Posts tagged ‘пунктуация’

Кога се пише запетая?

В предговора на правописния речник отговорът на този въпрос във вид на правила заема 10 страници. Случвало се е да ми го зададат и аз да се чудя как да отговоря.

Мисля, че би имало полза от концептуален отговор на въпроса, така да се каже, защото принципните положения в българската пунктуация си остават достояние на специалистите.

1. Запетая в сложното изречение.

Според мен основните пунктуационни грешки се допускат именно в сложното изречение. Затова започвам с него. Също и защото то е благодатна почва за запетаите.

1.1. Първо ще припомня какво е сложно изречение. Сложно е всяко изречение, в което има две или повече сказуеми. Още по-просто казано – в което има два или повече глагола.

Колкото глагола има в едно сложно изречение, от толкова прости се състои.

За да поставяте правилно запетаите, трябва да умеете да разделяте сложното изречение на прости, като групирате смислово думите около всеки глагол (сказуемо). Всеки смислов сегмент от сложното изречение, групиран около глагол, представлява просто изречение. Ето един пример:

Аз обясних правилото, ║ те ме разбраха, ║ след което веднага го приложиха.

1.2. Ако трябва да запомните едно нещо от тази публикация, нека е следното: принципът е, че запетаите в сложното изречение се поставят на границата между всеки две прости изречения в него.

И още едно пояснение, което би трябвало да запомните: пред думите че, но, когато, който, ако и т.н. се поставят запетаи не заради самите думи, а защото обикновено те се оказват на границата между две прости изречения. Природата на тези думи е такава – те са съюзи и ни служат, за да съюзяваме простите изречения в сложно изречение.

1.3. Тъй като доста пишещи българи свързват запетаите с определени думи, а не със структурата на изречението (в случая разбирай деленето на сложното изречение на прости), те смятат, че щом в изречението има който/която/което/които, трябва да напишат запетая пред думата. Е, невинаги. В горния пример запетаята не е пред което, а се измества с една дума, защото след което е сложен съюз (състои се от две думи), а запетаята не може да минава през него. Тя стои пред целия съюз.

Още два примера, в които към простия съюз са се присламчили и други думи, затова запетаята трябва да се измести по-вляво:

Свазилендският крал си поръча реактивен самолет за 45 млн. долара, въпреки че кралството му е затънало в дългове.

След 1950 г. са построени много от съществуващите и днес хотели, собствеността на които обаче се сменя многократно.

1.4. От основния принцип за поставяне на запетаи в сложното изречение (т. 1.2) има множество изключения, разбира се. Какъв принцип би бил той, ако е последователно прокаран? Изключенията са представени в отделни статии в Как се пише?, към които давам линк. Тук не представям изключенията изчерпателно.

И така, на границата между две прости изречения в сложното не се поставя запетая, когато са свързани със:

1.4.1. Съюза и.

1.4.2. Съюза или.

1.4.3. Съюза да.

1.4.4. С въпросителна дума (дали, кой, какъв, кога, къде, как, защо и др.).

1.4.5. Със съчетание от уточняваща дума (само, единствено, едва, чак, именно, точно и др.) и съюз (когато, където, докато, ако, защото и др.):

Мачът ще се отложи само ако вали проливен дъжд.
Гостите подраниха ║ и дойдоха
точно когато си простирах прането.

1.4.6. Със съчетание от частицата не и съюз:

Тръгнах с джипа към пожара не за да ставам герой, а за да помогна.
Някои от училищата и детските градини се строят
не където има нужда, а където има място.

2. Запетая в простото изречение.

Припомням, че просто изречение е това, в което има само едно сказуемо (глагол). Макар да е просто, може да има доволно сложни казуси, в които да се чудиш има ли запетая, или няма.

2.1. В простото изречение има различни вметнати части.

2.1.1. При част от тях се пишат запетаи.

2.1.2. При друга част не се пишат запетаи.

2.2. В простото изречение има обособени части, които по принцип се отделят със запетая. По този проблем не съм писала специално, но давам линк към правила и обяснения, които ще ви послужат – т. 1.3; 1.5; 12.

2.3. В простото изречение има еднородни части. Пунктуацията им и до днес ми създава проблеми. Затова предпочитам да обвързвам поставянето на запетая с изброяването на отделни еднородни елементи, а не със синтактичната категория еднородни части.

В нашата поликлиника работят лекари с различни специалности: педиатри, пулмолози, невролози, кардиолози, алерголози и др.
Досега не беше срещала толкова елегантен, красив, магнетичен и интелигентен мъж.

Оставам с надеждата, че съм написала ясна, систематизирана, полезна статия.

Реклами

31.03.2016 at 7:16 72 коментара

Схоластична пунктуация

Правилата подреждат живота ни (в някаква степен). Правилата сковават. Понякога просто се чудиш как да ги спазиш и същевременно да съхраниш здравата си връзка с реалността, в случая – с езиковата.

Неотдавна ме запитаха дали и евентуално защо трябва да се постави запетая в изречението Бъдете отворени към новите предложения дори в първия момент те да ви се сторят много екстравагантни.

Отговорих, че ще изпаднем в схоластика, но ако се придържаме към правилата, въпросът стои по следния начин. Изречението е сложно, състои се от две прости, второто от които е въведено със сложния съюз дори… да. Малко уточнение – второто просто изречение е подчинено обстоятелствено за отстъпване, а съюзът дори да е синонимен на въпреки че, макар да, макар че [1].

Ако обаче изречението е Бъдете отворени към новите предложения дори ако в първия момент те ви се сторят много екстравагантни, тогава не би трябвало да поставим запетая, защото дори е уточняваща дума, която стои пред съюза ако [2].

След като изпратих отговора си по имейла, продължих да мисля по проблема и вече изобщо не съм сигурна, че във втория вариант на изречението можем да минем без запетая. В крайна сметка, по какво толкова се различава дори ако от дори да, въпреки че, макар че. Ако и да не е изрично споменат като сложен съюз, въвеждащ подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, дори ако де факто изпълнява тази функция.

Както често се случва, не мога да предложа единствено правилното решение на проблема. Как бихте постъпили вие?

___________
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 403.
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 81.

08.11.2012 at 10:53 12 коментара

Кога се пише запетая пред съюза или?

Както е добре известно, пунктуацията в българския език е пряко свързана със съюзите, а повечето от тях изискват да се поставя запетая. Някои съюзи обаче са по-особени в това отношение, например или. Този текст вече беше споделен в Google+, във вечерната ми поредица, но го публикувам и тук, понеже ми беше зададен

Въпрос от Денислав
Има ли правило за изписването на запетая пред “или”? Как се прилага? В кои случаи? Може ли примери?

Моят отговор
Пред съюза или не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Късно през деня или утре ограничителният режим ще бъде премахнат.
Мария и Боби ще дойдат след работа
или ще отидем при тях по-късно.

Пред съюза или се пише запетая в следните основни случаи.

1. Еднородни части или прости изречения са свързани с него и е употребен два или повече пъти.
В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория.
Или си оправи
заглавието и текста, или си търси други места за обяви.

2. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява.
Борис се надяваше на човека, който му помогна предишния път, или на някакво чудо може би.

3. Две прости изречения са свързани с него, а между тях има друго просто изречение, поясняващо първото.
Биха изпратили имигрантите с цветя, ако можеха, или биха ги изгонили.

4. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обособена част.
Участниците в конференцията трябва предварително да изпратят резюмета на докладите си, подготвени съобразно изискванията, или самите доклади.

5. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обособена част.
Човек постига мечтата си, вървейки устремено напред, или се разминава завинаги с нея.

6. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Ще се опитам да агитирам Симо, да речем, или пък някой негов приятел.

7. Две прости изречения са свързани с него, а след първото има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Може и да е случайност, естествено, или пък Лора нарочно го е пресрещнала на връщане от работа.

8. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обръщение.
Какви доказателства имате срещу мен, господа, или пък свидетелски показания?

9. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обръщение.
Как става тоя номер, Тони, или ти е неудобно да кажеш?

10. Съюзът въвежда обособена част. В случая или се използва със значение тоест, сиреч, с други думи.
Синдромът на Мюнхаузен, или т.нар. патомимия, е вид психическо разстройство.

11. Съюзът е втора съставка от двойните съюзи ли – или, дали – или.
За постоянния адрес от личната карта ли става дума, или за адреса ми в момента?
Да се смее ли човек на такива грешки, или да плаче?
Дали той самият ще дойде, или някой друг?
Дали в тази школа има добри инструктори, или пак ще ударя на камък?

_______________
* Еднородни части са тези, които изпълняват една и съща служба в изречението, например два или повече подлога; две или повече определения; две или повече допълнения и т.н.

Източник
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 99 – 101, 109 – 110.

10.11.2011 at 12:41 8 коментара

Пише ли се запетая при обаче?

Посвещавам тази публикация на хората, които владеят добре английски и вероятно се влияят от английската пунктуация.

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обаче сред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

Налага се да направя уточнение, че според формулировката обаче се използва само като вметната част. Това за мен е малко неточно, защото думата може да изпълнява и ролята на съюз. Наистина, не е пълноценна синтактична част на изречението (подлог, допълнение или нещо такова), но все пак може да има и друга функция, която при това променя пунктуацията. Обясненията по-долу са мои. Те липсват в правилата, но произтичат от общия принцип, че простите изречения в сложното се отделят със запетаи.

Когато обаче се използва като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг.

Ако обаче се окаже в края на просто изречение, което трябва да се отдели от следващото просто изречение със запетая, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.

Дали пък основните правила за правопис и пунктуация не трябва да се издават с тълкувания? Иначе има опасност доста хора да останат с погрешни представи, например че думата обаче се използва само като вметната част и никога не се отделя със запетаи.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 103, т. 82.1; с. 104, т. 86.

13.10.2011 at 11:40 26 коментара

Ново старо правило в пунктуацията на сложното изречение

В предишната публикация за новите правила посочих, че един от основните пунктуационни принципи е простите изречения, свързани със съюзи или съюзни думи в рамките на сложното, да се отделят със запетаи. От него има немалко изключения.

Едно от тях е, че запетая не се поставя между два съюза, въвеждащи различни прости изречения, ако първият е неударен и едносричен [1]. Да го разясним със следния пример:
Не съм във възторг от твоя избор, но щом си решил, действай смело!

Ако не беше горното правило, трябваше да поставим още една запетая (Не съм във възторг от твоя избор, но, щом си решил, действай смело!), за да очертаем началната граница на простото изречение щом си решил. В случай че много искате да наблегнете на тази граница, имате възможност да го направите с тире (това е нова постановка):
Не съм във възторг от твоето решение, но – щом си решил, действай смело!

Комбинациите от два съюза, първият от които е едносричен, са разнообразни. Ето няколко примера:
Сега имаш самочувствие и се перчиш, а когато покровителите те изоставят, какво ще правиш?
Царят казал на слугите си, че ако изпълнят най-съкровеното му желание, ще бъдат възнаградени богато.
Дълго време търсих подходящ тоалет и като го открих в едно забутано магазинче, страшно се зарадвах.

Когато обаче първият от двата съюза е многосричен, между тях се поставя запетая:
Адвокатът явно не беше много наясно с тези дела, понеже, докато пишехме споразумението, той се съветваше с някого по телефона.

Вероятно се питате защо съм определила това правило като “ново старо”. Защото то липсва в последното издание на правописния речник, но присъства в предпоследното (от 1983 г.). В практиката си аз не съм преставала да го спазвам.

____________
[1] Колкото и да се напрягам, не се сещам за съюз, който е едносричен, но има собствено ударение. Може би “едносричен” щеше да е достатъчно, за да се формулира това изключение.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 104, 111.
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).

07.10.2011 at 9:17 7 коментара

Запетаи в сложното изречение – основни положения

От днес започвам да публикувам кратки разяснения на новите правописни и пунктуационни правила, които излязоха от печат и вече са в сила. Започвам със запетаите, понеже отдавна не съм писала за тях. Това всъщност беше нарочно, защото се очакваше съществените промени да са именно в тази област.

Промени има и те наистина са значителни, но в начина, по който са формулирани правилата. В действителност местата на запетаите си остават почти същите.

И така, пунктуацията вече е в много по-голяма степен формална, борави се само с основни понятия, като просто изречение, сложно изречение, да-изречение, сказуемо. Забравени са различните видове подчинени изречения в предишния правописен речник (които действаха объркващо), а за сметка на това се набляга на различните връзки между простите изречения (безсъюзни, чрез съюзи и съюзни думи), които имат пряко отношение към поставянето/непоставянето на запетаи.

Две са основните положения за поставянето на запетаи в сложното изречение и те са съвсем ясно формулирани:

1. “Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая.” (с. 104)
Нищо ново няма тук, така си е било и преди. Само един пример за онагледяване:
Измих се на чешмата в двора, нагласих разпилените си коси, взех бохчата с надежди и поех към с. Арда.

2. “Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи и съюзни думи, се отделят със запетая с изключение на случаите в т. …” (с. 104)
Това е много важна формулировка и ви съветвам добре да я запомните. Внимателно трябва да следите за границите на простите изречения и да поставяте там запетаи – и в началото, и в края им. Разбира се, има доста изключения, които ще коментирам в други публикации (например пред съюзите и, или, да). Но вече няма никакво извинение за липсваща затваряща запетая. Ето няколко примера за онагледяване, придружени с тълкуване:

а) Мястото, където бих живяла, не е Париж.
Типичен случай на просто изречение, което разделя на две части друго просто изречение. И в началото, и в края на вмъкнатото изречение трябва да се поставят запетаи.

б) Има ли сред присъстващите някой, [1] който разбира същината на проблема, [2] и мисли ли, [3] че може да го реши?
Запетая 1 и запетая 3 вероятно не будят възражение, ясно е, че там започва просто изречение, а който и че са съюзи, тясно свързани с представата за запетая изобщо. Мнозина биха си спестили запетая 2, защото неправилно са запомнили, че “пред и не се пише запетая”. Това е погрешно, и то не отсега, а отпреди. Има доста случаи, в които се пише (ще ги представя по-подробно, а за любознателните – една статия в моя блог, която е актуална).

В конкретния пример запетая 2 трябва да затвори изречението който разбира същината на проблема, поясняващо предишното, за да може основната мисъл да продължи да тече: Има ли сред присъстващите някой… и мисли ли…

в) Как така ще ме отстранят от търга, при положение че съм попълнил всички необходими документи?
Тук е възможно запетаята да се постави погрешно пред че – отново поради неправилното убеждение, че запетаята е абонирана за мястото пред този съюз. Няма такъв абонамент, трябва да се държи сметка къде точно започва простото изречение.

При колебание може да пробвате да замените връзката между двете изречения със синонимна:
Как така ще ме отстранят от търга, след като/щом съм попълнил всички необходими документи?

Темата за запетаите е обширна, затова ще продължа да пиша по нея. Имам обаче основания да се надявам, че след публикуването на новите правила ще бъде по-малко дискусионна.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011.

28.09.2011 at 12:10 28 коментара

Пунктуация при уточняващи думи

Ако желаете да влезете в детайлите на българската пунктуация, мисля, че тази статия ще ви бъде полезна.

Въпрос от Horatio
Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения, подобни на следното: Концертът ще започне един час след като тръгнем.

Моят отговор
Мисля, че примерът, който е посочен във въпроса, спада към случаите с т.нар. уточняващи думи. Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се поставя запетая, например като, когато, докато, защото, че, който. Когато обаче пред съюза стои уточняваща дума, запетая не се пише.

Continue Reading 22.03.2011 at 11:24 28 коментара

По-стари публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 450 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 388 020 посещения