Posts tagged ‘правопис’

Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми

В новите правописни и пунктуационни правила има малки, даже бих казала трудно забележими промени по отношение на изписването на учтивите форми.

Формулировката на правилото е следната:
“49. С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи:
49.1. В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, моля за Вашето съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.
Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия”.

В сравнение с изискванията в теоретичната част на последния правописен речник прави впечатление липсата на:
1) уточнението, че главна буква се пише, когато учтивите форми са употребени в официални документи;
2) забележката, че в художествената литература същите форми се изписват с малка буква (освен когато не са употребени в официални документи).

Това според мен означава, че са предприети действия за унификация, т.е. главната буква трябва да се използва винаги при учтивите форми, независимо от стила на текста. Ще спомена, че в една своя публикация предвидих подобно развитие. :) Може да прочетете аргументите ми, като проследите линка под този текст.

И още нещо. Последните два примера, цитирани по-горе, ликвидират двоуменията дали личните и притежателните местоимения трябва да се изписват с главни букви, когато се отнасят за двама или повече души. Веднъж ми се наложи да донеса от девет кладенеца вода, за да аргументирам употребата на главни букви в тези случаи (http://bit.ly/sLSYrS – коментар 4). Сега вече е ясно.

П.П. Вероятно съм избързала с първото си заключение в тази публикация. В правописния речник, който предстои да излезе следващата година, правилата ще бъдат представени в по-пълен вид, така че е напълно възможно отново да видим изключението за употребата на главни букви в художествения стил.

П.П.П. В излезлия от печат Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 48, т. 49.1 правилото за употреба на главни букви при учтивите форми е възпроизведено в същия вид, както във втория абзац на статията.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 62–63.
Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 40.

Реклами

08.11.2011 at 9:12 23 коментара

Частен проблем с пълния член (3). Спасителят/Спасителя, “Мислителят”/“Мислителя”

На вашето внимание – отново правилото, което създава проблеми, вместо да ги решава. ;)

Въпрос от maya
Имам въпрос за членуването на съществителни, които, написани с главна буква, губят нарицателното си значение. Например Антихриста, Спасителя (става дума за Исус, естествено), “Мислителя” (на Роден). Аз смятам, че независимо от ролята им в изречението, винаги се пишат с кратък член, например: Спасителя е казал, че… Права ли съм?

Моят отговор
Както често се случва, нямам категоричен отговор. Ако пишем имена като Спасителя (Исус), Всевишния (Бог), Антихриста винаги с кратък член (-а/-я), това означава, че ги класифицираме като прозвища или прякори – от типа на Мишо Шамара и Красьо Черния например [1].

Според мен Спасителят и Всевишният по-скоро са други имена на Исус Христос и на Бог, които заместват техните собствени. Антихристът пък е единственото име на този субект. Разбира се, прякорите и прозвищата също могат да се употребяват самостоятелно, но по-рядко.

В правилата за употреба на главни букви, поместени в последния правописен речник, са дадени като примери Всевишния, Спасител, Създател (когато се отнасят до Бог или до същност, свързана с него).

Що се отнася до скулптурата на Роден, според мен тя трябва да се изписва с кавички, а видът на члена зависи от синтактичната роля на думата:
“Мислителят” е една от най-известните творби на Роден.
Самият Роден създава общо 22 копия на “Мислителя”.

Основание ми дава примерът, който фигурира в новите правила, в раздела за кавичките:
В “Речника по нова българска литература” са представени малко познати на широката публика автори.

В блога си бях писала, че не намирам за редно заглавие или собствено име, поставено в кавички, да променя граматичната си форма, но все едно, нормата вече го разрешава.

Очаквам вашите мнения и съображения по казусите в публикацията. :)

______________________
[1] Съгласно правилата, прозвищата и прякорите винаги получават кратък член.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, с. 41.
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 28, 131.

Частен проблем с пълния член (2). Ето го романа/романът
Частен проблем с пълния член (4). Членуване на обособени приложения

24.10.2011 at 9:30 9 коментара

Когато се раждаше стоманата

Най-накрая не издържах и се регистрирах в Wikipedia. Поправих цяла правописна грешка. :) Предполагам, че лесно ще я откриете в следното изречение:
Пружините се изработват основно от закалена или нераждаема стомана, но понякога и от бронз или ванадий.

Определението към стомана означава не че тя не се ражда, а че не ръждясва. Освен с този глагол, думата неръждаем е сродна с ръжда и ръждив. Наистина, гласната в корена на всички думи остава без ударение и може да се породи колебание дали трябва да се пише ъ, или а. Няма как да се провери, трябва да се запомни: ръжда, ръждив, ръждясвам, ръждясам, неръждаем.

А сега изваждам големия червен молив и започвам да го подострям, за да поправям и други грешки в Wikipedia – да се включа и аз във всенародното дело. :)

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът…
(“Левски”, Иван Вазов)

12.09.2011 at 8:12 7 коментара

Ще надрасТнем ли този тип грешки?

Имам предвид една ограничена група глаголи в българския език, чийто правопис често се бърка, и вината не е само у пишещите. Ще изредя почти всички проблемни думи така, както е правилно да се изписват: дорасна, зарасна, израсна, нарасна, обрасна, отрасна, порасна, прерасна, прорасна, разрасна се, срасна се. Вероятно ги срещате с една излишна буква – т: дорастна, зарастна, израстна, нарастна и т.н.

Тази буква си е съвсем на мястото в съответните глаголи от несвършен вид: дораствам, зараствам, израствам, нараствам… Те обаче също се срещат грешно изписани – без буквата т: дорасвам, зарасвам, израсвам, нарасвам…

Къде е проблемът? В непоследователното прилагане на т.нар. морфологичен принцип в българския правопис, според който една и съща морфема трябва да се пише по един и същи начин, независимо от звуковите промени, които настъпват в нея в определено обкръжение. Ако се следваше този принцип, трябваше да пишем на-раст-на. При произнасяне обаче съгласната т изпада, защото съчетанието стн е трудно произносимо, и правописът “услужливо” е отстъпил от собствения си основен принцип, за да улесни пишещите. Като гледам масовите грешки днес, си мисля, че по-скоро ги затруднява.

15.08.2011 at 9:13 4 коментара

Медийни проблеми ;)

В Google+ Светла Енчева ме попита за мнението ми относно изписването на думата медия/медиа. Тъй като практиката е доста противоречива и проблемът стои и пред други хора, помествам тук отговора си, придружен от още наблюдения и разсъждения.

Според меродавния правописен речник [1] правилната форма е медия, съответно медии в мн.ч. Съпротивата срещу това изписване обаче е голямо – дотолкова, че в “Речник на новите думи в българския език” (С., 2010), съставен от специалисти от Института за български език при БАН, е посочено: “Друга форма: медиа” в края на речниковата статия за медия (с. 268).

Continue Reading 21.07.2011 at 14:45 11 коментара

Диахронично* (12). Променливо я

Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Continue Reading 24.01.2011 at 17:22 31 коментара

Във Photoshop и със CSS…

…могат да се направят вълшебни неща. Оставям това в ръцете на майсторите – ще ги използвам само за илюстрация на едно правописно правило.

То изглежда много просто, но все пак има два-три случая (поне аз съм се натъквала на толкова), в които се пораждат колебания. И така, правилото е за употребата на предлозите във и със и мнозина са го запаметили по следния начин: във и със се пишат, когато следващата дума започва съответно с в или ф, със с или з: във водата, във фурната, със сол, със захар.

Какво да правим обаче, когато следващата дума е Photoshop или CSS? Важно е да се знае, че правилото всъщност важи за думите, които започват със звука в или ф, с или з, и няма никакво значение с кои букви се изписва съответният звук: във Photoshop, защото се произнася Фотошоп; със CSS, защото се произнася Си Ес Ес.

Възможно е също думата след предлога да е изписана с цифри. Тогава се ръководим от същото съображение – важен е звукът: във II клас, със 17-годишен стаж.

Всяко уважаващо себе си правило има изключение/я, така че и нашето допуска, дори изисква писането на във и със, когато върху тях пада логическото ударение (примерите са автентични):
Паси: Във или извън ЕС, Турция ще е новата велика сила.
Продава се магаре в отлично здраве, със или без каруца.

Остава ни само да впрягаме добре предлозите пред съответните думи, за да не се спъват читателите в нашите текстове.

14.10.2010 at 13:15 14 коментара

По-стари публикации По-нови публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 450 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 389 326 посещения