Донемайкъде бях изненадана

От въпрос №9 в теста по български език и литература, който решаваха кандидат-гимназистите преди повече от месец. Ето как е формулиран той:

“9. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Победен и объркан донемайкъде, той беше принуден да напусне полесражението.
Б) Златюбояджиевите картини са пример за оригиналност и за силно изявена индивидуалност.
В) Нова десет томна поредица ще представи творби от български класици, творили след Освобождението.
Г) Старата крепост, в чийто мрак отеква тайственият шепот на миналото, днес е реставрирана”.

Изненадата ми беше двойна.

Първата – от справката с “Нов правописен речник на българския език”, която показва, че донемайкъде се пише слято, а от немай-къде – точно по този начин. Дадено е в скоби при немай-къде. Непоследователност или недоглеждане от страна на авторите? Склонна съм да мисля, че е второто, защото не се сещам за основателна причина тези толкова сходни в структурно отношение наречия (или адвербиални изрази?)  да се пишат по различен начин.

Втората ми изненада е многопластова, но най-общо може да се сведе до това, че точно донемайкъде – една толкова рядко употребявана дума/израз, е станала пробен камък за правописните умения на децата. Порових се в други речници, издадени също със санкцията на БАН, за да проверя как стоят нещата там.

В стария “Правописен речник на съвременния български книжовен език” (1983 г., преиздаден през 1995 г.) положението е същото, само липсва изразът от немай къде в скоби при немай-къде.

В многотомния “Речник на българския език”, чиито съставители са се постарали да обхванат възможно най-пълно словното ни богатство, няма отделна статия за донемайкъде. Проверих и на буквата О, евентуално за отнемайкъде – също нищо. В статията за къде обаче изразът от немай къде е даден като фразеологизъм.

В двутомния “Фразеологичен речник на българския език” (1974 г.) двата израза са дадени в отделни статии – значи се смятат за фразеологизми, т.е. състоят се от отделни думи (!) – и са изписани по следния начин: до немай-къде и от немай-къде.

Объркахте ли се? Ами объркано си е.

С целия си коректорски стаж, полузасрамено ще кажа, че и аз не знаех как се пише донемайкъде, нито от немай-къде. В подобни случаи отварям правописния речник и проверявам (и нерядко се изненадвам). На въпрос №9 все пак нямаше да се изложа, понеже желязно знам, че Златюбояджиевите е написано грешно. На колко от седмокласниците обаче е известна тази тънкост? Да не говорим че от правилото за полуслято изписване тук (Златю-Бояджиеви картини, Цар-Симеонова епоха) има изключения, които може и да са по-често срещани в езиковата практика – имената на селища от типа на Капитан Андреево и Поручик Чунчево.

След двойната си изненада имам и двойна надежда – че:
1) непоследователността в българския правопис ще бъде ограничена с новото издание на правописния речник, а
2) съставителите на тестовете за кандидатгимназиалните изпити ще слязат на земята и ще проявяват повече здрав разум в работата си – твърде е отговорна!

Още по темата за слятото, полуслятото и разделното писане:
Да слеем, да полуслеем или да разделим? (1)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (2)
Малък слалом между правописните правила