Запетаи около е

В коментар към предишна публикация Ани ме попита за правилното място на запетаите при формата на глагола съм в следното изречение:

…това, което се подразбира най-често, е че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често, е, че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…

Отново помествам своя отговор с обяснението защо са нужни две запетаи:

Тук няма колебания, правилен е вторият вариант – с две запетаи около “е”. Защо? Запетаята пред “е” трябва да се постави, понеже там завършва подчиненото изречение, въведено със съюза “което”, и след него продължава главното. Запетаята след “е” също е задължителна, защото там пък започва ново подчинено изречение, въведено със съюза “че”.

И друг път за подобни конструкции са ме питали: “Ама наистина ли така е правилно?” Малко са странни двете запетаи около тази тъй кратичка дума, но пунктуацията ги изисква.

Обаче въпросът – поне за мен – не приключи дотук и се запитах защо пунктуационните знаци “побъркват” един високограмотен и интелигентен човек.

Първо, визуалната близост е напрягаща. Запетаите, общо взето, служат, за да отделят едни части на изречението от други: еднородни, вметнати, обособени, прости изречения в рамките на сложното. В нашия пример препинателните знаци отделят подчиненото изречение преди е и подчиненото изречение след е от главното, но изглежда така, сякаш отделената част е това самотно е.

Второ, формите на глагола съм нямат самостойно ударение и образуват една фонетична дума с предходната или със следващата дума в изречението. В нашия случай е се свързва не само с че, но и с той, образувайки фонетична цялост. Вмъкването на запетая във фонетичната дума е… да речем, не особено добра идея. Малко смело от моя страна – струва ми се, че езиковедите не са се спирали досега на подобни казуси. Преди време писах коментар за пунктуацията при едни частици и я обвързах с фонетичната дума.

С две думи, Ани, имаш право. Двете запетаи около е основателно те смущават. И на мен едната започна да ми изглежда излишна (тази след е).

Накрая с лека тъга ще отбележа, че дългогодишната ми коректорска практика е “механизирала” прилагането на правописните и пунктуационните правила от мен. А понякога трябва да се замисля и поне да отчета тяхната неуместност в конкретни случаи.

Послеписна забележка: Ако държите да спазвате буквата на закона, двете запетаи около е трябва да се поставят. В случай че се явявате на изпит, проверяващ езиковата ви култура, препоръчвам да разсъждавате както в първоначалния ми отговор и да не вземате предвид размислите след него, защото иначе най-вероятно ще бъдете санкционирани.

Това, разбира се, не означава, че моята позиция по въпроса е колеблива. Изключение от правилата в конструкции като коментираната е добре да се предвиди, макар да съзнавам, че ще бъде трудно да се формулира.