Posts tagged ‘правила’

Възможни диалози за българския език и неговата норма

На 26 септември участвах в дискусията “Да поговорим за българския език”, организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Института за български език към БАН по случай Европейския ден на езиците. Публикувам приблизителния текст на своето изказване пред участниците в дискусията. Опитах се да изложа и защитя тезата, че е необходим широк обществен диалог за българската книжовноезикова норма.

 

Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа,

Понеже темата вероятно звучи абстрактно, ще използвам като въведение един реален диалог, който водих със съпруга си преди време. Две уточнения. Първо, той е човек на точните науки, не е филолог. Второ, времето е някъде между 2002 и 2012 г., когато дублетът взимам беше изпаднал в немилост и не се радваше на книжовен статут.

Моят съпруг обаче си употребява редовно точно този вариант. Веднъж го попитах: “Знаеш ли ти, че от 2002 г. взимам е неправилно?”. Мъжът ми беше искрено изненадан и отвърна: “Как така е неправилно? Много хора го употребяват”. Обясних му, че в предишния правописен речник са фигурирали и двата варианта, но в новия (тогава) речник е оставен само вземам. “Значи някой е решил, че взимам вече е неправилно, така ли? – каза мъжът ми. – Е, тогава от днес нататък съвсем съзнателно ще си употребявам неправилната дума.”

Тази реакция първоначално ми се стори странна, но колкото повече мислех за разговора, толкова повече основания намирах за нея. И вече днес, след като няколко години пиша и общувам с различни хора в интернет по езикови проблеми, съм убедена, че това отношение към българската езикова норма не е изолирано.

Първо, доста хора имат чувството, че някой решава кое е правилно и кое – грешно, без да се съобразява с тях, с тяхното мнение и с живия език.

Второ, те имат критично отношение към правилата, подлагат ги на своята лична преценка.

Трето, когато дадено правило им се стори излишно сложно, нелогично или необосновано, те просто го игнорират.

За мен е важно, че такова отношение към  нормата проявяват не малограмотни българи, не онези, за които е без значение как се изразяват, а тези, които всеки ден общуват активно и начинът, по който говорят или пишат, е важен за професионалната им дейност или за онлайн присъствието им, за това как другите ги приемат и оценяват.

Това са хора, които искат не просто да знаят как е правилно, а защо така е правилно. Те искат да водят диалог за българския език и неговите правила, но не срещат отклик у специалистите или ако има отклик, той е спорадичен. Или пък високомерен и формален.

Според мен най-важният диалог за българския език, който не само е възможен, а и необходим и би трябвало да го започнем възможно най-скоро (защото вече сме страшно закъснели), е за неговата норма, за граматичните, правописните и пунктуационните правила. С акцент върху тяхната адекватност, разумност и логичност. Без да се опитвам да звуча като Мартин Лутър Кинг, ще кажа, че в по-смелите си мечти виждам как този диалог се води и в него участват не само тесен кръг експерти от Института за български език към БАН и от университетските центрове, не само по-широк кръг учени филолози, а и учители, които преподават правилата на най-младите българи. Виждам как в диалога се включват хора на словото – писатели, преводачи, журналисти, блогъри; хора, които всеки ден се борят с реални текстове – редактори и коректори.

Виждам как към този диалог се приобщават и неспециалисти, за които дори може да не подозирате, че имат отношение към българския правопис и пунктуация – от своята камбанария те също гледат критично. В Google+ съм водила много интересна дискусия с Борил Караиванов, графичен дизайнер, за вида на кавичките и от тази дискусия научих неща, които не знаех, например за по-високата информативност на горната част на реда. Защото езиковите правила имат не само езикови аспекти и трябва да си даваме сметка и за това.

Широкият обществен диалог за българската езикова норма предстои според мен и ако не го започнат специалистите, ще го започне някой друг. По-добре е инициативата да бъде на специалистите.

Диалог за българския език и неговата норма всъщност може да води всеки, който се чувства компетентен по тези проблеми. Съвременните информационни технологии предоставят прекрасни възможности. Ще споделя съвсем накратко как се възползвам аз от интернет.

Първоначално започнах да пиша в блога си по различни езикови въпроси – в отговор на читатели, а също и за различни казуси, с които съм се сблъсквала в практиката си като редактор и коректор. Имам някои поредици – “Да слеем, да полуслеем или да разделим”, “Частен проблем с пълния член”, “Диахронично”, “Английски езикови модели в българската реч”. На подстраницата Езикови питанки съм дала възможност на читателите да ми задават въпроси, а аз им отговарям – диалогът тук е под формата на коментари. Един от най-предизвикателните въпроси, които са ми задавали досега, е защо казваме много цаца, много шаран, но много картофи; защо в единия случай съществителното е в ед.ч., а в другия – в мн.ч. За да отговоря, трябваше да чета изследвания по когнитивна лингвистика.

Не само аз обогатявам читателите с информация, и те ме обогатяват косвено: като ме карат да се замислям над различни въпроси и да търся отговори, като ми представят своята гледна точка. Да, тя може да е непрофесионална, може и да не е в съгласие с езиковите правила, но да е аргументирана и да заслужава внимание. Защото нека да си признаем – понякога ние, филолозите, вторачени в буквата на нормата, подминаваме мнението и аргументите на неспециалистите. А дали точно тези неспециалисти не са по-близо от нас до духа на езика?

Преди година и половина създадох сайта Как се пише?, който поддържам и до днес. Това е най-голямото и най-амбициозното ми онлайн начинание. В него под формата на въпроси и кратки и ясни отговори се опитвам да разяснявам правописните, пунктуационните и граматическите правила. Броят на статиите вече е над 1300. Ако не намират отговор на своя въпрос в сайта, потребителите могат да зададат въпроса си във формуляр, а аз им отговарям по имейла. Този диалог е доста личен и остава невидим за другите читатели. Ако преценя, че въпросът е важен, го добавям заедно с отговора като нова статия в сайта.

Сайтът има страница във Facebook, където не само популяризирам отделни статии от него, а водя и рубрики, например “Дума на деня”. Покрай протестите представих етимологията на някои актуални думи – екзактен, лумпен, катарзис, барикада, манипулация, олигархия. Друга рубрика е “Нов говор” – за неологизми или за нови, малко странни граматични форми. За читателите на страницата те са интересни и обикновено реагират с коментари.

Същите рубрики поддържам и в Twitter. Всъщност те ми бяха подсказани от двама души, с които общувам в тази социална мрежа – “Дума на деня” от Соломон Паси, а “Нов говор” – от Емил Георгиев. Много често в Twitter отговарям на езикови въпроси или пък решавам езикови спорове. Twitter може би е любимото ми онлайн място и тук (само тук) игнорирам правилото за пълния и краткия член и съзнателно употребявам единствено краткия. Това е израз на моето несъгласие с нормата. Забелязвам обаче, че когато реагирам по-емоционално, забравям за бойкота и си употребявам пълния член.

Във Facebook споделих, че ми предстои участие в днешната дискусия и попитах читателите какво непременно трябва да кажа за съвременната езикова норма. Имаше доста отзиви. Ето част от тях (някои са в съкратен вид):

Албена Тодорова: Да махнат простотията с главното В (при учтивите форми – бел. моя).

Борис Ангелов: Да се измете сексизмът от граматиката, плийз (бройни форми, липса на бройни форми за мъжове, членуване, двама – шестима и пр. вехти отживелици, които и филолозите бъркат).

Даниела Гакева-Славчева: Като коректор/редактор много ме затруднява слятото, полуслятото и разделното писане.

Димитър Цонев: По-бързото (и адекватно) кодифициране на нови думи и заемки е нещото, от което реално имаме нужда.

Гергана Стойчева: Хубаво е промените да се съобразяват с естествените процеси в езика, но това невинаги означава да се приеме добила популярност грешка. Особено неприятни са случаите на директно повлияване от английски, например при изписване на главна буква.

Михаил Милушев: Отпадане на пълния член! Такова отпадане ще бъде в крак с реалното развитие на езика.

Диана Гечкова: Нов, актуален правописен речник, в който няма да има инвазия на чуждици, защото за тях има други речници.

Българите – или поне значима част от тях – се интересуват от българската езикова норма, имат активно отношение, искат да разговарят за нея, за това как тя може да служи по-добре на всички. Не правила заради самите правила, а правила, които да улесняват живота ни (в случая – езиковото общуване), вместо да го усложняват. И ако реакцията на това желание е “Не може, да се уповаваме на традициите, правилата са си добри”, нека поне си припомним казаното от Исус: “Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).

Реклами

30.09.2013 at 9:05 31 коментара

Схоластична пунктуация

Правилата подреждат живота ни (в някаква степен). Правилата сковават. Понякога просто се чудиш как да ги спазиш и същевременно да съхраниш здравата си връзка с реалността, в случая – с езиковата.

Неотдавна ме запитаха дали и евентуално защо трябва да се постави запетая в изречението Бъдете отворени към новите предложения дори в първия момент те да ви се сторят много екстравагантни.

Отговорих, че ще изпаднем в схоластика, но ако се придържаме към правилата, въпросът стои по следния начин. Изречението е сложно, състои се от две прости, второто от които е въведено със сложния съюз дори… да. Малко уточнение – второто просто изречение е подчинено обстоятелствено за отстъпване, а съюзът дори да е синонимен на въпреки че, макар да, макар че [1].

Ако обаче изречението е Бъдете отворени към новите предложения дори ако в първия момент те ви се сторят много екстравагантни, тогава не би трябвало да поставим запетая, защото дори е уточняваща дума, която стои пред съюза ако [2].

След като изпратих отговора си по имейла, продължих да мисля по проблема и вече изобщо не съм сигурна, че във втория вариант на изречението можем да минем без запетая. В крайна сметка, по какво толкова се различава дори ако от дори да, въпреки че, макар че. Ако и да не е изрично споменат като сложен съюз, въвеждащ подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, дори ако де факто изпълнява тази функция.

Както често се случва, не мога да предложа единствено правилното решение на проблема. Как бихте постъпили вие?

___________
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 403.
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 81.

08.11.2012 at 10:53 12 коментара

Диахронично* (12). Променливо я

Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Continue Reading 24.01.2011 at 17:22 31 коментара

Запетая пред съюза и

Възможно е тази статия да разколебае някои от представите ви за българската пунктуация – например, че пред съюза и не се поставя запетая. Има обаче една група случаи, в които запетаята пред и е задължителна, и други, в които запетаята просто се оказва пред и по различни причини. Ще се опитам да ги представя систематизирано и да ги подкрепя с примери, за да са полезни в практиката ви.

Continue Reading 08.11.2010 at 12:26 36 коментара

Във Photoshop и със CSS…

…могат да се направят вълшебни неща. Оставям това в ръцете на майсторите – ще ги използвам само за илюстрация на едно правописно правило.

То изглежда много просто, но все пак има два-три случая (поне аз съм се натъквала на толкова), в които се пораждат колебания. И така, правилото е за употребата на предлозите във и със и мнозина са го запаметили по следния начин: във и със се пишат, когато следващата дума започва съответно с в или ф, със с или з: във водата, във фурната, със сол, със захар.

Какво да правим обаче, когато следващата дума е Photoshop или CSS? Важно е да се знае, че правилото всъщност важи за думите, които започват със звука в или ф, с или з, и няма никакво значение с кои букви се изписва съответният звук: във Photoshop, защото се произнася Фотошоп; със CSS, защото се произнася Си Ес Ес.

Възможно е също думата след предлога да е изписана с цифри. Тогава се ръководим от същото съображение – важен е звукът: във II клас, със 17-годишен стаж.

Всяко уважаващо себе си правило има изключение/я, така че и нашето допуска, дори изисква писането на във и със, когато върху тях пада логическото ударение (примерите са автентични):
Паси: Във или извън ЕС, Турция ще е новата велика сила.
Продава се магаре в отлично здраве, със или без каруца.

Остава ни само да впрягаме добре предлозите пред съответните думи, за да не се спъват читателите в нашите текстове.

14.10.2010 at 13:15 14 коментара

Изписване на числителни редни имена с арабски и с римски цифри

Би трябвало да е просто и лесно, но в действителност не е. Едно от правилата за изписване на числителните редни имена, включено в предговора на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), е поместено в раздела за функциите на дефиса (малкото тире) – като един от случаите, в които се употребява този знак:

“При изписване на числителни редни с арабска цифра и букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно:
1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-и, 5-ата, 8-ия, 10-ият, 90-те” (с. 115).

Continue Reading 28.09.2010 at 10:46 34 коментара

Когато отпускАТА свърши…

…човек си поема дълбоко дъх и се връща към служебните си задължения, но духом продължава да бъде още там – на брега на топлото море, в омаята на планината или в далечната екзотична страна, която е посетил за пръв път.

Бъдете спокойни, четете моя блог, а това беше опит да ви въведа в тъй приятната тема за отпуските, но в граматически аспект. Вероятно ви е правило впечатление, че си имаме две думи за едно и също понятие, които се различават само по рода си – той, отпускът, и тя, отпуската. Правописният речник допуска като правилна само думата отпуск (м.р.), игнорирайки масовата употреба на отпуска (ж.р.).

Всъщност отпуск се използва най-вече когато става дума за трудовоправни отношения – платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск по майчинство и т.н. В разговорната реч се е наложила думата отпуска и точно така – като разговорен аналог на отпуск е отбелязана в “Речник на българския език” (Т. 11. С., 2002). Тя обаче не остава ограничена само на това поле и завзема нови територии. Често можем да я видим и в писмена форма в интернет, а вчера в сутрешния блок на “Нова телевизия” участниците в разговора за следотпускарската депресия употребяваха почти само отпуска (2–3 пъти се промъкна и отпуск). В някои сайтове, в един и същи текст могат да се срещнат и двете думи, което (освен отсъствието на коректор :) много добре отразява състоянието в езика.

Тази публикация се появява няколко дни след като коригирах един материал, озаглавен “Отпуската свърши – време е за работа”. Цяла една дълга минута мислих и се чудих какво да правя с отпуската. Най-накрая си казах “Да бъде по правилата!” и думата смени пола си. Историята обаче не свърши дотук. Дизайнерката нададе вопъл, усъмнявайки се дори в съществуването на отпуск. Е, това си беше крайност от нейна страна ;), но аз капитулирах и ѝ казах да възстанови статуквото на моя отговорност.

Мисля, че постъпих добре – в определени контексти отпуск звучи изкуствено, книжно и дразни читателя. Също така мисля, че правописният речник трябва да допусне като правилна и думата отпуска.

А за самите вас кое приключи – отпускът или отпуската?

31.08.2010 at 9:44 3 коментара

По-стари публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 445 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 343 924 посещения