Запетаи около е

05.12.2009 at 9:15 6 коментара

В коментар към предишна публикация Ани ме попита за правилното място на запетаите при формата на глагола съм в следното изречение:

…това, което се подразбира най-често, е че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често, е, че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…

Отново помествам своя отговор с обяснението защо са нужни две запетаи:

Тук няма колебания, правилен е вторият вариант – с две запетаи около “е”. Защо? Запетаята пред “е” трябва да се постави, понеже там завършва подчиненото изречение, въведено със съюза “което”, и след него продължава главното. Запетаята след “е” също е задължителна, защото там пък започва ново подчинено изречение, въведено със съюза “че”.

И друг път за подобни конструкции са ме питали: “Ама наистина ли така е правилно?” Малко са странни двете запетаи около тази тъй кратичка дума, но пунктуацията ги изисква.

Обаче въпросът – поне за мен – не приключи дотук и се запитах защо пунктуационните знаци “побъркват” един високограмотен и интелигентен човек.

Първо, визуалната близост е напрягаща. Запетаите, общо взето, служат, за да отделят едни части на изречението от други: еднородни, вметнати, обособени, прости изречения в рамките на сложното. В нашия пример препинателните знаци отделят подчиненото изречение преди е и подчиненото изречение след е от главното, но изглежда така, сякаш отделената част е това самотно е.

Второ, формите на глагола съм нямат самостойно ударение и образуват една фонетична дума с предходната или със следващата дума в изречението. В нашия случай е се свързва не само с че, но и с той, образувайки фонетична цялост. Вмъкването на запетая във фонетичната дума е… да речем, не особено добра идея. Малко смело от моя страна – струва ми се, че езиковедите не са се спирали досега на подобни казуси. Преди време писах коментар за пунктуацията при едни частици и я обвързах с фонетичната дума.

С две думи, Ани, имаш право. Двете запетаи около е основателно те смущават. И на мен едната започна да ми изглежда излишна (тази след е).

Накрая с лека тъга ще отбележа, че дългогодишната ми коректорска практика е “механизирала” прилагането на правописните и пунктуационните правила от мен. А понякога трябва да се замисля и поне да отчета тяхната неуместност в конкретни случаи.

Послеписна забележка: Ако държите да спазвате буквата на закона, двете запетаи около е трябва да се поставят. В случай че се явявате на изпит, проверяващ езиковата ви култура, препоръчвам да разсъждавате както в първоначалния ми отговор и да не вземате предвид размислите след него, защото иначе най-вероятно ще бъдете санкционирани.

Това, разбира се, не означава, че моята позиция по въпроса е колеблива. Изключение от правилата в конструкции като коментираната е добре да се предвиди, макар да съзнавам, че ще бъде трудно да се формулира.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , .

Диалози (5) Диалози (6)

6 коментара Add your own

  • 1. Ани  |  05.12.2009 в 11:53

    Благодаря ти! При мен съмнението отдавна е досаден, но неизбежен спътник след всяка нова редактирана книга.
    Ставам все по-глупава. :-)

    Отговор
  • 2. Мирелла  |  29.12.2009 в 18:32

    Здравейте,

       Напълно недопустим ли е вариантът „…това което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…“?
       Уважавам строгия канон, но дали горното няма все пак бъдеще като изход от подобни ситуации?

    М.

    Отговор
  • 3. Павлина  |  04.01.2010 в 9:58

    Мирелла, труден е изходът от подобни ситуации, неясно е бъдещето :). След като написах тази статия, коригирах поредния брой на списанието, за което работя. Попаднах на две изречения със същата конструкция като коментираните тук примери. Ами сега (т.е. тогава ;)? Рано или късно трябва на практика да покажеш дали стоиш зад думите си, или не. Унищожих запетаята между “е” и “че”, макар веднага да ми мина мисълта: “Ето, сега повечето от читателите ще решат, че коректорът не си е свършил работата”.

    Според мен трябва да падне запетаята след “е”, а не преди “е”, за да се запази целостта на фонетичната дума (в случая – “е че той”). От друга страна, възможно е въпросното “е” при произнасяне на изречението да се свърже в една фонетична дума с “най-често” – тогава запетаята би трябвало да се постави преди “че”. Изборът е в твоите ръце.

    А прекаленото робуване на канона (изобщо) не е здравословно, убедена съм в това.

    Отговор
  • 4. Мирелла  |  14.01.2010 в 23:22

    Твоят вариант май повече ми допада, наистина е по-добър.

    Отговор
  • 5. Иво  |  27.03.2010 в 18:15

    Чудесен блог, чудесни статии за българския език.
    По отношение на запетаите в този случай: Съгласен съм, че две запетаи около „е“ са твърде много, но докато няма норма, която да елиминира едната от двете, е по-добре, вместо да спорим коя от двете запетаи да премахнем, да поставяме и двете.
    И както можете да се уверите от моето предишно изречение, понякога пунктиоационната норма може да ни накара да сменим леко словореда. Все пак това е език с много свободен словоред(дори при масата измрялост на падежите :) ).
    Ето и пример:
    „…Той трябва да бъде препратен е това, което се подразбира най-често…“

    Отговор
    • 6. Павлина  |  27.03.2010 в 22:32

      Добре дошъл в моя блог! Добре че администраторският панел ми дава възможност да проследя многобройните ти коментари днес и да стигна до първия :).

      Тези трикове с промяната на словореда ги знаем и ние, но могат да се правят, ако имаш съответните правомощия. Ако си автор или редактор – да, добре, променяй на воля, но коректорите не могат да си го позволят. Освен това изречението тук е дадено извън контекста и не знам как би се вързало с предишното. Дори това не е изречение а е част от изречение. Ако беше само за себе си, аз бих го опростила така: “Най-често се подразбира, че той трябва да бъде препратен”.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Боян Георгиев on Езикови питанки
Педант on Да слеем, да полуслеем или да…
Павлина on Езикови питанки
Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 809,523 посещения

%d bloggers like this: