Posts tagged ‘правопис’

Скритата реклама в правописа

Причината да напиша тази публикация, е едно мнение за примерите, с които се илюстрират правописните правила – че те (примерите) може да съдържат скрита реклама. Конкретният случай е статията за пълния член в сайта “Как се пише?”, включваща изречението

Ford S-Max стана автомобилът на годината в Европа.

Признавам, че когато пиша публикациите за сайта, отделям най-много време за подбиране на примерите. Старая се те да са адекватни, ясни, да не звучат негативно, да не засягат нечие достойнство, макар че ми е много трудно понякога. Ако не вярвате, опитайте се да намерите в интернет или пък да съставите сами оптимистично изречение с бомбардирам и необидно с бунак.

Всъщност въпросът ми е дали изречението представлява скрита реклама на модела на Ford, при условие че не съм получила и стотинка от компанията, нито пък съм го написала с очакването да получа. Опитах се да разбера какво е това скрита реклама в правен аспект, но нещата са доволно тънки за мен, затова се допитвам до знаещите.

Без да се притеснявате, може да ме съветвате какво бива и какво не бива да включват примерите в сайта – не само по отношение на евентуална скрита реклама, а изобщо. Ще ми бъде от полза, уверявам ви. :)

Още една страна на проблема със скритата реклама в правописа: какво да правим тогава, когато примерите просто трябва да съдържат название на компания или някаква марка? Да речем, при поставянето на кавички има изключение – те не се употребяват, когато собственото име е изписано с латинска или друга некирилска графика: уиски Jack Daniel’s (ох, тук съм двойно уязвима, защото блогът ми се чете и от подрастващи ;), часовник Rado, одиторска фирма Ernst & Young.

Ще си позволя една откровена мисъл вместо заключение: всички тези условности около скрити, открити реклами, различни видове коректност и прочие кастрират ограничават езиковия ни изказ в по-голяма степен, отколкото е здравословно за нормалното и пълноценно човешко общуване.

Реклами

21.08.2012 at 11:10 17 коментара

Английски езикови модели в българската реч (5)

Нов глагол на промоция

Откакто промоциите и названието на съответната дейност навлязоха в българския език, имаме проблем. Как да изговаряме и пишем този глагол – промоцирам или промотирам? Нормативната форма на думата е първата (да, с ц – фиксирана в Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002, с. 750). И какво от това? Колко души го знаят и ако го знаят, съобразяват ли се с правилната форма?

В един по-нов речник (Речник на новите думи в българския език. Състав. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, с. 344) е включен и вариантът промотирам, който – спор няма – се радва на много по-широка употреба. Това е нормално, понеже думата е заета от английски, хората използват активно английски в работата и в личните си контакти, а на този език глаголът е to promote [prə`məʊt], както е известно.

Интересно ми е дали все пак в новия правописен речник вариантът промотирам ще бъде допуснат като дублет, или нормата ще продължи да си затваря очите за някои (естествени) езикови процеси.

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

Английски езикови модели в българската реч (4)
Когато сградите започнат да се случват

12.06.2012 at 10:44 16 коментара

Между Парагуай, Гуатемала и Гуадалупа

Това място е някъде в Атлантическия океан – в чисто географски аспект. А иначе трите топонима в новия си облик са поместени на стр. 38 в “Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., 2011”. Дадени са като примери за транскрипция на чужди собствени имена, съдържащи дифтонги (в Парагуай вероятно имаме трифтонг, тук не съм много сигурна).

От една страна, разбирам, че има стремеж произношението и изписването на чуждите топоними да се доближи до оригиналните. От друга обаче, не виждам особен смисъл да се променя правописът на утвърдени названия на държави и региони – Парагвай, Гватемала, Гваделупа. Това създава (поне у мен) усещане за лабилност на нормата. А какъв е очакваният положителен резултат от точно тази промяна?

07.05.2012 at 10:58 32 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

В заглавието няма грешка, както вероятно сте си помислили. Думата напът трябва да се пише слято според правописния речник. От интервюто с доц. П. Костадинова, публикувано в “Капитал Light” преди почти една година, оставам с впечатлението, че тя поддържа слятото изписване във всички случаи.

На мен лично ми е трудно да изпиша Тръгвам напът. Трудно ми е да приема, че съчетанието от предлог и съществително име се е лексикализирало, т.е. представлява една нова дума – наречие. С известни резерви и вътрешна съпротива бих допуснала това да е станало в случаи като Напът съм да се сдобия с нов телефон. Тук наистина е налице преосмисляне на съчетанието – действието е в процес на извършване.

Потърсих напът в десети том на многотомния речник на българския език (издаден също със санкцията на Института за български език при БАН), който включва доста повече думи в сравнение с правописния речник. Такова наречие не открих. Томът е издаден само две години преди правописния речник.

На какви мисли ви навежда всичко това?

Тази статия, публикувана първоначално в Google+, e отзвук от един диалог в Twitter, започнат от @ralchev.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната
Да слеем, да полуслеем или да разделим (9)? Доскоро/ до скоро

05.04.2012 at 8:46 22 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

еврокомисар – образувано е от евро- (съкратено от европейски) + комисар
компактдиск – образувано е от компакт- (съкратено от компактен) + диск
химиотерапия – образувано е от хими- (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия

При евро зона случаят е друг – първата съставка се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно изписване. Формулировката “допуска се” е разтеглива. Аз я тълкувам така: може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно изписване на подобни сложни съществителни имена.

Проблемът е в това, че пишейки, човек не може, а и не бива да го заставят да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

29.03.2012 at 7:56 2 коментара

Клъстър или клъстер – това е проблемът

От началото да кажа – проблемът няма ясно решение. Поне засега. Виновен, разбира се, е английският език, с разминаването между правопис и изговор. :) Знаете как се произнася думата, но все пак да сравним визуално: cluster – [klʌstə(r)].

След като виновникът е известен (а издирването на виновника може да бъде и дело трудно), да продължим по-лежерно. В опита за шега в началото всъщност има голяма доза истина. Колебанието между клъстер и клъстър се дължи именно на разминаването между писмения първообраз на думата и нейния звуков облик. Изобщо, завършекът -er, изговарян като [ə(r)], създава затруднения при адаптирането на английските думи към българския език. Ще представя на вниманието ви само няколко случая, придружени от статистически данни за предпочитанията при тяхната употреба*.
blogger – блогър/блогер (279:3)
voucher – ваучър/ваучер (29:871)
driver – драйвър/драйвер (78:121)
organizer – органайзър/органайзер (21:65)
provider – провайдър/провайдер (186:43)

От всички тези варианти в меродавния правописен речник е фиксирана само формата ваучер. В Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, в статиите за съответните думи, единият вариант е изведен в началото, а в края е добавена и другата форма. В статията за клъстер обаче липсва алтернатива, което за мен е пропуск (клъстър:клъстер = 212:474). Неустановеното изписване на думите явно се осъзнава и намира подобаващо отражение в този речник.

Според моето скромно мнение е добре в следващия правописен речник да се допуснат дублетни форми при подобни съществителни имена, което би отразявало реалното състояние в езика на този етап.

Изкушавам се да споделя една догадка. Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър (блогър, провайдър – да, провайдърът е фирма, но се осмисля като доставчик), а при нелицата – формите с -ер (ваучер, органайзер, драйвер, клъстер). Това, разбира се, може да е случайно.

_____________________
* Данните са от Българския национален корпус

05.03.2012 at 11:01 15 коментара

Сгради и здания

Правописът на думата сграда може би влияе на изписването на здание, защото нерядко го срещам като сдание. Другата възможност е това да се прави от престараване – понеже звукът с, когато попадне пред звучна съгласна, се изговаря като з, хората си мислят, че и тук случаят е такъв.

В действителност тези думи, макар че са синоними, имат съвсем различна морфемна структура. В сграда имаме представка с-, корен -град и окончание -а, докато думата здание започва направо с корен (да не се задълбочавам в морфемната структура, защото може да излезе, че от историческа гледна точка коренът се състои от две съгласни ;).

Съществителното е изконно българско – зьданиѥ е регистрирано в няколко от класическите старобългарски паметници (Мариинско евангелие, Зографско евангелие, Синайски псалтир и др.). То е образувано от глагола зьдати и е сродно със зид, зидар, зидам и зазиждам например. В новобългарския книжовен език вероятно е “възкресено” с посредничеството на руския.

Източници
Български етимологичен речник. Т. 1. С., БАН, с. 626.
Старобългарски речник. Т. 1. С., 1999, с. 561.

19.01.2012 at 10:27 3 коментара

По-стари публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 445 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 343 924 посещения