременния български език. С., 1969, с. 270.

Диахронично (9). Високи, сини планини
Диахронично (10).“Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (12). Променливо “я”

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология. Tags: , , .

Ivanovi OOD или Ivanovi Ltd.? Теория и практика: запетаи при съюзи, които са въпросителни думи

2 коментара Add your own

  • 1. Stefka  |  02.12.2010 в 22:51

    Страхотна статия. Благодаря ти много.

    Отговор
  • В последните години нашият език прие доста чуждици като официални и наши български думи,което лично аз неодобрявам,понеже по този начин истинският български език постепенно ще се загуби и ще се превърне някаква смесица.Статията е страхотна има доста подобни думи които да се чудим и маем как да се напиша и какво точно имат значение в единствено и в множествено число.На скоро беше излезнал и речник с новите думи където присъстват и страшно много английски такива може би заради интерент и компютрите ги направихме и свои собствени.Важно е да пишем и на кирилица а не когато си чатим на латиница понеже от там идва проблема и с правописа.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: