Запетаи около е
05.12.2009 at 9:15 8 коментара
В коментар към предишна публикация Ани ме попита за правилното място на запетаите при формата на глагола съм в следното изречение:
…това, което се подразбира най-често, е че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често, е, че той трябва да бъде препратен…
…това, което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…
Отново помествам своя отговор с обяснението защо са нужни две запетаи:
Тук няма колебания, правилен е вторият вариант – с две запетаи около “е”. Защо? Запетаята пред “е” трябва да се постави, понеже там завършва подчиненото изречение, въведено със съюза “което”, и след него продължава главното. Запетаята след “е” също е задължителна, защото там пък започва ново подчинено изречение, въведено със съюза “че”.
И друг път за подобни конструкции са ме питали: “Ама наистина ли така е правилно?” Малко са странни двете запетаи около тази тъй кратичка дума, но пунктуацията ги изисква.
Обаче въпросът – поне за мен – не приключи дотук и се запитах защо пунктуационните знаци “побъркват” един високограмотен и интелигентен човек.
Първо, визуалната близост е напрягаща. Запетаите, общо взето, служат, за да отделят едни части на изречението от други: еднородни, вметнати, обособени, прости изречения в рамките на сложното. В нашия пример препинателните знаци отделят подчиненото изречение преди е и подчиненото изречение след е от главното, но изглежда така, сякаш отделената част е това самотно е.
Второ, формите на глагола съм нямат самостойно ударение и образуват една фонетична дума с предходната или със следващата дума в изречението. В нашия случай е се свързва не само с че, но и с той, образувайки фонетична цялост. Вмъкването на запетая във фонетичната дума е… да речем, не особено добра идея. Малко смело от моя страна – струва ми се, че езиковедите не са се спирали досега на подобни казуси. Преди време писах коментар за пунктуацията при едни частици и я обвързах с фонетичната дума.
С две думи, Ани, имаш право. Двете запетаи около е основателно те смущават. И на мен едната започна да ми изглежда излишна (тази след е).
Накрая с лека тъга ще отбележа, че дългогодишната ми коректорска практика е “механизирала” прилагането на правописните и пунктуационните правила от мен. А понякога трябва да се замисля и поне да отчета тяхната неуместност в конкретни случаи.
Послеписна забележка: Ако държите да спазвате буквата на закона, двете запетаи около е трябва да се поставят. В случай че се явявате на изпит, проверяващ езиковата ви култура, препоръчвам да разсъждавате както в първоначалния ми отговор и да не вземате предвид размислите след него, защото иначе най-вероятно ще бъдете санкционирани.
Това, разбира се, не означава, че моята позиция по въпроса е колеблива. Изключение от правилата в конструкции като коментираната е добре да се предвиди, макар да съзнавам, че ще бъде трудно да се формулира.
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: запетаи, пунктуация, съм.
8 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1. Радостина | 05.10.2020 в 19:16
Здравей, Павлина! А какво правим със запетаите около Е, но при друг тип употреба. Например:
„Е, ти пък и ти…“
Тук правилно ли е поставена?
2. Павлина | 06.10.2020 в 15:02
Тук е не е глагол, а е частица – отделя се със запетая.
3. Иво | 27.03.2010 в 18:15
Чудесен блог, чудесни статии за българския език.
По отношение на запетаите в този случай: Съгласен съм, че две запетаи около „е“ са твърде много, но докато няма норма, която да елиминира едната от двете, е по-добре, вместо да спорим коя от двете запетаи да премахнем, да поставяме и двете.
И както можете да се уверите от моето предишно изречение, понякога пунктиоационната норма може да ни накара да сменим леко словореда. Все пак това е език с много свободен словоред(дори при масата измрялост на падежите :) ).
Ето и пример:
„…Той трябва да бъде препратен е това, което се подразбира най-често…“
4. Павлина | 27.03.2010 в 22:32
Добре дошъл в моя блог! Добре че администраторският панел ми дава възможност да проследя многобройните ти коментари днес и да стигна до първия :).
Тези трикове с промяната на словореда ги знаем и ние, но могат да се правят, ако имаш съответните правомощия. Ако си автор или редактор – да, добре, променяй на воля, но коректорите не могат да си го позволят. Освен това изречението тук е дадено извън контекста и не знам как би се вързало с предишното. Дори това не е изречение а е част от изречение. Ако беше само за себе си, аз бих го опростила така: “Най-често се подразбира, че той трябва да бъде препратен”.
5. Мирелла | 14.01.2010 в 23:22
Твоят вариант май повече ми допада, наистина е по-добър.
6. Павлина | 04.01.2010 в 9:58
Мирелла, труден е изходът от подобни ситуации, неясно е бъдещето :). След като написах тази статия, коригирах поредния брой на списанието, за което работя. Попаднах на две изречения със същата конструкция като коментираните тук примери. Ами сега (т.е. тогава ;)? Рано или късно трябва на практика да покажеш дали стоиш зад думите си, или не. Унищожих запетаята между “е” и “че”, макар веднага да ми мина мисълта: “Ето, сега повечето от читателите ще решат, че коректорът не си е свършил работата”.
Според мен трябва да падне запетаята след “е”, а не преди “е”, за да се запази целостта на фонетичната дума (в случая – “е че той”). От друга страна, възможно е въпросното “е” при произнасяне на изречението да се свърже в една фонетична дума с “най-често” – тогава запетаята би трябвало да се постави преди “че”. Изборът е в твоите ръце.
А прекаленото робуване на канона (изобщо) не е здравословно, убедена съм в това.
7. Мирелла | 29.12.2009 в 18:32
Здравейте,
Напълно недопустим ли е вариантът „…това което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…“?
Уважавам строгия канон, но дали горното няма все пак бъдеще като изход от подобни ситуации?
М.
8. Ани | 05.12.2009 в 11:53
Благодаря ти! При мен съмнението отдавна е досаден, но неизбежен спътник след всяка нова редактирана книга.
Ставам все по-глупава. :-)