Здравей, приятелко!

03.05.2010 at 7:25 13 comments

След краткото затишие на пунктуационния фронт продължаваме обстрела със запетаи, защото се появи

Въпрос от Ива
Тръгнах с намерение да задам друг въпрос, но след като изчетох предишните питанки, се обърках с обръщенията :)
Преди мислех, че когато пишем писмо, е редно да поставим запетая след името, без да го ограждаме от двете страни със запетаи като „Здравей, Павлина,…“
Сега вече не съм сигурна, защото виждам, че ти използваш запетая преди името и удивителна накрая. Какво е правилото?

Моят отговор
Правилата за пунктуация при обръщения са ясни, общо взето. Всъщност правилото е едно: обръщението, заедно с определенията към него, се отделя със запетаи от останалата част на изречението. Ако то е в началото или в края на изречението, логично, се поставя една запетая, съответно отдясно или отляво. Отново съм се постарала примерите да са автентични (интернет предлага достатъчно илюстративен материал).
Поздравявам те, мила приятелко, и ти желая красива вечер от мен!
Приятелю мой, аз не съм, какъвто изглеждам.
Не брой годините, приятелко.

Когато обръщението е придружено от междуметия (о, ех), те също се отделят със запетаи:
Ех, Инджи, заприличахме на турски филм!
Ех, олимпиада, ех, кеф!
Ооо, Кате, какво става?

Има опасност междуметията да се сбъркат с частици (бе, бре, ма, мари), където нещата са по-деликатни. Ако частицата стои преди обръщението, не би трябвало да сгрешите, защото запетаята се поставя според правилото – между нея и обръщението:
Що така бе, Миме?
Ами забрави го бе, малката.
Защо питаш ма, Раче?

В случай че частицата е след обръщението, запетаята се поставя след нея:
Иване бе, Лили трябвало да замине за чужбина.
Пенке мари, да не си болна?

Ако започваме писмо или друго подобно творение, обръщението трябва да се отдели от Здравей със запетая. Мисля, че няма пречка в края на поздрава да се постави препинателен знак по избор – удивителна или запетая. Текстът след поздрава започва на нов ред с главна буква:

Здравей, Диме!
Напоследък не ми остава време за компа и затова не можем да се засечем!

или

Здравей, Диме,
Напоследък не ми остава време за компа и затова не можем да се засечем!

Аз предпочитам първия начин, защото за мен изреченията от типа Здравей, Диме! са възклицателни и изискват удивителен знак. Ако не влагаме особена емоционалност в поздрава и искаме той да звучи по-скоро като неутрално обръщение, разбира се, по-подходяща е запетаята.

About these ads

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , , .

Проляна или пролята? Имате рядката възможност да изберете :) На Тасос всичко е спокойно

13 коментара Add your own

  • 1. Ива  |  03.05.2010 в 8:57

    Много благодаря, Павлина! Благодарение на твоя блог правописът ми става все по-добър :)

    Отговор
    • 2. Павлина  |  03.05.2010 в 9:19

      Радвам се за това благотворно влияние. Пак заповядай. :)

      Леко редактирах публикацията, за да е по-ясна, но по същество нищо не съм променила.

      Отговор
  • 3. И  |  03.05.2010 в 11:37

    „… Текстът след поздрава започва на нов ред с главна буква“ – в първия случай това е разбираемо, но във втория ми е малко странно изречението след запетая да продължава с главна буква. Това изключение ли е от правилото?

    Отговор
    • 4. Павлина  |  04.05.2010 в 7:08

      Да, в “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 39) е формулирано като забележка, т.е. изключение от правилото, че главна буква се пише след знаците за край на изречение (точка, въпросителна, удивителна, двоеточие, многоточие):

      “Изречението, което следва непосредствено след обръщението в адреси, писма, поздравителни телеграми и т.н., започва с главна буква, ако е поставено на нов ред, независимо от това, че предходният знак може да бъде запетая:
      “Уважаеми господин Карайорданов,
      Моля Ви да отговорите на писмото ми от 04.03. т.г., в което…”

      Отговор
  • 5. Ляо  |  11.05.2010 в 12:49

    Павлина, здравей отново,

    Един от моите въпроси също щеше да бъде за запетаите при частиците. Виждам, че си ги обяснила, само ще те помоля да кажеш дали в следните изречения запетаите са на правилните места:

    Бе, я се разкарай оттук!
    Да, бе, да!
    Да, бе, да, да не съм луд!
    Кажи, бе!
    Иване, бе!
    Абе, Иване…

    Освен това, ако може да обясниш разликата между прочие и прочее. Аз имам свое обяснение, но предпочитам да чуя твоето, още повече че в последния правописен речник има само прочее.

    Благодаря ти!

    Отговор
    • 6. Павлина  |  12.05.2010 в 7:22

      Ляо, привет!
      Чета въпросите ти и си мисля, че и Светата инквизиция сигурно е била по-милостива към жертвите си. ;)

      Разликата между прочие и прочее е следната: първата дума се употребява само в израза и прочие, който е синоним на и други, и така нататък, а прочее се среща като въвеждаща дума в изреченията със значение ’впрочем, наистина’. Според тълковните речници прочее има и друго значение и функция – като заключителен съюз, ’и така, следователно’, който въвежда изречение, представящо заключение от всичко, казано преди. Такива употреби обаче са архаични – срещат се най-вече в творбите на авторите от ХIХ – началото на ХХ век.

      Прочее прочие липсва в новия правописен речник, само прочее фигурира. А това са всъщност две отделни думи, разликата между които вече се е размила.

      Сега за частиците. Веднъж писах за пунктуацията при тях с оглед на това, че те нямат самостоятелно ударение. Може обаче и да не съм била права, защото според Р. Ницолова тук има един тънък момент – когато се използват като обръщения, частиците ей, хей, бре, бе, ма, мари се отделят със запетая (Съвременна българска пунктуация. С., 1989, с. 97). Затова в изречения от типа Кажи, бе!; Слушай, бе!; Бе, я се разкарай оттук! е по-добре да се постави запетая.

      В изреченията с да бих спестила по една запетая, защото тук според мен бе не се използва вместо обръщение или поне не е ясно изразено, а освен това пунктуацията на частиците се съобразява с паузите в изречението (с. 96).
      Да бе, да!
      Да бе, да, да не съм луд!

      В примера Иване бе! също не бих поставила запетая, защото бе е частица, придружаваща обръщението и се подчинява на правилото, което е представено в статията.

      При Абе, Иване! вече зависи дали искаш интонационно да отделиш частицата. Според мен и двата варианта са допустими – със и без запетая.

      Отговор
  • 7. Ляо  |  23.05.2010 в 10:53

    Павлина, почувствах се почти виновна заради сравнението с Инквизицията. :( Какво друго да кажа, освен че наистина се радвам, че те има…

    Моето обяснение за разликата между прочие и прочее беше същото, но бях останала с впечатление, че прочие също все още се използва и затова си мислех, че може би просто са го пропуснали в речника.

    Що се отнася до частиците, май тотално се обърках. :( Бях почти сигурна, че в Да бе, да! има запетая и след да. Логиката ми беше, че така се отделят да и бе и се поставя акцент върху да (за да се разграничи от употребата на бе като глагол, например в Да бе мирно седяло, не би чудо видяло).
    След като Абе Иване! може да се напише и без запетая, същото ли ще бъде и ако добавим бе, тоест Абе Иване бе!? А Мари Пено ма!? :))

    Ако в трите изречения, които си дала по-горе, махнем обръщенията, тогава частиците трябва да се възприемат като обръщения (като при Кажи, бе!):
    Що така, бе?
    Ами забрави го, бе.
    Защо питаш, ма?

    Правилно ли съм разбрала?

    П.П. Сега се сетих, че когато писах предишните си коментари, се зачудих за две неща: ‘в Древния Рим’ или ‘в древния Рим'; и ‘сравнителните и превъзходните степени’ или ‘сравнителните и превъзходни степени’?

    Благодаря отново. :))

    Отговор
    • 8. Павлина  |  23.05.2010 в 21:38

      Ляо, аз се пошегувах за Инквизицията, но наистина въпросите ти са много трудни дори и за мен. :)

      При пунктуацията на частиците има известна доза субективизъм и си мисля, че е напълно достатъчно да се спазват малкото формулирани правила, а в останалите случаи трудно някой може да докаже, че дадена запетая е поставена грешно. Аз написах и се постарах да обоснова моите варианти за пунктуация на твоите примери. Съвсем допустимо е и Да, бе, да! – ако се приеме, че бе изпълнява функцията на обръщение. (Впрочем аз знам поговорката така: Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Просто вмятам, не е толкова важно :)

      Ако добавим по още една частица в изреченията, няма да минем без запетаи: Абе, Иване бе! Мари, Пено ма! Следващите три изречения бих написала точно така, както и ти.

      За древния Рим не виждам основание да се използва главна буква, това си е същият град, само че в древността, не е някакво различно собствено име.

      При сравнителните и превъзходните степени трябва да се членуват и двете прилагателни, защото това са определения не към един и същи обект, а към два различни, просто първото съществително е изпуснато, защото е същото като второто: сравнителните степени и превъзходните степени. Много често се греши в подобни случаи и второто прилагателно не се членува:
      …ще може да превключвате между английската и българска клавиатура…
      Прави се опит за съпоставителен анализ на френската и българска политико-културна история…

      Отговор
      • 9. piliph  |  21.03.2011 в 12:30

        Мисля, че употребата на главна буква в статията Древен Рим в „Уикипедия“ и др.п. е оправдана (срв. НПРБЕ-25.3.). Струва ми се обаче, че под Др. Рим се има предвид обикновено предкласическият период (Републиката и преди ню :)).

        Отговор
        • 10. Павлина  |  21.03.2011 в 22:25

          Посипвам си главата с пепел. В този смисъл, в който е употребено понятието в Уикипедия, трябва да е с главна буква. Аз явно съм възприела много по-конкретно словосъчетанието в древния Рим – все едно някой екскурзовод развежда туристи из града и им говори за забележителностите в него.

          Отговор
          • 11. piliph  |  22.03.2011 в 13:43

            Ако ще си правиш маска за коса – ОК :). Питането обаче не е конкретизирано относно смисъла на словосъчетанието.

            Отговор
      • 12. Ляо  |  23.03.2011 в 13:40

        Бях забравила, че съм писала тук. :) За ‘Да би мирно седяло, не би чудо видяло’ – като че ли и аз по-скоро бих го казала така. Но от друга страна, тогава ми беше хрумнало, че вариантът с ‘бе’ е по-правилен, тъй като ‘бе’ би трябвало да е съкращение от ‘беше’ – ‘да бе(ше) седял мирен’. Много ‘бе-та’ и ‘би-та’ се събраха май. :))

        Отговор
  • 13. LG  |  15.02.2014 в 10:37

    Точно приведеният пример
    „Уважаеми господин Карайорданов,
    Моля Ви да отговорите на писмото ми от 04.03. т.г., в което…“
    идва да покаже, че преди обръщението в писма не се поставя запетая. След него, да.

    Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 244 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 359,099 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 244 other followers

%d bloggers like this: