Диахронично (9). Високи, сини планини

24.08.2010 at 9:28 9 Коментари

Това лято съм настроена диахронично (т.е. исторично) и резултатът е очевиден – публикациите от поредицата са окупирали блога ми. Но какво друго може да се очаква, след като участвах в лятна школа по палеославистика и медиевистика, а четящите тук ми поставят питанки, чийто отговор все ме отвежда към миналото. Ето отново един

Въпрос от Явор
Скоро погледнах думата гора в речник на старобългарския език. Там тя бе със значение ’планина’, така както е сега в руския език. Има ли някаква информация по въпроса ние, българите, откога сме заменили значението и вече казваме гора на съвкупност от дървета и храсти, а пък се е появила нова дума планина.

Моят отговор
Случаят с гора е един от типичните примери за коренна промяна в значението на дадена дума. В старобългарските ръкописи (IХ–ХI в.) гора се среща само със значение ’планина’, а за ’гора’ са се използвали лексемите лес и дъбрава. Вероятно положението е било същото и в говоримия език.

Писмени сведения за промените имаме от среднобългарския период (ХII–ХIV в.), когато в книжнината се появява думата планина, а гора започва да се употребява с днешното си значение по силата на асоциация по пространствена съвместимост. Тъй като планините (в голямата си част) са обрасли с дървета, думата гора (означаваща ’планина’) е започнала да назовава изобщо пространство, обрасло с дървета. Показателна е Виргинската грамота на цар Константин Асен от 1277 г., в която се срещат едновременно думите гора, лес и планина (значението ѝ не е съвсем ясно) [1].

Несъмнено свидетелство за употребата на гора със съвременното ѝ значение имаме от руски преписи на българското Учително евангелие от 1343 г. Ето образното изречение в превод на съвременен български език: Това, което покълне в тинята на нашето естество, гора става, когато чрез вярата дърветата се вкоренят и умножат в него [2].

Примерите са от ХIII–ХIV в., но непременно трябва да поясня, че в писмените паметници, особено от среднобългарския период, промените трудно си пробиват път и намират отражение около век – век и половина след като са били факт в говоримия език. (За сравнение, в наше време интернет веднага отразява езиковите промени, а в някои случаи – малко преди да настъпят :)

Интересна e етимологията на думата планина и най-вече това, че тя се оказва сродна не с какво да е, а с лексеми, които означават нещо равно, напр. поле, поляна, план, нем. Feld, англ. field. Тук се намесват праславянският първообраз на планина (*palnina, образувано от прилагателното *paln ’пуст, гол; неплодороден’), индоевропейският корен *pel-/pal- (откъдето се извеждат поле, поляна), лат. planus (’гладък, равен’) [3], стари звукови и ред други промени, които представляват отделна тема, но за пореден път показват, че думите имат общо минало и са свързани по начин, който често изобщо не подозираме.

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] Харалампиев, И. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2001, с. 217.

[2] Спасова, М. Цитатите от Псалтира в Учителното евангелие от 1343 г. и проблемите около славянския превод на Библията. – В: Преводите през ХIV столетие на Балканите. С., 2004, с. 97.

[3] Български етимологичен речник. Т. 5. С., 1999, 300–303.

Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

Диахронично (8). Има ли някой тук?

Диахронично (10). “Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология. Tags: , , .

Диахронично* (8). Има ли някой тук? Явно ми трябват нови очила

9 Коментари Add your own

  • 1. Павлина  |  26.01.2012 в 8:55

    Езиците (дори неродствените) са свързани по-здраво, отколкото предполагаме. В миналото също са съществували международни контакти и се е обменяла лексика, макар и не толкова интензивно, колкото днес. Само един пример, понеже стана дума за китайска връзка. За думата книга, която прониква в старобългарския език от прабългарския, се предполага, че е заета от китайски (разбира се, не точно в този звуков облик).

    Отговор
  • 2. Юлия Боева  |  21.01.2012 в 13:54

    Павлина, един мой приятел, Христо – лекар във Франция, наскоро ми изсипа странни факти за думичката „гора“. Ето какви:
    „Най-близко до корена на думата ГОРА (планина) ми се стори гръцкото ОРОС, ама там лингвистите ме разпарчатосаха (като Орфей и Озирис). Моята идея обаче възкръсна, когато видях най-случайно, че на иврит планина е ХОР. И се разрових…!! На шумерски е КУР, на китайски ГУ, на санскрит ГИРИ, а после видях, че в Алжирска Сахара има много хълмове, които се казват ХУР на арабски. И от там хилядите производни…“
    Разбира се, би било странно, ако между „тора“ и „ор(ос)“ няма най-най-пряка връзка (не разбрах за кои лингвисти пише Христо). Гръцки и български са индоевропейски езици, при това географски съседни – логично е да имат какви ли не връзки. Индоевропейски са и санскрит, и шумерски. Странни са обаче другите съвпадения – с иврит, китайски и арабски. Може ли да се предположи, че коренът ГОР е по-стар от разделянето на индоевропейските и семитските езици? Дори и да е така – китайската връзка пак си остава прекалено нелогична…

    Отговор
  • 3. Йоанна  |  12.12.2011 в 17:21

    аз съм чела в една книга по българска граматика, на Пашов, мисля, че „гора“ в смисъл на планина, идва от „гор“, горе, високо

    Отговор
    • 4. Илинко  |  01.02.2012 в 13:57

      Аз не съм специалист по езикознание, но си мислех, че по-скоро „горе“ идва от гора, а не обратното.

      До колкото знам, „горе“ е местен падеж на „гора“, която в старобългарски е имала смисъл на планина и по този начин е означавала нещо високо. Същото важи и за думата „долу“, която е местен падеж на „дол“ и означава нещо ниско.
      Може ли някой да потвърди това? Благодаря

      Отговор
      • 5. Павлина  |  02.02.2012 в 18:44

        Според етимологичния речник е така – думите долу и горе произхождат от съществителните дол и гора (форми за местен падеж).

        Отговор
  • 6. Елко  |  29.09.2010 в 5:53

    Благодаря ви! От доста време и на мен ми беше любопитно кога се е получила тази промяна. Интересно е, че значението на „гора“ също се е променило и на сръбски/хърватски.

    Отговор
  • 7. Тома Белев  |  24.08.2010 в 15:42

    Според мен планина, навлиза също асоциативно в езика ни. Например в Родопите „планинона“ се възприема обрасло с треви място подходящо и използвано за паша. Обикновенно тези места в Родопите са високите, билни безлесни части на планината.

    Отговор
    • 8. Павлина  |  24.08.2010 в 22:24

      Асоциациите са безспорна движеща сила на промените в лексиката. Ако не съществуваше асоциативното човешко мислене, как думите щяха да разширяват значенията си? Според етимологичния речник в Пирдопско планина се употребява за планинско равнинно пасище, подобно на родопската дума, а в Самоковско означава ’ливада в гората’. Посочва се, че в тези случаи се пази реликтното значение ’пуст, гол’.

      Разнолика си е планината – и залесена, и съвсем гола на места – само скали и чуки. :)

      Отговор
      • 9. Явор  |  26.08.2010 в 13:38

        Много, много благодаря….

        Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 398 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 948,677 посещения

%d bloggers like this: