Posts tagged ‘слято’

Да слеем, да полуслеем или да разделим (11)? Помощно-технически/помощнотехнически

Старая се да допълвам редовно сайта Как се пише? с нова информация, която често ми подсказват читателите със своите въпроси. Неотдавна ме бяха попитали как се пише помощно-технически персонал, и аз убедено отговорих, че се пише по този начин, макар че прилагателното име липсва в правописния речник. То се подчинява на правилото, че когато едно сложно прилагателно е съставено от две смислово равноправни съставки, се пише полуслято. Персоналът е хем помощен, хем технически.

Днес седнах да пиша статия, която да кача в сайта, и докато търсех примери в интернет, се натъкнах на помощно-технически средства, които ме накараха дълбоко да се замисля, а след това горчиво да се усмихна. Специално този случай ме навява на мисълта, че прилагателното може да е образувано и от помощна техника, а ако е така, следва да се пише слято: помощнотехнически.

Един от водещите принципи в правилата за слято, полуслято и разделно писане е смисловият. За да се приложи, трябва да се изследват отношенията между съставките на сложните думи – равноправни ли са, или едната е подчинена на другата. И други неща трябва да се изследват, например нужно е да се прави словообразувателен анализ на думите, което може и да се удава на филолозите, но не е редно да се изисква от останалите българи, желаещи да спазват правилата.

Ако някой от тази втора група е прочел горния текст, желанието му със сигурност е намаляло.

Колеги (и особено кодификатори), правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис

Реклами

08.10.2015 at 18:34 2 коментара

Частицата “не” и прилагателните

Един въпрос, който получих наскоро в пощата на “Как се пише?”, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:

искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен

Тук правилото си е изцяло валидно.

Но как да постъпим с неправителствен и неевропейски, образувани съответно от правителствен и европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата не тук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).

Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не – било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.

За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек. Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.

Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата не се пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотам и невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотам и винаги).

Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.

Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата. :)

30.01.2015 at 7:56 Вашият коментар

Да слеем, да полуслеем или да разделим (9)? Доскоро/до скоро

По имейла получавам доста въпроси за начина, по който се изписва доскоро/до скоро. Затова препубликувам тук една своя статия от Google+.

Както разбрах, в София се били появили (явно преди известно време) постери с текста “H&M. Доскоро в The Mall”. Магазинът на H&M вече работи, а постерите е трябвало да “подгреят” клиентите, съобщавайки им, че съвсем скоро ще могат да си купуват дрехи с тази марка в небезизвестния The Mall. Краткият текст е предизвикал възмущението на един човек, който недоумява каква е същността на посланието. Какъв е смисълът да се канят хората в магазин, който допреди известно време е бил в The Mall? Признавам си, и аз първоначално така го схванах. После се замислих и разбрах, че истинското значение на призива е “До скорошна среща в The Mall”.

Според въпросния човек е трябвало до скоро да се напише разделно и тогава всичко е щяло да бъде наред. Аз не съм убедена в това. Не съм убедена, че:

1) трябва да пишем до скоро разделно, когато имаме предвид “до скоро виждане; до скоро чуване; до скорошна следваща среща”;

2) различното изписване ще бъде достатъчно за смисловото разграничение между доскоро ’допреди малко’ и до скоро ’до скорошна среща, до скорошен следващ контакт’.

Изрично това не е регламентирано. В правописния речник фигурира доскоро, но разбира се, не е ясно какво значение се влага в тази дума. В многотомния “Речник на българския език”, в съответния том 4 (издаден през 1984 г.), е посочено само първото значение на наречието. Причината е, че доскоро с второто си значение (а дали това не са омоними всъщност?) навлезе в речта ни в последните години – може би заради необходимостта да се намери съответствие на английското see you soon или see you later. Тук не съм сигурна, англоговорещите да ме поправят, ако греша.

Според скромното ми мнение има една безспорна грешка в рекламното послание “H&M. Доскоро в The Mall” и тя е, че е използвана дума, която може да се тълкува по два различни начина.

А вие как бихте изписали наречието, ако имате предвид “до скорошна среща” – слято или разделно?

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис.
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

11.10.2012 at 10:39 12 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

В заглавието няма грешка, както вероятно сте си помислили. Думата напът трябва да се пише слято според правописния речник. От интервюто с доц. П. Костадинова, публикувано в “Капитал Light” преди почти една година, оставам с впечатлението, че тя поддържа слятото изписване във всички случаи.

На мен лично ми е трудно да изпиша Тръгвам напът. Трудно ми е да приема, че съчетанието от предлог и съществително име се е лексикализирало, т.е. представлява една нова дума – наречие. С известни резерви и вътрешна съпротива бих допуснала това да е станало в случаи като Напът съм да се сдобия с нов телефон. Тук наистина е налице преосмисляне на съчетанието – действието е в процес на извършване.

Потърсих напът в десети том на многотомния речник на българския език (издаден също със санкцията на Института за български език при БАН), който включва доста повече думи в сравнение с правописния речник. Такова наречие не открих. Томът е издаден само две години преди правописния речник.

На какви мисли ви навежда всичко това?

Тази статия, публикувана първоначално в Google+, e отзвук от един диалог в Twitter, започнат от @ralchev.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната
Да слеем, да полуслеем или да разделим (9)? Доскоро/ до скоро

05.04.2012 at 8:46 22 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

еврокомисар – образувано е от евро- (съкратено от европейски) + комисар
компактдиск – образувано е от компакт- (съкратено от компактен) + диск
химиотерапия – образувано е от хими- (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия

При евро зона случаят е друг – първата съставка се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно изписване. Формулировката “допуска се” е разтеглива. Аз я тълкувам така: може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно изписване на подобни сложни съществителни имена.

Проблемът е в това, че пишейки, човек не може, а и не бива да го заставят да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

29.03.2012 at 7:56 2 коментара

Частицата не и причастията

Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).

1. Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:

1.1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.

1.2. Минало страдателно причастие (образува се от глагол, завършва на -т, -н): не + изпит > неизпит; не + опечен > неопечен.
Чудя се какви са тия хора – да държат цели бъчви с неизпито вино.
Баницата остана леко неопечена, но си я изядохме.

1.3. Минало свършено деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -л): не + пораснал > непораснал; не + замръзнал > незамръзнал.
Филмът е чудесно забавление не само за палавите малчугани, но и за техните (непораснали) родители.
Изумените очевидци можеха да наблюдават как лайнерът каца върху незамръзналата река.

2. Частицата не се пише отделно от следните причастия:

2.1. Минало свършено деятелно причастие и минало несвършено деятелно причастие, когато са сказуеми в изречението (т.е. държат се като глаголи, а не като прилагателни). Тънката разлика между двете причастия няма да разяснявам сега, защото това не е необходимо за правописа. Важно е да се знае, че те завършват на в м.р. ед.ч, съответно -ла в ж.р. ед.ч., -ло в ср.р. ед.ч., -ли в мн.ч.
Нашият човек изобщо не мислел, че има нещо нередно в документите.
Миналата година реката не замръзнала, защото нямало големи студове.
Косата на актьора не пораснала достатъчно, затова се наложило да играе с перука във филма.

2.2. Деепричастие. Това e една по-особена форма на глагола, която много лесно се разпознава по специфичния ѝ завършек -айки, -яйки или -ейки: карайки, дишайки, пързаляйки се, мислейки, вървейки.
Някои фирми вложиха доста пари в рекламни кампании, не познавайки добре рекламния пазар в България.
Не вярвайки много-много на прогнозите за лошо време, започнахме да изкачваме върха.

07.02.2012 at 13:06 20 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/за това

Род прехожда, и род дохожда, а трудностите при слятото, полуслятото и разделното писане в българския език пребъдват довека. Дано ми бъде простено перифразирането на библейския стих (Екл 4:1), но точно той се появи в съзнанието ми, когато се чудех как за пореден път да подхвана вечната тема в предишния и в сегашния ми блог. Поводът е

Въпрос от Юлия Иванова
Ще се радвам, ако споделите кога се пише затова и за това. Чувствам се много объркана с тези думи.

Моят отговор
Този път сме улеснени: слятото и разделното изписване са регламентирани. Сложният съюз затова се пише слято, за разлика от съчетанието от предлог и местоимение за това, които се пишат разделно [1].

Слято изписване
То е в сила и когато затова представлява наречие, но аз няма да се задълбочавам в тези тънкости, защото далеч по-важно е да наблегнем на значението, което се влага в затова. И така, когато затова означава ’поради тази причина, ето защо’, се изписва слято:
Лекарството е ефикасно. Затова, когато започнете да го приемате, бързо ще почувствате облекчение.
Да си селекционер на Англия, е най-ужасната работа,
затова отказах няколко пъти.

Разделно изписване
Как да определим случаите, в които за това е съчетание от предлог и местоимение? Най-често то се среща пред подчинено определително изречение. Местоимението това всъщност представлява формална дума, към която се съотнася цялото следващо изречение:
Човек няма достатъчно време само за това, за което няма желание.
Надали съществуват общовалидни правила
за това(,) [2] как да възпитаме най-добре детето.
Има ли научни доказателства
за това, че технологията наистина е опасна?

Съчетанието може да се срещне и в просто изречение – тогава то обобщава съдържанието на предходното:
Какво се случи с теб вчера? Искам да поговорим за това.

Сложният съюз затова че и един проблем
Не може всичко да е светло и безоблачно. Има и особени случаи, които изискват повече мислене (не че дотук мислене не беше нужно ;). Например когато употребяваме затова че/за това че. В българския език затова че е сложен съюз, който въвежда подчинено изречение, посочващо причината за действието в главното. Казано по-просто, затова че е равносилно на защото или понеже:
Американката Дебралий Лорензана е била уволнена, затова че е прекалено красива.
Осъждаме този акт не защото сме потърпевши,
а затова че сме демократи.

Трябва обаче непременно да се държи сметка, че за това, че може да се окаже на границата на главно изречение и подчинено определително изречение, за което стана дума по-горе. Ето още два примера:
Мисли за това, че си млада, силна и тепърва ти предстоят много хубави преживявания.
Пенелопе Крус: “Научих се да не се извинявам
за това, че ми върви”.

Ако дотук всичко ви е ясно, поздравявам ви! Ето нещо, което може да ви затрудни:
Осъдиха англичанин за това че шофирал и използвал два телефона едновременно.

Как да постъпим? Англичанинът е бил осъден, защото е шофирал и използвал два телефона едновременно, или пък е бил осъден точно за споменатото нарушение: шофиране без помощта на ръцете? Аз мисля, че е възможно да се тълкува и по двата начина и изписването на за това/затова показва на какво точно се набляга:
Осъдиха англичанин, затова че шофирал и използвал два телефона едновременно (просто се посочва причината за осъждането).
Осъдиха англичанин за това, че шофирал и използвал два телефона едновременно (набляга се на същността на нарушението).

Съзнавам, че тази публикация не изчерпва всички проблеми относно изписването на затова/за това. Самата аз понякога се затруднявам при прилагането на правописното правило, а още повече – когато го обяснявам. Все пак смея да се надявам, че съветите и примерите ще ви бъдат полезни.

–––––––––––
[1] Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, с. 51, т. 33.23., заб. 2.
[2] За теорията и практиката при поставянето на тази запетая може да прочетете тук.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди
Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

08.08.2011 at 12:29 14 коментара

По-стари публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 445 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 343 924 посещения