Posts tagged ‘полуслято’

Да слеем, да полуслеем или да разделим (11)? Помощно-технически/помощнотехнически

Старая се да допълвам редовно сайта Как се пише? с нова информация, която често ми подсказват читателите със своите въпроси. Неотдавна ме бяха попитали как се пише помощно-технически персонал, и аз убедено отговорих, че се пише по този начин, макар че прилагателното име липсва в правописния речник. То се подчинява на правилото, че когато едно сложно прилагателно е съставено от две смислово равноправни съставки, се пише полуслято. Персоналът е хем помощен, хем технически.

Днес седнах да пиша статия, която да кача в сайта, и докато търсех примери в интернет, се натъкнах на помощно-технически средства, които ме накараха дълбоко да се замисля, а след това горчиво да се усмихна. Специално този случай ме навява на мисълта, че прилагателното може да е образувано и от помощна техника, а ако е така, следва да се пише слято: помощнотехнически.

Един от водещите принципи в правилата за слято, полуслято и разделно писане е смисловият. За да се приложи, трябва да се изследват отношенията между съставките на сложните думи – равноправни ли са, или едната е подчинена на другата. И други неща трябва да се изследват, например нужно е да се прави словообразувателен анализ на думите, което може и да се удава на филолозите, но не е редно да се изисква от останалите българи, желаещи да спазват правилата.

Ако някой от тази втора група е прочел горния текст, желанието му със сигурност е намаляло.

Колеги (и особено кодификатори), правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата!

Да слеем, да полуслеем или да разделим (10)? Суперправопис

08.10.2015 at 18:34 2 коментара

Частицата “не” и прилагателните

Един въпрос, който получих наскоро в пощата на “Как се пише?”, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:

искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен

Тук правилото си е изцяло валидно.

Но как да постъпим с неправителствен и неевропейски, образувани съответно от правителствен и европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата не тук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).

Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не – било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.

За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек. Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.

Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата не се пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотам и невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотам и винаги).

Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.

Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата. :)

30.01.2015 at 7:56 Вашият коментар

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

еврокомисар – образувано е от евро- (съкратено от европейски) + комисар
компактдиск – образувано е от компакт- (съкратено от компактен) + диск
химиотерапия – образувано е от хими- (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия

При евро зона случаят е друг – първата съставка се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно изписване. Формулировката “допуска се” е разтеглива. Аз я тълкувам така: може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно изписване на подобни сложни съществителни имена.

Проблемът е в това, че пишейки, човек не може, а и не бива да го заставят да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

29.03.2012 at 7:56 2 коментара

Частицата не и причастията

Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).

1. Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:

1.1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.

1.2. Минало страдателно причастие (образува се от глагол, завършва на -т, -н): не + изпит > неизпит; не + опечен > неопечен.
Чудя се какви са тия хора – да държат цели бъчви с неизпито вино.
Баницата остана леко неопечена, но си я изядохме.

1.3. Минало свършено деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -л): не + пораснал > непораснал; не + замръзнал > незамръзнал.
Филмът е чудесно забавление не само за палавите малчугани, но и за техните (непораснали) родители.
Изумените очевидци можеха да наблюдават как лайнерът каца върху незамръзналата река.

2. Частицата не се пише отделно от следните причастия:

2.1. Минало свършено деятелно причастие и минало несвършено деятелно причастие, когато са сказуеми в изречението (т.е. държат се като глаголи, а не като прилагателни). Тънката разлика между двете причастия няма да разяснявам сега, защото това не е необходимо за правописа. Важно е да се знае, че те завършват на в м.р. ед.ч, съответно -ла в ж.р. ед.ч., -ло в ср.р. ед.ч., -ли в мн.ч.
Нашият човек изобщо не мислел, че има нещо нередно в документите.
Миналата година реката не замръзнала, защото нямало големи студове.
Косата на актьора не пораснала достатъчно, затова се наложило да играе с перука във филма.

2.2. Деепричастие. Това e една по-особена форма на глагола, която много лесно се разпознава по специфичния ѝ завършек -айки, -яйки или -ейки: карайки, дишайки, пързаляйки се, мислейки, вървейки.
Някои фирми вложиха доста пари в рекламни кампании, не познавайки добре рекламния пазар в България.
Не вярвайки много-много на прогнозите за лошо време, започнахме да изкачваме върха.

07.02.2012 at 13:06 20 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо

Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и разделно писане в българския език, се вложат в енергийната система, като нищо могат да задвижат някоя малка турбина.

Въпрос от Horatio
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява “смислово обединен комплекс”. Как можем да преценим дали такова съчетание е “смислово обединен комплекс”? Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило? Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на наживо/на живо? Статията е от 2005 г. все пак.

Моят отговор
Самата авторка на статията – Елена Георгиева, ясно дава да се разбере, че има доста субективизъм в прилагането на правилата за слято и разделно писане (последните изречения особено). Получава се така, че на обикновения човек му се вменяват задачи, които понякога са трудни не просто за филолозите, но и за експертите сред тях – кога дадено съчетание от предлог и наречие/съществително се е лексикализирало например, сраснало се е в една дума.

Към този момент няма никаква категоричност как трябва да се изпише на живо. Във всеки случай наживо (слято изписано) липсва в новия правописен речник. Това изобщо не означава, че е грешно да се изпише така.

Ето аргументи в полза на слятото изписване – в случаите, когато означава ’директно излъчване по телевизия, радио, в интернет’:
• Самостоятелно значение = ’директно, пряко, в момента’; различно от сбора на значенията на съставните елементи (на и живо).
• Много висока честота на употреба, особено в последно време, която способства за закрепването на съчетанието като единен комплекс в езика.

Ако трябва да съм откровена, в момента сме точно някъде посредата [1] – слятото изписване ми изглежда прибързано, но разделното вече изостава от реалността, в която телевизии, радиостанции и уеб сайтове тръбят, че предават на живо футболни мачове, връчвания на награди, концерти, революции, цунами и всички най-значими събития по света.

В случай че се явявате на изпит, ви съветвам да пишете на живо разделно – слетият вариант все още няма официална санкция. Но според мен не е далеч времето, когато ще се сдобие с нея.

––––––––––––
[1] Ето, и тази дума липсва в правописния речник, изписана слято, но аз си позволявам да я напиша така в блога си.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (3)
Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)?

14.03.2011 at 9:31 33 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди

Пак ще стане дума за слятото, полуслятото и разделното писане – мъката на интелигентния българин, който проявява желание да е в крак с правописа. ;)

Въпрос от Judy
Ищецът се представлява от адвокат Иванов с пълномощно отпреди. Как се пише отпреди – слято или разделно?

Continue Reading 20.12.2010 at 10:48 1 Коментар

Да слеем, да полуслеем или да разделим? (3)

Темата за слятото, полуслятото и разделното писане е просто неизчерпаема и същевременно мой постоянен източник на вдъхновение. ;) Това е петата ми публикация по тези така интересни проблеми и сигурно мога да напиша още пет пъти по пет – сложните правила са идеална предпоставка. След статията ми за правописа на донемайкъде (който миналата година придаде очарование на кандидатгимназиалния изпит по български език и литература) отново ще стане дума за наречията, този път в отговор на

Въпрос от gamar
Може ли и аз да се върна на сливането на наречия: откога и от кога; докога и до кога; вкъщи и в къщи и т.н. Има ли някакво универсално правило при тези неща? Да кажем, когато има движение или промяна в състоянието се пише по един начин, а в останалите случаи – по другия; поне такива са моите разсъждения над употребата им.

Continue Reading 07.09.2010 at 9:16 66 коментара


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Спасенка Игова за Езикови питанки
Павлина за Езикови питанки
Боян Георгиев за Езикови питанки
Павлина за За мен
Димитър Пеев за За мен
Димитър Пеев за За мен

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 463 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 449 056 посещения