Представям ви нашата нова колега

Не, няма грешка в заглавието. Този тип изрази са приети в определени среди и се използват като обичайни. За огромната част от българите обаче словосъчетанието нашата нова колега звучи най-малкото странно. Къде е проблемът? Накратко – в използването на имена от мъжки род (доцент, магистър, президент, юрист) за означаване на жени, или в т.нар. маскулинизация. Споменах за това в публикацията си За мъжката природа на аташето (в морфологичен план) и в Езикови питанки се появи следният

Въпрос от Бистра
Като четох публикацията ти за рода на аташето (спомням си, че на тест в 8-9 клас бях сбъркала точно него), ми хрумна един въпрос – какво мислиш за мъжкия и женския род при професии и длъжности? Някои преподаватели в университета се опитват да наричат момичетата “нашата колега”, но на мен ми звучи по-скоро смешно.

Моят отговор
По проблема за маскулинизацията в българския език е писано доста, произнасяли са се и авторитетни наши езиковеди – Л. Андрейчин, Р. Русинов, Ст. Буров, Ст. Брезински. В една сравнително кратка публикация като тази не мога да разгледам въпроса цялостно. Ако някой желае да се задълбочи в материята, бих посочила като добра отправна точка статията на В. Сумрова, която представя в систематизиран вид основните фактори за маскулинизацията и насочва към съответните публикации (Сумрова 2001–2002). Богата библиография съдържа и изследването на П. Бокале (2009).

Какво бих могла да кажа самата аз на основата на публикациите, които прочетох? Убедено мога да твърдя само едно: в българския език няма общовалидни правила за употреба на съществителни от мъжки или от женски род за назоваване на жени. Картината е изключително пъстра и страшно много фактори – езикови и извънезикови – влияят върху избора.

Значението на контекста
Дори и когато съществителното от женски род е отдавна утвърдено, може да бъде предпочетен “мъжкият” вариант. Една лекарка например съвсем спокойно може да бъде представена така: Д-р Петрова е моят личен лекар. Фамилното име достатъчно ясно показва, че тя е жена, и ако използваме лекарка вместо лекар, това няма да даде на слушателя/читателя никаква допълнителна информация. Нещата са силно зависими от контекста и това се изтъква от много автори. Ето защо трудно се поддават на пълен, точен и всеобхватен анализ.

Чуждоезиковото влияние и съпоставка с други езици
Руският език е оказал съществено влияние върху маскулинизацията в българския. Факт е, че той е доста по-консервативен в това отношение. Ще дам само два примера. За жена лекар в руския няма отделна дума. Тя е врач, също както и мъжът лекар, макар че тази професия в Русия отдавна се практикува от жени. Официалното обръщение допреди двадесетина години също беше общо – товарищ Иванов/товарищ Иванова, докато ние все пак си създадохме женски вариант, след като го преведохме на български – другарю Иванов/другарко Иванова.

Във връзка с руското влияние ще споделя един интересен факт от статията на К. Бабов (1964: 211–212) – как е назована Валентина Терешкова в първия ден от нейния космически полет (интерпретацията е моя). Заради консерватизма на своя език руснаците я наричат женщина-космонавт. Чехите и поляците не срещат никакво затруднение да я назоват подобаващо за една жена – kosmonautka, също както и немците – Kosmonautin. Патриархалната балканска природа прозира в сръбското и в македонското решение на казуса – прва жена космонаут.

Как реагират българските средства за масова информация (тогава нямаше никакви медии на хоризонта ;). Неизненадващо – разнородно: Валентина Терешкова е наречена космонавт, жена-космонавт, жена-космонавтка (като че ли може да има мъж космонавтка!) и космонавтка. Липсата на единство за мен е показателна и добре онагледява проблема за маскулинизацията в българския език (и не само; всеки може сам да реши какво друго онагледява този случай).

Днес чуждоезиковото влияние идва от друга посока, но ефектът е същият – задържащ навлизането и по-широката употреба на имена от женски род за назоваване на жени. Все повече хора владеят добре английски и го използват активно в работата си и в личните си контакти. Ако на английски използваш и за жена, и за мъж една и съща дума – broker например, това в никакъв случай няма да те стимулира да направиш разграничение, когато говориш на родния си език, и да употребиш лексемата брокерка.

Словообразуването като фактор
Маскулинизацията черпи сили и от словообразуването. Понякога е много трудно или дори невъзможно да се образува съществително от женски род от съответното мъжко название, например от думите с наставка -ец. Да, имаме си плувкиня срещу плувец, но малко трудно боркинята ще се пребори като лексема, за да разшири употребата си. Поне досега не съм чула някой спортен коментатор да е нарекъл така Станка Златева по телевизията или по радиото. Тя е състезателка по борба може би защото този спорт сравнително скоро навлезе сред жените, за разлика от плуването (Google откри 18 800 страници на български със Станка Златева и състезателка по борба и само 1220 със Станка Златева и боркиня). Весела Лечева също по-рядко е наричана стрелкиня, отколкото състезателка по стрелба (410:1050 страници).

Трудности има и при образуването на съществителни от женски род, когато основата е от чужд произход и сравнително скоро е навлязла в българския език. На тази особеност, струва ми се, не е обръщано внимание досега. Чуждите съществителни имена се приобщават постепенно към морфологичната система. Първо получават граматичен род (ако е необходимо, се сдобиват с окончание), форми за множествено число и членувани форми и едва след това се включват в словообразуването, т.е. става възможно към тях да се прибавят представки и наставки, за да се получат нови думи. Много добре този процес е проучен по отношение на турцизмите в българския език (Кювлиева 1980).

За да стане възможно например от мърчандайзер да се образува мърчандайзерка* и след това новата дума да се радва на радушен прием, е нужно “технологично време”. Като имам предвид родната пъстра картина и липсата на каквато и да е последователна употреба, бих казала, че то ще бъде дълго.

Езиковата традиция и бъдещето
В своята статия В. Сумрова прогнозира, че новообразуваните съществителни имена от типа на министърка, прокурорка, ефрейторка и войничка ще се утвърдят в езика, защото противоречат не на езиковата система, а на езиковата традиция. Аз не съм настроена толкова оптимистично, тъй като традицията е много силна и не виждам съществени нови фактори, които могат да се преборят с нея. Напротив, смятам, че влиянието на английския ще съдейства за разширяването на маскулинизацията или поне за запазване на статуквото след оттласкването от руското влияние.

Новообразуваните думи от женски род трудно биха проникнали във високите стилове на речта, понеже се схващат като непрестижни. Макар нормативната граматика да препоръчва използването на съществителни от женски род, аз се съмнявам, че образованите българи ще започнат да прибягват по-често до тях, особено в официалното си общуване.

След като отправих поглед към бъдещето, може би е добре да завърша. Струва ми се обаче, че има нещо важно, което ще напиша в самия край на статията и което ще обвържа с нейното начало.

Жената – колега или колежка?
В този конкретен случай мъжкият вариант отдавна е изгубил позиции и думата колежка се радва на всеобща употреба. По мои наблюдения, една жена може да бъде наречена колега само в академичните среди – например на научна конференция, публична защита на докторат, катедрен съвет. На студентките може и да им изглежда смешно, когато се обръщат с колега към тях, но за преподавателите (или поне за част от тях) това е белег на академичното общуване. С ръка на сърцето трябва да кажа, че и аз трудно го приемам. Доста е деликатна тази езикова ситуация, защото е гранична. В контактите помежду си учените използват едната форма, студентите – другата, и няма как езиковите им представи да не се сблъскат.

За съжаление употребата на съществителни от мъжки или от женски род за назоваване на жени на практика не се поддава на нормативно регулиране. Трудно е да се дават предписания или да се препоръчва използването на едните или на другите варианти, понеже то зависи най-вече от ситуацията, от контекста, от конкретното изречение дори.

Какво ни остава да направим? Да се доверим на езиковия си усет и да се надяваме, че той няма да ни подведе.

–––––––––––
* Вече има писмени доказателства за съществуването на тази дума: според Google тя се среща в 4 страници на български.

Цитирана литература

Бабов 1964: Бабов, К. Думите в руски език “космонавт – женщина-космонавт” и техните български съответствия. – Български език, № 2, 209–214.

Бокале 2009: Бокале, П. Професор или професорка? Родът на имената, означаващи професии, в украинския и българския език. – Езиков свят, № 1, 7–29. (Публикацията е достъпна и в интернет: http://www.academia.edu/5267752/_2009_)

Кювлиева 1980: Кювлиева, В. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – ИИБЕ, 24, 78–136.

Сумрова 2001–2002: Сумрова, В. Проблемът за маскулинизацията на съществителните имена. – Български език, № 1, 120–125. (В интернет съдържанието на тази статия е включено в едно по-обширно изследване на адрес: http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/sumrova.pdf, стр. 25–38.)